РЕШЕНИЕ
№ 2371
гр. Пловдив, 30.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Атанаска Ан. Анастасова
при участието на секретаря Станка Т. Деведжиева
като разгледа докладваното от Атанаска Ан. Анастасова Административно
наказателно дело № 20215330205401 по описа за 2021 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалван е Електронен фиш /ЕФ/ Серия К № 4148696 на ОДМВР
Пловдив, с който на Т. П. П., ЕГН **********, с адрес: ....., е наложено
административно наказание глоба в размер на 100 лв. за нарушение на чл.21
ал.2 вр. чл.21 ал.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДП/, на основание
чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.2 т.3 от ЗДП.
По съображения, изложени в жалбата, както и чрез процесуалния си
представител адв. С.П. в съдебно заседание, жалбоподателят П. моли съда да
отмени процесния ЕФ като неправилен и незаконосъобразен. Претендира
присъждане на направените по делото разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител в
съдебно заседание. В депозираното до съда становище, чрез
представляващата въззиваемата страна ст. юрисконсулт Б., моли за
потвърждаване на обжалвания ЕФ, претендира и присъждане на разноските
по делото за юрисконсултско възнаграждение. При евентуално уважаване на
жалбата, прави възражение за намаляване на адвокатския хонорар до
минимума, предвиден в Наредба № 1 от 2004г. На Висшия адвокатски съвет
за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
1
Жалбата е подадена в преклузивния 14-дневен срок за обжалване,
изхожда от надлежна страна, при наличие на правен интерес, поради което е
допустима. Разгледана по същество същата е основателна.
От фактическа страна съдът установи следното:
С обжалвания ЕФ на жалбоподателя П. е наложено административно
наказание глоба за това, че на 06.10.2020г. в 09:44ч. на републикански път II-
64, км.50, посока на движение с. Труд към гр. Пловдив, извън населено място,
при управление на МПС – л. а. „Мерцедес 200 Е“ с рег. № ****, при
ограничена скорост извън населено място от 60 км/ч., въведно с пътен знак
„В26“, е превишил допустимата скорост с 25 км/ч. Нарушението било
установено и заснето с автоматизирано техническо средство TFR1-M-529. За
установена и наказуема скорост била приета скоростта от 85 км/ч, след като
преди това бил отчетен толеранс от минус 3 км/ч в полза на водача от
измерената от автоматизираното техническо средство скорост от 88 км/ч.
След справка в системата на КАТ за регистрацията на автомобила било
установено, че собственик е Т. П. П., ЕГН **********.
За така установеното нарушение по чл.21 ал.2, вр. чл.21 ал.1 от ЗДП
жалбоподателят П. бил санкциониран с налагане на адиминистративно
наказание глоба в размер на 100 лв. на основание чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.2
т.3 от ЗДП.
Тази фактическа обстановка се установява от писмените доказателства
по делото - 1 бр. снимково изображение от 06.10.2020г. на заснетото
нарушение с АТСС, Протокол за използване на АТСС от дата 06.10.2020г.,
справка в Централна база КАТ, относно собственост на посоченото в ЕФ
моторно превозно средство, справка нарушител/водач, Удостоверение за
одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835, Протокол № 2-32-
20/12.06.2020г. от проверка на мобилна система за видеоконтрол „TFR-1M“,
писмо изх. № 20-00-107-2/18.12.2020г. на Български институт по метрология
относно справка за одобрен тип на мобилна система за видеоконтрол на
нарушенията на правилата за движение тип „TFR1-M“, снимки на АТСС,
снимка на пътен знак В26, снимка на служебното МПС, писмо изх. № 11-00-
707/24.08.2021г. на Директора на ОПУ Пловдив.
В настоящото производство съдът следва да провери законността на
обжалвания ЕФ, т. е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и
материалният закон. В изпълнение на това свое правомощие съдът намира, че
ЕФ съдържа всички изискуеми, съгласно чл.189 ал.4 от ЗДП реквизити -
териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято
територия е установено нарушението, мястото, датата, точният час на
извършване на нарушението, регистрационният номер на моторното превозно
средство, собственикът, на когото е регистрирано превозното средство,
описание на нарушението /превишение на разрешената скорост/, нарушените
разпоредби, размерът на глобата, срокът, сметката или мястото на
доброволното й заплащане.
2
По преписката е приложен снимков материал на заснетото в нарушение
МПС, от който се установяват точните дата, място и посока на движение на
автомобила, неговият регистрационен номер и географските координати на
разположение на техническото средство и на регистриране на нарушението,
измерената скорост на нарушителя.
Нарушението е установено с автоматизирано техническо средство TFR
1-M № 529, представляващо мобилна система за видеоконтрол. Техническото
средство е от одобрен тип, което е видно от приложеното по делото
Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835, валидно
до 24.02.2020г. Това обстоятелство обаче не се отразява на годността на
измерения резултат от процесното АТСС, тъй като съгласно изричния текст
на чл.30 ал.5 от Закона за измерванията, когато срокът на валидност на
одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване,
които отговарят на одобрения тип, се считат от одобрен тип. Действието на
тази презумпция се разпростира и върху употребата на мобилна система за
видеоконтрол тип TFR1-M № 529, тъй като тя е била в употреба към
06.10.2020г. и е отговаряла на одобрения тип. Тези обстоятелства се
потвърждават и от приложеното по административната преписка писмо на
Български институт по метрология. Отделно от това по делото е наличен
Протокол № 2-32-20/12.06.2020г. от последваща проверка на мобилна система
за видеоконтрол „TFR-1M“, с валидност една година, т. е. до 12.06.2021г. По
тези съображения съдът приема, че нарушението е установено с одобрен тип
средство за измерване.
Предвид вида на АТСС, са спазени и изискванията на чл.10 ал.1 от
Наредба № 8121з-532/12.05.2015г., като надлежно е попълнен протокол за
използване на АТСС.
Относно възражението в жалбата, че нарушението е установено в
присъствието на контролен орган, съдът намира за необходимо да отбележи,
че присъствието или отсъствието на контролен орган /оператор на системата/
при мобилни АТСС, временно разположени на участък от пътя, какъвто е
настоящият случай, по никакъв начин не оказва въздействие върху точността
и обективността на установяване и заснемане на нарушението. Контролният
орган няма никаква възможност да променя или да влияе върху измерването,
регистрирането и записа на нарушенията, установени и заснети с мобилно
автоматизирано техническо средство. Така от една страна очевидно е, че
когато законодателят в § 6 т. 65 б.“б“ от ДР на ЗДП посочва, че мобилните
АТСС са такива, установяващи нарушение в присъствието на контролен
орган, който поставя начало и край на работния процес, то той има предвид
именно присъствието на контролен орган във връзка с поставяне начало и
край на работния процес, а не това, че мобилното АТСС може да
функционира в съответствие с изискването на §6 т. 65 б.“б“ от ДР на ЗДП
само в тези моменти, в които на някакво разстояние от него физически стои
контролен орган. Във връзка с направеното възражение, че заснетите и
установени с мобилни системи нарушения не могат да се отнесат към тези, за
3
които чл.189 ал.4 от ЗДП предвижда издаването на ЕФ, тъй като при тях е
задължително присъствието на контролен орган, следва да се отбележи, че
същото не държи сметка, че с ДВ бр. 54 от 05.07.2017г. посочената
разпоредба е изменена. И за разлика от предходната й редакция, която
предвиждаше издаване на ЕФ в случаи на нарушения, установени и заснети с
АТСС, в отсъствие на контролен орган и на нарушител, действащата,
включително и към датата на извършване на процесното нарушение, не
съдържа такова изискване. Съгласно посочената разпоредба в отсъствие на
контролен орган и на нарушител се издава ЕФ за нарушение, установено и
заснето с АТСС.
Въпреки гореизложеното на базата на всички събрани по делото
писмени доказателства, съдът формира извод, че не се установява извършено
от страна на жалбоподателя нарушение по чл.21 ал.2 вр.1 от ЗДП. Посочената
норма гласи, че при избиране скоростта на движение на водача на пътно
превозно средство е забранено да превишава определени стойности на
скоростта в км/ч, като за извън населено място за ППС от категория В се
предвижда скорост от 90 км/ч, а когато стойността на скоростта, която не
трябва да се превишава, е различна от посочената в ал.1, това се сигнализира
с пътен знак.
Безспорни са обстоятелствата, че л. а. „Мерцедес 200 Е“ с рег. №
РВ2149ВМ, управляван от жалбоподателя П. се е движил по Републикански
път II-64 в посока от с. Труд към гр. Пловдив. Установява се, че същият е бил
заснет на км.50-ти със скорост от 85 км/ч., след приспаднат толеранс в полза
на водача от -3 км/ч.
От писмо изх. № 11-00-707/24.08.2021г. на Директора на ОПУ Пловдив
се установява, че сигнализация с пътен знак, ограничаващ скоростта до 60
км/ч, е въведена с монтиран пътен знак „В26“ преди процесното място, а
именно – на км.49+860, дясно в посока от с. Труд към гр. Пловдив.
Ограничението е въведено във връзка с организацията и безопасността на
движение в района на крайпътен обект „АМЕК ТОЙС“ и предшестващата го
новоизградена пътна връзка. Знак „В26“ /60 км/ч/, обаче, не е придружен от
табела Т2, указваща зоната на действието му и следователно ограничението
на скоростта е валидно до кръстовището при входа на „АМЕКС ТОЙС“,
съгласно чл.61 ал.3 от Наредба № 18 за сигнализация с пътните знаци. От
тази информация настоящият състав достига до извод, че към процесната дата
на мястото, на което е била установена скоростта и е бил заснет автомобилът
на жалбоподателя, на Републикански път II-64, км.50, посока на движение с.
Труд към гр. Пловдив, вече не е действал пътен знак „В26“ с ограничение на
скоростта от 60 км/ч извън населено място. Следователно от обективна
страна водачите на ППС на км.50 от Републикански път II-64 в посока с. Труд
към гр. Пловдив нямат нормативно установено задължение да намаляват
скоростта на 60 км/ч, а следва да се съобразяват с общото правило да се
движат с 90 км/ч. Скоростта на МПС в контролиран от пътен знак „В26“
участък, поставен на км.49+860, не е предмет на делото, тъй като става въпрос
4
за съвсем различни точки в пространството, съответно различно място на
нарушението. Следователно не се установява от една страна да е извършено
нарушение на правилата за движение при въведено ограничение на скоростта,
тъй като не е имало такова, доколкото жалбоподателят П. е управлявал МПС с
допустимата скорост от 85 км/ч извън населено място, а от друга страна се
установява и неспазване на правилата за използване на АТСС, тъй като
последното е използвано на пътен участък, който не е бил контролиран с
ограничение на скоростта от 60 км/ч.
Поради всичко изложено, съдът счита, че неоснователно е ангажирана
отговорността на жалбоподателя П., което води и до отмяната на атакувания
ЕФ като незаконосъобразен и неправилен.
Съгласно чл.63 ал.3 от ЗАНН в съдебните производства по ал.1
страните имат право на разноски по реда на АПК. Искане за разноски е
направено от страна на жалбоподателя чрез своя процесуален представител.
Видно от приложения по делото договор за правна защита и съдействие, адв.
П. е предоставил безплатна правна помощ на жалбоподателя на основание
чл.38, ал.1 от Закона за адвокатурата /ЗА/. В случаите като този, съгласно
чл.38 ал.2 от ЗА, ако в съответното производство насрещната страна е
осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, като
съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в
Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
и осъжда другата страна да го заплати. На основание чл.18 ал.2 вр. чл.7 ал.2
т.1 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения вр. чл.36 ал.2 от ЗА, е предвиден минимума от 300 лв. С
оглед изхода от спора, а именно отмяната на процесния ЕФ, въззиваемата
страна следва да бъде осъдена да заплати сумата от 300 лв. адвокатско
възнаграждение на процесуалния представител на жалбоподателя. Предвид
горното, неоснователно е възражението на въззиваемата страна за
присъждане на разноски за осъществена юрисконсултска защита.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 вр. ал.3 ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш Серия К № 4148696 на ОДМВР Пловдив, с
който на Т. П. П., ЕГН **********, с адрес: ......, е наложено
административно наказание глоба в размер на 100 лв. за нарушение на чл.21
ал.2 вр. чл.21 ал.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДП/, на основание
чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.2 т.3 от ЗДП.
ОСЪЖДА ОДМВР Пловдив ДА ЗАПЛАТИ на адв. С.Ж. П., вписан в
Адвокатска колегия гр. П., със служебен адрес: ...., сумата в размер на 300
/триста/ лв., представляващи разноски по делото за адвокатски хонорар.
Решението подлежи на обжалване в 14–дневен срок от съобщението до
страните за изготвянето му пред Административен съд - Пловдив по реда на
5
АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6