С решение № 121 от 06.07.2004 г., постановено по гр.д.№ 198/2003 г., Момчилградският районен съд е осъдил Назмие Ахмедова Бекирова от с.Устрен, общ.Джебел, Джемине Реджебова Бекирова, Неврия Реджебова Бекирова, Улвие Реджебова Бекирова, Хайрие Реджебова Бекирова, Вилдан Чораоглу и Реджеб Чораоглу, всички с постоянен адрес в Република Турция, да отстъпят собствеността и предадат владението на Юсеин Ахмед Али от с.Устрен, общ.Джебел, на недвижим имот, представляващ едноетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 78 кв.м., състояща се от две стаи, кухня и коридор, ведно с дворно място – имот от 730 кв.м., съставляващо парцел ІІІ, кв.2, понастоящем с пл.№ 26, кв.15 по плана на с.Устрен, общ.Джебел; отменил е нотариален акт за собственост на недвижим имот по давностно владение № 601, том ІІІ, дело № 740 от 1999 г. по описа на Момчилградския районен съд; осъдил е Назмие Ахмедова Бекирова, Джемине Реджебова Бекирова, Неврия Реджебова Бекирова, Улвие Реджебова Бекирова, Хайрие Реджебова Бекирова, Вилдан Чораоглу и Реджеб Чораоглу да заплатят солидарно на Юсеин Ахмед Али разноски по делото в размер на 377 лева, а по сметка на съда – да заплатят разноски в размер на 40 лева. Недоволна от така постановеното решение е останала въззивницата Назмие Ахмедова Бекирова, която чрез своя процесуален представител го обжалва в срок. Счита, че решението е незаконосъобразно и необосновано. Твърди се в жалбата, че наследодателят й Реджеб Бекиров придобил собствеността върху процесния имот по силата на добросъвестно владение със съгласието на ищеца по делото, който доброволно му предал ключа от къщата и не се е противопоставял на по – нататъшните действия на Бекиров в продължение на близо 10 години. Освен това от емоционална и морална гледна точка наследодателят Бекиров е имал основание да си получи обратно построената от него сграда, която му е била отнета и одържавена поради това, че той със семейството си се преселил в Турция през 1977 г. Моли съда да отмени атакуваното решение и да реши делото по същество като отхвърли претенцията на ищеца като неоснователна и недоказана. Претендира разноски по делото. Въззиваемата Вилдан Реджебова Чораоглу, редовно призована, не се явява, не се представлява и не взима становище по жалбата. Въззиваемите Джемине Реджебова Бекирова, Неврия Реджебова Бекирова, Улвие Реджебова Бекирова, Хайрие Реджебова Бекирова, и Реджеб Билял Чораоглу, чрез назначеният им служебен защитник, считат жалбата за основателна и доказана. Въззиваемият Юсеин Ахмед Али, чрез процесуалния си представител, моли съда да остави в сила решението на районния съд. Претендира направените по делото разноски. Въззивният съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, констатира следното: По делото е предявен от Юсеин Ахмед Али против Назмие Ахмедова Бекирова, Джемине Реджебова Бекирова, Неврия Реджебова Бекирова, Улвие Реджебова Бекирова, Хайрие Реджебова Бекирова, Вилдан Чораоглу и Реджеб Чораоглу, като наследници на Реджеб Бекиров Бекиров, иск с правно основание чл.108 от ЗС за предаване владението на недвижим имот, представляващ имот с пл.№ 26, състоящ се от 730 кв.м., ведно с построената в него едноетажна масивна жилищна сграда със застроена площ 78 кв.м., състояща се от кухня, две стаи и коридор, от който имот е образуван парцел ІV в кв.15 по плана на с.Устрен, общ. Джебел, обл.Къджали, както и иск с правно основание чл.431, ал.2 от ГПК за отмяна на нотариален акт за собственост на недвижим имот по давностно владение № 601, том ІІІ, дело № 740 от 1999 г. по описа на Момчилградския районен съд. От представения по делото Акт за държавна собственост № 4600/23.12.1977 г. на Окръжен народен съвет – Кърджали се установява, че на основание Указ № 1017/ 28.06.1977 г. на Държавния съвет на НРБ за лишаване от българско гражданство и отнемане на имущество, процесния имот, бивша собственост на Реджеб Бекиров Бекиров /наследодател на ответниците по предявените искове/ е бил обявен за държавен и предоставен за оперативно управление на Селски народен съвет-Рогозче. Със заповед № 10/14.02.1979 г. на Председателя на ИК на СНС с.Рогозче, издадена на основание чл.120 от Наредбата за държавни имоти, одобрена от Председателя на ИК на ОНС, гореописаният недвижим имот е бил определен за закупуване от Юсеин Ахмедов Ахмедов /въззиваемият Юсеин Ахмед Али – видно от удостоверение за идентичност на лице с различни имена № 203/08.11.2001 г. на кметство с.Устрен/. С договор за продажба на държавен жилищен имот, съгласно Наредбата за продажба и замяна на държавни жилища, сключен на 18.03.1980 г., Председателят на ИК на ОНС-селищна система-Джебел, Кърджалийски окръг, е продал на въззиваемия Юсеин Ахмед Али актувания с Акт № 4600 от 1977 г. недвижим имот. Видно от нотариален акт за собственост на недвижим имот по давностно владение № 601, том ІІІ, дело № 740 от 1999 г. по описа на Момчилградския районен съд, Реджеб Бекиров Бекиров е бил признат за собственик по давностно владение върху процесния недвижим имот, представляващ едноетажна масивна жилищна сграда със застроена площ 78 кв.м., състояща се от кухня, две стаи, коридор и баня, построена върху имот с пл.№ 26 от който е образуван парцел ІV-26 Ô кв.15 по плана на с.Устрен, състоящ се от 745 кв.м. При така събраните по делото доказателства предявения от Юсеин Ахмед Али против Назмие Ахмедова Бекирова, Джемине Реджебова Бекирова, Неврия Реджебова Бекирова, Улвие Реджебова Бекирова, Хайрие Реджебова Бекирова, Вилдан Чораоглу и Реджеб Чораоглу, като наследници на Реджеб Бекиров Бекиров, иск с правно основание чл.108 от ЗС за предаване владението на гореописания недвижим имот, е основателен. За да се уважи иска по чл.108 от ЗС е необходимо ищецът да е собственик на имота и същия да се владее от ответниците без основание. В тази връзка от гореизложеното се установява по един безспорен начин, че с Акт за държавна собственост № 4600/23.12.1977 г. процесният недвижим имот е бил обявен за държавен, както и че през 1980 г. Юсеин Ахмед Али е придобил собствеността върху имота въз основа на договор за продажба на държавен жилищен имот от 18.03.1980 год., сключен с Председателя на ИК на ОНС-СС-Джебел. От друга страна, разпитаните по делото свидетели Назим Реджеб и Бейсим Мустафа установяват, че през 1994-95-96 г. Юсеин Ахмед Али е заминал за Република Турция, след което в къщата се настанил наследодателят Реджеб Бекиров Бекиров. Така св.Бейсим Мустафа – кмет на с.Устрен, установява, че след като Юсеин Ахмед Али заминал заедно със семейството си за Република Турция, през 1996 г. Реджеб Бекиров започнал ремонтни работи върху къщата, а св.Назим Реджеб установява, че Юсеин Ахмед Али е заминал за Република Турция през 1995-96 г., след което първоначално никой не живеел в къщата, а впоследствие в нея започнал да идва Реджеб Бекиров. С оглед на тези доказателства следва да се приеме, че е оборена доказателствената сила на нотариален акт № 601/1999 г., с който наследодателят на ответниците по делото е бил признат за собственик на имота по давностно владение. Това е така, тъй като съгласно чл.79 от Закона за собствеността, правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години. А не е спорно, че в случая Реджеб Бекиров не би могъл да се ползва от кратката 5-годишна давност, доколкото не е владял имота на законно основание, годно да го направи собственик, респективно не е бил добросъвестен владелец по смисъла на закона. В тази връзка от събраните по делото гласни доказателства се установява, че към 13.10.1999 г. – датата на съставяне на нотариалния акт, не са били изтекли не само изискуемите от закона 10 години владение, но и предвидените за добросъвестните владелци пет години, поради което и не би могъл да придобие имота по давност. Налице е и последната предпоставка за иска по чл.108 от ЗС, а именно – имотът да се ползва от ответниците. В тази връзка не е спорно, че същия се е ползвал от техния наследодател, а впоследствие и от тях, което се признава от въззивницата Назмие Бекирова във въззивната жалба и се установява от разпитаните по делото свидетели. Така св.Мустафа Юсуф установява, че понастоящем от време на време членовете на семейството на Реджеб Бекиров идват да посещават къщата, а свидетелите Мустафа Хасан и Назим Реджеб установяват, че ключовете за къщата били в Реджеб Бекиров. С други думи, от гореизложеното се установява по един безспорен начин, че Юсеин Ахмед Али е собственик на имота, както и че наследниците на Реджеб Бекиров Бекиров владеят същия без основание, поради което иска е основателен и като такъв следва да бъде уважен. Предвид основателността на иска по чл.108 от ЗС, основателен се явява и иска по чл.431, ал.2 от ГПК за отмяна на нотариален акт № 601/1999 г., с който Реджеб Бекиров е бил признат за собственик на процесния имот по въз основа на давностно владение. Впрочем, първоинстанционният съд е обсъдил всичко това и изложил правни доводи, които се споделят изцяло от настоящата инстанция. Ето защо като е уважил така предявените искове, първоинстанционният съд е постанови едно законосъобразно и обосновано решение, което като такова следва да се остави в сила. При този изход на делото следва да се осъди въззивницата Назмие Бекирова да заплати по сметка на съда направените разноски за служебен защитник в размер на 80 лева. Водим от изложеното и на основание чл.208, ал.1 от ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 121 от 06.07.2004 г., постановено по гр.д.№ 198/ 2003 година по описа на Момчилградския районен съд. ОСЪЖДА Назмие Ахмедова Бекирова от с.Устрен, общ.Джебел, обл. Кърджали да заплати по сметка на Кърджалийския окръжен съд направените по делото разноски в размер на 80 лева. Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд на Република България в 30 - дневен срок от съобщението му на страните.
Председател : Членове : 1.
2. |