РЕШЕНИЕ№….
Гр. София, 06.07.2022 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ІV Д с - в, в публичното съдебно заседание на двадесет
и четвърти февруари през две хиляди двадесет и втора година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Здравка
Иванова
ЧЛЕНОВЕ : Цветомира
Кордоловска
Мл. съдия
: Калина Станчева
при секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа докладваното от съдия Иванова в. гр. д. № 1259 по описа за 2021 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното :
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 195396/10.09.2020 г. по гр.
д. № 16628/2018 г. на СРС, 36 с - в, допълнено с
решение от 27.11.2020 г. по същото дело, постановено по реда на чл. 250 ГПК, П.на Р.Б.е осъдена да заплати на Ю.С.М., ЕГН **********, по
предявения иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, 16 000 лв. -
обезщетение за претърпени неимуществени вреди за периода от 12.04.2013 г. до
23.07.2015 г., вследствие на неоснователно повдигнато и поддържано обвинение за
престъпление по чл. 302, ал. 1, вр. чл. 301 от НК, наказателното производство
по което е прекратено на осн. чл. 243, ал. 1, т. 2 НПК - недоказаност на
обвинението, с постановление от 15.05.2015 г. по ДП № 12-П/2013 по описа на
СО-СГП, пр. пр. № 4-740/2013 г., ведно със законната лихва считано от датата на
деликта – 27.03.2015 г. (вместо
правилното 23.07.2015 г., при допусната
очевидна техническа грешка в диспозитива на допълнително решение от 27.11.2020
г. по същото дело), до окончателно изплащане на сумата, като иска е
отхвърлен до пълния предявен размер от 18 000 лв. Ответникът е осъден за
заплащане на разноски.
Решението се обжалва от ответника
- П.на РБ, в частта, с която е уважен иска за неимуществени вреди в размер на 16
000 лв. Излага доводи, че в
тази част решението е постановено в нарушение на материалния закон,
производствените правила и в противоречие със събраните по делото
доказателства. Поддържа, че
в конкретния случай не са установени кумулативно изискуемите предпоставки за
ангажиране отговорността на П.за обезщетяване на неимуществени вреди по чл. 2,
ал. 1, т. 3 ЗОДОВ. Не става ясно при какви критерии за справедливо определяне
на обезщетението съдът е приел, че размерът му е 16 000 лв. Сочи още, че
срещу ищеца и била взета най-леката мярка за неотклонение „подписка“, която не
е нарушила ритъма му на живот. Неправилно СРС е приел, че в производството се
установява, че ищецът е претърпял неимуществени вреди, които са в пряка връзка
с незаконното обвинение. В производството не се установява ищецът да е търпял вреди
извън житейски нормалните. Поддържа, че размерът на обезщетението не съответства
на вида и характера на търпените вреди и на упражнената наказателна принуда,
както и на принципа на справедливост, съгласно критериите на чл. 52 ЗЗД. Съдът
не е отчел, че поддържаното срещу ищеца обвинение е било в рамките на 10
месеца, което е разумен срок за продължителност на наказателното производство.
Отнемането на допуска до класифицирана информация на ищеца и последващото
дисциплинарно производство срещу него не са следствие от действия или актове на
П.на РБ. Последната не носи отговорност за актове и действия предприети от
други органи. При определянето размера на обезщетението, неоснователно СРС е
кредитирал изцяло заключението на СПсЕ, като не е съобразил, че по делото
липсва медицинска документация, която да установява произхода и давността на
заболяването на ищеца. Не се установяват причинната връзка на претърпените от
ищеца вреди с действията/бездействията на ответника. Сочи, че претенцията за
вреди е изцяло недоказана, тъй като отговорността е обективна, но
неимуществените вреди не се презумират, а следва да бъдат установено с всички
доказателства по делото. Не са ангажирани доказателства за отражението на
обвинението върху личния и служебния живот на ищеца, върху здравословното му
състояние, авторитета му в обществото. Поддържа още, че СРС е определил
необосновано висок размер на обезщетението, което не е съразмерно на
установените вреди. Моли да се отмени решението в частта, в която искът е
уважен и вместо това той да се отхвърли изцяло или да се намали присъденото в
полза на ищеца обезщетение за неимуществени вреди. Прави възражение за
прекомерност на разноските на ищеца за адвокатско възнаграждение, по смисъла на
чл. 78, ал. 5 ГПК.
Ищецът Ю.С.М. оспорва жалбата
като неоснователна, в отговор в срока по чл. 263 ГПК. Поддържа, че при
постановяване на решението съдът е обсъдил събраните доказателства в тяхната
съвкупност, като е съобразил наложената на ищеца мярка за неотклонение
„подписка“ и обстоятелството, че тя нарушава сериозно социалния интегритет на
лицето. Мярката ограничава свободното придвижване и задължава лицето да не
променя адреса си. Неоснователно се поддържа, че отнемането на достъпа до
класифицирана информация на лицето, както и назначаването му на по - ниска
длъжност и отказа от изплащане на възнаграждения, са актове на други органи, за
които П.не отговаря. Поддържа, че произтеклите от тях вреди за ищеца са във
връзка с повдигнатото от П.обвинение срещу него. Достъпът до на ищеца до
класифицирана информация, отнет в резултат от повдигнатата срещу него незаконно
обвинение, не е възстановен след прекратяване на наказателното производство.
Сочи, че отнемането на достъпа до класифицирана информация, остраняването му от
длъжност и последващото образуване на дисциплинарно производство срещу него,
както и невъзможността да му бъдат изплатени трудови възнаграждения и да бъде
възстановен на заеманата предишна длъжност, са в пряка връзка с повдигнатото
обвинение. Излага и съображения, че СРС е отчел продължителността на
наказателното производство, както и търпените вреди в резултат от обвинението.
Неоснователни са възраженията на ответника, че не следва да се кредитира
заключението на СПсЕ, която е приета и не е оспорена. Експертизата е изготвена
след запознаване с представените медицински документи по делото. Сочи, че съдът
е съобразил интензитета на извършените срещу ищеца процесуално-следствени
действия, техния обем и причинените от тях вреди, както е взел предвид
злепоставянето на ищеца в професионалните му среди, в качеството му на експерт
от НИКК, и в личните му кръгове. Поддържа, че ответникът е разпространил
информация относно наказателното обвинение, с което е накърнил доброто му име.
При определяне размера на обезщетението, съдът е съобразил всички претърпени от
ищеца вреди, съобразно критериите на закона. По тези и допълнителни съображения
моли решението да се потвърди в оспорената от ответника част. Претендира
разноски пред въззивната инстанция.
Софийски градски съд, като взе предвид становищата на страните, както и
събраните по делото доказателства, намира следното :
Според разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта - в обжалваната част. Относно правилността на първоинстанционното
решение въззивният съд е обвързан от изложените във въззивните жалби
съображения, като служебно има правомощие да проверява за спазване на
императивните материалноправни разпоредби, приложими към процесното
правоотношение.
С оглед така очертаните правомощия
настоящият състав намира, че оспореното решение е валидно и допустимо
постановено в оспорената част. Решението е постановено при обсъждане в цялост на
представените пред СРС писмени и гласни доказателства и при изяснена фактическа
обстановка, която въззивният съд не намира за необходимо да преповтаря изцяло,
а препраща към нея, на основание чл. 272 ГПК.
СРС се е произнесъл по иск с правно
основание чл. 2, ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ - за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди от действия на П.след прекратяване на досъдебното
наказателно производство срещу ищеца.
Решението не е оспорено от ищеца в
частта, в която искът е отхвърлен над размер от 16 000 лв. до
претендирания размер от 18 000 лв. на обезщетението за неимуществени вреди,
поради което в тази част е влязло в сила.
По
делото не е спорно и се установява, че ищецът от 2007 г. работи като вещо лице
в 01 сектор „Документни изследвания, фотография и фоноскопия", при отдел
„Криминалистична техника" в НИКК- МВР.
От
приложеното ДП № 12-П/2013 г. по описа на СО-СГП се установява, че на
12.04.2013 г., с постановление за привличане в качеството на обвиняем по ДП
12-П/2013 г. по описа на СО-СГП, пр. пр. № 3-162/2013 г. по описа на СРП, на
ищеца е повдигнато обвинение за престъпление по чл. 387, ал. 3 вр., ал. 2 НК.
С
постановление от 24.10.2013 г. производството е продължило да се ръководи като
пр. пр. № 4-740/ 2013 г. по описа на СГП за извършване на престъпление по чл.
302, ал.1, т.1 вр., чл. 301, ал. 1, предл. 1 НК. По ДП са предприети множество
процесуални действия - събрани са писмени доказателства, разпитани са
свидетели.
С
постановление на следовател при Следствения отдел на СГП на 05.08.2014 г.
ищецът е привлечен като обвиняем за това, че в качеството си на длъжностно
лице, заемащо отговорно служебно положение - полицейски орган- експерт в сектор
„Документни изследвания, фотография и фоноскопия", при отдел
„Криминалистична техника" в НИКК- МВР, на неустановена дата през месец
февруари 2013 г. е поискал от Валери Ненов дар - сумата от 1500 евро, която не
му се следва за да извърши действие по служба - да манипулира петорна съдебно -
графологична експертиза, по която е назначен като вещо лице, с Определение от
21.11.2012г. на Районен съд Кюстендил, НК, по НОХД № 1513/2007 г., в полза на
Валери Драганов Ненов, което съставлява престъпление по чл. 302, ал. 1, т. 1 НК
вр. с чл. 301, ал. 1, предл. 1 НК, тежко престъпление по см. на чл. 93, т. 7 НК.
Установява
се и не е спорно, че на обвиняемия е взета най-леката мярка "подписка".
На 06.10.2014 г. на ищеца е предявено досъдебното производство.
Не е
спорно и се установява, че с постановление от 15.05.2015 г. по ДП № 12-П/2013
по описа на СО - СГП, пр. пр. № 4-740/2013 г. ДП е прекратено на основание чл. 243, ал. 1, т. 2 НПК - недоказаност на
обвинението. Определението е потвърдено с определение № 21 от 13.07.2015 г. по
н.ч.д.№ С-62/2015 г. на СГС, НО, 6 с-в, влязло в сила на 23.07.2015 г.
Като съобрази доводите на двете страни, въззивният състав намира следното :
По чл. 2 ЗОДОВ държавата носи обективна отговорност за незаконно причинени
вреди от дейността на правозащитните органи. Съдът и другите правозащитни
органи представляват държавата като процесуални субституенти. ЗОДОВ е едно от
средствата за защита на предоставените от Конституцията права и едно от
вътрешноправните средства за защита по смисъла на чл. 35, § 1 от Конвенцията за
защита на правата на човека и основните свободи /Конвенцията/.
С разпоредбата на чл. 2, ал. 1 ЗОДОВ
са регламентирани няколко хипотези, при които може да бъде ангажирана
обективната отговорност на държавата за вреди причинени на граждани от действия
на органите на дознанието, следствието, прокуратурата, съда и особените
юрисдикции.
По чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ П.на РБ
отговаря в хипотези на повдигнато обвинение за извършено престъпление, ако
лицето бъде оправдано или наказателното производство бъде прекратено, поради
това, че деянието не е извършено от лицето. Действията по повдигане и
поддържане на обвинението се приемат за незаконни в случаите, когато лицето
бъде оправдано или наказателното производство бъде прекратено поради това, че
деянието не е извършено от подсъдимия или не представлява престъпление, или
поради образуването му след амнистиране на деянието или погасяване на
наказателното преследване по давност. (така съгласно разясненията, дадени в ТР № 3/22.04.2005
г. по тълк. гр. д. № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС на РБ).
Въззивният съд споделя изводите
на СРС, че в производството са установени предпоставките, при които за ищеца е
възникнало право на обезщетение по иска по чл. 2, ал. 1, т. 3,
предл. 2 ЗОДОВ за претърпените от него неимуществени вреди в резултат от повдигнатото и
поддържано неоснователно обвинение по наказателното производство срещу него за
престъпление по чл. 302, ал. 1, т. 1 НК вр. с чл. 301, ал. 1, предл. 1 НК, което
впоследствие е прекратено.
Основанието за ангажиране на
отговорността по чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 2 ЗОДОВ е обективният факт, че
лицето е било обвинено в извършване на престъпление по НК и
наказателното производство е прекратено. За възникване правото на обезщетение по посочения ред
е без значение дали действията на органите на предварителното производство са съобразени с процесуалния закон, както и наличието или липсата на вина у
длъжностното лице, пряк причинител на вредите, съотв. какво е било вътрешното
му убеждение. Тези обстоятелства не са предвидени от закона като част от
фактическия състав на чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 2, алт. 2 ЗОДОВ, за разлика от
предвидените в чл. 5 ЗОДОВ основания за отпадане или намаляване на
отговорността. Обвинението в престъпление се приема за незаконно след като наказателното производство е прекратено.
Като съобрази приетите пред СРС
писмени и гласни доказателства в тяхната съвкупност настоящият състав споделя
решаващите изводи на първоинстанционния съд, че в производството е установен
факта на причинени неимуществени вреди на ищеца, изразяващи се в изживени
негативни емоции в резултат на повдигнатото и поддържано незаконно обвинение за
посоченото по - горе престъпление, преживяно чувство на стрес и притеснение от
воденото наказателно дело по процесното обвинение и неговия резултат.
По основният спорен въпрос, поставен от ответника във въззивното
производство, касаещ размера на обезщетението за неимуществени вреди, като съобрази възраженията на двете страни и установените в
производството факти, в тяхната съвкупност, въззивният съд намира следното :
При
определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди в хипотезите на чл.
2, ал. 1 от ЗОДОВ, следва да се вземат предвид общите правила на чл. 52 от ЗЗД
- обезщетението се определя по справедливост - съгл. пар. 1 от ДР на ЗОДОВ и
чл. 4 ЗОДОВ.
Понятието
„справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД е свързано с преценка на редица
обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се съобразят от съда при
определяне размера на обезщетението. Предназначението за обезщетението за
морални вреди е да възмезди претърпените лична болка и страдания от незаконното
наказателно преследване, но само тези, за които са представени надлежни писмени
или гласни доказателства и се установява пряка причинна връзка с незаконно
поддържаното обвинение, като доказателствената тежест е на ищеца. Неимуществени
вреди са предмет на конкретна преценка на психическото и емоционално състояние
на всеки индивид.
По
въпроса за справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ е формирана
многобройна и непротиворечива практика на ВКС - ППВС № 4/23.12.1968 г., т. 11 от ТР № 3/2004
г. на ОСГК на ВКС и практиката на ВКС по приложението на чл. 52 от ЗЗД вр. с
чл. 4 ЗОДОВ в решение № 376/21.10.2015 г. по гр. д. № 514/2012 г. на ІV г. о. на ВКС, решение № 554/2012 г. по гр. д. № 266/2012 г. на ІV г. о. на ВКС, решение № 263 от 21.03.2017 г. по гр. д. № 627/2016 г. на ІV
г.о. на ВКС, решение № 70/29.03.2016 г. по гр. д. № 5257/2015 г. на ІV г.о. на
ВКС, решение № 251/21.12.2015 г. по гр. д. № 812/2015 г. на ІІІ г.о. на ВКС; решение № 61 от 28.04.2016 г. по гр. д. № 4546/2015 г. на ІІІ г. о. на
ВКС, решение № 150 от 20.12.2018 г. по гр. д. №
871/2018 г., г. к., ІІІ г. о. на ВКС, решение № 162 от 14.06.2019 г. по гр. д. № 300/2019 г., г. к., ІV г. о. на ВКС и др.
Според цитираните решения размерът на
обезщетението за неимуществените вреди се определя от съда по справедливост въз
основа на преценка на конкретни обективно съществуващи и доказани обстоятелства,
а именно
: тежестта на обвинението, продължителността на наказателното
производство, видът на мярката за неотклонение, продължителността на извършените процесуални
действия с участието на пострадалия, данните за психическото състояние и
негативните последици, претърпени от ищеца, начинът, по който обвинението се е
отразило върху него с оглед личността му и неговия начин на живот, рефлектирало
ли е върху професионалната му реализация, общественото доверие към него и
социалните му контакти, отраженията в емоционалната му сфера, здравословното му
състояние, наличието на други висящи наказателни производства срещу пострадалия
през времетраенето на наказателния процес, съдебното минало и налични
предишни осъждания с оглед преценка личността на ищеца и интензитета на
негативните изживявания и др.
Наред с тези обстоятелства, при определяне на обезщетението съдът следва
да съобрази и обществените критерии за справедливост, свързани с икономическите
условия в страната и жизнения стандарт за съответния период, следвайки принципа
за пропорционалност между претърпените от пострадалия неимуществени вреди и
паричното им възмездяване.
По повод преценката на характера и
интензитета на конкретно претърпените от ищеца неимуществени вреди във връзка с
процесното обвинение, пред СРС са събрани писмени доказателства – СпсЕ и гласни
такива – чрез разпит на свидетелите на ищеца В.Л.К.и Н.Д.М., които съдът
съобразява в съвкупност с всички останали доказателства по делото.
Свидетелката В.К.сочи, че познава ищеца
от 24-25 години. Тя е разбрала за воденото срещу него досъдебно производство, като
ищецът я потърсил за помощ понеже е професор
по клинична психология и клинична терапия към СУ. С ищеца са работели заедно
към ОД на МВР. Ищецът й разказал, че сънят му се нарушил, изпаднал в състояние
на силна тревожност, започнал да се изнервя и да се кара с хората. Бил обиден
от факта, че е уволнен и че му е отнето разрешението за достъп до класифицирана
информация. Свидетелката дава показания че ищецът станал лабилен, трудно изчаквал
другите хора като говорят. След приключване на наказателно производство у него останала
чувство за несправедливост. Бил назначен на по-ниска по степен длъжност -
полицейски инспектор, а предишната му работа била почерков експерт към НИКК. Свидетелката
го посъветвала да потърси помощ от психиатър. След повдигане на обвинението
ищецът се затворил в себе си, станал по-малко комуникативен и при разговорите
си със свидетеля се фокусирал единствено относно обвинението, която мисъл
заемала съзнанието му. Колегите се отдръпнали от ищеца.
Изложените факти се
потвърждават и от показанията на свидетеля
Н.М., който също познава ищецът от 31 години, като с него били колеги в МВР. Свидетелят разбрал за
наказателното производство водено срещу ищеца през 2014 г. от самия ищец. Според
показанията му в началото Ю.М. се държал нормално, но после се променил, започнал
да избухва непредизвикано, не говорел за делото, станал друг човек. Приятелите
го посъветвали да потърси специализирана помощ. След приключване на делото бил
обиден, понеже бил възстановен на друга длъжност, разделил се с приятелката си, с която
имат дете.
Показанията
на свидетелите се подкрепят и от заключението на неоспорената от страните
съдебнопсихиатрична експертиза. Според вещото лице, която е изготвена след
запознаване с медицинските документи по делото, както и след лично проведен
преглед на ищеца, в резултат на преживените психотравмени събития е развил
разстройство в адаптацията - смесено тревожно депресивна реакция. Експертът
сочи, че разстройството в адаптацията, манифестиращо се с тревожно-депресивна
симптоматика е в пряка връзка с преживените психотравмени събития. Заболяването
спада към групата на тревожните разстройства. Понастоящем ищецът е психично
здрав, но е запазил спомен от преживяно. Според вещото лице симптомите съвпадат
с тази, описвани от свидетелите и констатирани при медицинските прегледи на
ищеца.
Предвид
изложеното въззивният състав споделя като цяло извода на СРС, че повдигнатото срещу
ищеца обвинение за престъпление по чл. 302, ал. 1, т. 1 НК вр. с чл. 301, ал.
1, предл. 1 НК, тежко престъпление по см. на чл. 93, т. 7 НК, се е отразило
негативно на ищеца – той се затворил се в себе си, станал е тревожен,
раздразнителен и агресивен по повод на обвинението и ситуацията, в която е
изпаднал. Не се установява обаче колегите на ищеца да са се отдръпнали от него,
а по – скоро той се е отдръпнал от тях. Понеже свидетелите не са преки очевидци
на последиците върху психичното състояние на ищеца, като нарушен сън или състояние
на силна тревожност, а съобщават за тези състояния по преразказ от споделено им
от ищеца, съдът не кредитира показанията им в тази част.
Съдът
приема, че обвиняването на ищеца в престъпление в професионално качество
безспорно се е отразило на доброто му име, но не като експерт в областта, в
която е работел. Не се установява обвинението да е достигнало до широк кръг
лица в резултат от действия на прокуратурата. Свидетелските показания сочат, че
по – скоро ищецът е разказал в приятелските си кръгове за повдигнатото
обвинение и за притесненията си от него. При това не може да се приеме, че действията
на П.са се отразили пряко на името на ищеца в професионален план.
Във връзка с доводите за намалени доходи на ищеца, следва да се отбележи, че поделото не са предявявани искове за заплащане на имуществени вреди от процесния деликт.
Въззивният състав намира освен
изложеното, че при определяне размера на обезщетението следва да се съобрази и факта,
че спрямо ищеца е била взета най
- леката мярка за неотклонение - „подписка“, което означава, че не е била упражнена
прекомерна процесуална принуда в досъдебното производство, въпреки
ограниченията, който предполага тази мярка.
На следващо място съдът констатира, че е издадено
разпореждане от Директор ГДНП, за отнемане на достъпът на ищеца до
класифицирана информация, на основание чл. 4, ал. 1, т. 5 ЗЗКИ (в ред. към
момента на отнемане 04.02.2014 г.). В същото време обаче, от решението
Министъра на вътрешните работи от 19.10.2016 г. е видно, че пречките за заемане
на длъжността от ищеца, която е заемал в НИКК – МВР са, че разрешението му за
достъп до класифицирана информация от 09.05.2012 г. е с изтекъл срок на
09.05.2016 г. и отнемането на достъп до класифицирана информация не е причина
за възстановяване на правата му.
Освен това не се установява ищецът да е преназначен на
по - ниска длъжност в резултат от воденото досъдебно производство. Не се
установява и да е налагано дисциплинарно наказание на ищеца пряко свързано с
повдигнатото обвинение, нито се установява с повдигнатото срещу ищеца обвинение
да е уронен престижа му в обществото като цяло, сред приятелите му или обвинението
да е причинило по - големи притеснения и неудобства от обичайните.
Въззивният
състав също така приема, че при определяне размера на обезщетението следва да
се съобрази факта, че проведеното срещу ищеца
наказателното производство и упражнената процесуална принуда са продължили в сравнително кратък период от
време. Основателно, при определяне размера на обезщетението,
съдът е съобразил предизвиканите у ищеца от обвинението безпокойство, стрес, ограничаване
на социалните контакти, развитото от него разстройство в адаптацията - смесено
тревожно депресивна реакция.
Преценявайки в съвкупност
посочените факти, практиката на съдилищата и при съобразяване на неблагоприятното
отражение на незаконното обвинение върху психиката на ищеца, настоящият съдебен
състав намира, че обезщетението за неимуществени вреди по чл. 2, ал. 1, т. 3,
пр. 2 ЗОДОВ в размер на 16 000 лв. е завишено и не съответства на доказаните
от ищеца вреди в процеса. Според въззивният съд справедливия размер на
обезщетението е 4 000 лв., като не са налице основания за присъждане на по
- висок размер.
Доколкото изводите на
настоящият състав не съвпадат с тези на СРС, решението следва да се отмени в
частта, в която е присъдено обезщетение по чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 2 ЗОДОВ над размер от 4 000 лв. до
16 000 лв. и вместо това искът да се отхвърли над този размер.
С допълнително решение
от 27.11.2020 г. по
гр. д. № 16628/2018 г. на СРС, 36 с - в, основателно е прието, че върху сумата
се дължи законната лихва от датата на деликта - в случая, от датата на влизане
в сила на съдебния акт, с който е потвърдено прекратяването на досъдебното
производство - 23.07.2015 г. до окончателното изплащане. Въззивният състав
констатира, че в диспозитива на допълнителното решение е допусната техническа
грешка в изписването на тази дата, като вместо правилното 23.07.2015 г. е
вписано погрешно - 27.03.2015 г. Тази грешка може да се поправи безсрочно от
СРС и по негова инициатива, по реда на чл. 247 ГПК, при връщане на делото в
този съд.
Решението следва да се
отмени и в частта, в която са присъдени разноски в полза на ищеца за адвокатско
възнаграждение. Тъй като спрямо уважената част от иска, на основание чл. 7, ал.
2 НМРАВ се дължи минимално възнаграждение от 510 лв., съдът намира, че решение №
195396/10.09.2020 г. по гр. д. № 16628/2018 г. на СРС, 36 с - в, допълнено с решение от 27.11.2020 г. по същото дело,
следва да се отмени над размер от 510 лв. до присъдения размер от 1 066
лв.
По разноските пред СГС : С оглед изхода на
спора, жалбата ще бъде частично уважена, право на разноски има ответника.
Доколкото той не претендира разноски, такива не се присъждат в негова полза.
Предвид изложените съображения,
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 195396/10.09.2020 г. по
гр. д. № 16628/2018 г. на СРС, 36 с - в, допълнено с
решение от 27.11.2020 г. по същото дело, постановено по реда на чл. 250 ГПК , в
частта в която П.на Р.Б.е осъдена да заплати на Ю.С.М., ЕГН
**********, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, сумата над размер от 4 000 лв. до
16 000 лв. - обезщетение за претърпени неимуществени вреди за
периода от 12.04.2013 г. до 23.07.2015 г., вследствие на неоснователно
повдигнато и поддържано обвинение за престъпление по чл. 302, ал. 1, вр. чл.
301 от НК, наказателното производство по което е прекратено на осн. чл. 243,
ал. 1, т. 2 НПК - недоказаност на обвинението, с постановление от 15.05.2015 г.
по ДП № 12-П/2013 на СО-СГП, пр. пр. № 4-740/2013 г., ведно със законната лихва
считано от датата на деликта – 23.07.2015 г. (погрешно вписано от 27.03.2015 г., при допусната очевидна техническа
грешка в диспозитива на допълнително решение от 27.11.2020 г. по същото дело),
до окончателно изплащане на сумата, както и разноски по чл. 78, ал. 1 ГПК над
размер от 510 лв. до присъдения размер от 1 066 лв. и вместо това ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ иска с правно
основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ в частта в която П.на Р.Б.е осъдена да
заплати на Ю.С.М., ЕГН **********, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, сумата над размер от 4 000 лв. до 16 000 лв. - обезщетение за претърпени
неимуществени вреди за периода от 12.04.2013 г. до 23.07.2015 г., вследствие на
неоснователно повдигнато и поддържано обвинение за престъпление по чл. 302, ал.
1, вр. чл. 301 от НК, наказателното производство по което е прекратено на осн.
чл. 243, ал. 1, т. 2 НПК - недоказаност на обвинението, с постановление от 15.05.2015
г. по ДП № 12-П/2013 по описа на СО-СГП, пр. пр. № 4-740/2013 г., ведно със
законната лихва считано от датата на деликта – 23.07.2015 г. (погрешно вписано от 27.03.2015 г., при
допусната очевидна техническа грешка в диспозитива на допълнително решение от
27.11.2020 г. по същото дело), до окончателно изплащане на сумата.
ПОТВЪРЖДАВА решение №
195396/10.09.2020 г. по гр. д. № 16628/2018 г. на СРС, 36 с - в, допълнено с решение от 27.11.2020 г. по същото дело,
постановено по реда на чл. 250 ГПК, в частта, в която П.на Р.Б.е осъдена да заплати на Ю.С.М., ЕГН **********, на основание
чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, 4 000 лв., обезщетение за претърпени
неимуществени вреди за периода от 12.04.2013 г. до 23.07.2015 г., вследствие на
неоснователно повдигнато и поддържано обвинение за престъпление по чл. 302, ал.
1, вр. чл. 301 от НК, наказателното производство по което е прекратено на осн.
чл. 243, ал. 1, т. 2 НПК - недоказаност на обвинението, с постановление от
15.05.2015 г. по ДП № 12-П/2013 по описа на СО-СГП, пр. пр. № 4-740/2013 г.,
ведно със законната лихва считано от датата на деликта – 23.07.2015 г. (погрешно вписано от 27.03.2015 г., при
допусната очевидна техническа грешка в диспозитива на допълнително решение от 27.11.2020
г. по същото дело), до окончателно изплащане на сумата.
РЕШЕНИЕТО е влязло в сила
в частта, в която иска по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ е отхвърлен до пълния
предявен размер от 18 000 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред ВКС в едномесечен срок от получаване на съобщението от страните,
че е изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.