Решение по дело №1815/2021 на Административен съд - Пловдив

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ

 

              

 

Р Е Ш Е Н И Е

№ 2147

Гр. Пловдив, 12.11.2021 год.  

 

     В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            Административен съд – Пловдив, XX касационен състав, в публично съдебно заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в състав:                                                      

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ДИЧО ДИЧЕВ

                                                             ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА МИХАЙЛОВА

                                                                                                 АЛЕКСАНДЪР МИТРЕВ

 

           при секретаря ТЕОДОРА ЦАНОВА и с участието на прокурора КАЛОЯН ДИМИТРОВ, като разгледа докладваното от съдия Мариана Михайлова КАНД № 1815 по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:

І. За характера на производството, жалбата и становищата на страните:

1.Производството е по чл.208 и следв. от Административно-процесуалния кодекс във връзка с чл.63 ал.1 изр. 2 от  Закона за административните нарушения и наказания.

2.Образувано е по касационна жалба на „Бакалски“ ООД, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.“Съборна“ №2, представлявано от управителя И.Н.Б., срещу решение № 658 от 21.05.2021г., постановено по АНД №7954/2020г. по описа на Районен Съд – Пловдив, VIII нак. състав, с което е потвърдено като законосъобразно издаденото от Директор Дирекция “Инспекция по труда“ – Пловдив наказателно постановление /НП/ №16-002978 от 27.11.2020г., с което на основание чл.416 ал.5 във вр. с чл.414 ал.1 КТ на „Бакалски“ ООД е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 1 500 лева за нарушение на чл.177 ал.1 КТ.  

Касаторът релевира твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради постановяването му в противоречие с материалния закон. Въз основа на изложените аргументи отправя искане за отмяна на съдебния акт и на отмененото с него НП. Претендира разноски по делото на основание чл.38 ал.2 предл. последно от Закон за адвокатурата. В съдебно заседание, редовно призован се представлява от адв.К..

3.Ответникът по касацията – Дирекция “Инспекция по труда “ – Пловдив, чрез старши юрк.Б., счита жалбата за неоснователна и настоява за отхвърлянето. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

4.Прокурорът от Окръжна прокуратура - Пловдив дава заключение, че жалбата е неоснователна и моли съда да я остави без уважение. 

           5. Настоящият състав на Административен съд – Пловдив, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, доводите на страните, както и след служебна проверка на основание чл.218 ал.2 АПК за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз основа на установените факти, приема следното от правна страна:

           ІІ. За допустимостта:

           Касационната жалба е подадена в срока по чл.211 ал.1 АПК, от надлежна страна и затова е процесуално ДОПУСТИМА.

          Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

          ІІІ. За фактите:

          6. На 05.08.2020 г. в Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ бил получен  сигнал  от  за  нарушение  на  трудовото  законодателство, касаещ неизплатен  годишен  отпуск  на лицето М.М.Д. от  работодателя  „Бакалски“ ООД.  В  тази връзка на 17.08.2020 г. и на 12.10.2020г. в Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Пловдив била извършена проверка по документи на дружеството. В хода  на  проверката  било  установено,  че  подалата  сигнала  Д. заема длъжността „координатор дейности“, като съгласно сключения между нея и „„Бакалски“ ООД трудов договор, в срок до 25-то число на следващия месец трябвало да  ѝ  се  изплаща  трудовото  възнаграждение.  На  проверяващите  била представена ведомост за месец юли 2020 г., от която било установено, че от страна на дружеството в срок до 25.08.2020 г. на Д. не било изплатено начисленото ѝ възнаграждение за ползван от нея през месец юли 2020 г. платен годишен отпуск в размер на 23 работни дни. Констатирано било, че отпускът бил разрешен със заповед на работодателя.

            Въз основа на резултатите от проверката главен инспектор в Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Пловдив приел, че с бездействието си „Бакалски“  ООД  е  нарушило  разпоредбата  на  чл.177 ал.1  от  КТ,  за  което  бил  съставен  Акт  за  установяване  на административно нарушение  /АУАН/ №16-002978/15.10.2020 г. АУАН бил подписан  от  упълномощено  от  дружеството  лице  с  отбелязване,  че дружеството има възражения. В законоустановения срок възражения не били депозирани.

7. За да  потвърди атакуваното НП, първостепенният съд е приел, че от една страна безспорно се установява извършеното нарушение, а от друга не е налице допуснато съществено нарушение на процесуални правила в хода на административно – наказателното производство.

ІV. За правото:

8.Касационната инстанция намира че правилно първостепенният съд е оценил всички събрани по делото доказателства, вкл. писмени и гласни, предмет на установяване и е формирал обоснован извод, въз основа на който е приел за доказано вмененото на дружеството нарушение на трудовото законодателство.

Не може да са сподели и тезата на касационния жалбоподател за това, че не е формиран извод дали на служителя Д. са се полагали 85 дни отпуск и въобще какъв е бил размера на дължимите отпуски на лицето през годините.

Необходимо е да  се посочи, че по начало и Инспекцията по труда, а и административният съд, не се компетентни да разрешават трудови спорове между работодател и работник/служител по см. на чл.357 КТ, които по общото правило на чл.360 ал.1 КТ се разглеждат по реда на ГПК от общите съдилища.

В случая касационният жалбоподател оспорва конкретните трудови права на лицето (правото на отпуск и конкретното му съдържание), които обаче нито Инспекцията, нито административният съд са компетентни да разрешат.

В конкретния случай работодателят е санкциониран защото  сам е издал заповед, с която е разрешил ползването на отпуск от служителя Д. в размер именно на общо 85 дни (вкл. 23 работни дни за месец юли 2020г.), като за този период е начислил, но не е изплатил дължимото възнаграждение, за което е налице и съответна съставена от него ведомост. В този смисъл контролният орган се е основал на документите, издадени от самия работодател, които са отговаряли и на твърдението на Д.. Последващият спор обаче, в който дружеството оспорва тези факти, може и следва да се отнесе (като трудов такъв) пред гражданския съд, който е компетентен да установи дали и какви отпуски през годините са се следвали на Д., респ. какво възнаграждение и се полагало за това.

9. По отношение приложението на чл.28 б.“а“ ЗАНН, следва да се посочи, че легалната дефиниция на понятието "маловажен случай" се съдържа в чл.93 т.9 от Наказателния кодекс, чиито разпоредби, съгласно чл.11 от ЗАНН, се прилагат субсидиарно по въпросите за отговорността. Според чл.93 т.9 от НК, "маловажен случай" е този, при който извършеното деяние с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид.

Настоящата съдебна инстанция счита, че с оглед на конкретната тежест на нарушението, неговите последици, изразили се в едно продължително несъобразяване с правно дължимото (през което време лицето е било без доход), случаят не може да бъде приет за маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН.

Т.е. не може да се приеме, че липсват настъпили вредни последици от продължителното му бездействие, респ. не се касае до извършено административно нарушение с незначителни общественоопасни последици и същото не съставлява маловажен случай по смисъла на чл. 28, б."а" ЗАНН.

   10. Касателно сочената несправедливост, то следва да се посочи, че яв­ната несправедливост е ка­са­ционно основание съгласно  чл.348 ал.5 т.1 вр. с ал.1, т.3 НПК, което се отнася към определеното наказа­ние на субекта. Приема се, че то е явно несправедли­во, когато очевидно не съответства на обществе­на­та опасност на деянието и дее­ца, на смекчава­щи­те и отегчаващите отговор­ност­та обстоятелства, както и на целите по чл.36 от НК. Освен това явната несправедливост на наказанието, като основание по чл.348 ал.1, т.3 НПК, се обосновава с допуснати нарушения в оценъчната дей­ност на Съда при индивидуализацията на наказанието. В тази връзка следва да се посочи, че предвиденият размер на наказанието съгласно чл.414 ал.1 КТ е от 1 500 до 15 000 лева, т.е. на дружеството е наложен специалния минимум. Или  и то­ва инвокирано касационно основание не може да бъде споделено като осно­вателно.

11.Поради изложеното решението на Районен съд – Пловдив е валидно, допустимо и законосъобразно постановено, поради което следва да бъде оставено в сила.

V. За разноските:

12.Предвид изхода на делото на ответника следва да се присъдят 80 лева за тази съдебна инстанция.

Водим от горното, Административен съд – Пловдив, XX състав,

 

Р    Е    Ш   И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 658 от 21.05.2021г., постановено по АНД №7954/2020г. по описа на Ра­йо­­нен Съд – Пловдив, VIII нак. състав.

 ОСЪЖДА „Бакалски“ООД, със седалище и адрес на управ­ле­ние гр.Пловдив, ул.“Съборна“ №2, представлявано от управителя И.Н.Б., да запла­ти на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" със седа­лище гр. София, бул."Княз Александър Дондуков" №3 сумата от 80 /осем­десет/ лева раз­носки за осъществена защита от юрисконсулт.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

           

 

 

           ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                   ЧЛЕНОВЕ:  1.                                                       

 

 

            2.