№ 366
гр. Пловдив, 19.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Георги В. Чамбов
Членове:Емил Люб. Митев
Антония К. Роглева
при участието на секретаря Нели Б. Богданова
като разгледа докладваното от Антония К. Роглева Въззивно търговско дело
№ 20225001000342 по описа за 2022 година
С решение № 260440/18.11.2020 г., постановено по т.д. №
655/20 г.,Пловдивски окръжен съд:
ОСЪЖДА „ИРС“ ЕООД ЕИК *********** със седалище и
адрес на управление: с. П. Е., о. А., П. о., и М. Н. М. ЕГН ********** от гр.
ПV, ул. Б., № **, ет. *, ап. **, да заплатят солидарно на „НАПС“ ЕООД ЕИК
*********** със седалище и адрес на управление с. П., П. о., о. Р., ул. С., №
**, сумите:
- 41 760 лв.– дължимо възнаграждение с включен ДДС по
договор за наем № ******** г. за предоставяне под наем на кулокран *******
***** със зав. № ********, за периода 22.08.2019 г.- 22.08.2020 г.- по 2900 лв.
с ДДС за всеки месец, за която е издадена фактура № ************ г., ведно
с обезщетение за забавено плащане в размер на 614.80 лв. за периода
21.08.2020 до 12.10.2020 г., ведно със законна лихва върху главницата,
считано от предявяване на исковата молба – 12.10.2020 г. до окончателното
плащане;
1
-6 840 лв. – разходи по демонтаж на наетата вещ съгласно
чл.11.1 от договор за наем № ******** г. за предоставяне под наем на
кулокран ******* ***** със зав. № ********, за които е издадена фактура №
*********** г., от която: 1200 лв. без ДДС за демонтаж без механизация на
кулокран; 3500 лв. без ДДС – за услуга с автокран и 1000 лв. без ДДС – за
извозване от обекта, ведно с обезщетение за забавено плащане в размер на 76
лв. за периода 03.09.2020 – 12.10.2020 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считана от предявяване на исковата молба – 12.10.2020 г. до
окончателното плащане, както и
- 5716,63 лв. деловодни разноски.
Въззивни жалби против горното решение са подадени от
„ИРС“ ЕООД и М. Н. М., които го обжалват с оплаквания за постановяване
при съществени процесуални нарушения, незаконосъобразност и
неправилност. Молят решението да бъде отменено.
Въззиваемата страна „НАПС“ ЕООД оспорва жалбите като
неоснователни и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила като
правилно и законосъобразно. Претендира разноски по представен списък на
разноските.
Пловдивският апелативен съд, след преценка на събраните
доказателства по делото, във връзка с изложените оплаквания и възражения
на страните, приема за установено следното:
Съдът е бил сезиран с обективно и субективно съединени
искове по чл. 79 вр. чл. 228, 138 и сл. от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, предявени от
„НАПС“ ЕООД за солидарното осъждане на „ИРС“ ЕООД и М. Н. М. за
заплащане на сумите:
41 760 лв.– дължимо възнаграждение с включен ДДС по договор за наем
№ ******** г. за предоставяне под наем на кулокран ******* ***** със
зав. № ********, по ф. № ************ г. /за периода 22.08.19 – 22.08.20
г./, ведно с обезщетение за забавено плащане в размер на 614.80 лв. за
2
периода 21.08.20 до 12.10.20 г., ведно със законна лихва върху
главницата, считано от предявяване на исковата молба – 12.10.20 г. до
окончателното плащане;
6 840 лв. – главница по ф. **********/24.08.20 г., издадена въз основа на
договор за наем № ******** г. за предоставяне под наем на кулокран
******* ***** със зав. № ********, от които 1200 лв. без ДДС за
демонтаж без механизация на кулокран, 3500 лв. без ДДС – за услуга с
автокран, 1000 лв. без ДДС – за извозване от обекта; ведно с
обезщетение за забавено плащане в размер на 76 лв. за периода
03.09.2020 – 12.10.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считана от предявяване на исковата молба – 12.10.20 г. до окончателното
плащане.
В решението е прието като безспорно и доказано по делото, че
между ищеца и ответното „ИРС“ ЕООД е бил сключен договор на 22.08.2019
г. № ******** г. за предоставяне под наем на кулокран ******* ***** със зав.
№ ******** и радиодистанционно управление при наемна цена от 2900 лв.
без ДДС месечно, по силата на който между страните е възникнало
облигационно правоотношение, разкриващо белезите на договор за наем по
смисъла на чл.228 и сл ЗЗД. Прието е, че ищецът, като наемодател, е
изпълнил основното си задължение да предостави вещите за ползването им от
ответното дружество- наемател, което се е осъществило на 02.09.2019 г.,
което се потвърждава и от представения приемо-предавателен протокол ,
подписан от лица, действали от името и за сметка на наемателя / според
изричното признание на ответника/, при което за последния е възникнало
насрещното задължение за заплащане на уговорения с договора наем. Прието
е за установено, вкл.и от заключението на ССЕ, че ответният търговец не е
извършил плащания на наемната цена за процесния период по издадената
фактура № ************ г. на стойност 41760 лв. ДДС, което обуславя
основателността на претенцията за тази сума, респ. същата е уважена в
размера, в който е предявена.
Прието е, че в съответствие с чл.11.1 от договора, уговарящ
право на наемодателя да демонтира вещта от обекта, ако наемателят е в
забава или не плаща поредния наем, като направените разходи от
3
наемодателя са за сметка на наемателя, и с оглед установеното неизпълнение
на задължението на наемателя , за ищеца е възникнало коментираното право
на демонтаж, което е реализирано на 23.08.2020 г. съгласно представения
Протокол за демонтаж. Посочено е, че тези обстоятелства също се явяват
безспорни между страните с оглед изричното признание от ответниците, при
което тази претенция също е преценена като основателна. Мотивиран е
извод, че ответниците дължат възстановяване на направените от наемодателя
разходи по демонтажа на съобръжението, за които е издадена процесната
фактура № *********** г. на стойност 6840 лв. с ДДС, които разходи са
установени по размер с представените от ищеца и неоспорени от
ответниците писмени доказателства за заплатените разходи – фактура №
1535/26.08.2020 г., фактура № 1536/26.08.2020 г., фактура №
**********/31.08.2020 г. , 2 бр.товарителници и 2 бр. двустранни актове.
Уважени като основателни са и акцесорните претенции за
заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва по чл.86 ЗЗД
за периода от датата на падежа по всяка от фактурите.
Тъй като ответникът М. е подписал договора, поемайки
поръчителство по задълженията на наемателя, същият е осъден солидарно с
„ИРС“ ЕООД да заплати процесните суми.
На първо място, в двете въззивни жалби се поддържат
оплаквания, че по делото не са събрани доказателства за стойността на
извършения превоз и необходимите разноски по демонтаж на кулокрана, като
в тази връзка не е поискана, съответно не е изслушана експертиза,, нито е
налице признание на ответника, при което претенцията за сумите по ф.
*********** г. е останала недоказана по размер.
Тези оплаквания не се оправдават при преглед на материалите
по делото. В обжалваното решение изрично са посочени приетите по делото
доказателства във връзка с установяване стойността на разходите по
демонтажа и превоза на съоръжението – ф. №№ 1535/26.08.20 г.,
1536/26.08.2020 г., **********/31.08.2020 г., 2 бр.товарителници и 2
бр.двустранни актове. Писмените доказателства са представени от
пълномощника на ищцовото дружество в открито съдебно заседание на
10.06.2021 г., в което е присъствал и процесуален представител на ответното
4
дружество – юрисК. Ш., който е заявил становище, че доказателствата следва
да бъдат приети. Така представените писмени доказателства не са оспорени
от ответниците и установяват по размер ищцовата претенция в тази й част.
Съдебно-счетоводна експертиза не е назначавана в тази връзка, но такава
нито е била поискана, нито е била необходима с оглед обстоятелството, че са
представени писмени доказателства за установяване размера на исковата
претенция, които не са били оспорени от ответниците.
На следващо място, се поддържа оплакване, че неправилно
първоинстанционният съд е приел, че се дължи плащане по процесния
договор за наем от 22.08.2019 г., след като е установил, че договорното
изпълнение е осъществено на 02.09.2019 г.
В тази връзка въззиваемата страна поддържа становище, че
кранът е предаден на наемателя на 22.08.19 г., на която дата е било извършено
и транспортирането му до строителния обект на ответното дружество в гр. Т.,
който от своя страна е преотдал кулокрана под наем на изпълнителя
„И.П.Ж.К.“; на дата 02.09.2019 г. кулокранът е бил пуснат в експлоатация, за
което обстоятелство се позовава на акт за първоначален технически преглед
от 2.9.19, приемо-предавателен протокол от същата дата, както и на ф. №
538/10.7.20 г., издадена от „ИРС“ ЕООД като доставчик на „И.П.Ж.К.“ ЕООД
като получател във връзка с преотдаването под наем на вещта.
Съгласно чл. 3 от процесния договор за наем наемодателят
предава вещта на наемателя с подписването на приемо-предавателен
протокол, удостоверяващ датата на предаването и комплектността на вещта.
Още с исковата молба ищцовото дружество е представило три броя приемо-
предавателни протоколи – два от които с дата 22.08.2019 г., третият – от
02.09.19 г.
С нарочно заявление от 17.06.21 г. ищцовото дружество е
уточнило, че протоколите от 22.08.19 г. са подписани от лица – шофьори на
„С. Т.“ ЕООД, които са осъществили транспорт на наетата вещ от база на
ищцовото дружество в с. П. до строителния обект на ответното дружество в
гр. Т., а протоколът от 2.9.19 г. е подписан от служител на „И.П.Ж. К.“ ЕООД,
на което дружество процесният кулокран е бил преотдаден под наем от
„ИРС“ ЕООД. На същата дата били съставени протокол за монтаж и акт за
5
първоначален технически преглед, от служители на ищцовото дружество /л.
162 и 163 от първоинстанционното дело/.
Заявлението и представените към него писмени доказателства
са докладвани в о.з. на 15.07.2021 г., в което процесуалният представител на
ответното дружество изрично е заявил, че не се оспорва обстоятелството, че
кранът е предаден на 22.08.19, както се твърди и в исковата молба, като
предаването е осъществено на фирма „И.П.Ж. К.“ ЕООД, с която ответното
дружество е имало договорни отношения да работи на обекта в гр. Т..
Впоследствие от страна на ответниците са подадени заявления
вх. №№ 279418 и 279419, и двете от 16.07.21 г., в които от една страна, се
признава, че кранът е монтиран на 02.09.19 г., от друга страна се признава, че
предаването на крана е осъществено на датите, посочени от ищцовата страна.
По конкретно:
В становище вх. № 279418/16.07.21 г., подадено от името на
М.М. като физическо лице, се казва: „Моля да се счита, че монтажът и
предаването на крана са били извършени на датите, които се твърди от
пълномощника на ищеца.. Моля да приемете, че всички наведени от него или
неговия пълномощник относно факта, че кранът е бил използван от „ИРС“
ЕООД за процесния период са доказани от ищеца..“
В становище вх. № 279419/16.07.19 г., подадено от името на
ответното дружество „ИРС“ ЕООД, се чете: „Моля да приеме, че
твърденията на ищеца .. че кранът е бил използван от дружеството „ИРС“
ЕООД по силата на приложения по делото договор за периода, претендиран
от ищеца с исковата молба и допълнителните уточнения, извършени
впоследствие по делото, за доказани от ищеца.. Ще моля да приемете, че
лицата, подписали приемо-предавателните протоколи са действали от
името и за сметка на „ИРС“ ЕООД …“
Т.е. твърдението на ищцовата страна за предаване на крана на
дата 22.08.19 г., от една страна, е било подкрепено с представените към
исковата молба приемо-предавателни протоколи, а от друга, е изрично
признато както от процесуалния представител на ответното дружество в о.з.
на 15.07.2021 г., така и в цитираните писмени становища №№ 279418 и
279419, в които изрично се признава и обстоятелството, че лицата, подписали
представените приемо-предавателни протоколи са действали от името на
6
ответното дружество.
Предвид посоченото съдът приема, че правилно и обосновано
първоинстанционният съд е уважил претенцията за заплащане на наемна цена
с начална дата 22.08.19 г., като това кореспондира с ангажираните писмени
доказателства от ищеца, както и направените признания от ответниците.
Наведените доводи във въззивните жалби, че за целия наемен
период не били издавани фактури, са ирелевантни към спора по делото,
поради което и липсата на коментар в тази насока в обжалваното решение не
представлява процесуално нарушение.
Освен горното, се навежда и оплакване, че не е отчетено
обстоятелството, че е заплатена сума от 2 900 лв. при подписване на
договора, което било скрепено с подписите на страните по договора, което
обстоятелство не било оспорено от ищеца, нито било проведено доказване от
негова страна, че тази сума не е платена.
Това оплакване се преценява като неоснователно. Подобно
възражение не е наведено в хода на първоинстанционното производство, при
което не може да има и оспорване от противната страна, респ. същата не носи
доказателствена тежест да установява, че такава сума не е платена. Напротив,
ако ответникът твърди, че е осъществено плащане, той носи
доказателствената тежест да установи това си твърдение. Действително, в
договора за наем е налице клауза за заплащане на първата наемна цена
непосредствено преди предаване държането на вещта /доставката й до
обекта/ - чл. 8 от договора. Но самият договор не съдържа изявления на
страните, че сумата действително е платена. По делото ответниците не са
навели твърдения за действителното й плащане, нито пък са налични
доказателства за такова плащане, нито пък такова плащане е установено в
заключението на съдебно-счетоводната експертиза, след като вещото лице е
проследило разплащанията на ответното дружество към „Н.А.П.С.“ ЕООД.
Предвид изложеното настоящият съдебен състав на ПАС
намира оплакванията във въззивните жалби за неоснователни. Обжалваното
решение следва да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.
7
Предвид неоснователността на въззивните жалби следва да
бъде уважена претенцията на въззиваемата страна за присъждане на разноски
в размер на 2200 лв. – заплатен адвокатски хонорар съобразно представения
списък за разноски и данните в представения договор за правна защита и
съдействие за уговорено и заплатено в брой адвокатско възнаграждение.
Ето защо ПАС
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 260440/18.11.2020 г.,
постановено по т.д. № 655/20 г. по описа на Пловдивски окръжен съд.
ОСЪЖДА „ИРС“ ЕООД ЕИК *********** и М. Н. М. ЕГН
********** да заплатят на „НАПС“ ЕООД ЕИК *********** разноски за
въззивното производство в размер на 2200 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8