Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Христо Томов | |
и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда Глава ХХІ НПК. С Присъда № 468 от 20.06.2012г., постановена по НОХД № 426 по описа за 2012г., Г. районен съд е признал подсъдимия И. Х. П., роден на 02.10.1951 година в с.Д. Д., с постоянен адрес гр. Л., ул.”М.” № 7, български гражданин, осъждан, разведен, с основно образование, с ЕГН *, ЗА НЕВИНОВЕН в това, че на 08.07.2011 г. в гр. Л., управлявал МПС - л. а. „Ф. Т.” с рег. № ..., без да притежава СУМПС, в едногодишен срок от наказването му по административен ред за същото деяние с НП № 2565/30.11.2010 на Началника на РУП Г. О., влязло в законна сила на 24.02.2011 г., поради което и на основание чл.304 от НПК го ОПРАВДАЛ по така повдигнатото обвинение по чл. 343в ал.ІІ вр. ал.І НК. Против присъдата, в оправдателната и част, е постъпил протест от наблюдаващия делото прокурор М. О., в който същият прави твърдения за незаконосъобразност, необоснованост и неправилност на постановената присъда и излага подробни съображения за това. Твърди, че ГОРС е направил погрешен анализ на представените по делото доказателства като е взел решението си само и единствено въз основа на едно писмо изготвено от ОД на МВР гр. В.. Поискано е с протеста да бъде отменена атакуваната присъда и се постанови др¾га, с която подсъдимият бъде признат за виновен и осъден за повдигнатото му в досъдебното и съдебно производства, обвинение. Представителят на В. окръжна прокуратура заема изцяло становище за неоснователност на протеста, без да го оттегля. Не го поддържа с изложените аргументи и мотиви в него, като предлага да бъде потвърдена атакуваната присъда, тъй като същата е правилна и съобразена със събраните по делото гласни и писмени доказателства. Според прокурора в случая се касае за противоречива практика относно въпроса дали при отнето СУМПС във връзка с изпълнение на наказанието лишаване от право да се управлява МПС и неполучаване на това свидетелство след изтичане срока на наказанието е налице правоспособност у водача или не. Твърди, че след изтичане срока на наказанието правоспособността у лицето оставала, единствено свидетелството като документ липсвало, понеже се изисква определен ред за връщането му от органите на МВР. Цитира и необходимостта от полагането на психологически изпит, който е уреден в НАРЕДБА № 38 от 16.04.2004 г. Прави извод, че правоспособността е налице и от там невъзможността от обективна страна да е осъществено това престъпление, понеже законът изисква деецът да е неправоспособен. В съдебно заседание пред настоящата инстанция, защитата на подсъдимия П., адв. Д. Д., поддържа постановената оправдателна присъда, като счита протеста за неоснователен. Излага допълнителни доводи, че присъдата по делото е правилна и почива на внимателен анализ на събраните по делото доказателства. Също интерпретира по свой начин дадените по делото писмени доказателства, и сочи поради какви причини не следва да се уважават твърденията на протестиралия прокурор. Нямало заповед на началника на РУП за временно лишаване от правоуправление. В конкретния случай подсъдимият е управлявал МПС в нарушение но приравнено до не носенето му, а не до липсата на такова. Моли за цялостно потвърждаване на присъдата. Подсъдимият лично иска от съда потвърждаване на присъдата, като отрича да е извършил престъпление. ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ПРОТЕСТА С протеста е сезиран родово и функционално компетентен съд. Той е подаден срещу невлязъл в сила първоинстанционен съдебен акт. Същият изхожда от процесуално легитимирана страна в процеса – наблюдаващия прокурор по делото, съгласно разпоредбата на 318, ал. 2 от НПК . Правото на протест е упражнено валидно и срочно. Протестът е депозиран в срока за обжалване по чл. 319 НПК и отговаря на изискванията за редовност по чл. 320 НПК, поради и което се явява процесуално допустим и следва да бъде разгледан по същество. ПО ОСНОВАТЕЛНОСТТА НА ПРОТЕСТА Великотърновският окръжен съд в настоящия си състав, в качеството си на въззивна инстанция, след като обсъди посочените в протеста и възведените от страните по реда на съдебните прения фактически и правни доводи и извърши оценка на събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност и след като в изпълнение на задълженията си по чл. 314 НПК, вр. чл. 313 НПК провери изцяло правилността на присъдата предмет на въззивната проверка, намира за установено и изяснено по несъмнен начин следното: На 08.07.2011 г. около 15:00 часа в гр.Л., полицейски патрул в състав свидетелите Д. И. М. и Х. П. К. – двамата служители на РУП - Г. О., изпълнявали служебните си задължения по предварително утвърден график. В посоченото време автопатрулът се движел по ул."Максим Райкович" в града, в района на кръстовището с ул. „Б.", където и спрели за проверка л. а. „Ф. Т.” с рег. № ., движещ се в посока ул. „Т. м.”. Полицаите поискали документите на водача, при което се оказало и, че това е подсъдимия И. Х. П.. Той не представил СУМПС. При извършената по – късно справка от св. К. в дежурната част на РУП - Г.О., се установило, че П. е с отнето СУМПС, поради което били направени и изводи, че той е неправоспособен водач. За констатираното нарушение св. К. съставил АУАН № .../08.07.2011 г. на подсъдимия, който му бил предявен за запознаване със съдържанието, а после и подписан без възражения. Видно от писмо № К-2942/13.02.2012 г., И. Х. П. е правоспособен водач на ╠ПС с издадено СУМПС на 25.07.2001 г., а също и че вследствие налагани наказания по ЗДП, той разполага с 24 к. т. Съобразно изложеното в Писмо № К-9349/09.05.2012 г. (л.31 и л. 32 от съд. производство), а не въз основа него / както смята прокурора/ - подс. П. е правоспособен водач. На 14.07.2009 г. със ЗППАМ № 2205/15.07.2009 г. на Началника на РУП Г. О., на основание чл. 171 т. 1 б.”Б” от ЗДвП, временно е отнето СУМПС на водача. За извършеното от него деяние, за което временно е било отнето СУМПС, е било образувано досъдебно производство и внесен обвинителен акт в съда, въз основа на който било образувано НОХД № 159/10 г. на ГОРС за престъпление по чл. 343 Б ал.І НК. Ведно с наложеното наказание от 3 месеца ЛОС, на основание чл. 343г НК било отнето СУМПС на водача за срок от 10 месеца, считано от 14.07.2009 г. до 14.05.2010 г. След изтърпяване на наложеното наказание, изтичането на срока П. не се е явявал в Сектор ”ПП” на ОДМВР В. Т. за получаване на СУМПС. По време следващо датата 14.05.2010 г. спрямо подсъдимия не е издавана Заповед за прилагане на ПАМ, с която да бъде иззето СУМПС на основанията, предвидени в чл.171 ЗДП. Въз основа на събраните доказателства по делото първоинстанционния съд е направил извод, че подсъдимият не е осъществил от обективна и субективна страна състава на чл. 343в ал.ІІ вр. ал.І НК – а именно на 08.07.2011 г., в гр. Л., на ул.”М. Р.” при кръстовището с ул.”Б.” в посока ул.”Т. м.”, да е управлявал МПС л. а. „Ф. т.” с рег. № ..., без да притежава съответното СУМПС, в едногодишен срок от наказването му по административен ред за същото деяние с НП № 2565/30.11.2010 г. на Началника на РУП Г. О., влязло в сила на 24.02.2011 г. Това е така защото към момента на извършване на проверката - 08.07.2011 г., в която връзка е съставен АУАН № 1603/08.07.2011 г., подсъдимият е бил правоспособен водач на МПС. След изтърпяване на наказанието, наложено с одобрено от съда споразумение по НОХД № 159/10 г. на ГОРС - на 14.05.2010 г., липсва друг акт на компетентен орган, с който П. да е бил лишен от право да управлява МПС, в която връзка да се приеме, че е неправоспособен водач. Правилни са изводите на ГОРС в тази насока а аргументите посочени в мотивите към протеста не могат да ги опровергаят. За да е осъществен в действителност състава на престъплението по чл. 343в, ал.ІІ, вр. ал.І НК така, както е повдигнато обвинение от ГОРП е необходимо, подсъдимият към датата на управлението на МПС - 08.07.2011 г. да е неправоспособен водач, както и да е наказван по административен ред за това, че е управлявал МПС като неправоспособен водач, в едногодишен срок назад от извършване на настоящото деяние - на 08.07.2011 г. При липса на един от елементите на изпълнителното деяние, няма да имаме извършено престъпление от обективна страна. Това не е било налице поради което той е бил и оправдан. Съдът в настоящия си състав не приема доводите на представителя на районна прокуратура и наблюдаващ делото прокурор, че друг орган като ОД на МВР следва да определя дали едно лице – в случая подсъдимия П., притежава качеството на правоспособен водач или не. Това се прави въз основа на писмени доказателства събрани от МВР структурите, но самия правен извод принадлежи на правоприлагащите органи и то следвайки разпоредбите на закона. Неправилно е и становището застъпено в протеста, че се изисква определен фактически състав определен от вътрешно нормативни актове на МВР за да се възстанови правоспособността на водача на МПС – заплащане на наложени парични глоби, явяване на психотест за годност и пр.. В този смисъл следва да се има предвид НАРЕДБА № 38 от 16.04.2004 г. за условията и реда за провеждането на изпитите на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство и реда за провеждане на проверочните изпити, издадена от министъра на транспорта и съобщенията. Там изрично са уреди спорните въпроси и то още в началото на наредбата. В Чл. 1. (Обн. - ДВ, бр. 42 от 2004г., в сила от 21.05.2004 г.) е указано, че ……С тази наредба се определят условията и редът за провеждането на: 1. изпитите на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на моторни превозни средства (МПС) от категориите и под категориите по чл. 150а, ал. 2 и 3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП); 2. изпитите на лицата, чието чуждестранно национално свидетелство не отговаря на изискванията по чл. 162, ал. 5 ЗДвП; и 3. изпитите на лицата, на които временно е отнето свидетелството за управление на МПС по реда на чл. 171, т. 1, буква "в" ЗДвП. Както и че съобразно Чл. 3. (Обн. - ДВ, бр. 42 от 2004г., в сила от 21.05.2004 г.) (1) Лицата, успешно положили изпита по чл. 2, ал. 1, както и тези в случаите на чл. 162, ал. 5 ЗДвП придобиват правоспособност за управление на МПС от съответната категория или под категория, за която се издава свидетелство за управление по реда на чл. 159 ЗДвП. (2) На лицата, успешно положили изпита по чл. 1, т. 3, се връща свидетелството за управление на МПС от съответната категория или под категория, отнето по реда на чл. 171, т. 1, буква "в" ЗДвП. чл. 3. Ясно се прави разграничението тук в категориите лица за придобиване на правоспособност от една страна и за връщане на вече налично свидетелство, отнето по реда на чл. 171, т. 1, буква "в" ЗДвП. Изпити са въведени с този нормативен акт, като чрез тях една част от лицата придобиват правоспособност а друга какъвто е и настоящия случай с П. - връщането на свидетелството. Предвид изложеното и възприето от настоящата инстанция за случило се от фактическа страна по обвинението спрямо подсъдимия И. Х. П., ВТОС също приема от правна страна, че той по никакъв начин не е осъществил състава на престъплението по чл. 343 В ал.ІІ вр. ал.І НК, поради което и на основание чл. 304 от НК, РС правилно го е признал за невиновен и го е оправдал. Като е направил същите изводи първоинстанционния съд е постановил съответно законосъобразен съдебен акт. Правилни са и изводите на решилият делото районен съд относно фактологията поради , което и тази инстанция ги възприема изцяло. По гореизложените мотиви и извършената оценка на събраните доказателства, неоснователни се явяват възраженията на представителя на обвинението, че извода на РС Г.О. за несъставомерност на деянието от страна на подсъдимия не кореспондира със събраните по делото доказателства. Неоснователни и без доказателствена опора, се явяват изложените в протеста твърдения. По гореизложените мотиви, подаденият протест срещу първоинстанционната присъда се явява неоснователен, тъй като не са налице основания за отмяна или изменение на обжалвания акт, поради което и на основание чл. 338 НПК, същият следва да бъде потвърден. Водим от горното, Великотърновският окръжен съд Р Е Ш И: ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 468 от 20.06.2012г., постановена по НОХД № 426 по описа за 2012г. на Г. районен съд. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |