О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
гр. **, 18 февруари 2021 г.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
– **, пети състав, в закрито заседание
на осемнадесети февруари през две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: ТЕОДОРА МИЛЕВА
като разгледа докладваното
от съдията административно дело №64 по описа за 2021 год., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на
Глава десета, раздел IV от Административно процесуалния кодекс /АПК/, във
връзка с чл. 54, ал. 5 от същия кодекс.
Административното дело е
образувано по жалба на М.Я.М. ***, чрез адв. М.П. - ДАК, срещу Определение №********** от 21.01.2021 г. на Ръководител „ПО“ при
ТП на НОИ **, с което на основание чл. 54, ал. 1, т. 5 от АПК във връзка с
чл.95, ал.1 т.6 от КСО е
спряно производството по отношение отпускане на ЛПОСВ по заявление вх. №2113-24-9/06.01.2020
г.
В жалбата се твърди, че така
издаденото определение е неправилно и незаконосъобразно. Релевират се доводи, че
производството по отпускане на пенсията на оспорващия е спряно неоснователно,
тъй като към момента административният орган не е издал разпореждане за
отпускане на пенсия на лицето, което да подлежи на спиране. Сочи се, че
заявлението е подадено на 06.01.2020 г. и до настоящият момент е минала повече
от една година, а административния орган не е издал следващия се
административен акт. Излагат се и съображения по същество на спора. Моли, да се
отмени определението, като се укаже на административния орган да възобнови
производството и да се произнесе с акт за отпускане на исканата пенсия.
Административната преписка е
постъпила с жалбата.
Ответникът - Ръководил на отдел "Пенсионно осигуряване"
при ТП на НОИ **, не изразява становище по оспорването.
Съдът като обсъди доводите на
страните и доказателствата по делото, намира за установено от фактическа страна
следното:
Видно от доказателствата по
делото, съдържащи се в административната преписка последното депозирано от жалбоподателят заявление е с вх. № 2113-24-9 от 06.01.2020 година с искане да му бъде отпусната лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст по условията на чл. 69 от Кодекса за социално
осигуряване / КСО /. Представени са трудова книжка № 376 от 01.07.2003 г., труд. Книжка № 376/31.08.2013 г., уд. УП-3 № 251 от 11.11.2019 г. и военна книжка.
След извършена проверка от
контролните органи на ТП на НОИ - ** е констатирано несъответствие между представеното удостоверение №8/22.08.2018 г.,
издадено от осигурителя „А ВЕ М“ ЕООД **, касаещо периода 01.02.2006 г. –
04.06.2009 г., с което се удостоверява, че М. е управлявал тежкотоварен
автомобил над 12 тона и Регистъра на осигурените лица, където за част от
периода е посочена, че категорията е трета, а за други месеци липсват данни.
Правени са опити за установяване на връзка с управителя на посоченото по-горе
дружество, която е била безуспешна.
На 14.01.2021 г. от ръководителя на „ПО“ при ТП на
НОИ ** е изпратено писмо но ТП на НОИ ** за извършване на проверка съгласно
разчетно-платежните ведомости за периодите 16.05.2005 г. – 13.01.2006 г. и
01.02.2006 г. – 04.06.2009 г. на „А ВЕ М“ ЕООД **.
Със Заповед №ЗР-5-02-00867958/21.01.2021 г. от
Ръководител на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ ** е възложена
проверка по разходите на ДОО на „А ВЕ М“ ЕООД **.
На 21.01.2021 г. началника на отдел
"Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ ** е издал оспореното в настоящото
производство определение , с което на основание чл. 54, ал. 1, т. 5 от АПК във връзка с чл.95, ал.1, т.6 от КСО, е спрял производството по отношение отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по
заявлението на М.М..
По делото няма данни кога е връчено определението на
жалбоподателя, но няма твърдения от страна на ответника, че жалбата е просрочена,
поради което и съдът намира, че същата е подадена в срок.
Въз основа на така приетото от
фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е редовна по отношение
на форма и съдържание. Насочена е срещу индивидуален административен акт, който
подлежи на съдебен контрол, съгласно чл. 54, ал. 5 от АПК и е подадена пред
надлежния административен съд в преклузивния срок за оспорване, предвиден в чл.
197, вр. чл. 202 от АПК, от активно легитимирано лице с правен интерес,
доколкото същото е адресат, неблагоприятно засегнат от процесното разпореждане.
Посочените обстоятелства обуславят
процесуалната допустимост на жалбата за разглеждане по същество.
Разгледана по същество в
съвкупност със събраните по делото доказателства и становищата на страните, Административен съд, пети административен състав счита
жалбата за основателна по следните съображения:
Съгласно изискванията на чл.
168, ал. 1 от АПК, при служебния и цялостен съдебен контрол за
законосъобразност, съдът извърши пълна проверка на обжалвания административен
акт относно валидността му, спазването на процесуалноправните и
материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която
преследва законът.
Определението е издадено от компетентен орган - началника на отдел "ПО" при ТП на НОИ **, като длъжностното лице по
пенсионно осигуряване, поради което не е налице отменителното основание по чл.
146, т. 1 от АПК.
Оспореното в настоящото съдебно
производство определение е валиден акт, подписан и обективиран в предвидената от закона писмена
форма, и отговаря на формалните изисквания на чл. 59, ал. 2 от АПК за
реквизити. Изложени са мотиви - фактически и правни основания за издаването на
административния акт.
Съдебният контрол за материална
законосъобразност на административния акт обхваща проверка дали са налице
установените от издателя на акта юридически факти /изложени като мотиви в
акта/, преценка на съответствието им с правната норма, посочена като правно
основание за издаването на акта и преценка дали се следват разпоредените с акта
правни последици. В този смисъл не са налице основания за отмяна по чл. 146, т.
2 от АПК.
Съгласно чл. 35 от АПК,
индивидуалният административен акт се издава, след като се изяснят фактите и
обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията
на заинтересованите граждани и организации. В тежест на административния орган
е служебно да установи фактите от значение за издаване на акта, да извърши
проверка на доказателствата и съпостави установеното от фактическа страна чрез
анализ. В случая не са изяснени фактите и обстоятелствата /не са установени
никакви конкретни факти и обстоятелства, водещи до необходимост от спиране на
производството/. По делото не са приложени каквито и да било данни за
образувано друго административно или съдебно производство с оглед ангажираното
правно основание по чл. 54, ал. 1, т. 5 от АПК. При това оспореното определение е издадено при допуснато
съществено нарушение на административно-производствените правила,
регламентирани в АПК, представляващи основание за незаконосъобразност по чл.
146, т. 3 от АПК.
Като основателни се преценяват
възраженията за несъответствие на определението с приложимата нормативна
регламентация, тъй като в случая не са налице предпоставките на посочената като
основание за спиране на производството по пенсионната преписка разпоредба на чл.
54, ал. 1, т. 5 от АПК. Съгласно същата, административният орган спира
производството, когато е образувано друго административно или съдебно
производство, приключването на което е предпоставка за издаването на административния
акт. При това законодателят е определил производствата, поради което се спира
издаването на акта. Във всички случай това производството, следва да има значение за издаването на
акта и трябва да бъде образувано пред административен орган или съд. Извършването на проверка и
събирането на допълнителни доказателства, с цел изясняване на въпроса за
действителния стаж и категория на жалбоподателя, няма характер на отделно
административно производство с преюдициално значение.
На основание чл. 54, ал. 1, т.
5 от АПК административният орган спира производството при наличието на
образувано друго административно или съдебно производство, когато издаването на
акта не може да стане преди неговото приключване, като в тези случаи спирането
се постановява след представяне на удостоверение за наличие на образувано
производство, издадено от органа, пред който то е образувано.
Под образувано административно
производство по смисъла на чл. 54, ал. 1, т. 5 от АПК се има предвид
производство по издаване на административен акт. Извършването в хода на вече
образувано административно производство на процесуални действия по събиране на
доказателства и информация с цел изясняване на фактическата обстановка по
конкретния случай и издаване на законосъобразен административен акт не
представлява отделно и самостоятелно административно производство в хипотезата
на чл. 54, ал. 1, т. 5 от АПК. От друга страна, в административната преписка
липсва приложено удостоверение за наличието на друго висящо административно
производство. С представената заповед на ТП на НОИ *е инициарана
проверка, но съда приема, че това не е друго административно производство, а
както посочи и по-горе това е изясняване на факти и обстоятелства по вече
образуваното производство за отпускане на пенсия.
Съдът счита, че следва да посочи, че повече от една
година, пенсионният орган прави проверки и изяснява факти и обстоятелства,
които според него са валидни за производството, а до окончателен акт все още не
се е стигнало, което води до абсолютно нарушаване както на материалния закон,
така и на правата на заявителя.
С оглед гореизложените
обстоятелства се констатира липсата на кумулативно изискуемите предпоставки за
висящо преюдициално административно производство и за неговото удостоверяване
от органа, пред който то е образувано. Това налага да се приеме, че оспореният
акт за спиране на административното производство по обжалването е издаден в
нарушение на обосновалото го правно основание по чл. 54, ал. 1, т. 5 от АПК,
поради което подлежи на отмяна. Не е налице и посоченото
друго основание за спиране на производството – чл.95, ал.1 от КСО, която норма гласи,
че изплащането на пенсията се спира с разпожедане – т. 6 „когато са представени или се установят
данни за обстоятелства, които могат да доведат до нейното прекратяване на
основанията по чл. 96, ал. 1“. В настоящият казус няма
изададено разпореждане за отпусната пенсия, което следва да бъде спряно с
разпореждане, както е посочено в чл.95, ал.1 от КСО.
Съгласно разпоредбата на чл.
200, ал. 2, във вр. с чл. 202 и чл. 54, ал. 5 от АПК определението, с което се
отменя разпореждане на административния орган за спиране на административното
производство, може да се обжалва с частна жалба единствено от страните,
участващи в това производство. Органът, издал оспореното разпореждане за
спиране на административното производство, има качеството на решаващ орган в
административното производство, по което е издал разпореждането, а не на
страна. В административната фаза на процеса, той е овластеният от закона орган да
издаде определен административен акт и не е страна в производството, развиващо
се пред него. Поради това и административният орган не попада сред правните
субекти, на които разпоредбата на чл 200, ал. 2 от АПК предоставя правна
възможност да обжалват определението, постановено в производството по раздел IV
от АПК /така Определение № 3218/14.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2508/2018 г.,
5-членен с-в, Определение № 2209/19.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1445/2018
г., I отд., Определение № 348/10.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 291/2018 г., IV
отд., Определение № 12059/11.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9640/2017 г.,
5-членен с-в, Определение № 9012/11.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7038/2017
г., II отд./. Поради изложеното настоящото определение подлежи на обжалване
само от страните в административното производство, а в случая това е единствено
жалбоподателя.
Воден от горните мотиви и на
основание чл. 202 във вр. с чл. 200, ал. 1 от АПК, Административен съд **, пети състав
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ по жалба на М.Я.М. ***, Определение
№********** от 21.01.2021 г. на Ръководител „ПО“ при
ТП на НОИ **, с което на основание чл. 54, ал. 1, т. 5 от АПК във връзка с
чл.95, ал.1 т.6 от КСО е
спряно производството по отношение отпускане на ЛПОСВ по заявление вх.
№2113-24-9/06.01.2020 г.
ВРЪЩА преписката на Началника на отдел "ПО" при ТП на НОИ ** за продължаване на административното производство
по заявление вх. № 2113-24-9 от 06.01.2020 година, подадено от М.Я.М. ***.
Определението подлежи на
обжалване с частна жалба пред ВАС от страните, участвали в административното
производство, в 7-дневен срок от съобщаването му.
Препис от определението да се
изпрати на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: