РЕШЕНИЕ
гр.София,
21.03.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 11-ти с-в, в открито заседание на двадесет и
трети януари две хиляди и осемнадесета година, в състав:
Съдия Вергиния Мичева-Русева
при секретаря Диана Борисова като
разгледа докладваното от съдията гр. д. № 1824 по описа за
2016 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 2 ал. 1 т.
3 от ЗОДОВ.
Ищецът Р.Н.Д. твърди, че на 27.08.2010г. около 06:00 часа сутринта в
дома си се събудил от силен шум от разбиването на входната врата на жилищната кооперация, в
която живеел. Малко по-късно се заблъскало и по вратата на апартамента, в който
живеел. Съпругата му отворила вратата. В
дома им нахлули дузина маскирани полица, тежко въоръжени, с автомати. Влезли в
спалнята, където се намирал ищеца, проснали го по бельо на земята, с ръце зад
гърба и му поставили белезници на ръцете. След това го изправили до гардероба и
извършили обиск в стаите. Ищецът бил по това време по бельо, стреснат, объркан
, унизен. Арестът се заснемал с камера на МВР. Към 7,30ч. бил изведен от
апартамента с анцуг на главата и белезници на ръцете. И откаран в офиса на
негова фирма, където в продължение на 2,5 часа било извършено претърсване и
изземване. След това от 11.00ч. до 15.00ч. ищецът престоял в НСБОП, след което
бил откаран до офис на „Р.Б.“ АД, където наета от ищеца банкова касетка било
отворена с помощта на ключар и от нея били иззети 9900евро собствени на ищеца средства.
Около 16.00ч. отново бил върнат в НСБОП. Докато бил задържан ищецът видял на
телевизора в стаята на ведомството, че по новините непрекъснато предавали
обширни репортажи за задържането му и арестуването му - бил сниман и показван
по бельо с белезници в дома му, как го извеждат с анцуг върху главата и как го
натоварват в полицейския автомобил със строга охрана. В медиите бил
характеризиран като криминално проявен тартор на организирана престъпна група и
бил посочен с цялото си име, а не само с инициали. Било му повдигнато обвинение
за тежко умишлено престъпление по смисъла на чл. 93 т. 7 от НК, за участие в
организирана престъпна група, извършваща престъпления по чл. 253, чл. 255 и чл.
256 от НК, в качеството на управител и представляващ търговско дружеството. След изтичане на 72 часово задържане, което той прекарал в
ареста на бул.“Г.М.Димитров“, П. поискала налагане на постоянна мярка за
неотклонение „Задържане под стража“. Искането било отхвърлено с определение по
н.ч.д. № С-622 по описа за 2010г на СГС, НО, 11-ти състав и на 30.08.2010г в
18,10ч. бил освободен заедно със съпругата си. Протестът на П. срещу
освобождаването му бил оставен без уважение от САС. С постановление от
08.09.2010г спрямо него била взета мярка „Забрана за напускане пределите на
Р.Б.“, отменена с постановление на 18.11.2011г. Наказателното производството
срещу него водено по ДП №31/2013г на СДР на ДАНС, пр. пр. № 4-4037/2010г на СГП
било прекратено поради недоказаност на обвинението с постановление на наблюдаващия
прокурор от 15.08.2010г. Постановлението било обжалвано и с определение от
28.10.2014г по Н.Ч.Д. № 1396/2014г на СНС, 10-ти състав било изменено
основанието за прекратяване на наказателното производство, като е прието, че
деянието не съставлява престъпление. С определение от 11.11.2014г. постановено
по ВНЧД № 211/2014г на АСНС, 3-ти състав било изменено основанието за
прекратяване на наказателното производство, като е прието, че то се прекратява
поради недоказаност на обвинението. За времето
от повдигане на обвинението до прекратяване на наказателното производство ищецът
твърди, че изпитвал стрес, уплаха, унижение и притеснения не само за себе си,
но и за своите близки. Дъщеря му и тъща му били шокирани от задържането му.
Дъщеря му дълго след това не могла да забрави случилото се, а тъща му починала на 18.09.2011г., поради усложняване
на онкологичното й заболяване по причина на преживения стрес. Променили се
отношенията му с приятели, познати и съседи, които започнали да го избягват и
да отказват да общуват с него. Бил уронен престижа, доброто му име в обществото
и бизнес отношенията му, като в резултата на отзвука от ареста търговската му
дейност намаляла наполовина. Много от фирмите отказвали да работят с него,
масово го напуснали и негови служители.
Наложената му за година и два месеца административна мярка „забрана за
напускане на пределите на страната“ затруднила както нормалното функциониране
на търговската му дейност, така и възможността му за социални контакти. Справедливият
размер обезщетение за претърпените неимуществени вреди определя на сумата от 45 000,00
лева, които претендира от ответника. Отделно от това твърди, че за периода от
изземването на сумата от 9 900 евро на 27.08.10г. до връщането й на 10.12.2014г е бил
лишена от възможността да реализира полза от нея, което за него представлява
имуществена вреда. Претендира законната лихва върху тази сума в размер на
8 519,24лв. Ищецът претендира двете
суми ведно със законната лихва, считано за претенцията на неимуществени вреди -
от определението за прекратяване на наказателното производство до окончателното
плащане, за претенцията за имуществени вреди - от датата на връщане 10.12.2014г
до окончателното плащане.
Ответникът П. на РБ. оспорва исковете по основание и
размер. Оспорва твърдените вреди и причинното следствената връзка между вредите
и образуваното наказателно производство, и сочи на липса на доказателства в
подкрепа на твърденията за настъпили такива. Отделно посочва, че оплакванията
на ищеца са предимно от действия на служители на МВР, а за направените
публикации П. не може да носи отговорност. Прави възражение за съпричиняване
като посочва, че в наказателното производство са установени действия на ищеца
по укриване на данъци за избягване на данъчни задължения. Счита, че началният
момент за лихвата за забава следва да бъде датата на влизане в сила на
прокурорския акт за прекратяване наказателното производство срещу ищеца –
11.11.2014г. Досежно претенцията за имуществени вреди посочва, че иззетите пари
са се намирали в банкова касетка и следователно от тях ищецът не е реализирал
печалба под формата на месечна или годишна лихва. Моли съда да отхвърли исковете.
Съдът като
обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства приема за
установено следното:
На 27.08.2010г. около 06:00 часа ищецът и съпругата му
са задържани в жилището, в което живеят. Влизането в жилището им е
извършено шумно и показно от служители на ГДБОП и ДАНС, които са били маскирани
и въоръжени. В него момент в жилището са
се намирали и малолетната дъщеря и майката на съпругата на ищеца. От банкова
касетка, наета от ищеца в „Р.Б.“ АД са иззети 9900евро.
С постановление от 27.08.2010г на ищеца е повдигнато обвинение по чл.321
ал.3 вр.ал.2 вр. ал.1 от НК за участие в организирана престъпна група, създадена
да извършва престъпления по чл. 253 и чл. 255 от НК. Задържан е за 72 часа,
като е поискано налагане на постоянна мярка за неотклонение „Задържане под
стража“. Искането е отхвърлено с определение по н.ч.д. № С-622 по описа за
2010г на СГС, НО, 11-ти състав и на 30.08.2010 ищецът е освободен. С
постановление от 08.09.2010г. спрямо нея е взета мярка за процесуална принуда „Забрана
за напускане пределите на РБ.“, отменена с постановление на 18.11.2011г. Наказателното
производството срещу ищеца водено по ДП №31/2013г на СДР на ДАНС, пр. пр. №
4-4037/2010г на СГП е прекратено поради недоказаност на обвинението с
постановление на наблюдаващия прокурор от 15.08.2010г. Постановлението е
обжалвано и с определение от 28.10.2014 по Н.Ч.Д. № 1396/2014г на СНС, 10-ти
състав е изменено основанието за прекратяване на наказателното производство,
като е прието, че деянието не съставлява престъпление. По протест на П. с
определение от 11.11.2014г. постановено
по ВНЧД № 211/2014г на АСНС, 3-ти състав е изменено основанието за прекратяване
на наказателното производство, като отново е прието, че се касае до
недоказаност на обвинението.
С постановление на СГП е разпоредено връщането на иззетите
9900евро. Същите са върнати на ищеца на 10.12.2014г. видно от представена
разписка /л.37/.
Задържането на ищеца е било отразено в репортаж на
новини на БНТ с продължителност от 2,45минути, съобщено от преслужбата на МВР,
отразено в електронните сайтове на БТВ, „Труд“, „24 часа“, „Дневник“, „Днес“,
„Правен свят“.
От заключението на приетата и неоспорена от страните
съдебнопсихиатрична експертиза се установява, че извършения показен арест е
довел ищеца до остра стресова реакция. Същата по принцип преминава до 2 дни. Преживяванията
му, описани пред вещото лице са квалифицирани като Разстройства в адаптацията.
Смесено-тревожно-депресивна реакция. При тези симптоми е уместно медикаментозно
лечение. Същите отминават за 6 до 8
месеца. Ищецът е посещавал психиатър, приемал е терапия. Към момента на личния
преглед е установено наличието на Рецидивиращо депресивно разстройство, сегашен
епизод лек. Според вещото лице ищецът се нуждае от специализирано лечение.
От заключението на ССЕ се установява, че за периода от
27.08.2010г до 10.12.2014г. размерът на законната лихва върху сумата
9 900евро е 4 646,56 евро или 9087,88 евро. Заключението се кредитира
като обективно и компетентно, а и не е оспорено от страните.
От показанията на свидетеля Х., близка на семейството
на ищеца, се установява, че след ареста видяла ищеца и съпругата му. Били много
уплашени, неориентирани, притеснявали се за детето си, за майката на съпругата.
Забелязала промяна в поведението на ищеца, тъй като го обвинявали в незаконен
бизнес. Притеснявал се и за дъщеря си, която тогава била на 10 - 11 години.
Знае, че ищецът посещавал лекари, психолог, вземал медикаменти.
Свидетелката Д., съпруга на ищеца описва ареста им
сутринта като много страшен – полицаите влезли с маски, с качулки с автомати
при беззащитното й дете и при раково болната й майка. Това бил срив за семейството
пред цялото общество и пред приятелите им. Осъжда показността на акцията, която
била предавана по телевизията, по вестниците. Дори сутринта пред вратата им
имало журналисти. Полицаите, които били с щитове и с оръжия им наредили да
легнат на земята иначе ще ги застрелят. И това се случило сутринта преди
6.00ч. Отвели съпруга й навън по потник и гащета, с белезници, пред
цялата кооперация. Нея също задържали. Държали ги в ареста 72часа без информация
за какво са задържани, след което ги пуснали. Блокирали им всички сметки, срещу
всички техни фирми започнали ревизии. Налагало се да вземат пари назаем, за да
се хранят. Споделя, че майка й била болна от рак и предстояло да я лекуват в
чужбина. Не успели, тъй като нямали пари и майка и починала година по-късно. Споделя,
че сега съпругът й взема медикаменти за нерви. Видимо е променен, зле е с нервите.
Показанията на св.Х. съдът кредитира. Те не
противоречат на останалите събрани по делото доказателства. Показанията на св.Д.
се кредитират при отчитане на заинтересоваността на свидетеля. Освен съпруга на
ищеца, тя е и в дело с ответника със същото правно основание. Твърденията й за показността
на ареста се подкрепят от представените снимки, статии и телевизионния репортаж,
който бе възприет в съдебно заседание от съда и от страните. Действително
ищецът е бил по потник и гащета и с поставени белезници у дома си, като арестът
и претърсването са били заснети с видеокамера от МВР. Служителите на МВР са
били в пълно бойно снаряжение. Видно от снимките, при извеждането му от
жилищната кооперация ищецът вече е бил облечен с панталон и дреха с дълъг
ръкав, а на главата си е имал поставена дреха, която да закрива лицето му.
Съдът не възприема за доказани твърдението на свидетеля, че смъртта на майка й
е в резултат на незаконосъобразни действия на органите на държавата. Липсват
доказателства за заболяването, за предстоящото лечение в чужбина, за отказ на П.
да разреши свидетелката да пътува с майка си за лечението й в чужбина /по
делото е представено постановление на П. , с което е разрешено на ищеца и на
свидетелката да пътуват в чужбина с цел бизнес/, да освободи част от сметките,
за да бъде платено лечението и т.н. Отделно от това в исковата молба такива
твърдения няма.
При така установената фактическа обстановка, съдът
достигна до следните правни изводи:
По
претенцията за заплащане на обезщетение за претърпените неимуществени вреди.
Предявен е иск с правно основание чл. 2 ал.1 т.3, предл.второ
от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди поради
незаконно обвинение в престъпление, за което образуваното наказателно
производство по отношение на ищеца е прекратено с влязло в сила постановление.
Съгласно чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ държавата отговоря за вредите, причинени на
граждани от органите на дознанието, следствието, П. и съда от незаконно
обвинение в извършено престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако
образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието
не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или
поради това, че наказателното производство е образувано, след като
наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано.
Основателността
на исковете с правно основание чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ предполага
кумулативната наличност на следните предпоставки: спрямо ищеца да е повдигнато обвинение в извършване на
престъпление от общ характер; образуваното наказателно производство бъде
прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното
деяние не е престъпление; наличието на вреди и между незаконното обвинение и
вредите да е налице причинно-следствена връзка. Обезщетението за неимуществени
вреди обхваща и вредите от незаконното задържане под стража, включително и на
предварителното задържане.
Ищецът е привлечен като
обвиняем в извършването на престъпление по наказателно производство, което е
било в досъдебната фаза и в която единствено прокурорът е осъществявал
функциите по ръководство и решаване. Осъществяването
на посочените процесуални функции от прокурора обосновават качеството на
надлежен ответник по настоящото дело на П. на Р. Б., който дължи обезщетение за
всички вреди /имуществени и неимуществени/, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането, независимо дали са причинени виновно от длъжностното
лице. Налице е влязло в законна сила постановление за
прекратяване на досъдебното производство спрямо ищеца. Това е основание да бъде
ангажирана обективната отговорност на ответника по чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ за неправомерни действия на органите на държавното
обвинение по отношение на ищеца, изразяващи се в неоснователно образуване на
наказателно производство против него.
Спори се за вредите, техния размер и налице ли е съпричиняване.
Ищецът е
привлечен към наказателна отговорност с постановление от 27.08.2010г, а
повдигнатото му обвинение е за извършване на тежко умишлено престъпление по
смисъла на чл. 93 т. 7 от НК, за участие в организирана престъпна група.
Задържан е за 72 часа, като е поискано налагане и на постоянна мярка за
неотклонение „Задържане под стража“, което не е уважено и мярка за неотклонение
изобщо не е наложена. Спрямо него е
взета мярка за процесуална принуда „Забрана за напускане на пределите на
страната“, която е продължила година и два месеца, и от която съдът намира, че
ищецът не е търпял конкретни и непосредствени вреди, тъй като доказателства в
тази посока липсват. За това съдът вече изложи съображения по-горе в мотивите.
Наказателното производство е било с обща продължителност от четири години, но с
участие на ищеца не са извършвани процесуално-следствени действия, както и той
посочва в исковата си молба. Най-интензивните действия са били неговото
предварително задържане за 72 часа – от 27.08.2010г. до 30.08.2010г. На 30.08.10г. в 16,10ч., е бил изправен пред съд,
който да реши за мярката му за неотклонение и в 18.10ч. на същия ден е бил
освободен. Седмица по-късно, на 7.09.2010г. ищецът се е явил пред САС във
връзка с протестирания от П. отказ на
съда да наложи най-тежката спрямо ищеца мярка за неотклонение. Заседанието е
продължило 46 минути. За други процесуални действия по това наказателно
производство липсват доказателства за личната ангажираност и участие на ищеца.
Същият е отказал да дава обяснения и не е търсен от органите на досъдебното
производство. Разбира се всяко наказателно производство води до психически и
емоционален стрес. Както и ВКС посочва „Нормално е да
се приеме, че по време на цялото наказателно производство лицето, обвинено в
извършване на престъпление, за което впоследствие е оправдано, изпитва
неудобства, чувства се унизено, а също така е притеснено и несигурно;
накърняват се моралните и нравствените ценности у личността, както и социалното
му общуване“ /Решение № 480 от
23.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 85/2012 г., IV г. о., ГК/. Въпреки че не е бил ангажиран в процесуалните
действия, ищецът е знаел че срещу него се води наказателно производство и естествено
е чувствал несигурност и притеснение, докато същото не е било прекратено. Това
чувство е продължило четири години. Притеснение и безпокойство ищецът е
чувствал във връзка с детето си, за контактите си в обществото и с приятелите,
за бизнеса си. Липсват обаче доказателства, че търговската му дейност е
намаляла, че е имало отлив на клиенти, че приятели и съседи са се отдръпнали от
него. Показанията на св.Д. в тази насока не са достатъчни с оглед на нейната
заинтересованост от изхода на делото. Най –значителни вреди съдът намира, че
ищецът е претърпял от показното нахлуване на органите на МВР в дома му и от
показното му задържане и отвеждане в ареста. П. не ангажира доказателства, че
тази показност на сила и превъзходство е била необходима. Възражението
на ответника, че не носи отговорност за действията по задържане, извършени от
служители на МВР не може да се приеме, тъй като П. упражнява надзор върху
разследващите органи и е компетентният орган, който повдига и поддържа обвинение
за извършването на престъпление от общ характер. След като е образувала
досъдебно производство и е повдигнала обвинение на ищцата, тя е приела да носи
риска за вредите от незаконосъобразното обвинение, сред които са и тези,
резултат от задържането /така ТР № 5/2013г. на ОСГК , ВКС/. П. обаче не може да
бъде отговорна за появилите се публикации за ищеца в пресата и в репортаж по
телевизията, тъй като няма доказателства П. да е направила публично изявление
по случая. Информацията за ареста е публикувана на сайта на МВР, от където
вероятно медиите са я получили. Видно от телевизионния репортаж, показани са
моменти от арестуването на ищеца в неговия дом и извеждането му, което е
документирано с камера на МВР - това посочва самия ищец в исковата молба, както
и св. Д.. В репортажа изявления правят служители на МВР. В този смисъл
отговорността за тази публичност не следва да се понася от П.. Общественото
отразяване не е част от извършения арест
като процесуално действие и не може да се възложи в тежест на П..
Няма
доказателства воденото срещу ищеца наказателно производство да се отразило на
физическото му здраве. Видно от представения от самия ищец протокол от съдебно
заседание по внчхд № П-133/10г. на САС ищецът е имал тежки хронични заболявания
, които е удостоверил с ЕР на ТЕЛК за 81% загубена работоспособност /л.75/.
Незаконосъобразното наказателно производство обаче се е отразило на психичното
му здраве, съгласно изслушаната СПЕ и гласните доказателства. И понастоящем
ищецът продължава да взема медикаменти, за да преодолее депресивно
разстройство.
Налице са
търпени от ищеца неимуществени вреди ,
същите са във връзка с воденото от П. наказателно производство, поради което
същите подлежат на обезщетяване.
Обезщетението
за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост /чл. 52 от ЗЗД/,
съобразно критериите на съдебната практика, установени с ППВС № 4/1968 г. и
конкретните данни по делото. Съобразявайки тежестта на повдигнатото на ищцата
обвинение за корупционно престъпление, сочещо на висока обществена опасност на
деянието и дееца, сравнително дългата продължителност на наказателното
производство по отношение на ищеца – от 27.08.2010г. когато е задържан до 11.11.2014г.,
когато производството срещу него е прекратено, краткото време на интензивни
процесуални действия по отношение на ищеца – задържан е на 27.08.2010г. и е
освободен на 30.08.2010г., след което процесуални действия с негово участие не
са се извършвали с изключение на едно явяване в съдебно заседание седмица след
освобождаването му, липсата на взета мярка за неотклонение, продължителността
на взетата мярка за процесуална принуда „забрана да напуска пределите на
страна“ – 1 година и 2 месеца, ефектът на всички тези действия върху ищеца и близките му, срамът и унижението,
негативните психични изживявания вследствие на ареста , несигурността в периода
докато се води наказателното производство, разстройване на психиката му. Съдът намира, че искът е основателен и на ищеца
следва да се присъди справедливо обезщетение.
Възражението
за съпричиняване на основание чл.5 ал.2 от ЗОДОВ следва да се остави без
уважение. Не се установи ищецът да е допринесъл с поведението си за вредоносния
резултат. Действително представените от П. доказателства сочат на извършени
множество данъчни проверки и данъчни ревизии на „Т. - БГ“ ООД сега „Мото
София“, в което ищецът е бил съсобственик. Видно от справката на НАП всички
ревизионни актове са обжалвани и не е посочено какво е било решението на съда
по тях. Освен това проверката в ТР показва, че ищецът не е бил управител на
това дружество. В качеството му само на съсобственик и без подкрепата на други
доказателства не може да се приеме, че той е нарушил данъчните закони и
данъчната политика на страната, което е предизвикало П. да образувано срещу
него наказателно производство за престъпление касаещо участие в организирана
престъпна група, която избягва плащания на данъчни задължения.
За репариране на
търпените от ищеца неимуществени вреди съдът намира, че му се следва сумата от 3500лв. Искът в останалата част досежно
претендираните неимуществени вреди до 45 000лв. следва да се отхвърли като
неоснователен.
Не следва да се забравя,
че ангажирането на отговорността на държавата по ЗОДОВ, а и по ЕКПЧ не цели да
обогати лицата, чиито права са били нарушени, а да им даде възможност да
получат справедлива компенсация за нарушените им права, която се проявява не
само с финансов измерител, а и с установяване с влязло в сила съдебно решение
на извършено спрямо ищеца незаконосъобразно действие от страна на държавни
органи, в случая от страна на П..
За забавено плащане на
така определеното обезщетение П. на РБ. следва да заплати обезщетение,
равняващо се на законната лихва, считано от датата на прекратяване на
наказателното производство - 11.11.2014г до окончателното изплащане на сумата.
По
претенцията за причинени имуществени вреди
По делото е
установено, че от банкова касетка, наета от ищеца са иззети 9900 евро и
задържани за период от 27.08.2010г. до
10.12.2014г. Твърди, че е търпял вреди от това, че е бил лишен от възможността
да ползва тази сума за задоволяване на лични нужди и да реализира доход. Имуществената
вреда изчислява на законната лихва определена по реда на чл.86 ал.2 от ЗЗД.
Съдът намира, че твърдението на ищеца за причинена му имуществена вреда -
загуби и пропуснати ползи не е подкрепено с никакви доказателства по делото. За
разлика от неимуществените вреди, които при определени обстоятелства могат да
се предполагат, тъй като е нормално да бъде търпени от всеки обикновен човек
/така и посоченото по-горе решене на ВКС/, то имуществените вреди следва да се
установят по един несъмнен начин. Иззетите пари са се намирали в банкова
касетка, където са съхранявани от ищеца в банка без да му носят лихва от
депозит или влог. В този вид те са му върнати след приключване на наказателното
производство. Съдът не може да предполага какво ищецът е възнамерявал да прави
с тези пари и в какъв размер е ползата, която е пропуснал. Ако ищецът е възнамерявал да ползва парите и
извлича от тях доход в размера на банкова лихва, то тогава тези пари нямаше да
се намират в банкова касетка. Самият лихвен процент е многократно по-нисък от
лихвата по чл.86 ал.2 от ЗЗД. Съгласно чл.4 от ЗОДОВ на обезщетение подлежат
вредите, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Самият факт
на задържане на парична сума за срок от 4 години автоматично не обуславя вреди
като по чл.86 от ЗЗД. Последният касае парично задължение. Задържани са вещи –
парични купюри. П. има задължение да ги върне, ако ги държи без основание. И тя
ги е върнала. Няма основание да се търси отговорност за пропуснати от ищеца
ползи от тези пари, тъй като липсват доказателства за какво, кога и как те са
щели да бъдат ползвани.
На основание чл.10 ал.3
от ЗОДОВ П. дължи на ищеца направените от него разноски по уважения иск – 10лв.
държавна такса и 250лв. разноски за СПЕ. Отделно дължи и адвокатско
възнаграждение за воденото производство съразмерно с уважената част от исковете.
Претендираното от ищеца възнаграждение
не е прекомерно и не следва да бъде намалявано. Съобразно уважената част от
исковете ответникът дължи на ищеца 130,80лв. адвокатски хонорар. За отхвърления
иск разноски не се дължат от ответника.
С оглед изложените съображения съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА П. на Р. Б.
да заплати на Р.Н.Д., ЕГН ********** на основание чл. 2 ал.1 т. 3 от ЗОДОВ
сумата от 3500 лева обезщетение за
претърпените неимуществени вреди от незаконното обвинение в извършване на
престъпление по чл. 321 ал. 3 вр. чл.255 вр. чл. 253 от НК, прекратено с
постановление от 15.08.2014г. по ДП №31/2013г на СДР на ДАНС, пр. пр. №
4-4037/2010г на СГП, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
11.11.2014г. до окончателното изплащане и на основание чл.10 ал.2 от ЗОДОВ
сумата от 390,80лв. разноски по делото.
ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени
вреди по чл. 2 ал.1 т. 3 от ЗОДОВ за разликата над сумата от 3500 лева до
сумата от 45 000 лева ведно с лихвата за забава от 11.11.2014г. като
недоказан, и иска за имуществени вреди по чл. 2 ал.1 т. 3 от ЗОДОВ за сумата
8 519,24лв. ведно със законната лихва от 10.12.2014г. като
неоснователен.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия: