РЕШЕНИЕ
№260165…… 29.04.2021г., гр. Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска
колегия, в открито заседание на седми април две хиляди двадесет и първа година:
Председател:
Минка Трънджиева
Членове: Венцислав Маратилов
Димитър Бозаджиев
в присъствието на секретаря Лилия Кирякова, като разгледа докладваното
от съдията Бозаджиев в.гр.дело №189 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе
предвид следното :
Производството е въззивно, по реда на чл.
258 и сл. ГПК.
С
Решение №260280/09.12.2020г., постановено по гр.д.№1155/2020г. по описа на РС-
Пазарджик е признато за установено в отношенията между страните, че Ц.И.Г., с
ЕГН ********** *** дължи на „Т.Б.А.Б.“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес
на управление: гр.С., ул.„Д.Х.“ *****, представлявано от изпълнителните
директори Н.Г.С.и А.Ч.Д., главница в размер на 3051,28лв. по Договор за
потребителски кредит №********** от 06.12.2016г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда-
26.09.2019г., до окончателното изплащане, за която сума е издадена заповед за
изпълнение по реда на чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№3773/2019г. по описа на РС-
Пазарджик, като е отхвърлен иска за главница за разликата над 3051,28лв. до
предявения размер от 3 319,10лв. и исковете за съществуване на вземане за
договорна лихва в размер на 381,36лв. за периода от 15.11.2018г. до
15.08.2019г. и лихва за забава в размер на 567,47лв. за периода от 15.11.2018г.
до 16.09.2019г.
Осъдена е Ц.И.Г., с ЕГН **********
***, да заплати на „Т.Б.А.Б.“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление: гр.С., ул.„Д.Х.“ *****, представлявано от изпълнителните директори Н.Г.С.и
А.Ч.Д., разноски в исковото производство за държавна такса в размер на
105,38лв., депозит за вещо лице в размер на 142,99лв., юрисконсултско
възнаграждение в размер на 71,50лв., както и разноски в заповедното
производство в размер на 61,02лв. държавна такса и 71,50лв. юрисконсултско
възнаграждение.
Осъден е „Т.Б.А.Б.“ ЕАД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление: гр.С., ул.„Д.Х.“ *****, представлявано от
изпълнителните директори Н.Г.С.и А.Ч.Д., да заплати на Ц.И.Г., с ЕГН **********
*** разноски по делото за адвокатско възнаграждение в размер на 139,68лв.
Против това решение е постъпила
въззивна жалба от Ц.И.Г. в частта, с която е прието за установено, че същата
дължи на ищцовото дружество сумата от 3051,28лв.- главница по договор за
потребителски кредит №********** от 06.12.2016г.
Излага се несъгласие с изводите
на първоинстанционния съд, че сключения между страните договор е валиден,
породил желаните от страните правни последици и надлежно ги обвързва със силата
на закон.
Визира се, че от събраните по
делото доказателства липсват категорични данни относно авторството и
легитимацията на лицето подписало договора от името на банката. В тази насока
се цитира нормата на чл.10, ал.1 от ЗКИ, съгласно която законодателят е
предвидил, че банката се управлява и представлява съвместно най- малко от две
лица, от които поне едно владее български език или техни пълномощници. Счита
се, че не са събрани доказателства в този смисъл, като липсва изрично
потвърждаване на действията от името на ищеца.
Твърди се, че
първоинстанционният съд не се е произнесъл относно направеното възражение, че
ищцовото дружество не е положил грижата на добрия стопанин да ограничи
имуществените си вреди.
Сочи се, че искането за
разсрочване и преструктуриране остатъка от дълга, поради липса на доходи не е
било разгледано от банката, въпреки предвиденото в договора.
Визира се, че с поведението си
банката умишлено е увеличила договорните и наказателни лихви по кредита и
едновременно с това е постигнала по- изгодни за себе си неравноправни условия в
противоречие с предвиденото в закона.
Оспорват се изводите на съда,
че по ясен и разбираем начин е посочен размер на дълга и е разграничен от
останалите елементи.
Счита се, че подвеждащо и
неясно в договора са вписани няколко суми, от които не може да се формира
категорично конкретно дължима сума.
Искането е да се отмени
решение, в обжалваната му част.
Моли се за присъждане на
сторените по делото съдебни разноски, съставляващи държавна такса и адвокатско
възнаграждение.
В срокът по чл.263, ал.1 от ГПК
е постъпил писмен отговор от другата страна в процеса- „Т.Б.А.Б.“ ЕАД, чрез
пълномощника му юриск.Р..
В него се твърди, че въззивната
жалба е допустима, но неоснователна и незаконосъобразна.
В тази насока се излагат
подробни съображения.
Искането е да се остави без уважение подадената въззивна
жалба, като се потвърди решението в обжалваната му част.
В съдебно заседание,
жалбоподателката Г., редовно призована не се явява. От страна на същата е
постъпило писмено становище в което се моли да се приеме, че постановения съдебен
акт е неправилен и незаконосъобразен и като такъв следва да се отмени.
Моли се за присъждане на
сторените по делото разноски.
За ответникът по жалбата- „Т.Б.А.Б.“
ЕООД, редовно призовани, законен представител не се явява. От страна на
процесуалния представител на същия- юриск.Р. е постъпило писмено становище, в
което се иска да се отхвърли подадената въззивна жалба, като неоснователна и се
потвърди обжалвания съдебен акт.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, обсъдени в
съвкупност и поотделно, съдът приема за установено следното:
Пред първоинстанционният
съд от страна на ищецът „Т.Б.А.Б.“ ЕАД е подадена искова молба, с правно
основание- чл.422 от ГПК.
Твърди се в
същата, че на 06.12.2016г., между ищецът и ответника Ц.И.Г. е сключен договор
за потребителски кредит №**********, по силата на който се е задължил да
предостави на ответника заемна сума в размер на 6 900лв., към която е включена
еднократна такса за оценка на риск в размер на 931,33лв., дължима в деня на
подписване на договора за кредит, която се финансира от кредитора и се
възстановява от потребителя с дължимите месечни вноски съгласно погасителния
план, както и застраховка „Живот“ в
размер на 861,12лв., която ответникът е пожелал да сключи.
Сочи се, че ответникът
се е задължил да върне на ищеца сума в общо размер на 12 486,64лв., дължима на
32 месечни погасителни вноски, 31 от които в размер на 390,21лв., а последната-
в размер на 390,13лв. при ГЛП в размер на 28,36%. Твърди, че е изпълнил
задължението си да предостави на ответника отпуснатата в заем сума, като е
превел същата по банкова сметка ***, а последният е преустановил плащанията и
са останали непогасени последните 10 погасителни вноски.
Твърди се, че на
15.08.2019г. е настъпил крайният срок на договора, а с него и падежът на всяко
едно от просрочените задължения. За дължимите суми по договора за кредит ищецът
се е снабдил със заповед за изпълнение по реда на чл.417 от ГПК по
ч.гр.д.№3773/2019г. по описа на РС- Пазарджик. Вземането е оспорено от
длъжника, поради което се предявява иск за установяване на вземанията по
заповедта за незабавно изпълнение, както следва: главница в размер на 3
319,10лв., договорна лихва в размер на 381,36лв. за периода от 15.11.2018г. до
15.08.2019г., обезщетение за забава в размер на 567,47лв. за периода от
15.11.2018г. до 16.09.2019г., ведно със законната лихва от датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда- 26.09.2019г., до
окончателното изплащане.
В срока по чл.131,
ал.1 от ГПК от страна на ответникът Ц.И.Г. е подаден писмен отговор. В него
последната заема становище, че предявената искова молба е недопустима, тъй като
заявлението за издаване на незабавно изпълнение е подадено месец и половина
след изтичане на крайния падеж на договора за потребителски кредит и липсват
доказателства за спазване на едномесечния срок за подаване на исковата молба.
По същество сочи,
че оспорва исковете по основание и размер.
Счита, че
договорът за потребителски кредит е сключен в противоречие с чл.5, ал.1 от ЗПК,
изискващ преди сключване на договора на потребителя да бъде предоставен
стандартен европейски формуляр, както и в противоречие с чл.10, ал.1 от ЗПК,
изискващ описване по ясен и разбираем начин на условията на кредита- в частност
размера на кредита и съставянето на шрифт не по- малък от 12 на
застрахователното удостоверение от ЗК „Уника Живот“ АД.
Приема се, че
договорът е недействителен като сключен от лице без представителна власт, тъй
като по делото няма данни кое е лицето, сключило процесния договор за ищеца и
дали същото има правомощия за това. В тази връзка оспорва истинността на
представения договор за потребителски кредит. Клаузите на чл.16, чл.22.3.,
чл.25, т.4 и чл.25, т.5 от договора се считат за неравноправни и поради това са
нищожни, като противоречащи на Директива №2008/48/ЕО от 23.04.2008г.
Счита се, че са
нарушени разпоредбите на чл.10, ал.1, чл.11, т.7-12, във вр. чл.22 от ЗПК и в
тази връзка се моли съда да се произнесе относно противоречието на клаузите на
договора с императивните законови разпоредби на ЗПК.
Оспорва се, като
нищожна поради противоречие със закона и като неравноправна клаузата,
предвиждаща заплащане на такса за оценка на риска в размер на 931,33лв. и
включването на същата в размера на главницата по договора за заем. Оспорва се размера
на ГПР като противоречащ на максималния размер, предвиден в чл.19, ал.4 от ЗПК.
Оспорва се размера на предявената главница и претендираната възнаградителна
лихва, тъй като не става ясно как са формирани. Оспорва се размера на лихвата
като нищожен поради противоречие със закона и морала.
Твърди се, че
ищецът не е положил дължимата грижа да ограничи имуществените си вреди, като е
отказал разсрочване и преструктуриране на кредита, което е довело до
увеличаване на договорните и наказателни лихва по кредита. Оспорва се размера
на мораторната лихва, като начислена без правно основание.
Твърди се, че
обезщетение за забава не се дължи, тъй като искът се основава на настъпил краен
падеж, а не на предсрочна изискуемост.
Искането е да се
отхвърлят предявените искове.
От събраните по делото доказателства се установява
следната фактическа обстановка:
Видно от
материалите по ч.гр.д.№3773/2019г. по описа на РС- Пазарджик се установява, че
от страна на „Т.Б.А.Б.“ ЕАД е подадено заявление, депозирано на 26.09.2019г., с
което е направено искане до съда за издаване на заповед за изпълнение по чл.417
от ГПК за посочените в него суми.
Издадена е Заповед
№2093/30.09.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, с
която е разпоредено длъжникът Н.В.П., да заплати на „Т.Б.А.Б.“ ЕАД следните
суми, а именно парично вземане: 3319,10лв.- главница, лихва: договорна
/възаградителна/- 381,36лв. за периода от 15.11.2018г. до 15.08.2019г., лихва:
обезщетение за забава- 567,47лв. за периода от 15.11.2018г. до 16.09.2019г.,
ведно със законната лихва от датата на постъпване на заявлението в съда-
26.09.2019г. до изплащане на вземането, както и направените разноски в размер
на 85,36лв.- държавна такса и сумата от 100лв.- юрисконсултско възнаграждение.
Оставено е без
уважение искането на заявителя за присъждане на юрисконсултско възнаграждение
над размера от 100лв. и до претендирания размер от 150лв., като неоснователно,
с оглед разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК, във връзка с чл.26 от НЗПП.
Във връзка с
постъпило възражение на длъжника е указано на заявителя, че следва да предяви
иск за установяване на вземането си, което е и реализирано в указания срок.
Видно от Договор
за потребителски кредит №********** от 06.12.2016г., сключен между „Т.Б.А.Б.“
ЕАД в качеството на кредитор и Ц.И.Г. в качеството на потребител се установява,
че по силата на същия, кредиторът се е задължил да предостави на потребителя
кредит в размер на 6 900лв., а потребителят се е задължил да го върне в срок до
15.08.2019г. на 32 погасителни вноски, всяка от които в размер на 390,21лв., а
последната- в размер на 390,13лв., дължими на падежни дати, посочени в
погасителен план, при ГЛП в размер на 28,36 % и ГПР в размер на 44,54%.
Уговорено е, че потребителят ще заплати застраховка „Живот“ в размер на
861,12лв., както и еднократна такса за оценка на риска в размер на 931,33лв.,
която се финансира от кредитора и се възстановява от потребителя с дължимите
месечни вноски съгласно погасителния план. Общата сума, дължима от потребителя е
в размер на 12 486,64 лв.
Процесният
договор за потребителски кредит е сключен въз основа на искане за рефинансиране
на договор за кредит и искане-декларация за потребителски кредит, отправени на
05.12.2016г. от Ц.И.Г. до „Т.Б.А.Б.“ ЕАД.
Установява се,
че на потребителят е връчено застрахователно удостоверение, издадено от ЗК
„Уника Живот“ АД за сключената застраховка „Живот“ с начална дата на
застраховката- 07.12.2016г. и срок на застраховката, съвпадащ със срока на
кредита, договорен в деня на отпускането му.
Видно от
заключението на съдебно- счетоводната експертиза се установява, че сумата на
платените вноски по договора за потребителски кредит към момента на подаване на
заявлението по чл.417 от ГПК- 26.09.2019г. е общо в размер на 9 009,31лв., като
със същата са погасени: главница в размер на 5 373,35лв., договорна лихва в
размер на 3 412,83лв., лихва за просрочие в размер на 223,13лв.
Сумата на
останалите незаплатени месечни вноски по договора за потребителски кредит към
26.09.2019г. е общо в размер на 4 268,26лв., в т.ч.: незаплатена главница в
размер на 3 319,10лв., незаплатена договорна лихва в размер на 381,36лв.,
незаплатена лихва за просрочие в размер на 567,80лв. /за периода от 15.01.2017г.
до 26.09.2019г./.
Сумата на останалите
незаплатени месечни вноски по договора към 09.11.2020г. е общо в размер на 4
647,19лв., в т.ч.: незаплатена главница в размер на 3 319,10лв., незаплатена
договорна лихва в размер на 381,36 лв., незаплатена лихва за просрочие в размер
на 567,80лв. /за периода от 15.01.2017г. до 26.09.2019г./, незаплатена лихва за
просрочие в размер на 378,93лв. /за периода от 26.09.2019г. до 09.11.2020г./.
На 07.12.2016г. кредиторът е изпълнил задължението си по договора, като е
изплатил в брой част от заемната сума на ответника /4 352лв./, а с друга част /в
размер на 2 547лв./ е рефинансирал друго негово задължение. На 06.12.2016г.
кредиторът е превел по сметка на застрахователя сумата на застрахователната
премия /861,12лв./, касаеща договора за кредит.
При така установената
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
В изпълнение разпоредбата на чл.267, ал.1 от ГПК, настоящият съдебен
състав извърши проверка на депозираната възззивна жалба и констатира, че същата
е редовна и допустима- отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК,
подадена е в срок, от процесуално легитимиран субект, срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт.
При извършване на въззивен контрол на обжалваното съдебно решение, в
рамките поставени от въззивната жалба, съдът след преценка на събраните от
първата инстанция доказателства намира, че решението в негота обжалвана част е
правилно и като такова следва да бъде потвърдено, а жалбата се явява
неоснователна. В останалата му отхвърлителна част, първоинстанционното решение
не е обжалвано от страните по делото, с оглед на което е и влязло в законна
сила.
В настоящия случай, първоинстанционният съд въз основа на изложените в
обстоятелствената част на исковата молба факти, правилно е определил правната
квалификация на предявения иск, като такъв по чл.422, във вр. с чл.415 от ГПК.
В конкретният казус, настоящата инстанция не приема направените във
въззивната жалба оплаквания за неправилност и незаконосъобразност за
основателни. Основанието за това, е че въззивният съд след подробно обсъждане
на събраните в производството доказателства, достига до същите правни изводи изведени
от първата инстанция.
В този аспект няма основание последната
да не приеме изцяло доводите на районния съд в тази насока, които не счита да
ги преповтаря, като ги препраща по смисъла на чл.272 от ГПК.
В случая не
следва да се приема за основателно възражението в насока, че сключения процесен
договор не е валиден, не поражда желаните от страните последици и надлежно
обвързва същите със силата на закон.
По делото безспорно
е доказано, че въззивникът е сключил договор за потребителски кредит №**********/06.12.2016г.
Не може да има спор, на база същия този договор му е предоставена сума в размер
на 6900лв.
Няма основание
да не се приеме извод, че този договор е валиден, като същия обвързва страните
по него. Не се установява от съдържанието му, че страда от пороци, изразени,
както във волята, така и на формата и съдържанието. По делото не са налице
установени искания с които да се оспори автентичността на представените писмени
доказателства, а освен това възивникът не твърди липса на съгласие от негова
страна, а противно на разпоредбата на чл.301 от ТЗ релевира твърдения за
наличие на такова у търговеца.
Няма основание
да се приеме, че не е налице липса на представителна власт на пълномощника на
дружеството подписал договора за потребителски кредит, още повече следва с
превеждането на желаната сума и усвояването и от длъжника, действията му са
потвърдени.
Няма основание
да се приемат възраженията в насока, че
неправилни са изводите на районния съд в насока, че по ясен и разбираем
начин е посочен размера на дълга и е разграничен от останалите елементи, както
и че подвеждащо и неясно в договора са вписани няколко суми, от които не може
да се формира конкретно дължима сума.
В тази връзка следва
да се посочи, че от съдържанието на представения Договор №********** се
установява цялата необходима информация за кредитополучателя, като същата е ясна
и разбираема, при спазване на всички изисквания на Закона за потребителски
кредит.
Съгласно чл.24
от ЗПК за договора за потребителски кредит се прилагат и нормите на чл. 143-148
ЗЗП.
В този аспект в
чл.15 от договора е възпроизведено законоустановеното задължение за заплащане
на законна лихва при просрочие, а в чл.16 е договорена предсрочна изискуемост
на кредита. В чл.22 от договора е предвидено правото на предсрочно погасяване
на кредита, реда за неговото осъществяване и когато е необходимо информация за
правото на кредитора на обезщетение в случаите на чл.32 от ЗПК, както и начина
на неговото изчисляване, а в чл.25.4 е посочен редът за погасяване на
задълженията при извършени частични плащания на дължимите суми- съдебни
разноски, обезщетения за забава, начислени такси, начислени лихви и главница на
задължението, както и възможност за промяна на тази последователност по молба
на потребителя или по свое усмотрение, като при промяна по усмотрение на
кредитора при частично плащане се погаси най-напред главницата на задължението,
после лихвите, обезщетенията, таксите и накрая разноските. В чл.25 т.5 от
договора е обективирано съгласие на заемателя за прехвърляне на вземанията по
договор за кредит. Ищецът не основава вземания на клаузата на чл.22 от
договора, поради което преценката за неравноправност на посочената клауза се
явява ирелевантна. В чл.25 т.4 от договора е възпроизведен законов принцип и
постигнато съгласие за промяна в реда за погасяване, като съдържанието й не
разкрива наличие на някое от основанията по чл.143- 148 ЗЗП.
Следва да се
отбележи, че Договорът е в пълно съответствие с изискването по чл.10, ал.1 от ЗПК,
както и с изискванията по чл.11, ал.1, т.7 - т.12 от ЗПК. Посочен е общият
размер на кредита, лихвен процент, годишен процент на разходите, в него е
обективиран погасителен план, и информация по т.12 от ЗПК. Договорът съдържа
уговорки и за обстоятелствата по чл.11.20- наличието или липсата на право на
отказ на потребителя от договора, срока, в който това право може да бъде
упражнено и другите условия за неговото упражняване, включително информация за
задължението на потребителя да погаси усвоената главница и лихвата съгласно чл.29,
ал.4 и 6 ЗПК, както и за размера на лихвения процент на ден.
Няма основание
да се приеме за основателно и възражението на жалбоподателят в насока за липса
на положена грижа на добрия стопанин от страна на дружеството ни.
В тази връзка
следва да се посочи, че няма основание да не бъдат приети доводите на
въззиваемата страна, че при сключване на договора е извършена оценка на риска
на конкретна кредитна експозиция, която включва както оценката на
кредитоспособността на клиента (потребителя), така и изчисляване на сумата,
която Банката следва да задели като провизии (резерви) за покриване на
потенциалната загуба от предоставения необезпечен кредит. Заделените от Банката
провизии са функция на размера на предоставения кредит и срока на кредита.
Оценката на риска се извършва преди сключването на договора за кредит и докато
оценката на кредитоспособността на потребителя се извършва за всички подали
искане за кредит, то изчисляването на провизиите, които банката следва да
задели и разходите за администриране на тези провизии /не за администриране на
кредита/ се оценява едва след одобрението на потребителя, към дата на
сключването на договора.
Няма основание
да се игнорира разпоредбата на чл. 8, параграф 1 от Директива 2008/48, в
светлината на съображение 28 вследствие на която, преди сключването на договор
за кредит, кредиторът е длъжен да направи оценка на кредитоспособността на
потребителя, като при необходимост това задължение може да включва да се направи
справка в съответната база данни. В този смисъл в съображение 26 се посочва, че
при условията на разрастващ се кредитен пазар е особено важно кредиторите да не
кредитират по безотговорен начин или да не предоставят кредити без
предварителна оценка на кредитоспособността, а държавите членки следва да
упражняват необходимия надзор с цел избягване на такова поведение и да приложат
необходимите средства за санкциониране на кредиторите в случаите, в които те не
процедират по този начин.
Преддоговорното
задължение на кредитора да направи оценка на кредитоспособността на
кредитополучателя, доколкото цели да предпази потребителите от
свръхзадлъжнялост и неплатежоспособност, допринася за постигането на точно тази
цел, както става ясно от съображения 7 и 9, в предвиждането в областта на
потребителските кредити на пълна и наложителна хармонизация в редица ключови
области, която се приема като необходима, за да се осигури на всички
потребители в Съюза високо и равностойно ниво на защита на техните интереси и
за да се улесни изграждането на добре функциониращ вътрешен пазар на
потребителски кредити. Следователно кредиторът преди да вземе решението дали да
отпусне искания кредит винаги извършва преценка за рисковете от отпускането му
на конкретния потребител, каквато на практика е реализирана.
При тези
съображения в насока неприемане възраженията изложени във въззивната жалба и
съвпадане на крайните правни изводи на първоинстанционния и въззивния съд, а решението
в неговата обжалвана част, с която е прието за установено, че Ц.Г. дължи на „Т.Б.А.Б.“
ЕАД сумата в размер на 3051,28лв.- главница по Договор за потребителски кредит
№********** от 06.12.2016г., като правилно и законосъобразно следва да се
потвърди, а подадената въззивна жалба, като неоснователна следва да се остави
без уважение. в останалата му отхвърлителна част, решението на
първоинстанционният съд не е обжалвано, с оглед на което е влязло в законна
сила.
С оглед на
гореизложеното, Пазарджишкия окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №260280 от 09.12.2020г.,
постановено по гр.дело №1155/2020г. по описа на РС- Пазарджик, в обжалваната му
част.
Решението е окончателно
и не подлежи.
Председател:
Членове:1.
2.