Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 182 31.05.2023 г. град Стара Загора
В
ИМЕТО НА НАРОД А
Старозагорският административен съд – VIII състав, в публично съдебно заседание на единадесети май през две
хиляди двадесет и трета година, в състав:
СЪДИЯ: ЗЛАТКО МАЗНИКОВ
при секретаря НИКОЛИНА НИКОЛОВА разгледа докладваното от
съдия ЗЛАТКО МАЗНИКОВ административно дело № 170 по описа за 2023 година и за
да се произнесе, съобрази:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс (АПК)
във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).
Образувано
е по жалба на А.Н.Т. ***, подадена чрез пълномощника й адв. П.К. ***, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 22-1228-000874 от 25.12.2022 г., издадена от Началник група
в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР Стара Загора, с която на основание чл. 171,
т. 1, б. „б” от ЗДвП на А.Н.Т. е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно
превозно средство (СУПМС) до решаване на въпроса
за отговорността, но за не повече от 18 месеца.
В жалбата са изложени
доводи за нищожност на оспорения административен акт, поради невъзможен предмет
(СУПМС на
жалбоподателката било фактически иззето преди издаване на акта на друго
основание)
и липса на
компетентност на органа, алтернативно – за неговата незаконосъобразност, поради
неспазване на установената форма и допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила (не ставало ясно кои са фактическите и
правни основания за прилагане на ПАМ), противоречие с материалноправните разпоредби и несъответствие
с целта на закона. По тези съображения е направено искане за обявяване на
оспорената заповед за нищожна, алтернативно – за отмяната й като
незаконосъобразна. Претендират се разноски.
Ответникът – Началник група в сектор „Пътна
полиция“ към ОД на МВР Стара Загора, не се явява, не изпраща процесуален
представител по делото и не изразява становище по жалбата.
Въз
основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът
приема за установено от фактическа страна следното:
На жалбоподателката А.Н.Т. е съставен акт за установяване
на административно нарушение (АУАН), серия
АД, № 299467 от 25.12.2022 г. за няколко нарушения по ЗДвП, сред тях и
нарушение по чл. 174, ал. 1, т.
1 във връзка с чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, което административнонаказателното
обвинение от фактическа страна се основава на това, че на 25.12.2022 г. в 09:40
часа в гр. Стара Загора по бул. „Славянски“ до № 20 в посока запад-изток е управлявала
лек автомобил с рама № JMZBA145201372682 (собственост на Диана
Атанасова Атанасова, нерегистриран по надлежния ред и без регистрационни табели)
след употреба на наркотични вещества или техни аналози – в 10:23 часа на водача
(жалбоподателката) била извършена проверка
с „Дръг Тест 5000“ № ARLK-0072, който отчел положителен резултат за канабис – проба
№ 00035. Посочено е още, че на
жалбоподателката е издаден е и връчен талон за медицинско изследване № 152752 със 7 бр. холограмни стикери.
С оспорената ЗППАМ на основание чл. 171, т. 1, б. „б” от ЗДвП на жалбоподателката е наложена ПАМ – временно отнемане на СУМПС до решаване
на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца, като от фактическа страна
приложената ПАМ се основава на констатациите по съставения и АУАН, серия АД, №
299467 от 25.12.2022 г., цитирани по-горе и
възпроизведени в заповедта.
Като
доказателства по делото са приети документите, съдържащи се в административната
преписка по издаване на обжалваната ЗППАМ, в това число АУАН, серия АД, №
299467 от 25.12.2022 г., Резултат от извършената проверка на водача за употреба
на наркотични вещества или техни аналози с „Дръг Тест 5000“ № ARLK-0072 – проба
№ 00035, протокол от 06.10.2022 г. по НОХД № 2514/2022 на Районен съд Стара
Загора и др.
Представени и приети като доказателства по делото са и
писмо-справка от Началника на сектор „ПП“ при ОД на МВР гр. Стара Загора – вх.
№ 2663 от 10.05.2023 г., с приложени към него АУАН, серия GA,
№ 669521 от 24.09.2022 г., ЗППАМ № 22-1228-000626 от 24.09.2022 г. и справка за
нарушител/водач.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания и извърши цялостна
проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание
чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК, намира за установено следното:
Оспорването, като направено от легитимирано лице с правен
интерес – адресат на приложената с обжалваната заповед ПАМ, в законоустановения
срок и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за
законосъобразност, е процесуално допустимо.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП ПАМ по чл. 171, т. 1,
2, 2а, 4, т. 5, б. „а“, т. 6
и 7 от ЗДвП
се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно
тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. По делото е
представена и приета като доказателство Заповед № 349з-4467 от 23.12.2021 г. на
Директора на ОД на МВР Стара Загора, с която на основание чл. 43, ал. 4
във връзка с ал. 3, т. 1 от
Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) във връзка
с чл. 165
и чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на министъра на
вътрешните работи са оправомощени длъжностни лица от ОД на МВР Стара Загора,
които да издават заповеди за прилагане на ПАМ по ЗДвП, включително по чл. 171, т. 1 от ЗДвП, сред които са и началниците на групи в сектор „Пътна полиция“
при ОД на МВР Стара Загора. Следователно обжалваната ЗППАМ по чл. 171,
т. 1, б. „б“ от ЗДвП е издадена от материално и териториално
компетентен административен орган – Началник група в сектор „Пътна полиция“ при
ОД на МВР Стара Загора, в рамките на предоставените му правомощия.
Оспорената заповед е постановена в писмена
форма и съдържа изискуемите реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК. Посочено е както правното основание за упражненото от Началник
група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Стара Загора правомощие – чл. 171,
т. 1, б. „б“ от ЗДвП, така и релевантните факти и обстоятелства за
обосноваване наличието на законово регламентираната материалноправна
предпоставка за прилагане на процесната ПАМ – управление на моторно превозно
средство след употреба на наркотично вещество (канабис),
установено при извършена
проверка на водача за употреба на наркотични вещества или техни аналози с „Дръг
Тест 5000“ № ARLK-0072. С оглед на изложеното съдът
приема, че е изпълнено изискването на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и чл. 59, ал. 2, т.
4 от АПК за постановяване на мотивиран административен акт,
респективно доводите на жалбоподателя за противното се явяват неоснователни. Действително,
в обстоятелствената част на оспорения акт са посочени и факти, имащи отношение
към другите установени с АУАН нарушения на правилата за движение по пътищата, но
от това не следва извод, че противоправното поведение, послужило като основание
за издаването на ЗППАМ по чл. 171,
т. 1, б. „б“ от ЗДвП не е конкретизирано и индивидуализирано. След
като деянието, възприето от административния орган като основание за налагане на
процесната ПАМ е обосновано и от фактическа, и от правна страна, посочването и
на обстоятелства във връзка с други установени нарушения по ЗДвП не
представлява съществено нарушение на изискванията за мотивировка на акта.
Оспорената ЗППАМ е постановена в съответствие и
при правилно приложение на материалния закон.
Съдебният контрол за материална
законосъобразност на обжалвания административен акт обхваща преценката налице
ли са установените от административния орган релевантни юридически факти,
изложени като мотиви в акта, и доколко същите се субсумират в посочената като
правно основание за неговото издаване правна норма, съответно – следват ли се
разпоредените с акта правни последици.
По дефиницията на чл. 22 от Закона
за административните нарушения и наказания (ЗАНН)
ПАМ
се прилагат за предотвратяване и преустановяване на административните
нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от
тях, като хипотезите, в които могат да се прилагат ПАМ, техният вид и органите,
които ги прилагат, се уреждат в съответния закон – чл. 23 от ЗАНН,
предвид което оплакването на жалбоподателката, че в ЗППАМ като правно основание
за издаването й е посочена само приложената разпоредба от специалния закон –
ЗДвП, но не е и разпоредбата на чл. 22 от ЗАНН, е неоснователно – не рефлектира
върху законосъобразността на обжалвания акт. В случая като правно основание за
издаване на оспорената ЗППАМ е посочена разпоредбата на чл. 171,
т. 1, б. „б“ от ЗДвП, съгласно която норма за осигуряване
безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения са прилага ПАМ „временно отнемане на свидетелството
за управление на моторно превозно средство“ на водач, който управлява моторно
превозно средство (МПС) с концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 на
хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с
изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство,
определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания
въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена
с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и
който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с
доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване
и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за
отговорността му, но за не повече от 18 месеца. Приложената с обжалвания
административен акт ПАМ по чл. 171,
т. 1, б. „б“ от ЗДвП се основава на това, че на 25.12.2022 г. в гр.
Стара Загора жалбоподателката е управлявала МПС след употреба на наркотично
вещество – канабис, установена при
извършена проверка с тест – „Дръг Тест 5000“ № ARLK-0072. Посочено е още, че на
жалбоподателката е издаден и връчен талон за изследване със 7 бр. холограмни
стикери, но по делото не бяха ангажирани доказателства, че жалбоподателката е
оспорила резултата от теста, изпълнила е предписанието за изследване и
резултатът от последното е отрицателен.
Издаването на ЗППАМ на основание чл. 171,
т. 1, б. „б“ от ЗДвП се свързва с извършено от водача на МПС
административно нарушение, което се установява със съставен АУАН, като
прилагането на ПАМ не е обусловено от издаването на наказателно постановление за
налагане на административни наказания по чл. 174, ал. 1, т.
1 във връзка с чл. 5, ал. 3, т. 1
или по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. Описаните в АУАН фактически обстоятелства за извършено
административно нарушение по чл. 174, ал. 1, т.
1 във връзка с чл. 5, ал. 3, т. 1
от ЗДвП – управление на МПС след употреба на наркотично вещество, установено с
тест, при издадено на водача и липса на данни за изпълнено от него предписание
за медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване, съставляват
едновременно и релевантните фактически обстоятелства за издаването на ЗППАМ по
чл. 171,
т. 1, б. „б“ от ЗДвП. Съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП редовно съставените АУАН по този закон имат
доказателствена сила до доказване на противното. Като официален свидетелстващ
документ АУАН се ползва и с обвързваща съда материална доказателствена сила по
отношение на удостоверените с него факти и обстоятелства. Съответно
доказателствената тежест за установяване на фактическа обстановка, различна от
тази по АУАН, е на жалбоподателката. В настоящия случай фактическите
констатации по АУАН не са нито оспорени, нито опровергани от жалбоподателката,
съответно законовата презумпция по чл. 189, ал. 2 от ЗДвП и материалната доказателствена сила на съставения от длъжностно
лице на службите за контрол при ОД на МВР Стара Загора АУАН не са оборени по
надлежния ред.
При тези данни, доколкото от доказателствата по
делото не се установява жалбоподателката
да е оспорила резултата от теста, респективно да изпълнила е предписанието за
медицинско изследване и евентуално резултатът от последното да е отрицателен,
нито се твърдят такива обстоятелства, а употребата на наркотични вещества или
техни аналози се установява въз основа на показанията на теста за установяване
употребата на наркотични вещества или техни аналози в случаите на отказ на
лицето да подпише или да получи талона за изследване, при неявяване в
определения срок на посоченото място или при отказ за даване на проби за
изследване – чл. 6, ал. 9 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични
вещества или техни аналози, съдът приема, че
наличието на правно релевантния юридически факт за възникването на публичното
право на органа да наложи ПАМ по чл. 171,
т. 1, б. „б“ от ЗДвП се явява фактически и доказателствено
обосновано.
Предвид така установените по делото факти съдът
намира, че са налице елементите от правопораждащия фактически състав по чл. 171,
т. 1, б. „б“ от ЗДвП, с които правната норма свързва издаването на ЗППАМ
– „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно
средство до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца“.
В този смисъл оспореният административен акт се явява постановен при правилно
приложение на материалния закон.
ПАМ, каквато по дефиниция и по съдържание е
приложената мярка по чл. 171,
т. 1, б. „б“ от ЗДвП, са инструмент на държавата за обезпечаване на
законосъобразното осъществяване на определени правоотношения. Те са форма на
държавна принуда – репресивни мерки, водещи до ограничаване на права или
вменяване на задължения. Тяхната цел е да предотвратят извършването на административно
правонарушение или да предотвратят настъпването на вредните последици от вече
извършено правонарушение, да преустановят вече започнало и продължаващо
административно нарушение или да отстранят настъпилите вече вредни последици от
него – чл. 22 от ЗАНН.
Следователно ПАМ налага неблагоприятни последици на адресата с цел постигане на
правно определен резултат. Правният резултат, който законът цели с прилагането
на ПАМ по чл. 171,
т. 1, б. „б“ от ЗДвП, е осигуряване безопасността на движението по
пътищата и за преустановяване на административните нарушения. В случая освен че
прилагането на обжалваната ПАМ е фактически обосновано и доказано от гледна точка
на наличието на материалноправната предпоставка по чл. 171,
т. 1, б. „б“ от ЗДвП, същата се основава и на необходимост от налагане
на ограничението за постигане на предвидената в закона цел.
Съдът не констатира допуснати нарушения на
регламентираните процесуални правила при образуването и провеждане на
административното производство.
За пълнота на изложението следва да се отбележи,
че възражението на жалбоподателката за нищожност на оспорения административен
акт, поради липса на предмет, е неоснователно. Дори към датата на издаване на
обжалваната заповед СУМПС на жалбоподателката да й е било отнето на друго
основание и предадена в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Стара Загора,
каквито са данните по делото, това не означава, че водачът не притежава валидно
СУМПС, което да е годен предмет на ПАМ по чл. 171,
т. 1, б. „б“ от ЗДвП.
С оглед на изложеното съдът приема, че
обжалваната заповед е законосъобразна – издадена е от компетентен орган и в
предвидената от закона форма, постановена е в съответствие с приложимите
материалноправни разпоредби , на
които се основава, при спазване на административнопроизводствените правила и е
съобразена с целта на закона, съответно жалбата се явява неоснователна и като
такава, следва да бъде отхвърлена.
Водим от горните мотиви, Старозагорският
административен съд на основание чл. 172, ал. 2,
предложение четвърто от АПК
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.Н.Т., ЕГН **********,***,
против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
22-1228-000874 от 25.12.2022 г., издадена от Началник група в сектор „Пътна
полиция“ към ОД на МВР Стара Загора, като
неоснователна.
Решението не подлежи на обжалване съгласно чл. 172, ал. 5,
изречение второ от ЗДвП.
СЪДИЯ: