Решение по дело №2722/2019 на Районен съд - Бургас

                                    Р  Е Ш  Е  Н  И  Е

                                                        № 1250

                                        гр. Бургас, 16.10.2019 г.

                                             В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД - БУРГАС, XXI–ви наказателен състав, в публично заседание на двадесет и шести септември две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                                           

                                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: Пламена Събева

 

при участието на секретаря Калина Събева, като разгледа НАХД № 2722 по описа на РС - Бургас за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.

Образувано е по жалба, подадена от С.Д.Д., ЕГН ********** срещу Електронен фиш серия К № 2635045, издаден от ОД на МВР-Бургас, с който на жалбоподателя на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 3  ЗДвП за извършено нарушение на чл. 21, ал. 2 ЗДвП е наложено наказание „глоба” в размер на 100 лв.

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на електронния фиш. Оспорва се фактическата обстановка, като се твърди, че е неправилно изяснена, тъй като не е било установено мястото, където е било поставено техническото средство за измерване на скоростта и е била нарушена Наредба № 8021з-532 от 12.05.2015 г. на министъра на вътрешните работи. С тези доводи моли електронният фиш да бъде отменен. В съдебно заседание жалбоподателят, редовно уведомен не се явява, представлява се от адв. Д.. Поддържа жалбата и доразвива изложените в нея доводи, като твърди, че от доказателствата, се установява, че пътен знак В26 е бил поставен отляво по посоката на движение на жалбоподателя в нарушение на нормативните изисквания.

Административнонаказващият орган, редовно уведомен, не изпраща представител и не взема становище по жалбата. В съпроводителното писмо моли да се потвърди наложеното на жалбоподателя наказание.

 

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите и възраженията на страните, намира за установено следното:

           

От фактическа страна:

На жалбоподателя е бил издаден от АНО електронен фиш К № 2635045 за това, че на 28.03.2019 г. в 09:53 часа в гр. Бургас, по ПП I-9, км.249+100 в посока от ПВ „Юг“ към КПП-3 с автоматизирано техническо средство е било установено, че при въведено ограничение на скоростта с пътен знак В26 за движение в населено място до 50 км/ч, собственият му лек автомобил „Ситроен Берлинго” с рег. № ******* е бил управляван със скорост 74 км/ч или с 24 км/ч над разрешената скорост, след отчетена грешка 3 % при измерването.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото писмени доказателства. Доказателствата по делото са непротиворечиви и допълващи се, поради което съдът ги кредитира изцяло. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти.

 

От правна страна:

Жалбата е депозирана в рамките на четиринадесетдневния срок за обжалване по чл. 189, ал. 8 ЗДвП вр. чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

В случая се касае за извършено нарушение по ЗДвП, изразяващо се в превишаване на разрешената скорост за движение по пътищата, установена с пътен знак B-26 по смисъла на разпоредбата на чл. 21, ал. 2 ЗДвП.

От приетите по делото доказателства безспорно се установява, че лек автомобил „Ситроен Берлинго” с рег. № ******* е бил управляван в гр. Бургас по ПП I-9, км.249+100 в посока от ПВ „Юг“ към КПП-3 със скорост 74 км/ч при въведена със знак В26 разрешена скорост до 50 км/ч. Скоростта е била установена с автоматизирано техническо средство, за чиято изправност по делото са приложени писмени доказателства - удостоверение за одобрен тип средство за измерване и протокол от проверка на мобилна система за видеоконтрол. В тази връзка съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателя, че не е било установено мястото, където е било поставено автоматизираното техническо средство. От наличен в преписката протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система (л. 8) се установява, че процесното техническо средство е било с точно местонахождение ПП I-9, км.249+100, като в протокола е посочена и посоката на контрол на средството, а именно от КПП-3 към ПВ „Юг“ и обратно. Техническото средство е било мобилно, поставено в служебен автомобил на сектор „ПП“ с рег. № *******. Ето защо съдът намира, че по делото са налични данни, от които с категоричност се установява местонахождението на използваното в случая автоматизирано техническо средство.

На следващо място съдът намира за неоснователно и възражението на жалбоподателя, че пътният знак, въвеждащ ограничение за скоростта за управление на МПС – В26 е бил поставен в нарушение на установените правила. В действителност съгласно чл. 9, ал. 1 от Наредба № 18 oт 23.07.2001 г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци пътните знаци и другите средства за сигнализиране се поставят отдясно на платното за движение, с лицевата си страна срещу посоката на движение, така че да не се закриват от други пътни знаци, препятствия, съоръжения или принадлежности в обхвата на пътя на място, което осигурява: своевременното им разпознаване и възприемане от участниците в движението през деня и през нощта; безпрепятствено движение на пътните превозни средства и на пешеходците. Това правило обаче не е абсолютно, тъй като ал. 2 на същата норма предвижда и възможност знакът да бъде поставен и отляво на платното на движение. Ето защо обстоятелството, че пътен знак В26 в конкретния случай е бил поставен отляво на посоката на движение на управлявания от жалбоподателя автомобил не обосновава извода, че спрямо автомобила не е съществувало въведено ограничение за движение с максимална скорост до 50 км/ч. От писмено доказателство – протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система (л. 8), приложен в преписката се установява, че на мястото на контрол където е констатирано процесното нарушение е действал пътен знак за ограничение до 50 км/ч, който е бил поставен на 300 метра разстояние от автоматизираното техническо средство, с което е била засечена скоростта на движение на управлявания от жалбоподателя автомобил. Следователно безспорно се установява по делото, че за процесния участък е било въведено ограничение за движение на автомобилите до 50 км/ч с пътен знак В26, който е бил поставен на достатъчно разстояние от техническото средство за контрол, което е позволявало да бъде възприет от водачите в това число и жалбоподателят и същият да съобрази скоростта на движение на управлявания от него автомобил съгласно въведеното ограничение.

От справка за собственост се установява, че автомобилът е собственост на жалбоподателя Д.. По тази причина на основание чл. 189, ал. 4 от ЗДвП за извършеното нарушение е бил издаден електронен фиш срещу жалбоподателя в качеството му на собственик на автомобила.

Разпоредбата на чл. 188, ал. 1 от ЗДвП предвижда, че собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство. Съгласно чл. 189, ал. 5 ЗДвП в 14-дневен срок от получаването на електронния фиш собственикът заплаща глобата или предоставя в съответната териториална структура на Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство. На лицето, посочено в декларацията, се издава и изпраща електронен фиш по ал. 4 за извършеното нарушение. Първоначално издаденият електронен фиш се анулира. По делото липсват данни за подадена от жалбоподателя декларация по чл. 189, ал. 5 ЗДвП.

На основание чл. 182, ал. 1, т. 3  от ЗДвП жалбоподателят е бил санкциониран с налагане на наказание глоба в размер на 100 лева. Наказващият орган правилно е приложил санкционната норма като относима към случая, тъй като е налице превишаване на скоростта за населено място с 24 км/ч, т.е. в рамките, определените в чл. 182, ал. 1, т. 3 ЗДвП. За извършеното нарушение разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП предвижда наказание за превишаване от 21 до 30 км/ч в населено място - глоба 100 лв. На жалбоподателя е наложена глоба именно в този размер. Съдът счита, че с така наложеното наказание ще бъдат постигнати целите, предвидени в чл. 12 от ЗАНН да се предупреди и превъзпита нарушителя, както и генералната превенция за въздействие върху обществото.

 

С оглед изложеното обжалваният електронен фиш следва да бъде потвърден.

 

Така мотивиран, съдът                                          

 

                                                      Р   Е   Ш   И   :

 

ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия К № 2635045, издаден от ОД на МВР-Бургас, с който на С.Д.Д., ЕГН **********  на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 3  ЗДвП за извършено нарушение на чл. 21, ал. 2 ЗДвП е наложено наказание „глоба” в размер на 100 лв.

 

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Бургас в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.

 

                                                                       

                                                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

            Вярно с оригинала: /п/

            КС