Р Е Ш Е
Н И Е
№
от 22.01.2019г., гр. В. Търново
В ИМЕТО НА НАРОДА
Великотърновският районен съд, Гражданска колегия, шестнадесети състав, на единадесети
януари две хиляди и деветнадесета година, в публично заседание в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Владимир Балджиев
при секретаря Иванка
Трифонова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело №2636/2018г., по
описа на Великотърновския районен съд, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано
по искова молба на *, с която е предявен иск по чл.
422, ал. 1, вр. чл. 415 от ГПК, вр. чл. 79 от ЗЗД. В исковата молба се излагат твърдения,
че на 10.03.2009г. между страните е сключен Договор за
финансов лизинг на моторно превозно средство с опция за прехвърляне на
собствеността *, съгласно който ищецът е предоставил за
временно ползване на ответника лек автомобил *, а последният е поел задължение
да му заплаща лизингова цена на 60 месечни вноски в срок до 12.03.2014г. Ищецът
твърди, че след изтичане срока на договора ответникът е следвало или да изрази
воля за придобиване собствеността спрямо лизинговата вещ или да я върне на
лизингодателя, а при неизпълнение на задължението - да заплати обезщетение
съгласно т. 8.8 от Общите условия към договора за причинените вреди. Изтъква
се, че след изтичане срока на договора ответникът не е предал автомобила на
ищеца като за периода от 21.03.2016г. до 19.03.2018г. последният е следвало да
заплати сумата от 3003,17 лв. за данъци и за застрахователни премии по
застраховки „Автокаско” и „Гражданска отговорност” относно превозното средство.
Ищецът твърди, че във връзка с вземането е издадена заповед за изпълнение по
частно гражданско дело №961/2018г., по описа на Великотърновския районен съд,
спрямо която е подадено възражение. Ищецът твърди, че претендираната сума по
договора за лизинг е дължима, поради което
отправя искане до съда да бъде установено съществуването на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение №498 от 04.04.2018г. по частно гражданско дело №961/2018г.,
по описа на Великотърновския районен съд както и за присъждане на направените
по делото разноски.
Ответникът,
в срока по чл. 131 от ГПК, не е представил отговор на исковата молба.
С молба от 10.01.2019г. процесуалният представител на ищеца е отправил искане до съда за
произнасяне по реда на чл. 239 от ГПК.
Съдът,
като взе предвид направеното искане от процесуалния представител на ищеца за
постановяване на неприсъствено решение, намира че са налице предпоставките по
чл. 238 и 239 от ГПК, поради което предявения иск следва да бъде уважен.
При
този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, в полза на ищеца следва
да бъдат присъдени направените по делото разноски за държавна такса и
адвокатско възнаграждение в размер на 500,06 лв. както и разноските за държавна
такса и адвокатско възнаграждение в общ размер на 395,06 лв., направени в
производството по издаване на заповед за изпълнение по
частно гражданско дело №961/2018г., по описа на Великотърновския районен
съд. Ищецът реално не е извършил разноски за възнаграждение на вещо лице поради
отпадане на необходимостта от допускане на поисканата от него експертиза.
Водим
от горното, Великотърновският районен съд
Р Е Ш И:
Приема
за установено по отношение на Г.Н.Я. с ЕГН: ********** ***,
че дължи на * *, сумата от 3003,17 лв. /три хиляди и три лева и седемнадесет
стотинки/ - главница, представляваща обезщетение по т. 8.8 от Общите условия към Договор за финансов лизинг на моторно превозно средство с опция за прехвърляне
на собствеността *от 10.03.2009г. за платени данъци и застрахователни премии по застраховки „Автокаско”
и „Гражданска отговорност” за лек автомобил * за периода от 21.03.2016г. до
19.03.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 02.04.2018г. до окончателното изплащане на
задължението, за което е издадена заповед за изпълнение №498 от 04.04.2018г. по частно гражданско дело №961/2018г., по
описа на Великотърновския районен съд.
Осъжда
Г.Н.Я. с ЕГН: ********** ***, да заплати на **, сумата от 500,06 лв. /петстотин лева и шест стотинки/, представляваща
направени по делото разноски както и сумата от 395,06 лв. /триста деветдесет и пет лева и шест стотинки/,
представляваща направени разноски по частно
гражданско дело №961/2018г., по описа на
Великотърновския районен съд.
На
основание чл. 239, ал. 4 от ГПК решението не подлежи на обжалване. На ответника
да бъде указана възможността по чл. 240 от ГПК при връчване на препис от
решението.
Препис
от решението да се приложи по частно гражданско дело №961/2018г., по описа на
Великотърновския районен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: