Решение по дело №112/2024 на Административен съд - Сливен

Производството се движи по реда на чл. 145 и следв. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 328л и чл. 328и от Закона за съдебната власт ЗСВ).

Образувано е по жалба на И. А. К., д.с.и. при СРС, против Заповед № СД-02-2/22.12.2023 г., издадена от Министъра на правосъдието, с която на основание чл. 328ж във връзка с чл. 328д предл. второ във връзка с чл.328б, ал. 1, т. 4 и чл. 328з от Закона за съдебната власт И. А. К. д.с.и. в Съдебно изпълнителна служба при Районен съд - С. е наказан с дисциплинарно наказание „уволнение“ по чл. 328б, ал. 1, т. 4 от Закона за съдебната власт, считано от деня на съобщаването на заповедта на лицето.

В жалбата се твърди, че издадената заповед следва да бъде отменена изцяло, като постановена в противоречие с процесуалноправните и материалноправните разпоредби, както и в несъответствие с целта на закона, както и нарушаване правото на защита. Твърди, че в обжалваната заповед буквално бил приписан текста на Заповед № ИЗСВ-01-169 от 11.08.2023 г. на Заместник-министър на правосъдието. Не ставало ясно какво дисциплинарно нарушение е извършил. Направените възражения били отхвърлени без конкретно мотивиране. Посочени са извършените действия по посоченото изпълнително дело. Заявява, че всички изпълнителни действия, които бил извършил били съставени по надлежния ред. Забавянията във връзка с извършване на действия по делото били продиктувани от ползван отпуск. Цитира текстове от производството по изпълнение. Твърди, че не е допуснато нарушение на посочените текстове от закона. Не отговаряло на записаното, че длъжникът е заплатил посочената сума в определението на Окръжен съд - С. Твърди, че заповедта е издадена в несъответствие с целта на закона. Касаело се за измислени нарушения, с цел да бъде уволнен. Министерството на правосъдието си затваряло очите за тежки нарушения, които се извършвали в Съдебно изпълнителната служба при С. районен съд. Твърди, че 5-те бройки съдебни изпълнители не съответствали на броя изпълнителни дела. Счита, че не било посочено въз основа на какво се налага дисциплинарното наказание „уволнение“, тъй като не било видно какво е виновното неизпълнение на служебни задължения. Моли съда да постанови решение, с което отмени изцяло заповедта.

В съдебно заседание оспорващият - И. К. се явява лично и поддържа жалбата.

Ответникът - министърът на правосъдието, чрез процесуалния си представители - гл. юриск. И. С., в съдебно заседание изразяват становище за неоснователност на жалбата. Поддържа представеното писмено становище по жалбата. Моли същата да бъде отхвърлена. Претендира за направените по делото разноски.

От събраните доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:

В Министерството на правосъдието (МП) е постъпила жалба от Д. Ж. Н. във, връзка с изпълнително дело № 288/2022 г. по описа на СИС на РС - С., възложено на д.с.и. (ДСИ) И. А. К., с искане за извършване на проверка по твърдения за допуснати от с. и. съществени закононарушения по движението на цитираното изпълнително производство. По жалбата е образувана е преписка рег. № 94-Д-56/28.02.2023 г.по описа на МП. (л.43-45)

С писмо изх. № 94-Д-56/09.03.3033 г. на МП до председателя на С. районен съд (РС - С.), на основание чл. 372 ал. 1 т. 1 от ЗСВ е поискано заверено копие от изпълнителното дело и подробно становище от ДСИ К. във връзка с изложеното в жалбата на Д. Ж.. (л.104)

С писмо рег. № 94-Д-56/06.04.2023 г. на МП и.ф. административен ръководител и председател на РС - С. е изпратил становище на ДСИ И. К. по жалбата, както и заверено копие на изпълнителното дело. (л.249-320)

С доклад записка рег. № 94-Д-56/07.08.2023 г. от главния инспектор на Инспектората по Закона за съдебната власт (ИЗСВ) до министъра на правосъдието е представен доклад от 07.08.2023 г. от проверяващия и. С. С. (л.321-329) и е направен извод, че констатираните нарушения сочат за виновно неизпълнение на служебните задължения на ДСИ И. К. по смисъла на чл. 328а, ал. 1 във вр. с чл. 328а, ал. 2, т. 2, 3 и 5 ЗСВ, което е основание за ангажиране на дисциплинарната му отговорност. С докладната записка се предлага на основание чл. 328д ЗСВ да се образува дисциплинарно производство срещу д. с. и. (л.330-330)

Със заповед № ИЗСВ-01-169/11.08.2023 г. на министъра на правосъдието е образувано дисциплинарно производство срещу ДСИ И. К.. (л.345)

С писмо изх. рег. № 94-Д-56/11.08.2023 г. до председателя на Районен съд - С. са изпратени Заповед № ИЗСВ-01-169/11.08.2023 г. на министъра на правосъдието за образуване на дисциплинарно производство и писмо с изх. рег. № 94-Д-56/11.08.2023 г. за искане на писмени обяснения от ДСИ И. К.. Заповедта и писмото с връчени лично на К. на 16.08.2023 г..

С писмо вх. рег. № 94-Д-56/24.08.2023 г. председателят на Районен съд - С. е представил на министъра на правосъдието дадените писмени обяснения от ДСИ И. К..(л.346-365)

С докладна записка рег. № 94-Д-56/02.10.2023 г. от главния инспектор на ИЗСВ до министъра на правосъдието са обсъдени дадените от ДСИ И. К. писмени обяснения и е изразено становище, че д. с. и. е извършил нарушенията, подробно описани в доклада на проверяващия инспектор, като е допуснал виновно неизпълнение на служебните задължения и с действията си е извършил посочените в заповедта за образуване на дисциплинарното производство дисциплинарни нарушения. (374-379)

От представеното копие на изпълнително дело № 288/2022 г. по описа на ДСИС при РС С. (л.255-320), е видно, че същото е образувано по молба от 07.07.2022 г. на ДП „Фонд Затворно дело“ (ДПФЗД), на основание чл. 426 от ГПК, въз основа на изпълнителен лист от 02.11.2016 г., по силата на който Д. Ж. Н. е осъден да плати на ДПФЗД сумата от 414,24 лв. главница по договор № 2/28.08.2015 г. и издадена фактура № 2527/2016 г., за отдаване на труд на л. от с.; сумата от 274 лв., неустойка съгласно чл. 13 от договор № 2/28.08.2015 г. за периода на падежа на задължението по фактурата, считано от 18.09.2015 г. до 24.08.2016 г., и сумата от 125 лв. разноски по делото. С молба от 28.07.2022 г. взискателя ДПФЗД е конкретизирал изпълнителните способи, както и адреса на длъжника, като е внесъл и държавна такса от 84 лв. по сметка на РС С..

На 01.08.2022 г. е извършена справка за вписвания заличавания и отбелязвания относно длъжника в СВ, разпоредено е изпращане на ПДИ, както и за извършване на справки в ТД на НАП - Бургас за публични задължения, както и за ППС, банкови сметки и сейфове. Получена е справка за сметки на длъжника в Банка ДСК, Тексим банк и Централна кооперативна банка. На 04.08.2022 г. ТД на НАП - Бургас е уведомено за започнатото принудително изпълнение срещу длъжника, а Община С. е уведомена на 05.08.2022 г.. Длъжникът е получил ПДИ на 09.08.2022 г. относно задължението към ДПФЗД.

От удостоверение № 200372203316105 от 10.08.2022 г. на ТД на НАП Бургас се установява, че длъжникът Н. имал непогасени задължения в размер на 1448,78 лв., поради което с Разпореждане от 16.08.2022 г. с. и. е присъединил ТД на НАП - Бургас като взискател за сумата от 1448,78 лв.. Това разпореждане е връчено на длъжника на 22.08.2022 г.

С молба от 22.08.2022 г. длъжникът е поискал прекратяване на делото, поради погасяване на задължението, към която приложил квитанция към приходен касов ордер от 19.01.2017 г. за плащане на ДПФЗД по фактура № 2527 от 10.09.2015 г. на сумата от 414.24 лв. С писмо изх.№ СД-03-03-7747 от 16.08.2022 г. ДСИ К. е указал на взискателят ДПФЗД, че следва да внесе сумата от 33,50 лв., държавна такса за налагането на запор на банкови сметки на длъжника. На 31.08.2022 г. взискателят ДПФЗД е внесъл сумата от 33,50 лв., държавна такса за налагането на запор. С молба от 07.09.2022 г. взискателят признал, че длъжникът частичното е изпълнил задължението, плащайки 414,24 лв., но поискал изпълнението да продължи за сумата от 274 лв. и 142, 14 лв.

С разпореждане от 08.09.2022 г. с.и. е счел за изплатена и недължима сумата от 414,24 лв., а като дължима останалата сумата от 17,03 лв., законна лихва върху сумата от 414,24 лв. за периода от 24.08.2016 г. до 19.01.2017 г. и разпоредил налагане на запор на банковите сметки на длъжника в Банка ДСК, Тексим банк и Централна кооперативна банка за обща сума по всяко запорно съобщение 2226.74 лв.. (л.187-188)

С писмо вх.№ СД-03-03-5451 от 16.09.2022 г. на ДСИ при РС С., „Банка ДСК“ АД представила декларация по чл. 10, ал. 3 от ЗОЗ, с която декларира, че длъжникът Д. Н. има непогасени вземания за инвестиционен кредит в размер на 3011 лв., втори такъв в размер на 5289,62 лв., и кредитна линия в размер на 18806,23 лв. Тези вземания били обезпечени по реда на ЗОЗ с особен залог върху вземания на залогодателя към ДФЗ, всички вземания постъпващи по банковата сметка на залогодателя при заложния кредитор, както и по бъдещи сметки на залогодателя разкрити при заложния кредитор. Банката представила удостоверение за вписване на договор за залог в Централния регистър на особените залози. (л.194-231)

На 19.09.2022 г. ТБ „Банка ДСК“ АД уведомила с.и., че длъжникът има открита банкова сметка, но върху вземанията на длъжника имало и други претенции, а именно договор за особен залог, вписан в ЦРОЗ на 08.05.2018 г., който бил учреден за обезпечаване на вземанията на „Банка ДСК“ АД по сключен договор за кредит. Банката не била вписвала пристъпване към изпълнение. Банката обаче приела, че в качеството на заложен кредитор и трето задължено лице, е присъединен взискател по право. (л.109)

На 19.09.2022 г. „Централна кооперативна банка“ АД уведомила с.и., че длъжникът има открита сметка, която е запорирана до размер на дължимата сума от 2226,74 лв., като върху сметката няма наложени предходни запори. (л.185) С приложено от длъжника към молба от 19.09.2022 г. удостоверение с изх. №177562/15.09.2022 г. от ТД на НАП Бургас, се установява, че същият няма задължения. (л.232-233) С молба от 26.09.2022 г. длъжникът представил преводно нареждане от което се установява, че е платил 17.03 лв. и поискал отново прекратяване на производството. (л.234) На 28.09.2022 г. „Тексим Банк“ АД уведомила с.и., че длъжникът има открита сметка, която е без авоар и е блокирана до размера на сумата, посочена в запорното съобщение. (л.189) Видно от Сметка за размера на дълга по изпълнително дело № 288/2022 г., общо събраната сума по изпълнението към 03.10.2022 г. е в размер на 515,27 лв. (л.190)

С постановление от 03.10.2022 г. ДСИ К. приел, че размерът на задължението към 03.10.2022 г. е в размер на 2142, 74 лв., в която сума е включено задължение към НАП в размер на 1448 лв. С.и. отказал да прекрати производството и присъединил като взискател ТБ „Банка ДСК“ АД с размер на вземане 3011 лв., главница по инвестиционен кредит; 5289 лв., инвестиционен кредит и 18 806 лв. по кредитна линия. (л.237-238) Това постановление е съобщено на длъжника на 17.10.2022 г. (л.236)

От справка № 1504/07.10.2022 г. на секретаря при СИС на РС С., се установява, че към 06.10.2022 г. по сметка на съда е постъпила сумата от 2241, 37 лв., внесена от Д. Н., Банка ДСК – ЦУ. (л.239) С писмо изх.№ 17-10-129179 от 06.10.2022 г. на ТБ „Банка ДСК“ АД, вх.№ 5948 от 12.10.2022 г. на ДСИ при РС С. е посочено, че сумата по запорното съобщение по изп.дело № 288/2022 г. е преведена изцяло на 06.10.2022 г. Поискано е от с.и. да вдигне запора върху сметката на длъжника, тъй като задължението е изпълнено изцяло, а евентуално да изпрати ново запорно съобщение с актуалния размер на дълга по делото. (л.242)

С.и. К. въз основа на справка № 1504/07.10.2022 г., на 18.10.2022 г. е разпределил постъпилата сума от 2241,37 лв. с ръкописен текст, като разпоредил от внесената сума 166,03 лв. за държавна такса на С.РС, 61, 64 лв. за взискателя, 102,17 лв. за НАП, и 1911,53 лв. по инвестиционен кредит ДСК. (л.239)

От удостоверение с вх. № 6374/28.10.2022 г. на НАП, поискано от с.и., се установява, че длъжникът Д. Н. няма задължения към ТД на НАП Бургас. (л.248) С разпореждане от 31.10.2022 г. с.и. К. приел, че длъжникът е платил сумата от 1346,61 лв. на ТД на НАП Бургас и разпоредил дългът да бъде намален със сумата от 1346,61 лв., и определил държавна такса върху изплатената сума в размер на 153,28 лв. (л.138) На 03.11.2022 г. длъжникът платил сумата от 153,28 лв. държавна такса по сметката на РС С.. С молба от 11.11.2022 г. длъжникът поискал прекратяване на делото, поради погасяване на задължението. (л.150-151) Според сметка за размера на дълга към 14.11.2022 г., длъжникът е платил сумата от 4460, 33 лв., а общо дължимата, която подлежи на удовлетворение сума, е в размер на 27 440, 44 лв. (л.153-154)

С постановление от 14.11.2022 г. (неправилно посочено 14.10.2022 г.) с.и. е приел, че не са налице основанията по чл. 433, ал. 1 от ГПК за цялостно прекратяване на изпълнителното производство, а са налице такива само спрямо ТД на НАП Бургас. Това се дължало на обстоятелството, че по делото като взискател е присъединена ТБ „Банка ДСК“ АД с вземане, което не е погасено. В резултат от наложения запор върху банкова сметка на длъжника към „Банка ДСК“ АД, последната е превела сумата от 2241,37 лв. Превеждането на сумата по отношение на „Банка ДСК“ АД било забавено, тъй като не е посочила сметка по която да бъдат преведени вземанията, но в последствие такава е посочена. С тези мотиви с.и. прекратил производството спрямо ТД на НАП Бургас, но отказал да го прекрати спрямо ДПФЗД и ТБ „Банка ДСК“.(л.113-115)

Постановлението за частично прекратяване на изпълнително дело № 288/2022 г. от 14.11.2022 г. е обжалвано от длъжника Н. пред ОС - С. с жалба вх.№ 7328/15 от 06.12.2022 г.. На взискателя ДПФЗД е изпратен препис от тази жалбата със съобщение изх. № 12668/ 07.12.2022 г., връчено на 19.12.2022 г. (л.60), но не е представен отговор по същата. „Банка ДСК“ АД е получила препис от жалбата със съобщение изх. № 12669/07.12.2022 г., връчено на 13.12.2022 г. (л.63). С отговор по жалба вх. № 7683/19.12.2022 г. „Банка ДСК“ АД е изложила своето становище по същата. (л.46) С писмо изх. № 817/18.01.2023 г. ДСИ е администрирал жалбата до Окръжен съд С. (л.68). С Решение № 30/10.02.2023 г. по в. гр. дело № 21/2023 г. по описа на ОС - С., е отхвърлена като неоснователна жалбата на Д. Н. срещу постановление на ДСИ К. от 14.11.2022 г.

С писмо изх.№ СД-03-03-2738 от 16.02.2023 г. ДСИ К. е указал на взискателят ДПФЗД, че следва да внесе сумата от 90 лв., държавна такса за налагането на запор на МПС на длъжника. (л.89). С молба от 27.03.2023 г. взискателят ДПФЗД признал, че длъжникът е изпълнил задължението, плащайки 533,33 лв. и поискал прекратяване на делото. (л.90) С разпореждане от 03.04.2022 г. с.и. К. приел, че дългът на длъжникът към ДПФЗД възлиза на 337,36 лв., но същият е платил сумата от 533.36 лв., поради което прекратил изпълнителното производство само по отношение ДП „Фонд Затворно дело“. (л.102-103)

Въз основа на констатациите и направеното предложение на министъра на правосъдието от главния инспектор на ИЗСВ, в изпълнение на резолюция по докладна записка рег. № 94-Д-56/02.10.2023 г., е издадена Заповед № СД-02-2/22.12.2023 г. на министъра на правосъдието, с която на ДСИ И. А. К. е наложено дисциплинарно наказание „уволнение" по чл. 328б, ал. 1, т. 4 ЗСВ.

В мотивите на заповедта е посочено, че ДСИ И. К., виновно е нарушил служебните си задължения, като осъществените от него деяния, съставляват дисциплинарни нарушения - виновно неизпълнение на служебните задължения, както и осъществени от него действия или бездействия, които неоправдано забавят производството по смисъла на чл.328а ал.1 във вр, с чл. 328а, ал. 2, т. 2 и 5 от Закона за съдебната власт.

При определяне на тежестта на нарушенията следвало да се има пред вид степента на обществената значимост на извършените от ДСИ К. действия и осъществени бездействия, които имали за резултат нарушение на закона - на чл. 404, на чл. 434, ал. 1, на чл. 436, ал. 3 във връзка с ал. 1, на чл. 459, ал. 1, на чл. 460, на чл. 462 от Гражданския процесуален кодекс, на чл. 53, ал. 5 и на чл. 36, ал. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс, на чл. 82, ал. 6 от Правилника за администрацията на съдилищата, както и несъответствие с основния принцип на изпълнителния процес, а именно „законност“ - участниците в изпълнителното производство могат и трябва да упражняват предоставените им права и задължения по начина, по който те са предвидени в процесуалния закон. При упражняване на дейността си и изпълнението на служебните си задължения ДСИ следвало да се ръководи от нормативно определената рамка за провеждане на изпълнителното производство.

Следвало да се отчитат и обстоятелствата, при които са извършени нарушенията - само по едно изпълнително дело и по — конкретно кръгът субекти, които същите засягат, както и поведението на нарушителя. Безспорно било обстоятелството, че констатираните действия и бездействия, съставляващи виновно неизпълнение на служебните задължения на ДСИ И. К., са разпореждания по движението на изпълнителното производство и са в кръга на законовите задължения на ДСИ, по смисъла на разпоредбата на чл. 264, ал. 2 ЗСВ.

При извършване на анализ на поведението на ДСИ И. К. по повод на осъществените от него действия и бездействия по изпълнително дело № 288/2022 г., следвало да се посочи, че в представените писмени обяснения се потвърждават извършените нарушения.

Извършените от ДСИ И. К. действия и бездействия, които се квалифицират като дисциплинарни нарушения, били засегнали правната сфера на участниците в изпълнително дело № 288/2022 г. Поведението на с.и. в изпълнителното производство следвало да се отчете с оглед на обществената значимост на дейността на ДСИ и показвало високата степен на засягане на обществения интерес по изпълнителното дело, изразяващи се в нарушаване на принципа на законност от служител в съдебната система.

Извършените от ДСИ И. К. нарушения показвали цялостно несъобразяване на д. с. и. с относимата към изпълнителния процес действаща нормативна уредба, както и незачитане на обществения интерес, а именно провеждане на изпълнителното производство в съответствие с принципа за законност и съблюдаване правата и интересите на участниците в същото.

Не без значение бил фактът, че д. с. и. не е предприел своевременни действия за прекратяване на неоснователните си изпълнителни действия. Като пример за това следвало да се посочи обстоятелството, че въпреки представеното по изпълнителното дело удостоверение изх. № 1901 -10-01687/#1/06.12.2022 г. от „Банка ДСК“ АД, че Д. Ж. Н. има действащи кредити, които се обслужват редовно и към 06.12.2022 г. няма просрочени задължения към банката, ДСИ И. К. е продължил да извършва преводи на „Банка ДСК“ АД като присъединен взискател, който нямал право да получава суми, доколкото в случая липсвал изпълнителен титул в полза на взискателя и била налице липсата на предсрочно изискуемо вземане на банката.

Следвало да се посочи също, че за извършени предходни нарушения от ДСИ И. К. със заповед № СД-02-1/05.10.2023 г. на министъра на правосъдието му било наложено дисциплинарно наказание „забележка" по чл. 3286, ал. 1, т. 1 от Закона за съдебната власт.

Анализът на извършените от държавния съдебен изпълнител дисциплинарни нарушения, установени в дисциплинарното производство, водил до извод, че ДСИ И. К. не прилага правилно закона, не спазва изискванията за професионализъм на държавното съдебно изпълнение. Нарушенията били извършени виновно от д. с. и. Изложеното налагало извод за системност и продължителност във времето на извършваните от ДСИ действия/бездействия по образуването и воденето на изпълнителното дело, както и за липсата на предприета от негова страна действия за прекратяване на незаконосъобразното си поведение, което било индикация за съзнателното им допускане от негова страна и за виновното поведение и отношение на д. с. и. към извършените от него нарушения.

По делото е представен Доклад за резултати от извършена проверка по образуването, движението и приключването на изпълнителните дело в СИС при Районен съд С. относно ДСИ И. К. за периода 01.01.2022 г.-31.12.2022 г., изготвен от и. С. И., според който са проверени 11 бр. дела на този ДСИ, като не са констатирани нередности при образуването и движението на делото. Движението по изпълнителните дела през проверявания период е извършвано съобразно изпълнителните способи по ГПК и по посочен от взискателя способ на изпълнение. При всяко извършено от длъжника плащане, както и за реализиране на принудително изпълнение с.и. е събирал дължимата държавна такса. При всяко постъпление на парични средства по изпълнителните дела е събирана ДТ съответстваща на постъпилата сума, а при периодични ежемесечни платежи пропорционалната такса се събира при окончателното изплащане на сумата. ДСИ е съставял необходимите актове на разпореждане и такива, свързани с изпълнителните действия, които извършва. Дадени са препоръки във връзка с дела за издръжка на пълнолетни лица, както и за ограничаване обема на проверката на редовността на молбата на взискателните до предвидените в закона рамки. (л.431-436)

По делото е представен и Доклад относно извършена проверка по реда на чл.372 ал.1 т.1 от ЗСВ по преписка рег.№ 94-С-108 от 30.03.2023 г. относно изпълнително дело № 446/2020 г. на СИС при Районен съд С. с докладчик ДСИ И. К., изготвен от и. С. И.. От обясненията на страните става ясно, че във връзка с този доклад е издадена Заповед № СД-02-1/05.10.2023 г. на министъра на правосъдието, с която на оспорващия е наложено дисциплинарно наказание „забележка" по чл. 3286, ал. 1, т. 1 от Закона за съдебната власт. Тази заповед е била предмет на съдебна проверка, като с Решение № 402/19.12.2023 г., постановено по адм. д. № 363/2023 г. по описа на Административен съд – Сливен жалбата на К. е отхвърлена. Решението на Административен съд – Сливен е оставено в сила с Решение № 5365/30.04.2024 г., постановено по адм. д. № 633/2024 г. по описа на ВАС, Шесто отделение, т.е. след приключване на устните състезания по настоящото дело.

Горната фактическа обстановка е несъмнена. Тя се установява от всички събрани по делото писмени доказателства и изявленията на страните.

Въз основа на установената по делото фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е допустима като подадена от надлежна страна (лицето, на което е наложено дисциплинарно наказание), при наличие на правен интерес, в срока по чл. 328и, ал. 1 от ЗСВ, срещу подлежащ на съдебно оспорване административен акт, пред компетентния съгласно чл. 328и, ал. 1 и ал. 3 от ЗСВ съд.

Заповедта е издадена от компетентен орган, съгласно чл. 328е и чл. 328ж от ЗСВ, а именно министъра на правосъдието. Същата съдържа всички изискуеми реквизити по чл. 59 от АПК. Противно на твърденията в жалбата са спазени административнопроизводствените правила по глава шестнадесета, раздел втори от ЗСВ. Дисциплинарното производство е образувано в срока по чл. 328г, ал. 1 от ЗСВ и действително е приключило след срока по ал. 2 на същия член, но съгласно изр.второ това не води до отпадане на отговорността. 3аповедта за образуването му е издадена от оправомощения за това орган в чл. 328е, ал. 1, изр. 1 от ЗСВ, а предложението за налагане на дисциплинарно наказание, макар да е именувано „докладна записка“ с рег.№ 94-Д-56 от 02.10.2023г. съдържа предложение за налагане на дисциплинарно наказание по чл.328б ал.1 от ЗСВ и изхожда от лице, визирано в чл. 328д от ЗСВ. Спазено е и изискването на чл. 328е, ал. 1, изр. 2 от ЗСВ преди налагане на наказанието министърът на правосъдието да предостави възможност на привлечения към дисциплинарно отговорност д.с.и. да даде своите обяснения и възражения. Действително тези писмени обяснения не са изискани във връзка с предложението за налагане на дисциплинарно наказание, а във връзка със заповедта за образуване на дисциплинарно производство и писмо изх. рег. № 94-Д-56/11.08.2023 г. на МП. Доколкото обаче това писмо съдържа същите констатации, както и предложението с рег.№ 94-Д-56 от 02.10.2023 г., то не е допуснато съществено процесуално нарушение и не е накърнено правото на наказаното лице да даде обяснения по смисъла на чл.328е ал.1 от ЗСВ. Дадените писмени обяснения са взети предвид и обсъдени подробно от наказващия орган в мотивите на обжалваната заповед относно обстоятелствата, относими към вменените дисциплинарни нарушения. Предложението на главния инспектор е предхождано от надлежна проверка, по повод постъпил сигнал срещу действия на ДСИ, по която са проверени документите по случая, налични в процесното изпълнително дело, изискано от РС С..

Според оспорената заповед описаните нарушения, представляват дисциплинарни нарушения - виновно неизпълнение на служебните задължения, както и осъществени действия или бездействия, които неоправдано забавят производството по смисъла на чл.328а ал.1 във вр, с чл. 328а, ал. 2, т. 2 и 5 от Закона за съдебната власт.

Съгласно чл. 328а, ал. 1 от ЗСВ на д.с.и. се налага дисциплинарно наказание за извършено дисциплинарно нарушение, което според дефинитивната норма на ал. 2 от същия член, е виновно неизпълнение на служебните задължения, като видовете проявни форми на което са изброени в петте точки на тази алинея. Според мотивите на заповедта едно от тях е дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 328а ал. 2, т. 2 от ЗСВ, действие или бездействие, което неоправдано забавя производството. Законът не конкретизира кое е това производство, но логичният извод е, че забавянето следва да се отнася до водено от ДСИ принудително изпълнително производство по смисъла на чл.264 ал.2 от ЗСВ. За да се докаже такова нарушение следва да се установи неспазване на предвидени в закона срокове, без да има основание за това.

Съгласно разпоредбата на чл. 328а ал. 2, т. 5 от ЗСВ на д.с.и. се налага дисциплинарно наказание за извършено дисциплинарно нарушение, което е виновно неизпълнение на служебните задължения, изразяващо се неизпълнение на други служебни задължения. В оспорената заповед подробно са посочени нарушените от ДСИ разпоредби - на чл. 404, на чл. 434, ал. 1, на чл. 436, ал. 3 във връзка с ал. 1, на чл. 459, ал. 1, на чл. 460, на чл. 462 от Гражданския процесуален кодекс, на чл. 53, ал. 5 и на чл. 36, ал. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс, на чл. 82, ал. 6 от Правилника за администрацията на съдилищата. В случая неизпълнението на задълженията, които процесуалния закон предвижда за държавния съдебен изпълнител в отделни хипотези на ГПК при образуването, движението и прекратяването на изпълнителното производство могат да бъдат елемент от състава на дисциплинарното нарушение по чл. 328а, ал. 2, т. 5 от ЗСВ. В този смисъл под "неизпълнение на други служебни задължения" следва да се разбират нарушения на службата, извършени от привлеченото към дисциплинарна отговорност лице, включително и неизпълнение на служебните задължения, предвидени в процесуалния закон и актовете по приложението му. От състава на нарушението по чл. 328а ал. 2, т. 5 от ЗСВ следва да бъдат изключени единствено неизпълнението на тези служебни задължения, които имат специална законова регламентация като самостоятелни нарушения в хипотезите на чл. 328а ал. 2, т. 1-4 от ЗСВ. В този смисъл е и логическото тълкуване на разпоредбата на чл. 328а, ал. 2, т. 5 от ЗСВ, която не лимитира нарушенията на служебните задължения единствено като извънпроцесуални, а напротив под "други служебни задължения" следва да се разбират всички служебни задължения, необхванати от предходните хипотези на нормата на чл. 328а ал. 2 от ЗСВ.

В хода на проверката от страна на ИЗСВ по изп. дело № 288/2022 г. на СИС при РС С. са установени общо 10 нарушения, редуцирани след обсъждане на писмените обяснения и възражения на ДСИ до общо 9 такива. За да се прецени основателността на подадената жалба съдът следва да разгледа всяко от посочените нарушения и относимите правни норми.

Според оспорения административен акт, първото нарушение е на чл. 404 ГПК. Посочено е, че без наличие на изпълнителен титул ДСИ К. е предприел действия по присъединяване на „Банка ДСК“ АД за задължение на длъжника към „Банка ДСК“ АД, което не било изискуемо, нямало направено искане от банката за присъединяване и съответно ДСИ е извършил действия във връзка с това присъединяване. Налице са действия по принудително изпълнение при липса на подлежащ на изпълнение акт по смисъла на чл. 404, т. 1 – т. 3 ГПК.

Тези факти били установени по административната преписка, а така също и от съдебно решение № 30/10.02.2023 г. по в. гр. дело № 21/2023 г. по описа на ОС - С.. Посоченото нарушение било съществено, като същото създавало предпоставка за предявяването на последващи искове за вреди срещу Министерството на правосъдието по реда на чл. 441 ГПК, във вр. с чл. 49 ЗЗД, и сериозно накърнявало доверието в държавния съдебен изпълнител, на когото министърът на правосъдието като работодател бил възложил функциите на орган на принудително изпълнение по реда на ГПК.

Следва да се посочи, че относно това нарушение административния орган не е изложил свой анализ на установените при проверката факти, който да подведе под приложимите правни норми, а е препратил към мотивите на ОС Сливен. На първо място следва да се посочи, че административния орган неправилно е интерпретирал посочените мотиви, като никъде в тях не е отречено правото на „Банка ДСК“ АД да бъде присъединена като взискател по делото. На второ място в съответствие с разясненията в т.19 ат ТР 1/2001 г. на ВКС, ОСГК е прието, че със сила на пресъдено нещо се ползва само диспозитива на решението по отношение на спорното материално право, въведено с основанието и петитума на иска като предмет на делото. Съдържащите се в мотивите констатации относно доказателствените и правнорелевантните факти, не са обхванати от спорния предмет и не са източник на сила на пресъдено нещо. На трето място административния орган неправилно е приложил материалния закон спрямо задълженията на ДСИ. Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 3 от ЗОЗ заложният кредитор е присъединен взискател по право в изпълнителните производства по ГПК и ДОПК, в които изпълнението е насочено върху заложеното имущество. В тези случаи обезпеченото вземане се счита изискуемо до размера на сумата по разпределението. Заложният кредитор упражнява правата си на присъединен взискател, включително правото да получи сумите по разпределението, въз основа на удостоверение от регистъра за вписан залог и декларация с нотариална заверка на подписа за актуалния размер на вземането си. В случая изпълнението по провереното изпълнителното дело е било насочено към заложено в полза на "Банка ДСК"АД имущество. Видно от представените заявления за вписване на договори за особен залог и потвърждения от ЦРОЗ е, че в полза на банката са вписани няколко договора за особен залог, съответно през 2018 г. и 2012 г. за обезпечение на взиманията на банката по сключените с Д. Н. договори за кредитна линия, за банков кредит. Според вписванията, особените залози са върху всички вземания, които Д. Н. има към заложния кредитор (банката) за наличностите по съществуваща и бъдещи всички открити банкови сметки на негово име при заложния кредитор и върху всички бъдещи негови вземания към заложния кредитор за наличностите по всички открити в бъдеще банкови сметки на негово име при заложния кредитор.

Съгласно практиката на съда, като напр. решение № 4/16.06.2017 г. по т.д. № 3129/15 г. по описа на ВКС, II т. о., запорът върху банкови сметки на длъжника представлява запор върху вземания на длъжника по сметка в банка, респективно запор върху вземания на длъжника по смисъла на чл. 450, ал. 3 от ГПК. С изпращането на запорно съобщение от с.и. до съответната банка се налага запор на евентуално съществуващите вземания на длъжника по банковите сметки и на практика се забранява на банката да извършва плащане от водените при нея банкови сметки по нареждане или с предварително съгласие на техния титуляр. Когато запорът върху вземанията по банковите сметки на длъжника е наложен в изпълнителното производство (както в настоящия случай), неговата цел е да се обезпечи изпълнението на паричните притезания, което следва да се извърши чрез превеждане на сумите от третото задължено лице (банката) по сметката на с.и., който е длъжен да изплати дължимите на взискателя и на присъединилите се кредитори суми в сроковете и по реда на чл. 455 от ГПК (чл. 508, ал. 3 от ГПК) при спазване на предвидения в чл. 136 от ЗЗД ред за удовлетворяване на вземанията.

С налагане на запора в образуваното изп. дело е извършено насочване на принудителното изпълнение върху заложеното в полза на банката имущество. Така, защото всички вземания, които длъжника има и евентуално ще има към банката по своите открити в нея банкови сметки, са вече заложени чрез договорите за особен залог, вписани всички в ЦРОЗ преди налагането както на обезпечителния, така и изпълнителния запор. Съгласно чл. 12 от ЗОЗ учреденият при условията и по реда на този закон залог е противопоставим на трети лица от момента на вписването му, поради което и така учредените от Н. особени залози върху всички негови вземания по сметки, открити в "Банка ДСК"АД, са противопоставими на другите взискатели по изпълнителното дело.

Доколкото "Банка ДСК"АД по силата на закона се счита за присъединен взискател и е упражнила правата си като такъв, включително правото да получи сумите по разпределението, въз основа на удостоверение от регистъра за вписан залог и декларация с нотариална заверка на подписа за актуалния размер на вземането си. Следователно за участието и в изпълнителното производство "Банка ДСК"АД не е необходим подлежащ на изпълнение акт по смисъла на чл. 404, т. 1 – т. 3 ГПК, доколкото същото е гарантирано от закона, след като е изпълнено изискването на чл.10 ал.3 изр.последно от ЗОЗ, да представи удостоверение от регистъра за вписан залог и декларация с нотариална заверка на подписа за актуалния размер на вземането си. Тези документи са представени по изпълнителното дело, поради което правилно ДСИ е конституирал "Банка ДСК"АД като взискател в изпълнителното производство.

Като второ нарушение е посочено нарушение на чл. 434, ал. 1 ГПК. Съгласно този текст от закона по образуването, движението и приключването на изпълнителното производство с.и. се произнася с разпореждане, освен когато законът предвижда да се произнася с постановление.

Административният орган е посочил, че по изпълнителното дело ДСИ не е съставил всички изрично необходими актове на разпореждане и такива, свързани с изпълнителните действия. Законът бил императивен в изискването си за всяко предприето и извършено действие с.и. на съставя протокол, независимо от съответните поставени от него резолюции върху различни входящи документи по делото. Поставените резолюции от ДСИ К. били написани на ръка, като повечето не били нечетливи. Следвало е ДСИ е да се произнася по всеки един документ по делото с изричен акт, като се посочва в него конкретното правно основание, както и изходящ номер по смисъла на Правилника за администрацията в съдилищата (ПАС).

Тази констатация на административния орган е лишена от конкретика. От обжалваната заповед не става ясно кои са тези изпълнителни действия, за които ДСИ не е съставил предвидените в закона актове. От изпълнителното дело е видно, че ДСИ се е произнасял с разпореждания и постановления, на входящи документи са поставени резолюции. В този смисъл не става ясно за кои изпълнителни действия не са съставени актове по чл. 434, ал. 1 ГПК. Това представлява пречка както за наказаното лице да разбере в какво се състои твърдяното нарушение и да организира защитата си, така и за съда да провери фактически и правни основания за издаването на административния акт. Както адресата на заповедта, така и съда, не следва да гадаят какво е имал предвид административния орган. Действително съгласно чл.434 ал.2 от ГПК за всяко предприето и извършено от него действие с.и. съставя протокол, в който посочва деня и мястото на извършването му, направените от страните искания и заявления, събраната сума и направените разноски по изпълнението. По изпълнителното дело такива протоколи не се констатираха. Тази разпоредба обаче не е посочена като нарушена в оспорения административен акт.

Третата констатация на административния орган е за нарушение на чл. 436, ал.3 във връзка с ал. 1 ГПК. Съгласно тази разпоредба страната, която е получила препис от жалбата против действията на с.и., може в тридневен срок да подаде писмени възражения. След изтичането на този срок с.и. изпраща на окръжния съд жалбата заедно с възраженията, ако има такива, и копие от изпълнителното дело, като излага мотиви по обжалваните действия. Всички документи може да се изпращат на съда в електронна форма.

Както бе посочено по-горе постановление за частично прекратяване на изпълнително дело № 288/2022 г. от 14.11.2022 г. е обжалвано от длъжника пред ОС - С.. Взискателят ДПФЗД е получил жалбата 19.12.2022 г., а „Банка ДСК“ АД е получила жалбата на 13.12.2022 г. Следователно ДСИ е следвало да изпрати жалбата на ОС С. след 22.12.2022 г., но го е сторил едва на 18.01.2023 г.

В случая обаче не може да се приеме, че е налице забавяне в администрирането на жалбата до окръжния съд, тъй като за това администриране не е предвиден срок. Посочената разпоредба действително предвижда кратки срокове за изпращане на жалбата до другите страни в производството и за представяне на възражения, но не и за изпращане на същата до компетентния съд. Преди изпращане на жалбата е предвидено да се изготви копие на изпълнителното дело, както и мотиви на ДСИ по обжалваните действия, каквито в случая са представени. Тези факти, наред с периода на коледни и новогодишни празници, когато се е развило производството, не могат да обосноват извода за допуснато от ДСИ необосновано забавяне на производството. В този смисъл не е установено неспазване на разпоредбата на чл.13 от ГПК, като жалбата до ОС С. е администрирана в разумен срок, поради което липсва нарушение на чл. 436, ал. 3 във връзка с ал. 1 ГПК.

Четвъртата констатация на административния орган е за нарушение на чл. 459, ал. 1 ГПК. Съгласно тази разпоредба кредиторът, в полза на който е допуснато обезпечение чрез налагане на запор или възбрана, се смята за присъединен взискател, когато изпълнението е насочено върху предмета на обезпечението. Припадащата се на обезпечения кредитор сума се запазва по сметката на с.и. и му се предава, след като представи изпълнителен лист. Тази сума се разпределя между останалите взискатели или се връща на длъжника, ако обезпечението бъде отменено.

По изп. дело № 288/2022 г. безспорно се установява, че ДСИ не е запазил припадащата се на обезпечения кредитор „Банка ДСК“ АД сума по сметка на ДСИ до представяне на изпълнителен лист, а я е заплатил на 16.11.2022 г., видно от отбелязването на изпълнителния лист.

Изводът обаче на административния орган за нарушение на чл. 459, ал. 1 ГПК не съответства на закона. Както би посочено по-горе спрямо вземане на длъжника към „Банка ДСК“ АД, върху което е учреден особен залог, е предприето принудително изпълнение. Наличието на особен залог не освобождава банката от задълженията й по чл. 507 и чл. 508 от ГПК. Затова и в случая тя е превела сумата посочена в запорното съобщение от наличните по сметките на длъжника суми по сметка на ДСИ. Поради вписаните особени залози обаче върху имуществото, към което е насочено принудителното изпълнение от първоначалния взискател и на осн. чл. 10, ал. 3 от ЗОЗ тя е присъединен по право взискател до размера на сумата по разпределението, получена от тези сметки. Представени са изискуемите от посочената норма удостоверения от ЦРОЗ за вписани залози и декларация с нотариална заверка на подписа за актуалния размер на вземането на банката. Именно представянето на тези документи е основанието банката да получи съответна сума по разпределението – чл.10 ал.3 изр.последно от ЗЗО. Съгласно чл. 17, ал. 5 от ЗОЗ, когато върху заложеното вземане бъде наложен запор преди пристъпване към изпълнение от заложния кредитор по реда на този закон, удовлетворяването на заложния кредитор се извършва чрез присъединяването му към изпълнителното производство, по което е наложен запорът, а съгласно чл. 16, ал. 1 от ЗОЗ вземането, обезпечено с особен залог, се удовлетворява в поредността по чл. 136, ал. 1, т. 3 от ЗЗД.

Предвид гореизложеното и съдът приема, че законосъобразно в процесното разпределение участва "Банка ДСК"АД. Същата е присъединен по право взискател в изпълнителното производство относно сумите, които са получени от запори върху разкрити в "Банка ДСК"АД сметки на длъжника, за вземанията си по договорите за кредит, сключени със същия длъжник, обезпечени с особени залози върху вземанията на този длъжник от банковите му сметки, открити в банката, до размера на сумата по разпределението.

Както е посочил и самият административен орган, Законът за особените залози е специален по отношение на ГПК. В този смисъл приложими са специалните разпоредби на ЗЗО, а не тези по ГПК. Според тези норми след като е извършено разпределение на равностойност на обезпечено имущество, то обезпечения кредитор следва да получи тази част от разпределението, която съответства на правата му и поредността по чл. 136, ал. 1, т. 3 от ЗЗД. По делото безспорно е установено, че получената сума по справка № 1504/07.10.2022 г. на секретаря при СИС на РС С., от 2241,37 лв., е внесена от „Банка ДСК“ АД, във връзка с полученото от банката запорно съобщение по изп.дело № 288/2022 г.. Тази сума представлява такава от вземания на длъжника представляващи обезпечения по ЗЗО, поради което правилно е разпределена между взискателите по изпълнителното дело, с участието на взискателя „Банка ДСК“ АД. Като е приел обратното административния орган е издал административния акт при неправилно приложение на материалния закон.

Петото посочено нарушение е по чл. 460 ГПК. Съгласно този текст от закона, ако събраната по изпълнителното дело сума е недостатъчна за удовлетворяване на всички взискатели, с.и. извършва разпределение, като най-напред отделя суми за изплащане на вземанията, които се ползват с право на предпочтително удовлетворение. Остатъкът се разпределя между другите вземания по съразмерност.

Според административния орган по изпълнителното дело безспорно се установявало липса на извършено разпределение от страна на с.и.. В жалбата се твърди, че поставената резолюция от 18.10.2022 г. на справка № 1504/07.10.2022 г. с ръкописен текст, е достатъчно да се възприеме като документ на извършено разпределение, въз основа на данни от програмен продукт JES, използван от СИС при РС - С..

Действително по делото се установява, че извършеното от ДСИ разпределение не е оформено съгласно изискванията на чл.434 ал.2 от ГПК. Съгласно този текст от закона за всяко предприето и извършено от него действие с.и. съставя протокол, в който посочва деня и мястото на извършването му, направените от страните искания и заявления, събраната сума и направените разноски по изпълнението. В същото време посочения текст на резолюция от 18.10.2022 г., нанесен на справка № 1504/07.10.2022 г., представлява изявление на ДСИ за разпределение на постъпилата сума между взискателите по изпълнителното производство, поради което не може да се приеме тезата на административния орган, че не е извършено разпределение. Начина на оформянето на този акт би представлявал нарушение на чл.434 от ГПК, но такъв извод не е направен от административния орган.

Шестото нарушение е по чл. 462 от ГПК. Съгласно този текст от закона с.и. предявява разпределението на длъжника и на всички взискатели, които се призовават за това в определен от с.и. ден.

По делото и административната преписка безспорно е установено, че това нарушение е извършено. Изготвеното от ДСИ разпределение не е предявено на страните в изпълнителното производство и същите не са били призовани за предявяването му в определен ден.

По отношение това нарушение не са изложени никакви възражения в жалбата, поради което следва да се приеме, че не се оспорва от жалбоподателя.

Седмото нарушение, за което е ангажирана отговорността на жалбоподателя (т.8 от заповедта) е нарушение по чл. 53, ал. 5 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по реда на ГПК (ТДТССГПК). Според административния орган ДСИ И. К. е определил, поискал и събрал пропорционална такса от длъжника в размер на 17,03 лв. за сумата по изпълнителен лист от 414,24 лв., която сума била доброволно платена от длъжника на взискателя преди образуване на изпълнителното дело. В случая тази такса не е следвало да се начислява по изпълнителното дело, тъй като за суми, които не са събрани по принудителен ред, не се дължи пропорционална такса и със събирането и произтичат имуществени вреди за длъжника.

От доказателствата по делото става ясно, че с разпореждане от 08.09.2022 г. с.и. е счел за изплатена и недължима сумата от 414,24 лв., а като дължима останалата сумата от 17,03 лв., законна лихва върху сумата от 414,24 лв. за периода от 24.08.2016 г. до 19.01.2017 г. (л.314) С молба от 26.09.2022 г. длъжникът представил преводно нареждане от което се установява, че е платил тази сума от 17.03 лв. (л.234-235) Несъмнено в случая не се касае за събиране на пропорционална такса от длъжника, а за лихва върху изплатената доброволно сумата. Дали правилно е начислена и събрана тази лихва не следва да се разглежда в настоящото производство, тъй като не е ангажирана отговорността на жалбоподателя за такова нарушение, а за нарушение на чл. 53, ал. 5 от ТДТССГПК, каквото не се установява.

Осмото нарушение (т.9 от заповедта) е на чл. 36, ал. 1 ТДТССГПК. Според обжалваната заповед ДСИ е извършил нарушение на тарифата, като е определил и поискал от взискателя да внесе държавна такса в размер на 33.50 лв. за налагане на запор на банковите сметки на длъжника. Съгласно чл. 36, ал. 1 от ТДТССГПК таксата, която се дължала от взискателя за налагане на запор върху вземания на длъжника била в размер на 18 лв. с ДДС. В конкретният случай, със сумата от 33.50 лв., определена от ДСИ като държавна такса за налагане на запор на банковите сметки на длъжника не съответствал на изискуемата по закон такса.

Според жалбоподателя в случая е следвало да събере по 18 лв. за всеки от трите наложени запори, а именно 54 лв., но поради техническа грешка бил посочил сумата от 33.50 лв.

Съгласно чл. 36 ал.1 от ТДТССГПК за налагане на запор върху вземания и движими вещи без извършване на опис, включително върху дял от търговско дружество по чл. 517, ал. 1 ГПК, се събира такса 15 лв. Според ал.2 на същия текст за налагане на електронен запор върху вземане по сметка/и в банка/и се събира такса 15 лв. независимо от броя на запорите.

От анализа на тези разпоредби следва извода, че една такса се събира независимо от броя на запорите, само когато се налага електронен запор върху вземане по сметка/и в банка/и, но когато се касае за обикновен запор, за всеки от тях следва да се внесе такса от 15 лв., в случая 18 лв. с ДДС. Следователно необоснован е извода на административния орган, че в случая дължимата такса е 18 лв. Независимо от това жалбоподателя е нарушил разпоредбата на чл. 36 ал.1 от ТДТССГПК, като не е събрал дължимата такса от 54 лв., а 33.50 лв.

Последното девето нарушение (т.10 от заповедта) е нарушение на чл. 116, във вр. с чл. 82, ал. 6 ПАС. Представеното в дисциплинарното производство изпълнително дело № 288/2022 г. не е подредено в хронологичен ред според изискванията и приложимостта на ПАС и при номериране на книжата в папката на делото. В жалбата са изложени възражения, че в заповедта за образуване на дисциплинарно производство е посочена разпоредбата на чл. 82, ал. 5 ПАС, а в заповедта на налагане на дисциплинарно наказание се сочи нарушение на чл. 82, ал 6 ПАС.

Действително, като нарушена разпоредбата в писмо с изх. рег. № 94-Д-56/11.08.2023 г. на МП е посочена разпоредбата на чл. 82, ал. 5 ПАС, но се съдържа и описание на нарушението, а именно, че представеното заверено копие на делото не е подредено по хронологичен ред. В този смисъл е обоснован довода на ответника по оспорването, че в случая се касае за допусната техническа грешка при изписването на номерацията на въпросната разпоредба от ПАС.

Описаното нарушение обаче не може да се вмени във вина на ДСИ. Съгласно чл.1 от ПАС същият определя звената на администрацията, функционалните им характеристики, организацията на работата в съдилищата, длъжностното разписание, типовите длъжностни характеристики на съдебните служители, редът за провеждане на конкурс, условията за несъвместимост за съдебен служител и органите по назначаването им. В този смисъл независимо, че съдържа разпоредби относими към дейността на съдиите, респективно съдебните изпълнители, основната му функция е да уреди работата на съдебната администрация. Несъмнено подреждането на делото в хронологичен ред е работа на съдебната администрация, а не на държавния съдебен изпълнител, поради което като е ангажирал отговорността на жалбоподателя за нарушение на чл. 82, ал. 5 ПАС, административния орган неправилно е приложил материалния закон.

Наред с гореизложеното констатацията е направена относно представеното заверено копие на делото, а не относно самото изпълнително дело. Задължението по чл. 82, ал. 5 ПАС е относимо за делото образувано в СИС, а не за неговото копие. В този смисъл не са представени доказателства за посоченото нарушение. В тежест на административния орган е да докаже фактическите и правни основания за издаването на оспорения административен акт, в каквато насока са му дадени указания в първото по делото заседание.

Въз основа на гореизложеното се налага извод, че ДСИ И. К. е нарушил служебните си задължения, неспазвайки разпоредбата на чл. 462 от ГПК, като не е предявил изготвеното от него разпределение на длъжника и на всички взискатели, като не ги е призовал за това в определен от с.и. ден. Същия е нарушил и изискването на чл. 36, ал. 1 ТДТССГПК, като не е събрал предвидената в този текст от нормативния акт такса, а е събрал по-малък размер.

По делото и административната преписка не се установи жалбоподателя да е извършил нарушение на чл. 404, на чл. 434, ал. 1, на чл. 436, ал. 3 във връзка с ал. 1, на чл. 459, ал. 1, на чл. 460 от Гражданския процесуален кодекс, на чл. 53, ал. 5 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс и на чл. 82, ал. 6 от Правилника за администрацията на съдилищата.

Нарушенията на чл. 462 от ГПК и чл. 36, ал. 1 ТДТССГПК, съставляват дисциплинарни нарушения - виновно неизпълнение на служебните задължения по смисъла на чл. 328а, ал. 1 във вр. с чл. 328а, ал. 2, т. 5 от Закона за съдебната власт.

Несъмнено нарушението на чл. 462 от ГПК е извършено при бездействие от страна на ДСИ, изразяващо се в липса на предявяване на разпределението на страните в изпълнителното производство. Като не е предявил разпределението, с.и. е преградил пътя им за последваща защита на техните интереси. Обоснован е доводът на пълномощника на административния орган, че разпределението е един от най-важните актове в съдебното изпълнение, поради което контролът на същото протича пред две съдебни инстанции. Това нарушение е извършено умишлено, тъй като жалбоподателя е следвало да познава изискванията на чл. 462 от ГПК и да ги прилага.

Следва да се има предвид, че нарушението на чл. 462 от ГПК е преодолимо, тъй като докато не е съобщено извършеното от ДСИ разпределение и не са изтекли сроковете за неговото обжалване, то не е влязло в сила. В този смисъл правата на длъжника и взискателите по изпълнението относно това разпределение не са преклудирани. Налице е друго нарушение, а именно на разпоредбата на чл.455 ал.2 изр.първо от ГПК, според която изплащането на дължимите на взискателя и на присъединените кредитори суми става в 7-дневен срок от влизането в сила на разпределението на събраните суми. В случая както се установи по делото това разпределение е влязло в сила, но ДСИ е изплатил сумите по разпределението на взискателите. За това нарушение обаче не е ангажирана отговорността на жалбоподателя.

Не следва да бъдат коментирани доводите на пълномощника на административния орган, че въпросното нарушение е тежко и по смисъла на чл. 328а, ал. 2, т. 3 ЗСВ, като бездействие на ДСИ, което накърнява престижа на съдебната власт и органа по назначаване в лицето на министъра на правосъдието. За такова нарушение не ангажирана отговорността на жалбоподателя, поради което излагане на мотиви в тази насока след издаването на административния акт е недопустимо..

Нарушението на чл. 36, ал. 1 ТДТССГПК, е извършено поради недоглеждане. От същото обаче не са произтекли вреди за страните в изпълнителното производство, а само за държавния бюджет, тъй като ДСИ е събрал по-малка сума от дължимата. В този смисъл не е налице констатацията на административния орган за завишаване на задължението на длъжника. Събирането на тази сума обаче е обезпечено както по реда описан в т.11 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. 2/2013 г. на ВКС, така и по реда на чл.6 от Закона за държавните такси, като е предвидена и глоба за съответното длъжностно лице, наред със задължението да внесе несъбраната от него такса.

Съгласно чл. 328в ЗСВ, при определяне на дисциплинарното наказание се вземат предвид тежестта на нарушението, формата на вината, обстоятелствата, при които е извършено нарушението и поведението на нарушителя. При съобразяване на релевантните обстоятелства за определяне на дисциплинарното наказание, наказващият орган е достигнал до извод, че на ДСИ И. К. следва да се наложи наказание „уволнение" по чл. 328б, ал. 1, т. 4 ЗСВ, което в максимална степен ще удовлетвори целта на закона, а именно да се осигури спазването на принципа „законност“, гарантиращ на участниците в изпълнителното производство възможността да упражняват предоставените им права и задължения по начина, по който те са предвидени в процесуалния закон, както и съблюдаването на правата и интересите на участниците в това производство.

Този извод обаче е направен при констатирани от административния орган девет нарушения, от които в настоящо производство са установени само две, като само едно от тях може да се определи като такова със значителен интензитет. Дисциплинарните наказания, които могат да бъдат наложени на д.с.и. са забележка, намаляване на основното трудово възнаграждение от 10 до 20 на сто за срок от 6 месеца до една година, предупреждение за уволнение и уволнение - според чл. 328б, ал. 1 от ЗСВ. В случая наложеното най-тежко наказание е прекомерно спрямо тежестта на нарушението и не е съобразено със смекчаващите вината обстоятелства, с липсата на предходни нарушения на магистрата, с фактическата и правна сложност на изпълнителното дело, с личната и служебна характеристика на магистрата, обективните обстоятелства и препятствия възникнали при воденето му и активните действия, предприети от ДСИ да ги преодолее. Не е взета предвид липсата на субективно виновно поведение и отношение от страна на ДСИ, което да налага това най-тежко дисциплинарно наказание.

Несъмнено посоченото изпълнително дело е с фактическа и правна сложност, което е довело и до затруднения за административния орган да определи относимите правни норми. По делото са представени редица извънсъдебни документи, както и изявления на страните, които допълнително са усложнили нормалния ход на изпълнителния процес. Не на последно място са възникнали и пречки по движението на делото, поради пропуски на съдебната администрация.

Административният орган при определянето на наложеното наказание е следвало да съобрази Доклад за резултати от извършена проверка по образуването, движението и приключването на изпълнителните дело в СИС при Районен съд С. относно ДСИ И. К. за периода 01.01.2022 г.-31.12.2022 г., изготвен от и. С. И., който доклад касае същия период през който е образувано и водено процесното изпълнително дело. Видно от този доклад, липсват съществени забележки по отношение проверените дела водени от жалбоподателя. Действително на същия е наложено дисциплинарно наказание „забележка“ за същото нарушение на чл. 328а, ал. 2, т. 5 от ЗСВ, но същото е влязло в сила след налагането на процесното наказание, поради което не може да се приеме, че е налице предходно нарушение и умишлено поведение на наказаното лице неглижиращо служебните му задължения.

С оглед изложеното съдът намира, че наложеното наказание „уволнение“ не отговаря на изискванията на чл. 328в ЗСВ. Предвид изложеното, се налага изводът за незаконосъобразност на оспорваната заповед № СД-02-2/22.12.2023 г. на министъра на правосъдието, като постановена при неправилно приложение на материалния закон и несъответствие с целта на закона. Жалбата срещу заповедта е основателна, поради което следва да се отмени.

Жалбоподателя изрично е посочил, че не претендира разноски. При този изход на правния спор е неоснователно искането на ответника за присъждане на разноски.

Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предложение последно от АПК във връзка с чл. 328и, ал. 3 от ЗСВ, Административен съд Сливен

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ по жалба на И. А. К. ***, Заповед № СД-02-2/22.12.2023 г. на министъра на правосъдието, с която на И. А. К. е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" по чл. 328б, ал. 1, т. 4 от ЗСВ в качеството му на д.с.и. при Районен съд гр. С., за извършено дисциплинарно нарушение по чл. 328а, ал.2, т. 2 и т. 5 от ЗСВ.

Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен съд.