Решение по дело №10039/2023 на Административен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 41

гр. В. Търново, 07.03.2023г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Велико Търново, в съдебно заседание на двадесет и четвърти февруари две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:	ИВЕЛИНА ЯНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:	ГЕОРГИ ЧЕМШИРОВ  ДИАНКА ДАБКОВА

 

при секретар	М.Н.	и с участието
на прокурора	С.И.	изслуша докладваното
от съдия	ЧЕМШИРОВ
по касационно наказателно-административен характер дело №10039  по описа на Административен съд – Велико Търново за 2023г.

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба, подадена от ***  Хр. К., в качеството й на пълномощник на директора  на Национално ТОЛ управление към Агенция „Пътна инфраструктура“, срещу Решение № 84/15.12.2022г. по АНД № 167/2022г. по описа на Свищовския районен съд, с което е отменено Наказателно постановление № BG17032022/4000/Р8-249/01.09.2022г., издадено от директора на Национално ТОЛ управление към Агенция „Пътна инфраструктура“, с което на П.Г.Ц. ***, на основание чл. 179, ал. 3а от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1 800 лв. В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на съдебното решение поради нарушение на закона – касационно основание по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, приложим в производството по силата на препращащата разпоредба на чл. 63в от ЗАНН. Претендира се отмяна на решението на районния съд и постановяване на друго по същество от касационната инстанция, с което да бъде потвърдено обжалваното наказателно постановление Претендира се и присъждане на разноски, като при условие на евентуалност на съдебното решение се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Ответникът по касация – П.Г.Ц., чрез ***В., в представени по делото отговор на касационна жалба и писмено становище оспорва жалбата като неоснователна и моли решението на районния съд да бъде оставено в сила като правилно. Претендира присъждане на разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура – В. Търново заема становище за основателност на касационната жалба и предлага обжалваното решение да бъде отменено, а наказателното постановление - да бъде потвърдено.

Административният съд – В. Търново, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено следното:

 

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК, приложим в производството по силата на препращащата разпоредба на чл. 63в от ЗАНН и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е  неоснователна.

 

С Решение № 84/15.12.2022г. по АНД № 167/2022г. състав на Свищовския районен съд е отменил Наказателно постановление № BG17032022/4000/Р8-249/01.09.2022г. на директора на Национално ТОЛ управление към Агенция „Пътна инфраструктура“, с което на П.Г.Ц. ***, на основание чл. 179, ал. 3а от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1 800 лв.

От фактическа страна по делото е било прието за установено, че на 17.03.2022г., в 23:13 часа, при направление излизане от територията на Р България на ГКПП „Русе-Дунав мост“ от служители в Отдел „Пътни такси и разрешителен режим“ на ТД „Митница Русе“ в Агенция „Митници“ била извършена проверка на пристигналото на ГКПП МПС с рег. № ..., влекач, модел „Скания Р 440“, с обща техническа допустима маса над 12 тона, управлявано от жалбоподателя. При проверката била направена справка в електронната система за събиране на пътни такси, при която е установено, че на 17.02.2022 г. в 09:22 часа посоченото МПС с рег. № ... е засечено по път І-3, км 25+271, включен в обхвата на платената пътна мрежа, без да е била заплатена дължимата пътна такса, съгласно чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата. За извършеното административно нарушение е генериран доказателствен запис от електронна система по чл.167а, ал.3 от ЗДвП с № D8FCB59AE787189AE053011F160A9377. Горното е квалифицирано като нарушение на чл.179, ал.3а от ЗДвП, за което на П.Ц. е съставен АУAН №BG17032022/4000/P8-249/17.03.2022г. Въз основа на него, от директора на Национално ТОЛ управление към Агенция „Пътна инфраструктура“ е издадено и обжалваното пред районния съд НП №BG17032022/4000/Р8-249/01.09.2022г.

Въз основа на така изложената фактическа обстановка районният съд е приел, че в хода на административнонаказателното производство е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като не са спазени изискванията на чл. 42, т. 5 и на чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН. В тази връзка е посочено, че както в АУАН, така и в НП липсва посочване на нарушената законова разпоредба, която е нарушена. Като нарушена е посочена разпоредбата на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП, която разпоредба обаче е санкционна. Извън това, съдът е намерил, че не е доказано авторството на административното нарушение, доколкото същото е установено едва месец след извършването му с оглед на което не може да се приеме за безспорно, че водачът, който е управлявал процесното ППС на датата на проверката е същият, който го е извършил.

 

Настоящата инстанция намира, че проверяваното решение е правилно.  Касационният състав изцяло споделя мотивите на Свищовския районен съд, поради което не счита за необходимо да преповтаря същите. При напълно изяснена фактическа обстановка въззивният съд, анализирайки събраните в хода на производството доказателства, е постановил правилно и обосновано решение. Правилни са изводите на районния съд, че при издаването на  АУАН и НП са допуснати съществени процесуални нарушения. Задължителен реквизит от съдържанието както на АУАН, така и на НП е нарушената материалноправна норма. Изискването на закона същата да бъде посочена има за цел да определи от една страна единството между нарушеното правило за поведение и твърдяното административно нарушение и от друга страна да обезпечи извършването на контрол за законосъобразност. В процесния случай, както в АУАН, така и в НП е посочена само санкционната норма на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП. Настоящия състав не възприема изложените съображения от касатора, че нормата едновременно съдържа правило за поведение и санкция. Съответна на нея е императивната разпоредба на чл. 139, ал. 7 от ЗДвП, както правилно е възприел районният съд. В този смисъл се налага извода, че в АУАН и в НП не е налице реквизита по чл. 42, ал. 1, т. 5, респ. чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН.

Съгласно посочената санкционна норма на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП субект на нарушението е водача, който управлява пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от ЗП по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което не са изпълнени съответните задължения за установяване на изминатото разстояние, съгласно изискванията на ЗП, за участъка от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, който е започнал да ползва, или няма закупена маршрутна карта за същата, съобразно категорията на пътното превозно средство. В настоящият случай от събраните във въззивното производство писмени и гласни доказателства не се установява самоличността на водача, който е управлявал МПС с рег. № ... в момента на нарушението. Недоказаността на извършителя на административното нарушение води до незаконосъобразност на НП.

 

Като е стигнал до този извод, районният съд е постановил правилно решение и след като не са налице заявените с жалбата касационни основания за отмяната му, същото следва да бъде оставено в сила.

 

При този изход на спора, на основание чл. 63д от ЗАНН, в полза на ответника по касация следва да се присъдят направените разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. Сумата на адвокатското възнаграждение е под предвиденото минимално такова по чл. 7, ал. 2, т. 2 във връзка с чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Предвид това възражението за прекомерност е неоснователно. 

 

Водим от горното и на основание чл. 63в от ЗАНН, вр. с чл. 221, ал. 2, пр. І от АПК, Административния съд – В. Търново

 

Р   Е   Ш   И   :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №84/15.12.2022г. по АНД №167/2022г. по описа на Свищовския районен съд.

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София да заплати на П.Г.Ц. *** разноски по делото в размер на 400 /четиристотин/ лв.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.      

 

 

 

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

 

 

                                                                  ЧЛЕНОВЕ :  1.

 

 

                                                                                       2.