Решение по дело №400/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 12956
Дата: 22 юли 2023 г.
Съдия: Мирослав Валентинов Стоянов
Дело: 20231110100400
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 6 януари 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 12956
гр. С., 22.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ
при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ Гражданско дело
№ 20231110100400 по описа за 2023 година
Образувано е по искова молба, подадена от А. Ц. Д., ЕГН: **********, адрес: гр.
С., ул. „А. П. Ч.“ № 9, вх. А, ап. 12, срещу „ЗАД Алианц България“ АД, ЕИК: *******,
седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „С.“ № 16, с която е предявен осъдителен
иск с правна квалификация чл. 405 КЗ за заплащане на сумата 3 275 лв. (след
допуснато изменение на иска на основание чл. 214 ГПК с протоколно определение от
26.06.2023 г.), представляващо обезщетение по застраховка „Каско“ по полица №
******** за щети по лек автомобил марка „Сеат“, модел „Ибиза“, рег. № ******,
причинени от ПТП на 12.07.2022 г., настъпило в гр. С., ведно със законната лихва
върху първоначалния размер на главницата от 500 лв., считано от 05.01.2023 г. до
окончателното изплащане и ведно със законната лихва върху увеличения размер на
иска върху сумата от 2 775 лв., считано от 31.05.2023 г. (датата на подаване на
молбата за увеличение на размера на иска) до окончателното изплащане.
Ищецът твърди, че процесният автомобил – негова собственост, бил застрахован
при ответника по горната имуществена застраховка, валидна към датата на процесното
ПТП, вследствие на което на автомобила били причинени вреди на стойност 3 925 лв.,
от които ответникът изплатил само 925 лв., след като при него е образувана преписка
за доброволно плащане на процесните вреди. Моли съда да постанови решение, с което
да уважи предявения иск изцяло. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не оспорва наличието на валидно
застрахователно правоотношение по договор за застраховка „Каско“ към датата на
процесното ПТП, неговият механизъм, че изплащането от ищеца в пълен размер на
застрахователната премия по процесната полица е осчетоводено при ответника, като
оспорва единствено причинната връзка между ПТП и вредите, както и тяхната
стойност. Претендира разноски.
Съдът констатира, че с протоколно определение от 31.05.2023 г. е докладвана
молба от същата дата на ищеца за увеличение на иска изцяло за сумата от 3 275 лв.,
1
която молба е връчена на ответника, като с протоколно определение от 26.06.2023 г. е
прието поисканото от ищеца увеличение на размера на иска, но поради техническа
грешка горната сума е изписана като 3 027 лв. вместо като 3 275 лв. Несъмнено волята
на съда се изразява в цялостно уважаване на молбата за увеличение на размера на
предявения иск, доколкото и съгласно посоченото в протоколно определение от
26.06.2023 г. относно размерите на двете главници, върху които е претендирана
законна лихва от съответна дата, сборът от първоначално предявения размер и
допуснатото увеличение е равен на посоченото от ищеца в молбата по чл. 214 ГПК:
500 лв. (първоначален размер) + 2775 лв. (докладвано увеличение) = 3275 лв.
Съдът, като прецени събраните доказателства и доводите на страните,
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявен е иск с правно основание чл. 405 КЗ.
Според чл. 405, ал. 1 КЗ при настъпване на застрахователното събитие
застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок.
Ангажирането на отговорността по чл. 405 КЗ е обусловено от установяване на
следните кумулативни предпоставки, доказването на които е в тежест на ищеца, а
именно: 1) наличие на валидно застрахователно правоотношение с ответника относно
процесния автомобил към датата на процесното ПТП; 2) обстоятелството, че е
изправна страна по сключения с ответника договор за автомобилна застраховка
„Каско“; 3) настъпване и механизъм на процесното ПТП, което представлява покрит
застрахователен риск съгласно сключения между страните застрахователен договор; 4)
вида, характер и размер на причинените от процесното ПТП вреди на застрахования
автомобил; 5) причинна връзка между застрахователното събитие и вредите.
При установяване на горните обстоятелства ответникът следва да докаже
погасяване на дълга, както и всички факти, на които основава своите искания или
възражения.
Страните не спорят и съдът с доклада по чл. 146 ГПК е отделил за безспорни и
ненуждаещи се от доказване в процесуалните отношения между страните следните
обстоятелства: 1) наличие на валидно застрахователно правоотношение между
страните, възникнало по силата на договор за имуществена застраховка „Каско“ по
застрахователна полица № ******** със срок на застрахователно покритие 18.11.2021-
17.11.2022 г. за лек автомобил марка „Сеат“, модел „Ибиза“, рег. № ******,
собственост на ищеца; 2) че ищецът е изправна страна по процесния застрахователен
договор; 3) че на 12.07.2022 г. в гр. С. е настъпило ПТП с механизъм, описан в исковата
молба и в приложения двустранен протокол за ПТП от 12.07.2022 г.; 4) настъпване на
процесните вреди, описани в списък на констатираните увреждания на МПС от
14.07.2022 г., съставен от ответника. Проектът за доклад е обявен за окончателен
доклад по делото в проведеното открито съдебно заседание от 24.04.2023 г. Ето защо и
на основание чл. 153 ГПК съдът приема осъществяването на отделените за безспорни
факти за доказано.
Посочените обстоятелства се установяват и от събраните по делото писмени
доказателства – застрахователна полица № ******** от 15.11.2021 г.; протокол за ПТП
№ 1846226 от 12.07.2022 г., изд. от ОПП при СДВР – С.; свидетелство за регистрация
част I № ****** от 18.10.2016 г., изд. от МВР; списък на констатирани увреждания на
МПС по щета № *******, от 14.07.2022 г., издаден от „ЗАД Алианц България“ АД.
За установяване на причинната връзка между процесното ПТП, настъпило на
12.07.2022 г. в гр. С., и щетите по процесния лек автомобил марка „Сеат“, модел
2
„Ибиза“, рег. № ******, описани в списък на констатираните увреждания на МПС от
14.07.2022 г., съставен от ответника, както и стойността на ремонта на процесния
автомобил, е допусната и изготвена съдебна автотехническа експертиза (САТЕ).
Съгласно заключението на вещото лице, неоспорено от страните, което съдът
кредитира изцяло като обективно, пълно и компетентно дадено, е налице причинно-
следствена връзка между процесното ПТП и посочените увреждания на процесния лек
автомобил, като стойността на ремонта за отстраняване на повредите по същия е не по-
малко от 5 385,07 лв.
Ищецът доказа успешно фактите, на които основава претенцията си и които са в
негова доказателствена тежест.
Съгласно разпоредбата на чл. 400, ал. 2 КЗ за възстановителна застрахователна
стойност се смята стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и
качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, монтаж и други, без
прилагане на обезценка. Размерът на дължимото застрахователно обезщетение се
определя в рамките на договорената максимална застрахователна сума съобразно
стойността на претърпяната вреда, който не може да надхвърля действителната
стойност на увреденото имущество, определена като пазарната му стойност към същия
момент (Решение № 59 от 6.07.2017 г. по т. д. № 2367/2015 г. на ВКС, I т. о.; Решение
№ 235 от 27.12.2013 г. по т. д. № 1586/2013 г. на ВКС, II т. о.).
От приетата по делото САТЕ се установява, че стойността на ремонта по средни
пазарни цени на повредения автомобил е в размер на 5 385,07 лв., от които на
16.08.2022 г. ответникът е заплатил частично сумата от 925 лв., видно от приложеното
по делото платежно нареждане от 16.08.2022 г. Заплащането на сумата от 925 лв., е
въведено като твърдение от ищеца с исковата молба, което по същество представлява
признание на неизгоден за него факт.
Така непогасеният остатък от вземането на ищеца за обезщетение по чл.405 КЗ
възлиза на разликата между установената със САТЕ стойност на възстановителния
ремонт на увредения автомобил (5 385,07 лв.) и заплатеното от ответното дружество
обезщетение по процесната щета (925 лв.), а именно в размер на 4 460,07 лв., който
надвишава претендирания размер на обезщетението. Предвид изложеното и с оглед
спазване на закрепения в чл. 6 ГПК принцип на диспозитивното начало, предявеният
иск с правно основание чл. 405 КЗ за сумата от 3 275 лв. (след допуснато изменение на
иска на основание чл. 214 ГПК с протоколно определение от 26.06.2023 г.) се явява
основателен и следва да бъде уважен изцяло.
С оглед основателността на иска за главница върху нея се дължи и следва да се
присъди и своевременно поисканата от ищеца законна лихва за забава. Законната
лихва върху първоначалния размер на главницата от 500 лв. се дължи считано от
05.01.2023 г. до окончателното изплащане, а законната лихва върху увеличения
размер на иска върху сумата от 2 775 лв. – считано от 31.05.2023 г. (датата на подаване
на молбата за увеличение на размера на иска) до окончателното изплащане.

По разноските
При този изход от спора право на разноски има единствено ищецът. На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в
общ размер на 931 лв., от които 131 лв. за държавна такса, 200 лв. за депозит за САТЕ и
600 лв. за адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения, съдът
3
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 405 КЗ „ЗАД Алианц България“ АД, ЕИК: *******,
седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „С.“ № 16, да заплати на А. Ц. Д., ЕГН:
**********, адрес: гр. С., ул. „А. П. Ч.“ № 9, вх. А, ап. 12, сумата от 3 275 лв.,
представляващо обезщетение по застраховка „Каско“ по полица № ******** за щети
по лек автомобил марка „Сеат“, модел „Ибиза“, рег. № ******, причинени от ПТП на
12.07.2022 г., настъпило в гр. С., щета № *******, ведно със законната лихва върху
първоначалния размер на главницата от 500 лв., считано от 05.01.2023 г. до
окончателното изплащане, и ведно със законната лихва върху увеличения размер на
иска върху сумата от 2 775 лв., считано от 31.05.2023 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „ЗАД Алианц България“ АД, ЕИК:
*******, седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „С.“ № 16, да заплати на А. Ц. Д.,
ЕГН: **********, адрес: гр. С., ул. „А. П. Ч.“ № 9, вх. А, ап. 12, сумата от 931 лв. –
разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4