Решение по гр. дело №8649/2017 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: 470
Дата: 5 април 2018 г. (в сила от 12 май 2018 г.)
Съдия: Христо Стефанов Томов
Дело: 20174430108649
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 8 ноември 2017 г.

Съдържание на акта

          Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр. Плевен, 05. 04. 2018 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Плевенският районен съд, I граждански състав, в публичното заседание на двадесет и шести март през двехиляди и осемнадесета година в състав:

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО ТОМОВ

 

при секретаря Румяна Конова като разгледа докладваното от съдията ТОМОВ гр. д. № 8649 по описа за 2017 година, и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Постъпила е искова молба от „Т.Т.” ООД със седалище в *** против „К.Л.“ ООД със седалище в ***, ***. В молбата се твърди, че със заявка от 04. 11. 2016 год. от страна на ответното дружество е било възложено на ищеца извършване на международен транспорт на стоки. Твърди се, че съгласно надлежно съставена международна товарителница с дата 08. 11. 2016 год. указаното място на доставка на стоките при така заявената транспортна услуга е в гр. Плевен, на което място стоката е била получена. Твърди се, че при така възникналите договорни отношения между страните от страна на ищеца е била издадена съответна фактура. Твърди се, че въпреки проведената кореспонденция по електронна поща между  страните и изпратената писмена покана за заплащане на дължимата се по фактурата сума ответникът не е погасил задължението си. В заключение ищецът моли съда да осъди ответника да му заплати сумата от 2 000 евро, представляваща възнаграждение за извършената транспортна услуга, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба. Претендира присъждане на направените деловодни разноски.

Ответникът не е взел становище по исковата молба.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства и съобрази доводите на ищеца, намира за установено следното:

По делото е приложена заявка за международен транспорт от           04. 11. 2016 год. с възложител „К.Л.“ ООД и изпълнител „Т.Т.” ООД. Видно от заявката е, че предмет на същата е било извършването на транспорт от ***/***/ до ***/***/ при договорено навло в размер на 2 000 евро. Основните елементи от съдържанието на заявката са възпроизведени и в представената по делото международна товарителница, в графа 16 от която е посочено, че превозвач на стоките е „Т.Т.” ЕООД. От отразеното в графа 24 на товарителницата се установява, че в гр. ***стоките са били получени от представител на „В.Б.“ ЕООД без забележки.

При тези обстоятелства съдът приема, че е налице валидно възникнало облигационно правоотношение, произтичащо от сключен договор за превоз на товари. Доколкото посочените в заявката адреси на товарене и разтоварване се намират в две различни държави следва да се приеме, че се касае за международен автомобилен превоз на товари, поради което в отношенията между страните приложение освен клаузите на договора и разпоредбите на ТЗ, следва да намери и Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки /CMR/, ратифицирана с Указ № 1143/ 29. 07. 1977 год. на Държавния съвет, ДВ, бр. 61 от 05. 08. 1977 год., и в сила за Република *** от 18. 01. 1978 год. Съгласно разпоредбата на чл. 4 от горепосочената конвенция договорът за превоз се установява със самата товарителница, каквато в случая е съставена. При определянето на размера на задължението на ответника следва да бъде съобразено обстоятелството, че в заявката за международен транспорт страните са договорили дължимото се превозно възнаграждение в чужда валута /2 000 евро/. Този размер на възнаграждението е отразен и в издадената впоследствие от ищеца фактура № 6821/ 14. 11. 2016 год. До приключването на съдебните прения от страна на ответното дружество не са представени надлежни писмени доказателства, установяващи погасяването на неговото парично задължение във връзка с извършения превоз.

В заключение може да се обобщи, че предявеният от „Т.Т.” ООД *** против „К.Л.“ ООД осъдителен иск се явява изцяло основателен и следва да бъде уважен.

При този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъдат осъдени да заплати на ищцовото дружество направените в хода на настоящото и паралелно развилото се обезпечително производство деловодни разноски в размер общо на  1 905 лв.

По изложените съображения Плевенският районен съд

 

Р      Е      Ш      И:

 

ОСЪЖДА „К.Л.“ ООД, рег. № *** *** *** на ***, ***, със седалище и адрес на управление ***, ***, ***, ***, да заплати на „Т.Т.“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, ***, представлявано от управителя К.С.П., сумата от 2 000, 00 евро, представляваща незаплатено възнаграждение за извършена транспортна услуга съгласно договор за международен автомобилен превоз на товари и фактура № 6821/ 14. 11. 2016 год., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба /08. 11. 2017 год./ до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА „К.Л.“ ООД, рег. № *** *** *** на ***, ***, със седалище и адрес на управление ***, ***, ***, ***, да заплати на „Т.Т.“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, ***, представлявано от управителя К.С.П., сумата от 1 905, 00 лв., представляваща деловодни разноски в исковото и обезпечителното производство.

Решението подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен съд в 14- дневен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: