РЕШЕНИЕ
гр. ВРАЦА, 27.04.2015г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският районен
съд, втори граждански състав, в публичното заседание на 03 април Две хиляди и
петнадесета година, в състав:
Районен
съдия:НЕДЕЛИН ЙОРДАНОВ
При секретаря В.А.
като разгледа докладваното от СЪДИЯТА
гр. дело № 4930 по описа за 2014г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове от Ю.Р.Н. от
гр.Враца против „ПОФК-БОТЕВ-ВРАЦА” СОПД, гр.Враца за осъждане на ответника да
му заплати сумата от 3220.00 лева, представляваща неизплатено трудово
възнаграждение за периода от 01.08.2013г. до 31.03.2014г. Претендира се и
заплащане на законната лихва върху главницата до окончателното й изплащане и
направените деловодни разноски. Ищецът поддържа, че трудовото правоотношение
между страните е прекратено, но работодателят за посочения период е начислявал
и заплащал по-малки суми от дължимите по трудовия договор.
Исковете са с правно основание чл.245 вр. чл.128,т.2 от КТ и чл.86 ЗЗД и са процесуално допустими.
В срока и по реда на чл.131 ГПК ответникът, редовно
призован, не представя писмен отговор.
За да се произнесе по основателността на иска, районният
съд след преценка на доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност
и като взе предвид становищата на страните, приема за установени следните
обстоятелства:
Между страните по делото е бил сключен договор за наемане
на професионален футболист от 01.07.2013г., според който ответникът
„Професионален Общински Футболен Клуб-БОТЕВ-ВРАЦА“ е наел ищеца като футболист
за срок от една година. Договорът е срочен – за една година, с посочена дата на
прекратяването му 30.06.2014 г. Възнаграждението на футболиста-ищец е
определено на 1000.00 лева, платими до 25 число на месеца следващ месеца, за
който се дължи.
С анекс №1/01.10.2013г. към договора за наемане на ищеца,
страните се договорили трудовото възнаграждение да бъде намалено на сума в
размер на 640.00лв., като промяната да има действие за периода от месец
октомври 2013г. до месец декември 2013г.
С анекс №2/10.01.2014г. към договора за наемане на
футболиста, страните се договорили трудово възнаграждение да бъде в размер на
895.00 лв., а промяната да има действие за периода от 01.01.2014г. до
30.06.2014г.
Поради неизпълнение на задължението за
редовно заплащане на уговореното възнаграждение, с едностранно заявление ищеца Ю.Н.
на осн.чл.327, ал.1, т.2 от КТ е прекратил трудовото си правоотношение с
футболния клуб, считано от 10.06.2014г. На същата дата заявлението е входирано при
ответника.
Видно от декларация от 04.12.2014г. Н. е получил
трудовата си книжка при напускане на работодателя.
Според представена по делото служебна бележка с
изх.№65/06.11.2014г. от ФК „Монтана-1921”-гр.Монтана, на 10.07.2014г. Ю.Н. е сключил трудов договор
с този клуб.
За определяне размера на неизплатеното възнаграждение на
ищеца за претендирания период е назначена съдебно-икономическа експертиза, от
заключението на която се установява, че за периода от 01.08.2013г. до
31.03.2014г. на Ю.Н. съгласно договор №953/01.07.2013г., анекс №1/01.10.2013г.
и анекс №2/01.01.2014г. са начислени и изплатени следните възнаграждения:
брутно трудово възнаграждение по договор и анекси-6605.00лв., начислено брутно
трудово възнаграждение-6965.00лв., удръжки за ДОО, ЗО и други дължими от
осигурения-1505.13лв., суми за получаване след удръжки-5459.87лв., изплатено
трудово възнаграждение по ведомост и чрез ордери-5172.57лв. Вещото лице е
изчислило и разликата между начисленото и изплатено трудово възнаграждение,
възлизаща на 287.30лв.
В съдебно заседание, проведено на 06.03.2015г.,
процесуалният представител на ищеца е оспорил действителността на двата броя
анекси, с които се изменя размера на договореното с основния договор
възнаграждение дължимо на ищеца като е навел твърдения, че анекс №1 и №2 са
подписани от Валери Ангелов, който няма права да подписва такива актове, а не
от Н.И. който представлява клуба.
По делото е поставена допълнителна задача към вещото лице
по съдебно-икономическата експертиза, което да даде отговор за размера на
изплатеното от ищеца трудово възнаграждение, без премиите за периода
01.08.2013г. до 31.03.2014г., като се игнорират двата анекса към договора за
наемане на професионален футболист.
В допълнителното заключение е посочено, че изплатеното
трудово възнаграждение на ищеца при начислявано брутно и нетно трудово
възнаграждение е в размер на 5172.57лв., а сумата за получаване възлиза на
5459.87лв. Посочени са и какви биха били начислените и заплатените трудови
възнаграждения на Н. ако се изключат двата анекса към договора. При това
положение дължимото брутно трудово възнаграждение за периода от 01.08.2013г. до
31.03.2014г., съгласно сключения трудов договор с месечно възнаграждение
1000.00лв. е на обща стойност 8000.00лв. Дължимите удръжки по действащото
законодателство при основна месечна заплата от 1000.00лв. са в размер на
1728.80лв. за процесния период, нетното трудово възнаграждение след удръжки за
периода е на стойност 6271.20лв. Изплатеното нетно възнаграждение е на стойност
5172.57лв., направените удръжки върху изплатеното трудово възнаграждение за
периода са на стойност 1505.13лв. Разликата между дължимото нетно
възнаграждение при основа месечна заплата от 1000.00лв. и изплатено нетно
възнаграждение, съгласно разплащателните ведомости е на стойност 1098.63лв.
По повод оспорване представителната власт на Валери
Ангелов, подписал двата анекса към основния договор като пълномощник на Н.И.,
от ответната страна е представено пълномощно, според което Н.И., в качеството
си на председател на Управителния съвет на „Професионален общински футболен
клуб Ботев Враца” е упълномощил Валери Цветанов Ангелов да го представлява пред
всички физически и юридически лица с правото да полага подпис от негово име и
да извършва всички правни действия, необходими за управление на юридическото
лице.
При така установените факти, се налагат следните правни
изводи:
Съгласно чл. 128, т. 2
от КТ, работодателят е длъжен в установените срокове да заплаща уговореното
трудово възнаграждение за извършената работа. От представените по делото
доказателства се установи, че страните са били в трудови правоотношения, като
размера на трудовото възнаграждение с договор за наемане на професионален футболист от
01.07.2013г. първоначално е определен на 1000.00лв., а впоследствие с анекс
№1/01.10.2013г. към договора страните са се споразумели възнаграждението на
ищеца да бъде намалено на 640.00лв. за периода от месец октомври 2013г. до
месец декември 2013г. С анекс №2/10.01.2014г. трудово възнаграждение на
футболиста е определено на 895.00лв., като промяната има действие за периода от
01.01.2014г. до 30.06.2014г. Съдът приема, че за определяне на дължимото
възнаграждение в процесния период от 01.08.2013г. до 31.03.2014г. следва да
бъдат взети предвид двата анекса, изменящи размера на договореното с основния
договор възнаграждение. В този смисъл Анекс №1 е сключен за „ПОФК-БОТЕВ-ВРАЦА”
СОПД, гр.Враца, чрез Валери Ангелов, като пълномощник на председателя на Управителния
съвет на ищеца-Н.И.. Вторият анекс е сключен от председателя на управителния
съвет на ответника-Н.И. и носи неговият подпис. Видно от приложеното по делото
нотариално заверено пълномощно Н.И., в качеството си на председател на УС на
„Професионален общински футболен клуб Ботев Враца” е упълномощил Валери
Цветанов Ангелов да го представлява пред всички физически и юридически лица с
правото да полага подпис от негово име. Двата анекса са приподписани от самия
председател на управителния съвет клуба. Предвид тези обстоятелства, съдът
приема, че двата анекса са породили правно действие по отношение на изменението
на размера на уговореното възнаграждение, посочено в тях. Сключени са освен от
лице с надлежна представителна власт-Валери Ангелов, но и от самият председател
на управителния съвет на ответника-Н.И., както и лично от ищеца Н., с което
последният се е съгласил правните последици от двата анекса да настъпят в
неговата правна сфера.
Следва да се има предвид, че съгласно
константната съдебна практика при иск с правно основание чл. 128, т. 2 КТ
може да се присъди брутното трудово възнаграждение или остатъка от чистата сума
за получаване след приспадане на дължимия данък и обществени осигуровки, като
решението трябва да е ясно дали се присъжда брутното трудово възнаграждение или
се присъжда остатъкът след приспадане от брутното трудово възнаграждение на
дължимия данък върху общия доход и осигурителните вноски - Решение № 166 от
25.02.2010г. по гр. д. № 220/2009г., г.к., ІІІ г.о. на ВКС. Законно дължимите
данъци, осигуровки и удръжки се правят при изплащането на дължимата сума.
С оглед на това и по
изложените съображения съдът при определяне на дължимото и неизплатено
възнаграждение взема предвид заключенията на вещото лице, в които са включени
съответните начисления при съобразяване размера на възнаграждението, съобразно
двата анекса и след приспадане на съответните законово дължими удръжки. Видно
от двете заключения на вещото лице за периода от 01.08.2013г. до 31.03.2014г. изплатеното
трудово възнаграждение на ищеца като се вземат предвид двата анекса е в размер
на 5172.57лв., а сумата за получаване от него възлиза на 5459.87лв. В този
смисъл разликата между начисленото и изплатено трудово възнаграждение е 287.30
лв., до който размер иска е основателен и следва да бъде уважен. В останалата част до пълният му претендиран размер от 3220.00 лева предявеният иск
следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
С оглед акцесорния
характер на претенцията за законна лихва върху главницата и обусловеността й от
изхода по главния иск, следва върху главницата от 287.30лв. да се присъди
законна лихва, считано от 10.12.2014г. – датата на предявяване на иска до
окончателното изплащане на сумата.
В полза на ищеца Ю.Н. следва да
се присъдят направените от него съдебно-деловодни разноски съобразно уважената
част от иска. В тази връзка, съдът приема възражението на ответника за
прекомерност на адвокатския хонорар за основателно. Съгласно чл.7, ал.2 т.2 от
Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения за процесуално
представителство и защита в производства, каквото е настоящото с оглед цената
на предявените искове, минималният адвокатски хонорар възлиза на 454.00лв. По
смисъла на §2 от цитираната наредба двойният размер на адвокатския хонорар
възлиза на 908.00лв., а заплатеният от ищеца хонорар е 1300.00лв., поради което
съдът приема, че с оглед правната и фактическа сложност на делото, следва като основа
за изчисляване дължимите в съответствие с уважената част от иска разноски да се
вземе предвид максимален допустим
хонорар съгласно §2 от цитираната наредба от 908.00лв.
При тези съображения и с оглед изхода на делото в полза
на ищеца ще следва да се присъдят съдебно деловодни разноски в общ размер на
104.22 лв., съобразно уважената част от иска.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Вр.РС държавна
такса в размер на 50.00 лева.
Разноски в полза на ответника, съобразно отхвърлената част не се присъждат,
поради липсата на доказателства такива да са направени.
Водим от горното,
съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА
ФК „ПОФК-БОТЕВ-ВРАЦА” СОПЦ, гр.Враца, ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на Ю.Р.Н.
*** сумата от 287.30
лв.,
представляваща неизплатено трудово възнаграждение за
периода от 01.08.2013г. до 31.03.2014г., ведно със законната лихва, считано от
предявяването на иска 10.12.2014г. до окончателното й изплащане, както и
направените по делото разноски в размер на 104.22 лева съобразно уважената част
на иска.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Ю.Р.Н. против ФК „ПОФК-БОТЕВ-ВРАЦА” СОПЦ,
гр.Враца, ЕИК ********* иск в останалата част до пълния му претендиран размер.
ОСЪЖДА ФК
„ПОФК-БОТЕВ-ВРАЦА” СОПЦ, гр.Враца, ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд-Враца държавна такса в размер на 50.00
лева.
На осн. чл.242, ал.1 ГПК допуска предварително изпълнение на решението.
Решението
подлежи на обжалване пред Врачанския Окръжен съд в двуседмичен срок от уведомяването
на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:………………