О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е №…..
ОКРЪЖЕН СЪД ЛОВЕЧ,в закрито
заседание на трийсети март през две хиляди и двайсета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВДА ДОЙНОВА,
ЧЛЕНОВЕ: ИВАНИЧКА КОНСТАНТИНОВА,
ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА
като изслуша
докладваното от член-съдията Ангелова, ч.гр.д.№
215/2020г., за да се произнесе, съобрази:
Производство
по чл.413,ал.2 от ГПК.
Постъпила
е частна жалба от „ПРОФИ КРЕДИТ България”ЕООД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр.София, бул.”България”№49,
бл.53Е, вх.В, чрез пълномощник юрисконсулт Р.И.И., против Разпореждане №
219/03.02.2020г., пост.по ч.гр.д.№ 69/2020г.на РС-Тетевен, в частта, в
която заявлението по чл.410 от ГПК е отхвърлено по отношение
вземането за възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги и такси по
Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането. Позовава се на изменението в
нормата на чл.411,ал.2 от ГПК с „Д.в-к” бр.100/2019г. и заключава,че на този
етап от производството заповедният съд все още не разполага с правомощия да се
произнася по валидността на сделката,от която заявителят черпи права. За този
си извод се позовава на съдебна практика на окръжни съдилища. Обяснява,че след
цитираните изменения в чл.411,ал.2,т.3
от ГПК законодателят е дал правомощия на заповедния съд да проверява дали
искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител
или е налице обоснована вероятност за това,което счита,че не му дава правомощие
да прави преценка на валидността на сделката поради нарушение на закона и
добрите нрави.
На
следващо място сочи,че за обективиране на първата от
предвидените хипотези н т.3 следва клаузата да се обяви за неравноправна по
предвидения процесуален ред,какъвто не е настоящият. По втората следва съдът да
може да направи мотивиран извод,да сочи
сигурност и увереност за неравноправния характер на определена клауза,след като
анализира представените доказателства и да ги подведе под нормата на чл.143 от
ЗЗП,също представи задълбочен анализ на тези кумулативни критерии. Счита,че
неправилно заповедният съд не е отчел нормата на чл.145,ал.2 от
ЗЗП,предвиждаща,че преценяването на неравноправната клауза в договора не
включва отделянето му от основния предмет,както и съответствието между цената
или възнаграждението от една страна,а от друга стоката и услугата, която ще
бъде доставена или извършена в замяна,при условие,че тези клаузи са ясни и
разбираеми.Определя като неправилна тази преценка.
По
същество излага,че съгласно т.14 от ДР на ЗЗП услуга
е „всяка материална или интелектуална дейност,която се извършва по независим
начин, предназначена е за друго лице и не е с основен предмет прехвърляне на
владение на вещ”. От това извежда извод,че споразумението за предоставяне на
допълнителни услуги представлява дейности,които ще се извършат по повод на
договора за кредит в полза на друго лице-кредитополучателят. Съгласно съдебната
практика с договора за предоставяне на услуга изпълнителят поема задължение да
извърши конкретни действия, срещу дължимо от възложителя възнаграждение,като те
обикновено са фактически, а не правни. Така с пакета за допълнителни услуги
кредиторът се задължава да извърши услуга в полза на
кредитополучателя,изразяваща се в промяна на погасителния план,като отложи до 6
погасителни вноски,намали до 6 погасителни вноски,промени падежа на всяка
погасителна вноска.Определя тези възможности като услуга,тъй като това не е част
от обичайната дейност по кредитиране и се извършва в полза на
кредитополучателя.Такива права потребителят няма по силата на закона. Съгласно
ЗПК има право единствено да погаси предсрочно кредита,каквото в настоящия
случай липсва. Твърди,че нормативната уредба познава уговарянето на
допълнителни услуги-например чл.103,ал.3 от ЗПУПС.
В
§1 от ДР на ЗПК е посочено,че в ГПР
не са включени разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит,
когато сключването на споразумение за допълнителни услуги не е задължително
условие за получаване на кредита или получаването му по предлаганите
условия(какъвто е настоящият случай). Видно от договора и общите условия към
него (ОУ) сключването на такова допълнително
споразумение не е условие за отпускане на кредита и е избор на потребителя.
Затова не може да се определя като неравноправна клауза Всички възможности,
които длъжникът е получил не са задължителни за сключването на договора и
отпускането на сумата. Затова и твърди,че разходите за тези дейности не следва
да се включват в общите разходи и не следва да се отчитат при определяне на ГПР по правоотношението и не противоречи на чл.19,ал.4 от ЗПК.
Развива,че
упражняването на тези възможности от кредитополучателя представлява огромна
промяна на първоначалния погасителен план по кредита.На клиента е предоставена
възможност през целия живот на договора да влияе върху неговите характеристики
и най-важни компоненти. От своя страна кредиторът пък гарантира, че за целия
срок на договора клиентът ще може да се възползва от всички услуги. За
последната дейност кредиторът следва да поддържа администрация,като
своевременно обработва исканията от ответника и подготвя нов погасителен план
след всяка заявена промяна. Одобрението на исканата промяна в погасителния план
се извършва при действие на посочените ОУ,предварително
известни на клиента и по никакъв начин не зависи от разрешението на кредитора.
Обяснява,че
е нормално при искане за получаване на определени средства и услуги да се дължи
възнаграждение за тях,представляващо цената им. За получената по заема сума
(главница) ответникът дължи възнаграждение,което формира уговорената договорна
лихва. От своя страна споразумението дава възможност на клиента да влияе на
неговите основни характеристики,като отлага, намалява вноски и променя
падежите,което му дава възможност да управлява по-добре финансите си.Това
ангажира огромен ресурс на кредитора и затова
той е определил цена за извършване на тези услуги в размер,който да не я
прави прекомерна. Съгласно чл.145,ал.2 от ЗЗП цената е изключена от преценката
на съда. Освен това–видно от начина на сключване на договора за кредит,разписан
в ОУ, потребителят е бил информиран още при
сключването му за общо дължимата сума, вкл.и за допълнителния пакет от услуги.
Изрично е посочено,че закупуването на този пакет не е условие за сключване на
договора за кредит. С всички тези условия кредитополучателят се е
съгласил,подписвайки съответните документи,вкл.и ОУ.
Затова счита,че е налице съгласие по отношение на размера на главницата,
лихвите, цената на пакета от допълнителни услуги. Твърди,че потребителят е
ползвал тези допълнителни услуги,тъй като е получил приоритетно разглеждане на
искането си отпускане на потребителски кредит.С това опровергава твърдението,че
плащането е предварително или разсрочено за срока на договора.
Съгласно
чл.10а,ал.2 от ЗПК кредиторът не може да изисква и събира от потребителя
каквито и да са такси,лихви,комисионни и др.разходи,свързани с потребителския
кредит,които не са предварително предвидени В случая дължимата цена на
закупените допълнителни пакети е ясно и точно посочена в договора и затова не
може да се твърди,че е налице цитираната законова хипотеза.Възразява,че
ответникът е имал възможност да обмисли решението си за сключване на договора и закупуване на пакета с
допълнителни услуги,тъй като кредиторът му е предоставил преддоговорна
информация.Всички суми и основанието за плащането им са описани в самия
договор,а не в приложени към него документи.
Твърди,че
допълнителните услуги не представляват
действия по отпускане и усвояване на кредита по см.на изменението на
ЗПК(„Д.в-к” бр.35/22.04.2014г.,в сила от 23.07.2014г.). Сочи,че пакетът
допълнителни услуги предоставя на длъжника право да получи услуги,които не са
свързани с дейността на кредитора по кредитиране,а с необходимостта
потребителят по-бързо да получи исканата сума,съобразно с конкретното негово
житейско положение-възникване на непредвидени от него обстоятелства, които му
пречат да изпълнява задълженията си съобразно с уговорения погасителен план. Не
е ясно какви допълнителни услуги са предоставени на кредитополучателя и че те
нямат характер на действия по усвояване или управление на кредита, не са
свързани с неговата обичайна дейност по кредитиране. Ясно е и какви са
сумите,които се претендират за тези допълнителни услуги. При тези
характеристики твърди,че не е налице и „обоснована вероятност” по см.на чл.411,
ал.2,т.3 от ГПК потребителят да е поставен в неравностойно положение спрямо
кредитора.
По
изложените съображения счита,че не са допуснати нарушения на законодателството
в областта на потребителското кредитиране. За кредитора е налице законово
регламентирана възможност да предлага допълнителни услуги и с оглед характера
им те са извадени от ГПР по кредита,както и,че това
Споразумение е сключено по искане на клиента,направено след информиран избор
преди това. Позовава се на съдебна практика на районни съдилища.
По
отношение на таксите за извънсъдебно събиране на вземането също смята,че не
представляват такси по управление на кредита.Излага,че в закона липсва легална
дефиниция на понятията „усвояване и управление” на кредита. Предлага
систематично тълкуване на чл.10а,ал.2 и чл.19 от ЗПК и заключава,че „усвояване
на кредита” са действия по предоставяне на заемната сума в разпоредителната
власт на кредитополучателя,а „управление на кредита” са действията по
администриране на точното изпълнение на задълженията на двете страни по
кредита. В мотивите на Законопроекта за
изменение на ЗПК(ДВ бр.35/22.04.2014г.,в сила от 23.07.2014г.) се сочи за
проблем с редица такси,свързани с отпускане,обслужване,погасяване на кредита
(такса кандидатстване,такса одобрение, за усвояване на кредита,такса за оценка
на имота,годишна такса за управление на кредита,за разплащателна сметка, такса
за предсрочно погасяване на кредита и др.). Целта на таксите е да покрият
административните разходи на банката при предоставяне на определена услуга. В
Законопроекта се забранява на банките да събират някои видове такси и
комисионни, а които се приема,че са част от
дейността й по предоставяне на кредита.Такива са именно таксите за
одобрение и усвояване ,също и управление на кредита. Заключава,че законодателят
е разграничил таксите по предоставянето на кредита с тези по управлението му.
Логическото тълкуване на термина „управление” го отнася към обичайното
състояние на кредитното правоотношение,а не към неизпълнението на ангажиментите
по него. От това заключава,че забраната важи единствено в хипотезата на
законосъобразно и точно изпълнение на задълженията на потребителя. Това
ограничение не важи при неизпълнение на задълженията на кредитополучателя.
Счита,че в този случай кредиторът има право да предприеме допълнителни действия
по събиране на просроченото задължение като обаждания,изпращане на смс съобщения и писма,съответно и да събере такса,съответстваща
на размера на разходите за тези дейности. Тезата си защитава и с нормата на
чл.19,ал.3 от ЗПК, където е посочено,че таксите,събирани при неизпълнение не се
включват в ГПР. Подобно тълкуване произтича и от
разпоредбите на Директива 2008/48/ЕО на ЕП и на
съвета от 23.04.2008г. относно договорите за потребителски кредити.Счита,че
посочената такса е именно за възстановяване на разходите,направени по повод на
изпълнението на длъжника.,то което следва ,че не попада в приложното поле на
чл.10а,ал.2 от ЗПК.
Излага,че
таксите се дължат тъй като за кредитора се е наложило да извърши допълнителни
действия,с които да стимулира клиента
да изпълни (текстови съобщения,телефонни разговори,писма и др.).Тези действия
се извършват след като сумата по договора вече е усвоена и не са такива по
управление на кредита. Начислените по този начин такси не поставят клиента в
неравностойно положение,а единствено целят да покрият разходите,които
кредиторът е сторил,поради недобросъвестното поведение на длъжника.
По
изложените съображения моли да се отмени разпореждането в обжалваната част и
уважи заявлението изцяло. Моли да се присъдят и направените разноски.
По допустимостта.
Жалбоподателят
е уведомен за атакуваното разпореждане на 27.02.2020г., а жалбата е подадена на
06.03.2020г.-т.е. с пазен е предвиденият срок. Подадена е от легитимирано да
обжалва лице, срещу обжалваем акт, при които
предпоставки, съдът приема,че жалбата е допустима и следва да се разгледа по
същество.
По същество.
Съобразявайки
представените по ч.гр.д.№ 255/2020г.по описа на РС-Ловеч писмени доказателства
и становището на жалбоподателя, съдът намира,че жалбата е неоснователна.
На
03.02.2020г. пред РС-Левски е подадено заявление, по което е образувано
ч.гр.д.№ 54/2020г. по описа на съда. Заявителят „Профи
Кредит България” ЕООД е предявило вземане срещу С.К.В. с ЕГН ********** в общ
размер 857.88лв.,от който - главница 400лв., договорно възнаграждение 45.19лв.,
дължимо за периода от 15.07.2019г.до 15.01.2020г., възнаграждение за закупен
допълнителен пакет от услуги -331.59лв.,дължимо до 15.01.2020г., такса по
Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането в размер на 30лв., начислена на
30.07.2019г., лихва за забава в размер на 51.1лв.за периода от 16.07.2019г.
(дата на изпадане в забава) до 15.01.2020, законна лихва за забава от подаване
на заявлението до изплащане на вземането. Като основание е посочен Договор за
потребителски кредит с № 30037352955 от 07.06.2019г., сключен между С.К.В. и „Профи Кредит България”ЕООД. Посочено е,че преди да сключи
кредита на длъжника е била предоставена цялата информация,изисквана от ЗПК за
параметрите на договора под формата на Стандартен европейски формуляр.
Допълнително е получил и разяснения, които са му дали възможност да прецени
доколко предлаганите продукти съответстват на възможностите и финансовото му
състояние. След одобрение, на 07.06.2019г. е сключен Договор за потребителски
кредит с №30037352955, подписан при Общи условия,които са неразделна част от
него. При сключване на договора клиентът
е декларирал с подписа си,че е запознат със съдържанието им,приема ги,няма
забележки и се задължава да ги спазва. По силата на Договора „Профи Кредит България”ЕООД се задължава да изпълнява точно
и в срок задължението си като превежда по
посочения от длъжника начин заемната сума. От своя страна длъжникът поема
задължението да върне договорената като общо задължение сума, посочена в т.VІ
от Договора за срок от 7 месеца,с
месечна вноска по погасителен план от 110.97лв. и падежна дата на 15-число от
месеца. Съгласно Общите условия длъжникът дължи договорно възнаграждение за
изтегления кредит,предварително определено в договора. Задължението възниква
към деня на отпускане на кредита, разсрочва се във времето и се погасява в
рамките на погасителния план. Неизплатеното договорно възнаграждение е в размер
на 45.19лв., дължимо за периода от 15.07.2019г. до 15.01.2020г.
Посочено
е,че страните са сключили и Споразумение за предоставяне на пакет от
допълнителни услуги,за което длъжникът дължи възнаграждение,което става
изискуемо с подписването му. Съгласяват се възнаграждението да бъде разсрочено
за срока на договора на равни месечни вноски.Неизплатеното възнаграждение за
допълнителния пакет е в размер на 331.59лв.,дължимо към 15.01.2020г.
Твърди
се,че С.К.В. не е изпълнил задължението си и след като е направил 0 вноски и е
изпаднал в забава. Падежът на последната погасителна вноска е 15.01.2020г. Във
връзка със забавеното изпълнение съгласно договора и погасителния план към него
кредиторът е направил разходи за извънсъдебно събиране на вземането,определение
с Тарифа за таксите на „Профи Кредит България”ЕООД.
Поради това от 30.07.2019г.(дата на изпадане в забава) са начислени суми за
извънсъдебно събиране на вземането в размер на 30лв.
За
периода на изпадане на длъжника в
забава- 16.07.2019г. до обявяване на кредита за предсрочно изискуем на
15.01.2020г., се дължи мораторна лихва в размер на
51.1лв.
Тъй
като към момента погасителният план е изтекъл на 15.01.2020г.и е налице
неизпълнение на задълженията на длъжника,счита,че за дружеството е налице
материален интерес за потърси падежиралите вноски по
кредита.
Отправено
е искане за присъждане и на разноски-25лв.-държавна такса и 150лв.-разходи за
юрисконсултско възнаграждение.
След справка в НБД”Население” и
установеният настоящ адрес ***, с Определение №114/04.02.2020г. РС-Левски е
прекратил производството и изпатил по подсъдност на РС-Ловеч.
С обжалваното Разпореждане № 574/11.02.2020г. РС-Ловеч е
уважил заявлението в частта за претендираната главница, лихви-договорна, за
забава и законна лихва от подаване на заявлението. Присъдени са общо разноски
от 43.50лв. Отхвърлено е искането за възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги в размер на 331.59лв. и такси за извънсъдебно събиране на
вземането в размер на 30лв. В мотивите съдът е приел,че тези две задължения на
практика представляват такси за предоставени услуги във връзка с управлението
на кредита(промяна на вноски,падежи,получаване на допълнителни услуги).Възнаграждението
е дължимо независимо дали потребителят
ще се възползва от услугите или не, т.е.липсва насрещност
на престациите,което също ги определя като такса,а не
възнаграждение за предоставена и ползвана услуга. Уговарянето на допълнителни
такси за такива услуги противоречи на чл.10а,ал.2 от ЗПК.Съдът е съобразил и
неоправдано високият размер на възнаграждението за допълнителния пакет
услуги,приближаващ размера на отпуснатия кредит,което е приел,че противоречи на
добрите нрави.Приел е,че е налице и противоречие с нормата на чл.33 от ЗПК.Уговорката за заплащане на такса при забава е приета като противоречаща на
чл.143,т.5 от ЗЗП.
Въззивният състав, като се запозна с писмените
доказателства и становището на жалбоподателя, намира жалбата за неоснователна.
При произнасянето си съдът съобразява,че по отношение
критериите за редовност на заявлението разпоредбата на чл.410,ал.2 от ГПК
изрично препраща към тази на чл.127,ал.1 и ал.3 от ГПК. Заявлението е подадено
след изменението на чл.410,ал.3 от ГПК (ДВ бр.100/2019г.) и в съответствие с
него заявителят е приложил договора за потребителски кредит,приложенията му и
общите условия. При съобразяване на спецификите на едностранното и формално
заповедно производство, редовното заявлението следва да представя също и
конкретно и ясно изложение на индивидуализиращите вземането елементи-
основание, от какво произтича, фактическите обстоятелства по възникването,
съществуването и изискуемостта му. Съгласно чл.411,ал.2,т.2 от ГПК заповедният
съд следва служебно да извърши проверка и дали искането не противоречи на
закона и добрите нрави,а съгласно т.3 и дали не се основава на неравноправна
клауза или е налице обоснована вероятност за това. В съответствие с тези си
правомощия в случая първоинстанционният съд е
извършил проверка и е приел,че заявлението е редовно,с който извод се съгласява
и въззивната инстанция. Установява се,че в заявлението е налице ясна и точна
индивидуализация на претенцията по отношение на главницата и търсените лихви и
такси. Посочено е основанието на вземането, срока на договора, ясно е от какво
е формирана претенцията за главница. Уточнени са и начинът и периодът на
вземанията за лихви и как са формирани. Основанието на претенциите се откриват
и в представените към заявлението договор,приложения и ОУ
към него.
В проверката по отношение противоречие със закона и
добрите нрави и наличие на неравноправни клаузи, за която съдът е служебно
задължен съгласно чл.411,ал.2,т.2 и т.3 от ГПК, съставът констатира, че
претенциите за възнаграждение за закупен ”Допълнителен пакет от услуги” и
разходи за извънсъдебно събиране на задължението, не отговарят на въведените
законови критерии.
При анализа на правоотношението става ясно,че приложимите
норми са тези на Закона за защита на потребителите,с оглед характеристиката на
длъжника на „потребител”, нормите на Закон за потребителския кредит-при
установените елементи на заемното правоотношение, съответно на ЗЗД,като общи и субсидярно приложими норми. Защитата на потребителя е
изградена на принципа за създаване на равноправни условия за получаване на
потребителски кредит и насърчаване на отговорно поведение от страна на
кредиторите при предоставяне на такива
(чл.2 от ЗПК). Водещо е разбирането да не се допусне прекомерно обременяване на
потребителя, така че да дължи неоправдано висока цена за ползваната финансова
услуга.
При съобразяване на горните критерии съставът намира,че
клаузата за дължима такса за допълнителен пакет услуги е нищожна. От описаните
възможности, за които се предоставят услуги, става ясно, че са предвидени изцяло за дейност свързана с
усвояване и управление на кредита,а съгласно чл.10а,ал.2 от ЗПК кредиторът не
може да въвежда и изисква заплащане на подобни такси. Нещо повече-касае се за
възможности,които представляват типични и характерни договорни права–да се
измени падежната дата, да се реорганизира правоотношението,да се адаптира към
променените условия и т.н.,които по съществото си произтичат от наличието на
договорно правоотношение между равноправни субекти,каквито в случая следва да
са предоставилият кредит и получилият такъв. Тези „възможности” произтичат и са
пряко свързани с договорните правоотношения. В този смисъл е несъстоятелен
опитът на жалбоподателят терминологично да ги разграничава, определяйки ги
незадължителни и т.н. Ясно е,че допълнителната услуга е предоставена във връзка
и единствено и само заради сключения договор, предвидена е по повод усвояването
и управлението на кредита и не попада в категорията на такси и
комисионни,съгл.чл.10а,ал.1 от ЗПК. Съобразени общо като стойност с останалите
договорни ангажименти, категорично надхвърлят лимита, въведен с чл.19,ал.4 от ЗПК,което е допълнителен аргумент за определяне на тази клауза за
неравноправна. Отделно таксата е и несъразмерно висока спрямо отпуснатия
кредит- видно е,че се търси в размер близък до главницата- 331.59лв.(при
главница от 400лв.), което води до съществено и неоправдано обременяване на
потребителя.
Не
може да се сподели опитът допълнителни услуги да се изключат от кредитното
правоотношение и най-вече от действията по отпускане и усвояване, с
твърдението,че не са свързани с обичайната дейност на кредитора. Както е
известно кредитното правоотношение е съглашение между равноправни субекти и
предвиждането на гъвкави правила в случаи на определени житейски ситуации, е
въпрос на адаптивност на правоотношението,а не дейност извън него. Всички
действия, предвидени в пакета с допълнителни услуги, са свързани-пряко или
косвено с кредитното правоотношение и затова следва да се разглеждат заедно.
Съдът
не се съгласява и с тезата за възможност да се прилагат допълнителни такси при
неизпълнение на договора от страна на кредитополучателя и отпадане на забраната
на чл.10а,ал.2 от ЗПК. Както е посочено в следващата норма-чл.10а,ал.4 от ЗПК
видът,размерът и действието,за което се събират таксите и комисионните,следва
да са точно и ясно определени. Възможностите за начисляване на допълнителни
санкции при неизпълнение са ограничени и от нормата на чл.33 от ЗПК-без спор с
императивен характер.
Идентични са мотивите и по отношение на таксата за извънсъдебно
събиране на задължението в размер на
30лв. В случая разходите са посочени общо и не е ясно
за какво са и дали реално такива са правени. За да се търси възстановяване на
разход следва да е обосновано реалното му извършване. При тази неопределеност
на задължението за възстановяване на разходи се налага извода,че не е ясно и
претендирането му в този вид отново противоречи на посочените по-горе принципи
на добросъвестност и равнопоставеност на страните в
договорното правоотношение. Налице е противоречие и с правилото на чл.10а,ал.4 от ЗПК, съгласно което видът, размерът и
действието, за което ще се събират таксите следва да бъдат точно и ясно
определени в договора.
По изложените съображения съставът изцяло се съгласява с
извода на първоинстанционния съд за отхвърляне на заявлението в частта по
отношение претендираните възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги
в размер на 331.59 и такси за извънсъдебно събиране на вземането в размер на
30лв. Затова Разпореждане № 574/11.02.2020г. на РС-Ловеч, пост.по ч.гр.д.№
255/2020г., следва да се потвърди в обжалваната му част.
По изложените съображения ОС-Ловеч
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №
574/11.02.2020г., пост. по ч.гр.д.№ 255/2020г. по описа на РС–Ловеч, в частта, с която е
отхвърлено подаденото от „ПРОФИ КРЕДИТ България”ЕООД
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.София,
бул.”България”№49, бл.53Е, вх.В, чрез пълномощник юрисконсулт Р.И.И., заявление
за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, срещу С.К.В. с ЕГН **********,с
постоянен адрес *** и настоящ адрес ***, за вземане за възнаграждение за
закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 331.59лв. и такси за извънсъдебно
събиране на вземането в размер на 30лв.,претендирано по Договор за
потребителски кредит №30037352955/07.06.2019г., като правилно и
законосъобразно.
Определението не подлежи на касационно
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.