Р Е Ш Е Н И Е
№ 87 / 29.5.2015 г.
град Карнобат,29.05.2015 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Карнобатският районен съд,……….колегия,в публичното си заседание на двадесет и девети май през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕТАТЕЛ : ЗЛАТКО КОСТАДИНОВ
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ : 1.
2.
при секретаря В.Х. и в присъствието на прокурора……… като разгледа докладваното от районния съдия Златко КОСТАДИНОВ гражданско дело № 815/2014 година,за да се произнесе взе предвид :
Производството по делото е образувано по повод предявен иск с правно основание чл.124,ал.1 от ГПК.
Ищците твърдят в молбата си,че в
качеството си на наследници по закон на Васила Вълкова Неделчева,бивш жител ***,починала
на 16.11.2001 година придобили по равно 1/15 идеална част или всеки от тях по
1/30 идеална част от правото на собственост върху недвижими имоти,находящи се в
землището на село Деветак,Община Карнобат,Област Бургас,ЕКАТТЕ 20417,както
следва :
1.Поземлен имот с площ 198.324 декара,с идентификатор 026109 по КВС на
землището на селото,находящ се в местността „Мизаря”,пета категория с
НТП-полска култура,при граници и съседи : поземлен имот № 026110-полска култура
на „Слънчев лъч Деветак” ЕООД;поземлен имот № 000249 –полски път на Община-град
Карнобат;поземлен имот № 026084 – лозе на „Ромфарм Компани” ООД ; поземлен имот
№ 000172-пасище,мера на Община-град Карнобат ; поземлен имот № 000415- полски
път на Община-град Карнобат;поземлен имот № 000179-водоем на Държавен поземлен
фонд-МЗГ ; поземлен имот №000416-напоителен канал на Държавен поземлен фонд-МЗГ
; поземлен имот № 026102-полски път на Община-град Карнобат ; поземлен имот №
026103-нива на наследниците на Слав Колев Патев ; поземлен имот № 026048-полска
култура на Маринка Желязкова Атанасова ;
2.Поземлен имот с площ 1.676 декара,с идентификатор 026110 по КВС на
землището на селото,находящ се в местността „Мизаря”,пета категория с
НТП-полска култура,при граници и съседи : поземлен имот № 000249-полски път на
община-град Карнобат;поземлен имот № 000403- полски път на община-град
Карнобат;поземлен имот № 026048-полска култура на Маринка Желязкова Атанасова,поземлен
имот № 026109-полска култура на полска култура на „Слънчев лъч Деветак” ЕООД.
Гореописаните поземлени имоти били образувани от имот № 026077 по КВС
на землището на село Деветак,целия с площ от 200 декара.
Правото на собственост върху поземления имот било възстановено на
наследниците на Слав Вълков Славов,бивш жител ***,починал на 03.06.1986
година,с решение № 05 от 06.06.2003 година на ОСЗ-град Карнобат,постановено по
поземлена преписка вх.№ ДВ 227 от 1996 година.При откриване на наследството на
Слав Вълков Славов негови законни наследници са :преживяла съпруга Желяза
Пенева Славова и пет сестри,сред които и тяхната майка Васила Вълкова
Неделчева.Съгласно чл.9,ал.2 от ЗН във втората хипотеза,преживялата съпруга е
получила 2/3 идеални части от наследството на Слав Вълков тъй-като то се
открило след навършване на 10 години от сключването на брака им.Сестрите
получили общо 1/3 идеална част,а всяка от тях-1/15 идеална част.След смъртта на
Васила Неделчева на 16.11.2001 година те придобили тази идеална част,а всеки от
тях по 1/2 идеална част от нея или по 1/30 идеална част.
С описаните имоти били извършени правни сделки без тяхно знание и
съгласие,поради което в настоящия момент те се намирали във формално притежание
на ответника.
1.С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 186,том
ІІ,рег.№ 1430,нотариално дело № 218/22.04.2009 година по регистъра на Нотариус
Мариана Стоева,рег.№ 581 на НК в района на Районен съд-град Карнобат,Петър
Христов Михалев,действащ като пълномощник на Янка Стоянова Васева,Димка
Стоянова Хъшева и Донка Стоянова Дичева продава на себе си-Петър Христов
Михалев правото на собственост върху поземлен имот № 026077 по плана на
землището на село Деветак за сумата от 37800 лева.При изповядването на сделката
било представено удостоверение за наследници № 070/02.02.2009 година на Кметски
наместник-село Деветинци,което удостоверение не съдържало данни за
действителните наследници на Слав Вълков Славов.Извършена била правна сделка с
целия имот без съгласието на всички съсобственици-наследници на посочения
наследодател.
2.С нотариален акт № 146,том ІІІ,рег.№ 1959,нотариално дело № 305/
02.06.2009 година по регистъра на Нотариус Мариана Стоева,рег.№ 581 на НК в
района на Районен съд-град Карнобат,Петър Христов Михалев продал на Антон
Димитров Андонов имота им срещу продажна цена в размер на 40000 лева.
3.С нотариален акт № 158,том ІІІ,рег.№ 1998,нотариално дело №
317/ 05.06.2009 година по регистъра на
Нотариус Мариана Стоева,рег.№ 581 на НК в района на Районен съд-град
Карнобат,Антон Димитров Андонов и съпругата му Десислава Вълева Андонова
продали имота на „Солар
4.С нотариален акт № 182,том ІІІ,рег.№ 2061,нотариално дело №
332/ 10.06.2009 година по регистъра на
Нотариус Мариана Стоева,рег.№ 581 на НК в района на Районен съд-град Карнобат,
„Солар
5.С нотариален акт № 47,том Х,рег.№ 4236,нотариално дело № 787/
22.12.2011година по регистъра на Нотариус Мариана Стоева,рег.№ 581 на НК в
района на Районен съд-град Карнобат, „Глобалинвертия” ООД-град
Благоевград,продал имота на „Слънчев лъч Деветак” ЕООД-град София срещу
продажна цена в размер на 50000 евро.
Извършено било разследване по ДП № 51/2013 година по описа на ОСл.О в
ОП-град Ямбол/ДП № 1096/2009 година по описа на РУП-град Ямбол/,по което било
установено,че използваното в нотариалното производство № 218/2009 година на
Нотариус Мариана Стоева удостоверение за наследници съставлява неистински
документ.С постановление от 03.01.2014 година на РПр.-град Ямбол било спряно
досъдебното производство.
Ответникът разделил имот № 026077 на поземлени имоти № 026109 от
198.324 декара и № 026110 от 1.676 декара.
Всички гореописани сделки с имота били извършени без тяхно знание и съгласие.Извършените
продажби не можели да се противопоставят на действителните собственици на
имота,включително и на тях като собственици на по 1/30 идеална части.В резултат
на извършените актове ответникът притежавал документ за собственост,поради
което имали правен интерес от установяване спрямо него на действителните им
права.
Молят съдът да постанови решение,с което на основание чл.124,ал.1 от ГПК приеме за установено по отношение на „Слънчев лъч Деветак” ЕООД, че М.В.М.,ЕГН-**********
и Н.В.Н., ЕГН-**********,са собственици всеки един от тях по на 1/30 идеална
части от гореописаните недвижими имоти,находящи се в землището на село
Деветак,Община Карнобат,Област Бургас.
На основание чл.78,ал.1 от ГПК претендират присъждане на разноските по
производството.
В съдебно заседание ищците поддържат претенциите си.
От своя страна ответникът,чрез адвокат Д.М.,е
подал отговор съобразно разпоредбите на чл.131 от ГПК.
В същия той счита,че за ищците липсва правен
интерес от защитата,която са заявили с така предявената искова молба.От
обстоятелствената част на същата ставало ясно,че ищците търсели съдебна защита
на признатите им по закон наследствени права на техен наследодател.В същото
време били изложени твърдения,че с притежаваните от тях права на собственост
били извършени разпоредителни сделки,оформени по установения от закона ред,като
не се спорело,че ответникът на основание нотариален акт за покупко-продажба №
47,том Х,рег.№ 4236,н.д.І 787/22.12.2011 година на нотариус Мариана Стоева бил
собственик и владеел процесните имоти.При тази фактическа обстановка било
явно,че твърдените за притежавани от ищците права на собственост върху
процесните недвижими имоти са не само застрашени,но и били нарушени,тъй-като
били налице основания,възпрепятстващи упражняването им.Именно това обуславяло в
конкретния случай наличието на правен интерес от предявяването на иск за
възстановяване на твърдените права на собственост,която защита се постигала с
предявяването на друг по вид иск-осъдителен,а не установителен иск,с
евентуалното уважаване на който щял да се реши окончателно правния спор както
по отношение на собствеността,така и по отношение владението върху имота.
Ответникът счита предявените искове от ищците
за неоснователни с оглед на твърденията и с оглед на основанието,на които било
заявено искането до съда.Същият счита,че бил собственик на процесните недвижими
имоти по силата на нотариален акт за покупко-продажба № 47,том Х,рег.№
4236,н.д.І 787/22.12.2011 година на нотариус Мариана Стоева.Имотът бил придобит
на годно по силата на закона правно основание да го направи собственик.Съгласно
трайната съдебна практика можело да се придобие земя от несобственик при
положение,че купувачът не знаел,че придобива от несобственик.Ответникът се
убедил,че неговият праводател бил собственик въз основа на Постановление за
възлагане на НИ от публичен търг,изх.№ 13421/26.07.2010 година по изпълнително
дело № 201080400327 на ЧСИ Делян Николов,в което производство съдебният
изпълнител с възложената му от закона държавна делегация проверил,че изнасял на
продан имот,собственост на длъжника по изпълнителното дело.Към датата на
придобиването и преди това за дружеството не съществувало основание да се
съмнява в собственическия титул на праводателя му.
От изложеното в обстоятелствената част на
исковата молба ставало ясно,че ищците желаели да бъдат признати за собственици
в посочените от тях идеални части на процесните имоти,поради наследствените им
права,следващи от техния наследодател.Освен това им било известно,че собствеността
върху процесните земеделски земи била възстановена на наследниците на Слав
Славов с решение № 5 от 06.06.2003 година на ОСЗГ-град Карнобат.От данните в
тази молба не се установявало в нито един момент ищците да са осъществявали
фактическа власт върху процесните имоти,нито пък да са заявявали пред когото и
да било включително и пред ответника фактически претенциите си на собственици
върху тях.
Ответната страна счита,че е собственик на
имотите и прави възражение за придобивна давност както на основание
чл.79,ал.1,така и на ал.2 от ЗС.От датата на придобиването на процесните имоти
дружеството осъществявало фактическа власт върху тях и ги ползвало по
предназначението им,като получавало гражданските добиви от тях чрез отдаването
им под наем като земеделска земя.Преди придобиването на имотите от ответника,
упражняването на фактическата власт върху същите последователно се осъществявала от
„Глобалинвертия”ООД,”Солар
Трайната съдебна практика приемала,че от
датата на решението на ОСЗГ,с което се възстановявали земите на наследниците на
правоимащите, започвало осъществяването на фактическата власт върху имота. Процедурата
по възстановяването земите на Слав Славов била инициирана от неговите
наследници още през 1996 година по заявление № ДВ227/26.03.1996 година,а с
решение № 5 от 06.06.2003 година ОСЗГ-град Карнобат на база влязло в сила
съдебно решение била възстановена
собствеността на наследниците на Слав Славов.Изложеното налагало извода,че
процесните имоти от 2003 година били владени срещу ищците от други лица,които
манифестирали публично права на собственост, включително и чрез действия с
вещно-транслативен ефект,с предаване както на собствеността,така и на
владението върху процесните имоти.Налице било непрекъснато,несмущавано,явно и в
продължение на 10 години присъединено владение по смисъла на чл.82 от ЗС върху
тези имоти.
Освен това дружеството придобило имота и на
основание чл.79,ал.2 от ЗС,тъй-като процесните имоти се владеели на годно
основание за собственост при условията на присъединено владение на неговите
праводатели,повече от пет години.
Единствените обстоятелства,на които ищците
основавали претенцията си били твърдените от тях наследствени квоти и заявените
от същите наследствени права от наследодателя им Василка Вълкова Неделчева.Тези
обстоятелства,с оглед на заявените от ответника възражения за придобивна
давност не можели да обосноват основателността на предявените от тях искове на
сочените основания.
Освен това ответната страна оспорва и
посоченото в исковата молба,че ищците имали права всеки един от тях по 1/30
идеална част върху процесните имоти и че същите тези имоти се намирали във
формално притежание на ответника по делото.
По тези съображения ответното дружество намира
искането за признаването за установено,че ищците са собственици на процесните
имоти всеки един с права на 1/30 идеални части за неоснователно.
Също така не възразява да се приемат като
доказателства посочените в раздел VІІ точки от 1.1 до 1.7,1.9 до 1.11 от
исковата молба писмени доказателства.
Счита,че не следва да бъде уважавано искането
за прилагането на нотариално дело № 218/2009 година на нотариус Марияна Стоева
с рег.№ 581,тъй-като не било посочено какви обстоятелства ще се установяват с
това доказателствено искане.
Възразява и на направеното искане в раздел
VІІ,точка 3 и т.5 от молбата,тъй-като искането за разпит на кметски наместник
за установяване на обстоятелството дали е издал удостоверение изх.№ 70/22.02.2009 година било неотносимо и
недопустимо.Видно от приложените към исковата молба писмени доказателства се
установявало,че такъв документ не бил приложен.Удостоверението за наследници
било официален удостоверителен документ,установяващ качеството на наследник на
едно лице от друго,независимо въз основа на какви документи бил съставен,защото
бил издаден от длъжностно лице в рамките на компетентността му(чл.23-25 от
ЗГР).Съгласно чл.164,ал.1,т.2 от ГПК не се допускали свидетелски показания за
опровергаване съдържанието на официален
свидетелстващ документ,а що се касаело до авторството,то същото следвало
да бъде установено с друг доказателствен способ,но не и чрез свидетелски
показания.Освен това,установяването на авторството на сочения документ касаело
нотариалното удостоверяване по н.д. № 218/2009 година,което удостоверяване
видно от обстоятелствената част на исковата молба не било оспорено,нито било
искано от съда произнасяне по неговата истинност.
Прилагането на гражданско дело № 238/2013
година по описа на Районен съд-град Карнобат,както и на решението по това
дело,приложено като доказателство в позиция 1.8 на раздел VІІ от исковата молба
се явявало неотносимо доказателствено искане,тъй-като от решението,постановено
по това дело се установявало,че е водено между други страни и силата на присъдено
нещо не се простирала по отношение на настоящите страни в това производство.
Ответникът моли съда да постанови решение,с
което да отхвърли като неоснователни и недоказани предявените от ищците
искове,като му присъди и направените разноски в производството по настоящото
дело.
Съдът е приел представените по делото писмени доказателства,събрал е и
гласни такива.
С оглед събраните по делото
доказателства,съдът намира за установено по безспорен начин, че към момента на извършване продажбата ищците са
притежавали на основание решение № 05
от 06.06.2003 година на Общинска служба “Земеделие и гори”-град Карнобат правото на собственост върху процесния недвижим
имот,тоест-в случая ищците са представили достатъчно убедителни доказателства
относно фактите,от които произтича активната им материално-правна легитимация,
респективно-тези факти,от които се от които се поражда вещното им право на
собственост спрямо процесния недвижим имот.
По-конкретно-правото на собственост върху спорния поземлен имот било възстановено
на наследниците на Слав Вълков Славов,бивш жител ***,починал на 03.06.1986
година,с решение № 05 от 06.06.2003 година на ОСЗ-град Карнобат,постановено по
поземлена преписка вх.№ ДВ 227 от 1996 година.При откриване на наследството на
Слав Вълков Славов негови законни наследници са : преживялата го негова съпруга
Желяза Пенева Славова и пет сестри,сред които и майката на ищците Васила Вълкова
Неделчева.Съгласно втората хипотеза на чл.9,ал.2 от ЗН, преживялата съпруга е
получила 2/3 идеални части от наследството на Слав Вълков тъй-като то се
открило след навършване на 10 години от сключването на брака им.Сестрите
получили общо 1/3 идеална част,а всяка от тях-1/15 идеална част.След смъртта на
Васила Неделчева на 16.11.2001 година те придобили тази идеална част,а всеки от
ищците по 1/2 идеална част от нея или по 1/30 идеална част.
С описаните по-горе имоти
били извършени правни сделки от трети лица,нямащи представителна власт,
без знание и съгласие на ищците,а именно
:
През 2009 година непознато
лице,представило се като Веселин Атанасов Василев,използвайки неистински
документи-удостоверение за наследници, пълномощни и чужда лична карта преупълномощило
Петър Христов Михалев от град Стралджа с права да продаде описания по-горе
имот,включително и да договаря сам със себе си.Преупълномощаването се извършило
в кантората на нотариус Емил Щърбанов в град Ямбол.
На 22.04.2009 година Петър Христов
Михалев прехвърлил имота сам на себе си чрез договор за покупко-продажба,за
което бил съставен нотариален акт № 186,том 2,регистрационен номер 1430,дело №
218/2009 година на нотариус Мариана Стоева-нотариус със съдебен район Районен
съд-град Карнобат.
На 02.06.2009 година Петър
Христов Михалев прехвърлил имота на Антон Димитров Андонов от град Стралджа
чрез договор за покупко-продажба,за което на последния бил съставен нотариален
акт № 146,том 3,регистрационен номер 1959,дело № 305/2009 година на нотариус
Мариана Стоева-нотариус със съдебен район Районен съд-град Карнобат.
На 05.06.2009 година Антон
Димитров Андонов прехвърлил имота на фирма „Солар 9”ЕООД,чийто едноличен
собственик бил той,чрез договор за
покупко-продажба,за което бил съставен нотариален акт № 158,том
3,регистрационен номер 1999,дело № 317/2009 година на нотариус Мариана
Стоева-нотариус със съдебен район Районен съд-град Карнобат.
На 10.06.2009 година Антон
Димитров Андонов в качеството си на едноличен собственик на капитала на „Солар
Тъй-като ипотекарният длъжник
фирма „Солар
На 22.12.2011 година фирма
„Глобалинвертия” ООД прехвърлила имота на фирма „Слънчев лъч Деветак” ЕООД чрез
договор за покупко-продажба,за което бил съставен нотариален акт № 47,том
Х,регистрационен номер 4236,дело № 787/2011 година на нотариус Мариана
Стоева-нотариус със съдебен район Районен съд-град Карнобат,като към настоящия
момент имота се владеел от същата фирма.
Във връзка с ползването на
неистински документи от неизвестен извършител,легитимирал се с личната карта на
Веселин Атанасов Василев било образувано досъдебно производство № 51/2013
година по описа на ОСлО в ОП-град Ямбол/ДП № 1096/2009 година по описа на
РУП-Ямбол/ срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.212,ал.4,във
връзка с ал.1 от НК.По същото производство били назначени комплексни
експертизи-графологическа и техническа,които установили по безспорен начин,че
представените декларации по чл.264,ал.1 от ДОПК,декларации по чл.25,ал.6 от ЗННД,пълномощно рег.№ 575/05.02.2009 година, удостоверение за наследници №
70/02.02.2009 година,послужили за първата прехвърлителна сделка били неистински
документи.
С постановление от 03.01.2014
година на РП-град Ямбол наказателното производство било спряно до издирване на
извършителя.
При това обстоятелството,че
имота се придобива от несобственик е било известно на ответната страна,което се
установява както от приетите по делото писмени доказателства,така също и от
показанията на разпитаните свидетели и най-вече от тези на свидетеля Антон
Димитров Андонов,който в показанията си в съдебно заседание изрично споменава,
че не всички съсобственици са участвали в извършване прехвърляне собствеността
на процесните недвижими имоти,както и това,че е било образувано досъдебно производство
по повод използването на неистински документ при първоначалната продажба на
имотите.От приетата по делото справка от търговския регистър пък се установява
по несъмнен начин и това,че лицата Антон Димитров,”Солар 9”ООД и
„Глобалинвертия” ООД са свързани помежду си лица,което отново навежда на
извода,че у тях е съществувало неоспоримо знанието за наличието на спор относно
собствеността на процесните имоти.
Със своето решение по гражданско дело № 100/2014 година,по което
ответник е също „Слънчев лъч Деветак” ЕООД,настоящият съдебен състав е приел,че
съгласно разпоредбата на чл.26,ал.2, предложение второ от ЗЗД нищожни са
договорите,при които липсва съгласие.Когато е налице
фалшифицирано(неавтентично)пълномощно,тогава самата упълномощи-телна сделка е
нищожна,поради липса на действително волеизявление от самия автор,а в резултат
на това-липсва и съгласие,сключеният впоследствие договор е без изразена воля
за прехвърляне на имота от продавачите и основанието на иска за нищожност се
съдържа именно в разпоредбата на чл.26, ал.2, предложение второ от ЗЗД,в който
смисъл е и Определение № 1149/24.11.2010 година по гражданско дело № 767/2010
година на Върховния касационен съд.
Тъй-като ищците(заедно с
другите свои сънаследници),които са собственици по на 1/30 идеални части от описания недвижим имот и
не са имали намерение,нито пък са изразявали съгласие и участвали под каквато и
да било форма в продажбата на собствения
си недвижим имот,то съдът приема,че договора,обективиран в съставения
нотариален акт № 186,том 2, регистрационен номер 1430,дело № 218/2009 година на
нотариус Мариана Стоева-нотариус със съдебен район Районен съд-град
Карнобат,следва да бъде обявен за нищожен.
А съобразно с разпоредбата на
чл.34 от ЗЗД,когато договорът бъде признат за нищожен всяка от страните трябва
да върне на другата страна всичко,което е получила от нея.Съгласно разпоредбата
на чл.44 от ЗЗД правилата относно договорите намират съответното приложение към
едностранните волеизявления(каквото е упълномощаването) в случаите,в които
законът допуска те да пораждат,изменят
или прекратяват права и задължения,т.е. следва да се счита,че недвижимия
имот-предмет на сделката никога не е напускал техния патримониум.
Във връзка с горепосоченото
съдът не споделя доводите,изложени от ответната страна,намирайки същите за
неоснователни,още повече,че от нейна страна не са представени достатъчно
писмени и гласни доказателства,които да дават основание да се приемат
изводи,противни на вече споменатите.
На първо място неоснователно е твърдението на ответната страна,че за ищците липсвал правен интерес от защитата,която са заявили с така предявената искова молба,като от обстоятелствената част на същата ставало ясно,че ищците търсели съдебна защита на признатите им по закон наследствени права на техен наследодател.И това е така,защото съгласно утвърденото разбиране в правната доктрина и съдебната практика достатъчно е в исковата молба да се твърди,че ответникът оспорва правото на собственост на ищеца както в директен спор с него,така и когато заявява правата си пред трети лица.Освен това в други случаи,обуславящи интерес от предявяването на този иск, пък е възможно ответникът да се е снабдил с нотариален акт(както е в настоящия случай) или дори само да е предприел действия в тази насока. Само нарушаването на правото обуславя нуждата от иск за неговото възстановяване. От установителен иск за собственост или друго вещно право ще е налице правен интерес, когато конкретното засягане на правната сфера на ищеца изисква защита чрез установяване на правото със сила на пресъдено нещо.Нещо повече-
предявяването на установителен иск срещу лице,което владее чужд
имот би имало за последица спирането,а уважаването на иска - прекъсването на
течащата в полза на същото лице придобивна давност,съобразно разпоредбата на
чл.116,б.”б”от ЗЗД.При това положение дори ответникът да не бъде осъден да
върне фактическата власт върху имота, изтеклият до прекъсването давностен срок
губи правното си значение.
В други случаи
правен интерес от предявяването на установителен иск има и
владеещият собственик,когато страните спорят за пространствените предели на
правото на собственост.
Също така
допустим би бил и установителен иск от съсобственик срещу
владеещите имота ответници,защото с него ищецът ще прекъсне придобивната
давност в тяхна полза и установи ли, че е съсобственик, ще започне да владее
имота чрез тях,в който смисъл е нормата на чл.31,ал.2 от ЗС ,като може да търси
обезщетение за ползването на своята част от имота, без да има интерес лично да
ползва имота и поради това да го държи.
Правен интерес е налице и когато съсобствениците спорят за
обема на притежаваните права върху общата вещ.
Посочените хипотези не изчерпват случаите, при които
установителният иск за собственост и други вещни права би се оказал допустим
въпреки възможността да бъде предявен осъдителен иск. В съответствие с принципа
на диспозитивното начало в гражданския процес, от волята на ищеца зависи
преценката от какъв вид и в какъв обем защита на засегнатото си материално
право има нужда при възникналия правен спор.
На следващо място съдът прие за твърде неубедителна тезата на ответната
страна,позоваваща се на давностно владение като придобивно основание по
отношение на спорните недвижими имоти.В случая при положение,че е било
образувано ДП № 1096/2009 година по описа на РУП-Ямбол/ срещу неизвестен
извършител за престъпление по чл.212,ал.4,във връзка с ал.1 от НК,т.е.-че още
през посочената година е повдигнат спор във връзка със собствеността на
процесните имоти,то не би могло да се приеме,че ответната страна е упражнявала
необезпокоявано и добросъвестно от никого владение,което важи и по отношение на
дългата десетгодишна давност,и по
отношение на късата петгодишна такава.При това съдът не прие за убедително и
твърдението на ответната страна,която позовавайки се на нормата на чл.82 от
ЗС,изтъква аргумента,че бил присъединил към своето владение и владението на
своя праводател,тъй-като за да може владелецът да присъедини към своето
владение това на праводателя(праводателите)си,то е необходимо правоприемството
му да е основано на действителен правен акт,като по смисъла на чл.82 от ЗС за
праводател следва да се счита този,който прехвърля фактически права по
предвидения в чл.18 от ЗЗД или по друг,предвиден в закона ред относно вещно
право върху недвижим имот.Следва да бъде споменато и че при частното
правоприемство владението може да се присъедини,ако има надлежно правно
основание.В случая обаче,съобразно гореизложеното, такъв правен акт в
действителност не е налице.
Съдът намира,че събраните по делото доказателства в подкрепа на претенцията на ищците сочат на несъмнения извод,че този им иск е напълно основателен и доказан.
С оглед уважаването изцяло на предявения иск,съдът в съответствие с разпоредбата на чл.78,ал.1 от ГПК следва да присъди на ищците извършените от тях съдебно-деловодни разноски,в това число и заплатеното адвокатско възнаграждение,общо в размер по на 364.00 (триста шестдесет и четири) лева по отношение всяка една от двете,а също така и сумата 10.00(десет) лева,представляваща държавна такса в случай на служебно издаване изпълнителни листи,които суми да се приведат по сметката на Районен съд-град Карнобат.
Мотивиран от гореизложените съображения,съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на „Слънчев лъч
Деветак” ЕООД,ЕИК-*********,със седалище и адрес на управление: град София
1421,район „Лозенец”,ж.к.”Лозенец”,ул.”Капитан Андреев” № 25, представлявано от
управителя Виолета И. Георгиева,че М.В.М.,ЕГН-**********,***,и
Н.В.Н.,ЕГН-**********,***№ 18,двамата представлявани от адвокат С.Х.Г.-Т.,***,тел.:
0559/22286 и **********,са
собственици всеки един от тях по на 1/30 идеална части от следните недвижими
имоти,находящи се в землището на село Деветак,Община Карнобат,Област
Бургас,ЕКАТТЕ 20417,както следва :
1.Поземлен имот с площ 198.324 декара,с идентификатор 026109 по КВС на
землището на селото,находящ се в местността „Мизаря”,пета категория с
НТП-полска култура,при граници и съседи : поземлен имот № 026110-полска култура
на „Слънчев лъч Деветак” ЕООД;поземлен имот № 000249 –полски път на Община-град
Карнобат;поземлен имот № 026084 – лозе на „Ромфарм Компани” ООД;поземлен имот №
000172-пасище,мера на Община-град Карнобат ; поземлен имот № 000415- полски път
на Община-град Карнобат;поземлен имот № 000179-водоем на Държавен поземлен
фонд-МЗГ;поземлен имот №000416-напоителен канал на Държавен поземлен
фонд-МЗГ;поземлен имот № 026102-полски път на Община-град Карнобат;поземлен имот
№ 026103-нива на наследниците на Слав Колев Патев;поземлен имот № 026048-полска
култура на Маринка Желязкова Атанасова.
2.Поземлен имот с площ 1.676 декара,с идентификатор 026110 по КВС на
землището на селото,находящ се в местността „Мизаря”,пета категория с
НТП-полска култура,при граници и съседи : поземлен имот № 000249-полски път на
община-град Карнобат;поземлен имот № 000403- полски път на община-град
Карнобат;поземлен имот № 026048-полска култура на Маринка Желязкова
Атанасова,поземлен имот № 026109-полска култура на полска култура на „Слънчев
лъч Деветак” ЕООД.
ОСЪЖДА „Слънчев лъч Деветак” ЕООД,ЕИК-*********,със седалище и адрес на управление: град София 1421,район „Лозенец”, ж.к. ”Лозенец”, ул.”Капитан Андреев” № 25, представлявано от управителя Виолета И. Георгиева,да заплати на М.В.М.,ЕГН-**********,***,и Н.В.Н.,ЕГН-**********,***№ 18,двамата представлявани от адвокат С.Х.Г.-Т.,***,тел.: 0559/22286 и **********,направените от тях разноски по делото в размер по на 364.00 (триста шестдесет и четири) лева по отношение всяка една от двете,а също така и сумата 10.00(десет) лева,представляваща държавна такса в случай на служебно издаване изпълнителни листи,които суми да се приведат по сметката на Районен съд-град Карнобат.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен
срок,считано от връчването на преписи от същото на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :