Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260810 15.03.2021 година град Пловдив
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XVI граждански състав, в публично заседание на шестнадесети февруари две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛЕКСАНДЪР ТОЧЕВСКИ
при участието на секретаря Ангелина Димитрова,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 19200 по описа на съда за 2019 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са главни искове с правна квалификация по чл. 55 ал. 1, предложение трето и по чл. 92 от ЗЗД.
Ищецът Ю.И.Т., ЕГН: **********,***, е предявил против „Пробау“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул. „Кукленско шосе“ № 12, РТ Бизнес център, офис 6, представлявано от ***** Д. Б. Б., иск за осъждане на ответника да му заплати следните две суми: сумата от 1 000 лева, като частична от 40 992, 36 лева, представляваща връщане на платена цена на отпаднало основание- поради разваляне на договор за строителство между страните от 21.11.2018 г. и сумата от 1 000 лева, като частична от 15 000 лева, представляваща неустойка по чл. 28 от договора, ведно със законната лихва върху сумите, считано от 25.11.2019 г.- датата на предявяване на исковете.
В исковата молба е посочено, че между страните бил сключен договор за строителство от 21.11.2018 г. за обект с административен адрес- ***********, до „груб строеж“, срещу възнаграждение от 65 000 лева без ДДС. Строителната площадка била открита на 04.12.2018 г., при срок на изпълнение от 180 календарни дни, като ищецът платил аванс на *****на ответника в размер на 15 000 лева. На 03.06.2019 г. на строителната площадка се съставил констативен протокол, установяващ недостатъци в изпълнението. Към онзи момент наближавал и крайният срок на договора, поради което ищецът с нотариална покана поискал да изпълни задълженията си, като в 30- дневен срок му предаде строежа в съответния етап на завършеност, като в противен случай договорът щял да се счита развален по негова вина. Въпреки надлежното получаване на поканата, към дата 01.08.2019 г., когато изтичал даденият срок, изпълнение липсвало. На място бил съставен констативен протокол, установяващ неизпълнение на задълженията на строителя. До тогава на последния ищецът бил заплатил сумата от общо 40 992, 36 лева, както следва: 15 000 лева- аванс; 10 116, 36 лева, преведена по банков път за СМР по Акт № 1, обр. № 19/ 13.03.2019 г. съобразно фактура № **********/ 13.03.2019 г. и 15 876 лева, отново преведена по банков път, представляваща възнаграждение за СМР по Акт № 2, обр. № 19/ 29.05.2019 г., от която се приспадала и част от аванса. Предвид развалянето на договора, ответникът дължал връщане на цялата платена по него сума, от която се претендира частично сумата само от 1 000 лева. Наред с това, се търси и договорна неустойка при неоснователно прекратяване по вина на изпълнителя по чл. 28, фиксирана в размер на 15 000 лева, от която сума се претендират също само 1 000 лева, като частичен иск. Моли и за разноските по делото. В съдебно заседание страната чрез пълномощника си поддържа иска. Представя допълнително и писмена защита.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът чрез пълномощника си е депозирал писмен отговор, като признава, че действително между страните имало сключен договор за строителство. Оспорва „реституционната претенция“ като недопустима и неоснователна, като твърди, че в договора нямало клауза, която да предвижда връщане на пари за реално извършени СМР. Представеният от ищеца констативен протокол за установяване на изпълнението на обекта бил съставен в отсъствие на ответника, който не бил поканен. Твърди се още, че договорът не бил прекратен и действал, като ответникът нямал вина за прекратяването, което било извършено от възложителя без правно основание. Ищецът не изпълнил още в началото свои задължения по договора- да осигури трифазен ток и вода на обекта, както и тоалетна, поради което строителната площадка не била предадена във вида, в който се предвиждало по договора. Оттук- възникнали забави и затруднения в изпълнението, които се дължали изцяло по вина на възложителя. Отделно от това, строителството не започнало на датата 04.12.2018 г., защото тогава само се подписал протокол, но реално площадката не била предадена. Първата описана в исковата молба фактура била платена частично и то със закъснение, втората също била платена със значителна забава, а относно фактура № **********/ 06.08.2019 г. ищецът се укривал да я получил и за нея се образувало заповедно производство по частно гр. дело № 18320/ 2019 г. на ПРС, XIX гр. с-в, по което също лицето не можело да бъде открито за връчване на заповедта за изпълнение. Многократно били правени опити за контакт с него, дори и с нотариална покана, но той не бил намиран, а посочил, че негов адресат е адвокат, който обаче се оказал в дълъг отпуск и отказвал получаване на всякакви книжа. Ищецът живеел в съседство с обекта и ежедневно наблюдавал какво се върши там, като на 08.11.2019 г. управителят на ищеца се срещнал с него в имота му, като си поискал парите за изпълнението, но бил заплашен с физическа саморазправа, за което сигнализирал органите на полицията. Оттогава страните нямали контакти, нито пък имало плащания по договора. Именно забавата в заплащането на строителя, която се дължала на вина на възложителя, довела до спиране на работния процес. Моли за отхвърляне на предявените искове. Също претендира разноски. В с.з. чрез пълномощника си оспорва исковете. Също представя писмена защита.
В срока за отговор на исковата молба са
предявени от „Пробау“ ЕООД, ЕИК: *********, против Ю.И.Т., ЕГН: **********,
насрещни искове- за осъждане на последния да заплати частично сумата от
1 000 лева, от общо 15 000 лева- договорна неустойка по чл. 28 от
договор за строителство от 21.11.2018 г., както и да му заплати още частично за
сумата от 1 000 лева, от общо 10 337, 02 лева- заплащане на извършени
допълнителни СМР в обекта, непредвидени в договора за строителство.
Насрещните искове са с правна квалификация по чл. 92 от ЗЗД и по чл. 266 от ЗЗД.
В насрещната искова молба, обективирана както
в отговора на исковата молба, така и в няколко допълнителни уточнения, се
посочват в табличен вид по количество и стойност извършените на обекта
допълнителни СМР, възлизащи на сумата от 9 725, 23 лева без ДДС, които са
останали неплатени. Първата частична претенция е за заплащане на допълнителните
работи по акт № 3,
а по отношение на втория насрещен иск се твърди, че вина за прекратяването имал
само възложителят и в тази връзка той следвало да дължи неустойка.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът по
насрещния иск, чрез пълномощника, е депозирал писмен отговор, в който се
оспорват като неоснователни приетите два насрещни иска. По първия иск се
твърди, че строителната площадка била предадена своевременно, за което се
подписал протокол без възражения. Ток и вода на обекта били осигурени от
съседен имот, в които ответникът също бил строител и то преди стартиране на
строителството. Тоалетна също била осигурена в съседния имот. Изпълнителят
започнал действия по строежа без каквито и да е забележки, отправяни към ищеца
и едва с насрещния иск заявил подобни възражения за пръв път. Възложителят не бил
в забава и по отношение на плащанията по фактурите- авансът бил платен в срок,
както и плащането по акт № 2,
макар че фактурата тук била издадена преди акта за приемане на извършените СМР.
Относно фактурата по акт № 3,
се посочва, че описаните работи не били приети от него, документите не носели
негов подпис, не му била връчвана и фактурата. Оспорва твърденията за
необоснован и безпричинен отказ за връчване на книжа по договора лично или чрез
пълномощника си. Досежно втория насрещен иск- визираните в акт № 3 допълнителни СМР не се дължали, защото не
били приети от възложителя, който по договор следвало да плаща единствено
приетата работа. Моли за отхвърляне на исковете.
След
преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на
страните, съдът установява следното:
С договор за строителство от
21.11.2018 г. ищецът е възложил на ответника да изпълни на етап „груб строеж“
жилищна сграда на четири етажа с гаражи и подземен паркинг в УПИ VI- 517.494, с материали на възложителя,
за цена от 65 000 лева, включващ само възнаграждение за труда за отделните
видове СМР и спомагателните материали. Заплащането е предвидено да се извършва
по банков път след подписване на протокол обр. 19 и фактура за всеки отделен
етап. Уговорен е и аванс от 15 000 лева, който ще се приспада
пропорционално от фактурите по месечните плащания. Предвидени са срок за
изпълнение- 180 дни, права и задължения на страните, както и санкции. Към
договора обаче не е представена описана в него като приложение количествено-
стойностна сметка (оферта).
За имота е представено и
разрешение за строеж № 266/
17.08.2018 г., издадено от Община Пловдив, дирекция „УТ“, подписано от главен
архитект.
Приет е протокол от 04.12.2018 г.
за откриване на строителна площадка на обекта, ведно с приложения, подписани от
страните, консултант (строителен надзор) и представител на общината.
С разписка от 22.11.2018 г. се
удостоверява от Д. Б. получаване на дадена от ищеца сума от 15 000 лева-
аванс по договора.
Представен е акт № 1/ 13.03.2019 г. (образец 19) за
изпълнени СМР, подлежащи на плащане, подписан от страните по договора. По
документа е издадена фактура №
**********/ 13.03.2019 г. на стойност 10 116, 36 лева с ДДС, платена на 15.03.2019
г.
Представен
е акт №
2/ 29.05.2019 г.
(образец 19) за изпълнени СМР, подлежащи на плащане, също подписан от страните
по договора, на стойност 19 729, 50 лева. Видно от платежни нареждания, на
21.06.2019 г. ищецът е превел за СМР- та по този акт по сметка на ответника
сумата от 15 876 лева, след приспадане на част от аванса, както и сумата
от 762, 05 лева- лихва за забава.
С
констативен протокол от 03.06.2019 г. се установява завършеност на обекта до
кота + 2, 58 м., като са установени дефекти- напукана плоча, поддал кофраж и
десортирал бетон. Протоколът обаче не е подписан от представител на ответника.
С
констативен протокол от 01.08.2019 г. е установено изпълнение на
стоманобетонова конструкция до кота + 2, 58 м. и плоча, без зидарски работи и
обратен насип откъм улицата. Протоколът също не е подписан от ответника.
До
ответника са изпратени от ищеца две нотариални покани (първата връчена на
01.07.2019 г. на технически ръководител, а втората- на 10.09.2019 г. лично на *****на
дружество), с които е поискано изпълнение на договора в 30 дневен срок чрез извършване
на строителството на етап „груб строеж“ (първата покана) и явяване на обекта за
съставяне на акт образец 10 (и двете покани).
Съставен е акт за установяване на
строежа при спиране на строителството от 05.08.2019 г. в отсъствие на
ответника, заместен от главен архитект на общината по реда на чл. 170 ал. 2 от ЗУТ.
Изготвена е нотариална покана от
ответника до ищеца, невръчена на пълномощника му адв. Н. поради ползване на
отпуск за периода 07.07.2019 г.- 15.09.2019 г., относно заявено от изпълнителя намерение
да довърши строежа, но при изплащане на изпълнените до момента СМР. Приложения
към поканата са фактура №
**********/ 06.08.2019 г. на стойност 15 529, 10 лева и акт 3/ 30.05.2019
г. за изпълнени СМР, останали неподписани от възложителя.
Видно от удостоверение от Община
Пловдив, район „Централен“, са образувани два нови имота, съответно УПИ V-517.495, с адрес- ***********и УПИ VI- 517.494, с адрес- ***********и двата
за жилищно застрояване. Представена е и скица от СГКК за тези имоти.
С нотариален акт от 04.12.2018 г.
ищецът е продал на „Джи Ес Джи“ ООД УПИ V-517.495, като между УПИ V-517.495 и УПИ VI- 517.494, са учредени права на
преминаване.
Видно от удостоверение от „ЕР Юг“
и фактура, ищецът е заплатил на 05.12.2018 г. такса за услуга „Присъединяване
на временни преместваеми обекти“ за ИТРН с адрес: ***********. От друго удостоверение
от „ЕР Юг“ е видно, че този имот, собственост на ищеца, е бил присъединен към
ел. мрежата на 08.04.2019 г. Представен е и по- ранен протокол от 06.11.2017 г.
за монтаж/ подмяна на СТИ за имот с адрес- ***********.
От удостоверение от „ВиК“ ЕООД-
Пловдив се установява, че за имота на ищеца не е постъпвало заявление за
водоснабдяване.
Прието е заключение на съдебно-
техническа експертиза, по което вещото лице в приложение към заключението в
табличен вид вещото лице е представило списък на отделните видове СМР на обекта
по стойност и количество, съобразно актове № 1, 2 и 3 / образец № 19, като крайната сума е
48 441, 98 лева с ДДС.
Прието е и допълнително
заключение на СТЕ от същото вещо лице, което посочва, че в договора между
страните била уговорена само цена за труд от 65 000 лева за цялата сграда,
без разбивка на отделните етапи на строежа, като не можело да се посочи каква е
стойността само на труда за всяка отделна кота. Освен това, цената на строежа
включвала освен труд, още- вложени материали, механизация, допълнителни
разходи, печалба и т.н., за които нямало данни по делото. Бетонните работи на
кота 0 били изпълнени и актувани, като в Акт 3 нямало позиция за бетон. Нямало
данни и за крана на обекта- кога е поставен, колко време е работел, кога е
демонтиран. От кота + 2, 58 м. до кота + 16, 56 м. имало изградени още 5 нива
на строежа, който бил вече завършен.
Прието е заключение на съдебно-
счетоводна експертиза, по която вещото лице след проверка на счетоводството на
ответника е посочило, че ищецът бил превел по сметка на ответното дружество
следните суми: на 15.03.2019 г.- 10 116, 36 лева; на 21.06.2019 г.- 15 876
лева и допълнително 762, 05 лева. На 22.11.2018 г. на *****на ръка бил платен
аванс от 15 000 лева, която сума не била отразена счетоводно. Не била
начислявана и лихва за забава. Ответникът бил издал на ищеца следните фактури с
№ **********/ 13.03.2019 г. на стойност 10 116,
36 лева- изцяло платена, с №
**********/ 09.05.2019 г. на стойност 23 675, 40 лева- частично платена с
остатък 7 037, 35 лева и с №
**********/ 06.08.2019 г. на стойност 15 529, 10 лева, по която липсвало
плащане.
Прието е и допълнително
заключение на ССчЕ, изготвено от различно вещо лице, което посочва, че според
чл. 8 ал. 2 от договора, пропорционалната част от платения аванс от 15 000
лева, която е следвало да бъде приспадната с актове 1 и 2 от образец 19 е в
размер на 6 499, 28 лева. Отделно от това, е изчислена неустойката за
забава по чл. 27 от договора върху главница от 15 876 лева за периода
04.06.2019 г.- 21.06.2019 г., която възлизала на сумата от 571, 50 лева.
Събрани са и гласни
доказателства, чрез разпит на трима свидетели, ангажирани от страните (протокол
от с.з. от 20.10.2020 г.). Св. Д.Г.Д.- познат на страните, посочва, че закупил
от ищеца недвижим имот, съседен на друг на ищеца, като двамата си учредили
взаимно права на преминаване през имотите, за ползване на гаражи в единия и
подземен паркинг в другия. Строежът на сградите в двама имота започнал по едно
и също време от един и същ изпълнител- ответникът. И двата строителни обекта се
захранвали с ток от „времянка“ на ищеца, но страните по делото се скарали за
качество на изпълнението и свидетелят си открил нова самостоятелна партида за
ток. Имал и тоалетна в своя имот, не бил сигурен дали такава имало при ищеца.
Работниците за двата обекта били едни и същи до м. май 2019 г. Той си довършил
строежа с ответника, а ищецът после ангажирал друг строител. Имало поставен и
кран на кота 0. Св. Д.В.П.- *** на „Контрол Билд“ ООД, което дружество
довършило строежа на ищеца, заявява, че офисът му бил на близо до обекта и имал
непосредствени впечатления от строителството, което вървяло добре до плочата на
първия етаж. Там вече възникнали проблемите при полагане на бетона- имало
напуквания на плочата, поради неполиване, нужно било и допълнително шлайфане.
След приключване на отношенията между страните по делото, дружеството на
свидетеля довършило сградата през м. март 2020 г. Св. Д. Б. Б.- бивш *** на
ответника, посочва, че започнали строежи и в двата съседни имота- този на ищеца
и на св. Д., които били с взаимно учредено право на преминаване. Изкопът бил
3,80 м. под земята, наложили се допълнителни укрепителни работи, направил се
фундамент, за да не поддава стената на съседен имот. Имало само една мобилна
тоалетна тип „Еко Той“ за двата обекта, нямало обаче фургон за събличане на
работниците, нямало ток и вода, работело се с генератор, а вода имало от кранче
само за битови/ питейни нужди. Обектът не бил приключен, нямало подписан от
ответника акт образец 10, защото не били поканени за това. Плочата на първия
етаж била напукана и не била поливана, защото нямало вода. Двата обекта
започнали заедно, като след кота + 2, 50 м. ответното дружество не строяло повече
в имота на ищеца. Имало монтиран кран през пролетта на 2019 г., който обаче не
можел да се захрани с ток от генератора, защото се изисквал трифазен ток, а
такъв нямало.
При така установената по делото
фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Няма
спор по делото, че между страните е бил сключен договор за строителство, при
съответните условия, разписани в съглашението. Договорът е подписан от страните
и изпълняван от тях, поради което ги обвързва с предвидените в него условия и
ги задължава да ги спазват. С други думи, правната връзка между тях произтича
от този договор и именно той урежда техните отношения, като същият следва да
бъде обсъден в настоящия процес при произнасяне по предявените искове.
Първият
спорен момент е за началото на срока на изпълнение, като в тази връзка има
конкретен текст от договора- чл. 10, но според ответника нямало доказателства
за конкретна дата на започване на работата на обекта. В цитирания текст е
записано, че срокът на изпълнение на възложените СМР, който е определен на 180
дни, започва да тече от датата на настъпване на последното от двете събития-
превеждане на аванса по т. 8 или подписване на протокола за строителна линия и
ниво на строителната площадка. По отношение на аванса е предвидено, че
възложителят трябва да преведе на изпълнителя сумата от 15 000 лева, като
в тази връзка твърденията на страните се разминават. Ищецът представя разписка,
според която на 22.11.2018 г. той е предал на *****на ответника горната сума,
представляваща аванс по договор между страните от 21.11.2018 г. От своя страна,
ответникът в отговора, насрещната искова молба, уточненията й, както и в хода
на процеса (съдебните заседания чрез пълномощника си) не взема отношение по
този въпрос, но с писмената защита вече оспорва тази разписка, като посочва, че
тя удостоверявала предаване на сума между физически лица, че нямала достоверна
дата, че не доказвала относимост към процесния договор и че нарушавала
правилата за плащане на суми в брой над 10 000 лева, за което се изисквало
само банков превод. Тези възражения обаче въобще не могат да бъдат взети
предвид по делото, доколкото не са направени в срока по чл. 131, вр. чл. 133 от ГПК, тъй като с отговора разписката като писмен документ откъм съдържание не е
оспорена и след като не е оспорена, съдържанието й следва да се приеме за
достоверно, а именно- че плащането по нея се отнася до сключения договор за
строителство, макар и сумата да не е била преведена по сметка на ответника, а
да е получена лично от управителя. Няма и данни за извършено веднага
противопоставяне от юридическото лице за евентуално извършени действия без
представителна власт от страна на законния представител на търговеца. Отделно
от това, за начина на плащане на аванса по договора няма предвидено
задължително плащане на сумата по банков път, както това е записано в чл. 7 за
плащанията на отделните етапи, поради което не е имало и пречка то да се
извърши в брой, ако такова е било съгласието между страните, обективирано в
разписката. Така за нуждите на процеса, с оглед липсата на възражения в
отговора, следва да се приеме, че авансът по договора е платен един ден след
подписване на съглашението, т.е. първата релевантна за началния срок на
изпълнение дата е 22.11.2018 г.
По
отношение на строителната площадка, в тази връзка има представен протокол от
04.12.2018 г. (л. 14), който е подписан както от страните, така и от
консултант, технически ръководител и представител на общината. В документа
изрично е посочено, че строителната площадка се открива на съответната дата,
като е записано, че тя е годна за започване на СМР. Присъствалите лица не са
направили вписани възражения, но ответникът по делото оспорва, че площадката
била предадена на тази дата. Въпросният акт е изискуем по нормативите за
строителство документ, със съответно съдържание, удостоверено от участниците в
строежа и отговорни длъжностни лица. От значение в случая е не дали на
съответната дата са започнали реално СМР- та в обекта, а че на тази дата е
подписан документ, който е предвиден в договора между страните като релевантен
за началната дата на срока на изпълнение. Доколкото тази втора дата- 04.12.2018
г. е по- късна от деня на заплатения аванс, именно от нея следва да се броят
180 дни за изпълнение, които изтичат на 12.06.2019 г.
Оспорванията
на ответника за това, че възложителят не изпълнил задълженията си да предаде
строителната площадка не могат да бъдат споделени, защото обсъденият вече
протокол- образец 2 удостоверява точно предаването на площадката. Действително
в чл. 22 от договора е записано, че с предаването следва да са осигурени
необходимите ток и вода за извършване на строителството, но по отношение тях в
отговора се посочва, че такива липсвали в обекта. На първо място, в обсъдения
вече протокол за предаване на строежа липсват възражения на изпълнителя за
това, че на мястото няма ток и вода, както и, че не е осигурена тоалетна. Т.е.
дори и това да е било така (по- долу ще бъде обяснено защо съдът не приема за
достоверно това твърдение), ответното дружество чрез полагане на подпис на
законния си представител се е съгласило да приеме обекта такъв, какъвто е бил,
защото в противен случай не е следвало да подписва документът, удостоверяващ по
надлежния ред, че мястото е годно за строителство и отговарящо на изискванията
за това. На следващо място, твърденията в отговора в тази им част се
опровергават от събраните по делото писмени и гласни доказателства. Няма спор,
че ищецът е притежавал два съседни имота, единият от които е продал на
дружеството на св. Д., а за останалия му собствен е сключен процесният договор,
като и в двата парцела се е извършвало строителство по едно и също време от
един и същ изпълнител- ответното дружество. От разпитаните свидетели става
ясно, че работници, техника, механизация са били едни и същи за двата имота, а
строежите са се извършвали паралелно, поне до кота + 2, 58 м. за имота на
ищеца. Дори свидетелят на ответника- бившият управител на изпълнителя
потвърждава в разпита си пред съда, че имало една налична мобилна тоалетна „Еко
Той“, като същото заявява и в разпита си св. Д.. При това положение,
възражението в отговора остава не само недоказано, но се доказва точно обратното-
че тоалетна е имало, като в случая е без значение къде точно (в кой от двата
парцела/ строителни обекта) тя е била позиционирана, след като там нещата са
били общи- работниците, техниката, последователното изпълнение на сградите и
т.н. Обстоятелството, че при тези условия (само с една тоалетна) е имало
изпълнение и то в двата имота, без по делото да са събрани доказателства, че
това е пречело или затруднявало/ забавяло строителство, означава, че
възложителят е осигурил нужните условия в тази връзка.
По
отношение на електричеството и водата- и тук следва да се посочи, че ответникът
е приел строителния обект по начина, по който той му е бил предаден с протокол-
образец 2 в съответното състояние и се е съгласил с това. Събраните свидетелски
показания за наличието на ток и вода в обекта се разминават, като св. Д.
заявява, че в имота имало открито ел. захранване с времянка на ищеца, а после
свидетелят си създал своя отделна партида, докато св. Б. първо посочва, че тама
нямало ток и вода, а веднага след това, че се ползвал генератор, а вода имало
само за битови нужди и то далече в обекта на св. Д., която не можела да се
ползва за строителството. Същевременно обаче и този свидетел посочва, че двата
строежа се изпълнявали едновременно, като вървели почти паралелно до кота + 2,
58 м., след което ответното дружество преустановило работа в имота на ищеца и
се прехвърлило само в имота на св. Д., където по- късно обектът бил довършен.
При това положение е налице вътрешно противоречие в показанията на този
свидетел относно липсата на ток и вода, защото е житейски нелогично първо да се
приеме един строителен обект без подобно захранване, второ- да се изпълнява,
както очевидно е било, щом СМР- та са се извършвали и трето- бившият ***********
заявява, че наличният генератор на място бил достатъчен за нуждите на строежа,
но за крана му трябвал трифазен ток. В този смисъл не следва да се приемат за
достоверни дадените от свидетеля показания в тази им част за липса на осигурен
ток, защото освен вътрешната си противоречивост, те противоречат и на
показанията на св. Д., както и писмените доказателства, които установяват, че снабдяването
с електричество е станало през партида, открита на името на ищеца, която е била
за продадения от него имот на св. Д.. Към отговора на насрещния иск е
представен протокол от 06.11.2017 г. за монтаж на електромер за имот с адрес: ***********,
който е именно продаденият през м. декември 2018 г. имот на дружеството на св. Д..
Освен това от представените от ищеца фактура и удостоверение от „ЕР Юг“ е
видно, че лицето на 05.12.2018 г. е платило такса за присъединяване, като
действително това присъединяване се е осъществило чак на 08.04.2019 г., според
друго представено от ответника удостоверение от „ЕР Юг“, но тук вече се касае
за присъединяване с трифазен ток, като въпросната по- висока мощност се
налагала за нуждите на поставения кран за строителството на обекта на св. Д.
(според показанията на св. Б.). С други думи, от горните обстоятелства се
налага изводът, че строителната площадка е била захранена с ток към момента на
откриването си от съседния имот, като ответникът е приел това положение, без да
се противопоставя или да направи надлежни възражения. В последствие с
напредване на етапите на строителството в съседния имот и след преустановяване
на дейностите в имота на ищеца се е наложило свързване на съществуващата
времянка с трифазен ток, който да захранва монтирания кран, а по- късно и в
съседния имот на св. Д. е била открита самостоятелна партида за нуждите на
строителството там, но доколкото въпросният трифазен ток не е бил необходим в
началото и това е по думите на *****на изпълнителя, то този въпрос не е
релевантен за предаването на подготвен за строеж терен.
Досежно
въпросът с доставката на вода, действително е представено удостоверение от
водоснабдителното дружество, че ищецът не е подавал заявление за
водоснабдяване, но подобно обстоятелство не се и твърди. Позицията на
възложителя е, че и водата е захранвана от съседния имот, като дори св. Б.
посочва, че в другия парцел имало стар кран, който се ползвал при строежа. Очевидно
такава е била уговорката между страните, след като те са подписали без
възражения акта за откриване на площадката, като изпълнителят е бил напълно
наясно с това, че снабдяването му с ток и вода се осъществява от друг имот, не
се е противопоставил преди започване на строежа или пък по време на това
(според показанията на св. Д. спорове между страните по този въпрос нямало и
той не бил чувал за проблеми в тази връзка) и до определен момент (съответен
етап на строежа-
кота + 2, 58 м.) е
работел и изпълнявал ангажиментите си по договора. При това положение, следва
да се приеме, че няма неизпълнение на задълженията на възложителя да предаде
строителна площадка с подсигурени ток и вода за нуждите на съответните СМР,
както и тоалетна за работниците, поради което твърденията на ответника, че
ищецът бил недобросъвестен, защото не изпълнил задълженията си по чл. 23 от
договора, се явяват неоснователни и недоказани. Именно в тази връзка
направените в отговора и поддържани в процеса възражения не могат да се приемат
като годно правно (произтичащо от договора) основание за изпълнителя да
преустанови работата си на обекта, в следствие на виновното поведение на
другата страна.
Друг спорен между страните въпрос
и относим към въпроса за изпълнението на задълженията на възложителя е свързан
с извършените плащания към строителя. В чл. 2 на договора е предвидена обща
цена от 65 000 лева без ДДС, която е за труда на описаните дейности
(кофражни, бетонови, армировъчни, изкопни работи, зидария и тераси) и
спомагателни материали, като останалите дейности, механизация и материали се
осигурявали от възложителя. По отношение на плащанията е предвиден аванс от 15 000
лева (по който въпрос вече бяха изложени съображения на съда по- горе в
мотивите), като останалото разплащане се извършва в петдневен срок от
подписване на протокол- образец 19 за действително извършени СМР и издадена
фактура в тази връзка, предварително съгласувана с възложителя. Изисква се
протоколът да е подписан без забележки от страните и плащанията са по конкретно
посочена банкова сметка ***. За всеки завършен етап (плоча) се съставя протокол-
образец 19, като сумите по коти били описани в приложение към договора, каквото
липсва, поради което по този въпрос за цената на СМР не следва да се излагат
съображения. В случая е от значение това, че, за да има плащане от възложителя,
работата на изпълнителя за съответен етап от строежа трябва да е приета без
възражения с надлежен протокол, който да е придружен с фактура, като и тя
трябва да е предварително съгласувана, т.е. възложителят трябва да е запознат с
това, което се изисква от него да заплати.
По
делото са представени два приети протокола, съответно: акт № 1/ 13.03.2019 г., ведно с
фактура №
**********/ 13.03.2019 г. на стойност 10 116, 36 лева с ДДС и акт № 2/ 29.05.2019 г. Първият
протокол е подписан от страните на 13.03.2019 г., като в уговорения 5- дневен
срок от датата на подписване е извършено плащане по банков път на издадената
първа фактура на стойност 10 116, 36 лева за изпълнените СМР. Това
обстоятелство е установено и от вещото лице по основната ССчЕ, като по него
няма спор между страните.
Вторият
акт- образец 19 е подписан на 29.05.2019 г., като сумата по него е следвало да
бъде изплатена най- късно на 03.06.2019 г., когато изтича уговореният 5- дневен
срок. Тук обаче плащането е направено на 21.06.2019 г. (или 18 дни по- късно),
като на въпросната дата възложителят е направил два парични превода към
изпълнителя: първият- за сумата от 15 876 лева, с основание за плащане- по
акт 2, след приспадане на аванс и вторият- за сумата от 762, 05 лева с
основание- договорна лихва. В тази връзка страните отново имат различни позиции:
ищецът, че извършва плащане със забава, но си понася и лихвата за това, като
приспада и аванс, а ответникът- че плащането е частично и работата по тези
приети СМР е останала неизцяло платена, освен че плащането е просрочено. По
отношение на забавата в плащането, спор няма, налице е такава забава. Досежно
частичността на плащането- действително преведена е по- малка по размер сума от
дължимата по протокола (19 729, 50 лева без ДДС или 23 675, 40 лева с
ДДС), но изрично в основанието за плащане е записано, че се приспада част от
аванса. За този аванс по- горе вече бяха изложени съображения на съда, че
изпълнителят е приел този начин на плащане на аванса по договора (на ръка и
лично на управителя), като обстоятелството, че според първата ССчЕ тази сума не
е отразена в счетоводството на дружеството не променя направените изводи на
съда. Това е така, защото редовното осчетоводяване изисква внасяне от *****в
касата на дружеството, за да има счетоводно отчитане. Неизпълнението на това
обаче не следва да се отразява неблагоприятно за възложителя, който е платил по
съответния начин, плащането му е прието от законния представителя без
възражения (след като лично управителят е издал разписка за това), а в
последствие няма и противопоставяне от страна на юридическото лице за тези му
действия, като през време на съдебния процес също липсва оспорване на това
плащане, което за пръв път се прави с писмената защита, но по този начин то не
поражда правни последици. При това положение, след като има платен аванс, по
отношение на който в чл. 8 от договора е предвидено, че ще се приспада
пропорционално от фактурите по месечните плащания и след като първата фактура е
платена изцяло, без приспадане, възложителят има право да приспадне (прихване)
при второто си плащане по- голяма сума от аванса (като включи и тази, която би
приспаднал пропорционално първия път, отнесено към цялото възнаграждение по
договора), което е и направил и което
изрично е посочил в платежния документ като основание за превеждане на по-
малко от дължимата по акт 2 сума. Във второто заключение по ССчЕ вещото лице е
направило изчисления в тази връзка, като е установило, че преведената сума е
правилно изчислена след приспаднатия аванс. Т.е. тук следва да се приеме, че
няма остатък за плащане по този акт, а пълно изпълнение, като частичното
плащане е редовно, доколкото е след извършено приспадане на аванс, както е било
уговорено между страните.
Във
връзка със забавата в плащането, каквато се установи, че безспорно е налице,
ищецът сам се е „санкционирал“, като е превел отделна сума за лихва за тази
забава, уредена в чл. 27 от договора като неустойка. Пак във второто заключение
на вещото лице е посочено, че пресметнато според договора, обезщетението за
периода на закъснението в случая е следвало да бъде 571, 50 лева, докато реално
са били преведени повече- 762, 05 лева. Така при всички случаи ищецът е
компенсирал ответника за своето забавено изпълнение при превеждане на сумата за
втория акт. Неправилно обаче това плащане на лихвата е било счетоводно отразено
при строителя- като погасяване на главница по фактурата за акт 2, защото от
една страна правилото на чл. 76, изречение първо от ЗЗД предвижда какво най-
напред се погасява при забава (или каква е поредността- първо лихви, после
главница), а от друга- изрично в платежния документ се посочва основанието за
плащането- не по фактурата към акта, а лихва за забава, т.е. налице е
волеизявление на самия длъжник при погасяването, което следва да бъде отчетено.
Горните
съображения водят до извода, че няма СМР- та, които са били приети от
възложителя и не са платени на изпълнителя, което казано с други думи означава,
че са неправилни доводите на ответника за липса на пълно плащане. Действително
има забава, която като последица от една страна води до заплащане на
допълнителна неустойка/ лихва, каквато също е платена, а от друга- според чл.
13 от договора продължава в полза на изпълнителя срока на изпълнение за времето
на забавата, която постановка е залегнала и в чл. 35. Както по- горе беше
посочено, първоначалният срок е 180 дни, считано от 04.12.2018 г. или до
12.06.2019 г., като след забавата в плащането, този срок на изпълнение се
измества с още 18 дни, или става до 30.06.2019 г. включително. При положение,
че няма данни по делото преди тази дата възложителят да е изисквал предаване на
обекта, той не се е възползвал неправомерно от последиците на своята забава,
поради което неговата „санкция“ по договора е понесена- плащане на лихва,
заедно с автоматично продължен срок на изпълнение. Повече негативни последици
за страната не се предвиждат по съглашението, поради което тази забава не може
да се използва като аргумент в полза на изпълнителя за прекратяване/ разваляне
на договора, доколкото подобно основание не е уговаряно. Неубедителни са
аргументите в писмената защита на ответника, че ищецът се възползвал от
допуснатите грешки на строителя по време на сключване на договора, защото
принципно изпълнителят е търговец, който извършва своята дейност по занятие и
от него се изисква полагане дори на по- голяма грижа в работата, което включва
и съставяне на договори за строителство с ясни и изгодни за страните клаузи.
Липсата на подобно нещо в настоящия договор, както и на подписани приложения
към него (или по- точно твърденията на ответника, че това е така) не може да се
отчита във вреда на възложителя, нито пък може да служи като форма на
оправдание на изпълнителя, който в качеството си именно като професионалист по
занятие с оглед извършваната дейност е длъжен да спазва постигнатите с
насрещния си контрагент договорености.
Следващият
спорен момент, относим към въпроса за разваляне на договора, е свързан с
уведомяването на страните чрез нотариални покани за изпълнението. До ответника
са били изпратени и съответно получени две такива покани- първата, връчена на
01.07.2019 г. (след като вече е бил изтекъл продълженият срок за изпълнение) на
представител на дружеството- технически ръководител, който е отразил в
разписката задължението си да я предаде и втората, връчена лично на *****на
ответника на 10.09.2019 г. С първата покана е поискано в 30- дневен срок от
получаването да се завърши строителството на сградата до „груб строеж“, както е
уговорено, като се подпишат съответните протоколи, а в противен случай
договорът ще се счита за развален по вина на изпълнителя. Изискано е още
строителят чрез свой представител да се яви на обекта за съставяне на акт
образец 10 за спиране на строителството. Доколкото е налице редовно връчване на
нотариалната покана на представител на изпълнителя, са напълно неоснователни
възраженията на ответника, че той не бил поканен да присъства на съставяне на
актове и протоколи за степен на завършеност. Отделно от това, видно от
съставения на 01.08.2019 г. (след изтичане на дадения 30- дневен срок по
първата покана) констативен протокол, документът не е едностранно изготвен от
ищеца като възложител, а в него фигурират имена и подписи на конструктор и
представител на надзора, които са участвали и при първоначалното откриване на
строителната площадка. В този протокол е установено изпълнение на обекта само
до кота + 2, 58 м., което обстоятелство не е и спорно- ответникът признава, че
е строил само до това ниво и после е преустановил работа на място.
С
втората покана е поискано от изпълнителя да се яви за съставяне на акт- образец
10, защото ищецът е искал да продължи строежа, но вече с друг изпълнител и
нормативните изисквания в тази връзка задължават съставянето на съответния
документ, за да се продължи следващия етап на строежа. Както вече се посочи,
тази покана пък е била връчена лично на управителя, като той е бил уведомен за
волеизявлението на ищеца и отново не се е явил в съответния ден на мястото.
Актът е съставен в негово отсъствие, като според нормата на чл. 170 ал. 2 от ЗУТ липсващият изпълнител е заместен от представител на общината- главен
архитект. С този акт се установява спряното строителство, като се предвижда
довършване на строежа от друг изпълнител, което в последствие е и станало чрез
дружеството на св. П., макар и това да не е предмет на делото.
Първият,
предявен от ищеца иск, е свързан именно с въпроса за развалянето на договора,
като от изложеното до момента следва, че възложителят е направил в първата
нотариална покана редовно волеизявление за разваляне на договора, което е
достигнало до знанието на изпълнителя. В съглашението не е предвидена хипотеза
за разваляне, а само за прекратяване, което е различно нещо, а и в случая е
неотносимо, доколкото не са сбъднали никои от предпоставките на чл. 36 от
договора. В този смисъл и предвид изричното препращане на чл. 38, че за
неуредените случаи се прилага действащото законодателство, по отношение на
развалянето тук следва да са важими общите правила на ЗЗД, предвиждащи наличие
на вина на една от страните, като само изправната страна (т.е. тази, която е
изпълнила своето задължение спрямо другата) има право да иска това разваляне.
По- горе в изложението беше анализирано защо съдът намира, че възложителят е
изпълнил своите задължения, свързани с предаване на годен за строеж обект и със
заплащане на приетите от него и изпълнени от ответника СМР. От тази гледна точка
той се явява изправна страна, като, за да развали договора, е необходимо да се
установи виновно поведение на строителя. Няма спор, че изпълнителят е спрял
дейностите по обекта, както и, че в срока за изпълнение по договора (дори в
продължения такъв с оглед забавата при плащане на акт 2) обектът е бил готов
само до кота + 2, 58 м., а не до „груб строеж“, както е предвидено. В случая не
е необходимо да се изследва въпросът за това налице ли е било и некачествено
изпълнение, защото в първата нотариална покана, с която реално е направено
волеизявлението за разваляне, като аргумент в тази насока възложителят е
посочил само бездействието на изпълнителя. Такова очевидно е било налице, като
според ответника спирането на строежа се дължало на неплатени СМР, което е
посочено и в нотариалната покана на изпълнителя, като същата ще бъде обсъдена
по- долу. Не се установи обаче по делото да е имало приети, изпълнени и
неплатени от ищеца дейности на обекта, поради което аргументът на ответника е
неоснователен и може да го ползва. Точно обратното се доказва и оттук-
спирането на строителството се е явило без уважителна причина, дори нещо
повече- в дадения допълнителен срок с поканата ответникът не само е бездействал
откъм изпълнение, но даже не се е явил на обекта, за да подпише протокол за
достигнатата степен на завършеност. При това положение ищецът е бил в правото
си едностранно да развали договора, поради неизпълнение в срок на ответника,
което неизпълнение се дължи изцяло по вина на строителя. С поканата е бил предоставен
нов срок на изпълнение, ответникът е предупреден за последиците от своето
бездействие, като след това договорът вече следва да се счита за развален.
Принципно
развалянето има обратно действие, доколкото тук няма периодично или
продължително изпълнение, т.е. след развалянето на договора страните се
поставят в положението, в което са били преди сключването му, а това означава,
че всяка от страните трябва да върне това, което е получила по разваления
договор. Ищецът е извършил плащания, следователно му се дължи връщане на
платените по разваления договор суми, чиято обща стойност възлиза на
40 992, 36 лева (аванса и плащанията по актове 1 и 2), от която сума се
търсят обаче само частично 1 000 лева. Така искът се явява основателен и
следва да се уважи изцяло, ведно със законната лихва от образуване на делото.
Неправилна е тезата в писмената защита на ответника, че след като ищецът се бил
възползвал от построеното и го довършил, искът му се явявал неоснователен.
Ефектът от обратното действие при развалянето е именно връщане на даденото- чл.
88 ал. 1, изречение първо от ЗЗД, като вече съвсем отделен е поставения от
ответника въпрос как ищецът щял да върне вложения от строителя труд, доколкото
съдът не е сезиран с подобен иск от изпълнителя, за да се дължи произнасяне в
тази връзка. За предмета на спора е достатъчно това, което е установи-
разваляне от възложителя поради вина на изпълнителя и връщане на платеното (или
по- точно на част от него, както е поискано).
Вторият
иск касае неустойка, като в чл. 28 от договора такава е предвидена в размер на
15 000 лева за всяка от страните, при вина на другата. Тук не е необходимо
да се излагат съображения за същността, характера и функцията на неустойката по
смисъла на чл. 92 от ЗЗД, които са законови и теоретични постановки, а от
значение за процеса е да се установи коя е изправната страна, за да се прецени
има ли тя правото да търси уговорената неустойка. По- горе се изложиха
съображения за това, че ищецът е изправна страна, както и, че поради вина на
ответника договорът е бил развален, поради което без да се повтарят вече
направените доводи, следва, че възложителят е в правото си да поиска подобно
обезщетение. И тук искът е предявен частично, не за предвидената по договора
сума от 15 000 лева, а само за 1 000 лева, като отново претенцията
следва да се уважи, ведно със законната лихва от завеждане на делото.
Първият
насрещен иск е „обратната“ хипотеза на вече обсъденото- ответникът на свое
самостоятелно основание претендира неустойка, като излага твърдения, че
възложителят необосновано бил прекратил договора и имал вина за това. Отново не
е необходимо да се повтарят вече обсъдени по- горе мотиви относно развалянето и
изправната страна по договора, но за пълнота на изложението, следва се посочи,
че позоваването на изпълнителя на хипотезата на чл. 35 от договора, цитирана и
в нотариалната му покана, като основание за спиране на строежа, не може да бъде
прието. Въпросният текст от договора действително предвижда едностранно спиране
на изпълнението по договора при забава в плащане повече от 15 дни. Забавата в
случая при заплащане на работата по акт 2 е била повече от 15 дни- 18 дни, като
изпълнителят е можел да спре временно работата си, но само до извършване на
плащането. След като такова е било направено на 21.06.2019 г., която дата е
дори месец преди съставяне на нотариалната покана- 23.07.2019 г., ответникът не
е имал право повече да се позовава на тази забава, за която последиците са
лихва и продължен срок на изпълнение. Т.е. спирането му би могло да се приеме
за основателно и то по вина на другата страна само до нейното изпълнение, а
след това подобен аргумент вече е несъстоятелен и той не може да обоснове
изправност на ответника, доколкото нормата на договора, на която страната се
позовава, не го предвижда. Затова тук изпълнителят не може да претендира
неустойка на търсеното договорно основание, поради което този му иск следва да
бъде отхвърлен.
Вторият
насрещен иск е за
осъждане на възложителя да заплати на изпълнителя извършени допълнителни СМР в
обекта, които били непредвидени в договора за строителство. Тези други СМР са
посочени като допълнителни работи в акт № 3/ 2019 г. (л. 54) и са описани по вид, количество и
стойност в насрещния иск в табличен вид (л. 61), където е посочено, че
възлизали общо на сумата от 9 725, 23 лева без ДДС. На първо място, следва
да се посочи, че в представения по делото договор между страните няма описание
на видовете СМР, като липсва количествено- стойностна сметка. В чл. 4 пък е
записано, че допълнителните дейности, които не били включени в тази КСС,
следвало да бъдат възложени от възложителя и приети от изпълнителя, като за тях
се съставяла допълнителна КСС и те се остойностявали допълнително. При това
положение, въобще не става ясно нито кои са основните работи по КСС по
договора, защото такова приложение липсва, нито пък кои са допълнителните
работи, защото за тях няма КСС, няма данни да има възлагане и съответно
приемане, нито пък има доказателства, че точно описаните в акт 3 допълнителни
дейности са реално извършени. От една страна, няма спор, че този акт не е
подписан от възложителя, нито пък му е бил връчен с нотариалната покана, която
не е достигнала до знанието на пълномощника му (л. 47). В случая не е бил
приложен способ чрез залепване на уведомление на кантората на адвоката, каквато
възможност предвижда чл. 51 ал. 2 от ГПК, няма и данни ищецът да е бил търсен
на домашния си адрес, намиращ се в съседство със строителния обект, където в
отговора се признава, че ищецът е бил намерен за среща, поради което не може да
се приеме, че въпросните допълнителни СМР са били възложени за изпълнение, а
това е първото условие по чл. 4 от договора, за да бъдат изпълнени и после
остойностени и съответно- годни за плащане. Още в отговора на насрещния иск се
посочва, че въпросните дейности не са приети от възложителя, чийто подпис
действително липсва под акт № 3,
поради което и те не подлежат на плащане, съгласно цитирания вече текст от
договора. От друга страна, по делото пък ответникът (ищец по този иск) въобще
не доказа, че така описаните допълнителни дейности действително са били
извършени. Допуснатата СТЕ в приложение към първото заключение (л. 142) изрично
отбелязва, че в проверената от вещото лице документация и материалите по делото
липсва каквато и да е информация за тези работи- няма споразумителни или
констативни протоколи, актове, фактури и т.н., на база на които да се които да
се направи извод за изпълнение на такива дейности. Единствените изключения били
по позиция № 7 в
таблицата (разделителен слой EPS по
калкани и фуги), за която вещото лице приема, че се съдържала в проекта, както
и за позиция № 15
(приемане основа от геолог), за която експертът посочва, че това било
задължително условие за продължаване на строителството, но тези изводи на
вещото лице не са базирани на доказателствата по делото, а на принципни
строителни правила и норми. Ангажираните пък от ответника свидетелски показания
на св. Б.- бившият *** на изпълнителя, че се наложили укрепителни работи поради
липса на фундамент към съседен двор, съвсем не могат да обосноват допълнителните
работи по позиции № 1 и 2,
защото липсва каквато и да е конкретика за единица мярка (човеко дни в случая),
а и в експертизата е посочено, че тези позиции били предвидени по договора, без
да са допълнителна дейност. Дори и обаче да се приеме противното, това пак не
означава доказаност на иска по тези пера, защото липсва основната предпоставка
по чл. 4 от договора между страните, която предвижда възлагане на работата и
приемането й от възложителя, за да бъде тя остойностена и платена. Отделно от
това, описаните като допълнителни работи в акт № 3 се отнасят до дейности, за които вече са били съставени
и приети от страните (а в последствие и платени от ищеца СМР, както по- горе се
посочи) актове № 1 и 2,
като в тях не са фигурирали тези „допълнителни“ СМР, които, ако са били
действително изпълнени, не е имало пречка да бъдат включени, защото са се
случили именно по време на изпълнението на дейностите по двата акта образец 19.
Не се установява и по делото (или по- точно не се ангажират в тази връзка доказателства
по този насрещен иск) кое е наложило извършване на въпросните допълнителни
дейности, защо те не са били част от приетите по- рано актове, как са били
възложени от ищеца и т.н., а всичките тези обстоятелства са релевантни за
основателността на тази насрещна претенция. Изложеното в своята съвкупност води
до недоказаност на втория насрещен иск, дори и в частичния му размер, защото
водещото е първо да има доказаност на иска по основание, каквото тук няма, като
вече последващ въпрос се явява конкретният му размер като стойност, била тя и
само за част от дадена сума.
С
оглед изхода на делото, а именно- уважаване на исковите претенции по главните
искове и съответно- отхвърляне на насрещните искове, на основание чл. 78 ал. 1
от ГПК само на ищеца се дължат направените по делото разноски в пълен размер, а
разноските на ответника си остават за негова сметка. Ищецът претендира
разноски, представя списък за тях по чл. 80 от ГПК, както и доказателства за
реалното им извършване- внесена държавна такса в размер на 100 лева (лист 36 от
делото), депозити за вещи лица в общ размер на 350 лева (л. 102 и л. 152) и за
разпит на свидетели в размер на 40 лева (л. 128), както и адвокатско
възнаграждение в размер на 1 200 лева (л. 156), които суми следва да се
възложат в тежест на ответника.
По изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „Пробау“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул. „Кукленско шосе“ № 12, РТ Бизнес център, офис 6, представлявано от *****А.В.Т., да заплати на Ю.И.Т., ЕГН: **********,***, следните суми: сумата от 1 000 (хиляда) лева, като частична от 40 992, 36 лева, представляваща връщане на платена цена на отпаднало основание- поради разваляне на договор за строителство между страните от 21.11.2018 г., както и сумата от 1 000 (хиляда) лева, като частична от 15 000 лева, представляваща неустойка по чл. 28 от договора, ведно със законната лихва върху сумите, считано от 25.11.2019 г.- датата на предявяване на исковете, до окончателното плащане.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Пробау“
ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул.
„Кукленско шосе“ № 12,
РТ Бизнес център, офис 6, представлявано от *****А.В.Т., против Ю.И.Т., ЕГН: **********,***,
насрещни искове, за заплащане на сумата
от 1 000 (хиляда) лева, от общо 15 000 лева- неустойка по чл. 28 от
договор за строителство от 21.11.2018 г., както и за заплащане на сумата от
1 000 (хиляда) лева, от общо 10 337, 02 лева- за извършени
допълнителни СМР в обекта, непредвидени в договора за строителство, описани в
акт № 3/ 2019 г.
ОСЪЖДА „Пробау“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул. „Кукленско шосе“ № 12, РТ Бизнес център, офис 6, представлявано от *****А.В.Т., да заплати на Ю.И.Т., ЕГН: **********,***, направените по делото разноски, както следва: сумата от 100 (сто) лева- държавна такса, сумата от общо 350 (триста и петдесет) лева- депозити за веща лица по допуснатите експертизи, сумата от 40 (четиридесет) лева- депозит за разпит на свидетели, както и сумата от 1 200 (хиляда и двеста) лева- адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ : /п/
Вярно с оригинала.
АД