№ 2541
гр. София, 16.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА В. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ Гражданско дело №
20241110120433 по описа за 2024 година
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1
ЗЕ и чл. 86 ЗЗД от „Т.С.“ ЕАД срещу А. Д. Д. и Б. Д. Д. за заплащане на сумата от 6861,95
лева, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2021 г.
до м.04.2023 г. за имот, находящ се в гр. София, ж.к. „Л“, бл. 413, вх. Д, ап. 47, аб. № 192991,
ведно със законната лихва считано от дата на подаване на исковата молба 10.04.2024 г. до
окончателно изплащане на вземането; сумата от 841,70 лева, представляваща мораторна
лихва за периода от 15.09.2022 г. до 13.03.2024 г.; сумата от 61,82 лева, представляваща цена
на извършена услуга дялово разпределение за периода от м.05.2021 г. до м.04.2023 г., ведно
със законната лихва считано от дата на подаване на исковата молба 10.04.2024 г. до
окончателно изплащане на вземането и сумата от 12,22 лева, представляваща мораторна
лихва върху цената на услугата за дялово разпределение за периода от 16.07.2021 г. до
13.03.2024 г., в условията на разделна отговорност при квоти както следва:
А. Д. Д. – ½ или сумата от 3430,97 лева – главница, представляваща стойност на
незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2021 г. до м.04.2023 г., ведно със законната
лихва считано от дата на подаване на исковата молба 10.04.2024 г. до окончателно
изплащане на вземането; 420,85 лева мораторна лихва за периода от 15.09.2022 г. до
13.03.2024 г.; 30,91 лева – цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от
м.05.2021 г. до м.04.2023 г., ведно със законната лихва считано от дата на подаване на
исковата молба 10.04.2024 г. до окончателно изплащане на вземането и 6,11 лева мораторна
лихва върху цената на услугата за дялово разпределение за периода от 16.07.2021 г. до
13.03.2024 г.;
1
Б. Д. Д. – ½ или сумата от 3430,97 лева – главница, представляваща стойност на
незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2021 г. до м.04.2023 г., ведно със законната
лихва считано от дата на подаване на исковата молба 10.04.2024 г. до окончателно
изплащане на вземането; 420,85 лева мораторна лихва за периода от 15.09.2022 г. до
13.03.2024 г.; 30,91 лева – цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от
м.05.2021 г. до м.04.2023 г., ведно със законната лихва считано от дата на подаване на
исковата молба 10.04.2024 г. до окончателно изплащане на вземането и 6,11 лева мораторна
лихва върху цената на услугата за дялово разпределение за периода от 16.07.2021 г. до
13.03.2024 г.
Ищецът твърди, че наследодателят на ответниците е бил клиент на топлинна енергия
за битови нужди. Твърди, че съгласно чл. 150 ал.1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за
битови нужди се осъществява при публично известни общи условия. Излага, че
наследодателят на ответниците не е упражнил правата си по чл. 150 ал.3 от ЗЕ и спрямо
него са влезли в сила ОУ. Поддържа, че съгласно действащите общи условия купувачите са
длъжни да заплащат дължимите суми в размера, посочен в ежемесечно получавани фактури,
в 45-дневен срок от датата на публикуване на интернет страницата на Продавача, като
дружеството начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за
задължения по изготвени изравнителни сметки. Твърди, че наследодателят на ответниците е
използвал доставяната от дружеството топлинна енергия през процесния период, както и
дялово разпределение и не е погасил задълженията си. Искането към съда е да уважи
предявените искове. Претендира разноски.
С уточняваща молба с вх. № 188644/10.06.2024 г. и в изпълнение указанията на съда,
ищецът е посочил, че ответниците са наследници на Д. Г. Д., както и че претендираните
суми са наследствени задължения.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил общ отговор на исковата молба.
Ответниците не оспорват, че са наследили задълженията на наследодателя им Д. Г. Д..
Направено е искане за сключване на споразумение с ищеца за разсрочено плащане на
задълженията.
Съдът е разменил съдебните книжа по повод искането на ответниците да сключат
споразумение с „Т.С.“ ЕАД, но към датата на приключване на съдебното дирене в
настоящото производство ответниците не са сключили нито извънсъдебно споразумение,
нито съдебна спогодба, нито са извършили плащане по процесните вземания.
С молба от 03.02.2025г. третото лице – помагач „Техем Сървисис“ ЕООД на страната
на ищеца „Т.С.“ ЕАД заявява, че дяловото разпределение е извършено законосъобразно.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12
ГПК, приема за установено следното:
Исковата молба е редовна, а предявените с нея искове са процесуално допустими.
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва да
2
установи при условията на пълно и главно доказване наличието на облигационно
правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия между страните, количеството
на реално доставената от него по договора топлинна енергия за процесния период и нейната
стойност; изпадането на ответника в забава и размера на обезщетението за забава. В тежест
на ответника е да докаже плащане на вземанията.
Страните не спорят и с обявения за окончателен доклад по делото, както и в
проведеното на 11.02.2025г. открито съдебно заседание, съдът е обявил за безспорни и
ненуждаещи се от доказване на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК следните обстоятелства: че
между „Т.С.“ ЕАД и Д. Г. Д. е било налице облигационно правоотношение по договор за
доставка на топлинна енергия за битови нужди за процесния период и имот, че ищецът е
доставил топлинна енергия за имота на посочената в исковата молба стойност; че му се
дължи такса за услугата дялово разпределение на посочената в исковата молба стойност; че
ответниците са изпаднали в забава и че Д. Г. Д. е починал и е оставила за свои законни
наследници А. Д. Д. и Б. Д. Д., както и че посочените в исковата молба суми са определени
математически правилно и съответстват на стойността на извършените доставки,
респективно на размера на дължимите лихви.
Освен безспорния им характер, тези обстоятелства се установяват от приетото
удостоверение, издадено от Столична община, район „Л“, съгласно което с договор за
покупко-продажба от 18.02.1991г. Георги Д. Д. и Стефка Боянова Данаилова – Д. са
придобили правото на собственост върху процесния имот, а именно апартамент № 47,
находящ се в гр. София, ж.к. „Л“, бл. 413, вх. Д, ет. 9, както и от представения списък на
броя на живущите по апартаменти в блока, в който Георги Д. Д. се е подписал като
собственик на процесния апартамент № 47. Същото се установява и от представения списък
на етажните собственици – приложение към протокол от общо събрание на етажната
собственост в блока от 01.08.2002г., който също е подписан от Георги Д. Д. като собственик
на апартамент № 47. От приетото удостоверение за наследници на Георги Д. Д. се
установява, че същият е починал на 28.01.2008г., а неговата съпруга Стефка Боянова
Данаилова-Д. е починала на 30.11.2015г. и двамата са оставили за свой единствен наследник
своя син Д. Г. Д.. От своя страна Д. Г. Д. е починал на 27.02.2024г. и е оставил за свои
наследници своите преки низходящи – А. Д. Д. и Б. Д. Д., наследяващи при равно квоти.
Предвид гореизложеното и доколкото ответниците потвърждават, че са приели
наследството на Д. Г. Д. се налага изводът, че за процесния по делото период от м.05.2021г.
до м.04.2023г. потребител на топлинна енергия за имота, находящ се в гр. София, ж.к. „Л“,
бл. 413, вх. Д, ап. 47, е бил Д. Г. Д. като негов собственик, а ответниците А. Д. Д. и Б. Д. Д.
са наследили неговите задължения към „Т.С.“ ЕАД при равни квоти – по 1/2 част за всеки от
тях.
На следващо място от приетия протокол от ОС на етажната собственост в сградата от
01.08.2002г. се установява, че сградата е присъединена към топлопреносната мрежа и за
изпълнител на услугата дялово разпределение е избран „Техем Сървисис“ ЕООД, Видно от
представения договор от 03.06.2020г., ищецът „Т.С.“ ЕАД е възложил на избраното
3
дружество „Техем Сървисис“ ЕООД да извършва дяловото разпределение на сградата, а от
приетите по делото индивидуални справки за дялово разпределение се установява, че през
процесния период е била доставяна и разпределяна топлинна енергия в имота и е била
извършвана услугата дялово разпределение от страна на третото лице – помагач. В чл. 36,
ал. 1 от приложимите общи условия на ищеца е уредено задължение на потребителите да
заплащат стойността на тази услуга на топлопреносното предприятие. Видно от
представените общи условия, същите са публикувани във в. Монитор, а съгласно чл. 150, ал.
3, изр. 2 ЗЕ, общите условия влизат в сила в 30-дневен срок след първото им публикуване.
По делото няма спор, че размерът на цената на тази услуга от 61,82 лева е правилно
определен, това се установява и от представените фактури.
На следващо място от приетите индивидуални справки за дялово разпределение,
представени от „Техем Сървисис“ ЕООД се установява, че след отчитане на резултата от
изравнителните сметки, стойността на доставената топлинна енергия за периода от
01.05.2021г. до 30.04.2022г. е 3509,90 лева с ДДС, а за периода от 01.05.2022г. до 30.04.2023г.
тя е 3508,80 лева, или общо 7018,70 лева за целия процесен период. След отчитане на
извършените плащания и приспадания е останала непогасена сумата от 6861,95 лева.
Следователно исковете за главници за цена на топлинна енергия и цена на услугата
дялово разпределение се явяват изцяло основателни. Както беше посочено, по делото няма
спор, че приживе Георги Д. Д. е изпаднал в забава за плащане на тези суми с изтичане на 45-
дневния срок за тяхното плащане съгласно чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от Общите условия на
ищцовото дружжество, поради което двамата наследници дължат и законните лихви върху
двете главници, а именно сумата от 841,70 лева – мораторна лихва за периода от 15.09.2022г.
до 13.03.2024г. върху главницата за цена на топлинна енергия; и сумата от 12,22 лева,
представляваща мораторна лихва за периода от 16.07.2021г. до 13.03.2024г. върху главницата
за цена на услугата дялово разпределение.
Ето защо предявените искове са основателни и следва да бъдат уважени изцяло.
По разноските.
При този изход от спора, право на разноски има единствено ищецът. Същият е стори
разноски за държавна така в размер на 326,95 лева, платил е 5 лева за издаване на съдебно
удостоверение за снабдяване с удостоверение за наследници и претендира юрисконсултско
възнаграждение, чийто размер съдът определи на 100 лева съгласно чл. 25, ал. 1 НЗПП или
общо 431,95 лева. Всеки от ответниците дължи по половината от тази сума или по 215,97
лева за всеки.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА А. Д. Д., с ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ж.к. „Л“, бл. 506, вх. В,
ет. 8, ап. 67, да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Я“ 23Б, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
4
сумата от 3430,97 лева, представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода
от м.05.2021 г. до м.04.2023 г. за имот, находящ се в гр. София, ж.к. „Л“м бл. 413, вх. Д, ап.
47, аб. № 192991, ведно със законната лихва считано от 10.04.2024 г. до окончателно
изплащане на вземането; сумата от 420,85 лева, представляваща мораторна лихва за периода
от 15.09.2022 г. до 13.03.2024 г.; сумата от 30,91 лева, представляваща цена на услугата
дялово разпределение за периода от м.05.2021 г. до м.04.2023 г., ведно със законната лихва
считано от 10.04.2024 г. до окончателно изплащане на вземането и сумата от 6,11 лева,
представляваща мораторна лихва върху цената на услугата за дялово разпределение за
периода от 16.07.2021 г. до 13.03.2024 г.; както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от
215,97 лева, представляваща сторените по делото разноски.
ОСЪЖДА Б. Д. Д., с ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ж.к. „Л“, бл. 506, вх. В, ет.
8, ап. 67, да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Я“ 23Б, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
сумата от 3430,97 лева, представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода
от м.05.2021 г. до м.04.2023 г. за имот, находящ се в гр. София, ж.к. „Л“м бл. 413, вх. Д, ап.
47, аб. № 192991, ведно със законната лихва считано от 10.04.2024 г. до окончателно
изплащане на вземането; сумата от 420,85 лева, представляваща мораторна лихва за периода
от 15.09.2022 г. до 13.03.2024 г.; сумата от 30,91 лева, представляваща цена на услугата
дялово разпределение за периода от м.05.2021 г. до м.04.2023 г., ведно със законната лихва
считано от 10.04.2024 г. до окончателно изплащане на вземането и сумата от 6,11 лева,
представляваща мораторна лихва върху цената на услугата за дялово разпределение за
периода от 16.07.2021 г. до 13.03.2024 г.; както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от
215,97 лева, представляваща сторените по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на третото лице – помагач „Техем
Сървисис“ ЕООД на страната на ищеца „Т.С.“ ЕАД.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5