№ 1899
гр. Варна, 15.05.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на
петнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Ивелина Владова
мл.с. Марина К. Семова
като разгледа докладваното от Ивелина Владова Въззивно гражданско дело
№ 20243100500907 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по въззивна жалба с вх. № 16451/27.02.2024г.
подадена от ......т – Варна, Булстат ....., чрез процесуалния си представител срещу решение
№ 347/01.02.2024г. постановено по гр.д.№ 13314/2023г. по описа на ВРС, изменено по реда
на чл.248 от ГПК с определение № 4547/17.04.2024г., с което са уважени предявените от М.
Т. Т., ЕГН ********** против въззивника искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3
от КТ, като е ПРИЗНАТО ЗА НЕЗАКОННО уволнението на М. Т. Т. извършено със
Заповед № ЧР-03-81/14.08.2023г. на Ректора на ......т гр.Варна И Е ОТМЕНЕНО, на
основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ; ВЪЗСТАНОВЕНА е М. Т. Т. на заеманата преди
уволнението длъжност - Ръководител „Връзки с бизнеса“ при ......т - Варна, на основание
чл.344, ал.1, т.2 от КТ; ОСЪДЕН Е ......т - Варна да заплати на М. Т. Т. сумата от 10254,85
лева - обезщетение за оставане без работа поради незаконосъобразно уволнение за времето
от 15.08.2023г. до 15.02.2024г. и ......т - Варна е ОСЪДЕН да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на Районен съд Варна сумата от 842,27 лева сторени съдебно-
деловодни разноски.
Въззивникът – ......т-Варна оспорва решението с твърдения за неправилност и
незаконосъобразност на крайните изводи на съда за основателност на предявените искове с
правно основание чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 от КТ.
Счита, че обсъждайки въведените в исковата молба две основания за
незаконосъобразност на извършеното уволнение – поради липса на действително закриване
на част от предприятието и поради нищожност на решението на Академичния съвет на ТУ-
Варна съдът е достигнал до неправилни изводи за основателността на исковете. Поддържа,
че събраните по делото доказателства удостоверяват, че закриването на Център „Връзки с
бизнеса“ не е фиктивно, а е реално и е извършено на база валидно взето решение на
1
академичния съвет на университета на 10.07.2023г. Настъпилите промени са довели до
необходимостта от утвърждаване на ново щатно разписание , в което заеманата от ищцата
длъжност - Ръководител „Връзки с бизнеса“ не съществува.
Оспорват се изводите на съда, че решението от 10.07.2023г. е взето от нелегитимен
академичен съвет предвид неучастието на представители на Съвета на настоятелите на
университета. Излага, че неучастието на отделни членове на академичния съвет в
заседанието му не се отразява на легитимността и законосъобразността на взетите решения,
при положение че това е станало при наличие на кворум и с предвиденото мнозинство – в
случая посочва, че в заседанието са взели участие 38 члена от общо 45 члена на
академичния състав, а решението за промени в структурата е взето с мнозинство от 33
члена.
Възразява се и срещу извода на първоинстанционния съд, че академичния съвет е бил
свикан и председателстван от ректор, който не е бил встъпил в длъжност към датата на
вземане на решението, предвид липсата на сключен между него и министъра на
образованието и науката договор за управление по чл.10, ал.1 от ЗВО. Счита, че този
договор се сключва след избора на ректор и не е елемент от фактическия състав на избора на
ректора. Посочва, че основанието за възникване на трудовото правоотношение между
ректора и висшето учебно заведение е проведеният избор от Общото събрание и той не
зависи от това дали министърът ще сключи или не последващо договор за управление по
чл.10, ал.1 от ЗВО. Моли обжалваното решение да бъде отменено, а предявените искове да
бъдат отхвърлени като неоснователни. Претендира за присъждане на сторените по делото
съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл.263 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба oт
въззиваемата страна – М. Т., чрез процесуалeн представител - Е. Т..
В отговора е заявено становище за допустимост, но неоснователност на въззивната
жалба. Счита изводите на първоинстанционния съд, че решението на академичния съвет на
......-Варна за закриване на Центъра „Връзки с бизнеса“ е взето от нелегитимен орган поради
липса на съвет на настоятелите, както и поради липса на сключен договор за управление с
министъра на образованието и науката за правилни и обосновани от доказателствения
материал. Счита, че липсата на съставен Съвет на настоятелите е нарушение на чл.30, ал.5
от ЗВО. Възразява срещу твърденията на въззивника, че трудовото правоотношение на
ректора е възникнало само на база избора на Общото събрание, като счита че фактическият
му състав включва освен избор, така също и сключване на договор за управление по чл.10,
ал.2, т.10 от ЗВО. Предвид липсата на такъв договор, както и на становище на Контролния
съвет относно законосъобразността на проведения избор на ръководния орган счита, че
ректорът не е бил легитимиран да провежда и председателства Академичния съвет взел
решението на 10.07.2023г.
Поддържа и твърденията за липса на реално извършено закриване на част от
предприятието, което счита за установено от ангажираните гласни и писмени доказателства.
Моли обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно и да
2
бъдат присъдени сторените от въззиваемата страна съдебно-деловодни разноски.
По допустимостта на обжалването: Въззивната жалба е депозирана в рамките на
преклузивния двуседмичен срок, считано от получаване на съобщението от процесуалния
представител на ищеца, съдържа изискуемите по чл.260 от ГПК реквизити и приложенията
по чл.261 от ГПК, с оглед на което е редовна. Дължимата авансово държавна такса за
разглеждане на жалбата е внесена.
Въззиваемата страна М. Т. – ищец в първоинстанционното производство е била
представлявана в първото и следващите съдебни заседания от лицето Е. Т., за която са
представени доказателства, че е нейна сестра и лице с юридическа правоспособност. Същата
обаче не е била упълномощена от М. Т. /липсва доказателство за упълномощаване/, което е
изискуем елемент от фактическия състав на учредяването на представителна власт, а
отделно от лицето Е. Т. това не е сред лицата по чл.32 от ГПК, които могат да бъдат
представители на страните по пълномощие /чл.32, т.1 и т.2/. Горното означава, че ищцата Т.
не е била надлежно представлявана в рамките на първоинстанционното производство, нито
е била надлежно представлявана във връзка с подаването на писмен отговор на въззивната
жалба по реда на чл.263 от ГПК. На това основание следва да и бъде предоставена
възможност в срок до съдебното заседание във въззивната инстанция да потвърди изрично
извършените от нейно име без представителна власт действия в рамките на
първоинстанционното производство включително получаването на съобщение за
изготвеното решение, както и подаването на писмен отговор на въззивната жалба, като
преподпише лично депозирания такъв.
Легитимацията на страните съответства на произнасянето по обжалваното
първоинстанционно решение. Сезиран е компетентен въззивен съд за проверка на подлежащ
на обжалване съдебен акт.
Съдът приема, че въззивното производството е допустимо.
С въззивната жалба не са направени доказателствени искания.
Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание при
условията на чл.317, вр. чл. 310, ал.1, т.1 от ГПК.
По тези съображения, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба с вх. № 16451/27.02.2024г. подадена
от ......т – Варна, Булстат ....., чрез процесуалния си представител срещу решение №
347/01.02.2024г. постановено по гр.д.№ 13314/2023г. по описа на ВРС, изменено по реда на
чл.248 от ГПК с определение № 4547/17.04.2024г.
НАСРОЧВА производството по в.гр.д.№ 907/2024г. за разглеждане в открито съдебно
заседание на 29.05.2024г. от 10:00 часа, за която дата и час да се призоват страните:
въззивника – ......т – Варна чрез пълномощника му, а въззиваемата страна – М. Т. - лично на
3
адреса по исковата молба, ведно с препис от настоящото определение.
На въззивника – ......т-гр.Варна да се изпрати копие от депозирания писмен отговор на
въззивната жалба /вх.№ 30658/15.04.2024г./, като в съобщението изрично се посочи, че на
въззиваемата страна М. Т. са дадени изрични указания да посочи дали подържа същия
предвид, че е подаден от лице без надлежно учредена представителна власт.
УКАЗВА НА ВЪЗЗИВАЕМАТА СТРАНА –М. Т. в срок до съдебно заседание да
уточни дали потвърждава извършените от нейно име без представителна власт действия в
рамките на първоинстанционното производство включително тези по получаването на
съобщение за изготвеното решение, както и подаването на писмен отговор на въззивната
жалба по реда на чл.263 от ГПК, като преподпише лично депозирания такъв. УКАЗВА
СЪЩО, че в рамките на въззивното производство въззиваемата страна не може да бъде
представлявана от лицето Е. Т., освен ако същата няма качеството на адвокат, който е
надлежно упълномощен от М. Т..
В случай на неизпълнение, респективно липса на потвърждаване, съдът ще приеме, че
извършените от нейно име действия от лицето Е. Т. в рамките на първоинстанционното
производство, включително подадения писмен отговор на въззивната жалба ще се считат за
неизвършени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4