РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
ПЛОВДИВ
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 502
гр. Пловдив,
31 март 2021 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение, ХVIІ състав, в закрито заседание на тридесет и първи
март през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА
ПЕТРОВА
разгледа докладваното
от Председателя ТАТЯНА ПЕТРОВА административно
дело № 614 по описа за 2021 год. и взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 197 и сл. във връзка с чл. 202 и чл. 54, ал. 1, т. 5 от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК).
Образувано е по жалба предявена от П.С.К.,
ЕГН **********,***, чрез адвокат Г.Г. против Решение № 1040-15-7/21.01.2021 г. на
Директора на ТП на НОИ гр.
Пловдив, с което е спряно образуваното административно производство по
жалба вх. № Ц1012-15-417/30.12.2020 г. на К., против Разпореждане № 151-00-19414-1/20.11.2020 г. на
Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Пловдив за отказ
за отпускане на парично обезщетение за безработица, до получаване на информация
от компетентната институция на Чехия във връзка с пребиваването на лицето.
В жалбата се
излагат доводи за незаконосъобразност на обжалвания административен акт и се
иска неговата отмяна. Претендират се сторените в производството разноски.
Пловдивският
административен съд, като обсъди данните по делото намира за установено
следното:
Жалбата се явява процесуално ДОПУСТИМА,
като подадена при наличието на правен интерес, в рамките на предвидения за това
срок и от надлежна страна. Разгледана по същество същата е ОСНОВАТЕЛНА.
За
да постанови оспореното в настоящото производството Решение № 1040-15-7/21.01.2021
г., Директорът на ТП на НОИ гр. Пловдив е приел следното от фактическа и правна
страна:
П.К.
*** заявление с рег. № 151-00-19414/06.10.2020 г. за отпускане на парично
обезщетение за безработица (ПОБ) като в него е посочено, че последната му
заетост е в Чехия и същата е прекратена считано от 22.09.2020 г. Към горното е
приложено Заявление за удостоверяване на осигурителни периоди от друга
държава-членка на ЕС със СЕД U002
и U004, ведно с други
документи, доказващи упражняването на трудова дейност от К. в Чехия - общо 7
броя.
Във
връзка с чл. 54в, ал. 1 от КСО, съгласно който срокът за изплащане на ПОБ е
според продължителността на осигурителния стаж, за който лицата са били
осигурени за безработица за времето след 31.12.2001 г., в посоченото заявление К.
е вписал 5 периода на осигурена за безработица заетост (от 11.01.2007 г. до
10.07.2007 г. вкл., от 16.06.2008 г. до 30.06.2009 г. вкл., от 08.08.2009 г. до
26.03.2010 г. вкл., от 26.10.2009 г. до 31.12.2016 г. вкл. и от 01.01.2017 г.
до 21.09.2020 г. вкл.), които желае да бъдат удостоверени от компетентната
институция на Чехия.
Към
заявлението е приложена и Декларация относно определяне на пребиваване във
връзка с прилагане на член 65 (2) от Регламент (ЕО) № 883/2004, в която К. е
вписал, че последният му период на заетост е в Чехия от 01.01.2017 г. до
21.09.2020 г. Съгласно декларираните в декларацията обстоятелства съпругата и
децата му също са живели в държавата по последна заетост, както и именно там са
и преобладаващата част от социалните му контакти. К. е декларирал също, че не
притежава собствено жилище в България, както и че през този период
преобладаващата част от роднините му са живели в България. Възнамерява да се
установи в страната.
Посочено
е, че в случая се касае за отпускане на ПОБ при прилагане на разпоредбите на
чл. 61-65 от Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и Съвета от 29
април 2004 година за координация на системите за социална сигурност (наричан по-долу за краткост Регламент (ЕО) № 883/2004 г.
или само Регламента) и чл. 54а – 54б от КСО, което налага
да се изследва и въпроса относно пребиваването на лицата и компетентността на
българската институция по отношение на отпускането и изплащането на ПОБ.
Определяне
на пребиваването е от съществено значение при прилагането на Регламент (ЕО) №
883/2004, поради това, че стълкновителните разпоредби
относно приложимото законодателство, съдържащи се в Регламент (ЕО) № 883/2004,
се основават предимно върху принципа lех loci laboris.
Това означава, че по правило всяко лице, което осъществява дейност като наето
лице или самостоятелно заето лице в дадена държава членка, се подчинява на
първо място на законодателството на държавата, в която действително осъществява
икономическата дейност (член 11, параграф 3, буква „а" от
Регламент (ЕО) № 883/2004). Изключение от това правило е
разпоредбата на чл. 65, параграф 2 от същия нормативен акт, в който е
регламентирано, че напълно безработно лице, което по време на последната си
дейност като наето или като самостоятелно заето лице е пребивавало в
държава-членка, различна от компетентната държава-членка и което продължава да
пребивава в тази държава-членка или се върне в тази държава-членка, се поставя
на разположение на службите по заетостта в държавата-членка по пребиваване.
Тези безработни лица получават обезщетение в съответствие с чл. 65, параграф 5.
буква „а" от Регламента в съответствие със законодателството на държавата
членка по пребиваване, както ако спрямо него се е прилагало това законодателство
по време на последната му дейност като наето или самостоятелно заето лице.
Разпоредбата
на чл. 1, б. "й" от Регламент № 883/2004 дава легално определение на
понятието „пребиваване", като същото означава мястото, където лицето
обичайно пребивава. Ответният административен орган се е позовал на член 11 от РЕГЛАМЕНТ
(ЕО) № 987/2009 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 16 септември 2009
година за установяване процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004 за
координация на системите за социална сигурност (наричан
по-долу за краткост само РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 987/2009),
в който са регламентирани елементите за определяне на пребиваването на лицата.
Посочено
е в оспореното решение, че с оглед горепосочените разпоредби НОИ, като
компетентна институция, пред която е подадено искане за преценка правото на
ПОБ, следва да определя в кои случаи по време на последната заетост лицата
пребивават на територията на Република България. В тази връзка на
заинтересованите лица с последна заетост в друга държава-членка се предоставя
за попълване декларация относно определяне на пребиваване във връзка с
прилагане на чл. 65 (2) от Регламент (ЕО) 883/2004. Заинтересованото лице
следва да попълни декларацията независимо дали предоставя преносим документ U1 и/или подава заявление за
удостоверяване на осигурителен стаж, доход и причина за прекратяване на
правоотношение по служебен път. С данните от т. 2 на декларацията за определяне
на пребиваването, компетентната институция преценява релевантните факти, които
се отнасят до продължителността и непрекъснатостта на пребиваването, както и
постоянният характер на извършваната дейност. В т. 3 на същата декларация се
вписват данни, въз основа на които се прави цялостна оценка на информацията за
семейното положение на лицето, роднински връзки и жилищно положение. В т. 4 от
декларацията лицето декларира намеренията си за трайно установяване.
Следва
цитиране на разпоредбата на чл. 11 параграф 2 от Регламент (ЕО) 987/2009,
според която когато съобразяването на различните критерии (обхванати в т. 2 и
т. 3 на декларацията), основаващи се на приложимите факти, не води до постигане
на съгласие между съответните институции относно пребиваването на лицето, за
решаващи се приемат намерението на лицето, и особено причините за преместването
му, при определяне на действителното място на пребиваване на това лице.
Според
ответния административен орган, на база гореизложеното по отношение вписаните
данни в декларацията, следва с приоритетно и основно значение да се ползва
информацията в т. 3 и със спомагателен характер да се ползва информацията в т.
2. Информацията в т. 4 е от значение само при невъзможност да се определи
държавата на пребиваване на база останалите данни в декларацията.
Констатирано
е, че въз основа на данните, съдържащи се в декларацията за определяне на
пребиваването на К. във връзка с прилагане на чл. 65 (2) от Регламент (ЕО)
883/2004, е счетено от Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на
НОИ - Пловдив, че пребиваването на К. е в Чехия.
При
това положение е прието, че лицето не попада в обхвата на разпоредбата на чл.
65, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004, тъй като държавата-членка по
пребиваване и държавата-членка, чието законодателство се е прилагало по време
на последната му заетост съвпадат. Ето защо, с Разпореждане №
151-00-19414-1/20.11.2020 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица
при ТП на НОИ – Пловдив, е постановен отказ за отпускане на ПОБ по подаденото
от К. заявление с рег. № 151-00-19414 от 06.10.2020 г. Прието е още, че компетентната
институция, която следва да извърши преценка на правото и съответно да отпусне
парично обезщетение за безработица е институцията на Чехия.
Така
посоченото разпореждане е обжалвано през Директора на ТП на НОИ – гр. Пловдив. В
така депозираната жалба К. е изразил несъгласие с мотивите за отказ за
отпускане на ПОБ. Не оспорва, че по време на периодите на заетост от 2007 г. до
2020 г. е работил в Чехия, след което се е завърнал окончателно в България,
поради което именно тук е подал заявление за отпускане на ПОБ. Счита, че като
български гражданин, който е работил в държава - членка на ЕС и се е завърнал в
България, може да се ползва от хипотезата на чл. 65, параграф 5 от Регламент
(ЕО) № 883/2004. Настоява, че обичайното пребиваване е обвързано с момента, в
който е направено искането за отпускане ПОБ и е от значение къде пребивава
лицето към момента на подаване на заявлението за това. Именно поради това към
жалбата са приложени копия на документи, които според жалбоподателят доказват
приложимостта на чл. 65 (2) от Регламент (ЕО) № 883/2004.
Във
връзка с изложеното, с цел изясняване на фактите, от значение за правилното
произнасяне по спора, е изпратено запитване с формуляр Н005 - Искане за
информация за пребиваване, изпратено чрез Системата за електронен обмен на
социално осигурителна информация между България и ЕС (Е881) до компетентната
институция (КИ) на Чехия за изясняване на данните относно пребиваването на
лицето в съответствие с член 11, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 987/2009 г.
Към
настоящия момент, отговор на направеното запитване до КИ на Чехия, във връзка с
пребиваването на К. и компетентната институция за отпускане и изплащане на ПОБ
не е получен.
При
тези данни, Директорът на ТП на НОИ – Пловдив е приел, че са налице законоустановените
предпоставки възведени в нормата на чл. 54, ал. 1, т. 5 от АПК за спиране на
производството по административно обжалване на Разпореждане №
151-00-19414-1/20.11.2020 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица
при ТП на НОИ – Пловдив, поради наличие на образувано друго административно
производство, резултата от което ще е от значение за издаването на
административния акт.
При
така изложената фактическа обстановка, Съдът съобрази следното от правна
страна:
След присъединяването на Република България към Европейския съюз се
прилагат европейските правила за координация на системите за социална сигурност
на държавите членки на Съюза. Всяка държава членка е свободна да решава кои
категории лица подлежат на осигуряване съгласно нейното законодателство, кои са
осигурените социални рискове, какви обезщетения се отпускат и при какви
условия, как се начислява размера на обезщетенията и пр. В такъв смисъл
разпоредбите на ЕС относно координацията на социалната сигурност не заместват
националните системи, а определят общите правила и принципи, които трябва да
бъдат спазвани от всички национални органи, институции за социална сигурност и
от съда при прилагане на националните закони. Тези правила и принципи
понастоящем се съдържат в регламент ЕО/№ 883/2004 на Европейския парламент и на
Съвета от 29.04.2004 г. за координация на системите за социална сигурност,
както и в Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от
16.09.2009 г. за установяване на процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) №
883/2004 г. С тях е въведен механизъм на координация на системите за социална
сигурност, включващ и обезщетенията за безработица, който механизъм се основава
на принципите: 1. Определяне на приложимото законодателство; 2. Равенство в
третирането; 3. Сумиране на периоди на заетост, осигуряване или пребиваване; 4.
Износ на обезщетения. При определяне на обезщетенията за безработица общият
принцип на определяне на приложимото законодателство е, че лице упражняващо
доходоносна дейност, следва да принадлежи към схема за социална сигурност на
държавата, на чиято територия е заето или самостоятелно заето, като изключения
от този принцип се съдържат в разпоредбите на чл. 65 от Регламент (ЕО) №
883/2004 (Така Решение № 15222 от 7.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13/2018 г.,
VI о.).
За разлика от националното ни законодателство, европейските правила за
координация на системите за социална сигурност на държавите членки на Съюза не
само не предвиждат възможност за спиране производствата по отпускане на
обезщетения в случаи от категорията на процесния, но уреждат правила за временно
прилагане на законодателството и предварително предоставяне на обезщетения,
които са регламентирани в член 6 от Регламент (ЕО) № 987/2009. В параграф 2 на
цитирания член 6 от Регламент (ЕО) № 987/2009 е предвидено, че когато има
различия в становищата на институциите или органите на две или повече
държави-членки относно това коя институция следва да предостави парични
обезщетения или обезщетения в натура, съответното лице, което би могло да претендира
за обезщетения, ако нямаше спор, има право предварително да получава
обезщетенията, предвидени в законодателството, прилагано от институцията по
мястото му на пребиваване, или, ако това лице не пребивава на територията на
нито една от съответните държави-членки, обезщетенията, предвидени в
законодателството, прилагано от институцията, до
която първо e било подадено искането.
По отношение на заявителя, който като български гражданин, е гражданин на
държава-членка на Европейския съюз, Регламент (ЕО) № 883/2004 и Регламент (ЕО)
№ 987/2009 намират пряко приложение и имат приоритет в случаите на противоречие
с разпоредби от националното законодателство (чл. 3, § 1,
б. „з“ от Регламент (ЕО) № 883/2004).
Очевидно, цитираните по-горе норми на общностното право не предвиждат
възможност за компетентната институция на държавата членка да прилага въведени
с националното й законодателство основания за спиране (като тези по чл. 54 от АПК), когато има различия в становищата на институциите или органите на две или
повече държави-членки относно това коя институция следва да предостави парични
обезщетения.
Все в тази насока следва да се констатира, че според чл. 2, § 1 и § 2 от Регламент
(ЕО) № 987/2009, за целите на регламента по прилагане, обменът между органи и
институции на държавите-членки и лица, попадащи в приложното поле на основния
регламент, се основава на принципите на обществени услуги, ефективност, активно
подпомагане, бързо предоставяне и достъпност, включително електронна достъпност,
особено за лицата с увреждания и възрастните хора. Съответно, институциите
незабавно предоставят или обменят всички данни, необходими за
установяването и определянето на правата и задълженията на лицата, за които е
приложим основният регламент. Обстоятелството, че от 13.01.2021 г. до настоящия
момент компетентната институцията на Чехия, до която е отправено запитването,
не е предоставила изисканата й информация, е в пряко нарушение на цитираната
разпоредба от регламента, което обаче не може да рефлектира негативно върху
правото на лицето да получи полагащото му се ПОБ. Впрочем въпросната институция
може никога да не изпрати изисканата й информация, доколкото липсва механизъм,
по който последната може да бъде принудена да стори това.
При
тази общностна регламентация (за временно прилагане на
законодателството и предварително предоставяне на обезщетения по чл. 6 от
Регламент (ЕО) № 987/2009 и за незабавно предоставяне или обмен на всички данни
необходими за установяването и определянето на правата и задълженията на
лицата, за които е приложим основният регламент), очевидно изпращането на запитване с формуляр Н005 - Искане за информация за
пребиваване, изпратено чрез Системата за
електронен обмен на социално осигурителна информация между България и ЕС до
компетентната институция на Чехия за изясняване на данните относно
пребиваването на лицето в съответствие с член 11, параграф 1 от Регламент (ЕО)
№ 987/2009, не може да послужи като основание за спиране на производството
по административно обжалване на Разпореждане № 151-00-19414-1/20.11.2020 г.
на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Пловдив за
отказ за отпускане на парично обезщетение за безработица (до получаване на информация от компетентната институция на
Чехия във връзка с пребиваването на лицето), още повече, че тук не става въпрос за
събиране на доказателства за осигурителен стаж и/или осигурителен
доход, придобит при прилагане на разпоредбите на европейските регламенти за
координация на системите за социална сигурност.
Недопустимостта на забавянето на производства по
предоставяне на обезщетения за безработица (в
случая от категорията на процесния) чрез неговото спиране, включително и
във фаза на административно обжалване на отказа да бъде предоставено такова,
произтича пряко от основното право на
всяко лице на социална сигурност и на достоен жизнен стандарт, доколкото настъпването
на социалния риск „безработица“ се свързва с възникване на неблагоприятни
последици за осигуреното лице, породени от прекратяване на трудовата му дейност
и оставането му без трудови
доходи, влошаване на социалния му статус и възникване на материални затруднения
за семейството му.
В обобщение следва да се посочи, че фактите по спора, съобразени с
персоналния и материалния обхват на Регламент № 883/2004
и Регламент (ЕО) № 987/2009, предполагат непосредствена приложимост на техните
правни норми. Като източник на вторичното право на Европейския съюз, цитираните
регламенти се прилагат пряко, т.е. съдържащите се в тях правила, като
нормативни разпоредби с обща правна сила, са пряко приложими във всички
държави-членки (чл. 288 от ДФЕС) и са задължителни за спазване от националните
органи и администрации, от институциите за социална сигурност и от съдилищата,
и имат приоритет в случаите на противоречие с разпоредбите на националните законодателства.
Целта на социалното осигуряване е получаването на адекватно на размера на
внасяните осигуровки обезщетение за осигуреното лице при настъпването на
съответното осигурително събитие. В този смисъл е Решение № 6026 от 09.05.2018
г. по адм. д. № 84/2017 г., VІ Отд. на ВАС.
В този смисъл, изводът
на административния орган за наличие на предпоставките за спиране на
административното производство по чл. 57, ал. 1, т. 5 от АПК, се явява
фактически и правно необоснован.
При това положение, Решение № 1040-15-7/21.01.2021
г. на Директора на ТП на НОИ гр. Пловдив следва да бъде отменено, а делото
изпратено като преписка на този административен орган за продължаване на
административното производство по жалба вх. № Ц1012-15-417/30.12.2020 г. на П.С.К.,
против Разпореждане № 151-00-19414-1/20.11.2020 г. на Ръководителя на
осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Пловдив за отказ за отпускане на
парично обезщетение за безработица.
При
посочения изход на спора, на основание чл. 120, ал. 2 от КСО, на жалбоподателя,
се дължат извършените разноски по производството. Те се констатирах в размер на
300 лв. /триста лева/ - заплатеното възнаграждение за един адвокат.
Така мотивиран, на основание чл. 200,
ал. 1 от АПК, Пловдивският административен съд, ІІ отделение, ХVІІ състав
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ
Решение № 1040-15-7/21.01.2021 г. на Директора на ТП на НОИ гр. Пловдив, с което е
спряно образуваното административно
производство по жалба вх. № Ц1012-15-417/30.12.2020 г. на П.С.К., против
Разпореждане № 151-00-19414-1/20.11.2020 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица
при ТП на НОИ гр. Пловдив за отказ за отпускане на парично обезщетение за
безработица, до получаване на информация от компетентната институция на Чехия във
връзка с пребиваването на лицето.
ИЗПРАЩА
делото като преписка на Директора на ТП на НОИ гр. Пловдив за
продължаване на административното производство по жалба вх. №
Ц1012-15-417/30.12.2020 г. на П.С.К. против Разпореждане № 151-00-19414-1/20.11.2020 г. на
Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ гр. Пловдив.
ОСЪЖДА Националния
осигурителен институт гр. София да заплати на П.С.К., ЕГН **********,***,
сумата в размер на 300 лв., представляваща сторените от последния разноски по
производството.
Определението подлежи на обжалване с
частна жалба пред Върховен административен съд в 7-дневен срок от съобщаването
на страните за неговото изготвяне.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: