О П Р Е Д Е Л Е
Н И Е
№ 2032
гр.Пловдив 04 декември 2020год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – гр.ПЛОВДИВ, ХХV състав в закрито заседание на 04.12.2020 година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
разгледа докладваното административно дело № 407 по описа на Административен съд – гр. Пловдив за 2020 год. и взе предвид следното:
С молба вх.№ 19511/26.11.20г. от
страна на процесуалния представител на жалбоподателя е направено повторно искане
за спиране на производството с приложени към същата копия от съдебни
определения на ВАС за наложила се в тази насока съдебна практика.
Като съобрази горното, съдът
констатира, че действително към настоящия момент е налице висящ спор за
законосъобразност на План за управление на речните басейни Източно беломорски
район /ПУРБ-ИБР/ 2016г.-2021г., който спор е преюдициален по отношение на
настоящия спор и в този смисъл са налице предпоставките по чл.229, ал.1, т.4 от ГПК вр. с чл. 144 от АПК за спиране на производството до приключване на това по спора относно законосъобразността на
ПУРБ-ИБР 2016-2021 в относимата част.
По повод оспорването на ПУРБ-ИБР
2016 г. - 2021 г. в частта му относно предвидени мерки по отношение на водно
тяло Язовир „Въча“, е било постановено Решение № 12483 от 20.09.2019 г. по адм.
д. № 1752 по описа на същия съд за 2017 г., което е било предмет на
инстанционен контрол по посоченото от АССГ дело.
Видно от мотивите на спорното тук
решение е, че административният орган се позовава на предвижданията на ПУРБ
2016 – 2021 г. Към настоящия момент е постановено Решение № 11559 от 14.09.2020
г. по адм. д. № 924 по описа на Върховния административен съд за 2020 г., с
което се ОТМЕНЯ Решение № 12483 от 20.09.2019 г., постановено по адм. д. №
1752/2017 г. по описа на Върховния административен съд, трето отделение В
ЧАСТТА МУ, с която Е ОТМЕНЕН План за управление на речните басейни в
Източнобеломорски район за басейново управление за периода 2016 - 2021 год. и
Националната програма за изпълнението му, приет с Решение № 1106/29.12.2016
год. на Министерски съвет В ЧАСТТА относно предвидени мерки по отношение на
водно тяло - Язовир „Въча“ за опазване на повърхностните води предназначени за
питейно-битово водоснабдяване, чрез предприемане на следните мерки: Мярка
„Опазване на повърхностните води, предназначени за питейно-битово
водоснабдяване" (код DW_4), действие „3. Прекратяване, след изтичане на
срока на действие, на съществуващите разрешителни за ползване на язовири,
предназначени за питейно водоснабдяване за обекти и дейности, които са
несъвместими с ползването им за питейно водоснабдяване" (код DW_4_3) и
Мярка „Опазване на повърхностните води предназначени за питейно-битово
водоснабдяване" (код DW_4), действие „4. Преустановяване издаването на
нови разрешителни за ползване на язовири, предназначени за питейно-битово
водоснабдяване за обекти и дейности, които са несъвместими с ползването им за
питейно водоснабдяване" и делото е върнато за ново разглеждане от друг
тричленен състав на ВАС.
Следователно, ПУРБ - ИБР 2016 г. – 2021 г. в
относимата част продължава да е предмет на съдебен контрол и не е влязъл в
сила.
Не е аргумент за обратното и
липсата на спиране действието на ПУРБ
2016 г. – 2021 г. като общ административен акт, тъй като съгласно Решение № 4
от 14.05.2020 г., обн., ДВ, бр. 48 от 26.05.2020 г., постановено по конст. д. №
9 от 2019 г. по описа на Конституционния съд на Република България, „ Принципът
на върховенството на Конституцията (чл. 5, ал. 1) се обезпечава както от
разпоредби и механизми, предвидени в самата нея, така и от процесуалните
закони, прилагани от съдилищата. Законовата разпоредба, чието съответствие с
Основния закон е оспорено, се намира в латентно състояние. Нейната
конституционосъобразност или се потвърждава с решение на Конституционния съд,
или се прогласява несъответствието й с Конституцията, като в последната
хипотеза тя става неприложима в съответствие с правилото на чл. 151, ал. 2 от
Основния закон. За да се гарантира правната сигурност и върховенството на
Конституцията, като се намали възможността на един оспорен закон да поражда
правни последици до произнасянето на Конституционния съд, чл. 150, ал. 2 от нея
задължава при контрола по конкретен повод, предизвикан от състав на ВКС или
ВАС, преди да се внесе въпросът в Конституционния съд, производството по делото
да бъде спряно. Това означава, че върховен съд, който счита, че приложима по
висящото пред него дело законова норма не съответства на Конституцията, не може
да извършва каквито и да е съдопроизводствени действия, докато Конституционният
съд не реши въпроса за нейната конституционосъобразност. От своя страна,
отделните процесуални закони обезпечават върховенството на Конституцията, като
изрично предвиждат спиране на производствата пред всички по степен съдилища,
когато Конституционният съд е допуснал разглеждането по същество на искане, с
което се оспорва конституционосъобразността на приложим по делото закон (чл.
229, ал. 1, т. 6 ГПК, приложим на основание чл. 144 АПК и в административното
съдебно производство). В производството пред държавната администрация по
издаването на индивидуални и общи административни актове важи аналогично
основание за спиране на производството пред административния орган (чл. 54, ал.
1, т. 4 и чл. 74 АПК). Спирането в този случай е независимо от това кой от
оправомощените субекти по чл. 150 от Конституцията е оспорил даден закон пред
Конституционния съд, за да упражни той контрол за конституционосъобразност
(абстрактен или по конкретен повод). Спирането на административното и съдебното
производство е процесуален институт, който е предвиден в случаите, когато се
налага да бъде решен преюдициален въпрос. В случаите на спиране на производства
(съдебни и административни) при допуснат от Конституционния съд контрол за
конституционосъобразност на закон се цели обезпечаване на върховенството на
Конституцията, като не се допусне до произнасянето на Съда да бъде приложена
разпоредба, която би могла да бъде обявена за несъответна на Основния закон.
„..По отношение на заварените от решението на Конституционния съд неприключени
правоотношения и правоотношенията, предмет на висящи съдебни производства,
противоконституционният закон не се прилага“. Ако е спряно съдебно
производство, съответният съд след възобновяването на производството трябва да
постанови съдебния си акт, като остави неприложена обявената от Конституционния
съд за противоконституционна норма. „В тези случаи, съдът решава спора,
позовавайки се пряко на Конституцията, когато това е възможно, както и чрез
аналогия на закона и аналогия на правото.“ Изводът от изложеното е,че за
гарантиране правилното приложение на материалния закон и върховенството на
закона, настоящото производство ще следва да се спре.
Ето защо Съдът
О П Р Е
Д Е Л И:
СПИРА производството по адм. дело
№ 407/2020г. по описа на Административен съд-Пловдив, 25 състав, до приключване
на производството по спора относно законосъобразността на ПУРБ-ИБР
2016г.-2021г.
Определението подлежи на
обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд на РБългария в
7-дневен срок от съобщението до страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: