№ 173
гр. Дупница, 03.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, II-РИ СЪСТАВ ГО, в публично
заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:И. Б. Димитров
при участието на секретаря Райна Г. Боянова
като разгледа докладваното от И. Б. Димитров Гражданско дело №
20221510102406 по описа за 2022 година
Л. М. А., ЕГН **********, с адрес: гр. ***; М. И. М., ЕГН **********, с адрес: гр. *** и
А. И. А., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, всички чрез адв. П. З., със служебен адрес: гр. ***, са
предявили срещу Й. К. Ш., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, искове с правно основание чл.124,
ал.1 ГПК и чл.537, ал.2 от ГПК. Искането е за признаване за установено по отношение на
ответника правото на собственост на ищците на основание наследство от И.М.А. върху 1/6 ид. част
общо за тримата ищци от:
ДВУЕТАЖНА МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА, състояща се от две стаи, кухня с ниша,
сервизни помещения и антре на всеки от етажите, без зимнични помещения, построена в
общински парцел № Н-5725 в кв.223 по регулационния план на гр. Дупница, Кюстендилска
област, на улица „М. Горски“ №3, която понастоящем отговаря на СГРАДА с идентификатор
68789.19.438.1 по кадастралната карта и кадастралните регистри на град Дупница, общ. Дупница,
обл. Кюстендил, одобрени със Заповед № 300-5-56/30.07.2004 г. на Изпълнителния директор на
АГКК, с адрес на сградата: гр. Дупница, пощ. код 2600, улица „Максим Горски“ №3, като сградата
е разположена в поземлен имот с идентификатор 68789.19.438, със застроена площ от 80 кв.м.,
брой етажи: 2, брой самостоятелни обекти в сградата: няма данни, предназначение: жилищна
сграда-еднофамилна, стар идентификатор: няма, номер на предходен план: няма, при граници и
съседи на поземления имот: 68789.19.439, 68789.19.435, 68789.19.436, 68789 19 437 68789.19.486;
на основание чл.537, ал.2 ГПК да бъде отменен нотариален акт №60, том I, peг. №995, дело
№57/2021 г. на нотариус О.Т. за размера от 1/6 ид. част. Претендират се и направените разноски.
Ищците твърдят, че приживе М.А.Т., починал на 09.03.1983 г., и Р.Д.Т., в качеството на
негова съпруга, са притежавали в режим на съпружеска имуществена общност право на
собственост върху описаната сграда с идентификатор 68789.19.438.1.
След смъртта на М.Т. право на собственост върху описания имот притежавали:
преживялата съпруга Р.Д.Т. – общо 4/6 ид.ч., децата на наследодателя И.М.А. и С.М.Ш..а – по 1/6
ид.ч.
1
През 2021 г. починал И.М.А. и правото на собственост върху 1/6 ид. ч. от процесния имот
било придобито от неговите наследници по закон – ищците по делото.
В началото на 2022 г. ищците направили справка в имотния регистър и установили, че Й.
К. Ш. се е снабдил с нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по наследство
и давностно владение № 60, том I, peг. № 995, дело № 57/2021 г. на нотариус О.Т., нотариус с
район на действие PC - Дупница, вписан под № 731 в регистъра на НК на РБ, по силата на който
бил признат за едноличен собственик на процесния имот.
Ищците твърдят, че от 2012 г. до 2021 г. Л. М. А. и И.М.А. са се грижели за Р.Т., като през
2018 г. са заживели за постоянно в имота в Дупница с цел полагане на по-добри грижи за Р.,
поради напредването на възрастта й. Ответникът никога не е упражнявал фактическа власт върху
притежаваните от ищците идеални части от процесния имот. Всички наследствени имоти,
оставени от общия наследодател на страните, са били ползвани общо от различни наследници в
отделните периоди, като никога не са имали претенции помежду си относно наследствените си
дялове. От друга страна, ответникът никога не е извършвал каквито и да било фактически
действия, които да могат да се отъждествят с владение по отношение на процесната идеална част.
Той се намира извън страната през последните 20 /двадесет/ години, като се прибира в РБ за месец
или два годишно, но не всяка година, а Л. и И. и съответно Р., а към настоящия момент - само Л. и
Р. владеят имота явно и необезпокоявано. Следователно ответникът не е придобил на основание
давност собствеността върху идеалната част от имота, притежавана от ищците на основание
наследство.
В постъпилия отговор се оспорва основателността на иска, като се сочи, че при
снабдяването с посочения нотариален акт част от другите съсобственици /Р.Т. и Е.Ш..а/ са
декларирали съгласието си с правото на собственост върху имота на ответника. Той единствен се
грижи за Р.Т. и за имота, поради което го е придобил по давност в период от 10 години,
предшестващ снабдяването с нотариалния акт.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено
следното:
С доклада по делото е прието за безспорно, че правото на собственост върху процесния
имот е притежавано в режим на съпружеска имуществена общност приживе от М.А.Т., починал на
09.03.1983 г., и от Р.Д.Т., като след смъртта на М.А.Т. право на собственост върху описания имот
притежавали: преживялата съпруга Р.Д.Т. – общо 4/6 ид.ч., децата на наследодателя И.М.А. и
С.М.Ш..а – по 1/6 ид.ч.
Видно от представеното удостоверение за наследници, след смъртта на И.М.А. на
12.01.2021 г. негови наследници по закон са ищците по делото.
На 24.03.2021 г. с нотариален акт № 60, том I, peг. № 995, дело № 57/2021 г. на нотариус
О.Т. въз основа на обстоятелствена проверка Й. К. Ш. /един от наследниците по закон на
С.М.Ш..а/ е признат за собственик на основание наследство и давностно владение на целия
процесен имот - сграда с идентификатор 68789.19.438.1.
Във връзка с твърдението, че те и техният наследодател не са се дезинтересирали от
процесния имот, ищците са представили доказателства за заплащане на дължимите местен данък и
такса за битови отпадъци за имота за 2017 г. – 2019 г., за заплащане на потребени вода и
електричество през 2019 г. – 2021 г.; издадено на името на И.М.А. през 2000 г. удостоверение за
данъчна оценка на имота и копие от искова молба от И.М.А. за делба на имота, по която след
извършена справка е установено, че е образувано гр. дело № 34/2000 г. по описа на ДнРС,
прекратено на 28.12.2001 г.
В показанията си свидетелката С.С. /дъщеря на ответника/ сочи, че от повече от десет
години ищците не живеят в описаната сграда; от 2018 г. там живее само Р.Т.; ответникът живее и
работи от около 20 г. в Италия, но изпраща пари на свидетелката, с които тя осигурява
стопанисването на имота. Имало период преди години, в който заради претърпян инцидент с
автомобил от Р.Т. ищците живели при нея около три месеца.
Свидетелката В.М. сочи, че е личен асистент на Р.Т. от около три години и също
потвърждава стопанисването на имота в този период от ответника, като само два пъти е виждала
2
да идват при Р.Т. ищците Л. А. и А. А..
Според свидетелите С.Т. и Л.Е. ищците и техният наследодател редовно са посещавали и
стопанисвали имота до преди около пет години, като в периода 2012 г. – 2018 г. заради
автомобилна злополука, претърпяна от Р.Т., ищците преимуществено пребивавали в процесната
сграда, за да се грижат за Р.Т..
При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна
страна:
Предявен е положителен установителен иск за собственост и в тежест на ищците е да
установят при условията на пълно и главно доказване качеството си на собственици, съобразно
твърдяното придобивно основание, а в тежест на ответника е да наведе и установи
правоизключващи, правопогасяващи или други възражения срещу правото на ищците.
Предвид направеното възражение, в тежест на ответника е установяването на периода от
време след 2011 г., в който е упражнявал владение върху процесния имот.
По делото не е спорно и се установява от приложените доказателства, че след смъртта на
М.А.Т., починал на 09.03.1983 г., право на собственост върху описания имот притежавали:
преживялата съпруга Р.Д.Т. – общо 4/6 ид.ч., децата на наследодателя И.М.А. и С.М.Ш..а – по 1/6
ид.ч. Й. К. Ш. е един от наследниците по закон на С.М.Ш..а, починала през 1995 г.
Презумпцията на чл.69 от ЗС в отношенията между съсобствениците е приложима, но
следва да се счита оборена, ако основанието, на което първоначално е установена фактическата
власт, показва съвладение /Тълкувателно решение № 1 от 6.08.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2012
г., ОСГК/. В случаите, при които един от съсобствениците е започнал да упражнява фактическа
власт върху чуждата идеална част на основание, изключващо владението на останалите,
намерението му за своене се предполага. Тогава е достатъчно да докаже, че е упражнявал
фактическа власт върху целия имот в сроковете по чл.79 от ЗС. Когато обаче основанието, на
което е установена фактическата власт, показва съвладение и съсобственикът е започнал да владее
собствената си идеална част, но да държи вещта като обща, то той е държател на идеалните части
на останалите съсобственици и презумпцията се счита за оборена.
В конкретния случай е безспорно, че липсва извършено разпореждане с процесния имот
приживе от наследодателя М.А.Т.. Следователно основанието, на което е установена фактическата
власт от неговите наследници, впоследствие – от тези техни низходящи, които са продължили да
ползват имота, показва съвладение.
Поначало упражняването на фактическата власт продължава на основанието, на което е
започнало, докато не бъде променено. Й. К. Ш. е започнал упражняването на фактическата власт
като държател на идеалната част на другите съсобственици. За да придобие по давност правото на
собственост върху чуждите идеални части, съсобственикът, който не е техен владелец, следва да
превърне с едностранни действия държането им във владение. Тези действия трябва да са от такъв
характер, че с тях по явен и недвусмислен начин да се показва отричане владението на останалите
съсобственици.
По делото не бяха ангажирани доказателства за извършване на такива действия от Й. К. Ш..
От събраните гласни доказателства не се установи провеждането на каквито и да е разговори
между страните, при които ответникът да е заявявал претенциите си за собственост върху целия
имот. Извършването на подобрения в имота не е действие, демонстриращо такова намерение,
предвид възможността за предявяване на иск по чл.30, ал.3 ЗС за частта от разноските,
съответстваща на дела на останалите съсобственици. Изводи за демонстрирано от ответника
своене на имота не могат да бъдат правени и от безспорното обстоятелство, че ищците живеят в
друго населено място, предвид липсата на установен случай на тяхното недопускане в имота.
От друга страна, посредством писмените доказателства се установи заплащане на
дължимите местен данък и такси от ищците за 2017 г. – 2019 г., сочещо на намерението им да
упражняват правата си върху имота.
Отношението на други съсобственици /извън ищците/ към претенциите на ответника е
ирелевантно за преценката, настъпила ли е промяна в основанието, на което ответникът упражнява
3
фактическа власт върху идеалната част от имота, собствена на ищците.
Установи се, че ответникът е демонстрирал намерение да владее целия наследствен имот,
станало достояние на ищците, едва на 24.03.2021 г., посредством снабдяването с нотариален акт №
60, том I, peг. № 995, дело № 57/2021 г. на нотариус О.Т.. До датата на предявяване на иска по
чл.124, ал.1 ГПК /с който е прекъсната давността на основание чл.84 ЗС вр. с чл.116, б. «б» ЗЗД/ -
30.12.2022 г., давностният срок по чл.79, ал.1 ЗС не е изтекъл.
Поради гореизложеното съдът приема, че възражението на ответника за изтекла в негова
полза придобивна давност е неоснователно и процесният имот не е изгубил съсобствения си
характер между наследниците на И.М.А. /преживялата съпруга Л. М. А. и децата им М. И. М. и А.
И. А. при равни права – общо 1/6 ид. част/ и Й. К. Ш.. Следователно предявеният установителен
иск е основателен и следва да бъде уважен.
Предвид обстоятелството, че ответникът не е придобил по давност идеалните части от
процесния имот, съставляващи наследствения дял на ищците, следва да се уважи като основателно
искането по чл.537, ал.2 от ГПК за отмяна на нотариален акт № 60, том I, peг. № 995, дело №
57/2021 г. на нотариус О.Т. за размер от 1/6 ид. части.
Съобразно изхода на делото, направеното искане и на основание чл.78, ал.1 ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищците разноски по производството за адвокатско
възнаграждение /неоснователно е възражението за прекомерност предвид разпоредбата на чл.7,
ал.5 от Наредба №1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в
редакцията от ДВ, бр. 88 от 4.11.2022 г./ и за внесени държавни такси в размер общо на 1120 лв.
Предвид изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Й. К. Ш., ЕГН **********, че Л. М. А.,
ЕГН **********, М. И. М., ЕГН **********, и А. И. А., ЕГН **********, са собственици на
основание наследство от И.М.А., починал на 12.01.2021 г., на 1/6 ид. част общо за тримата ищци
от:
СГРАДА с идентификатор 68789.19.438.1 по кадастралната карта и кадастралните регистри
на град Дупница, общ. Дупница, обл. Кюстендил, одобрени със Заповед № 300-5-56/30.07.2004 г.
на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на сградата: гр. Дупница, пощ. код 2600, улица
„Максим Горски“ №3, като сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор
68789.19.438, със застроена площ от 80 кв.м., брой етажи: 2, брой самостоятелни обекти в сградата:
няма данни, предназначение: жилищна сграда-еднофамилна, стар идентификатор: няма, номер на
предходен план: няма, при граници и съседи на поземления имот: 68789.19.439, 68789.19.435,
68789.19.436, 68789.19.437, 68789.19.486.
ОТМЕНЯ на основание чл.537, ал.2 ГПК нотариален акт № 60, том I, peг. № 995, дело №
57/2021 г. на нотариус О.Т., с който Й. К. Ш., ЕГН **********, е признат за собственик на
основание наследство и давностно владение на целия процесен имот - сграда с идентификатор
68789.19.438.1 по кадастралната карта и кадастралните регистри на град Дупница, за размер от 1/6
ид. част.
ОСЪЖДА Й. К. Ш., ЕГН **********, да заплати на Л. М. А., ЕГН **********, М. И. М.,
ЕГН **********, и А. И. А., ЕГН **********, деловодни разноски в размер на 1120 лв.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Кюстендил в 2 -седмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
4