Р Е Ш
Е Н И Е
№1808
гр. Пловдив, 20 октомври 2022 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД- ПЛОВДИВ, Първо
отделение, XVIII
състав в съдебно заседание на дванадесети октомври две хиляди двадесет и втора
година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАН РУСЕВ
при секретаря ТАНЯ КОСТАДИНОВА като разгледа докладваното от съдия Йордан Русев
административно дело № 1096 по описа за 2022г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по
реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във
вр. с чл. 172, ал. 4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).
Образувано е по жалба
на Б.С.К., ЕГН **********, срещу заповед № 22-1030-000495/30.03.2022 г. на
началник сектор при Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи
/ОДМВР/ - Пловдив, сектор „Пътна полиция“ с която е наложена принудителна
административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. „А“ от Закона за движение по
пътищата /ЗДвП/ - прекратяване на
регистрацията на ППС за срок от 6 месеца.
В жалбата се излагат
аргументи за незаконосъобразност на атакуваната заповед, по същество свеждащи
се до издаването й в нарушение на материалния закон и неговата цел. Твърди се,
че в действителност има СУМПС, издадено от Великобритания, което го прави
правоспособен водач.
Ответникът- началник
сектор при Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи - Пловдив,
редовно призован, с писмено становище, с което е приложена преписката, оспорва
жалбата.
Пловдивският
административен съд, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
С обжалваната заповед на
жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка –
"прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца". Заповедта
е издадена на основание и чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП. Като
фактическо основание за издаването на заповедта е посочено обстоятелството, че
същият в качеството си на собственик на МПС Хюндай ИХ 35 с рег. №******** на
29.03.2022г. около 16,35ч. в гр. Пловдив, ул.“Асеновградско шосе“ до № 20 го
управлява с чуждестранно СУМПС, което не е издадено от държава-членка на ЕС или
от друга държава-страна по споразумението за ЕИП или Конфедерация Швейцария без
да е подменено след пребиваване в Р.България повече от три месеца. Прието е, че
виновно е нарушил чл. 162, ал. 1 от ЗДвП.
Представен и приет по делото като
неоспорен от страните е образец на свидетелство за управление на МПС/Driving
Licence/, издадено от Кралство Великобритания на името на Б.К.(л.5), за което
органите на реда приели, че е невалидно за територията на Република България.
Въз основа на тези фактически установявания е съставен АУАН серия АД
191466/29.03.2022 г., въз основа на който на жалбоподателя е наложена принудителна
административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП -
прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца, както и отнемане на
СРМПС, част II
№ ********* и 2 броя регистрационни табели ********. Заповедта за прилагане на
ПАМ е връчена на 21.04.2022 г. и е оспорена с жалба, подадена директно в съда
на 26.04.2022 г., с входящ № 8038/26.04.22г.
В хода на съдебното производство от
ответника е представено заверено копие от административната преписка, включваща
АУАН № сер. АД 191466/29.03.2022 г. НП № 22-1030-002654/27.04.2022г., справка
от АИС „Граничен контрол“, справка нарушител/водач, заповед №
317з-391/06.02.2017 г., издадена от Директора на ОД на МВР – Пловдив, заповед №
8121з-1524/09.12.2016г. и № 8121к-12530/17.12.2021г. и двете на министъра на
вътрешните работи.
При така установеното от фактическа
страна, съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е допустима, като подадена
от активно легитимирано лице, чиито интереси са засегнати от оспорения
индивидуален административен акт, пред компетентния да я разгледа съд и в срока
по чл. 149, ал. 1 от АПК.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна,
по следните съображения:
От доказателствата по делото,
включително Заповед № 317з-391/06.02.2017 г. на директора на ОД на МВР –
Пловдив се установява, че обжалваната заповед е издадена от оправомощено за
това длъжностно лице, в пределите на материалната и териториалната му
компетентност. Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни
мерки по чл. 171, т. 1, т. 2, т. 2а, т. 4, т. 5, б. "а", т. 6 и т. 7
се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по
този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях
длъжностни лица, в случая от началник сектор с функционални задължения по
контрол на пътното движение/т. 4 от горецитираната заповед/.
При съставянето на заповедта е
спазена изискуемата от закона писмена форма, при спазване на изискването на чл.
59, ал. 2, т. 4 от АПК, като актът съдържа изложение на фактическите и правни
основания за неговото издаване. В оперативната самостоятелност на
административния орган е да определи срока, за който се налага принудителната
административна мярка, в рамките на предвидените от закона граници - от 6
месеца до една година, като в конкретния случай административният орган е
прекратил регистрацията на МПС за предвидения от закона минимален срок. В
оспорената заповед липсват съображения относно срока на действие на мярката, но
след като определеният срок е минималният, предвиден в закона нито
жалбоподателят е лишен от възможността да осъществи защитата си, нито съдът е
лишен от възможността да извърши контрол за законосъобразност на акта.
ПАМ са форма на изпълнително -
разпоредителна дейност, чрез която в предвидените от закона случаи се упражнява
държавна принуда. Те са средство за обезпечаване осъществяването на различни
правоотношения, възникващи в сферата на изпълнително-разпоредителната дейност.
С налагането на подобни мерки се прилага диспозицията на съответната правна
норма и затова тя не е средство за реализиране на правна отговорност. Законът
допуска засягане на правата на жалбоподателя с оглед постигане на целта,
регламентирана в чл. 1, ал. 2, както и в чл. 171 от ЗДвП - опазването на живота
и здравето на участниците в движението по пътищата, както и преустановяването
на административните нарушения. Достатъчна предпоставка за издаване на
заповедта е наличието на съставен АУАН за нарушение от изброените в
разпоредбата на чл. 171, т. 2а от ЗДвП, защото мярката има превантивен
характер.
Възприетото основание от фактическия
състав на чл.171 т.2А б.А ЗДвП е – „прекратяване на регистрацията на пътно
превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство за
срок от 6 месеца до една година;“. Административният орган обвързва
фактическото основание за издаване на заповедта с констатациите в АУАН, които
от правна страна са квалифицирани за нарушение на чл.162 ал.1 ЗДвП. Съгласно
тази норма: „Българските граждани могат да управляват моторни превозни средства
на територията на Република България с чуждестранно национално свидетелство,
когато то не е издадено от държава - членка на Европейския съюз, или от друга
държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство,
или от Конфедерация Швейцария в срок до 3 месеца от датата на влизането им в
страната.“. Доказано е посредством справка за пътуване на лице – български
гражданин, управление от страна на Б.К. в период, извън 3-месечния. Нормата на
чл.162 ал.1 ЗДвП, във вр. с която е приложена принудителната мярка ограничава
времевия период на управление на МПС от български гражданин на територията на
РБ в хипотеза на „чуждестранно национално свидетелство, когато то не е издадено
от държава - членка на Европейския съюз, или от друга държава - страна по
Споразумението за Европейското икономическо пространство,..“. На 31 януари 2020г. Обединеното кралство
Великобритания и Северна Ирландия /„Обединеното кралство“/ не е член на ЕС и на
Европейското икономическо пространство /ЕИП/. От посочената дата до 31 декември
2020г. започва да тече 11-месечен преходен период, в който европейското
законодателство продължава да действа на територията на Обединеното кралство.
По време на преходния период двете страни имат възможност да договорят бъдещите
си взаимоотношения, като в случай на необходимост, периодът може да бъде
удължен еднократно при изявено желание от двете страни до 1 юли 2021г. От
01.01.2021г. Обединеното кралство е третирано като трета страна извън ЕС и ЕИП
и спрямо него и в него ще спре да се прилага правото на ЕС. Според данните от
Министерство на вътрешните работи, относно Брекзит на Обединеното кралство
Великобритания и Северна Ирландия /www.mvr.bg/, в рамките на преходния период
/до 31.12.2020г./ свидетелство за управление на моторно превозно средство,
издадено от Обединеното кралство, се признава за СУМПС, издадено от държава
членка на ЕС и лицата, притежаващи такова, могат да го ползват, до датата му на
валидност или до края на преходния период, в зависимост от това коя от двете
дати настъпи най-напред. Случаят касае дата 26.12.2021г. Пряка последица от
изтичането на тримесечния срок, визиран в цитираната по-горе разпоредба, е
дерогиране валидността на чуждестранното свидетелството за управление на МПС за
територията на Република България. Това не лишава водача от правоспособност да
управлява МПС, но същият губи правото да управлява МПС на територията на
страната, тъй като не притежава валидно СУМПС по смисъла на националното
законодателство. Следователно, управлението на МПС от водач в хипотезата на чл.
162 ал. 1 ЗДвП – с чуждестранно СУМПС, след изтичане на тримесечния срок от
датата на влизането му в страната, е идентично на управление на МПС без
свидетелство за правоуправление. Издаването на СУМПС е предпоставено от
придобиване на правоспособност, но за да управлява правомерно МПС, водачът
трябва да притежава съответно свидетелство за управление, по арг. от чл. 150а ал.
1 ЗДвП. Удостоверяване на правоспособността е посредством валидно СУМПС, а в
случай, че водачът не притежава такова свидетелство, макар и придобил
правоспособност, той е в невъзможност правомерно да я установи. С изтичане на
срока от три месеца, считано от датата на влизане на жалбоподателя на
територията на страната, СУМПС, издадено от Великобритания, не съставлява
валиден документ, удостоверяващ правоспособност за управление на МПС на
територията на Р.България.
Законът
е въвел различен режим за българските граждани, притежаващи СУМПС, когато то не
е издадено от държава - членка на Европейския съюз, или от друга държава - страна
по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или от
Конфедерация Швейцария и чужденци, дългосрочно пребиваващи в Република
България, притежаващи свидетелство, което не е издадено от държава - членка на
Европейския съюз, или от друга държава - страна по Споразумението за
Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария. В случая
водачът на лекия автомобил е български гражданин, по отношение на който се
прилага правилото на чл. 162 ал. 1 ЗДвП, респект. е налице фактическото
основание за налагане на ПАМ по см. на чл.171 т.2А б.А ЗДвП с адресат
собственикът на МПС. Съгласно чл. 162 ал. 4 ЗДвП чуждестранно национално
свидетелство за управление на моторно превозно средство на български гражданин
или чужденец, издадено от държава, която не е член на Европейския съюз, или от
друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо
пространство, или от Конфедерация Швейцария, се заменя с българско свидетелство
за управление без полагане на изпит, ако държавата, в която е издадено, е
договаряща страна по Конвенцията за движението по пътищата /Конвенцията/ и
свидетелството отговаря на изискванията на Приложение № 6 към Конвенцията. В
случая отсъстват данни за осъществена предвидената възможност.
Предвид изложеното, оспорената
заповед се явява законосъобразна, а жалбата срещу ѝ, неоснователна.
Мотивиран от гореизложеното Съдът,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Б.С.К., ЕГН **********,
срещу Заповед № 22-1030-000495/30.03.2022 г. на Началник сектор при Областна
дирекция на Министерството на вътрешните работи - Пловдив, сектор „Пътна
полиция“.
Решението е окончателно на основание
чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :