№ 519
гр. Плевен, 01.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на седемнадесети
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря ИВАЙЛО П. ЦВЕТКОВ
като разгледа докладваното от ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20224400100551 по описа за 2022 година
Искове с правно основание чл. 2 ал. 1 т. 3 пр. 1 ЗОДОВ.
Постъпила е искова молба /ИМ/ от Т. Ж. С. чрез пълномощника му
адвокат Н. Я. от ПлАК против Прокуратурата на РБ, представлявана от
Главния прокурор, с която са предявени иск за сумата от 250 000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди и иск за
сумата от 2 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени
вреди в резултат на повдигнати обвинения по чл. 196 ал. 1 т. 1 вр. чл. 194 ал. 1
вр. чл. 29 ал. 1 б. „а“ и б. „б“ вр. чл. 18 от НК, по чл. 143 ал. 1 вр. чл. 18 от НК,
по чл. 199 ал. 1 т. 4 вр. чл. 198 ал. 1 вр. чл. 29 ал. 1 б. „а“ и б. „б“ от НК, за
които ищецът е оправдан с влязла в сила присъда по НОХД № 942/2020 г. по
описа на Окръжен съд Плевен, ведно със законната лихва върху главниците
на обезщетенията, считано от 20.05.2020 г. до окончателното й заплащане.
В ИМ се твърди, че е образувано ДП № 94/2020 г. по описа на ОП
Плевен по повод на извършен на 12.05.2020 г. грабеж, при който е пострадал
В.Й.М. от с. ****, обл. П.. Твърди се, че при разследване на посоченото по-
горе престъпление се провела акция ръководена от Главния прокурор на РБ, в
хода на която органите на МВР са извършили обиск в дома на ищеца в с.
****, община Д.М., след което ищецът се явил доброволно пред органите на
МВР и е бил задържан. Твърди се, че акцията и участието на Главния
1
прокурор в нея били медийно отразени, тъй като Главния прокурор се
срещнал със семейството на пострадА.я в с. ****, давал изявления и сред
обществеността станало известно, че има заподозрян извършител, който е
многократно осъждан и се укрива. Твърди се, че при извършване на обиска в
дома на ищеца преди задържането му е осъществено полицейско насилие
върху семейството му – родителите и брат му, както и са нанесени
имуществени вреди на дома на родителите му, за което е образувана преписка
в РП – Плевен, приключила с отказ да се образува наказателно производство
срещу служителите на МВР.
Твърди се, че с постановление на ОП Плевен от 20.05.2020 г. по
посоченото ДП ищецът е привлечен в качеството на обвиняем за това, че:
на 22.01.2020 г. в с. ****, обл. П., при условията на опасен рецидив се
опитал да отнеме чужди движими вещи от владението на собственика Б.Ц.К.
от с.с., без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като
опитът останал недовършен поради независещи от дееца причини -
престъпление по чл. 196 ал. 1 т. 1 вр. чл. 194 ал. 1 вр. чл. 29 ал. 1 б. „а“ и б. „б“
вр. чл. 18 от НК, за което се предвижда наказание от две до десет години;
на 22.01.2020 г. в с. ****, обл. П., се опитал да принуди Б.Ц.К. от с.с. да
пропусне нещо - да сигнА.зира на органите на МВР чрез телефон 112, като
употребил за това заплашване, като опитът не бил довършен поради
независещи от дееца причини – престъпление по чл.143 ал.1 вр.чл.18 ал.1 от
НК, за което се предвижда наказание лишаване от свобода до шест години;
На 12.05.2020 г. в с. ****, обл. П., при условията на опасен рецидив
отнел чужди движими вещи - сумата от 90 лв. от владението на собственика
В.Й.М. от с.с., с намерението противозаконно да ги присвои, като употребил
за това сила – престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 4 вр. чл. 198, ал. 1 вр. чл. 29,
ал. 1, б „а“ и б. „б“от НК.
Твърди се, че с определение № 296/22.05.2020 г. по ЧНД № 320/2020 г.
по описа на ПОС отношение на ищеца е взета мярка за неотклонение
„задържане под стража“ в качеството му на обвиняем по ДП № 94/2020 г. по
описа на ОП Плевен, след което ищецът сезирал съда трикратно с искания по
реда на чл. 65 от ГПК за изменение на определената му мярка за
неотклонение „задържане под стража“, по повод на които са образувани ЧНД
№ 420/2020 г., ЧНД № 474/2020 г. и ЧНД № 894/2020 г., всички по описа на
2
Окръжен съд Плевен, но с надлежни определения по посочените дела
Окръжен съд Плевен е оставил исканията без уважение, като определенията
са потвърдени с определения на ВтАС.
Твърди се, че след внесен обвинителен акт от ОП Плевен пред Окръжен
Съд Плевен е образувано НОХД № 942/2020 г. по описа на съда, по което
след разпоредително заседание на 25.01.2021 г. са проведени още четири
открити съдебни заседания съответно на:01.03.2021 г., 02.04.2021 г.,
13.05.2021 г. и 24.06.2021 г.. Твърди се, че с присъда от 24.06.2021 г. по
НОХД № 942/2020 г. Окръжен съд Плевен е оправдавал ищеца по
повдигнатите обвинения за престъплението по чл. 196 ал. 1 т. 1 вр. чл. 194 ал.
1 вр. чл. 29 ал. 1 б. „а“ и б. „б“ вр. чл. 18 от НК и престъплението по чл.143
ал.1 вр.чл.18 ал.1 от НК, но го е признал за виновен в извършване на
престъплението по чл. 199, ал. 1, т. 4 вр. чл. 198, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б „а“ и
б. „б“от НК и го осъдил на 12 години лишаване от свобода. Твърди се, че след
протест на ОП Плевен и жалба на ищеца е образувано ВНОХД № 264/2021 г.
по описа на ВтАС, приключило с решение № 127/01.11.2021 г., с което е
потвърдена присъдата на Окръжен съд Плевен. Твърди се, че след касационен
протест и касационна жалба е образувано КНД № 1073/2021 г. по описа на
ВКС, приключило с решение № 18/04.03.2022 г., с което е отменено решение
№ 127/01.11.2021 г. по ВНОХД № 264/2021 г. по описа на ВтАС в частта, в
която ищецът е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 199,
ал. 1, т. 4 вр. чл. 198, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б „а“ и б. „б“от НК и делото е
върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд в тази му част.
В останалата му част решението на ВтАС е оставено в сила. Твърди се, че
след връщане на делото във ВтАС е образувано ВНОХД № 81/2022 г. по
описа на ВтАС, приключило с присъда № 6/18.04.2022 г., с което е отменена
осъдителната присъдата на Окръжен съд Плевен, в частта, в която ищецът е
признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 4 вр. чл.
198, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б „а“ и б. „б“от НК и същият е оправдан по
повдигнатото срещу него обвинение. Твърди се, че присъда № 6/18.04.2022 г.
по ВНОХД № 81/2022 г. по описа на ВтАС не е протестирана и е влязла в
законна сила. Твърди, че в с. ****, в което живее е инициирана подписка от
294 жители, заведена на 27.02.2020 г. в Прокуратурата на РБ, която е
насочена срещу него, като счита, че причина за тази подписка са коментари на
служители на МВР и Прокуратурата. Твърди, че в хода на воденото срещу
3
него наказателно производство са извършени редица процесуални
нарушения, тъй като молбите не се придвижвА. своевременно, не му е
осигурен поискания защитник, разследващите органи действА. предубено,
поради зависимостта си от Главния прокурор, по чиято инициатива е
задържан ищеца според него.
Ищецът твърди, че е заплатил адвокатско възнаграждение за защита в
наказателното производство общо в размер на 2 000 лв., от които 400 лв.
платени по пълномощно от 20.05.2020 г., 1 000 лв. заплатени за защита по
ВНОХД № 204/2021 г. по описа на ВтАС и 600 лв. заплатени за защита пред
ВКС.
Ищецът твърди, че в резултат на образуваните срещу него досъдебно и
съдебно наказателно производство, в хода на които е бил привлечен като
обвиняем за тежки умишлени престъпления, а в последствие срещу него е
внесен обвинителен акт и са му повдигнати обвинения за същите
престъпления, спрямо него са извършени различни процесуално – следствени
действия и е взета мярка за неотклонение „задържане под стража“ за период
от 1 година и 11 месеца е претърпял значителни неимуществени вреди, които
оценява на 250 000 лв.. Твърди, че е бил в добро здравословно състояние
преди да се яви пред органите на МВР, но състоянието му се е влошило по
време на задържането му от органите на МВР в резултат на нанесения му
побой, претърпял силни емоционални притеснения от възможността да бъде
лишен от свобода за 12 години и тревоги за бъдещето си, притеснявал се от
шумния обществен отзвук на делото и наложилото се мнение, че трябва да
бъде осъден с максимална присъда лишаване от свобода от 15 години, не
можел да спи нощем от притеснения, станал тревожен, не можел да се
концентрира, затворил се в себе си и не общувал, притеснявал се, че хората по
улиците говорят, че е престъпник и негативното им отношение, чувствал се
несигурен, подтиснат, депресиран, близките му, приятелите и познатите му се
дистанцирА. от него, което му оказвала влияние, чувствал, че го гледат с укор
и презрение и няма място в обществото, чувствал се жертва на незаслужена
наказателна репресия и тормоз, чувствал се унижен, накърнени били честта и
достойнството му. Твърди, че въпреки изминалото време към датата на
подаване на ИМ емоционалното му състояние не е възстановено напълно и
същият не е успял да възвърне обичайния си начин на живот и доброто си име
в обществото.
4
Моли съда като съобрази изложеното в ИМ и събраните по делото
доказателства да постанови решение, с което да осъди ответника да му
заплати претендираните суми за обезщетения за неимуществени и
имуществени вреди, ведно със законната лихва върху всяко от тях, като му
присъди и направените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ал. 2 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника
Прокуратурата на РБ, представлявана от Главния прокурор, депозиран от
прокурор в ОП Плевен И.Ш., в който се оспорва основателността на
предявените искове. Ответникът твърди, че ДП е образувано на 12.05.2020 г.
срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 198 ал. 1 от НК, а
ищецът е привлечен като обвиняем с постановление от 11.11.2020 г. за
престъпления по чл. 196 ал. 1 т. 1 вр. чл. 194 ал. 1 вр. чл. 29 ал. 1 б. „а“ и б. „б“
вр. чл. 18 ал. 1 от НК, по чл. 143 ал. 1 вр. чл. 18 ал. 1от НК, по чл. 199 ал. 1 т. 4
вр. чл. 198 ал. 1 вр. чл. 29 ал. 1 б. „а“ и б. „б“ от НК. Твърди се, че на
21.12.2021 г. е бил изготвен обвинителен акт срещу ищеца за същите
престъпления.Твърди се, че с присъда от 24.06.2021 г. по НОХД № 942/2020
г. Окръжен съд Плевен е признал ищеца за невинен по повдигнатото и го е
оправдал по повдигнатите обвинения по чл. 196 ал. 1 т. 1 вр. чл. 194 ал. 1 вр.
чл. 29 ал. 1 б. „а“ и б. „б“ вр. чл. 18 ал. 1 от НК и по чл. 143 ал. 1 вр. чл. 18 ал.
1от НК, като го е признал за виновен и осъдил на 12 години лишаване от
свобода за престъплението по чл. 199 ал. 1 т. 4 вр. чл. 198 ал. 1 вр. чл. 29 ал. 1
б. „а“ и б. „б“ от НК. Присъдата на Окръжен съд Плевен е потвърдена с
решение решение № 127/01.11.2021 г. по ВНОХД № 264/2021 г. на ВтАС. С
решение № 18/04.03.2022 г. по КНД № 1073/2021 г. ВКС е отменил решение
№ 127/01.11.2021 г. по ВНОХД № 264/2021 г. по описа на ВтАС в частта, в
която ищецът е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 199,
ал. 1, т. 4 вр. чл. 198, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б „а“ и б. „б“от НК и делото е
върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд в тази му част.
С влязла в сила на 04.05.2022 г. присъда № 6/18.04.2022 г. по ВНОХД №
81/2022 г. по описа на ВтАС е отменена осъдителната присъдата на Окръжен
съд Плевен в частта, в която ищецът е признат за виновен в извършване на
престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 4 вр. чл. 198, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б „а“ и б.
„б“от НК и същият е оправдан по повдигнатото срещу него обвинение.
Ответникът прави следните възражения по отношение на претендираните от
5
ищеца права: Възразява, че размерът на претендираните имуществени вреди е
недоказан, тъй като по делото няма доказателства за договорен и заплатен
адвокатски хорорар. Възразява, че началният момент, от който ищецът може
претендира законна лихва върху обезщетението за вреди е датата на
окончателно влизане на присъдата в сила 04.05.2022 г.. Възразява, че
размерът на претендираното обезщетение за неимуществени вреди е завишен
и не съответства на разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД относно справедлив размер
на обезщетението, като се позовава на липсата на доказателства обвиненията
да са отразили на физическото и психическото здраве на ищеца, разумният
срок на проведеното наказателно производство, на обстоятелството, че по
отношение на две от обвиненията ищецът е оправдан още на първа
инстанция, както и на личността на ищеца и многократните му осъждания за
престъпления от общ характер. Възразява, че ответникът не носи отговорност
за действията на служителите на МВР по време на задържането на ищеца.
Прави се и възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско
възнаграждение по реда на чл. 78 ал. 5 от ГПК.
Моли съда като съобрази изложеното в отговора на ИМ и събраните по
делото доказателства да постанови решение, с което да отхвърли изцяло
предявените искове или алтернативно да присъди обезщетение за
неимуществени вреди в съответствие с чл. 52 от ЗЗД.
В с.з. ищецът не се явява лично, но чрез пълномощника си адвокат Н. Я.
от ПлАК поддържа предявените искове и претендира направените по делото
разноски, като иска присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.
38 от ЗА.
Ответната прокуратура чрез прокурор в ОП Плевен И.Ш. поддържа
отговора на исковата молба и изразява становище относно неоснователността
и недоказаността на предявените искове и алтернативно относно завишения
размер на претенцията за неимуществени вреди.
Съдът, като съобрази становищата на страните и представените по
делото доказателства, прецени ги по реда на чл. 12 и 235 от ГПК
поотделно и в тяхната съвкупност и прие за установено от фактическа и
правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ Държавата отговаря
за вредите, причинени на граждани от органите на дознанието, следствието,
6
прокуратурата и съда от незаконно обвинение в извършване на престъпление,
ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство
бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че
извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното
производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено
по давност или деянието е амнистирано. Съгласно разпоредбата на чл. 4
ЗОДОВ Държавата дължи обезщетение за всички имуществени и
неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането, независимо от това, дА. са причинени виновно от
длъжностното лице.
Съгласно т. 4 на Тълкувателно решение № 3/2004г. по т.д. № 3/2004 г.
на ОСГК на ВСК отговорността на Държавата за вреди от незаконни действия
на правозащитни органи възниква от момента на влизане в сила на
оправдателната присъда за извършено престъпление - чл. 2, т. 2, изр. 1
ЗОДВПГ. От този момент държавните органи изпадат в забава, дължат лихва
върху размера на присъденото обезщетение и започва да тече погасителната
давност за реА.зиране отговорността на държавата.
С ИМ ищецът Т. Ж. С. е предявил против ответника
ПРОКУРАТУРАТА на РБ, представлявана от Главния прокурор на РБ два
обективно съединени иска с правно основание чл. 2 ал. 1 т. 3 пр. 1 от ЗОДОВ,
както следва:
иск за сумата от 250 000 лв., представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди в резултат на повдигнати обвинения по чл.
196 ал. 1 т. 1 вр. чл. 194 ал. 1 вр. чл. 29 ал. 1 б. „а“ и б. „б“ вр. чл. 18 от НК, по
чл. 143 ал. 1 вр. чл. 18 от НК, по чл. 199 ал. 1 т. 4 вр. чл. 198 ал. 1 вр. чл. 29 ал.
1 б. „а“ и б. „б“ от НК, за които ищецът е оправдан с влязла в сила присъда по
НОХД № 942/2020 г. по описа на Окръжен съд Плевен, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 20.05.2020 г. до окончателното й
заплащане
и иск за сумата от 2 000 лв., представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди в резултат на повдигнати обвинения по чл.
196 ал. 1 т. 1 вр. чл. 194 ал. 1 вр. чл. 29 ал. 1 б. „а“ и б. „б“ вр. чл. 18 от НК, по
чл. 143 ал. 1 вр. чл. 18 от НК, по чл. 199 ал. 1 т. 4 вр. чл. 198 ал. 1 вр. чл. 29 ал.
1 б. „а“ и б. „б“ от НК, за които ищецът е оправдан с влязла в сила присъда по
7
НОХД № 942/2020 г. по описа на Окръжен съд Плевен, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 20.05.2020 г. до окончателното й
заплащане.
В тежест на ищеца в производството е да установи, че: срещу него е
водено наказателно производство, приключило със съдебен акт, с който е
оправдан по повдигнатите обвинения, реалното претърпяване на описаните в
ИМ неимуществени и имуществени вреди през периода на воденото срещу
него наказателно производство и нА.чието на пряка причинна връзка между
незаконното обвинение и претърпените имуществени и неимуществени
вреди.
Установява се от приложеното № Д-192/2020 г. по описа на РП Плевен
/том ІІІ на ДП № 94/2020 г. по описа на ОП Плевен/, че на 22.01.2020 г. е
образувано ДП № Д-192/2020 г. по описа на РП Плевен, започнало с разпит на
очевидец за това, че на 22.01.2020 г. в с. **** неизвестен извършител е
влязъл в чуждо жилище, находящо се на ул. *****, обитавано от А.Б.С., като
за това е употребена сила и деянието е извършено през нощта – престъпление
по чл. 170 ал. 2 вр. ал. 1 от НК. Установява се, че в хода на ДП ищецът е
разпитан като свидетел на 23.01.2020 г.. Установява се, че с постановление за
прекратяване на наказателното производство от 10.02.2020 г. на прокурор в
РП Плевен ДП е прекратено поради липса на извършено престъпление от общ
характер. Установява се, че с постановление от 21.05.2020 г. за отмяна на
постановление за прекратяване на наказателно производство от зам. окръжен
прокурор при ОП Плевен постановлението на прокурор от РП Плевен от
10.02.2020 г. е отменено, като е прието, че има данни за престъпление от общ
характер.
Установява се от том ІІ на ДП № 94/2020 г. по описа на ОП Плевен, че
на 16.03.2020 г. по преписка № В-1417/2020 г. по описа на РП Плевен, с
разпореждане на прокурор в РП Плевен е разпоредено извършване на
допълнителна проверка във връзка със сигнал от М.Н.П. от с. **** и и
другите лица, подписА. се в подписка срещу ищеца, заведена в РП Плевен на
27.02.2020 г.. Установява се от подписката на 294 жители на с. ****, че
подписА.те я лица изразяват страховете си от поведението на ищеца, който
според тях 4 дни след излизането си от затвора е проникнал в частен дом през
нощта и е задържан там от жители на селото. Иска се от надлежните
8
прокуратури вземане на мерки за препятстване на опасното поведение на
ищеца.
Установява, че ДП№ 1211/2020 г. по описа на РП Плевен /том І от ДП
№ 94/2020 г. по описа на ОП Плевен/ е образувано от разследващ полицай на
12.05.2020 г. срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.198 ал. 1 от
НК за това, че на 12.05.2020 г. около 2.00 ч. в частен дом в с. ****, общ. Д.М.
са отнети чужди движими вещи: парична сума в размер на 90 лв. от
владението на В.Й.М. от с.с. с намерение да ги присвои, като извършителят
употребил за това сила. Установява се, че на 13.05.2020 г. разследващ
полицай при РУП Долна Митрополия е докладвал на началника на
управлението, че издирва ищеца в качеството на свидетел и същият е в
неизвестност. Установява се от приложената в ДП преписка № В-
2998/15.05.2020 г. по описа на РП - Плевен, че същата е образувана по жалба
на Ж. С. С.а за извършени на 13.05.2020 г. в дома им в с. **** неправомерни
действия от полицейски служители. Установява се от приложения към
преписката препис от протокол от 13.05.2020 г. за извършване на проверка в
помещение без съгласие на собственика или обитателя или в тяхно отсъствие,
че на посочената дата е извършена проверка в жилище в с. ****, ул.
*********, обитавано от М.А. С. по повод получена информация, че в дома
се намира лице, заподозряно за извършване на грабеж, което не е намерено.
Установява се, че на 19.05.2020 г. са извършени неотложни следствени
действия от служителите на ОД на МВР Плевен по ДП № 1211/2020 г. по
описа на РП Плевен, за което са оформени протоколи за претърсване и
изземване от 4 адреса в с. ****, обитавани от М. М. Г., М. И. М., Р. З. А. и А.
С. Д., които са одобрени от ПлРС с разпореждания № 1474/19.05.2020 г., №
1475/19.05.2020 г., № 1476/19.05.2020 г. № 1477/19.05.2020 г. и №
1478/19.05.2020 г.. Установява се, че на 20.05.2020 г. ищецът в присъствие на
ст. инспектор Н. А. е дал сведения, които го уличават в извършване на
престъплението по чл. 198 ал. 1 от НК. Установява се, че с постановление от
20.05.2020 г. на прокурор в РП Плевен ДП№ 1211/2020 г. по описа на РП
Плевен е изпратено по компетентност на ОП Плевен, след което с
постановление от същата дата на зам. окръжен прокурор в ОП Плевен ДП е
прието и образувано като ДП № 94/2020 г. по описа на ОП Плевен.
Установява се от ДП № 94/2020 г. по описа на ОП Плевен, че с постановление
за привличане на обвиняем от 20.05.2020 г. ищецът Т. Ж. С. е привлечен като
9
обвиняем по същото ДП за това, че: на 22.01.2020 г. в с. ****, обл. П., при
условията на опасен рецидив се опитал да отнеме чужди движими вещи от
владението на собственика Б.Ц.К. от с.с., без негово съгласие, с намерение
противозаконно да ги присвои, като опитът останал недовършен поради
независещи от дееца причини - престъпление по чл. 196 ал. 1 т. 1 вр. чл. 194
ал. 1 вр. чл. 29 ал. 1 б. „а“ и б. „б“ вр. чл. 18 от НК, за което се предвижда
наказание лишаване от свобода от две до десет години; на 22.01.2020 г. в с.
****, обл. П., се опитал да принуди Б.Ц.К. от с.с. да пропусне нещо - да
сигнА.зира на органите на МВР чрез телефон 112, като употребил за това
заплашване, като опитът не бил довършен поради независещи от дееца
причини – престъпление по чл.143 ал.1 вр.чл.18 ал.1 от НК, за което се
предвижда наказание лишаване от свобода до шест години; на 12.05.2020 г. в
с. ****, обл. П., при условията на опасен рецидив отнел чужди движими вещи
- сумата от 90 лв. от владението на собственика В.Й.М. от с.с., с намерението
противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила – престъпление по
чл. 199, ал. 1, т. 4 вр. чл. 198, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б „а“ и б. „б“от НК, за
което се предвижда наказание лишаване от свобода от пет до петнадесет
години. Установява се, че протоколът за привличане е подписан от защитника
на ищеца, присъствал при привличането. Установява се, че на 20.05.2020 г. е
извършен разпит на ищеца в присъствие на защитника му и същият е заявил,
че желае да бъде защитаван от адвокат Я. по представено пълномощно от
същата дата и отказва да дава обяснения на този етап. Установява се от
договора за правна помощ от същата дата, че ищецът е заплатил на адвокат Я.
сумата от 400 лв. в брой за защита по ДП. Установява се, че с постановление
на зам.окръжен прокурор в ОП Плевен от 20.05.2020 г. по ДП № 94/2020 г. по
описа на ОП Плевен ищецът е задържан за 72 ч., като е посочено, че ДП се
води срещу него и същият е привлечен в качеството на обвиняем за
престъпления по чл. 199 ал. 1 от НК, чл. 196 ал. 1 от НК и чл. 143 ал. 1 от
НСК вр. чл. 18 ал. 1 от НК. Установява се, че с постановление на зам.окръжен
прокурор в ОП Плевен от 20.05.2020 г. по ДП № 94/2020 г. по описа на ОП
Плевен срока на разследването е удължен с два месеца до 12.11.2020 г. и със
същото е потвърдена взетата спрямо ищеца мярка за неотклоние задържане
под стража. Установява се от ДП № 94/2020 г. по описа на ОП – Плевен, че с
постановление за привличане на обвиняем от 11.11.2020 г. ищецът Т. Ж. С. е
привлечен като обвиняем по същото ДП за това, че : на 22.01.2020 г. в с.
10
****, обл. П., при условията на опасен рецидив се опитал да отнеме чужди
движими вещи – сумата от 500 лв. от владението на собствениците Б.Ц.К. и
А.Б.С. от с.с., без тяхно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои,
като опитът останал недовършен поради независещи от дееца причини -
престъпление по чл. 196 ал. 1 т. 1 вр. чл. 194 ал. 1 вр. чл. 29 ал. 1 б. „а“ и б. „б“
вр. чл. 18 ал. 1от НК, за което се предвижда наказание лишаване от свобода
от две до десет години; на 22.01.2020 г. в с. ****, обл. П., се опитал да
принуди Б.Ц.К. от с.с. да пропусне нещо - да сигнА.зира на органите на МВР
чрез телефон 112, като употребил за това заплашване, като опитът не бил
довършен поради независещи от дееца причини – престъпление по чл.143
ал.1 вр.чл.18 ал.1 от НК, за което се предвижда наказание лишаване от
свобода до шест години; на 12.05.2020 г. в с. ****, обл. П., при условията на
опасен рецидив отнел чужди движими вещи - сумата от 90 лв. от владението
на собственика В.Й.М. от с.с., с намерението противозаконно да ги присвои,
като употребил за това сила – престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 4 вр. чл. 198,
ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б „а“ и б. „б“от НК, за което се предвижда наказание
лишаване от свобода от пет до петнадесет години. Установява се, че на
11.11.2020 г. е извършен разпит на ищеца в присъствие на защитника му
адвокат Я. и същият е заявил, че не е извършил престъпленията, за които е
привлечен. Установява се, че в хода на ДП с постановление от 16.11.2020 г.
на зам. апелативен прокурор при АП Велико Търново е оставено без
уважение искането на ищеца за отвод на наблюдаващия прокурор по
воденото ДП като е прието, че липсват данни за предубеденост и връзка с
Главния прокурор. Установява се, че с мнение за съд от 27.11.2020 г. на
разследващ полицай при ОД на МВР Плевен ДП е изпратено на ОП Плевен.
Установява се, че с протокол за предявявяне на разследване от 14.12.2020 г.
материА.те по ДП са предявени на защитника на ищеца адвокат Я..
Установява се от приложеното към доказателствата ЧНД № 320/2020 г.
по описа на ПОС, че с определение № 296/22.05.2020 г. на съда по
отношение на ищеца е взета мярка за неотклонение „задържане под стража“ в
качеството му на обвиняем по ДП № 94/2020 г. по описа на ОП Плевен.
Установява се от приложените ЧНД № 420/2020 г., ЧНД № 474/2020 г. и ЧНД
№ 894/2020 г., всички по описа на Окръжен съд Плевен, че в периода
25.06.2020 г. – 30.11.2020 г. ищецът е сезирал съда трикратно с искания по
реда на чл. 65 от ГПК за изменение на определената му мярка за
11
неотклонение „задържане под стража“, по повод на които са образувани
посочените ЧНД, но с надлежни определения по посочените дела съответно
определение № 395/26.06.2020 г., определение № 449/15.07.2020 г. и
определение № 260162/02.12.2020 г. Окръжен съд Плевен е оставил
исканията без уважение. Установява се, че след обжалването му определение
№ 449/15.07.2020 г. по ЧНД № 474/2020 г. е потвърдено с определение на
ВтАС по ВЧНД № 230/2020 г.. Установява се, че в посочените по-горе
наказателни производства ищецът е представляван от адвокат Н. Я. с
пълномощно по ДП.
Установява се от приложеното към доказателствата НОХД № 942/2020
г. по описа на ПОС, че същото е образувано на 21.12.2020 г. въз основа на
обвинителен акт, внесен от прокурор в ОП - Плевен, с който срещу ищеца са
повдигнати обвинения за престъпленията, за които е привлечен като
обвиняем в хода на ДП по 196 ал. 1 т. 1 вр. чл. 194 ал. 1 вр. чл. 29 ал. 1 б. „а“ и
б. „б“ вр. чл. 18 ал. 1от НК, чл.143 ал.1 вр.чл.18 ал.1 от НК и чл. 199, ал. 1, т. 4
вр. чл. 198, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б „а“ и б. „б“от НК. Установява се, че с
протоколно определение на ПОС от 25.01.2021 г. мярката за неотклоние по
отношение на ищеца е потвърдена, както и че по делото са проведени четири
открити съдебни заседания, съответно на 01.03.2021 г., 02.04.2021 г.,
13.05.2021 г. и 24.06.2021 г. , на всяко от които ищецът се е явявал лично и
заедно с назначения му служебен защитник адвокат Г. А.. Установява се, че
молбата на ищеца да му бъде назначен за служебен защитник адвокат Н. Я.,
на който има доверие, но няма възможност да заплаща възнаграждение, е
оставена без уважение от съда. Установява се, че делото е отлагано за разпит
на свидетели и вещи лица. Установява се, че с присъда № 260018/24.06.2021
г. на съда по делото ищецът е признат за невиновен по повдигнатите му
обвинения за престъпленията по чл. 196 ал. 1 т. 1 вр. чл. 194 ал. 1 вр. чл. 29
ал. 1 б. „а“ и б. „б“ вр. чл. 18 от НК и престъплението по чл.143 ал.1 вр.чл.18
ал.1 от НК и оправдаван по тях, както и че със същата присъда ищецът
признат за виновен в извършване на престъплението по чл. 199, ал. 1, т. 4 вр.
чл. 198, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б „а“ и б. „б“от НК и осъден на 12 години
лишаване от свобода. Установява се, че след протест на ОП Плевен и жалба
на ищеца е образувано ВНОХД № 264/2021 г. по описа на ВтАС, приключило
с решение № 127/01.11.2021 г., с което е потвърдена присъдата на Окръжен
съд Плевен. Установява се, че по посоченото дело е проведено едно открито
12
съдебно заседание, на което ищецът е представляван от адвокат Н. Я. въз
основа на представено пълномощно от 24.09.2021 г.. Установява се от
представения договор за правна помощ от същата дата, че страните са
договорили възнаграждение на адвокат Я. в размер на 1 000 лв., но няма
отбелязване същото да е платено. Установява се, че след касационен протест
и касационна жалба е образувано КНД № 1073/2021 г. по описа на ВКС,
приключило с решение № 18/04.03.2022 г., с което е отменено решение №
127/01.11.2021 г. по ВНОХД № 264/2021 г. по описа на ВтАС в частта, в
която ищецът е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 199,
ал. 1, т. 4 вр. чл. 198, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б „а“ и б. „б“от НК и делото е
върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд в тази му част.
В останалата му част, в която е потвърдена оправдателната присъда на ПОС
решението на ВтАС е оставено в сила. Установява се, че по посоченото дело е
проведено едно открито съдебно заседание, както и че ищецът е
представляван по делото от адвокат Н. Я. въз основа на представено
пълномощно от 17.11.2021 г. . Установява се от представения договор за
правна помощ от същата дата, че страните са договорили възнаграждение на
адвокат Я. в размер на 600 лв., което е заплатено.Установява се, че след
връщане на делото във ВтАС е образувано ВНОХД № 81/2022 г. по описа на
ВтАС, приключило с присъда № 6/18.04.2022 г., с което е отменена
осъдителната присъдата на Окръжен съд Плевен, в частта, в която ищецът е
признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 4 вр. чл.
198, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б „а“ и б. „б“от НК и същият е оправдан по
повдигнатото срещу него обвинение. Присъдата на ВтАС не е протестирана
от ВтАП и е влязла в законна сила на 04.05.2022 г. . Установява се, че с
определение № 108 от 18.04.2022 г. по същото дело е изменена мярката за
неотклонение на ищеца от „задържане под стража“ в „подписка“. Установява
се, че по посоченото дело е проведено едно открито съдебно заседание, както
и че ищецът е представляван по делото от адвокат Н. Я..
Установявя се от приложеното към ВНОХД № 81/2022 г. по описа на
ВтАС удостоверение от ГДИН при МП, че ищецът е бил мярка за
неотклонение „задържане под стража“, постъпил е в затвора на 29.12.2020 г. и
е освободен на 19.04.2022 г..
Установява се от представената по делото справка за съдимост на
ищеца, издадена на 10.08.2022 г.от РС Плевен, че ищецът е многократно /14
13
пъти/ осъждан през периода 13.01.2003 г. – 23.04.2019 г. за множество
престъпления, някои от които е извършил като непълнолетен. Установява се,
че ищецът е осъден за престъпление по чл. 195 ал. 1 т. 3 от НК, извършено в с.
**** преди навършване на пълнолетие през 2001 г., престъпление по чл. 195
ал. 1 т. 5 и 7 вр. чл. 28 ал. 1 от НК, извършено при повторност в изпитателния
срок на първата осъдителна присъда в с. **** през 2004 г., престъпление по
чл. 195 ал. 1 т. 3 и 7 вр. чл. 28 ал. 1 от НК, извършено при повторност също в
изпитателния срок на първата осъдителна присъда в с. *** през 2003 г.,
продължавано престъпление по чл. 195 ал. 1 т. 3 вр. чл. 26 ал. 1 от НК,
извършено в с. **** през периода м. ХІІ 2002 г. – м. І 2003 г., престъпление
по чл. 198 ал. 1 вр. чл. 20 ал.2 от НК, извършено също в изпитателния срок на
първата осъдителна присъда в с. **** през 2004 г., престъпление по чл. 199
ал. 1 т. 4 вр. чл. 198 ал. 1 вр. чл. 29 ал. 1 б.“а“ и б.“б“ от НК, извършено при
опасен рецидив в с. **** през 2009 г., престъпление по чл. 234в ал. 1 вр. чл.
20 ал. 2 от НК извършвано през периода м. ХІІ 2008 г. – м. ІІ 2009 г. в с. ****,
престъпление по чл. 196 ал. 1 т. 2 вр. чл. 195 ал. 1 т. 4 вр. чл. 29 ал. 1 б.“а“ и
б.“б“ от НК, извършено при опасен рецидив в гр. **** през 2008 г.,
престъпление по чл. 290 ал. 1 от НК, извършено на 05.05.2010 г. в гр. Плевен,
престъпление по чл. 196 ал. 1 т. 1 вр. чл. 194 ал. 1 вр. чл. 29 ал. 1 б.“а“ и б.“б“
от НК, извършено при опасен рецидив в с. **** през 2010 г., престъпление по
чл. 196 ал. 1 т. 1 вр. чл. 194 ал. 1 вр. чл. 29 ал. 1 б.“а“ и б.“б“ от НК,
извършено при опасен рецидив в с. **** през 2013 г., продължавано
престъпление по чл. 196 ал. 1 т. 2 вр. чл. 195 ал. 1 т. 3,4 и 5 вр. чл. 29 ал. 1
б.“а“ и б.“б“ вр. чл. 26 ал. 1 от НК, извършено при опасен рецидив в с. ****
през 2012 г., престъпление по чл. 196 ал. 1 т. 2 вр. чл. 195 ал. 1 т. 3 и т. 4 вр.
чл. 194 ал. 1 вр. чл. 29 ал. 1 б.“а“ и б.“б“ от НК, извършено при опасен
рецидив в с. **** през 2014 г., престъпление по чл. 170 ал. 2 вр. ал. 1 от НК,
извършено през 2018 г. в с. ****. Установява се от свидетелството за
съдимост, че в резултат на приведените в изпълнение осъдителни присъди
през периода 2003 г. – 2019 г. /16 години/ ищецът е бил лишен от свобода
общо около 12 години, като по последната присъда е изтърпял наказание
лишаване от свобода за периода 11.02.2019 г. – 17.01.2020 г..
Не се спори между страните, че в интернет - пространството са
достъпни файл с наименование „Главния прокурор посети с. ****, обл. П.
19.05.2020 г. – 360р“, нА.чен в интернет пространството съдържащ коментар:
14
В плевенското село **** има заподзрян. Той е стар познайник на полицията,
файл с наименование „Арести в **** – 720р“, съдържащ видео, на което се
виждат полицейски автомобили пред къщата на ищеца в с. ****, файл с
продължителност 2,21 мин., публикуван на интернет страницата на
Прокуратурата на РБ, наименован „Главния прокурор посети потърпевшия в
с. **** и се срещна с жители на селото“, съдържащ разговор между Главния
прокурор и две лица. Установява се, че при посещението си в с. ****
Главният прокурор е обещал пред гражданите, с които разговаря, че
случилото се няма да се повтаря и ще се вземат мерки в тази връзка, споделил
е, че има роднини в селото, че дядо му е е от селото, а прядядо му е бил кмет
на селото.
Установява се от разпита на свидетелите М.А. С. и Р. М. С., че първият
от тях въпреки, че не е припознал ищеца се счита за негов баща, а вторият от
тях е негов брат. Свидетелите установяват, че към м. май 2020 г. са живеели в
едно домакинство с ищеца в дома им в с. **** и имат преки впечатления от
започването на наказателното производство против ищеца. Според
свидетелите на 13.05.2020 г. сутринта полицаите са нахлули в дома им за да
търсят ищеца, но не са го намерили. Установят, че ищецът се е предал
доброволно на 20.05.2020 г. и е бил задържан около две години. Установяват,
че ищецът се е оплаквал, че е бит и тормозен след задържането му и по време
на същото, че не е представляван от искания от него адвокат по време на
делото, а от друг служебен адвокат. Установяват, че ищецът ги е търсил по
телефона след задържането му за пари за адвокат, но тъй като семейството му
също не е имало възможност не е успяло да го подпомогне в тази насока.
Установяват, че след задържането му са ходили на свиждане и са го видели в
много тежко физическо състоние, като е оплакал, че е бит от полицията.
Установяват, че ищецът твърдял, че е невинен по време на задържането му, не
е направил нищо и трябда да бъде освободен. Установят, че преди
задържането му ищеца се е занимавал с бране на билки, както и останА.те
членове на семейството си и се е ползвал с добро име в селото. Установяват,
че след задържането на ищеца отношението към него и семейството им като
цяло се променило, като кметицата на селото е повлияла на билкаря, с който
работят да им откаже да им възлага работа след това. Установяват, че след
връщането си от затвора ищецът не е същият, не се държи адекватно, вика в
съня си, трепери и се нуждае от успокоение. Установяват, че си е търсил
15
работа в селото, но не е намерил и тъй като и полицаите го търсили решил да
напусне държавата и сега живее в Испания. Свидетелят Р. С. установява, че в
селото е имало подписка от 300 лица против семейството им за да ги изкарат
от селото, но не знае причините за нея. Установява, че знае за идването на
Главния прокурор в делото за задържането на ищеца, както и че Главния
прокурор има роднини в селото, но към този момент брат му не е бил
задържан, а се предал по-късно, когато разбрал както се е случило със
семейството му когато са търсили. Установява, че ищецът се е обадил на
полицай с фамилия С. по телефона и се предал доброволно. Установява се от
разпита на свидетелят А. А. П., че същият се е запознал с ищеца след
задържането му, тъй като бил настанен в една килия с него. Установява, че
когато видял ищеца за първи път той бил неадекватен, не знаел къде се
намира, не можел да става от леглото, имал счупен зъб и следи от побой по
корема, за които свидетелят му давал обезболяващи. Установява, че ищецът
се тревожел за състоянието на майка си и твърдял, че не е невинен и не знае в
какво го обвиняват. Установява, че по-късно разбрал от ищеца, че Главният
прокурор е идвал в селото му и че го задържА. за грабеж, който не е
извършил. Твърди, че през м. ІХ 2020 г. отново се виждА. с ищеца в Затвора
Плевен, тъй като били в съседни килии и имА. право да излизат в коридора.
Установява, че ищецът продължавал да твърди, че е невинен, страдал за
детето си, от липсата на пари, с които да покрива елементарните си нужди в
затвора, не бил посещаван от близките си и и се чувствал много зле.
Установява, че в затвора разбрА. от телевизията, че Главният прокурор е
посетил селото на ищеца по неговия случай и целият затвор говорел, че
ищецът никога няма да излезе от там, тъй като Главният прокурор има
роднини в селото. Установява, че по време на задържането му ищецът
получавал подкрепа единствено от адвокат Я., търсел на заем фонокарта за да
говори с този адвокат, но като цяло бил отпаднал физически и психически, не
се хранел, нямал стимул за живот. Установява, че ищецът и до днес не е
преживял смъртта на майка си, считал, че е починала от стрес и от удар при
идавено на полицията в дома им. Установява, че са говорили скоро по
телефона с видеовръзка, тъй като ищецът е в Испания към момента.
Установява се от разпита на свидетелката Ж. Ф. Д., че същата е майка на
жената, от която ищецът има дете М. на 12 години. Свидетелката установява,
че ищецът не е живеел в един дом с детето си към м. май 2020 г., но полагал
16
грижи за него и често детето било в дома му, който е в близост. Установява,
че ищъцът е търсен в дома им от полицията през м. май 2020 г. и два дни по-
късно се предал. Установява, че след като ищецът бил задържан за детето му
се грижела само свидетелката, тъй като майката е в чужбина. Установява, че
по време на задържането на ищеца не е водила детето на свиждане при него,
тъй като нямала финансова възможност за това. Установява, че след като
излязъл от затвора ищецът се прибрал в с. ****, взел си детето и го гледал
известно време, след което заминал за чужбина и изпраща пари оттам за
детето. Установява, че ищецът се опитал да си намери работа в селото, но не
успял, като знае, че в селото е имало подписка срещу него и не го искат там.
Установява, че след излизането от затвора ищецът е променен, видимо
треперел от страх, но не споделял нищо, когато го попитат. Съдът приема, че
показанията на свидетелите кореспондират помежду си и с представените по
делото писмени доказателства в частта относно задържането на ищеца и
начина, по който той е възприел случилото се, както и състоянието му по
време и след задържането му и приема, че в тази им част същите са обективно
и безпристрастно дадени пред съда и следва да бъдат кредитирани.
При така установените безспорни обстоятелства следва да се приеме, че
от страна на ищеца се доказа нА.чието на образувано наказателно
производство, по което двукратно на 20.05.2020 г. и 11.11.2020 г. е привлечен
като обвиняем за три тежки престъпления съответно по чл. 196 ал. 1 т. 1 вр.
чл. 194 ал. 1 вр. чл. 29 ал. 1 б. „а“ и б. „б“ вр. чл. 18 ал. 1от НК, по чл.143 ал.1
вр.чл.18 ал.1 от НК и по чл. 199, ал. 1, т. 4 вр. чл. 198, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б
„а“ и б. „б“от НК, извършени в с. **** в периода 21.01.2020 г. - 12.05.2020 г.,
за първото от които се предвижда наказание лишаване от свобода от две до
десет години, за второто лишаване от свобода до шест години, а за третото
лишаване от свобода от пет до петнадесет години. Безспорно се установи по
делото, че ищецът е задържан с прокурорско постановление за 72 ч. на
20.05.2020 г., след което с определение на съда от 22.05.2020 г. по отношение
на него е взета мярка за неотклонение „задържане под стража“, отменена с
определение на въззивния апелативен съд на 18.04.2022 г. , след което на
19.04.2022 г. ищецът е освободен и до влизане в сила на оправдателната
присъда на 04.05.2022 г. е бил с мярка за неотклонение „подписка“.
Безспорно се установи по делото, че оправдателната присъда по отношение
първите две повдигнати на ищеца обвинения е влязла в законна сила на
17
04.02.2022 г. , както и че на първа инстанция ищецът е признат за виновен в
извършване на престъплението грабеж при опасен рецидив по чл. 199, ал. 1, т.
4 вр. чл. 198, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б „а“ и б. „б“от НК и на същият е
определено наказание лишаване от свобода за срок от 12 години и по това
обвинение ищецът е оправдан с влязлата в сила на 04.05.2022 г.
оправдателната присъда, която не е била протестирана. Съдът приема, че
наказателното преследване спрямо ищеца за първите две престъпления е било
водено през периода 23.01.2020 г. – 10.02.2020 г. , а по отношение на третото
престъпление е започвало на 13.05.2020 г. - датата на извършване на
претърсване и изземване на вещи и предмети от страна на разследващите
органи на обитаван от ищеца недвижим имот в с. ****, за което се събраха
писмени и гласни доказателства по делото, като възприема в тази насока
практиката на ЕСПЧ. В т. 26 на решение от 23.10.2003 г. на ЕСПЧ по делото
на С.Х.К. срещу България по жалба № 37355/1997 г., І отделение, председател
Х.Л.Р. е прието, че „наказателното производство е образувано на 22 юни 1994
г. Жалбоподателят е узнал за него на 23 август 1996 г., когато е бил разпитан
като свидетел. Същият е бил официално обвинен на 7 октомври 1996 г. Така
възниква въпросът коя от тези дати следва да бъде приета като начало на
релевантния период. Отбелязвайки, че жалбоподателят е узнал за
наказателното производство и за повдигнатите срещу него обвинения на 23
август 1996 г., Съдът приема тази последна дата като дата, от която е нА.це
"обвинение" по смисъла на Член 6 § 1 (виж К. срещу ИтА.я, Решение от 10
декември 1982 г., Серия A № 57, с. 14, § 35 in fine).“ В друго решение на
ЕСПЧ „Eкле с/у Германия“ от 15 юли 1982 се приема, че в наказателните
производства "разумният срок" по чл. 6, т. 1 започва веднага щом лицето бъде
"обвинено", като в решението съдът счита за начален начален момент на
наказателното преследване срещу ищеца именно датата, на която на
жалбоподателите е била връчена заповед за претърсване и изземване. Като
съобрази гореизложеното съдът приема, че в конкретния случай по делото са
нА.це доказателства, че ищецът е узнал за образуваното наказателно
производство спрямо него за третото престъпление на 13.05.2020 г. , когато в
негово отсъствие е извършено претърсване и изземване на вещи от жилището,
което обитава, което го е мотивирало да се укрива и в последствие предаде на
органите на полицията на 20.05.2020 г. , на която дата е задържан. Въз основа
на гореизложеното съдът приема за доказано по делото обстоятелството, че
18
назателно производство в досъдебната му фаза по две първоначално отделно
водени ДП срещу ищеца е продължило около 8 м. през периодите съответно
23.01.2020 г. – 10.02.2020 г. и 13.05.2020 г. – 21.12.2020 г. в рамките на
предвидения в закона разумен срок. Съдът съобрази, че по първите две
обвинения в образуваното ДП на 23.01.2020 г. ищецът е бил разпитан като
свидетел, както и постановлението за прекратяване на наказателното
производство от 10.02.2020 г. на прокурор в РП Плевен е отменено с
постановление на горестоящ прокурор на 21.05.2020 г. и приема, че за
периода 10.02.2020 г. 13.05.2020 г. по делото няма данни срещу ищеца да е
водено наказателно производство във връзка с обвиненията, за които е
оправдан.
По основателността на предявения иск за обезщетение за
неимуществени вреди:
За да определи размера на дължимото обезщетение съдът следва да
вземе предвид всички факти и обстоятелства, имащи значение с оглед
разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, тъй като справедливостта, като критерий за
определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги
конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имА.
за своя притежател - продължителността на воденото наказателно
производство, личността на увредения, положението му в обществото и
притежаваният от него авторитет, начина му на живот, обичайната среда,
контактите и социалния му живот, работата му, настъпилите промени в
отношенията в семейството, в начина му на живот като цяло, върху личния,
обществения и професионалния живот, чувствата, честа и достойнството на
увредения, негативното отражение в резултат на воденото наказателно
производство върху душевното му и здравословно състояние, естеството на
причинените на ищеца неудобства, стандарта на живот в страната по време на
воденото наказателно производство и др.. В този смисъл е ППВС № 5/1964 г.,
както и трайната практика на ВКС, установена с решение № 16/ 02.02.2011 г.
по гр.д. № 396/ 2010 г., ІІІ г.о., решение № 3/ 13.02.2012 г. по гр.д. № 637/
2011 г., ІІІ г.о., решение № 55 / 11.03.2013 г. по гр.д. N 1107 /2012 г., ІV г.о.,
решение № 480/ 23.04.2013 г. по гр.д. № 85/ 2012 г., IV г. о. и др.. В трайната
си практика, изразена в решение № 376/21.10.2015 г. по гр. д. № 514/2012 г.,
IV г. о. на ВКС, решение № 55/11.03.2013 г. по гр.д. № 1107/2007 г., ІV г.о.,
решение № 270 от 16.02.2018 г. по гр. д 284/2017 г., ІV г.о на ВКС и др., ВКС
19
приема, че при преценката си по чл. 52 от ГПК съдът следва да отчете
личността на ищеца, ведно с начина му на живот, интереси, средата му,
трудовата биография, като обуславящи и интензитета на усещането за
накърненото лично достойнство и чувство за справедливост, като приема, че
когато едно лице е осъждано и за други престъпления, интензитетът на
страданията му не би могъл да се сравни с тези на лице, по отношение на
което за първи път се повдига обвинение. В решенията си ВКС приема, че от
значение за размера на присъденото обезщетение е дА. е нА.це личност,
осъждана за тежки престъпления, с трайни престъпни навици,
дискредитирана в обществото, при която нивото на душевни притеснения и
негативни изживявания е занижено или е нА.це личност, която макар и с
минА. осъждания се е поправила и е положила усилия да възстанови
накърнения си обществен авторитет. В трайната си практика, изразена в
постановените решение от 04.02.2013 г. по гр. д. № 85/2012 г. по описа на
ВКС, ГК, IV г. о., решение от 11.03.2013 г., по гр. д. № 1107/2012 г. по описа
на ВКС, ГК, IV г. о. и решение от 15.01.2013 г., по гр. д. № 1 568/2011 г. по
описа на ВКС, ГК, IV г. о., решение № 91/12.04.2017 г. по гр.д. № 3707/2016 г.
по описа на ВКС, ГК, ІV г.о. и др., ВКС приема, че когато се твърди
причиняване на болки и страдания над обичайните за такъв случай или
конкретно увреждане на здравето, а също и други специфични увреждания с
оглед конкретни обстоятелства, личността на увредения, обичайната му среда
или обществено положение, то тогава те трябва изрично да бъдат посочени в
исковата молба, за да могат да станат част от предмета на иска. ВКС приема,
че съдът не е строго ограничен от формалните доказателства за установяване
на увреждане в рамките на обичайното при търсене на обезщетение за
претърпени вреди поради незаконно обвинение, както и на причинно
следствената връзка между него и незаконното уволнение. В случаите обаче,
когато се търсят и съответно установяват увреждания над обичайното, съдът
може да ги уважи само при успешно проведено главно и пълно доказване на
вредите и причинната връзка.
При съобразяване на гореизложеното, безспорните между страните
обстоятелства и събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът
приема за доказано по делото въз основа на показанията на разпитаните
свидетели, че обстоятелствата, свързани със задържането на ищеца във
връзка с престъплението, за което Главния прокурор е давал изявления в
20
медиите и е посетил село **** са станА. известни на хората в с. **** и в
Затвора гр. Плевен и повод за коментари относно бъдещето на ищеца и
вероятността да бъде осъден за дълго време, които обстоятелства са се
отразили негативно на неговото психическо и емоционално състояние, още
повече, че на първа инстанция същият е бил признат за виновен за същото
престъпление и осъден на 12 години лишаване от свобода, което е увеличило
страховете му. Не се доказа Главният прокурор или служители на
Прокуратурата да са давА. изявления в медиите, които конкретно да уличават
ищеца в извършване на станалото медийно известно престъпление – грабеж
на възрастен човек в с. ****, тъй като станА.те общоизвестни обстоятелства,
че се издирва заподозрян, който е бил многократно осъждан не са достатъчни
за да се направи извод, че ищецът е бил единственият заподозрян при нА.чие
на данни по делото, че в хода на досъдебното производство претърсвания са
правени в различни жилища в с. ****, собственост на различни лица, които
нямат пряка връзка с ищеца. Съдът приема, че по делото не са нА.це
доказателства, че освен с изявленията си за ангажиране с борбата с битовата
престъпност, което представлява част от служебните му задължения и не е
противоправно, Главния прокурор е оказал директен или косвен натиск върху
проведеното спрямо ищеца наказателно производство, но приема, че
субективните изживявания на ищеца като страх и тревога, че ще бъде осъден
за дълъг период са били с по-висок интензитет в резултат на тези изявления
на Главния прокурор. Съдът приема, че показанията на свидетелите М.А. С.,
Р. М. С. и Ж. Ф. Д. не следва да бъдат кредитирани в частта, в която
установяват, че ищецът берял билки и се ползвал с добро име в с. **** преди
задържането му през м. май 2020 г. и отношението срещу него се влошило
след този момент, което довело до подписката в селото срещу него, но приема
за доказано по делото, че безспорно след излизането му от затвора през м.
април 2022 г. ищецът не е бил добре приет след съселяните си, не е могъл да
си намери работа и това го принудило да напусне селото и държавата. Съдът
приема, че по делото безспорно се доказа, че трайно през периода 2001 г. -
2018 г., още преди да навърши пълнолетие ищецът е извършил седем
престъпления само в с. ****, за които е осъден с влезли в сила присъди, с
които накърнил както правото на собственост на своите съселяни, така и
обществения ред и доброто си име в обществото, които обстоятелства в
тяхната съвкупност са довели до отхвърлянето му от живущите в с. **** и
21
изразеното писмено от тях желание в подписка от м. ІІ 2020 г. до
Прокуратурата да напусне селото. Следва да се приеме при тези
доказателства, че липсва пряка причинна връзка между незаконното
обвинение срещу ищеца и дискретизирането му чрез влошаване на доброто
име и социалната среда на ищеца в обществото в с. ****, респ.
невъзможността същият да си намери работа в същото село. При
съобразяване на трайното противоправно поведение на ищеца,
обстоятелството, че същият е прекарал 12 години от съзнателния си живот в
затвора, изтърпявайки наказание лишаване от свобода, който период
съставлява 75 % от времето след навършване на пълнолетие на ищеца, като
последно е излязъл е от затвора на 17.01.2020 г., съдът приема, че
интензитетът на емоционалните болки и страдания на ищеца не е във висока
степен и реално по време на задържането си същият е бил в по-голяма степен
в обичайната си среда в сравнения с периода от няколко месеца преди това.
Независимо от това, съдът приема, че лишаването от свобода до което води
наложената мярка „задържане под стража“ за период от 1 година и 11 месеца,
която е попречила на ищеца да избира начина си на живот и местоживеенето
си, да общува с близките си и приятелите си и да се грижи за детето си, респ.
да има общи преживявания с него са обстоятелства, които сами по себе си са
обусловили при ищеца силни емоционални болки и страдания, респ. тревоги
и безпокойство от изхода на наказателното производство при съобразяване на
обстоятелството, че ищецът е млад човек и налагането на тежко наказание за
период от 12 години неминуемо е повод за притеснения и стрес, повод за
отчаяние и липса на визия за бъдещето, за които емоционални страдания на
ищеца се събраха гласни доказателства по делото. При съобразяване на
продължителността на наказателното производство, съдът отчете, че както
воденото досъдебно производство, така и съдебното производство са
продължили в рамките на предвидените в НПК разумни процесуални
срокове, като се има предвид, че делото в съдебната му фаза е разглеждано
двукратно на въззивна инстанция. Не следва да се обсъждат като иреревантни
доводите на ищеца за допуснати процесуални нарушения свързани със
защитата му в хода на воденото съдебно наказателно производство срещу
него, тъй като същите имат отношение към въззивната проверка за
законосъобразност на постановения съдебен акт, който като краен резултат е
отменен. Следва да се отчете също, че престъпленията, за които на ищеца са
22
повдигнати незаконните обвинения са тежки умишлени престъпление, което
само по себе си е основание за стрес у всеки човек, вкл. многократно
осъждан, макар интензитетът на стреса според съда при ищеца да не е такъв,
какъвто би възникнал у човек с чисто съдебно минало. При така събраните
доказателства съдът приема за установено по делото, че ищецът е личност,
която трайно нарушава установените със законите и добрите нрави права на
останА.те членове на обществото, но както всяко човешко същество иска да
бъдат зачитани правата и достойнството му и на тази плоскост са нА.це
преживени емоционални страдания от страна на ищеца, изразяващи се в стрес
и притеснение от задържането му от органите на полицията на 20.05.2020 г. и
в последствие с акт на съда чрез налагане на мярка за неотклонение
„задържане под стража“ за период от 1 година и 11 месеца , както и тези във
връзка с изхода на наказателното производство и възможността да му бъде
наложено наказание за тежките умишлени престъпления, за което са му
повдигнати обвинения, неспокойство, подтиснатост, чувство за
несправедливо преследване, неизбежност от осъждане за дълъг период,
нарушен сън, притеснения за емоционалното и здравословно състояние на
неговата майка по време на задържането му, починала в този период.
Като съобрази гореизложеното, съдът намира, че са нА.це всички
изискуеми от закона предпоставки за уважаване на предявения иск за
заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на
воденото срещу ищеца наказателно производство, а именно: нА.це са
претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в ограничение на правото
му на свободно придвижване по време на задържането му за период от 1
година и 11 месеца, създадени са му дискомфорт и физически ограничения
да води свободен живот, преживяни са емоционални болки и страдания,
подробно описани по – горе, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането, изразяващо се в незаконното обвинение за три тежки умишлени
престъпления, за които ищецът е опрадван с влязла в сила на 04.05.2022 г.
присъда. Съдът съобрази също, че с оглед останА.те установени по делото
обстоятелства, личността на ищеца и начина му на живот до 17.01.2020 г. ,
посочени по-горе интензитетът на претърпените имуществени вреди не е в
степента, посочена от ищеца. Съдът приема за основателно възражението на
ответника, че Прокуратурата не носи отговорност по чл. 2 от ЗОДОВ за
твърдените от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се във влошаване на
23
здравословното му състояние в резулта на побой при задържането на ищеца
от органите на МВР. В решение, постановено по гр. д. № 185/09 г. на ІV г.о.
на ВКС и др. е прието, че задържането от органите на МВР в случай по чл. 63
ЗМВР съставлява административна дейност на държавен орган по опазване на
обществения ред и когато действията на полицейските органи по задържането
на лице са извършени при отсъствие на законните предпоставки,
отговорността на Държавата се осъществява по чл. 1 ал. 1 ЗМВР срещу
съответния полицейски орган.
Като съобрази в съвкупност емоционалните преживявания на ищеца по
време на воденото срещу него наказателно производство и установените
факти и обстоятелствата, имащи значение за определяне на справедлив
размер на обезщетението при условията на чл. 52 от ЗЗД, подробно обсъдени
по – горе, съдът намира, че на ищеца следва да се присъди обезщетение за
претърпените неимуществени вреди в пряка причинна връзка с незаконните
обвинения, за които окончателно е оправдан с влязлата в сила на 04.05.2022 г.
оправдателна присъда в размер на сумата от 12 500 лв., ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от датата на влизане в сила на оправдателната
присъда 04.05.2022 г. окончателното й заплащане, като искът за разликата до
предявения размер от 250 000 лв. поради липса на доказателства за по-
сериозно посегателство върху душевността и начина на живот на ищеца се
явява недоказан и поради това неоснователен.
По основателността на предявения иск за обезщетение за
имуществени вреди:
Направените разноски от ищеца за адвокатско възнаграждение за
защита по наказателното производство в досъдебната и съдебната му фаза
съставляват имуществени вреди за същия и са в пряка причинна връзка с
незаконното обвинение, поради което следва да бъдат присъдени изцяло в
доказания размер. По делото са представени писмени доказателства за
заплатени от ищеца разноски в полза на адвокат Я. в размер на 400 лв. за
защита по ДП по договор за правна помощ, сключен на 20.05.2020 г. и в
размер на 600 лв. за защита пред ВКС по договор за правна помощ, сключен
на 17.11.2021 г. .НА.це е представен по делото договор за правна помощ от
24.09.2021 г., с който страните са договорили възнаграждение на адвокат Я. в
размер на 1 000 лв., но върху същият липсва отбелязване за плащане. При
24
така обсъдените доказателства по делото, съдът приема за недоказано
твърдението на ищеца за направени разноски за адвокатско възнаграждение
във връзка със защитата му по незаконните обвинения за разликата над 1000
лв. и намира, че искът за имуществени вреди следва да бъде уважен за сумата
от 1 000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
04.05.2022 г. до окончателнотото й заплащане и отхвърлен за разликата до
предявения размер от 2000 лв. като недоказан и поради това неоснователен.
Претенцията за присъждане на законна лихва върху главницата на всяко
от обезщетенията за периода от 20.05.2020 г. до 04.05.2022 г. следва да се
отхвърли като неоснователна с оглед постановките на т. 4 на ТР № 3/2004г. по
т.д. № 3/2004 г. на ОСГК на ВСК.
НА.це са основанията на чл. 2 ал. 1 т. 3 пр. 1 ЗОДОВ, поради което
следва да се постанови решение, с което се осъди Прокуратура на РБ да
заплати на ищеца сумата от 12 500 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди и сумата от 1 000 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, които вреди са претърпени в резултат на воденото
срещу него наказателно производство за извършено престъпления по чл. 196
ал. 1 т. 1 вр. чл. 194 ал. 1 вр. чл. 29 ал. 1 б. „а“ и б. „б“ вр. чл. 18 от НК, по чл.
143 ал. 1 вр. чл. 18 от НК, по чл. 199 ал. 1 т. 4 вр. чл. 198 ал. 1 вр. чл. 29 ал. 1
б. „а“ и б. „б“ от НК, за които ищецът е оправдан с влязла в сила присъда по
НОХД № 942/2020 г. по описа на Окръжен съд Плевен, ведно със законната
лихва върху главницата на обезщетенията, считано от 04.05.2022 г. до
окончателното й заплащане. Искът за неимуществени вреди за разликата до
предявения размер от 250 000 лв. и искът за имуществени вреди за разликата
до предявения размер от 1 000 лв., както и претенцията за законната лихва за
периода от 20.05.2020 г. до 04.05.2022 г. следва да бъдат отхвърлени като
неоснователни и недоказани.
Относно разноските:
Ищецът е направил разноски по делото на стойност от 20 лв. за
държавна такса, които следва да му бъдат присъдени с оглед уважаване на
исковете при условията на чл. 10 ал. 3 от ЗОДОВ.
По делото е представен договор за правна помощ по делото, сключен на
12.07.2022 г., от който се установява, че адвокат Н. Я. е осъществил безплатна
правна помощ на ищеца по делото при условията на чл. 38 от ЗА в полза на
25
адвокат Н. Я.. С оглед уважената част от исковете и представените
доказателства по реда на чл. 38 ал. 1 т. 2 от ЗА в полза на пълномощника на
ищеца адвокат Н. Я. от ПлАК следва да бъде присъдено адвокатско
възнаграждение по всеки от исковете, определено в минимално предвидения
размер в чл. 7 ал. 2 т. 2 и т. 5 от Наредба № 1/2004 г. на ВАС в редакцията на
разпоредбата към датата на сключване на договора за правна защита и
съдействие съобразно защитавания оценяем интерес по всеки иск и уважената
част от него както следва: в размер на 185 лв. по иска за имуществените
вреди /уважен за 50%/ и в размер на 326,50 лв. по иска за неимуществените
вреди /уважен за 5%/. При определяне на размера на присъденото адвокатско
възнаграждение съдът съобрази актуалната практика на ВКС в тази насока -
определение № 88 от 9.03.2022 г. на ВКС по ч. гр. д. № 446/2022 г., IV г. о.,
ГК и др., в които се приема, че разпределението на отговорността за разноски
се извършва според правилата на чл. 78 ал. 1 и ал. 3 ГПК, които се прилагат
във всяка съдебна инстанция, а съгласно чл. 2, ал. 4 и ал. 5 от Наредба №
1/2004 г. на ВАС минималният размер на адвокатското възнаграждение се
определя за всяка инстанция и за всеки иск поотделно.
Водим от горното, Съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 2 ал. 1 т. 3 пр. 1 от ЗОДОВ
ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, представлявана от
Главния прокурор да ЗАПЛАТИ на Т. Ж. С., ЕГН ********** от с. ****, обл.
П.ска, ул. ********* № 7, със съдебен адрес: адвокат Н. Я., гр. Плевен, ул.
******* сумата от 12 500 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в резултат на повдигнати обвинения по чл. 196 ал. 1 т. 1
вр. чл. 194 ал. 1 вр. чл. 29 ал. 1 б. „а“ и б. „б“ вр. чл. 18 от НК, по чл. 143 ал. 1
вр. чл. 18 от НК, по чл. 199 ал. 1 т. 4 вр. чл. 198 ал. 1 вр. чл. 29 ал. 1 б. „а“ и б.
„б“ от НК, за които е оправдан с влязла в сила присъда по НОХД № 942/2020
г. по описа на Окръжен съд Плевен, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от 04.05.2022 г. до окончателното й заплащане.
ОТХВЪРЛЯ иска на Т. Ж. С. на основание чл. 2 ал. 1 т. 3 пр. 1 от
ЗОДОВ против ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ,
представлявана от Главния прокурор в останалата му част относно
26
претендираното обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 12 500
лв. до 250 000 лв., както и за законната лихва върху главницата за периода от
20.05.2020 г. до 04.05.2022 г. като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА на основание чл. 2 ал. 1 т. 3 пр. 1 от ЗОДОВ
ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, представлявана от
Главния прокурор да ЗАПЛАТИ на Т. Ж. С., ЕГН ********** от с. ****, обл.
П.ска, ул. ********* № 7, със съдебен адрес: адвокат Н. Я., гр. Плевен, ул.
******* сумата от сумата от 1 000 лв., представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди в резултат на повдигнати обвинения по чл.
196 ал. 1 т. 1 вр. чл. 194 ал. 1 вр. чл. 29 ал. 1 б. „а“ и б. „б“ вр. чл. 18 от НК, по
чл. 143 ал. 1 вр. чл. 18 от НК, по чл. 199 ал. 1 т. 4 вр. чл. 198 ал. 1 вр. чл. 29 ал.
1 б. „а“ и б. „б“ от НК, за които е оправдан с влязла в сила присъда по НОХД
№ 942/2020 г. по описа на Окръжен съд Плевен, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от 04.05.2022 г. до окончателното й заплащане.
ОТХВЪРЛЯ иска на Т. Ж. С. на основание чл. 2 ал. 1 т. 3 пр. 1 от
ЗОДОВ против ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ,
представлявана от Главния прокурор в останалата му част относно
претендираното обезщетение за имуществени вреди за разликата над 1 000
лв. до 2 000 лв., както и за законната лихва върху главницата за периода от
20.05.2020 г. до 04.05.2022 г. като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ,
представлявана от Главния прокурор да ЗАПЛАТИ на Т. Ж. С., ЕГН
********** от с. ****, обл. П.ска, ул. ********* № 7, със съдебен адрес:
адвокат Н. Я., гр. Плевен, ул. ******* на основание чл. 10 ал. 3 от ЗОДОВ
сумата от 20 лв. за направени по делото разноски за държавна такса.
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ,
представлявана от Главния прокурор да ЗАПЛАТИ на основание чл. 38 ал. 2
от ЗА на адвокат Н. Я. Я. от гр. Плевен, ул. ******* общо сумата от 511,50
лв. за адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на
ищеца в производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Великотърновски
апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните, с
въззивна жалба.
27
Съдия при Окръжен съд – Плевен: _______________________
28