№ 1140
гр. София, 27.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Красимир Мазгалов
Членове:Цветелина Ал. Костова
Виктория Недева
при участието на секретаря Михаела Огн. Митова
като разгледа докладваното от Красимир Мазгалов Въззивно гражданско дело
№ 20241100504688 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение №1504 от 26.01.2024г., постановено по гр.дело №18415/2023г. по описа на
СРС, ГО, 50 с-в, е признато за установено по реда на чл.422 от ГПК, че Е. В. П. с
ЕГН:********** дължи на „Топлофикация София“ЕАД, с ЕИК:*********, на основание
чл.318, ал.2 от ТЗ, чл.200 от ЗЗД, вр.чл.150, ал.1 от ЗЕ, и чл.86, ал.1 от ЗЗД, сумата от 258,79
лева- главница за цена на доставка на топлинна енергия за имот в гр.София, ж.к.„****, за
периода от 01.05.2019г. до 30.04.2021г., и сумата 41,59 лева - мораторна лихва за периода от
15.09.2020г. до 05.10.2022г.; сумата 30,13 лева- главница за цена на извършена услуга
„дялово разпределение“ за периода от 01.09.2019г. до 30.04.2021г., ведно със законна лихва
върху главниците, считано от 20.10.2022г. до окончателното им изплащане, за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.
№56950/2022г. по описа на СРС, като е отхвърлен искът по чл.86, ал.1 от ЗЗД за сумата 06,10
лева- мораторна лихва за периода от 31.10.2019г. до 05.10.2022г. върху главницата за цена на
извършена услуга за дялово разпределение. Ответникът е осъден да заплати на ищеца 776,44
лева съдебни разноски по компенсация, по заповедното и исковото производство.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца „Техем
сървисис“ЕООД.
Срещу решението в частта с която са уважени исковете, е подадена в законоустановения
срок въззивна жалба от ответника чрез процесуалния му представител. Жалбоподателят
поддържа, че липсвал сертифициран уред за измерване на консумираната топлинна енергия
1
през процесния период- между 16.11.2016г. и 16.04.2022г. не били извършвани проверки, а
такива следвало да има на всеки 2 години. Не била установена безспорност на вземането от
ищеца, както и наличието на облигационни отношения между страните. Общите условия за
продажба на топлинна енергия на ищеца не представлявали индивидуален, общ или
нормативен административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК, чл. 65 или чл.75 от АПК,
поради което могат да влязат в сила само като част от писмен договор. Твърди, че по делото
не са представени като доказателства ежемесечни фактури и кредитни известия, а
заключенията на експертизите се основават на индиректно измерване на топлинна енергия и
на формални изчисления, в противоречие с транспортираната в Закона за енергетиката
Директива 2012/27. Съдът следвало да се съобрази с изискванията на чл.147а, ал.2 ЗЗП,
съгласно който съгласието на потребителя с ОУ на търговеца се удостоверява с неговия
подпис, както и да коментира наличието на неравноправни клаузи. Предвид установеното
място на доставка на стоката /абонатната станция/, собствеността на тази стока не била
преминала към ответника, поради което всъщност ищецът не бил доставял топлинна енергия
съгласно изискванията на ЗДДС. Ответникът претендира отмяна на решението в
обжалваните части и отхвърляне на исковете, както и разноските по делото за двете съдебни
инстанции.
Ищецът, с подадения в срок отговор на въззивната жалба, оспорва същата и моли
решението да бъде потвърдено в обжалваната от ответника част. Претендира
юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.
Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивните жалби пороци на атакувания съдебен акт, приема
следното:
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд
следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в
жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно, допустимо и правилно, като
въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на основание чл.272 ГПК препраща
към мотивите на СРС. Във връзка доводите в жалбата за неправилност на решението в
обжалваната част, следва да се добави и следното:
Установено е по делото от представените писмени доказателства, че процесният имот е
топлофициран и че сградата, в която се намира процесния имот, е била присъединена към
топлопреносната мрежа. Доказано е също така, че ответникът е собственик на имота през
процесния период, което обстоятелство се установява от представените по делото
нотариални актове за дарение и договорна ипотека. Следователно ответникът се явява
2
потребител /клиент/ на топлинна енергия за битови нужди по смисъла §2а, вр.чл.153, ал.1 от
ЗЕ за процесния период. Съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от ДКЕР. В случая е несъмнено, че Общите условия на ищцовото
дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани (което обстоятелство е
служебно известно на съда) – арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ. По делото не са релевирани нито
твърдения, нито има данни ответникът да е упражнил правото си на възражение срещу
Общите условия в срока по чл.150, ал.3 ЗЕ. Поради изложеното, настоящият съдебен състав
приема, че между страните по делото са били налице договорни отношения по продажба на
топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните,
съгласно ЗЕ и Общите условия на ищеца за доставка на топлинна енергия. Доводите на
жалбоподателя относно задължителното наличие на писмен договор и съответно-
приложимост на разпоредбите на ЗЗП са неотносими в случая.
Според разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139 – чл. 148/ и в
действалата към процесния период Наредба за топлоснабдяването.
Установено е също така въз основа на заключението на вещото лице по допуснатата и
изслушана в първоинстанционното производство съдебно-техническа експертиза, че делът
за сградна инсталация е бил изчислен в съответствие с правилата на действащата
нормативна уредба. Настоящият състав споделя становището на първостепенния съд
относно изправността на уреда за измерване на консумираната топлинна енергия- след като
в последващ процесния период момент е установена и сертифицирана изправността на
същия уред, не са налице основания за съмнение в точността на измерването през процесния
период. Обратното би означавало сертифицирането да е непрекъснато, което е обективно
невъзможно.
Съгласно чл.31, ал.1 от приложимите за процесния период Общи условия на ищеца,
клиентите заплащат топлинната енергия по един от следните начини: 1.на 11 равни месечни
вноски и една изравнителна вноска; 2.на месечни вноски, определени по прогнозна
консумация за сградата и една изравнителна вноска; 3.по реална месечна консумация. Когато
клиентите заплащат топлинната енергия по реда на ал.1, т.2, месечната консумация се
определя от Търговеца въз основа на прогнозната консумация, определена от консумираната
топлинна енергия през предходния отчетен период. По реда на чл.32, ал.1 от Общите
условия месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която
дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл.71 от НТ, се формира въз основа на
определеното за него прогнозно количество топлинна енергия и обявената за периода цена,
за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача. Месечната дължима сума за
доставената топлинна енергия на Клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се
извършва по смисъла на чл. 73 от НТ, се формира въз основа на определеното за него реално
3
количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава
ежемесечно фактура от Продавача. След отчитане на средствата за дялово разпределение и
изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава за отчетния период
кредитни известия за стойността на фактурите по ал.1 и фактура за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки.
Според чл.33, ал.1 от Общите условия клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия по чл.32, ал.1 и 2 в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят, а стойността на фактурата по чл.32, ал. 2 и 3 за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период- в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнася. Следователно не е необходима изрична покана, публикуване или
връчване на общата фактура, както твърди жалбоподателят. Клиентите имат право да правят
възражения пред Продавача за начислената сума за топлинна енергия в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят възраженията, като след изтичане на този срок
възраженията могат да се правят по общия исков ред пред родово компетентния съд. В ал.4
на чл.33 от Общите условия е предвидено, че продавачът начислява обезщетение за забава в
размер на законната лихва само за задълженията по чл.32, ал.2 и ал.3, ако не са заплатени в
срока по ал.2 /в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят/. Върху
прогнозните суми не се дължи лихва за забава, като такава се начислява само за
задълженията по общата фактура, ако не са заплатени в срока по ал.2 на чл.33- в 45-дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно, въпреки че изискуемостта
на месечно дължимите суми настъпва в 45- дневен срок от изтичане на периода, за който се
отнасят, длъжникът изпада в забава само при неизпълнение на задължението за заплащане
цената на ТЕ в 45-дневен срок от публикуване на общата фактура за потребеното количество
топлинна енергия за целия отчетен период, т. е. ответникът принципно не дължи мораторна
лихва върху задълженията по месечните фактури, а само върху задълженията по общата
фактура. В случая между страните не се спори, че ответникът не е заплатил задължението
си, а ищецът претендира обезщетение именно за периода от датата на изтичане на 45-
дневния срок от издаване на общата фактура.
Дяловото разпределение се превъзлага на трето лице, регистрирано по чл.139а от ЗЕ.
Превъзлагането е извършено по реда на чл.139б от ЗЕ от клиентите получаващи
топлоенергийни услуги, с което те сключват договор по чл. 140 ЗЕ, а чл. 139 в ЗЕ,
топлофикационното дружество също сключва договор с избраното дружество за извършване
на услугата дялово разпределение. Във всеки един от тези договори, ползвателя на услугата
плаща възнаграждение на дружеството за дялово разпределение - чл. 139в, ал. 3, т. 4 ЗЕ и чл.
140, ал. 5, т. 8 от З Е. С т.1 от р.ІІІ на приетия като доказателство по делото договор при
общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия, по
чл.139в ЗЕ, сключен между ищеца и третото лице помагач по делото /л.33-48 от
първоинстанционното производство/ е уговорено, че възложителя и ищец в настоящото
производство заплаща на третото лице- помагач извършената услуга "дялово разпределение"
съгласно ценоразпис. Във всеки един от тези договори, ползвателя на услугата плаща
4
възнаграждение на дружеството за дялово разпределение - чл. 139в, ал. 3, т. 4 ЗЕ и чл. 140,
ал. 5, т. 8 от ЗЕ. Следователно сумите за дялово разпределение през процесния период са
дължими на ищеца.
В светлината на гореизложеното, при установено облигационно отношение между
страните и при съобразяване на действащата през процесния период нормативна уредба,
регламентираща начина и сроковете за заплащане на стойността на доставената топлинна
енергия правилно СРС е приел, че исковете за главници и обезщетение за забава са
основателни до размерите и за периодите, посочени в обжалваното решение.
По разноските:
При този изход на спора жалбоподателите нямат право на разноски. В полза на
въззиваемото дружество следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на
50 лева, определени по реда на чл. 78, ал. 6 от ГПК, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ и предвид ниската фактическа и правна сложност на спора.
На основание чл. 280, ал.3 ГПК решението не подлежи на касационно обжалване.
По така изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №1504 от 26.01.2024г., постановено по гр.дело
№18415/2023г. по описа на СРС, ГО, 50 с-в в обжалваната му част.
ОСЪЖДА Е. В. П. с ЕГН:********** да заплати на „Топлофикация София“ЕАД с
ЕИК:*********, на основание чл. 273, вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК сумата от 50 лв. /петдесет
лева/– разноски във въззивното производство.
Решението е постановено при участие на трето лице- помагач на страната на ищеца-
„Техем сървисис“ЕООД.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5