№ 980
гр. София, 29.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично
заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Рени Коджабашева
Членове:Йоана Генжова
Антоанета Г. Ивчева
при участието на секретаря Капка Н. Лозева
като разгледа докладваното от Антоанета Г. Ивчева Въззивно гражданско
дело № 20211100510080 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С Решение № 20109972 от 05.05.2021 г., постановено по гр. д. №
14440/2019 г. по описа на СРС, I ГО, 169 състав, е отхвърлен предявеният от Б.Б.
В. срещу „П.К.Б.“ ЕООД главен иск с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.
22 ЗПК за прогласяване за нищожен Договор за потребителски кредит „П.К.С.“ №
**********/09.05.2018 г. Със същото съдебно решение първоинстанционният съд
е уважил предявеният от Б.Б. В. срещу „П.К.Б.“ ЕООД в условията на
евентуалност иск с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 21, ал. 1 ЗПК, вр. чл.
19, ал. 4 ЗПК, като са прогласени за нищожни раздел шести от Договор за
потребителски кредит „П.К.С.“ № **********/09.05.2018 г., озаглавен
„Параметри“, в частта, регламентираща заплащането на възнаграждение за
закупен пакет от допълнителни услуги и размера на месечната погасителна вноска
по закупен пакет от допълнителни услуги, както и клаузите на чл. 15, т. 1 – 5 от
Общите условия към Договор за потребителски кредит „П.К.С.“ №
**********/09.05.2018 г.
Подадена е въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното производство
Б.Б. В. срещу решението в частта, с която е отхвърлен предявеният главен иск с
правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД. Обосновават се съображения, че СРС следвало
да приложи правните последици, установени в разпоредбата на чл. 22 ЗПК – да
прогласи за недействителен процесния договор за потребителски кредит, поради
неспазване на изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК.
Същевременно, обвързва извод за недействителност на договора и с доводи за
1
нищожност на клаузите, установяващи размера на годишния лихвен процент,
годишния процент на разходите и на възнаграждението за допълнителни услуги.
Искането до въззивния съд е да отмени решението в обжалваната част и да уважи
предявения главен иск. Претендират се разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
въззиваемия (ответника) „П.К.Б.“ ЕООД, с който оспорва подадената жалба като
неоснователна, като застъпва и подробно обосновава становище за правилност и
законосъобразност на първоинстанционното решение в обжалваната част. Моли
за оставяне без уважение на въззивната жалба и за потвърждаване на
постановеното решение в обжалваната част. Претендира разноски и заявява
възражение за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение на
насрещната страна.
Софийски градски съд, като съобрази доводите на страните и събраните
по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа
и правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с
изключение на случаите, когато следва да приложи императивна
материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от
страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
След извършената служебна проверка на първоинстанционното решение,
настоящият съдебен състав намира, че то е валидно и допустимо в обжалваната му
част, като по същество намира следното:
Не е спорно между страните обстоятелството, а и от събраните по делото
писмени доказателства се установява наличието на облигационно отношение,
възникнало въз основа на Договор за потребителски кредит „П.К.С.“ №
**********/09.05.2018 г., сключен между „П.К.Б.“ ЕООД, от една страна, в
качеството на заемодател, и Б.Б. В., от друга страна, в качеството на
заемополучател, по силата на който заемодателят е предоставил на
заемополучателя заемна сума в размер на 3000 лева, от които 1033,17 лева за
рефинансиране, със срок на връщане 36 месеца, при размер на месечна вноска от
146,39 лева, годишен процент на разходите /ГПР/ от 49,90 %, годишен лихвен
процент /ГЛП/ от 41,17 %, лихвен процент на ден от 0,11 % и дължима сума по
кредита от 5270,04 лева. Уговорена е и клауза за закупен пакет допълнителни
услуги срещу сумата от 3801,96 лева, платими на вноски от по 105,61 лева, като по
този начин общото задължение по договора възлиза на 9072 лева при общ размер
на погасителната вноска от 252 лева.
Процесният договор попада в обхвата на регулация на Закона за
потребителския кредит (обн. ДВ, бр. 18/5.03.2010 г., в сила от 12.05.2010 г.) –
ЗПК, който урежда особени изисквания за предоставяне на потребителски кредит,
а също и на Закона за защита на потребителите (обн. ДВ, бр. 99/9.12.2005 г., в
сила от 10.06.2010 г.) – ЗЗП, който урежда защита на определена категория
длъжници.
2
Съгласно чл. 22 ЗПК (в приложимата редакция към датата на сключване на
договора – ДВ бр. 61 от 25.07.2014 г., в сила от 25.07.2014 г.), когато не са спазени
изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 – 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 –
9 договорът за потребителски кредит е недействителен. Следва да се изясни, че
липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на
последиците по чл. 22 ЗПК – изначална недействителност на договора за
потребителски кредит, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване.
Тази недействителност също е по-особена по вид с оглед на установените в чл. 23
ЗПК последици, а именно че, когато договорът за потребителски кредит е обявен
за недействителен, отговорността на заемателя не отпада изцяло, тъй като
съгласно цитираната разпоредба той дължи връщане само на чистата стойност на
кредита, но не дължи връщане на лихви и другите разходи.
При проверка относно действителността на сключения между страните
договор настоящата въззивна инстанция констатира следното:
Процесният договор за потребителски кредит отговаря от външна страна на
установените в разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗПК изисквания за писмена форма, на
хартиен носител, както и на изискванията за сключването му по ясен и разбираем
начин – всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и
размер шрифт.
В съответствие с чл. 11, ал. 1, т. 7 ЗПК в процесния договор е посочен
общият размер на кредита от 5270,04 лева, сборуван от отделните стойности на
предоставената заемна сума и дължимата за периода на договора възнаградителна
лихва. Отделно е посочено общото задължение по договора от 9072 лева, ведно
със стойността на закупения пакет допълнителни услуги. В чл. 3 от Общите
условия, неразделна част от договора, са посочени и условията за усвояване на
заемната сума.
Процесният договор за кредит не е сключен при условията на разсрочено
плащане за стока или услуга, поради което разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 8 ЗПК е
неприложима.
Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК договорът за потребителски кредит следва
да съдържа лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс
или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен
процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения
процент, ако при различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти,
тази информация се предоставя за всички лихвени проценти. Така поставените
нормативни изисквания са свързани с възможността за промяна на първоначално
уговорения лихвен процент. В случая такъв е уговорен като постоянен, а не
променлив, поради което е достатъчно да бъде посочен размера на същия, което е
сторено в договора. При фиксиран лихвен процент не е необходимо посочване на
периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент, като не
важи изискването за посочване на методиката за определянето му.
В процесния договор годишният процент на разходите е фиксиран като
абсолютна процентна стойност – 49,90 %. В разпоредбата на чл. 5.2. от Общите
условия, неразделна част от договора, са посочени взетите предвид допускания,
използвани при изчисляване на ГПР по определения в Приложение № 1 начин, а
3
именно, че договорът за потребителски кредит ще е валиден за срока, за който е
бил сключен, и кредиторът и потребителят ще изпълняват своите задължения в
съответствие с условията и сроковете по договора; както и че ГПР по кредита се
изчислява, като се приеме, че лихвата и другите разходи са неизменни спрямо
техния първоначален размер и ще се прилагат до изтичането на срока на договора.
В чл. 5.2.2 от Общите условия е посочено, че първоначалното изчисление на ГПР
по договора се прави, като се приеме, че лихвата и другите разходи са неизменни
спрямо техния първоначален размер и ще се прилагат до изтичането на срока на
договора. По този начин от страна на кредитодателя са изпълнени изискванията на
разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
В съответствие с чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК условията за издължаване на
кредита от потребителя са обективирани в погасителен план, съдържащ
информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на всяка
дължима месечна погасителна вноска, каквото е законовото изискване при
договори за кредит с фиксиран лихвен процент. Едновременно с това са посочени
поотделно както размерът на вноската по кредита, така и размерът на включените
в него компоненти – главница и лихва, размерът на вноската по закупения пакет
от допълнителни услуги. В случая лихвата е с фиксиран процент и не е
необходимо да се посочва последователността на разпределение на вноските
между различните неизплатени суми, което изискване е поставено само при
различни лихвени проценти за целите на погасяването.
В съответствие с чл. 11, ал. 1, т. 12 ЗПК, в чл. 7.3 от Общите условия е
установено правото на кредитополучателя при погасяване на главницата по
договора да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от
изпълнението на договора, извлечение по сметка под формата на погасителен
план за извършените и предстоящите плащания, сроковете и условията за
извършването на тези плащания.
Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 20 ЗПК, в договора за кредит следва да е посочена
информация за наличието или липсата на право на отказ на потребителя от
договора, срока, в който това право може да бъде упражнено, и другите условия
за неговото упражняване, включително информация за задължението на
потребителя да погаси усвоената главница и лихвата съгласно чл. 29, ал. 4 и ал. 6
ЗПК, както и за размера на лихвения процент на ден. Въззивният състав намира,
че и тези изисквания са били спазени при съставяне на процесния договор за
кредит, доколкото в т. 7.1 от Общите условия на договора е изрично предвидено,
че кредитополучателят има право да се откаже от договора, като е точно
регламентиран и начинът и срокът, в който може да стори това – чрез отправяне
на писмено предизвестие в четиринадесетдневен срок, считано от датата на
неговото сключване или в случай че кредитополучателят е избрал договора,
общите условия и погасителния план да бъдат изпратени по реда на чл. 13.1 от
договора – от датата на тяхното получаване. Договорени са и условията за
упражняване на това право, а именно, че в срок не по-късно от 30 дни от датата на
изпращане на уведомлението, кредитополучателят е длъжен да върне
предоставената главница по кредита, както и да заплати начислената лихва от
датата на усвояване на средствата по договора до датата на връщане на
главницата. Посочено е, че лихвата се изчислява на базата на уговорения в
4
договора лихвен процент на дневна база.
Кредитът не е предоставен под формата на овърдрафт, поради което и
разпоредбата на чл. 12 ЗПК е неприложима по отношение на процесния договор.
Предвид изложеното, настоящият въззивен състав намира, че процесното
кредитно правоотношение, възникнало между страните, отговаря на формалните
изисквания за действителност, установени в ЗПК, поради което исковата
претенция за прогласяване нищожността на целия договор за потребителски
кредит на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК се явява неоснователна.
Наведените във въззивната жалба оплаквания за нищожност на клаузите,
установяващи размера на годишния лихвен процент, годишния процент на
разходите и на възнаграждението за допълнителни услуги, дори при положителен
извод на съда за тяхната основателност, не са от естество да доведат до генерален
извод за недействителност на целия договор за потребителски кредит.
При тези съображения и поради съвпадане на правните изводи на двете
съдебни инстанции по съществото на спора, въззивната жалба се явява
неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното
решение в обжалваната част – потвърдено.
По разноските:
При този изход на правния спор с правна възможност да претендира
разноски за въззивното производство разполага само въззиваемата страна.
Последната претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение, което
въззивният съд след преценка на фактическата и правна сложност на спора и
фазата на производството, протекла без релевирането на нови доводи и без
събиране на доказателства, и на основание чл. 78, ал. 3, вр. ал. 8 ГПК, вр. чл. 37
ЗПрП, вр. чл. 25, ал. 1 НПрП определя в размер на 100 лева.
Мотивиран от изложеното, Софийски градски съд, ГО, IV-E въззивен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20109972 от 05.05.2021 г., постановено по
гр. д. № 14440/2019 г. по описа на СРС, I ГО, 169 състав, в обжалваната част, с
която е отхвърлен предявеният от Б.Б. В. срещу „П.К.Б.“ ЕООД иск с правно
основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК за прогласяване за нищожен Договор
за потребителски кредит „П.К.С.“ № ********** от 09.05.2018 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3, вр. ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 ЗПрП, вр. чл.
25, ал. 1 НПрП Б.Б. В. да заплати на „П.К.Б.“ ЕООД сумата от 100 лева,
представляваща разноски за въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване при условията на чл. 280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
5
2._______________________
6