№ 14296
гр. София, 23.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 181 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА
при участието на секретаря МИЛЕНА АТ. ЙОРДАНОВА
като разгледа докладваното от НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА Гражданско дело
№ 20241110155461 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 8 и сл. ЗЗДН.
Производството е образувано по молба с правно основание по чл. 8, т. 2 ЗЗДН, подадена
от В. П. Д., ЕГН: ********** срещу С. Н. Н., ЕГН: **********, бивш съпруг на молителката
и баща на пострадалите деца, за налагане на мерки за защита Н. С. Н., ЕГН ********** и Н.
С. Н., ЕГН 0**********, при твърдения за извършен от ответника спрямо децата акт на
домашно насилие на 03.09.2024 г., изразяващ се в душене, удряне на главата на детето Н. Н.
в стената, в присъствието на Н. Н..
Ответникът оспорва молбата, като отрича да е извършил твърдения акт на насилие
спрямо децата Н. С. Н., ЕГН ********** и Н. С. Н., ЕГН 0**********. По отношение на
развоя ня събития на процесната дата 03.09.2024г. излага друга фактическа обстанвока, кат
сочи, че предходния ден децата са прекарали с майкта (молителката), която ги завела на
картинг по повод рождения ден на детето Н., след като се прибрали децата имали
наранявания по гърба и краката, които били болезнени и ответника и новата му партньорка –
Валерия Маринова ги намазала с медикамент, за да облекчат болката. Твърди се, че
ответника на следващия ден 03.09.2024г. е разговарял през деня с Н. да я пита как е и къде е,
обадил й се и привечер, но телефона й бил изключен проади което ответника се притеснил
изключително много и започнал да търси дъщеря си. Сочи се, че когато Н. се прибрала в
дома на ответника започнала да крещи и го обижда, че ответника не е никакъв, че не
може да казва какво да става и какво да прави. Н. последвала ответника и в коридора, където
хвърлила телефона си на портмантото, като му казала да си взема тъпия телефон. Сочи се, че
детето Н. му заявило, че иска да отиде на по- добро място без майки и бащи като ответника
1
се притеснил за живота на дъщеря си и застанал с разпънати ръце пред врата, за да й
попречи да излезне. Детето започнало да се блъска в него и да го рита в опит да го отмести,
а и Н. заполнала сама да се блъска в стените, самонаранявайки се. Сочи, че Н. се обадила от
телефона на брат си, които през цялото време бил в стаята си и казала на майка си да дойде
да я вземе без да сочи причина. Предвид изложеното се твърди, че ответника не е упражнил
физическо насилие над детето Н. Н., както и психическо такова както не е крещял и викал.
Оспрова се изцяло и твърденията за извършн акт на домашно насилие по отоншение на
детето Н. Н., тъй като дори той е бил в стаята си през цялото време. Оспорват се
твърденията, че Н. се е връщала от училище, тъй като към 03.0.2024г. учебната година не е
била запачнала. Оспорва се и представената по делото декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН.
Софийският районен съд, вземайки предвид материалите по делото и доказателствата,
въз основа на вътрешното си убеждение (чл. 12 ГПК) и закона (чл. 5 ГПК), прави следните
правни и фактически изводи:
Относно молбата с правно основание чл. 8 ЗЗДН
Съгласно чл. 2 ЗЗДН „Домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо,
емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното
ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица,
които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във
фактическо съпружеско съжителство”. В случая с молбата е с правно основание по чл. 8, т. 2
ЗЗДН, тъй като молителката В. Д. е подала молба, с която се търси защита за лица които не
са били навършили 14 годишна възраст към дата на подаване на молбата, поради което с
Определение № 37730 от 18.09.2024г. на основание чл. 9, ал. 2 от ЗЗДН децата са били
коинституирани като пострадали лица. Ответникът е баща на дведете пострадали лица по
отношение на което се търси защита (което обстоятелство не е спорно, а и се установява от
представените по делото удостоверения за раждане /л. 12 и л. 13 от делото/, а и е отделено
като безспорно между страните с протоколно определение от 22.11.2024 г.), предвид което
попада сред лицата, срещу които може да се търси защита – чл. 3, т. 4 ЗЗДН. Описаният в
молбата акт на 03.09.2024 г. представлява домашно насилие по смисъла на чл. 2, ал. 1 ЗЗДН,
тъй като е налице твърдение за осъществено психическо и физическо насилие спрямо детето
Н., в присъствието на детето Н.. Молбата е депозирана в тримесечния преклузивен срок по
чл. 10, ал. 1 от ЗЗДН. Предвид изложеното съдът намира същата за допустима.
По делото са представени писмени доказателства – декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, в
която е описан актът на насилие от 03.09.2024 г. по време, място, начин на извършване, като
е посочено и авторството на същия. Декларацията е подадена от молителката В. Д..
В случая на акта на домашно насилие се установява, че са присъствали очевидци в лицето
на настоящия фактически съжител на ответника - В.М. която е разпитана като свидетел в
настоящото производство.
Към сезиращата съда молба са представени удостоверения за раждане на Н. и Н. Н. /л. 12
и л. 13 от делото/ от което се установява, че ответника С. Н. е техен баща, което
2
обстоятелство както беше посочено по-горе е отделено като безспорно и ненуждаещо се от
доказване в отношенията между страните от съда с доклада по делото. С протоколно
определение от 22.11.2024г. е отделено за безпорно и обстоятелството, че молителката В. Д.
няма биологична сестра, а сочената от нея сестра е М.Т. която е нейна близка приятелка,
както и че Мариела Димитрова не е нейна племеница, е дъщеря на Мирослава Топчийска.
Представен е и амбулаторен лист с № 242471098DC5 от 03.09.2024 година в 21:16 часа в
което е посочено, че е извършен преглед на Н. Н. и са установено травми по главата и
тялото, като по анамнеза снета от майката, нараняванията са в следствие на побой нанесен
от бащата на детето, както и че детето не е губило съзнание. Представен е и лист за преглед
на пациент с № 204879 от 03.09.2024г. в които е посочено в графа Обективно съС.ие –
Локален статус: контузия с подкожен хематом в дясно фронтално, както и лист за преглед на
пациент с № 204895 от 03.09.2024г. в които е отразено, че пациента е в добро общо съС.ие.
(л. 8 до л. 10 от делото). Представено е и медицинско удостоверение с № 394.09\2024г. от
05.09.2024г. в което е посочено, че е било прегледано лицето Н. Н., като при прегледа е
остановено, че в дясната слепоочна и теменно слепоочна област на главата се опипва оток,
на окръглена зона, с диаметър около 5 см. Непосредствено зад десния дълночелюстен ъгъл,
има незабелязано дискретно бледо мораво червеникаво кръвонасядане, около 2\1 см, като е
посочено и че двете находки са умерено болезнени при палпация. Сочи се, че други
увреждания не се установяват.
Представено е копие от решение № 58219 от 05.03.2020г., постановено по гр.д.
8816\2019г. по описа на СРС, 149- ти, с което родителските права по отношение на децата Н.
и Н. са били предоставени на майката, а на бащата С. Н. е определен режим на лични
контакти. Представено е копие от протоколно опреление от 16.11.2023г. по в.гр.д. 5858 от
2020 г., с което е одобрена постигнатата между В. Д. и С. Н. спогодба относро родителските
права по отношение на дрете деца местоживеенето им, издръжката, както и режима на
лични контакти на децата с неотглеждащия ги родител като в тези части е било абезсилено
решение № 58219 от 05.03.2020г., постановено по гр.д. 8816\2019г. по описа на СРС, 149- ти,
като родителските права по отношение на Н. Н. са били предотавени на В. Д., а по
отношение на Н. Н. на неговия баща С. Н.. Представено е и копие от Решение № 42835 от
14.02.2020г. постановено по гр.д. 14081 от 2019г., с което е оставена без уважение молбата
на В. Н. за издавне на заповед за защите срещу С. Н.. По делото е представена и приета и
Епикриза на Н. Н. видно от която по отношение на детето е поставена диагноза синдром на
Gilbert, с придружаващо заболяване анемия, свързана с храненето, неуточнена.
Постъпила е служебна бележка с рег. № ЗСВ – 8500\17.12.2024г. от Сухопътни войски,
КомандИ.е на сухопътните войски, в което е отразено, че по отношение на С. Н. не е
зачислено служебно оръжие.
По делото е постъпил социален доклад от ДСП-Елен Пелин, в които се излагат
обстоятелства във връзка със семейните отношение, както и че детето Н. от месец март
2024г. е отишла да живее при баща си С. Н., който на 03.09.2024г. е упражнил насилие над
Н. пред малолетния Н. и от тогава децата живеят с майката, като контакта между бащата и
3
децата се осъществява в защитена среда. В доклада е отразено, че в присъствието на майката
са комуникативни, спокойни, както и че Н. е споделила за това, че усеща различно
отношение от страна на баща си към нея и към брат й Н.. Н. пък от своя страна е посочил, че
изпитва дисконфорт от създалата се ситуация. Жилището в което майката живее с децата е в
с. Долно Камарци под наем. Посочено е, че въпреки създалата се ситуация майката изразява
желание за комуникация с бащата по отоншение на въпроси касаещи децата, докато бащата
е този които не откликва на поканата за комуникация с детето и майката.
По делото е постъпила писмо от военно – окръжна прокуратура София, в което е
посочено, че между страните В. Д. и С. Н. за образИ.и както следва: пр.пр. № 236\2019г. по
жалба на В. Д., като преписката е приключила с постановление за отказ от образуване. Пр.
пр 1841\24г. ДП № 65-СЛ\2024г. на 04.09.2024г. по която е образувано досъдебно
производство, водено за това, че лице по чл. 396, ал. 1 от НК, а именно полк. С. Н. в
условията на домашно насилие, причинил телесна повреда на малолетната си дъщеря ,
престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 4, пр. 2 и т. 5а вр. с чл. 130 от НК; Пр. Пр. № 2005\2024г.,
ДП № 5-СЛ\2025г. по тъжба на В. Д., в която са изложени твърдения за отправени обиди
срещу нея от полк. С. Н..
По делото е била назначена и изготвена Съдебно медицинска експертиза по писмени
данни, от която се установява, че съгласно представените и приети по делото медицинските
документи са констатирани пи пострадалата Н. Н. тръвматибни увреждания: травматичен
оток в дясната част на главата и кръвонасядане зад десния долночелюстен ъгъл, като вещето
лице е посочило, че механизма на тези увреждания се изразява в удари на главата върху
твърди тъпи предмети и отговаря на този посочен в малбата за защита, а именно в блъскане
на главата на детето Н. Недевск в стената, както и че няма данни по делото тези увреждания
да са в резултат на самоувреждане. В заключение е посочен, че установените травми
отговарят да са получени по време и начин описан от пострадалото лице.
Другите представени писмени документи са неотносими към настоящия правен спор
правния спор.
По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпита на двама свидетели, а
именно свидетелите: Г.И.Д. и В.М.М., съпруга на ответника С. Н..
От показаният на свидетелката Г.И.Д. се установява, че Н. е чувствала различно
отношение от страна на баща си за разлика от това към нейния брат, както и че се е
чувствала не добра дъщеря, както че е била претснена доката е живяла с баща си.
Свидетелката сочи, че Н. се е обадила преди обяд на 03.09.2024г., за да я помоли да отидат
с мъжа на свидетелката и да помогнат да си събере багажа от дома на баща й. Твръди, че
тя и мъжа й са отишли и са събрали багажа на Н. въпросния ден, като Н. е казала, че ще
остане и ще говори с баща си след като той се прибере от работа. Свидетелката сочи, че се е
обадила на Н. към 17:00 часа, но телефона й бил изключен. Разговаряла е с приятелка на Н.,
която е казала, че я чака пред дома на баща й. След 30\40 минути й се е обадила въпросната
приятелка която е казала, че Н. е излязла от дома на баща й заедно с майка си, била
разстроена и плачела. Свидетелката тогава се обадила на В., която й казала, че отиват към
4
Пирогов и немогат да говори. По късно В. се е обадила на свидетлката й е разказала, че Н. е
била душена и че е извела и нея, а по -късно и Н. с военна полиция от дома на ответника.
Свидетелката сочи, че се е видяла с Н. на 08.09.2024г. когато Н. и е разкала за случилото се
на 03-ти септември, но когато е разказвала е била силно разстроена, треперила е и се е
разплакала. Свидетлката сочи, че не й е направило впечатление Н. да има издутина на
слепоочието или някакви наранявания и зачервявания по тялото. Свидетлката сочи, че Н. и
В. са и разказали, че детето е било душено, както и че е било само с баща си, а в другата
стая е бил брат й Н.. Свидетлката сочи, че е разговаряла и с Н. на 08.09.24г. когато са
отишли при нея, като Н. е бил мълчалив и не му се е говорило. Сочи и че Н. и е казала, че е
чувал как сестра му е била удряно но не е могъл нищо да направи. Свидетелкта сочи и че
знае, че майката и децата са били на Кретинг, но не може да посочи дали това се е случило
на 02-ри септември или на друг ден преди това.
Съдът прецени показанията на свидетелката В.М.М. /съпруга на ответника/, по реда на чл.
172 от ГПК. От показанията на свидетелката се установява, че ответника С. Н. има две деца
Н. и Н., което са живяли с тях, като Н. 10 месеца, а Н. 6 месеца преди инцидента на
03.09.2024г. когато майкта е дошла да вземе децата, първо Н. след това и Н.. На въпросната
дата свидетелката сочи, че Н. и баща й са се били скарали. Свидетелката разказва, че към
18:00 часа когато се е прибрала от работа Н. е бил сам в детската стая ие играл на копютъра.
След това се е прибрал ответника С. Н., които е казал на сведетелката, че телефона на Н. е
бил изключен, че я е видял да се крие в някакв храсти, а след малко е чула и гласа на Н.. С. я
е попитал защо й е изключен телефона, а тя е отговорила защото така иска. Тогава ответника
е казал на Н., че остава за една седмица без телефон, като Н. му е отговорила, да си взима
„насрания телефон“. Свидтелката разказва, че Н. е казала на баща си, че не иска да ходи пре
майка си и че ако отиде при нея ще умре, както и че ще отиде на място без маяки и бащи,
след което започнала да блъске баща си, които бил застанал с гръб към входната врата и с
лице към нея, като целта й била да го изблъска от вратата. Свидетлката сочи, че по това
време тя се е намирала в стаята срещу входната врата, от където е имала видимост, като е
виждала ответника, но не е виждала Н. която е била малко в страни и нея не я виждала само
я е чувала. След това свидетелката излязла от стаята и им казала да спрат, товага ответника
казал на Н. да отиде в стаята и да се обади на майка си, а Н. казала, че батерията на
телефона й била паднала, тогава ответника й казал да се обади от телефона на брат й.
Свидетлката сочи, че е разговаряла с Н. като и казала, че това, че баща й повече обича брат
й не е вярно както и че трябва да вземе решение при кого иска да живее, както и че през
цялото време на разговора Н. е хлипала. Свидетелката сочи, че не е видяла ответника да е
удрял Н., както и да я е блъскал. Твърди, че майката на Н. е дошла 20\30 минути по – късно,
като тогава Никлоай е бил в тяхната стая и си е играел. Свидетелката сочи, че Н. е
напуснала дома им с една раничка и й направило впечатление, че всички вещи на Н. ги
нямало, като при разговор с Н., той й казал, че не знае кога Н. си е изнесла вещите но преди
два дни е разговаряла с колежка на майка й, при която искала да отиде да живее.
Свидетлката сочи също, че предходния ден Никлай е имал рожден ден като майката ги е
5
завела на обяд на картин, а вечерта баща им е направил парти. Свидтелката сочи, че след
картинга Н. е имала две подутини на гърба и на плешката, както и че Н. е дошла да живее
при тях защото й е писнало от диетите на майка й и е искала да е заедно с брат й.
Свидетелката сочи и че са били направени изследвания на Н. които не са били добри и един
месец след като детето е дошло да живее при тях те са го убедили да постъпи в болница.
Съдът кредитира показанията на двете свидетелите, тъй като същите са последователни
логични и безпротиворечиви.
По делото е изготвена и представена СПЕ. В хода на експертното изследване е била
проведена среща и разговор с детето Н. Н., която към датата на провеждане на експетното
изследване е вече на 14 години, като детето е споделило, че от осем годишна ходи по
психолози, както и че помни отлично датат 3-ти септември и случката, тъй като е била
разпитвана многократно за случая. Сочи по конкретно, че се е била подготвила психически
за един шамар, но е искала да остави телефона на баща си, тъй като той го е бил дал. Сочи,
че баща въпросния ден е заключил вратата и й е ударил втори шамар от които главата й се
е ударила в стената. Описала е пред вещото лице как преди това е изнесла багажа си от
апартамента, както и детето е говорило с горчивина за отношението на баща й към нея и
брат й. В съдебно заседание вещото лице подържа, че Н. се е чувства пренебрегната от баща
си за сметка на брат й. При разговора си с вещото лице Н. е посочила и като преживяно
насилие и това, че в дома на баща й е карана да яде месо без салата. В тази връзка вещото
лице е подчертало, че при Синдрома на Жилбер, с които е била диагностицирана Н. е
характерно, че функцията на черния дроб да обрабитва билирубин е силно нарушена. При
изслушването на вещото лице в съдебнозаседание то пояснява, че много хората с такъв
синдров отказват да ядат червено месо, като това е свързано с начина им на биологично
функциониране, като дори някои от тези хора са почти вегетарианци. Сочи се че синдрома
на Жилбер са харктерни силна умора, липса на апетит, депресивност. Вещото личе в съдебно
заседание уточнява, че синдрома детето си го е имала много преди да отиде да живее с баща
си той й е по рождение. При срещата и разговор с Н. вещото лице сочи, че момчето е било
силно притеснено, споделило е че му е изключително тъжно, че не може да се вижда с баща
си. По отношение на инцидента посочва, че баща му е бил сестра му, видял е, но малка част.
Вещото лице е посочило, че при обработката на резултати от тестовете при Никола са
показали обезпокоителна тенденция, като при съвкупния анализ вещото лице е заключило,
че се касае за тежки емоционални следи от въвличането на детето в междуродителския
конфликт. По отношение на поставените въпроси вещото лице е изразило становище, че Н.
Н. се е чувствала пренебрегната и недооценена от баща си, като напрежението е ескалирало
до осъщественото от него насилие на 3-ти септември 2024г. когато е била заключена и
удряна. Ацентира се и върху това, че поставянето на детето пред дилемата да избере при
кого да живее също е насилие от психологическа гледна точка. По отношение на Н. вещето
лице е посочило, че то най- вече преживява като насилие отделянето му от баща си. В
съдебно заседание вещото лице посочва, че Н. е посочила като причина отИ.ето в дома на
бащата, че е искала да бъде с барт си. Вещото лице както в хода на експетното изследва, а и
6
в съдебно заседание посочва, че двете деца имат силна връзка, както и ч при Н. конфликта
идва от това, че той има силна връзка със сестра си но има и връзка с баща си.
От съвкупния анализа на всички доказателства по делото може да се заключи, че
ответника е извършил твърдения акт на домашно насилие спрямо детето Н. Н., като същия и
е нанесъл удари с ръка по лицето в следствие на което главата на детето се е ударила в
стената. В следствие на което са получените от Н. Н. наранявания констатирани при
прегледа й непосредствено след инцидента в Пирогов и за което са издадени листове за
преглед и медицинско удостоверение приложени по делото. От покозанията на свидетелките
по безспорен начин се установява фактическата обстановка преди и в части по време на
инцидента. От показанията на свидетелката Г.И.Д. се установява, че Н. Н. не се е чувствала
добре в дома на баща си, като и пред свидетелката е споделила за пренебрежителното
отношение на баща й към нея както и в разликата в отношението на баща й към нея и на
това към брат й. От показанията на свидетелката също безспорно се установява, че Н. е
искала да напусне дома на баща си, като за целта свидетелката и съпруга й са помогнали на
Н. да изнесе вещите от апартамента на баща й, както и че Н. е останала да говори с баща си
след като последния се прибере от работа. От показанията пък на свидетелката В.М.М. се
установява, че ответника С. Н. се е прибрал към 18:00 часа като сй споделил, че телефона на
Н. е изключен, а малка след това е чула и гласа на Н.. Свидетлката разказва за разменените
остри реплики между детето и баща му и това че баща й я е карал през цялот време да се
обади на майка си да я вземе. Действително свидетлката не сочи ответника да е удрял, но
това не ознава, че С. Н. не е ударил детето Н. Н., тъй като свидетелката сама заявява, че не е
видяла удари, както и че е била в стаята, а вратата на стаята е била леко открехната и имало
проука от която виждала ответника, но тъй като Н. била в страни не виждала Н.. Предвид
това свидетлските показания на тази свидетелката не оброват твърденията в сезиращата и
уточнителна молба за нанесени удари от страна на ответника. По отношение на последиците
от нанесенитеудари от страна на ответника се съдътржат данни както в медицинскте
документи и приетата по делото СМЕ, така и в изгответана и приета по делото СПЕ. По
конкретно относно психоемоционалното съС.ие на детето Н.. Дествително от експетното
заключение се установява, че освен травматично преживяване за детето да е случилото се на
процесната дата 03.09.24г., травмирало я е и поведението на ответника, което детето Н. Н.
преживява и гори за него с горчивина и което без съмнение е оставило следа в психиката на
детето. Това обстоятелство обаче има значение единствено досежно интензитета, но не
изключва и не омаловажава травматичните приживявания на Н. Н. в следствие на
процесната случка, които имат освен психически отпечатък имат и физически такъв.
По отношение на детето Н. Н. обаче, не се установи същият да е присъствал на процесния
акт на насилие, тъй като малолтния е бил в друга стая е не е възприел действията на баща
си. Освен това от показанията на свидетелката В.М.М. се установява, че Н. е играл на
компютъра в детската стая и е бил със слушалки, като едва когато Н. е отишла в стаята, за да
се обади на майка си я е видял. Освен това и от приетата по делото СПЕ не се установяват
Н. да е възприел и да е има някакви конкретни травматични преживявание в следствие от
7
процесния случай и ударите нанесени от С. Н. над Н. Н.. Предвд това твърденията за
извършен акт на домашно насилие по отношение на детето Н. Н. не бяха доказани, като в
тази част молбата следва да бъде отхвърлена
Относно вида на мярката за защита
Мерките за защита по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН представляват не наказание за извършителя, а
налагани от съда принудителни административни мерки по смисъла на чл.22 ЗАНН, които
имат за цел защита на пострадалото лице чрез отнемане възможността на извършителя да
извърши друг акт на насилие срещу пострадалия (чл. 5, ал. 1, т. 2-4 ЗЗДН) и мотивирането
на самия извършител към неагресивно поведение към пострадалото лице и ограничаване на
последиците за последното от акта на насилие (чл. 5, ал. 1, т. 1, 5 и 6 ЗЗДН). При налагане на
мерките по чл. 5 ЗЗДН съдът не е обвързан от искането на молителя или становището на
ответника, а следва да наложи по своя преценка една или повече защитни мерки (чл.16, ал.1
ЗЗДН).
В настоящия случай, с оглед характера на акта на акта на домашно насилие, съдът
намира за подходящи спрямо ответника мярката за защита по чл.5, ал.1, т. 1 и т. 5 от ЗЗДН,
които в конкретния случай са достатъчни да защитят интересите на пострадалата Н. С. Н. и
която ще даде възможност на ответника да преосмисли както извършеното, така и своето
бъдещо поведение и ще даде възможност на страните да възстановят отношенията си. В
този случай съдът не следва да определя срок в който да се изпълняват мерките по аргумент
от чл. 5, ал. 2 и ал.3 от ЗЗДН.
Относно разноските за делото
При този изход на делото пострадалата Н. Н. има право на разноски, но такива не се
претедират. При този изход на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати по
сметка на Софийския районен съд държавна такса за производството в размер на 25,00 лв.
на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН. Във връзска с отхвърляне на молбата частично ответника
също има право на разноски, които съдът като взе предвид и възражението за прекомерност
на процесуалния прадставител на молителите следва да бъдат определени в размер на 1122,
50 лева
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ молба по чл. 8, т. 2 ЗЗДН с вх. № 294510/18.09.2024 г., подадена от В. П. Д.,
ЕГН: ********** срещу С. Н. Н., ЕГН: **********, за налагане на мерки за защита на Н. С.
Н., ЕГН 0**********, по повод твърдян акт на домашно насилие от 03.09.2024 г., като
ОТКАЗВА ДА ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА.
ИЗДАВА ЗАПОВЕД на основание чл. 15, ал. 1 ЗЗДН срещу С. Н. Н., ЕГН: **********,
като:
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН С. Н. Н., ЕГН: **********, да се
8
въздържа от извършване на домашно насилие по отношение Н. С. Н., ЕГН **********.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 5 ЗЗДН С. Н. Н., ЕГН: **********, да
посещава специализирана програма във Фондация „Център отворена врата“, адрес:
**********
ПРЕДУПРЕЖДАВА на основание чл. 21, ал. 3 ЗЗДН С. Н. Н., ЕГН: **********, че при
неизпълнение на настоящата заповед полицейският орган е длъжен да го задържи и
незабавно да уведоми органите на прокуратурата.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 2, предл. първо ЗЗДН С. Н. Н., ЕГН: **********, да
заплати по сметка на Софийския районен съд държавна такса за производството в размер
на 25,00 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 2, предл. първо ЗЗДН Н. С. Н., ЕГН 0**********,
действащ чрез В. П. Д., ЕГН: **********, да заплати на С. Н. Н., ЕГН: ********** разноски
в размер на 1122,50 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в седемдневен срок от
връчването му на страните (чл. 17, ал. 1 ЗЗДН), като издадената заповед подлежи на
незабавно изпълнение (чл. 20 ЗЗДН).
Препис от настоящото решение да се изпрати на РУ – СДВР по местоживеене на страните
за сведение и изпълнение.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9