Р Е Ш Е Н И Е
гр.
София, 21.06.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А
Р О Д А
СОФИЙСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД,
първи въззивен граждански състав, в публично съдебно
заседание на двадесет и втори май през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЯ ГЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДОРА МИХАЙЛОВА
РОСИНА
ДОНЧЕВА
при секретаря Теодора Вутева, като
разгледа докладваното от съдия Дончева
гр. д. № 68 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Подадена е въззивна
жалба от ответника в първоинстанционното производство
К.Т.Т. срещу Решение № 249 от 30.11.2018 г.,
постановено по гр.д. № 554/2018 г. по описа на РС- гр. Ботевград, с което първоинстанционният съд е предоставил на В.Ц.К.
упражняването на родителските права над малолетното дете Ц.В.К., родено на ***
г., като е определено местоживеене на детето при неговия баща. Определен е
режим на лични контакти и отношения между майката К.Т.Т.
и детето Ц.В.К. – всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10,00 ч. в
събота до 18,00 ч. в неделя, един ден през Коледните празници, един ден от
Великденските празници, когато същите не съвпадат със седмичния режим на лични
контакти на майката с детето, както и двадесет дни през лятото, несъвпадащо с
платения годишен отпуск на бащата. К.Т.Т. е осъдена
да заплаща за детето си Ц.В.К. месечна издръжка от 150, 00 лева месечно, чрез бащата
В.Ц.К., считано от 01.01.2018 година до настъпване на
основания за изменяване или прекратяване на
издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното
й изплащане. Ответницата е осъдена да заплати разноски на ищеца в размер на 350,
00 лева и 216, 00 лева в полза на РС-Ботевград.
В жалбата се твърди, че обжалваното
решение е неправилно, тъй като ответницата е била лишена от възможността да
участва в производството, поради допуснати процесуални нарушения. По този начин
не са били събрани доказателства поискани с отговора на исковата молба и делото е било решено формално. Посочва, че не е взета предвид издадена срещу
ищеца заповед за незабавна защита по реда на ЗЗДН и образуваното срещу
неизвестен извършител досъдебно наказателно производство за престъпление по чл.
144, ал. 3 НК. Естеството на допуснатото от съда процесуално нарушение,
изразило се в лишаването й да участва в процеса и от възможността да ангажира доказателства по
необходимост е довело до неправилност на съдебния акт, като постановен при
непълнота на доказателствата, нарушение на материалния закон и необоснованост.
Посочва, че притежава прекрасни условия за отглеждане на детето, двуетажна
къща, в която за детето има самостоятелна стая, с нова социална среда за
детето. Бащата пречи на контактите й с детето, изключва телефона си и се крие,
когато трябва детето да бъде взето. Освен това посочва, че изпитва страх от
него, тъй като многократно е упражнявал физическо насилие върху нея, манипулира
и настройва детето. С оглед на горното моли въззивния
съд да уважи подадената жалба, като отмени изцяло постановеното първоинстанционно решение и постанови друго, с което да
бъдат възложени упражняване на родителските права на нея, да бъде определен режим
за контакти на малолетното дете с неговия баща и същия да бъде осъден да
заплаща месечна издръжка от влизане в сила на решението.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна В.Ц.К., чрез адв.
Н. е подал отговор на въззивната жалба и е взел
становище за неоснователност. Излага съображения, че К.Т. не се интересува от
детето Ц., общувала с него само няколко часа, в понеделник вечер. Посочва, че Ц.
се чувства чудесно с баща си, който
полага грижи за неговото възпитание и отглеждане, подпомаган от своите
родители. Моли да бъде оставено в сила постановеното решение, претендира
разноски за въззивното производство.
Софийски окръжен съд, като прецени
събраните по делото доказателства, въз основа на закона и във връзка с
наведените във въззивната жалба пороци на атакувания
съдебен акт, намира за установено следното:
Въззивната жалба е
подадена срещу подлежащ на въззивно обжалване акт, от
процесуално легитимирано лице- ответника по иска К.Т.Т.,
в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК,
поради което същата се явява допустима. Разгледана по същество е основателна.
Ищецът В.Ц.К. е предявил иск срещу К.Т.Т., с правно основание чл. 127, ал. 2 от СК за предоставяне
упражняването на родителските права спрямо роденото от съжителството им дете Ц.В.К.
и определяне на режим на лични отношения.
В постъпилият отговор от ответницата
иска се оспорва и моли родителските права спрямо роденото от съжителството им
дете Ц.В.К. да бъдат предоставени на нея.
Видно от копие на удостоверение за раждане
малолетното дете Ц.В.К. с ЕГН: ********** е родено на *** *** от майка К.Т.Т. с ЕГН: **********, а баща на детето е В.Ц.К. с ЕГН: **********.
По делото пред първоинстанционния
съд са разпитани двама свидетели на ищеца.
От разпита на Й.Ц. К. /сестра на
ищеца/ се установява, че К. и В. са разделени повече от година. След раздялата
детето живее повече с баща си В. и неговите родители, в къща в село Т. Бащата
води детето на детска градина, а когато не може да го прибере помага дядото на
детето. В. се занимава много с детето- играят федербал,
гледат филми, учи го на цифрите и буквите. Когато били заедно В. и К. имали
заведение, В. *** и много пътувал, а К. гледала детето, което прекарвало
времето си основно в заведението. Свидетелката знае, че К. има и друго дете, за
което никога не се е грижила. За храната на детето се грижи основно бабата по
бащина линия.
От разпита на И.
П. И. се установява,
че работи в Община Б. като здравен медиатор. Познава В. и К., както и малкия Ц.. К. много
често си сменяла работата, а за детето се грижели родителите на В. Когато В. и К.
отворили заведение, детето било постоянно в заведението. Свидетелят посочва, че
детето е при В. и неговите родители, които се грижат за него. В. всеки ден кара детето на детска градина в Б. и го взима, води го навсякъде с него.
Пред настоящата инстанция е разпитан
един свидетел на ответницата- С. Р. И.. От разпита на св. И. се установява,
че живее в Т. Познава К. от 2017 г., която идвала всеки ден с детето в магазина
на свидетелката. През 2018 г. К. заживяла заедно с брата на свидетелката в
къща. На къщата бил правен основен ремонт, има осем стаи и е на два етажа.
Детето Ц. било при баща си, който не давал на К. да го вижда. Известно време К.
се опитвала да взема детето от бащата, но спряла, тъй като била заплашвана.
Свидетелката чувала детето да казва, че иска да остане при майка си и много се
разстройвало, когато трябва да се върне при баща си.
Пред въззивният
съд е изслушана и приета съдебно психологическа експертиза, изготвена от в.л. Н.Г.И..
Вещото лице посочва, че детето обича и двамата си родители, но милее за
майката, тя му липсва и иска да я вижда. Детето живее със своята тъга по
майката, страха, че ще бъде изоставено от нея, като това непрекъснато му се
вменява от отглеждащия го родител и неговото обкръжение. При детето не е
настъпил „синдром на родителско отчуждаване“, но правилното поведение на
родителите и спокойните им отношения са от основно значение. Ц. еднакво обича и
майка си и баща си, като емоционално е свързан повече с майка си. Детето има
изградена емоционална връзка със своя баща, отсъства обаче емпатичност
относно чувствата на другия /майката/, съпричастност към съдбата й, респ. към
съдбата на детето. Изключва другия родител в отглеждането на детето. Бащата,
заедно с гериатричното си семейство отхвърлят майката като негоден родител,
недостойна за уважение, като пред детето си позволяват да твърдят, че майката
не го иска и не се интересува от него. Родител, който се опитва да изключи
другия от живота на детето си показва липса на родителски капацитет. При бащата
има липса на кооперативност – не сътрудничи с другия
родител, приема физическото наказание като възпитателна мярка. Майката К.Т.Т. показва добър родителски капацитет, има изградена
дълбока емоционална връзка с детето, кооперативна е, комуникативна, не изключва
другия родител от живота на детето. Дадено е заключение, че бащата няма достатъчно
родителски капацитет, негативизира образа на майката,
създава усещане за изоставяне на детето.
Приет по делото е социален доклад от ДСП
„Б.“, от който се установява, че на този етап Ц. е обгрижван от баща си, живее в с. Т.,
с баща си и родителите му, които оказват подкрепа в обгрижването
на детето. Според доклада бащата изказва мнение, че майката не е в състояние да
му осигури подходящ режим на отглеждане поради работните си ангажименти и
дефицитите по отношение на родителския й капацитет. К.Т. предоставя информация,
че бащата на детето не е в състояние да овладява емоциите си и често е
агресивен, което е пряка заплаха за синът им.
С оглед на събраните по делото
доказателства, съдът намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната част, като по останалите въпроси
е ограничен от посоченото в жалбата. Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
С оглед установените критерии в ППВС №
1/1974 г. при предоставяне упражняването на родителските права трябва да бъдат
отчетени следните обстоятелства, свързани с комплексна преценка на интересите
на детето: грижите и отношението на родителите; желанието на родителите;
привързаността и желанието на детето, които имат значение за възпитателния
процес; възраст, пол и степен на развитие на детето; сериозност и авторитет на
родителя, конкретното проявление на възпитателските качества на всеки родител,
моралното му поведение. От значение е и
факта, родителите да проявяват щадящо отношение спрямо неукрепналата психика на
детето.
В настоящата хипотеза са налице доказани
родителски качества на майката. От приетата съдебно психологическа експертиза,
която съдът кредитира като компетентно дадена, се установява, че при бащата има
липса на кооперативност – не сътрудничи с другия
родител, приема физическото наказание като възпитателна мярка. Майката К.Т.Т. показва добър родителски капацитет, има изградена
дълбока емоционална връзка с детето, кооперативна е, комуникативна, не изключва
другия родител от живота на детето. Дадено е заключение, че бащата няма
достатъчно родителски капацитет, негативизира образа
на майката, създава усещане за изоставяне на детето. Свидетелката С. Р. И. дава показания,
че детето Ц. било при баща си, който не давал на К. да го вижда. Известно време
К. се опитвала да взема детето от бащата, но спряла, тъй като била заплашвана
от него.
От
приетия социален доклад се установява, че бащата обгрижва
детето, подпомагат от своите родители. Същите обстоятелства се установяват и от
показанията на свидетелите Й. К. и И. И.
От събраните доказателства се установи,
че майката е изградила добра емоционална връзка с детето си, а детето от своя страна
има категорични потребности да прекарва време с един от родителите си, с което
неговият мироглед би могъл да се обогатява и развива. Налага се извод, че
упражняването на родителските права следва да бъде предоставено на майката. Отделянето
на детето от майка създава опасност за неговото правилно физическо и духовно
развитие и крие опасност от емоционално нараняване. Също така може да доведе до
сериозно родителско отчуждаване. Детето следва да се чувства спокойно, обичано
и сигурно в обстановката, в която живее. Това не би се постигнало при
предоставяне упражняването на родителските права на бащата. Установи се от писмените
доказателства /заповед за защита №8/27.02018 г./, че бащата е имал укорими прояви – извършено домашно насилие спрямо К.Т.,
които могат да застрашат морала на детето, неговата психика или да му вредят. Чрез
режима на упражняване на родителските права трябва да се постигне възможност
детето да расте и се развива под грижата и с подкрепата на двамата родители,
тъй като право на всяко дете, а и негова естествена потребност е да общува и с
двамата си родители. Неснователно е наведеното
твърдение, че след като майката има друго дете, което е настанено в
професионално приемно семейство, не следва да е предпочетения родител. Действително
е приета заповед № ЗД-04-19/01.02.2016 г. на ДСП-П.,
от която се установява, че майката К.Т.Т. има друго
дете /Г. К. Т./,
което е настанено в приемно семейство, до произнасяне на съда с решение по чл.
28 от ЗЗДет. Следва обаче да се отчете
обстоятелството, че майката показва добър родителски капацитет, има изградена
дълбока емоционална връзка с детето, поради което трябва да е предпочетения
родител. От социалния доклад се установява, че К.Т. е обитавала жилище под наем,
което е просторно, мебелирано с всичко необходимо за ежедневието. От
показанията на св. С. Р. И. се установява, че през 2018 г. К.
заживяла с брата на свидетелката в къща, на два етажа, с осем стаи, на която е
правен основен ремонт. Ето защо съдът приема, че майката също има и добри
жилищни условия, където да отглежда и възпитава детето.
От горните съображения следва, че
интересът на детето налага майката да бъде предпочетена като родител, който ще
упражнява родителските права, както и определянето на местоживеенето на детето
при нея.
Мерките относно личните отношения между
детето и родителя, на когото не е предоставено упражняването на родителските
права, следва да се определят така, че да се създава нормална обстановка за поддържане
на отношенията между деца и родители, като тези мерки не трябва да стават
допълнителен източник на недоразумения и спорове между родителите /ППВС № 1 от
12.11.1974 г., т.4/. Принципно положение е, че тези мерки трябва да бъдат преди
всичко в интерес на детето. Чрез постановените мерки трябва да се осигури
възможност на детето да общува максимално пълноценно и с двамата родители. По
тази причина мерките за лични отношения, с оглед конкретните обстоятелства,
следва да предоставят най-широка възможност за общуване и осъществяване на
пълноценни отношения между детето и родителя, на когото не е предоставено
упражняването на родителските права. Запазването на добрите отношения, честите
лични контакти следва да се стимулират и подпомагат, включително от другия
родител, от роднините и приятелския кръг на майката и бащата.
Именно с оглед на обсъдените по-горе
критерии следва да се определи режим на свиждане с бащата. Мерките, с които се
уреждат личните отношения винаги трябва да са конкретни и да улесняват правилните
отношения и с двамата родители. В интерес на детето е да бъде определен широк
режим на лични контакти между него и бащата. Следва да бъде създадена добра
емоционална връзка, която е необходима за правилното развитие и възпитание на
детето. От друга страна, при неговото възрастово съзряване не би изпитвало конфликт
на лоялност и ще чувства моралната и материалната подкрепа на своите родители.
С този широк режим на лични отношения се предоставя възможност за активното
участие на бащата в отглеждането, възпитанието, развитието и изграждането на
ценности на детето и емоционални връзки с близките му. В този смисъл следва да
бъде определен следният режим на лични отношения на бащата с неговото малолетно
дете: да има право да го взима и вижда всяка първа и трета събота и неделя от
месеца от 9 часа в събота до 18 часа в неделя; както и един месец в годината,
който не съвпада с платения годишен отпуск на майката; бащата
да има право да взима детето по време на Коледните и Великденските празници
/всички почивни дни/, като на всяка четна година детето ще прекарва Коледа и
Великден при бащата, а Нова година - при майката, а на всяка нечетна - детето
ще прекарва Коледа и Великден при своята майка, а Нова година - при бащата. Съобразявайки
нуждите и потребностите на детето с оглед неговата възраст /6 години/,
необходимостта от средства, съдът намира, че двамата родители следва да осигуряват
ежемесечно общо 300 лв. за издръжката на непълнолетното си дете, от която сума
бащата ще следва да заплаща 150 лв. От приетия трудов договор № 37/05.02.2018
г. се установява, че бащата работи, на длъжност антомонтьор,
на 4 часов работен ден и реализира доход в размер на 255 лева, а според
социалния доклад получава нетно възнаграждение в размер на 600, 00 лева, поради което определената сума от 150,00 лева
не би представлявала трудност за него да заплаща. Трябва да се отчете и
обстоятелството, че непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието на
детето за в бъдеще ще се полагат от майката /ППВС № 5 от 1970 г., т.7/.
С оглед изложеното първоинстанционното
решение следва да бъде отменено изцяло и постановено друго, с което
родителските права спрямо малолетното дете Ц.В.К. бъдат предоставени на майката
К.Т.Т., бащата В.Ц.К. осъден да заплаща ежемесечна
издръжка на детето, чрез майката К.Т.Т. в размер на
150, 00 лева, считано от датата на влизане на решението в сила, до настъпване
на основания за изменяване или прекратяване на
издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до
окончателното й изплащане. В.Ц.К. следва да бъде осъден да заплати сумата от 216,
00 лева в полза на РС-Ботевград. За първоинстанционното
производство разноски от ответницата не са претендирани,
а за въззивното производство В.Ц.К. следва да
заплати разноски на К.Т.Т. в размер на 575, 00 лева
/петстотин седемдесет и пет/, от които 400,00 лв. за адвокатско възнаграждение, 25,
00 лв. държавна такса и 150,00 лева за вещо лице.
Воден от горното, окръжният съд
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ изцяло решение №
249 от 30.11.2018 г., постановено по гр.д. № 554/2018 г. по описа на РС- гр.
Ботевград и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на
родителските права по отношение на детето Ц.В.К., родено на *** г., с ЕГН: **********,
на майката К.Т.Т. с ЕГН: **********.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето
на детето Ц.В.К., родено на *** г., с ЕГН: ********** да бъде при неговата
майка К.Т.Т. с ЕГН: ********** ***.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични
отношения на бащата В.Ц.К. с ЕГН: ********** с детето Ц.В.К., родено на *** г.,
с ЕГН: **********, като същият ще има право да взема детето всяка първа и трета
събота и неделя от месеца от 9 часа в събота до 18 часа в неделя; както и един
месец в годината, който не съвпада с платения годишен отпуск на майката; бащата има право да взима детето по време на Коледните и
Великденските празници /всички почивни дни/, като на всяка четна година детето
ще прекарва Коледа и Великден при бащата, а Нова година - при майката, а на
всяка нечетна - детето ще прекарва Коледа и Великден при своята майка, а Нова
година - при бащата.
ОСЪЖДА В.Ц.К. с ЕГН: **********
*** да заплаща на малолетното си дете Ц.В.К., родено на *** г., с ЕГН: **********,
чрез неговата майка и законен представител К.Т.Т. с
ЕГН: ********** ежемесечна издръжка в размер на 150, 00 лв. /сто и петдесет/ лева, считано от влизане
на решението в сила, до настъпване на законна причина за изменение или
прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена
вноска до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА В.Ц.К. с ЕГН: ********** *** на осн. чл. 69, ал. 1, т. 7 от ГПК да заплати в полза на
РС-Ботевград сумата от 216, 00 лв. /двеста и шестнадесет лева/, представляваща
държавна такса върху дължимата от него издръжка.
ОСЪЖДА В.Ц.К. с ЕГН: ********** *** да запли на К.Т.Т. с ЕГН: **********
сумата от 575, 00 лева /петстотин седемдесет и пет лева/ за направени пред въззивната инстанция разноски.
Решението подлежи на касационно обжалване в
едномесечен срок от връчването му пред ВКС на РБ.
Преписи
от решението да се връчат на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.