№ 281
гр. Враца, 29.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, III-ТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Росица Ив. Маркова
Членове:Х. Н. Х.в
Катя Н. Гердова
при участието на секретаря Миглена Н. Костадинова
като разгледа докладваното от Росица Ив. Маркова Въззивно гражданско
дело № 20241400500128 по описа за 2024 година
Производство по чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на "Електрохолд Продажби"ЕАД, ЕИК
*** със седалище и адрес на управление *** срещу Решение
№457/01.11.2023г., постановено от Районен съд-Козлодуй по гр.д.№28/2023г.,
в частта, с която са отхвърлени предявените от дружеството срещу П. С. М.,
ЕГН **********, починал в хода на процеса и заместен от законните му
наследници Г. П. А., С. П. С., И. П. М. и Х. П. С. осъдителни насрещни искове
за сумата 224.38лв., представляваща начислени мрежови услуги за достъп до
електроразпределителната мрежа по 62 броя фактури, и за сумата 140.12лв.,
представляваща лихва за забава по всяка от фактурите до 16.02.2023г.
В жалбата се инвокира оплакване за неправилност на решението в
обжалваната част поради необоснованост и допуснато нарушение на
материалния закон и се заявява искане в тази част същото да бъде отменено и
вместо него постановено друго по същество, с което насрещният иск бъде
уважен.
Според въззивника районният съд е достигнал до погрешно заключение
1
във връзка с обстоятелството, че щом в процесния имот е преустановена
доставката на ел. енергия, липсва и достъп до него, респ. че липсва достъп на
имота да електропреносната мрежа.
Нататък в жалбата се излагат подробни правни съображения в подкрепа
на поддържаното, че договорните отношения между страните не са
прекратени, независимо от преустановената доставка на ел. енергия за имота,
при което се изразява несъгласие с приетото от районния съд, че за процесния
имот не е осигурявана необходимата мощност след спирането на
електрозахранването, което е извършено поради неплатени сметки.
Развиват се правни съображения във връзка със задълженията на
страните по договора за доставка на ел. енергия, като се цитира разпоредбата
на §1 от ДР но ЗЕ и решения на ДКЕВР и се внасят разяснения по въпроса за
начина, по който се формира цената за достъп до електроразпределителната
мрежа, която се дължи от всички потребители на ел. енергия при съответните
подходи на ценообразуване. Въззивникът се позовава на разпоредбите на
Наредба за регулиране цените на електрическата енергия, Общите условия на
договорите за продажба на ел. енергия на "ЧЕЗ Електро България"АД, чл.30,
ал.1, т.13 ЗЕ, чл.19 от действащите Правила за търговия с ел. енергия и
Наредба №6/2004г. за присъединяване на производители и потребители на ел.
енергия към електроразпределителните мрежи/отм./.
В жалбата се поддържа, че районният съд не е оценил съдържанието на
услугата достъп като част от мрежовите услуги и дължимостта й от всички
потребители, независимо от това дали през съответния месец са ползвали ел.
енергия, като се цитират решения на КЗК и на ДКЕВР и се развиват обстойни
съображения във връзка с поддържаното от въззивника, че принципът на
заплащане на цена на тази услуга е на солидарност – такава заплащат всички
клиенти, притежаващи обекти, присъединени към електроразпределителната
мрежа.
В жалбата се цитира и съдебна практика на различни съдилища.
Претендират се разноски за двете инстанции. Доказателствени искания
пред тази инстанция не се заявяват.
Чрез пълномощника си адв. М. С. от АК въззиваемите са подали
отговор, с който оспорват въззивната жалба и молят в обжалваната част
решението да бъде потвърдено.
2
В отговора се сочи, че на 23.03.2017г. електрозахранването на обекта е
било прекъснато, при което с изваждането на изходящия проводник от
електромера, който снабдява абоната с ел. енергия, и с прекъсването на
проводника от ел. стълб е прекъснат достъпа на абоната до електропреносната
мрежа. В тази връзка се предлага тълкуване на разпоредбата на §1, т.1 от ДР
към Правилата за условията и реда за предоставяне на достъп до
електроразпределителните мрежи.
Според въззиваемите претендирането на произволно начислени от
ищцовото дружество суми представлява злоупотреба с монополно
положение.
Доказателствени искания не се заявяват.
Претендират се разноски за тази инстанция.
Настоящият въззивен състав приема, че обжалваното решение е валидно
и допустимо. За произнасянето си по неговата правилност в обжалваната част
съдът взе предвид следното:
Производството пред районния съд е образувано по предявен от П. С.
М., ЕГН ********** срещу "Електрохолд Продажби"ЕАД иск с правно
основание чл.124, ал.1 ГПК за признаване за установено, че не дължи сумата
4 018.46лв., включваща главница и обезщетение за забава за доставена
електрическа енергия за периода 01.01.2010г. - 31.12.2019г. за имот в *** с
клиентски №*** поради изтекла погасителна давност за тези вземания.
В срока за подаване на отговор ответникът е предявил насрещни искове
с правно основание чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 224.38лв.,
представляваща начислени мрежови услуги – услуги за достъп до
електроразпределителната мрежа по 62 броя фактури за периода от
30.04.2002г. до 16.02.2023г., и за сумата 140.12лв., представляваща мораторна
лихва за забава по всяка от фактурите.
В насрещната искова молба се сочи, че ищецът е енергийно предприятие
и лицензиант за дейностите обществено снабдяване, която изпълнява като
краен снабдител, доставчик от последна инстанция и търговец. Твърди се, че
страните са обвързани от договор за доставка на ел. енергия при общи
условия.
Нататък исковата молба съдържа обстойно изброяване на 62 броя
3
фактури, издадени в исковия период, сумите по които не са платени от
ответника.
Ищецът по насрещния иск излага подробни правни съображения във
връзка с дължимостта на исковите суми като цена за достъп до
електроразпределителната мрежа.
Поради смърт на П. М. в хода на производството като ищци по
първоначалния и ответници по насрещния иск са конституирани законните
му наследници Г. П. А., С. П. С. и И. П. М., които не са подали отговор на
насрещната искова молба, но чийто пълномощник адв. М. С. в първото по
делото заседание е оспорил насрещния иск. Едва в хода на устните състезания
адв. С. е направил възражение за погасяване по давност на вземането на
ищеца по посочената в справката фактура от 31.10.2012г.
С постановеното по делото решение районният съд е уважил
първоначалния иск и е отхвърлил предявения от "Електрохолд
Продажби"ЕАД насрещен иск. Срещу решението, с което съдът се е
произнесъл по първоначалния иск, не е подадена въззивна жалба и същото е
влязло в законна сила.
Предмет на обжалване е първоинстанционното решение в частта, с която
е отхвърлен насрещния иск.
С насрещната искова молба са представени само 8 броя от посочените в
исковата молба фактури от 30.04.2022г., 31.05.2003г., 31.03.2006г.,
31.08.2009г., 20.11.2020г., 12.11.2021г., 12.05.2022г. и 12.01.2023г.
"Електрохолд България"ЕАД е представило и Общи условия на договорите за
използване на електроразпределителните мрежи на "ЧЕЗ Разпределение
България"АД и сертификат на в-к "Телеграф" за тяхното публикуване на
26.11.2007г.
По разпореждане на съда "ЕРМ Запад"ЕАД е предоставило информация
за обект, находящ се в ***, с абонатен №*** и клиентски №*** и от
изпратеното писмо изх.№1205136989814.07.2023г. е видно, че
електрозахранването на този обект е прекъснато на 09.01.2013г. съгласно
чл.123, ал.1 ЗЕ по искане на крайния снабдител и до момента не е заплащана
цена на услуга за възстановяване на снабдяването с ел. енергия. В писмото е
посочено, че през 2017г. е реализиран проект за преконфигурация на
електроразпределителната мрежа в квартала, където се намира обектът, като
4
са монтирани общи електромерни табла, ситуирани в близост до трафопоста
и поставени под охрана, като са положени отделни изолирани изходящи
проводници за всеки обект с цел ограничаване на незаконни
присъединявания, а на 23.03.2017г. електрозахранването на обекта е
прекъснато чрез демонтаж на изходящия захранващ проводник от средството
на търговско измерване, монтирано в преработените електромерни табла.
При така ангажираните доказателства районният съд е приел, че
предявеният насрещен иск е неоснователен и недоказан. За мотивиране на
това свое разрешение съдът е взел предвид установения и безспорен между
страните факт, че на посочените по-горе дати електрозахранването на обекта
е прекъснато и е извършен демонтаж на изходящия захранващ проводник на
СТИ, което изключва законовата възможност на абоната по свое усмотрение
да възстанови същото и по този начин е прекъснат достъпа му до
електропреносната мрежа. В мотивите на решението са взети предвид
легалните дефиниции на понятията "достъп" и "право на достъп до мрежата",
дадени в §1, т.1 от ДР към Правилата за условията и реда за предоставяне на
достъп до електропреносната и електроразпределителната мрежа. Прието е,
че единственият период, за който би могло да се претендира цена за достъп
до мрежата, е този преди прекъсването на електрозахранването на имота, но
вземанията за този период са погасени по давност, съобразно възражението на
пълномощника на ответниците по насрещния иск, въведено в хода на устните
състезания, което е преклудирано и по тази причина съдът не е следвало да се
произнася по него.
Като взе предвид твърденията и възраженията на страните пред първата
инстанция и тези, наведени във въззивната жалба и в отговора, след съвкупен
и самостоятелен анализ на събраните по делото доказателства, настоящият
състав приема, че като краен резултат в обжалваната част
първоинстанционното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.
Между страните няма спор по въпроса за наличие на валидно договорно
правоотношение между тях за доставка на електрическа енергия при общи
условия, което не е прекратено. Няма спор и по въпроса, че
електрозахранването на обекта, за който е открита партида на името на
бащата на ответниците по насрещния иск, е прекъснато през 2013г. и в целия
исков период не е възстановявано.
5
На разрешаване стои въпросът за това дължи ли се исковата сума,
представляваща цена на достъп до електроразпределителната мрежа на обект
с прекъснато електроснабдяване.
Според §1, т.8 от ДР на Наредба №6/09.06.2004г. за присъединяване на
производители и потребители на електрическа енергия към преносната и
разпределителните мрежи "предоставена мощност" е онази максимална
активна мощност, която преносното или съответното разпределително
предприятие ще осигурява на границата на собственост. Законодателят е
възложил в тежест на оператора на електропреносната мрежа да предоставя
равнопоставен достъп до мрежата си на потребителите – чл.109, ал.1, т.4 и
чл.113, ал.1, т.3 ЗЕ. За предоставянето на услугата "достъп до
разпределителната мрежа" ползвателите на мрежата дължат цена, която е
нормативно определена и това е така, защото мрежовите оператори
извършват едни относително постоянни разходи по поддръжка на мрежата,
така че да се осигури надеждно, безопасно и ефективно функциониране на
същата и предоставяне на заявената мощност на всеки отделен клиент.
По делото не са представени доказателства каква е била предоставената
от ищеца по насрещния иск мощност за процесния обект за целия исков
период, нито дори такива, че след прекъсването на електрозахранването през
2013г. такава мощност изобщо е предоставяна.
В чл.18, ал.1, т.2 от цитираната по-горе наредба е предвидено, че
предоставената мощност за всеки конкретен обект трябва задължително да
бъде посочена като самостоятелна клауза в договора за присъединяване,
сключен с разпределителното предприятие. От своя страна чл.32, ал.1 от
наредбата предвижда, че предоставената мощност се заявява от потребителя в
искането по чл.6, следователно нормативно установено е задължението на
клиента да заплаща цена за достъп до електроразпределителната мрежа, а
стойността на услугата "достъп" зависи от предоставената мощност, заявена
от конкретния потребител, която не зависи от консумацията на
електроенергия.
Тъй като в разглеждания случай част от времевия обхват на исковия
период не попада под режима на Наредба №6/09.06.2004г., следва да се
отбележи, че съобразно §3, ал.1 от ПЗР на същата за потребители, които са
присъединени към мрежата към момента на влизането й в сила, се приема
6
размерът на работната мощност и категорията по осигуреност на
електроснабдяването, указани в молбата за разрешение за мощност или в
договора за продажба на ел. енергия.
Изложеното дотук води настоящия състав до извода, че ищецът по
насрещния иск не е провел пълно и главно доказване по отношение на факта
каква е заявената от ответника П. М. мощност, която разпределителното
предприятие е поело задължение да предоставя за имота му. При
недоказаност на този съществен елемент от договора за доставка на
електрическа енергия няма как да се приеме за установен размера на
дължимата от потребителя цена на услугата достъп до електропреносната
мрежа за целия, повече от 20-годишен исков период.
При този изход на делото в полза на въззиваемите следва да бъдат
присъдени разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за настоящата
инстанция.
С отговора на въззивната жалба са представени 3 договора за правна
защита и съдействие, сключени между всеки от въззиваемите и адв. М. С.,
при договорено и посочено като заплатено адвокатско възнаграждение в
размер на 400лв. за всеки от тях.
Пълномощникът на въззивника прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на адв. С., което настоящият
състав намира за основателно.
В разглеждания случай предявените искове се основават на един и същ
правопораждащ факт – незаплатени от наследодателя на въззиваемите суми за
цена на достъп до разпределителната мрежа, като общата им цена е 364.50лв.
Въззиваемите имат качеството на ответници по насрещния иск по силата на
наследяването и това предполага еднаква защита за всеки от тях срещу
предявените насрещни искове. Като взе предвид, че делото в частта по
предявения насрещен иск не се отличава с фактическа и правна сложност и
това, че положеният от адв. С. труд се изчерпва с изготвянето на отговор на
въззивната жалба, съдът намира за справедлИ. да бъде присъден един общ
адвокатски хонорар в минималния размер от 400лв. по чл.7, ал.2, т.1 от
Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Така мотивиран, Врачанският окръжен съд
7
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №457/01.11.2023г., постановено от Районен съд-
Козлодуй по гр.д.№28/2023г.
ОСЪЖДА "Електрохолд Продажби"ЕАД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление *** да заплати на Г. П. А., ЕГН **********, Х. П. С.,
ЕГН ********** и И. П. М., ЕГН **********, всички с адрес *** общо сумата
400лв., представляваща направени разноски за адвокатска защита пред
въззивната инстанция.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8