№………./……….04.2018 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на 23.04.2018 г., в състав:
СЪДИЯ:
ДИАНА МИТЕВА
като разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 446
по описа за 2018 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
образувано по искова молба на Н.П.Д. и С.И.А., вторият представляван от адв. Д.
(ВАК), адресирана до Варненски окръжен съд, с която е предявен ТЪРГОВСКИ СПОР
(глава 32 от ГПК) за обявяване на недействителност на поредица от сделки на
длъжник и недобросъвестни приобретатели, увреждаща ищците като кредитори,
ползващи се с ипотечни права върху имот в гр. Варна.
Двамата ищци
твърдят, че ответникът „Варна груп“ ЕООД е учредило
обезпечение в полза на техен праводател за обезпечение на чужд дълг. Като
цесионери по два отделни договора за цесия от 25.08.2008г, двамата ищци
придобили обезпеченото с ипотека вземане срещу главния длъжник Лиляна Стоянова
и вписали на 02.03.2011г промяната на обезпечения кредитор по учредената
ипотека. Сочат, че дружеството (ипотекарен гарант
за тази длъжница) е поискало заличаване на ипотеката, като недобросъвестно се е
позовало на отричането на правата на техния праводател в приключил на
26.10.2015г процес по т.д. 38/2013г на ОС - Габрово, въпреки че към този момент
е течало и исково производство по т.д. 51/2013г за осъждането на длъжницата от
цесионерите. Искането за заличаване на ипотеката в цялост, въпреки липсващо
съгласие на всички обезпечени кредитори е било уважено по реда на въззивен
контрол след отмяна на отказ за вписване – 21/29.01.2016 с определение № 525
/24.02.2016г по ч.гр.д.238/16 на ВОС. Обезпечението е било заличено на 07.03.2016г.
Междувременно цесионерите предявили поредица от искове за заличаване на това
вписване, като исковата молба по първото по време дело(гр.д.417/2016г на ВОС),
образувано на 29.02.2016г, е била
оповестена едва на 15.06.2016г по партидата на ответника „Варна груп“ ЕООД и партидата на Н.Х., придобил междувременно със
сделка от 08.03.2016г права върху имота.
След като
претенциите им за осъждане на Лиляна Стоянова окончателно са били уважени с
влязло в законна сила на 13.03.2017г двамата ищци установили, че междувременно,
Х. и нейният съпруг били прехвърлили придобитото от тях ипотекирано имущество
на „Емкей инвест“ООД с
договор за продажба на 18.12.2017г.
Считат, че както
първоначалното прехвърляне на имота от учредителя на Х. след вписване на
несъществуващо основание за заличаване, така и последващото
отчуждаване на имота в полза на друго дружество, преди приключването на спора,
пораждащо възможността за възстановяване на вписването на ипотеката, са били
предназначени от група свързани лица за увреждане на интересите на ипотекарните
кредитори. В тази връзка излагат подробни твърдения за отношенията между
главния длъжник Стоянова (тогава управител на учредителя на обезпечението) и
две дружества - „Агро
фермер“ ООД, представляван от Н.Х.
(приел за съдружник „Варна груп“ ЕООД и
получил като вноска 780 000 лв), и Даков и
Милчев“ООД (придобил ползване за 10
години на обезпечения имот и дяловете на
„Варна груп“ ЕООД в „Агро
фермер“ ООД при необичайно благоприятни условия на отложено плащане, които
дялове в последствие „връща“ на сина на Х.),
като счита, че в резултат на поредица от
действия между тях през 2013г дружеството на Х. е облагодетелствано със
средствата на „Варна груп“ ЕООД, предоставени му,
чрез С. Манолов (съпруг на адвоката на Стоянова, и приобретател, заместил Стоянова като собственик и управител на
„Варна груп“ ЕООД непосредствено преди трансфера на
780 000лв).
Считат, че при този
резултат сделката, сключена през 2016г между същите участници „Варна груп“ ЕООД, чрез С. Манолов и Н.Х., тогава представлявана
също от адв. Манолова не е резултат от обичайна и житейски и стопански
обоснована икономическа логика, а е била предназначена да увреди ипотекарните
кредитори. Сочат, че собствеността на дружеството е прехвърлена в изпълнение на
задължение, чието възникване обаче е било симулативно удостоверено с помощта на
същите свързани лица. Твърдят, че сумата, договорена като получен заем е била
предоставена от Н.Х. по сметка на дружеството, но само ден по-късно е изтеглена
на каса чрез пълномощник на управителя Стоянова, който не се е отчел на заемополучателя, тъй като е свързано лице със
заемодателя (съпруга на Милчев от „Даков
и Милчев“ООД, съдружник в дружеството на Х.). Позовават се на близостта между
представителите на двете договарящи страни и знанието на адвоката на купувача
за хода на още неприключили процеси, към този момент вече с неблагоприятен за
доверителката й Стоянова резултат(осъдена в полза на цесионерите) и
постигнатото незаконосъобразно заличаване на ипотеката, вписано в деня преди прехвърлителната сделка.
Въз основа на така
изложените факти, ищците претендират като увредени ипотекарни
кредитори за обявяване на относителна недействителност на поредицата от сделки
между недобросъвестни лица, насочени срещу ипотечното им право и сключени след
заличаването на ипотеката и преди вписване на искова молба за заличаване на
това несъществуващо обстоятелство. В уточнителна
молба вх.№ 10367/04.04.2018г допълнително ищците са
потвърдили твърдението си за обща недобросъвестност на всички ответници, като
са посочили, че последното дружество е договаряло на 18.12.2017г при знание за
всички обстоятелства относно липсата на основание за заличаване на ипотеката,
поради наличие на неудовлетворено обезпечено вземане на ипотекарни
кредитори, обявено по партидата на праводателя Н.Х.
на 12.07.2016г с отбелязване на определение за прекратяване на производство по
вписана искова молба поради висящност на същия спор
по друго дело.
В същата молба
ищците са обосновали и искане по вече посочените в исковата молба обстоятелства
за абсолютна привидност на заемното правоотношение, като са поискали да бъде
установена нищожност на сделката между ипотекарния гарант и приобретателя
Х. поради липса на предмет на даването вместо изпълнение на несъществуващ
дълг. Като считат, че липсата на валидна
сделка изключва и валидността на следващото прехвърляне в полза на последния
ответник, претендират обща нищожност на двете сделки, която да бъде установена
от съда, а в случай че този порок не бъде установен, да бъдат разгледани
исковете за относителна недействителност на поредицата от прехвърляния и да
бъдат установени ипотечните права на кредиторите спрямо последния приобретател.
Като съобразява изявленията на ищците в цялост
и по двете молби, съдът намира, че нередовностите по предявените обективно
съединени претенции не са отстранени по начин, позволяващ разглеждането им в
цялост като допустими искове, поради следното:
На първо място,
твърденията за недействителност на една и съща сделка налага съобразяването на
вида на недействителността и тежестта на порока, посочен от ищеца, за да бъде
преценена адекватността на искането за обявяване на съответната последица и
интереса от установителния иск(Решение № 141 от 14.07.2016г. по гр.д.№
7446/2014г., IV г.о., Решение № 198 от 10.08.2015 г. на ВКС по гр. д. №
5252/2014 г., IV г. о., ГК). В случая ищците сочат, че една и съща комбинация
от сделки страда от порок, уреден като основание на типична нищожност по чл. 26
ал. 2 ЗЗД и същевременно ги уврежда като кредитори. Само ако сделката е
породила правните си последици в отношенията между страните, тя може да засегне
кредитори на отчуждителя, поради което интересът на ищците налага да бъде
разгледана най- напред претенцията за установяване на нищожността и само ако тя
се окаже неоснователна да се пристъпи и към обявяване на относителна
недействителност с Павлов иск. Ищците са уточнили именно такъв ред на
предявените искове, поради което съдът намира, че е сезиран с евентуално съединени
претенции, които макар да са предявени на различни основания и да имат различен
предмет са насочени за защита на един и същ интерес – защита на ипотечното
право спрямо приобретатели на ипотекиран имот.
При съпоставката на
изложените фактически обстоятелства с така предявените искания обаче, се очертава ясно несъответствие по
отношение на двете отделни прехвърляния. Първата сделка(между първия и втората
ответници) е описана като прехвърляне на собственост вместо плащане на
задължение, което от своя страна ищците считат за абсолютно симулирано. Изцяло
съответно на тези твърдения е основаването на иск на нищожност поради липса на
предмет на договора(схващан като погасяване на съществуващо задължение) или
основанието му (causa solvendi). Доколкото тази сделка е сключена след
заличаване на ипотечното право на ищците, като правоприемници на обезпечен
кредитор, получил от отчуждителя обезпечението за чужд дълг, те имат интерес да
отрекат действието на нищожното прехвърляне, за да осуетят позоваване на
новопридобити права преди новото вписване на погрешно заличеното обезпечение по
партидата на учредителя на ипотеката. В тази част претенцията на ищците е
редовна и допустима и следва да се приеме за разглеждане. Доколкото обаче съпругът на
приобретателката не е участвал в придобиването, трети ответник не е надлежно
легитимиран по този иск.
Втората сделка
обаче се твърди като продажба срещу уговорена цена без каквато и да е обосновка
на порок. Съответно и иск за нищожност на придобиването от последния ответник
не е надлежно предявен. Исковата молба в тази й част е останала нередовна и
следва да се върне на подателите. Твърденията обаче сочат съхраняване на
ипотечните права на цесионерите спрямо лице, чийто праводатели не са придобили
валидно собствеността. Те са съответни на уточненото финално евентуално искане
по ипотечен иск, насочен срещу претендент, вписал неполучени права, изключващи
правата на кредиторите. Тази претенция е редовна и допустима и може да бъде
приета за разглеждане, наред с обуславящия я иск срещу първите двама ищци.
Претенцията обаче сочи като легитимиран ответник само последния приобретател,
поради което и останалите ответници не следва да се приемат за необходими
другари по този иск и производството спрямо тях следва да се прекрати.
На второ място,
евентуално съединените претенции на ищците съдът намира за недопустими, поради
липса на интерес на ипотекарни кредитори от Павлов
иск. Твърдението за придобиване на прехвърлени от обезпечен кредитор права не
може да обоснове активната легитимация на ищците като кредитори на длъжник,
предприел поредица от вредоносни съглашения. Първият ответник не е длъжник, а
гарант за чужд дълг и като такъв не носи отговорност за плащане на обезпеченото
задължение. Учредителят на ипотека има задължение само да търпи изпълнението
върху имота, което е осигурено със специалните правила по чл. 173 ал. 1 ЗЗД за
следване на ипотеката и противопоставимостта на правата на кредитора на всеки последващ приобретател на обезпечението, независимо от вида
на сделката (възмездна или безвъзмездна) и знанието за правата на обезпечения
кредитор. Именно защото необезпечените кредитори разчитат на добросъвестност на
своя длъжник, в тяхна полза е предвиден Павлов иск, чийто последици следва да
заместят липсващото предварително учредено обезпечение. Вярно е, че в
практиката на съдилищата за легитимирани кредитори се приемат лицата с всякакви
претенции срещу ответника (парични непарични, изискуеми и неизискуеми), но
интересът им се обосновава именно със застрашаването на удовлетворяването им
поради действие, осуетяващо изпълнението върху актив, за който не са имали
специални права извън общото обезпечение по чл. 133 ЗЗД. Не е такъв настоящия
случай, защото ищците обосновават интереса си именно с специалните си права
върху имота на първия ответник, получени независимо от дължимостта
на паричното вземане от друго лице. Не
съответстват на твърдения по Павлов иск и описаните действия на ответниците,
тъй като поради по-горе посоченото специално правило на чл. 173 ал.1 ЗЗД само по себе си каквото и да прехвърляне на
ипотекиран имот не може да засегне вписани права на обезпечен кредитор. На
практика действието, което затруднява удовлетворяването на ищците след
установяване на обезпеченото вземане не е разпореждането с имота, а
заличаването на ипотеката. По отношение на това действие обаче, самите ищци
сочат че вече са реализирали надлежно защита по исков ред. В този смисъл
твърденията за недобросъвестност на свързаните лица биха имали значение само
ако те биха противопоставили правата си в
бъдещия изпълнителен процес,
насочен върху имота въз основа на новото вписване след приключването на
спора за съществуването на основанието на заличавана на ипотеката( още висящ по
в.т.д. 2488/17 на ВОС).
На последно място,
обстоятелствата относно недобросъвестността на последващия приобретател не се
свързват от ищците със знанието на всички особености на отношенията между
свързаните лица, описани в първоначалната молба, като субективен елемент от
общо договаряне на поредица от увреждащи сделки, а само с презумпция за знание
на факти относно спора по недобросъвестното заличаване на ипотеката. В този
смисъл не може да се обоснове интерес от Павлов иск срещу всички ответници в
хипотезата, приемана в установената практика на съдилищата(решение № 122 от
13.09.2016 г. по гр. д. № 5533/2015 г. на ВКС, ГК, IV г. о. , определение № 671
от 21.12.2016 г. на ВКС по ч. т. д. № 1929/2016 г., II т. о., ТК.). Напротив,
изрично пояснените твърдения по отношение на последната сделка в допълнителната
молба на ищците се отнасят само до знанието на дружеството приобретател за
висящия спор относно несъществуващо заличаване на ипотеката. Тези твърдения
обаче изцяло съответстват на посоченото в същата молба искане за установяване
на ипотечно право спрямо последния приобретател поради оспорване на
добросъвестността му като приобретател на обезпечението след заличаване и преди
ново вписване на ипотечните права. Доколкото това оспорване се основава вече не
на липсата на правата на праводателите му, а на знание за несъществуващо
отпадане на действие на вписаната върху валидно придобития имот ипотека, това
основание на установителния иск следва да се приеме за евентуално съединено с
претенцията, обусловена от иска за нищожност.
В заключение съдът
приема за редовно предявени и допустими, в съотвествие
с интереса на двамата ищци само следните обективно съединени искове:
1 . Субективно
съединени претенции на двамата ищци за установяване на нищожност на сделка,
която засяга правата на всеки от ищците общо като кредитори за части от
вземане, ползващи се от неделима ипотека, учредена за обезпечение на целия
дълг, насочена само срещу първите двама
ответника като страни по сделка, сключена без предмет или основание.
2. Субективно
съединени претенции на двамата ищци за установяване на ипотечните им права като
кредитори за части от вземане, ползващи се от неделима ипотека, учредена за
обезпечение на целия дълг, насочени само срещу последния ответник като
приобретател на ипотекиран имот, основани на оспорване на придобити от него
права, поради нищожност на сделката на неговите праводатели, евентуално основани на оспорване на
добросъвестността му като приобретател след заличаване и преди ново вписване на
ипотечните права.
В останалата част
исковата молба следва да се върне на подателите.
Така очертаните две
групи претенции са насочени за защита на общ интерес на двамата кредитори,
доколкото неделимостта на ипотеката и действието й за всяка от частите на
обезпечения дълг налага съвместно установяване на ипотечните им права, черпени
от общ праводател – цедент на отделни части от
обезпеченото вземане. Съответно, макар че първата група искове имат
преюдициално значение за едно от евентуално съединените основания, искането за
отделно и изрично установяване на нищожност на първата сделка е насочено за
защита на интерес, различен от интереса за отричане на правата на последния
приобретател. Ето защо съдът преценява, че с общата искова молба са предявени
искове за защита на поне два отделни и различни съвместни интереса на ищците и
за защитата им следва да се събере отделна
такса, определяема според цената на исковете по правилата на чл. 72 ал.1 ГПК. Тъй като както иска за установяване на нищожност на първата сделка, така и
иска за установяване на ипотечното право имат за предмет съответно договор за
вещно право и противопоставимост на вещно
обезпечение, размерът на цената на всеки от двата групирани интереси се
определя по данъчна оценка на имота, възлизаща на 275 297лв. Съответно
дължимата такса от ищците възлиза на 2752,97лв( 4% от ¼ от данъчна
оценка), на осн. чл. 71 ал. 2 ГПК по всеки от
обективно съединените искове. При предявяване на исковата си молба ищците са
представили доказателства за внесени само 2944,30лв, съответно съдът следва да
изиска доплащане на 2561,64лв до общо дължимия размер от 5505,94 лв, преди да разпореди надлежно вписване на така приетите
за разглеждане части от исковата молба.
По тези съображения,
съдът и на осн. чл. 129 и чл.130 ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА производството по т.д. 446/18г на ВОС, образувано по ЧАСТ от искова
молба вх.№ 8747/20.03.18г, уточнена с вх.№ 10367/04.04.2018г
на Н.П.Д. И С.И.А., с която са предявени претенции срещу М.И.Х. ЕГН **********
и ЕМКЕЙ ИНВЕСТ ООД ЕИК/БУЛСТАТ ********* за обявяване на нищожност на договора
за даване вместо изпълнение сключен с
нотариален акт № 59 т. I, рег. № 1009, дело 41/08.03.2016г на нотариус №
520 поради липса на предмет или основание при симулативно поето изпълняемо задължение, като ВРЪЩА нередовна искова молба в
тази й част, на осн. чл. 129 ал. 3 ГПК.
ПРЕКРАТЯВА
производството по т.д. 446/18г на ВОС, образувано по ЧАСТ от искова
молба вх.№ 8747/20.03.18г, уточнена с вх.№ 10367/04.04.2018г
на Н.П.Д. И С.И.А., с която са предявени претенции срещу ВАРНА ГРУП ЕООД ЕИК
********* и Н.Н.Х.
ЕГН **********, М.И.Х. ЕГН ********** и ЕМКЕЙ ИНВЕСТ ООД ЕИК/БУЛСТАТ ********* за обявяване на нищожност на последваща продажба на същия имот с нотариален акт № 6 т.
IV, рег. № 7871, дело 492/18.12.2017г, като ВРЪЩА нередовна искова молба в тази
й част, на осн. чл. 129 ал. 3 ГПК.
ПРЕКРАТЯВА производството по т.д. 446/18г на ВОС, образувано по ЧАСТ от искова
молба вх.№ 8747/20.03.18г, уточнена с вх.№ 10367/04.04.2018г
на Н.П.Д. И С.И.А., с която са предявени претенции срещу ВАРНА ГРУП ЕООД ЕИК
********* и Н.Н.Х.
ЕГН **********, М.И.Х. ЕГН ********** и ЕМКЕЙ ИНВЕСТ ООД ЕИК/БУЛСТАТ *********
за обявяване на относителна недействителност по реда на чл. 135 ЗЗД на поредица
от сделки, насочени срещу кредитори, а именно: прехвърляне на недвижим имот с
нотариален акт № 59 т. I, рег. № 1009, дело 41/08.03.2016г на нотариус №
520, и последваща
продажба на същия имот с нотариален акт № 6 т. IV, рег. № 7871, дело
492/18.12.2017г, на осн. чл. 130 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва само в тези
прекратителни части с частна жалба пред Варненски
апелативен съд в
едноседмичен срок от връчване на определението на ищците чрез адв. Д., с
образец № 9 от НАРЕДБА№7/ 22.02.2008г.
ОСТАВЯ
БЕЗ ДВИЖЕНИЕ производството по т.д. Nо446/18г на ВОС, т.о., образувано по ОСТАНАЛАТА ЧАСТ от ИСКОВА МОЛБА искова молба вх.№ 8747/20.03.18г, уточнена с вх.№
10367/04.04.2018г на Н.П.Д. И С.И.А., с която са
предявени СЛЕДНИТЕ РЕДОВНИ И ДОПУСТИМИ претенции:
·
срещу
ВАРНА ГРУП ЕООД ЕИК ********* и Н.Н.Х. ЕГН **********, за обявяване на нищожност на договора
за даване вместо изпълнение сключен с
нотариален акт № 59 т. I, рег. № 1009, дело 41/08.03.2016г на нотариус №
520 поради липса на предмет или основание при симулативно поето изпълняемо задължение, на осн.
чл. 26 ал. 1 и 2 ЗЗД.
·
срещу
ЕМКЕЙ ИНВЕСТ ООД ЕИК/БУЛСТАТ ********* за УСТАНОВЯВАНЕ НА ИПОТЕЧНИ ПРАВА по чл.
173 ал.1 ЗЗД върху имота, придобит с
нотариален акт № 6 т. IV, рег. № 7871, дело 492/18.12.2017г, поради липса на противопоставими права на
праводателите, евентуално поради недобросъвестност на приобретателя, придобил
права преди ново вписване на неоснователно заличена ипотека, като ЗАДЪЛЖАВА ищците в едноседмичен срок от получаване на
съобщението с писмена молба, с препис за насрещна страна да отстрани
нередовност на тази част от искова молба, като
представят доказателство за доплащане на още 2561,64лв по сметка на
Варненски окръжен съд до общо дължимия размер от 5505,94 лв
по така очертаните съединени претенции или да заявят изрично че не претендират
самостоятелно установяване на нищожност на първата сделка, а твърденията в тази
връзка са изложени като основания на преюдициални възражения.
При неизпълнение на тези указания производството
по исковата молба ще бъде прекратено в
цялост.
Препис от настоящото определение да се изпрати на ищеца на съдебния
адрес за кореспонденция, указан по исковата молба със съобщение образец № 9 по НРЕДБА№ 7 на МП.
СЪДИЯ В
ОКРЪЖЕН СЪД: