Решение по дело №68/2024 на Районен съд - Раднево

Номер на акта: 44
Дата: 20 юни 2024 г.
Съдия: Христина Вълчанова
Дело: 20245520200068
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 20 март 2024 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 44
гр. Раднево, 20.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДНЕВО в публично заседание на седемнадесети
юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Христина Вълчанова
при участието на секретаря Живка В. Манолова
като разгледа докладваното от Христина Вълчанова Административно
наказателно дело № 20245520200068 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от Закон за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Обжалван е Електронен фиш серия Г № хххххх, издаден от ОД на МВР
– С.З., с който на „М.” ЕООД, чрез представителя му М. Г. П. от гр.П., ул.
„К.Б 1” № 141, ЕГН ХХХХХХХХ, на основание чл. 638, ал.4, вр.с чл. 638,
ал.1, т. 2, вр. с чл.461, т.1 от КЗ е наложено наказание имуществена санкция в
размер на 2000 лева, за нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ.
Жалбоподателят в депозираната до съда жалба моли за отмяна на
процесния Електронен фиш по съображения, изложени в нея. Редовно
призован, в съдебно заседание се явява лично, и чрез упълномощения си
защитник адв.В. А. жалбата си, като твърди, че е нарушена и разпоредбата на
чл. 189, ал.4 от ЗДвП поради това, че няма описание на извършеното
нарушение в електронния фиш. Навежда и други съображения за
незаконосъобразност на наказателното постановление, които са подробно
изброени в жалбата и в писмените бележки.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител и не
дава становище по делото.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства по отделно
и в тяхната съвкупност, намира следното от фактическа и правна страна:
1
Жалбата е подадена в законоустановения срок, изхожда от
легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на съдебен контрол акт,
поради което същата е допустима, а разгледана по същество е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съдът установи следното от фактическа страна:
От ОД на МВР – С.З. е издаден Електронен фиш серия Г №хххххх, за
това, че на 04.12.2022г. за това, че на 04.12.2022г. в 16:48ч., в Област С.З., АМ
Тракия, км 213+000, е установено управление на лек автомобил „а.к7” с рег.
№ ХХХХХ НМ, в посока гр.С, което МПС е регистрирано в България и не е
спряно от движение, за което собственикът не е сключил задължителна
застраховка гражданска отговорност, т.е. нарушение на Кодекса на
застраховането, заснето с автоматизирано техническо средство, по чл.483,
ал.1, т.1 от КЗ, поради което на основание чл.638, ал.4, във вр. чл.638, ал.1,
т.2, във вр. чл.461, т.1 от КЗ му е наложена имуществена санкция в размер на
2000лв.
Настоящият съдебен състав намира, че процесният електронен фиш
следва да бъде потвърден, поради следните съображения
В ЕФ също е посочено, че за извършеното нарушение на член 483,
алинея 1, точка 1 от КЗ, във връзка с член 638, алинея 1, точка 2 от КЗ се
налага имуществена санкция в размер на 2000.00 лева.
Техническото средство е било настроено да засича автомобили, за
които няма сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите”. При това било установено, че за посочения автомобил към
посочената дата и час действително няма сключена валидна застраховка „ГО”
от представената по делото на лист 12 справка от Гаранционен фонд. Предвид
това съдът не споделя възражението на жалбоподателя, че не било установено
по категоричен начин извършеното нарушение.
Обжалвания електронен фиш е връчен на юридическото лице,
собственик на автомобил, удостоверено чрез нарочна обратна разписка /лист
60/. Получен е от законния представител на „М.” ЕООД- М. П..
При така установеното съдът намира, че жалбата е процесуално
допустима - подадена от активно легитимирано лице, по законо-установения
ред и в срок. По същество съдът намира, че жалбата е неоснователна.
2
Жалбоподателят е наказан за нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ,
съгласно който договор за застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което: притежава моторно
превозно средство, което е регистрирано на територията на Република
България и не е спряно от движение; това изискване не забранява и всяко
друго лице, различно от собственика на моторното превозно средство, да
сключи застрахователния договор. За неизпълнение на това задължение е
предвидена и съответна санкция в разпоредбата на чл. 638, ал. 1 от КЗ: глоба
от 250 лв. - за физическо лице и имуществена санкция от 2000 лв. - за
юридическо лице или едноличен търговец. Следвайки буквата на закона
неоснователно е и възражението на жалбоподателя, че няма предвидена
имуществена санкция за това нарушение. Съгласно, ал. 4 на същия член,
когато с автоматизирано техническо средство или система е установено
управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ
застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите, на собственика на моторното превозно
средство се налага глобата или имуществената санкция по, ал. 1. Според
разпоредбата на чл. 647, ал. 3 КЗ, когато с автоматизирано техническо
средство или система е установено и заснето управление на моторно превозно
средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, се
издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител при
условията и по реда, предвидени в Закона за движение по пътищата.
Електронният фиш се изпраща на собственика на моторното превозно
средство с препоръчано писмо с обратна разписка. Собственикът е длъжен в
14-дневен срок от получаването му да заплати глобата или имуществената
санкция по чл. 638, ал. 4 и 6. Член 189, ал. 5 от Закона за движение по
пътищата не се прилага. Горните разпоредби идват да покажат, че принципно
е допустимо издаване на ЕФ за нарушение на КЗ при установено и заснето
управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ
застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите. В тези случаи КЗ препраща към условията
и реда за издаване на ЕФ, предвидени в Закона за движение по пътищата.
Легалната дефиниция на понятието „електронен фиш” се съдържа в § 1
от ДР на ЗАНН, възпроизведена и в § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП. Електронният
3
фиш е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг
носител, създадено чрез административно-информационна система въз
основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани
технически средства. От това произтича, че електронният фиш е своеобразен
властнически акт с установителни и санкционни функции. Той се приравнява
едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му
действие (съгласно чл. 189, ал. 11 ЗДвП), не и по форма, съдържание,
реквизити и процедура по издаване. Следователно изискванията за форма,
съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, подробно
регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния
фиш. Относно формата на електронния фиш следва да се приемат за
задължителни само посочените в чл. 189, ал. 4, изр. 2 ЗДвП реквизити, към
които препраща и разпоредбата на чл. 647, ал. 3 от КЗ. В него следва да бъде
отразена само структурата на МВР, на чиято територия е установено
нарушението, което е сторено в случая. В обжалвания електронен фиш се
посочват още мястото, датата, точния час на извършване на нарушението,
регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на
когото е регистрирано превозното средство, нарушените разпоредби, размера
на глобата, срокът, сметката, начините за доброволното й заплащане.
Образецът на електронния фиш съответства на утвърдения от министъра на
вътрешните работи.
Обстоятелството, че в неговата начална част е посочено, че на
04.12.2022 г. на Автомагистрала Тракия , км.213, управлява в посока към
град С, при ограничение от 140 км.ч. за автомагистралата , заснето с АТСС
СПУКС /ARH CAM S1/ не препятства упражняването на правото на защита на
жалбоподателят, защото ясно и коректно е описано нарушението като
изрично е посочено, че е установено управление на МПС, регистрирано в
България и не е спряно от движение, за което собственикът не е сключил
задължителна застраховка „ГО”. Ясно и коректно е посочен собственика на
автомобила, както и неговия законен представител, но от изписването на
състава на нарушението става ясно, че неизпълнението на задължението касае
единствено и само собственика. Събрани и приложени по преписката са
писмени доказателства както относно собствеността на автомобила, така и
относно техническата годност на техническото средство, посредством което е
осъществено издаването на електронния фиш и снимката на автомобила.
4
Приложената по преписката снимка, установяваща нарушението си има
уникален идентификационен номер.
В Кодекса за застраховането е предвиден специален ред за
установяване на нарушения с автоматизирано техническо средство - чл. 647,
ал. 3 от КЗ, който гласи, че: „Когато с автоматизирано техническо средство
или система е установено и заснето управление на моторно превозно
средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, се
издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител при
условията и по реда, предвидени в Закона за движение по пътищата.
Електронният фиш се изпраща на собственика на моторното превозно
средство с препоръчано писмо с обратна разписка. Собственикът е длъжен в
14-дневен срок от получаването му да заплати глобата или имуществената
санкция по чл. 638, ал. 4 и 6. Член 189, ал. 5 от Закона за движение по
пътищата не се прилага. Т.е. за всички останали случаи извън посочените
изрично в цитираната разпоредба, налагането на административно наказание
с електронен фиш е недопустимо.
Видно е, че в обжалвания електронен фиш наказващия орган е посочил,
че е допуснато нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, във вр. с чл. 638, ал.4,
вр.с чл. 638, ал.1, т. 2, вр. с чл.461, т.1 от КЗ .
Очевидно е, че законодателят прави ясно разграничение на
нарушението по чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, което е формално и е довършено и
наказуемо по чл. 638, ал. 1, т. 2 от КЗ от момента регистрация на МПС или на
изтичане валидността на предходната полица за застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите. За съставомерността на деянието е без
правно значение дали автомобилът се управлява или не, като състава се
изчерпва с несключване на ГО от лице, което притежава моторно превозно
средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е
спряно от движение.
Съвсем различен е съставът на нарушението по чл. 638, ал. 4 от КЗ,
което е довършено при установено управление на моторно превозно средство,
за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. В този случай
законодателят е допуснал диференцираната процедура по чл. 638, ал. 3 от КЗ,
5
тъй като всеки акт на управление, констатиран посредством автоматизирано
техническо средство или система е наказуем при положение, че не е налице
сключена застраховка „ГО” на автомобилистите, при наличие на задължение
за това.
Задължението да сключи задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” по чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ се отнася до собственика на
автомобила, а не до неговия ползвател. В този смисъл представения договор
за ползване на автомобила, сключен с руски гражданин по ирония на съдбата,
сключен предхождащия ден на нарушението, а именно на 03.12.2022 година, е
ирелевантен за факта на нарушението. В чл. 638, ал. 1, т. 2 КЗ е предвидено,
че на юридическо лице, което притежава МПС и не изпълни задължението си
да сключи задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите, се налага наказание „имуществена санкция” в размер на
2000 лв.
Безспорен в случая е и субекта на административнонаказателна
отговорност, а именно – собственика на управляваното МПС. Това е
търговското дружество - жалбоподател, а с посочването на представляващото
го лице не се внася неяснота относно санкционираното лице. В този смисъл не
е налице несъответствие между фактическото описание на нарушението и
правната му квалификация, както и не е налице неяснота относно
санкционираното лице.
Доколкото санкцията, която се налага на собственика на МПС –
юридическо лице, който не изпълни задължението си да сключи
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, е
определена в закона като такава в размер на 2 000 лева и предвид
разпоредбата на чл. 27, ал. 5 от ЗАНН, размера на наложената имуществена
санкция е в законоустановеният й размер.
Всички релевантни за съставомерността на деянието факти и
обстоятелства, които обуславят административно-наказателната отговорност,
са установени и удостоверени в НП. При изведеното точно и недвусмислено
описание от фактическа и правна страна на извършеното нарушение по КЗ
деецът несъмнено има обективна възможност да разбере кое негово
поведение е прието за противоправно по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, при което
правото му на защита не е накърнено по никакъв начин. С оглед изложеното
6
настоящата инстанция намира, че при издаване на ЕФ не са допуснати
съществени процесуални нарушения, обуславящи отмяната му. Същия
напълно отговаря на императивно изискуемото съдържание съгласно чл. 189,
ал. 4 от ЗДвП, приложим на основание чл. 647, ал. 3, изр. първо от КЗ.
С оглед изхода на делото съдът счете, че направеното искане от страна
на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се
явява основателно и счете, че на основание 63д, ал. 1 от ЗАНН такова следва
да бъде присъдено в размер определен в чл. 37 от Закона за правната помощ
/ЗПП/, съгласно препращащата разпоредба на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН. Съгласно
чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и
количеството на извършената дейност и се определя в наредба на
Министерския съвет по предложение на НБПП. В случая за защита по дела по
ЗАНН в чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ е предвидено
възнаграждение от 80 лв. до 100 лв. И като съобрази, че в случая делото не е с
фактическа и правна сложност, изискващи специални процесуални усилия по
поддържане на обвинителната теза на АНО в съдебно заседание от една
страна, съдът счете, че следва да присъди юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100 лева. Посочената сума следва да бъде заплатена от въззивника в
полза на ОД на МВР С.З..
Водим от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН
съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия Г № хххххх, издаден от ОД
на МВР – С.З., с който на „М.” ЕООД, със седалище и адрес на управление
град П., ул. „К.Б I” № 141, ЕИК ХХХХХХХХ, представлявано от М. Г. П.,
ЕГН **********, за нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, на основание чл.
638, ал.4, вр.с чл. 638, ал.1, т. 2, вр. с чл.461, т.1 от КЗ е наложено наказание
имуществена санкция в размер на 2000 лева, като правилен и
законосъобразен.
ОСЪЖДА „М.” ЕООД, със седалище и адрес на управление град П., ул.
„К.Б I” № 141, ЕИК ХХХХХХХХ, представлявано от М. Г. П., ЕГН
**********, да заплати на ОД на МВР – С.З. сумата от 100 лв.,
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
7
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд С.З. в 14 дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Раднево: _______________________
8