РЕШЕНИЕ
№ 184
гр. Бургас, 20.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на тридесет и първи
януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Иво В. Добрев
при участието на секретаря Мария Н. Тошева
като разгледа докладваното от Иво В. Добрев Гражданско дело №
20232100100937 по описа за 2023 година
Производството е образувано по предявена искова молба от Г. Х. В., ЕГН
**********, с адрес *******, със съдебен адрес Бургас, ул.“Граф Игнатиев“ №7 срещу Л. К.
С., ЕГН **********, с адрес ******** за прогласяване нищожност на договор за
прехвърляне на собственост върху недвижим имот срещу поемане на задължение за гледане
и издръжка, материализиран в нотариален акт №******** от *****г. по описа на нотариус
Станка Димова на основание чл.26 ал.2 предл.4 ЗЗД, а в условията на евентуалност за
прогласяване нищожността на сделката при условията на чл.26 ал.1 предл.3 ЗЗД и разваляне
на договора, поради неизпълнение на основание чл.87 ал.3 ЗЗД. Претендират се и
направените по делото разноски.
Твърди се в молбата, че през месец юни 2020г. наследодателят на ищеца прехвърлил
на ответницата недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с
идентификатор: 07079.613.373.2.13 (нула, седем хиляди седемдесет и девет, точка,
шестстотин и тринадесет, точка, триста седемдесет и три, точка, две, точка, тринадесет) по
кадастралната карта и кадастралните регистри, на град Бургас, одобрени със заповед РД-18-
9 от 30.01.2009г. на изпълнителния директор на АГКК, последното изменение на КККР,
засягащо самостоятелния обект е от 08.06.2020г., който самостоятелен обект се намира на
етаж 3 (трети) в сграда с идентификатор: 07079.613.373.2(нула, седем хиляди седемдесет и
девет, точка, шестстотин и тринадесет, точка, триста седемдесет и три, точка, две), същата с
предназначение : жилищна сграда - многофамилна, разположена в поземлен имот с
идентификатор: 07079.613.373(нула, седем хиляди седемдесет и девет, точка, шестстотин и
тринадесет, точка, триста седемдесет и три); с адрес: гр.Бургас, ул.”Св. Патриарх Евтимий”
№2(две), вх.Б(буква Б), ет.3(трети), ап. - ляв; с предназначение на самостоятелния обект:
жилище, апартамент, целият с площ от 76,00 (седемдесет и шест) квадратни метра; брой
нива на обекта: едно; при граници на съседни самостоятелни обекти в сградата: на същият
етаж: самостоятелен обект с идентификатор: 07079.613.373.2.14 (нула, седем хиляди
седемдесет и девет, точка, шестстотин и тринадесет, точка, триста седемдесет и три, точка,
две, точка, четиринадесет) и самостоятелен обект с идентификатор; 07079.613.373.2.6 (нула,
1
седем хиляди седемдесет и девет, точка,шестстотин и тринадесет, точка, триста седемдесет
и три, точка, две, точка, шест); под обекта: самостоятелен обект с идентификатор:
07079.613.373.2.11 (нула, седем хиляди седемдесет и девет, точка, шестстотин и тринадесет,
точка, триста седемдесет и три, точка, две, точка, единадесет); над обекта: самостоятелен
обкт с идентификатор: 07079.613.373.2.15 (пула, седем хиляди седемдесет и девет, точка,
шестстотин и тринадесет, точка, триста седемдесет и три, точка, две, точка, петнадесет); с
прилежащи части: избено помещение №7(седем), с площ от 13.20(тридесет цяло и двадесет
стотни) кв,м.; таванско помещение № 6 (шест), с площ от 6.40(шест цяло и четиридесет
стотни)кв.м.; ведно с 11.10%(единадесет цяло и десет процента)идеални части от общите
части на сградата и от правото на строеж върху терена, върху който е построена сградата;
като съгласно предходни документи за собственост, самостоятелният обект представлява:
апартамент, находящ се в гр.Бургас, ул.“Патриарх Евтимий”2(две); на III - трети етаж, със
застроена площ от 76.00 (седемдесет и шест) квадратни метра; състоящ се от дневна, спалня,
кухня, баня - тоалетна, антре и тераса, при граници на жилището: изток - външен зид; запад -
апартамент на В.В.; север - външен зид; юг - външен зид; ведно с избено помещение №
7(седем), с полезна площ от 13.20(тринадесет цяло и двадесет стотни)кв.м.; при граници на
избеното помещение: избено помещение на Цв.Д.; избено помещение на Е.П.; външен зид; и
избено помещение на В.В., отгоре - апартамент на Я.П.; ведно с 11.10% (единадесет цяло и
десет процента)идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху
терена, върху който е построена сградата; представляващ парцел VI - шести, в квартал 278 -
двеста седемдесет и осем, по плана на гр.Бургас, при граници на парцела: ул.’’Патриарх
Евтимий”, ул.”Уилям Гладстон”, ул.”Хан Крум”, ул.”Иван Вазов“ срещу задължението и за
гледане и издръжка.
Според ищеца договорът е сключен без основание, поради наличието на заболяване
на прехвърлителя, предполагащо настъпване на скорошната му смърт, с което обстоятелство
ответницата е била наясно. Именно знанието на ответницата за състоянието на
прехвърлителя, водело до неговата нищожност, поради липса на основание.
Противоречието с добрите нрави се извежда отново от поведението на ответницата,
която недобросъвестно се възползвала от уязвимото състояние на прехвърлителя, с
намерение да не го издържа и гледа дълъг период от време, което предвид знанието и за
неблагоприятните прогнози се явявало несъразмерна престация по договора. Нарушението
на добрите нрави, според ищеца, се изразявало именно в неравностойността на насрещните
задължения по договора. Казаното се потвърждавало от скорошната смърт на наследодателя
на ищеца.
Уточнява се също така, че непосредствено преди сключване на процесния договор на
Х.В. е поставена диагноза рак на левия бял дроб. Сочи се също така, че наследодателят на
ищеца към датата на извършване на сделката е бил наясно с онкологичното заболяване, от
което страда. Твърди се, че поетите задължения от ответницата по договора не се
изпълнявали, а нуждата на прехвърлителя от грижи останала неудовлетворена.
Неизпълнението било съществено и значително. Според ищеца не ставало ясно как
ответницата е полагала грижи за баща му, след като е живяла в София, а прехвърлителят се е
намирал в гр.Бургас. В тежест на ответницата било да установи, че е изпълнявала договора
точно, като е предоставяла ежедневно и непрекъснато грижи и издръжка на кредитора.
Поетото с договора задължение за издръжка било единно и неделимо и трябвало да се
осъществява чрез престиране на грижа и издръжка постоянно и в пълен обем, до края на
живота на прехвърлителя. Предвид неизпълнението на тези две ежедневни задължения за
даване на издръжка и полагане на грижи за прехвърлителя, ответницата се явявала
неизправна страна, от което следвало, че са налице основания за разваляне на договора.
В постъпилия отговор ответницата намира исковите претенции срещу нея за
неоснователни. Сочи, че с прехвърлителя се познавали от 14 години и правили планове да
2
остареят заедно, но за нещастие Х.В. се разболял. Ищецът дори не отишъл на погребението
на баща си, като въобще не се интересувал от него.
Оспорва се твърдението за неизпълнение по договора от нейна страна. Ответницата
се противопоставя на тезата, развита в исковата молба за неизбежната смърт на
прехвърлителя и нейното знание за това. Според нея поставянето на тежка диагноза не
означава непременно скорошна смърт на пациента. Допускането, че е възможен
неблагоприятен изход от болестта не било равнозначно на знание за близка смърт и не
лишавало уговорените престации по алеаторния договор от еквивалентност.
Излага се също така, че инициативата за сключване на сделката била на
прехвърлителя, като в случая следвало да се отчетат както положените грижи за минал
период, така и тези след подписване на договора, които продължили повече от година.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището
на страните, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Не се спори между страните, че наследодателят на ищеца Х.Д.В. е прехвърлил на
ответницата Л. К. С. процесния недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане.
Сделката е обективирана в нотариален акт №****** от ****г. по описа на нотариус Станка
Димова. Не е спорно също така, че праводателят по сделката е починал на ***** г., поради
онкологично заболяване.
От свидетелските показания се установява, че ответницата Л. С. и Х.В. са живели
дълги години съвместно, като до последно ответницата е била при Х.В. и му е помагала.
По делото са представени от ответницата писмени доказателства: касови бележки,
приходни квитанции, пълномощно, издадено на ответницата, което да послужи пред СГКК
Бургас и Данъчна служба – Бургас, снимков материал, фактури, разписки за направени
плащания за битови нужди, копия на касови бележки, копия на билети за градския
транспорт, медицински рецепти, саморъчно написано изявление от ответницата за
извършено плащане за ремонт, фактура за строителни материали, разписка за извършено
плащане с подпис от домоуправителя на входа, договор за ремонтни дейности, разписки за
извършени плащания.
От приложените по делото удостоверения от НОИ е видно какви суми от пенсии и
добавки са били получавани от Х.В. и Л. С. за периода от 01.2019г. до 06.2021 г.
При така установените факти, съдът прави следните изводи:
Твърденията на ищеца, че договорът е нищожен поради липса на основание, предвид
наличие на заболяване на прехвърлителя, предполагащо настъпване на скорошната му
смърт, за което обстоятелство е било налице знание у приобретателката- ответница към
момента на сключването му са неоснователни.
Основанието е типичната непосредствена цел, която се преследва с предоставянето
на имуществената облага, желаният правен резултат от сделката, който се явява и причина
за нейното сключване. В хода на делото не са събрани доказателства, че страните по
сделката не са искали постигане ефекта на типичната и непосредствена цел на договора за
прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, а са желаели друг
резултат. Според чл.26 ал.2 изр. последно ЗЗД основанието се предполага до доказване на
противното, като в тежест на ищеца съобразно разпоредбата на чл.154 ал.1 ГПК е да обори
тази презумпция. Липсата на основание предполага липса на престации, което в конкретния
случай не е на лице.
Договорът за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане не е
изрично уреден в закона и сключването му следва общото правило на чл. 9 ЗЗД за свобода
на договарянето, доколкото не противоречи на закона и добрите нрави. Касае се за
двустранен, възмезден, алеаторен договор, т. е. обемът и продължителността на престацията
3
на приобретателя не е определен във времето, зависи от здравословното състояние на
прехвърлителя и продължителността на живота му. В съдебната практика се приема, че
когато имотът е прехвърлен само срещу задължение за бъдещи грижи при знанието на
приобретателя за предстоящата близка смърт на прехвърлителя и той няма намерение да
изпълнява поетото задължение, договорът е нищожен поради липса на основание. В
процесния казус, имотът е прехвърлен и заради положените от приобретателката грижи за
прехвърлителя и до момента на сключване на договора, т.е и за минал момент, а не само за
бъдещи грижи. Договор, с който се прехвърля недвижим имот срещу задължение за
издръжка и гледане в миналото и за в бъдеще има за основание придобиване на едно право
и при сключването му това основание е налице, защото вече са полагани грижи. За
бъдещите грижи престацията е неопределено по обем и зависи от продължителността на
живота на прехвърлителя, което обстоятелство в настоящия случай не е било известно на
страните. Независимо, че прехвърлителят е страдал от тежко заболяване, което в повечето
случай води до летален край и приобретателят е знаел за това, не може да се приеме, че
липсва основание за бъдещите грижи. Според практиката на ВКС, настъпването на смърт
съвсем скоро след датата на договора се предполага, когато е налице тежко заболяване,
каквото е онкологичното, от каквото е страдал и прехвърлителя Х.В., но при изпадане в така
наречения "терминален стадий", предшестващ смъртта в период от няколко дни,
характеризиращ се с пълна физическа изнемощялост, невъзможност и за елементарни
движения, често или постоянно изпадане в безсъзнание и т. н., като изискваният времеви
период от сделката до настъпването на смъртта е съвсем кратък – дни до един месец /р. №
420 от 11.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 99/2011 г., III г. о., р. № 569 от 8.03.2011 г. на ВКС
по гр. д. № 76/2009 г,. IV г. о. /. Само по себе си допускането, че прехвърлителят по
алеаторния договор за продажба на недвижим имот срещу задължение за издръжка и
гледане може да умре, не е равнозначно на знание за близка, скорошна и неизбежна смърт и
не лишава уговорените насрещни престации от еквивалентност.
Процесната сделка е сключена на 11.06.2020 г., към която дата се установява, че
онкологичното заболяване на Х.В. е било известно на страните по сделката, но не е било в
терминален стадий. Праводателят е упълномощил ответницата да подготви нужните
документи за сделката, тъй като се е възстановявал от престой в болницата и извършена му
оперативна интервенция, но е присъствал лично при подписването й. След сключване на
договора, В. се е подложил на лечение, което е продължило повече от година след поставяне
на диагнозата за онкологичното заболяване до ***** г., когато праводателя на ответницата е
починал. При тези обстоятелства не може да се приеме, че при сключване на процесния
договор се е предполагало скорошно настъпване на смъртта на прехвърлителя в рамките на
дни до месец, съответно и знание на приобретателката за това. При подписването на
договора Х. В. е бил в кондиция, адекватен, излизал е от дома си. До кончината му е
изминала година, през което време се е борил с болестта, а ответницата е била до него и е
полагала грижи за него. Вече беше казано, че само по себе си допускането, че
прехвърлителят по алеаторния договор за продажба на недвижим имот срещу задължение за
4
издръжка и гледане може да умре, не е равнозначно на знание за близка, скорошна и
неизбежна смърт и не лишава уговорените насрещни престации от еквивалентност. Следва
да бъде посочено още, че е възможно задълженията за грижи и издръжка да надхвърлят
значително полученото, но има и вероятност стойността на прехвърления имот да надхвърля
многократно паричната равностойност на престираните грижи и издръжка. Не е и
необходимо следователно насрещните престации да са еквивалентни, достатъчно е те да са
съизмерими, още повече, че в случая се касае за полагане на грижи, дадени и за минал
период от време.
Болестното състояние на прехвърлителя и знанието на това състояние от
приобретателя не означава, че договорът е лишен от основание. Житейски оправдано е
именно при продължително заболяване или при песимистична, след продължително
заболяване, прогноза, да се прибягва до прехвърляне на имот срещу задължение за гледане,
защото точно тогава прехвърлителят се нуждае от грижи, а и от издръжка. Само тогава,
когато смъртта последва твърде скоро след датата на договора и нейното настъпване е било
положително известно на приобретателя, договора би следвало да се признае за нищожен,
като такъв без насрещно основание. Известността на близкото настъпване на смъртта, ведно
с действителното й настъпване в сравнително известния кратък срок означава, че
приобретателят не е поел насрещно задължение. Такова успешно доказване обаче по делото
не е проведено.
По мнение на настоящия състав, внимателната оценка на събраните доказателства
налага непротиворечив извод, че В. е сключил процесния договор, отчитайки от една страна
положените от ответницата грижи за минал период от време и от друга, съзнавайки
необходимостта от увеличаване на тези грижи занапред, като тези обстоятелства са го
мотивирали да прехвърли недвижимия имот, поради което и сделката не е лишена от своето
основание. Прехвърлянето на имот срещу минали грижи прави сделката да е винаги с
основание. Поради изложеното процесният договор не е нищожен, поради липса на
основание. Сделката е действителна и е породила желаните от страните правни последици.
Неоснователна е и евентуалната претенция на ищеца за нищожност на процесния
договор на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, поради нарушаване на добрите нрави, тъй
като е налице несъизмерима престация по договора от страна на ответницата, която се
възползвала от уязвимото състояние на прехвърлителя, с намерение да не го издържа и
гледа дълъг период от време. На първо място следва да се посочи, че изискването за
равностойност на престациите е неприложимо при алеаторните договори, какъвто е
процесният, тъй като при тях насрещната престация е винаги неопределена по обем и във
времево отношение при сключване на сделката. Задължението за издръжка и гледане има за
предмет една продължителна престация, която следва да се изпълнява до смъртта на
прехвърлителя. Оттук следва, че продължителността й е свързана със събитие, за което не е
известно кога ще настъпи, което определя договора като алеаторен. Естеството на договора
и по-конкретно неговият алеаторен характер предполагат неустановеност на насрещната
престация на приобретателя във времето, тъй като никоя от страните не може и не би
5
следвало да може да предвиди кога ще настъпи смъртта на прехвърлителя, с който факт се
прекратява задължението за издръжка и гледане, освен ако то не е уговорено и в полза на
трето, преживяло лице. Ето защо, равностойността на престациите не е елемент от
фактическия състав и обективно не е възможно да бъде реализирана при алеаторния
договор, съответно липсата на такава не би могла да доведе до накърняване на установените
в обществото морални и нравствени норми, свързани с възникналите въз основа на него
гражданско правни отношения. На следващо място, както бе посочено по- горе, основанието
на договора е било и престиране на грижи за минал период, смъртта на прехвърлителя е
настъпила година след сключване на договора, през който период приобретателката също е
полагала грижи за него. По изложените съображения не може да се приеме, че е налице
накърняване на добрите нрави, от страна на последната.
Предвид отхвърлянето на втората претенция следва да бъде разгледан и
предявения при условията на евентуалност иск за разваляне на процесния договор на
основание чл.87 ал.3 ЗЗД - поради виновно неизпълнение на задълженията на ответницата.
На първо място съдът счита, че в настоящия казус е налице прехвърляне на недвижим имот
срещу грижа и издръжка, както за минал период от време, така и за в бъдеще и това следва
от съдържанието на процесния документ, в който е записано, че имотът се прехвърля на
срещу грижите положени от нея за прехвърлителя до този момент и срещу задължението и -
лично или чрез трето лице да поеме гледането издръжката на прехвърлителя, като му
осигури спокоен и нормален живот, такъв какъвто е водел до сега, докато е жив. Това
отбелязване в текста на договора съставлява признание на праводателя, че е издържан и
гледан от приобретателя до момента на сключване на сделката. При това положение следва
да се отбележи, че доколкото става дума за единен договор, то грижите и издръжката за
миналия период от време несъмнено са престирани и приети от прехвърлителя, такива
каквито са дадени, поради което и по отношение на тях няма как да се търси насрещно
изпълнение или да се разваля договора на посоченото основание. /решение
№327/25.02.2015г. по гр.д. №1205/2014г. на ВКС, ГК IV г.о. по чл.290 ГПК и решение № 88
от 16.04.2013г. по гр.дело № 528/12г. IV г.о. по чл.290 ГПК/ Полагането на грижи в минал
период от време, макар и такова доказване в настоящия случай да не е необходимо, се
установява убедително по делото, предвид обстоятелството, че прехвърлителят е живял с
ответницата в едно домакинство от около 12-13 години, като не са се разделяли и не се е
оплаквал от отношението и, като именно в този смисъл са показанията на свидетелите Р. и
К.. Свидетелите сочат, че ответницата е била постоянно с В., като двамата са излизали
заедно, пазарували са, живеели са в разбирателство. Свидетелят Р. го е посетил в дома му
няколко месеца преди кончината му, като сочи, че видимо е бил болен и отслабнал, но бил в
адекватно състояние. Свидетелят К. заявява, че няколко пъти е ходел да помага на Л. да
вдигат Х., тъй като тя не можела. И двамата свидетели са категорични, че именно
ответницата се е грижила за В. до края на живота му. От приложените по делото
доказателства се установява, че ответницата се е погрижила и за погребението и поставянето
на надгробен паметник на праводателя В.. Ищецът не отрича, че не е поддържал близки
6
контакти със своя баща, още по- малко е полагал грижи за него, когато е имал нужда от това,
дори не е присъствал на погребението му, нито сочи основателни причини за това.
Според посочената по-горе съдебна практика прехвърлянето на имот срещу минали
грижи прави същото с основание, дори когато на страните е била известна предстоящата в
съвсем близко бъдеще смърт на прехвърлителя. Следователно и в настоящия казус е
неприложима разпоредбата на чл.88 ЗЗД, като е недопустимо съдът да определя, каква част
от имота страните са се съгласили да прехвърлят срещу миналите и каква част- срещу
бъдещите грижи. Тъй като договорът е единен, той подлежи на разваляне изцяло и то само,
когато неизпълнението е значително, независимо от това каква е изпълнената част. От
показанията на свидетелите К. и Р. също се установява, че ответницата е била през цялото
време с праводателя по договора. Свидетелят К. заявява, че се е срещал с тях почти всеки
ден, на пейката пред общината. Уточнява, че ответницата е ходила с В. до Варна за
изследвания, както и че не му разрешавала да си купува цигари (което съдът намира за
разбираема грижа, с оглед на здравословното му състояние). Свидетелят Р. също твърди, че
страните по договора са били заедно, излизали са навън, а когато В. бил в болница, Л. го
посещавала, купувала му е храна от магазините постоянно. Съдът не кредитира показанията
на свидетелите К. и Р. в частта им, в която завяват, че В. не разполагал с пари и ответницата
не му е разрешавала да осъществява контакти със сина си. Техните твърдения в тази част са
противоречиви, тъй като от друга страна твърдят, че В. им е споделял, че разполага доста
пари, а относно забраната от страна на ответницата праводателят и да поддържа контакт със
сина си, показанията им почиват на предположения, а не на лични възприятия. Няма данни
по делото, ищецът от своя страна да се е интересувал от здравословното състояние на баща
си или да е правел опити да общува с него. Х.В. безспорно е взел лично решение кой да
полага грижи за него, с оглед на здравословното му състояние, като е предпочел това да
бъде ответницата.
По мнение на съдебния състав, по делото не са ангажирани доказателства и не се
установява наличието на значително неизпълнение на ангажиментите на ответника по
договора, съотнесено към общо положените грижи за минал и бъдещ период, поради което и
искът е останал недоказан и подлежи на отхвърляне като неоснователен.
Не е необходимо да бъде обсъждано твърдението, че С. не е издържала В., защото не
разполагала с достатъчно собствени доходи, тъй като състоянието, в което се е намирал
праводателя след сключване на договора не е предполагало даване на парична издръжка. Не
се установява от данните по делото болният да се е нуждаел от парична издръжка, която да
не му е била осигурена, от друга страна се е нуждаел от храна, лекарства и санитарни
грижи, а както вече се посочи по-горе такива ежедневни грижи са и били осигурени от
ответницата.
По изложените съображения се налага извода, че не са налице предпоставките за
разваляне на договора, поради виновно неизпълнение от страна на ответника, поради което
и предявеният иск по чл.87 ал.3 ЗЗД е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Предвид изхода на спора и на основание чл.78 ал.3 ГПК ищецът следва да заплати на
ответника направените в настоящото производство разноски, но тъй като същата не е
поискала (искане в тази насока е направено едва с писмените бележки, като по делото не е
представен и списък на разноските по чл. 80 от ГПК), а и няма данни да е направила, такива
не следва да и бъдат присъдени.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
7
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г. Х. В., ЕГН **********, с адрес *******, със съдебен
адрес Бургас, ул.“Граф Игнатиев“ №7 срещу Л. К. С., ЕГН **********, с адрес ******** иск
за прогласяване нищожност на договор за прехвърляне на собственост върху недвижим
имот срещу поемане на задължение за гледане и издръжка, материализиран в нотариален
акт №****** от ******г. по описа на нотариус Станка Димова на основание чл.26 ал.2
предл.4 ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г. Х. В., ЕГН **********, с адрес *******, със съдебен
адрес Бургас, ул.“Граф Игнатиев“ №7 срещу Л. К. С., ЕГН **********, с адрес ******** иск
за прогласяване нищожност на договор за прехвърляне на собственост върху недвижим
имот срещу поемане на задължение за гледане и издръжка, материализиран в нотариален
акт №******* от ******г. по описа на нотариус Станка Димова на основание чл.26 ал.1
предл.3 ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г. Х. В., ЕГН **********, с адрес *******, със съдебен
адрес Бургас, ул.“Граф Игнатиев“ №7 срещу Л. К. С., ЕГН **********, с адрес ******** иск
за разваляне на договор за прехвърляне на собственост върху недвижим имот срещу
поемане на задължение за гледане и издръжка, материализиран в нотариален акт №******
от *****г. по описа на нотариус Станка Димова на основание поради неизпълнение на
основание чл.87 ал.3 ЗЗД.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Бургаския апелативен съд.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
8