ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№1509
гр.
Пловдив, 12 октомври, 2021 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХVII състав, в
закрито заседание на дванадесети октомври, през две хиляди двадесет и първата
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЗДРАВКА ДИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
СВЕТЛАНА МЕТОДИЕВА
като
разгледа докладваното от член – съдията Методиева административно дело № 974 по
описа за 2021 год. на Пловдивския административен съд, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.248, ал.3, ГПК, във вр. с чл.144 от АПК.
Образувано е по молба на И.В., юрисконсулт на
Централна избирателна комисия София, депозирана по делото на 07.09.2021 г. и
наименована „списък на разноските“ с формулирано в нея
искане за присъждане на разноски в полза на ответника по делото ЦИК - София на
основание чл.143, ал.3 от АПК, съставляващи юрисконсултско възнаграждение,
определено на основание чл.37 от ЗПП, транспортни разходи и командировъчни
разходи. Към молбата са приложени заповед за командировка в заверено копие и
копия от билети за междуградски пътнически транспорт.
С разпореждане от 14.09.2021 г., като е
счетено, че молбата е такава с правно основание по чл.248, ал.1 от ГПК за
допълване на постановеното по делото определение приключващо делото, е дадена
възможност на жалбоподателя да представи отговор по направеното искане от
ответника. С отговор, постъпил на 05.09.2021 г., упълномощен представител на
жалбоподателя ПП КОД е заявил, че разноските не следва да му се възлагат, предвид
това, че причина за прекратяване на делото е бавното правосъдие.
Съдът, на първо място, намира, че молбата за
допълване на определението, с което делото приключва, в частта му за
разноските, е депозирана от надлежна страна и в рамките на срока по чл.248,
ал.1 от ГПК, поради което и е процесуално допустима.
Разгледано по същество, съдът намира искането
в молбата, наименована „списък на разноските“ за неоснователно.
Производството по делото, което е било
образувано по жалба на ПП КОД, е било прекратено от съда и жалбата е била
оставена без разглеждане на основание чл.159, т.4 от АПК с протоколно
определение № 1289, постановено в съдебно заседание от 01.09.2021 г., в което е
присъствал процесуалният представител на ЦИК, а именно молителят юрисконсулт В..
В това съдебно заседание, в което посочената страна е застъпила и становище за
недопустимост на жалбата и в тази връзка е представила за сведение решение на
ВАС, не е било направено искане за присъждане на разноски при прекратяване на
делото, нито такова искане е било депозирано по-рано по делото в писмен вид,
още повече, не е бил представен и списък на разноските, съответно доказателства
за направата им. В тази връзка и съдът
изобщо не се е произнасял по разноските. Това, обаче, не се дължи на пропуск на
съда да се произнесе по своевременно заявено искане за разноски, а е
непроизнасяне поради това, че изобщо не е било поискано присъждането им от
настоящия молител – ответник по делото, а разноски се присъждат, само ако са
били поискани от страната. По аргумент от чл.80 ГПК, страната може да поиска присъждането на разноските най-късно до
приключване на последното заседание по делото в съответната инстанция /т.11 от
ТР № 6/2013 г. ОСГТК/, като кое е последното заседание зависи от вида и фазите
на производството пред съответната инстанция. В случая, предвид заявеното от
страна на процесуалния представител на ответника по делото, че няма искания в
съдебното заседание от 01.09.2021 г., когато производството по делото е било
прекратено, същият е следвало при налична вероятност производството да бъде
приключено, включително и чрез прекратяването му, с оглед поддържаната и от
страна на ответника теза за недопустимост на жалбата, да направи своевременно
своето искане за присъждане на разноски. За
съда не е съществувало задължението да се произнесе по искане,
което не е било отправено към него изобщо, поради което и понастоящем
съдът не може да допълни произнасянето си по спора като осъди страна за
разноски, които не са били своевременно претендирани. В тази насока е
напр. Определение № 8292/2009 г. по адм. дело № 100068/2008 г., Определение №
8687/2014 г. по адм. дело № 4432/2014 г., Определение № 492/2020 г. по адм.
дело № 8170/2019 г., Определение № 4042 от 30.03.2021 г. по адм.
д. № 13277/2020 г. и др., всички на ВАС. Отделно от изложеното и само за
допълнителна яснота, съдът намира за нужно да посочи и че искането за
присъждане на пътни разноски и командировъчни не може принципно да бъде уважено,
дори да бе своевременно направено, доколкото те не съставляват
съдебно-деловодни разноски, в който смисъл също е налице трайна съдебна
практика, обективирана напр. в Определение № 182/2019 г. по д. № 4315/2018 г. и
Определение № 379/2018 г. по дело № 3121/2018 г. и двете на ВКС, както и в
Решение № 8046/2016 г. по адм. дело № 9697/2015 г. и Решение № 13200/2020 г. по
адм. дело № 7839/2020 г. и двете на ВАС.
Предвид гореизложеното и на основание чл.248, ал. 3 от ГПК, във вр. с чл.144 от АПК Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на И.В., юрисконсулт
на Централна избирателна комисия София, депозирано по делото на 07.09.2021 г. и
наименовано „списък на разноските“, за допълване на протоколно Определение № 1289/01.09.2021
г. на Административен съд Пловдив, 24-ти състав, постановено по адм. дело № 974/2021
г., в частта му за разноските.
Определението подлежи на обжалване с частна
жалба в 7-дневен срок от съобщаването му на страните пред ВАС.
На основание чл.138 от АПК
определението да се съобщи на страните чрез изпращане на препис от
определението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.