№ 6412
гр. София, 09.02.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в закрито заседание на
девети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:РОЗАЛИНА Г. БОТЕВА
като разгледа докладваното от РОЗАЛИНА Г. БОТЕВА Гражданско дело №
20231110119772 по описа за 2023 година
Производството и по реда на чл. 140 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от „Мото пфое лизинг” ЕООД против “Бул
партнерс” ЕООД.
Подадената молба отговаря на законовите изисквания на чл. 127 и чл. 128 от ГПК,
налице и надлежна активна и процесуална легитимация на страните, както и валидна
размяна на книжа, поради което предявените искове са процесуално допустими и следва да
бъдат поставени на разглеждани, обуславящо насрочване на делото в открито съдебно
заседание.
Издаването на заповед за изпълнение и подаването на възражение срещу нея от
ответника обуславя допустимостта на предявения установителен иск.
Направените доказателствени искания са допустими и относими към предмета на
делото, както и необходими за изясняване на фактическите обстоятелства по спора, поради
което следва да бъдат уважени. Представените с исковата молба документи следва да бъдат
приети като писмени доказателства.
Следва да бъде насрочено открито съдебно заседание, за която дата и час следва да
бъдат призовани страните, на които следва да бъде съобщен изготвения от председателя на
състава проект за доклад по делото; следва да се напътят страните към медиация или друг
способ за доброволно уреждане на спора..
Мотивиран от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
1
НАСРОЧВА публично съдебно заседание за 05.04.2024г. от 10.15 часа, за която дата се
призовават страните.
ДОПУСКА приложените към исковата молба документи като писмени доказателства
по делото.
ПРИЛАГА към настоящото дело ч.гр.д. № 43137 от 2021г. по описа на Софийски
районен съд, 170 състав
На основание чл. 146 ГПК, съобщава на страните проект за доклад:
Ищецът “Мото- пфое лизинг” ЕООД твърди, че на 22.07.2021г. подал заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК против “Бул партнерс” ЕООД за сумата
1055,86 лева, представляваща неустойка за забава в изпълнение на задължението за плащане
на лизингови вноски, съгласно чл. 60 договор за отдаване на автомобили при условията на
финансовообвързан лизинг от 04.07.2014г., за периода 06.06.2018г.- 30.09.2018г., сумата
1295,07 лева, представляващ договорна неустойка, съгласно чл. 37 договор за отдаване на
автомобили при условията на финансовообвързан лизинг от 04.07.2014г., за забава на
задължението за връщане на автомобила след прекратяване на договора, за периода
01.10.2018г.- 04.12.2018г., сумата 2294,53 лева, представляваща застрахователни премии и
местни данъци, платени от лизингодателя вместо лизингополучателя, сумата 3237,68 лева,
представляваща договорна неустойка за предсрочно прекратяване на договора по вина на
лизингополучателя, съгласно чл. 66 договор за отдаване на автомобили при условията на
финансово обвързан лизинг от 04.07.2014г. Въз основа на подаденото заявление за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е било образувано ч.гр. дело № 43137/ 2021г. по
описа на Софийски районен съд, 170 състав, като по същото била издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 01.10.2021г. В срока по чл. 414 ГПК
ответникът е подал възражения срещу заповедта за изпълнение.
Ищецът извежда субективните си права при твърдения, че между страните съществува
облигационно правоотношение, възникнало въз основа на договор за отдаване на
автомобили при условията на финансовообвързан лизинг от 04.07.2014г., с предмет л.а. м.
“Волво”, при цена, платима по следния начин: първоначална вноска в размер на 7931,52
евро и 59 месечни лизингови вноски, всяка в размер на по 610,32 евро, платими до 5-то
число на текущия месец. На 31.5.2017г. било сключено допълнително споразумение, с което
постигнали съгласие за разсрочено плащане на просрочените лизингови вноски. С
допълнително споразумение от 14.7.2018г. страните постигнали съгласие договорът да бъде
изменен, като бил договорен нов погасителен план, съгласно който падежът на последната
лизингова вноска е с падеж м. юни 2021г. В исковата молба са наведени твърдения, че
лизингодателят изпълнил произтичащото от договора задължение да придобие правото на
собственост върху автомобила и предостави ползването му на ответника. Ищецът поддържа,
че от м. юни 2018г. ответникът не престира насрещно и не платил лизинговите вноски,
застрахователни премии и местен данък.
2
В исковата молба са наведени твърдения, че в клаузата на чл. 60 договора страните
постигнали съгласие при забава в плащането е дължима неустойка в размер на 0,5 % върху
дължимата сума. В конкретния случай ответникът бил в забава в изпълнение на
задължението му да плати лизингови вноски, застрахователни премии и местен данък за
периода м. юни 2018г.- м. септември 2018г. (когато договорът бил обявен за предсрочно
изискуем), поради което неустойката за забава е в размер на 1055,86 лева.
Съгласно клаузата на чл. 37 договора, при предсрочно прекратяване на договора,
лизингополучателят е длъжен да върне автомобила в 3- дневен срок от прекратяване на
договора, като при неизпълнение на посоченото задължение лизингополучателят дължи
неустойка в размер на 1/30 от погасителната вноска, дължима за месеца, предхождащ
прекратяване на договора.
Според ищеца, при предсрочно прекратяване на договора поради виновното поведение
на лизингополучателя, същият дължи неустойка в размер на пет лизингови вноски.
Съгласно чл. 14 договора, автомобилът се застрахова за сметка на лизингополучателя,
като при неизпълнение на това задължение, лизингодателят има право да плати дължимите
застрахователни премии и да ги претендира от лизингополучателя. Посоченото разрешение
било приложимо и по отношение на местния данък, съгласно чл. 40 договора.
При изложените съображения ищецът моли съда да постанови решение, с което да
признае за установено по отношение на ответника съществуването на вземането му за
сумата 1055,86 лева, представляваща неустойка за забава в изпълнение на задължението за
плащане на лизингови вноски, съгласно чл. 60 договор за отдаване на автомобили при
условията на финансовообвързан лизинг от 04.07.2014г., за периода 06.06.2018г.-
30.09.2018г., сумата 1295,07 лева, представляващ договорна неустойка, съгласно чл. 37
договор за отдаване на автомобили при условията на финансовообвързан лизинг от
04.07.2014г., за забава на задължението за връщане на автомобила след прекратяване на
договора, за периода 01.10.2018г.- 04.12.2018г., сумата 2294,53 лева, представляваща
застрахователни премии и местни данъци, платени от лизингодателя вместо
лизингополучателя, сумата 3237,68 лева, представляваща договорна неустойка за
предсрочно прекратяване на договора по вина на лизингополучателя, съгласно чл. 66
договор за отдаване на автомобили при условията на финансовообвързан лизинг от
04.07.2014г., за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК по ч.гр.д. № 43137 по описа за 2021г. на Софийски районен съд, 170 състав.
В срок по чл. 131 ГПК не е депозиран писмен отговор от ответната страна.
Изложените фактически твърдения дават основание на съда да приеме, че е сезиран с
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. чл. 345
ТЗ и чл. 422 ГПК вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД.
Доказателствена тежест:
Всяка една от страните следва да докаже твърдените от нея факти. Всяка страна носи
тежестта на доказване на изгодните за нея факти в процеса.
3
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 345 ТЗ: Съгласно правилата за
разпределение на доказателствената тежест, ищцовото дружество следва да установи по
реда на пълното и главно доказване, че спорното право е възникнало, в случая това са
обстоятелствата, свързани със съществуването на договорно отношение между страните,
възникнало въз основа на договор за лизинг.
По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД:.
Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест, ищцовото дружество
следва да установи по реда на пълното и главно доказване наличието на облигационна
връзка- двустранна правна връзка, валидно договорно задължение, от което да възниква
задължение за изпълнение; че кредиторът /ищецът/ е изпълнил задълженията си по
сключения договор, че е бил готов да ги изпълни/; забавата на ответника; че процесният
договор е бил предсрочно прекратен/развален и че между страните е била валидно
уговорена по размер неустойка за забава и неустойка за предсрочно прекратяване/разваляне
на договора.
На основание чл. 146, ал. 3 ГПК, указва на ищеца, че не сочи доказателства за
твърдението си, че е предоставил достъп до мобилната мрежа и е доставил, а ответникът е
приел (потребил) мобилни услуги за процесния период.
НАПЪТВА страните към медиация като способ за доброволно уреждане на спора.
Препис от определението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните, ведно с призовките за първото по
делото заседание, като на ищецът се връчи и препис от писмения отговор, на основание
чл.140, ал.3 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4