РЕШЕНИЕ
№ 257
гр. Перник , 24.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на десети ноември, през две хиляди и двадесета година в
следния състав:
Председател:МИЛЕНА Р. ДАСКАЛОВА
Членове:РЕНИ П. КОВАЧКА
МАРИНЕЛА К. МАРИНОВА-
СТОЕВА
като разгледа докладваното от МАРИНЕЛА К. МАРИНОВА-СТОЕВА
Въззивно гражданско дело № 20201700500581 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на А. Д. К. , В. Х. К. , Е. Х. К. и С. Х. А. ,
подадена чрез адв. В. М., против решение № 1116/12.08.2020 г., постановено по гр.д.
№ 7164/2019 г. на Районен съд – Перник, с което са отхвърлени предявените от А. Д. К.
, В. Х. К. , Е. Х. К. и С. Х. А. срещу „Топлофикация –Перник“ АД отрицателни
установителни искове да бъде признато за установено между страните, че всеки от
четиримата ищци не дължи на ответното дружество, поради погасяване по давност,
сумата в размер на 773,62 лева – главница за неплатена топлинна енергия; 235, 43 лева
– мораторна лихва и 47,77 лева - разноски, които вземания са установени с решение №
456/09.06.2010 г. по гр. д. № 142 по описа за 2010 г. на Пернишки районен съд
(постановено за установяване на вземания по заповед за изпълнение по ч. гр. д. №3201
по описа за 2009 г. на Пернишки районен съд) и за които е издаден изпълнителен лист
по ч. гр. д. № 3201 по описа за 2009 г. на Пернишки районен съд, както и с което
решение са осъдени да заплатят на ответното дружество всеки по 43,00 лева – разноски
по делото.
В жалбата по изложени съображения за неправилност на
1
първоинстанционното решение се иска отмяната му и уважаване на предявените
искове. Жалбоподателите поддържат, че последното валидно изпълнително действие
по изп.д. № 20118580401364 по описа на ЧСИ У. Д., е извършено на 07.01.2014 г. и
неправилно районният съд е счел, че с депозираната от ответника молба от 06.07.2015
г. е прекъсната погасителната давност за вземанията. Излагат се подробни
съображения в подкрепа на този извод, като се прави разграничение между действия,
годни да прекъснат перемцията и такива, прекъсващи погасителната давност. Считат,
че от последното валидно изпълнително действие – 07.01.2014 г. до 27.02.2019г.
давността за вземанията е била изтекла, тъй като молбите от 06.07.2015 г., 03.02.2017 г.
и 30.11.2017 г. не са прекъснали теченето на същата. Жалбоподателите обосновават, че
поради несъобразяване с тълкувателната практика на ВКС, неправилно тълкуване и
прилагане на закона първоинстанционният съд е постановил неправилно решение,
което следва да бъде отменено. Претендира се присъждането на разноски съгласно
представени списъци по ч. 80 ГПК.
Въззиваемата страна – „Топлофикация - Перник”АД не е депозирала отговор
в законоустановения срок. С молба от 06.11.2020г. оспорва въззивната жалба и моли за
потвърждаване на първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно.
Претендира присъждане на разноски съобразно приложен списък по чл. 80 ГПК.
Релевира възражение за прекомерност на претендираното от процесуалния
представител на жалбоподателите адвокатско възнаграждение.
Пернишкият окръжен съд, при извършената по реда на чл. 269, изр. 1
ГПК служебна проверка, намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
Съдът при въззивния контрол за правилност на обжалваното решение в
рамките, поставени от въззивната жалба, след като прецени доказателствата по делото
и доводите на страните, намира от фактическа и правна страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искове с правно основание чл. 439 от
ГПК.
А. Д. К. , В. Х. К. , Е. Х. К. и С. Х. А. са отправили искане до съда да се
признае за установено по отношение на ответното дружество, че всеки един от
четиримата ищци не дължи на ответното дружество, поради погасяване по давност,
сумата в размер на 773,62 лева – главница за неплатена топлинна енергия; 235, 43 лева
– мораторна лихва и 47,77 лева - разноски, които вземания са установени с решение №
456/09.06.2010 г. по гр. д. № 142 по описа за 2010 г. на Пернишки районен съд
(постановено за установяване на вземания по заповед за изпълнение по ч. гр. д. №3201
по описа за 2009 г. на Пернишки районен съд) и за които е издаден изпълнителен лист
по ч. гр. д. № 3201 по описа за 2009 г. на Пернишки районен съд.
2
Ответното дружество е оспорило иска с твърдения, че е приложима
петгодишната давност по чл. 110 ЗЗД, като давността е прекъсвана и същата не е
изтекла.
Установено по делото е следното:
Оспорените вземания са в общ размер 3094, 49 лв. – главница /топлинна
енергия/, 941, 72 лв. - мораторна лихва и 191, 09 лв. –разноски, за които в полза на
"Топлофикация Перник" АД срещу наследодателя на ищците е издаден изпълнителен
лист от *** г. по влязла в сила заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Съществуването
на сумите, предмет на заповедта за изпълнение, е установено с влязло в сила на
27.07.2010г. решение № 456/09.06.2010 г. по гр.д. № 142/2010г. на РС-Перник.
Въз основа на изпълнителния лист по молба на ответното дружество от
01.09.2011 г. е образувано изп. дело № 1364/2011 г. по описа на ЧСИ А. В., в която
взискателят е поискал прилагане на конкретни изпълнителни способи съгласно чл. 426,
ал. 2 ГПК – запор, спиране от движение на МПС и възбрана.
Със запорни съобщения от *** г. и *** г. е наложен запор върху пенсията на
длъжника и е наредено на РУ „СО” – П. да превежда дължимите суми. Въз основа на
наложените запори са преведени по сметка на взискателя постъпилите от третото
задължено лице суми както следва: 272,16 лв. на *** г.; 272,16 лв. на *** г.; 272,16 лв.
на*** г., 135,08 лв. на *** г., 272,16 лв. на *** г.; 272,16 лв. на *** г.; 272,16 лв. на ***
г., 135,08 лв. на *** г., 295,15 лв. на *** г.; 204,10 лв. на *** г.; 204,10 лв. на *** г. и
107,05 лв. на ***г.
С писмо от *** г. на НОИ – ТП – П. се уведомява съдебния изпълнител, че
длъжникът е починал. С писмо, получено на ***г., съдебният изпълнител е указал на
взискателя да изрази становище за продължаване на изпълнителното производство и да
внесе такса за снабдяване с удостоверение за наследници. С молба *** г. от взискателя
е поискано да се извършат справки за установяване наличие на лична пенсия за
прослужено време и старост или регистриран трудов договор на длъжника и при
наличие на такива да се пристъпи към налагане на запор на вземанията на длъжника, а
също така да се провери декларирано недвижимо имущество и при установяване на
такова да се впише възбрана.
С постановление от 04.01.2017 г. на съдебния изпълнител е прекратено
производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
Въз основа на процесния изпълнителен лист и с молба вх.№ 17366/03.02.2017
г. на „Топлофикация - Перник” АД е образувано изпълнително дело № 529/2017 г. по
описа на ЧСИ У. Д.. В цитираната молба е направено искане за налагане на запор
3
върху банкови сметки на длъжника в „Уникредит Булбанк“ АД и като длъжник е
посочено лицето Х. К..
Съдебният изпълнител при извършени проверки се снабдил с удостоверение
за наследници на длъжника, от което е видно, че негови наследници са ищците по
настоящото дело.
С молба от 30.11.2017 г. на взискателя е поискано да се прехвърли
изпълнителното дело на ЧСИ С. Б..
С молба от 27.02.2019 г. взискателят е поискал от ЧСИ У. Д. да се извърши
справка в БНБ за банкови сметки на длъжника и да се наложи запор при наличие на
такива.
На 13.06.2019г., видно от приемо-предавателния протокол, изпълнителното
дело е изпратено на ЧСИ С. Б. и впоследствие е образувано изп. д. № 1051/2019 г., по
което с молба вх. № 18620 от 19.07.2019 г. на взискателя е поискано налагането на
запор на вземанията на наследниците на Х. К., като на същата дата с постановление на
ЧСИ са конституирани като длъжници в процеса.
На *** г. са изпратени запорни съобщения за налагане на запор върху
вземания на длъжниците.
От С. А. и Е. К. са принудително събрани суми, с които плащания при
съобразяване като ориентир с изготвената в изпълнителното производство експертиза
се установява, че същите не са изплатили своята част от задължението, поради което
имат правен интерес от предявяване на настоящите искове.
При така установената фактическа обстановка, районният съд е отхвърлил
иска. Съдът е приел, че срокът на погасителната давност по отношение на процесните
вземания съгласно чл. 117, ал. 2 ЗЗД е петгодишен и е започвал да тече на 27.07.2010
г.. Обосновал е, че давността е прекъсвана с предприемането на кое да е изпълнително
действие в рамките на определен изпълнителен способ, а именно на 01.09.2011 г.,
когато е подадена молбата за образуване на изпълнително дело № 1364/2011 г. по
описа на ЧСИ А. В., съдържаща искане за прилагане на конкретни изпълнителни
действия, с изпращането на запорно съобщение на *** г. и принудителното събирането
на суми на *** г., *** г., *** г. и *** г., със запорното съобщение от *** г. и
принудителното събиране на суми на *** г., *** г., *** г. и *** г., на *** г., когато
взискателят е направил искане за налагане на запор на вземанията на длъжника, на
***г., когато в молбата за образуване изпълнително дело № 529/2017 г. по описа на
ЧСИ У. Д., е направено искане за налагане на запор, на *** г. и на датите на
принудителното събиране на суми от С. А. и Е. К. (като в последните случаи това има
4
действие само срещу тези двама длъжници). Съдът е формирал извод, че от 03.02.2017
г. е започвала да тече нова петгодишна давност, която не е изтекла към момента на
подаване на исковата молба или към момента на приключване на съдебното дирене
пред първа инстанция.
Фактическата обстановка, установена в хода на първоинстанционното
производство, изцяло се възприема от въззивната инстанция.
Към 01.09.2011 - датата на образуване на производство по първото
изпълнително дело е действало ППВС 3/18.11.1980г., съгласно което образуването на
изпълнителното производство прекъсва давността, а докато трае изпълнителното
производство давност не тече. Съгласно т. 10 от ТР № 2/26.06.2015г., постановено по
тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в изпълнителното производство давността се
прекъсва с всяко действие по принудително изпълнение, като от момента на същото
започва да тече нова давност, но давността не се спира. Разрешенията, дадени с ТР
2/2015г. на ОСГТК се прилагат занапред спрямо неприключилите съм момента на
обявяването му изпълнителни производства, т.е. тези разрешения се прилагат от датата
на обявяване на ТР 2/2015г. на ОСГТК – 22.06.2015г. или до 22.06.2015 г. давността по
отношение на спорните суми е била спряна поради факта, че за тяхното събиране е
образувано изпълнително производство. Давността е продължила да тече след
26.06.2015 г. На 19.07.2019 г по молба на „Топлофикация Перник” АД по изп. д. №
1051/2019 г. по описа на ЧСИ Б., е поискано прилагане на конкретни изпълнителни
способи спрямо наследниците на длъжника Х. К., от което и следва, че с
предприемането на изпълнителни действия по това изпълнително дело, давността
относно съдебно признатите вземания за главница, лихви и разноски, която е
петгодишна, е прекъсната и е започнала да тече нова давност, която не е изтекла към
предявяване на исковете. Следователно исковите претенции относно посочените
вземания са неоснователни. В този смисъл е и приетото в решение № 51/21.02.2019 г.
на ВКС по гр. д. № 2917/2018 г., решение № 170/17.09.2018 г. по гр. д. № 2382/2017 г.
по описа на ВКС, решение № 252/17.02.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1609/2019 г.
Във връзка с доводите на въззивниците следва да се посочи, че по принцип
предпоставките и действията за прекъсването на срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК не са
обусловени от тези за прекъсването и спирането на давностния срок и обратно, затова
срокът по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК би следвало да започне да тече отново, считано от
следващия ден на молбата по чл. 426, ал. 2 ГПК. Последицата, предвидена в чл. 433,
ал.1, т. 8 ГПК от бездействието на взискателя, би настъпила когато в продължение на 2
години от взискателя не са поискани "същински" изпълнителни действия по см. на т.
10 от цитираното ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Има
се предвид бездействие, при което поисканите вече такива не дават резултат, но не
5
когато срещу длъжника се предприемат успешно изпълнителни действия. От
последното постъпление на сума по образуваното изп. дело 1364/2011 г. на 07.01.2014
г. е започнал да тече срока по чл. 433, ал.1, т. 8 ГПК, като същият е изтекъл на
08.01.2016 г., когато изп. производство е прекратено. Прекратяването е настъпило по
силата на закона и без правно значение за това е дали съдебният изпълнител ще
постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще направи това.
Прекратяването на изп. производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК не води
до погасяване на материалното право и взискателят може да инициира по реда на чл.
426 ГПК наново изпълнително производство като се образува ново канцеларско дело
под нов номер въз основа на същия изпълнителен лист срещу същия длъжник до
изтичане на погасителната давност. В случая такова изпълнително производство е
образувано при ЧСИ С. Б. под № 1051/2019 г. и с молба от 19.07.2019 г. е поискано
налагането на запор и възбрана върху имуществото на наследниците на длъжника, въз
основа на която молба са предприети съответни изпълнителни действия.
Настоящият съдебен състав възприема възражението на въззивниците, че с
молба от 03.02.2017 г. за образуване на изпълнително дело пред ЧСИ У. Д., с посочени
в нея конкретни изпълнителни действия, не е прекъсната погасителната давност за
вземането, тъй като въпреки уведомяването на взискателя, че длъжникът е починал, то
насочването на изпълнение не срещу неговите наследници, а срещу неправоспособна
страна, по аналогия с приетото в ТР № 1/2017 г. на ОСГТК на ВКС, не може да породи
валидно процесуално правоотношение и съответно да се приеме за действие, годно да
прекъсне давността. В този смисъл не представлява такова действие, прекъсващо както
давността, така и срока по чл. 433, ал.1, т. 8 ГПК молба от 06.07.2015г., с която
взискателят е поискал извършване на справка за установяване на наличие на лична
пенсия за прослужено време и старост или регистриран трудов договор на длъжника и
налагане на запор върху вземанията на длъжника, както и справка за наличие на
имущество и налагане на възбрана, когато длъжникът е починал и взискателят е бил
уведомен за това, като му е указано да вземе становище относно продължаването на
изпълнителното производство и да внесе съответната такса за удостоверение за
наследници.
Следващото предприето действие, с което давността по отношение на
вземането е била прекъсната по отношение на всички длъжници е на 19.07.2019г., с
подаването на молба за налагане на запор и възбрана, както и впоследствие само
спрямо съответните длъжници с налагането на запори върху вземанията им и с
извършените постъпления по сметка на ЧСИ.
При така установената фактология, че последното действие, годно да
прекъсне давността действие, е искането за налагането на запор и възбрана от
6
19.07.2019 г., към датата на исковата молба – 13.11.2019 г. петгодишният давностен
срок все още не е изтекъл, поради което отрицателните установителни искове се явяват
неоснователни.
С решението си първоинстанционният съд е достигнал до идентичен краен
резултат с този на въззивния съд и макар по различни съображения същото следва да
бъде потвърдено изцяло, включително и в частта за присъдените в полза на ответника
разноски, правилно разпределени между страните при спазване на правилата по чл. 78,
ал. 3 ГПК. Въззивната жалба е неоснователна.
С оглед изхода на правния спор на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 78, ал.
8, вр. чл. 273 ГПК въззиваемото дружество има право да му бъде присъдено
възнаграждение, с оглед процесуалната защита от юрисконсулт пред настоящата
инстанция, в размер, определен от съда по реда на чл. 27 ЗПП, вр. чл. 25, ал. 1 от
Наредбата за заплащане на правната помощ. Предвид процесуалното поведение на
въззиваемото дружество и осъществените от него процесуални действия пред
въззивната инстанция, съдът определя размер на юрисконсултското възнаграждение от
100 лв., които ищците - въззивници разделно следва да бъдат осъдени да заплатят на
"Топлофикация Перник" АД, всеки по 25,00 лв.
Тъй като се касае за гражданско дело и цената на иска е под 5 000 лв., то
съгласно разпоредбата на чл. 280, ал.3, т.1, предл. 1-во от ГПК, решението не подлежи
на касационно обжалване.
С оглед на изложеното, Окръжен съд Перник
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1116/12.08.2020 г., постановено по гр. д. №
7164/2019 г. по описа на Районен съд – Перник.
ОСЪЖДА А. Д. К. , ЕГН **********, В. Х. К. , ЕГН **********, Е. Х. К. ,
ЕГН ********** и С. Х. А. , ЕГН **********, да заплатят, всеки от тях на
"ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК" АД, ЕИК ********* на основание чл. 78, ал. 3, вр. чл.
273 ГПК сумата от по 25, 00 /двадесет и пет/ лева – разноски за юрисконсултско
възнаграждение пред Окръжен съд - Перник.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
7
Членове:
1._______________________
2._______________________
8