Р Е Ш Е Н И Е № 357
06.10.2021 г., гр. Стара Загора
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен
съд Стара Загора, трети касационен състав, в открито съдебно заседание на
петнадесети септември през две хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА ТАБАКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
1.КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА
2.СТИЛИЯН
МАНОЛОВ
при
секретаря Минка Петкова
и в
присъствието на прокурора Константин Тачев
изслуша
докладваното от съдията КОСТОВА-ГРОЗЕВА к.а.н.д. №331 по описа
на съда за 2021 г.
Производството е по
реда на чл.63, ал.І, изр.2 от ЗАНН и глава ХІІ, чл.208 и сл. от АПК.
Обжалваното решение
С Решение №36
от 30.05.2021г., постановено по анд №1012/2021г., РС Стара Загора потвърдил наказателно
постановление № 24-002923 от 22.03.2021г. на Директор на дир. „Инспекция по
труда“, град Стара Загора, с което на „КУБИН БГ“ ООД, ЕИК *********, седалище град Стара Загора, за нарушение на
чл.75а, ал.2 от ЗТМТМ, вр. с чл.79, ал.4 от с.з. била наложена имуществена
санкция в размер на 3000 лева и „КУБИН БГ“ООД било осъдено да заплати разноски
за юрисконсултско възнаграждение в размер на 90 лева.
Обстоятелства по обжалването
Недоволен от решението останал
административно-наказваният, който го обжалва в срок чрез процесуален
представител като неправилно, поради постановено при допуснати съществени
нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила и необосновано.
Претендира се отмяната му и постановяване на друго решение, с което се отменя
процесното НП.
Касаторът
твърди, че абсолютно неправилно въззивният съд приел, че извършването на административно
нарушение било доказано по безспорен начин. Този извод обаче не кореспондирал с
доказателствата по делото. Съдът се позовал само на АУАН и свидетелските
показания, но от акта не ставало ясно точно как било установено нарушението,
какво било субективното отношение на дееца, кога било извършено нарушението,
къде било мястото и т.н. Свидетелските показания не допринасяли също за изясняване
на тези обстоятелства. Касаторът счита, че в хода на съдебното следствие не
били събрани достатъчно и убедителни доказателства, от които можело да се
установи по несъмнен начин извършване на нарушението от наказаното лице.
На следващо
място претендира, че актът бил издаден при допуснати редица нарушения на чл.40
от сл. от ЗАНН, като се конкретизират и съотв. текстове. Същите били
императивни по характер и тяхното нарушаване водело до нередовност на АУАН,
което влияело и на крайния акт – НП.
На трето място
сочи, че първоинстанционният съд допуснал съществено процесуално нарушение, тъй
като не обсъдил всички доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, не
изложил доводи, защо кредитира едни и игнорира други. Съдът постановил
решението си въз основа на непълно изследване и обсъждане на всички
доказателства по делото и тази непълнота водела до порочност на
първоинстанционното решение.
На последно
място се счита и, че жаленото решение било необосновано. Мотивите били
лаконични и приповтарящи изложеното в АУАН и в НП, но и противоречиви. РС не
посочил какви били наведените от жалбоподателя доводи относно нередности в АНП
и не сочел, защо приема, че те не отговаряли на действителността. Не били
мотивирани доводи и относно приложимостта на чл.28 от ЗАНН и че органът не
обсъдил тази възможност, както е не бил обсъден и приложен принципът за
пропорционалност, регламентиран в чл.5, §4 от ДФЕС. Претендират се и разноски
пред двете съдебни инстанции.
Касаторът,
редовно призован в с.з., се представлява от адв. Д., който поддържа жалбата на
доверителя си и моли да се отмени решенето. Прилага списък на разноските и
подробни доводи по същество на спора в представени пред съда писмени бележки.
Ответникът по
касация, редовно призован за с.з., се представлява от юрк. Л., която оспорва
жалбата. Счита решението на РС за правилно, тъй като по делото били събрани
достатъчно доказателства, които установявали, че наказаното лице извършило
вменяваното му нарушение. РС правилно възприел фактите, правилно кредитирал с
доверие свидетелските показания и правилно считал, че не била опорочена
проведената процедура по ЗАНН.
ОП-Стара
Загора се представлява от прокурор Т., който дава заключение за неоснователност
на касационната жалба и за правилност, и законосъобразност на решението на РС.
Правни съображения
Съдът, въз основа на събрания по делото доказателствен
материал, обсъден в неговата цялост и взаимна връзка, намира жалбата за
допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, същата е основателна.
За да потвърди процесното НП, РС приел, че описаната от органа
фактическа обстановка се установявала от свидетелските показания и цитираните в
решението писмени доказателства, а на 02.11.2020 г. в град Стара Загора „Кубин
БГ“ООД, в качеството му на работодател приел чужденеца Е.С., гражданите на Р.
Турция, със служебен номер от Регистъра на НАП ********** да предоставя работна
сила без съответно разрешение или регистрация в Агенция по заетостта.
Въз основа на
така приетото за безспорна установеност от фактическа страна на описаното
деяние, РС извел извод, че правилно
и законосъобразно АНО приемал, че имало извършено нарушение на чл.75а, ал.2 от
ЗТМТМ от наказаното лице, за което правилно налагал санкция в размер на 3000
лева. Въззивният съд посочил, че санкционираният имал качеството на
„работодател“ по см. на §1, т.1 от ДР на КТ, че към момента, визират в НП
-02.11.2020г., работникът Е.С.
предоставял работната си сила на „Кубин БГ“ООД с всички елементи от
съдържанието на трудовото правоотношение.
Съдът посочил,
че конкретният нает по трудово правоотношение работник се явявал гражданин на
трета държава по см. на §1, т.4 от ДР на ЗТМТМ, не бил български гражданин или такъв на друга държава членка на
ЕС, или гражданин на държава страна по споразумението за ЕИП, гражданин на
Швейцария, а бил гражданин на Р. Турция, съгласно удостоверение за регистрация
от ТД НАП. Това налагало работникът да постъпи на работа след съответно
разрешение или регистрация в Агенцията по заетостта, а видно от цитирано
писмено доказателство, такива липсвали. Работодателят не съобразил изричната
забрана да не допуска до работа гражданин на трета държава без съответното
разрешение или регистрация и така извършил нарушението по чл.75а, ал.2 от
ЗТМТМ. Нарушението било формално и като извършено от ЮЛ на поставял въпроса за
вина у дееца.
На следващо
място РС мотивирал доводи, защо счита за неоснователни възраженията на
жалбоподателя, тъй като според съдебния състав събраните писмени и гласни
доказателствени средства по между си не съдържали никакво противоречие, взаимно
се допълвали и това ги правело убедителни. РС не споделил тезата на наказания,
че съставът на чл.75а, ал.2 от ЗТМТМ бил за допустителство и изложил аргументи.
Коментирал и аргументирал извода си за липса на допуснати нарушения на чл.40 и
чл.57 от ЗАНН, както и посочил, че нямало основание за прилагане на чл.28 от ЗАНН. В заключение въззивният съд мотивирал, че наложената санкция била
съответна на целите, установени в чл.12 от ЗАНН и нямало основание за
намаляването й.
Касационната
инстанция намира жаленото решение за неправилно. Преди всичко следва да се
посочи, че необосноваността не е самостоятелно касационно основание по см. на
чл.348 от НПК. Налице е обаче неправилно приложение на закона по см. на чл.348,
ал.2, вр. с ал.1, т.1 от НПК.
Нази инстанция
намира за правилни изводите на въззивния състав, че няма допуснати съществени
процесуални нарушения на проведеното производство по ЗАНН, вкл. чл.40, чл.42 и
чл.57 от ЗАНН. Налице е достатъчно ясно и пълно описание на фактите от
обективната действителност, като актът и НП съдържат всички императивно изискуеми
реквизити, вкл. момент и място на нарушението, а дали те са правилните, е
въпрос по същество на спора и касае материалната законосъобразност на актовете.
Не се спори,
че от фактическа страна АНО претендира, че на конкретно посочената дата
/02.11.2020г./ наказаното ЮЛ, което е със седалище в град Стара Загора /и това
се сочи за място на нарушението/, приема на работа в качеството му на
работодател лице, което е гражданин на Р. Турция, без за това наказаното лице
да има разрешение или регистрация в Агенцията по заетостта. От представените и
неоспорени писмени доказателства, се удостоверява фактът, че на 28.10.2020г.
между „Кубин БГ“ООД и Е.С. ЕГН/ЛНЧ ********** е сключен трудов договор № 488 за
изпълнение на длъжността „шофьор“ и с начало на изпълнение – 02.11.2020г., т.е.
датата, визирана в НП като такава на извършване на нарушението. По делото е налична
и Справка за приети и отхвърлени уведомления
по чл.62, ал.5 от КТ /л.17 от делото на РС/ от дата 28.10.2020г. за
регистриране на горепосочения трудово договор съгласно българското
законодателство. Представено е заверено и неоспорено писмено доказателство,
заповед за командироване на целия личен състав на ЮЛ, назначен на длъжността
„международен шофьор“ да извършва превози в посочените страни членки на ЕС, към
която е приложен и списък на командированите лица за м. ноември 2020г. и сред
тях под номер 18 се съдържа името на Е.С..
Видно от доказателството на л.41 от делото на РС, договорът със Сарикая
не е сред онези, които не съдържат подписи, а в Приложение №2, към писмо на л.
42, под №14 се съдържа името Е.С. с посочения идентификацинен номер от НАП и с
данни за сключен на 28.10.2020г. трудов договор. Приети са, също неоспорени от
страните и платежни ведомости за м. 11.2020 –м.01.2021г. за отработени часове
от работника Сарикая.
Неправилно
обаче РС приема за безспорно установен пред него факта, че „Кубин БГ“ООД сключва
трудов договор с лице гражданин на трета държава, а именно Е.С. /гражданин на Р.Турция/.
Съдът в тази насока се обосновава чрез приети писмени доказателства и гласни
такива, но в нито едно от въпросните писмени доказателства не се съдържат
данни, че Е.С. е гражданин на трета държава по см. на специалния законов текст,
а именно гражданин на Р. Турция. Такова нещо се съдържа само в процесното НП,
но този факт не е достатъчен, за да приема съда, че е безспорно доказан, тъй
като той подлежи на доказване, а преки и еднопосочни доказателства в този
смисъл няма събрани пред РС. Актосъставителят изобщо не удостоверява този факт
в своите показания. Единствено в показанията на св. Й. се сочи за писма от
Г“ИТ“ и от Агенцията по заетостта относно статута на 30 лица граждани на Р.
Турция, но това твърдение на свидетеля не се подкрепя от нито едно събрано пред
РС писмено доказателство.
Ето защо, настоящата инстанция намира за необоснован изводът на първоинстанционният съд, че наетото лице е гражданин на Р. Турция, съотв. не е български гражданин, нито такъв на друга държава членка на ЕС или на страна от ЕИП, или на Швейцария. Задължение е на АНО да удостовери по несъмнен и без противоречиво твърдените от него в АУАН и НП факти от обективната действителност, които обосновават от обективна страна повдиганото административно-наказателно обвинение. В този случай обаче това не е постигнато, видно от наличния доказателствен материал пред въззивния съд. Следва да се посочи, че РС се позовава в своето решение на Удостоверение за регистрация от ТД на НАП, но такова не се удостоверява да е прието по делото, нито налично. Единствено е налично уведомлението по чл.62, ал.5 от КТ относно конкретното лице, но същият документ не съдържа в себе си данни, че лицето е гражданин на Р. Турция. В този случай, при липса на безспорна доказаност на релевантно за обективната истина обстоятелство, а именно, че Е.С. е гражданин на Р. Турция, т.е. такъв на страна, която не е членка на ЕС или на ЕИП, то не е налице изпълнение на целия фактически състав на вменяваното нарушение по чл.75а, ал.2 от ЗТМТМ, съотв. незаконосъобразно е издадено НП за ангажиране отговорност от наказаното лице за извършване на това нарушение. Крайният правен извод на РС за потвърждаване на процесното НП е изведен в нарушение на закона и като такъв обосновава извод у този състав, че е налице визирано от касатора основание за отмяната му и за постановяване на друго такова, с което се отменя жаленото наказателно постановление.
Незаконосъобразно се явява и решението в частта му на присъдените в полза на органа разноски, тъй като то има акцесорен характер и зависи от произнасянето по основния въпрос за законосъобразността на НП. С оглед извода за отмяна на решението, което потвърждава НП и постигане на извод за отмяната на постановлението, то следва да се отмени решението и в частта на присъдените в полза на АНО разноски за юрисконсулт. Касационната инстанция намира за основателна и своевременно заявена претенцията на касатора за присъждане в негова полза на разноските пред двете инстанции, които се доказват до размер на 360лв. /л. 55 и л. 57 от делото на РС/ и 360лв. пред тази инстанция или общо 720 лв.
Водим от горното и на осн. чл.221, ал.2 от АПК, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ
изцяло Решение №36 от 30.05.2021г., постановено по анд №1012/2021г., РС Стара Загора, вместо което
ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 24-002923 от 22.03.2021г. на Директор
на дир. „Инспекция по труда“, град Стара Загора, с което на „КУБИН БГ“ ООД, ЕИК
*********, седалище град Стара Загора,
за нарушение на чл.75а, ал.2 от ЗТМТМ, вр. с чл.79, ал.4 от с.з. била наложена
имуществена санкция в размер на 3000 лева.
ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда“ Стара Загора да заплати на
„КУБИН БГ“ ООД, ЕИК *********, седалище град Стара Загора разноски за две
съдебни инстанции в размер на 720 лева.
Настоящото
решение е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.