Р Е Ш Е Н И Е
№ 179
гр. П.**,19.10.2022 година
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен
съд- П.**, в публично съдебно заседание, проведено на тридесети септември през
две хиляди двадесет и втора годна, в състав:
Съдия: Слава Георгиева
при
съдебния секретар Е. В.***, като разгледа докладваното от съдия Слава Георгиева
административно дело № 342 по описа за 2022 година на Административен съд-П.**,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/,
във вр. с чл. 211 от Закона за Министерство на вътрешните работи /ЗМВР/.
Образувано
е по жалба на Г.А.Г.,*** чрез адвокат Б.Б. *** против Заповед № 313з-1290 от
11.07.2022 година на Директор на ОД на МВР-П.**, с която му е наложено
дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от 6 /шест/ месеца.
Жалбоподателят
счита, че атакуваният административен акт е незаконосъобразен, като издаден при
съществени нарушения на административно-производствените правила, при
неправилно приложение на материалноправните разпоредби и при несъответствие с
целта на закона. Моли съда да отмени оспорената заповед като незаконосъобразна
и да присъди направените по делото
разноски.
В
проведеното съдебно заседание на 30.09.2022 година, жалбоподателят редовно
призован за представител изпраща адв. Б.Б.. Поддържа жалбата и пледира същата
да се уважи, като се отмени оспорвания акт. Иска присъждане на разноски, за
което прилага списък на разноските по чл. 80 от ГПК.
Ответникът
по жалбата-Директор на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи- П.**
в откритото съдебно заседание за представител
изпраща главен юрисконсулт Звездалина В.**. Оспорва жалбата и пледира
същата да се отхвърли като неоснователна. Иска присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Административен
съд-П.**, в настоящият съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и
прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК приобщените
по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна
следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от лице по чл. 147, ал. 1 от АПК, чиито законни права
и интереси са засегнати от оспорения акт, против заповед, подлежаща на
основание чл. 211 от ЗМВР на пряк съдебен контрол,
поради което е процесуално допустима.
В
ОД на МВР-П.** постъпило писмо с рег. № 7855р-3404 от 15.04.2022 година по
описа на Дирекция „Вътрешна сигурност“ /лист 35/, в което е посочено, че по
време нощна смяна на 27/28.03.2022 година от 02:40 ч. до 07:00 ч., полицейските
служители, в наряд със служебен автомобил с рег. № **са отпуснати на седалките
в състояние на сън и не изпълняват служебните си задължения.
Началник
на Сектор „Пътна полиция“ изготвил докладна записка с рег. № 1158р-3662 от
26.04.2022 година до директора на ОД на МВР- П.**, с която предложил да бъде
извършена проверка за установяване на обстоятелствата по случая /лист 34/.
Директорът
на ОД на МВР-П.** издал Заповед № 313з-777 от 03.05.2022 година, с която
разпоредил извършване на проверка по получените данни за извършено
дисциплинарно нарушение от държавен служител. Със заповедта е определен състав
на комисията, която да извърши проверката и нейните задачи, а също така и
срокът за приключване на същата – 60 дни от датата на издаване на заповедта, т.е.
до 03.07.2022 година / лист 31/.
Проверката
установила, че нощна смяна на
27/28.03.2022 година в наряд със служебен автомобил с рег. № **са били
полицейските служители –мл. инспектор Г.А.Г.-мл. автоконтрольор в прупа КПДГПА,
към сектор ПП към отдел ОП при ОД на МВР-П.** и мл. инспектор Н. Г. Х.. Водач
на патрулния автомобил е настоящия жалбоподател.
В
хода на проверката са изискани обяснения от Г. във връзка с изнесеното в
писмото. Такива са постъпили с №
313р-7641/16.05.2022г., в който е посочено, че стриктно е изпълнявал служебните
си задължения.
Резултатите от извършената проверка от страна на
дисциплинарната комисия са обективирани в Справка с рег. № 313р-9380 от
14.06.2022 година /лист 26-29/. Предложено е на младши инспектор Г.А.Г. – мл.
автоконтрольор в група КПДГПА на сектор „Пътна полиция“ към отдел ОП при ОД на
МВР-П.** за неизпълнение на задълженията му, съобразно чл. 80, ал. 1, във вр. с
чл. 39, ал. 1, т. 1, във вр. с ал. 4 от Инструкция № 8121з-749/ 20.10.2014
година, което е нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал.
2, т. 1, пр. 2 от ЗМВР, на основание чл. 200, ал. 1, т. 15 от ЗМВР за му бъде
наложена дисциплинарно наказание „Порицание“ за срок от шест месеца до една
година. Жалбоподателят се е запознал с изготвената справка на
14.06.2022г. в 13.35 ч., което е отбелязано собственоръчно /лист 30/.
С
покана № 313р-9384 от 14.06.2022 година е предоставена възможност на Г. да се запознае със справката
и с материалите по проверката по чл. 205, ал. 2 от ЗМВР и да даде допълнителни писмени обяснения или
възражения. В указания срок е постъпило
Възражение с № 313р-9488 от 15.06.2022 година /лист 22/.
Материалите
от проверката са изпратени на директора на ОД на МВР-П.** с писмо с рег. №
313р-9947 от 23.06.2022 година. била
уведомена за извършената проверка. ДНО се е запознал със справката на
28.06.2022 година, предвид поставената резолюция.
Със заповед № 313з-1290 от 11.07.2022 година, директорът
на ОД на МВР-П.** наложил на младши инспектор Г.А.Г. – мл. автоконтрольор в
група КПДГПА на сектор „Пътна полиция“ към отдел ОП при ОДМВР- П.** на
основание чл. 200, ал. 1, т. 15 от ЗМВР дисциплинарно наказание „порицание“ за
срок от 6 / шест/ месеца, за това, че на
27 срещу 28.03.2022 година в конкретни периоди от време същият бездейства /седи
в еднотипна поза със слънчеви очила, не извършва движения с крайници/ и не
изпълнява служебните си задължения по контрол на пътното платно, чрез
наблюдение на движението. Дисциплинарно
наказващият орган приел, че описаното
деяние представлява неизпълнение на разпоредбите на чл. 80, ал. 1, вр. с чл. 39, ал. 1, т. 1, във вр. с
ал. 4 от Инструкцията за реда и организацията за осъществяване на дейностите по
контрол на пътното движение и нарушението е
квалифицирано по чл. 194, ал. 2, т. 1, пр. 2 от ЗМВР.
Заповедта
за налагане на дисциплинарното наказание е връчена на жалбоподателя на
18.08.2022 година. Срещу нея е подадена жалба в
Административен съд-П.**.
В хода на съдебното дирене по искане на защитата се събраха гласни
доказателства. От свидетелските показания на Николай Христов се приема, че на 27/28.03.2022 година от 08:00 ч. до 07:00 ч., двамата с жалбоподателя са били в наряд
със служебен автомобил с рег. № **и са били на определените точки за контрол.
С оглед на това фактическата обстановка се възприе от
документите в административната преписка, събраните в хода на съдебното дирене
гласни доказателства, всички те приети като годни доказателства по делото.
При
така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав на
Административен съд-П.**, като извърши цялостна проверка за законосъобразност
на оспорения индивидуален административен акт по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК
достигна до следните правни изводи:
Съгласно
разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът следва да се произнесе по
законосъобразността на оспорения административен акт към момента на неговото
издаване, като провери, дали е бил издаден от компетентен орган, дали са били
спазени изискванията установени от закона във връзка с неговата форма, дали са
били спазени процесуалните правила и материалноправните разпоредби и дали
индивидуалният административен акт е бил издаден в съответствие с целта на
закона.
Преценявайки
фактическите обстоятелства, които са релевантни за правния спор, както и след
проверка на административния акт, съобразно критериите, установени в чл. 146 от АПК, съдът приема жалбата за неоснователна по следните съображения.
Оспорената заповед е издадена от директора на ОД на
МВР-П.**, който на основание чл. 204, т. 4 от ЗМВР, в качеството му на служител
заемащ ръководна длъжност има правомощие да наложи дисциплинарно наказание.
Заповедта е издадена и в изискуемата от закона писмена форма, с реквизити и
съдържание, посочени в чл. 210, ал. 1 от ЗМВР. В нея са индивидуализирани
извършителят, мястото, времето и обстоятелствата, при които се твърди и се
приема, че е извършено дисциплинарното нарушение и е посочена правната му
квалификация. Изложени са мотиви и са обсъдени доказателства, въз основа на
които е установена фактическата обстановка. Индивидуализирано е дисциплинарното
наказание и основанието за налагането му, а също така е посочен срокът и
органът, пред който може да се обжалва въпросната заповед. Дисциплинарната отговорност е реализирана в сроковете
по чл. 195, ал. 1 от ЗМВР-не по-късно от два
месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването
му. В случая същата е
издадена на 11.07.2022 година, а материалите е видно, че са достигнали до
знанието на дисциплинарнонаказващия орган
на 26.06.2022 година, т.е. в
двумесечния срок. С оглед на това не се
откриват отменителни основания по чл. 146, т. 1 и т. 2 от АПК.
Редът
за провеждане на дисциплинарното производство е уреден в чл. 205 и следващите
от ЗМВР. Дисциплинарното производство се образува при наличие на данни за
извършено дисциплинарно нарушение и данни за неговия извършител, като съгласно
чл. 205, ал. 2 от ЗМВР за изясняване на постъпилите данни дисциплинарно
наказващият орган може да разпореди извършване на съответна проверка за това. В
случая точно това е направено и не намира правна опора изложеното в жалбата
касателно „неяснота от кого е проведено производството“. При издаването на
заповедта не са допуснати нарушения на административнопроцесуалните правила,
установени в чл. 194 – чл. 215а , които
да бъдат определени като съществени и да мотивират отмяна на акта на това
основание. При издаване на заповедта са
били спазени изцяло разпоредбите на чл. 205 и сл. от ЗМВР, а именно било е
разпредено извършване на проверка за установяване на извършването на
дисциплинарно нарушение, резултатите са обективирани в нарочна справка,
изготвена от членове на комисията, с която е запознат служителя, а също така и
преди да издаде оспорената заповед наказващият орган е дал възможност на
служителя да изложи своите писмени обяснения и възражения, с което изцяло е
било спазено и императивното изискване на разпоредбата на чл. 206, ал. 1 от ЗМВР, служещо като гаранция за правото му на защита. Възраженията са обсъдени и
са приети за неоснователни. Поради горното се приема, че в хода на дисциплинарното производство не
са допуснати процесуални нарушения, които да се приемат за съществени и които
да се приемат за самостоятелно основание за отмяна на заповедта по смисъла на
чл. 146, т. 3 от АПК.
По отношение на съответствието
на заповедта с материалноправните разпоредби и съответствието и с целта на
закона, съдът не констатира да са допуснати нарушения. Наложеното дисциплинарно
наказание е за неизпълнение на разпоредбите на този закон и на издадените въз
основа на него подзаконови нормативни актове, а именно служителят е нарушил
разпоредбите на чл. 80, ал. 1, във вр. с чл. 39, ал. 1, т. 1, във вр. с ал. 4
от Инструкция № 8121з-749 за реда и организацията за осъществяване на
дейностите по контрол на пътното движение. Видно от Протокол рег. № 1158р-2044/2021г. по описа на сектор „ПП“
към отдел „ОП“ при ОДМВР – П.**, жалбоподателят е запознат на 02.03.2021г.
изрично с Инструкция №
8121з-749/20.10.2014 г., за което е положил подпис. Налице е бездействие на
жалбоподателя, което се изразява в това, че същият се е намирал в състояние на
покой/сън, с поставени слънчеви очила в тъмната част на деня, в конкретно
посочени в заповедта периоди, с което всъщност не е бил в състояние да
осъществи визуален контакт върху поведението на участниците в движението и на техническото състояние на пътните
превозни средства. Свидетелските показания на Николай Христов, не оборват установената фактическа
обстановка. Изтъкнатото от свидетеля, че
реално почти няма трафик на движение е ирелевантно. Не е спорно, че в
определените точки за контрол и в посочените часове автопатрулът се е намирал
на тях, спорът е, че в периодите в които са били на установъчния пункт не е
следено за спазването на правилата за движението, сигурността и безопасността
на движението по пътищата, предотвратяването на нарушенията и опазването на
обществения ред, чрез осъществяване на визуален контрол на пътното движение чрез наблюдение.
Нито едно от тези задължения за извършване на пътен контрол не може да бъде
осъществено с предприетото от жалбоподателя поведение – да стои отпуснат на
предната седалка в служебния автомобил в състояние на покой със затворени очи. Жалбоподателят
за посочените в заповедта периоди, извън
времето за почивка, не е извършвал наблюдение на движението и съответно не би
могъл да взема мерки за недопускане нарушения на правилата за движение, както
изисква чл. 80,
ал. 1, вр. с чл. 39, ал. 1, т. 1, във вр. с ал. 4 от Инструкцията. Установеното
от фактическа страна напълно кореспондира с разпоредбата, чийто състав е
осъществил с деянието си жалбоподателя.
Същото
съставлява дисциплинарно нарушение, съгласно чл. 194, ал. 2, т. 1, предл. второ от ЗМВР,
а именно неизпълнение на разпоредбите на издадените въз основа на този закон
подзаконови нормативни актове. За подобно нарушение законът предвижда налагане
на дисциплинарно наказание "порицание" – чл.
200, ал. 1, т. 15 от ЗМВР. Съгласно нормата на чл.
200, ал. 2 от ЗМВР дисциплинарното наказание "порицание" се
налага за срок от шест месеца до една година, като държавният служител се
предупреждава, че при извършване на друго дисциплинарно нарушение по ал. 1 в
срока на наложеното наказание ще му бъде наложено по-тежко дисциплинарно
наказание. Същото е наложено за минималния разписан в чл.
200, ал. 2 от ЗМВР срок от шест месеца.
В ЗМВР е залегнал принципът, че дисциплинарната
отговорност е лична. Това се подкрепя и от разпоредбата на чл.
194, ал. 4 от ЗМВР, а това налага наказващият орган да извърши задълбочена
преценка по чл.
206, ал. 2 от ЗМВР. В отговор на това изискване в заповедта наказващият
орган е извършил преценка относно тежестта на нарушението и настъпилите от него
последици, обстоятелствата, при които е извършено нарушението и формата на
вината, а също така е взел предвид и цялостното поведение на служителя.
От друга страна административният акт е изцяло
съобразен и с целта на закона, а именно дисциплинарната отговорност е
реализирана при спазване на принципа на съразмерност на наложеното за
извършеното нарушение, като се съблюдават и целите на наложеното наказание.
Дисциплинарнонаказващият орган правилно е възприел, че така извършеното от
жалбоподателя нарушение не попада в категорията на тежките нарушение на
служебната дейност по смисъла на чл.
203, ал. 1 от ЗМВР, но също не може да се квалифицира и като маловажен по
смисъла на чл.
198, ал. 2 от ЗМВР. Поради това с цел да се въздейства превъзпитателно и
предупредително върху нарушителя, с цел той да не извършва занапред други
нарушения, а също така и да се въздейства генерално върху останалите служители,
му е наложено наказание в предвидените за това минимални срокове.
По изложените съображения съдът намира, че обжалваната
заповед е законосъобразна - издадена е от компетентен орган и в предвидената от
закона форма. Постановена е в съответствие и при правилно приложение на
материалноправните разпоредби, на които се основава, при спазване на
административнопроизводствените правила и е съобразена с целта на закона.
Жалбата е неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.
Относно
разноските:
При този изход
на спора ответникът има право на разноски. Същите са своевременно претендирани.
На основание чл. 143, ал. 3 от АПК жалбоподателят ще бъде осъден да заплати на
ответника по жалбата съдебни разноски под формата на юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер на 100.00лева, определени по реда на чл. 24
от Наредба за правната помощ.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.
172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалба на Г.А.Г. против Заповед
№ 313з-1290 от 11.07.2022 година на директора на ОД на МВР-П.**, с която му е
наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от 6 /шест/ месеца.
ОСЪЖДА Г.А.Г., с
ЕГН: **********, с адрес *** да заплати на Областна дирекция на Министерство на
вътрешните работи-П.**, със седалище гр. П.**, ул. “*** съдебни разноски по делото в размер на 100.00 /сто/ лева.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно оспорване на основание чл. 211, изр. трето от ЗМВР.
Съдия:/П/