РЕШЕНИЕ
№ 1
гр. Никопол , 17.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НИКОПОЛ, I-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на петнадесети февруари, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Тодор И. Тихолов
при участието на секретаря Десислава Г. Бунева
като разгледа докладваното от Тодор И. Тихолов Административно
наказателно дело № 20214420200012 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН
С наказателно постановление №2020-270-ЗЗ-40/03.09.2020г. на старши
комисар В.В. – ВПД директор на ОД на МВР-Плевен на Г. Р. Б.,
ЕГН********** от *** на основание чл.209а, ал.1 от ЗЗ във връзка с чл.63,
ал.1 от ЗЗ и т.9 (за защитна маска) от заповед №РД-01-124/13.03.2020г.,
създадена с т.1 на заповед №РД-01-197/11.04.2020г. на Министъра на
здравеопазването било наложено административно наказание глоба в размер
на 300лв.
Недоволен от така издаденото наказателно постановление е останал
жалбоподателя Б., който го е обжалвал. В жалбата се излагат доводи относно
фактическата обстановка и констатациите в АУАН и наказателното
постановление, което жалбоподателя моли съда да отмени.
Жалбоподателят се е явил в съдебно заседание лично и е взел
становище по жалбата.
За ОД на МВР – Плевен не се е явил представител, който да вземе
1
становище.
Актосъставителят Ф. и свидетеля В. се явяват в съдебно заседание и
дават показания.
НРП е била редовно призована, но не се е явил представител.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства, намира за
установено следното:
НП е било връчено на жалбоподателя на 09.11.’20г., а жалбата е била
изпратена по пощата на 13.11.2020г, което е видно от пощенското клеймо на
плика, с който е била изпратена до ОД на МВР-Плевен, поради което съдът
намира, че жалбата се явява допустима, подадена в срок и следва да бъде
разгледана по същество.
Разгледана по същество същата се явява основателна.
Въпреки, че жалбата е била адресирана до компетентния РС-Никопол
по делото не се установи кой е коригирал ръкописно заглавната й част,
поради което делото първоначално е било образувано пред ПлРС по вх.рег.
№268532/03.12.2020г. като НАХД№2382/‘20г.
След администриране на делото, съдията-докладчик с определение
№260167/15.12.2020г. на основание чл.59, ал.1 от ЗАНН е прекратил
производството по НАХД№2382/‘20г. по описа на ПлРС и изпратил делото на
компетентния НРС. Това определение не е било обжалвано и влязло в сила.
Районен съд - Никопол, след като анализира събраните по делото
доказателства – гласни, писмени и съобрази закона, намира за установено от
фактическа страна следното:
Първоначално била образувана преписка в ПлРП във връзка с
постъпила в същата докладна записка от служител на РУ-Гулянци, ведно с
материали към нея относно извършена проверка, за която повод станали
действия от страна на Г.Б., за което му бил съставен
АУАН№562051/18.04.2020г. за неспазване на въведените със Заповед №РД-
01-197/11.04.2020г. на Министъра на здравеопазването мерки, с която била
допълнена негова заповед №РД-01-124/13.03.2020г. във връзка с обявеното
2
изнвънредно положение в страна по повод пандемията от COVID-19.
В хода на проверка било установено, че във връзка с разрастващата се
пандемия от COVID-19, с решени на Народното събрания, обнародвано в ДВ,
бр.22 /извънреден/ от 13.03.2020г. за времето от 13.03.2020г. до 13.04.2020г.
на територията на страната било въведено извънредно положение, което било
удължено в последствие с още един месец. Със Заповед № РД-01-
197/11.04.2020г. на Министъра на здравеопазването, допълваща негова
Заповед №РД-01-124/13.03.2020г., издадена на основание чл.63 от ЗЗ, бил
приет комплекс от мерки против разпространението на заразата.
Жалбоподател Г.Б. живее в ***.
На 18.04.2020г. Б. се намирал в гр.Гулянци и се движил по улиците на
града без да носи на лицето си предпазно средство – маска или шал. Около
09,20 часа на улица „Плевен“ до №1, Б. бил спрян за проверка от полицейски
служители на РУ-Гулянци. Свидетелят Ф. в присъствиет на свидетеля В.
установили, че с действията си Б. не спазвал наложените здравни мерки в
горепосочената Заповед на Министъра на здравеопазването и в тази връзка от
страна на Ф., на Б. бил съставен АУАН. Този АУАН би изпратен в ПлРП за
преценка налице ли са основания за образуване на ДП срещу Б. за
престъплени по чл.355 от НК.
Във връзка с изложеното с постановление за отказ да се образува ДП от
02.06.2020г. по преписка №В-3644/2020г. по описа на ПлРП, ТО-Никопол,
прокуратурата отказала да образува ДП и прекратила цитираната преписка.
Със същото постановление ПлРП постановила препис от това постановление
ведно с оригинала на съставения АУАН да се изпрати на началника на РУ-
Гулянци за реализиране спрямо Б. на административно-наказателна
отговорност по Закона за здравето. Постановлението не било обжалвано пред
ОП-Плевен.
След изпращане на материалите по преписката заедно с АУАН било
издадено от старши комисар В.В. – ВПД директор на ОД на МВР-Плевен, а не
от началника на РУ-Гулянци обжалваното НП.
За изясняване на тази фактическа обстановка в хода на съдебното
следствие са разпитани свидетелите Ф.в и В.. И двамата са заявили пред съда,
3
че нямат спомени за случая, поради което на всеки един от тях е бил предявен
съставения АУАН, серия АА, №51зз, бл.№562051/18.04.2020г. И двамата
свидетели в показанията си сочат, че АУАН е съставен на място в
присъствието на нарушителя, като след съставянето му е бил прочетен на Б.,
който отказал да го подпише, който отказа бил удостоверен с личните данни и
подписа на свидетеля В.. Б. отказал и да му се връчи копие от АУАН.
Показанията на двамата свидетели са логични, последователни и
кореспондират със събраните писмени доказателства по делото. Те отразяват
личните впечатления на свидетелите, поради което съда ги кредитира.
От правна страна, съдът намира следното:
АУАН и НП са издадени от компетентен орган, притежаващи нужните
правомощия, но не отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като при
съставянето им са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, които водят до опорочаване на административно наказателното
производство и ограничават правото на защита на Б..
В срока по чл.44, ал. 1 от ЗАНН не са депозирани писмени възражения
от Б..
На първо място е налице нарушение на императивните разпоредби на
чл.42, т.4 във връзка с чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, тъй като не е спазено
изискването за пълно съвпадение в словесното описание на нарушението,
посочено както в АУАН, така и това, отразено в наказателното
постановление.
Може да се обобщи, че с цитираната точка 1 от Заповед №РД-01-
197/11.04.2020г. на Министъра на здравеопазването, допълваща негова
Заповед №РД-01-124/13.03.2020г., с която е създадена т.9 от негова Заповед
№РД-01-124/13.03.2020г. е създадено задължение за всички лица, намиращи
се на открити или закрити обществени места да носят маска или друго
защитно средство, покриващо устата и носа. Без съмнение в АУАН са
посочени обстоятелствата, според които от АНО се твърди, че
жалбоподателят е осъществил от обективна страна нарушение на цитираното
задължение, след като на посочената дата и час се е намирал на обществено
място и е бил без защитна маска или друго средство, покриващо носа и
4
устата. Това поведение е описано в акта, като "открито (закрито) обществено
място", но в обжалваното НП е посочено само, че жалбоподателят се намирал
на „открито обществено място“. Неописването точно на това обстоятелство е
съществен пропуск в изпълнение на задължението по чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН
да бъде описано нарушението и обстоятелствата, при които е извършено.
Неописването на нарушението с неговите обективни признаци представлява
незаконосъобразност, която е съществена, тъй като не дава възможност да
бъде упражнено правото на защита в пълна степен – извършителят да узнае
фактите, от които се прави извод за осъществяване от негова страна на
предвидено в закона нарушение и да има възможност да организира защитата
си съобразно тези факти, а освен това различното описание на деянието в
АУАН и НП създава несигурност при осигуряване възможност на едно лице
да узнае какво нарушение му се вменява в отговорност и на основание какви
факти.
Поради това следва да бъде отменено обжалваното НП.
Само за пълнота на изложението следва да бъде отбелязано
объркването на гражданите, след като са издадени многобройни заповеди, с
което са въвеждани и отменяни различни противоепидемични мерки. Като
пример може да бъде посочено обстоятелството, че заповедта за въвеждане на
противоепидемични мерки е издадена на 13.03.2020 г., като само за месец има
издадени общо девет отделни акта, с които се изменя или допълва
първоначалния акт за въвеждане на тези мерки. Неизбежно е да настъпи
объркване сред гражданите и след като на 30.03.2020г. и 31.03.2020г. са
издадени последователни заповеди – номера 168 и 169, с които съответно се
въвежда и отменя мярка изискваща задължение за носене на защитна маска за
лице на открити и закрити обществени места. Без съмнение многобройните и
разнопосочни актове за въвеждане на противоепидемичните мерки налага
състояние на несигурност по въпроса какви са актуалните
противоепидемични мерки и без съмнение това създава затруднения за
гражданите при спазването им.
Извън това съдът намира за излишно да се обсъжда подробно
възможността с подзаконов акт /извън закон и указ/ да се въвеждат норми за
поведение и съответни санкции за това, което принципно е предвидено в чл.2,
5
ал.2 от ЗАНН, но е недопустимо при определяне и въвеждане на
противоепидемични мерки, по същество норми за поведение на гражданите,
да не е предвиден нито един ред за осигуряване на необходимата публичност
на тези мерки и правила за поведение, след като тези актове не са обявени по
общия ред, предвиден за нормативните актове – публикуване в ДВ.
Незаконосъобразно е да ангажираш отговорността на гражданите за
извършени административни нарушения, след като във всички цитирани
заповеди /основна и допълнителни/ не е предвиден начин на обявяване на тези
противоепидемични мерки, като дори не е разпоредено публикуването им в
електронната страница на Министерство на здравеопазването /което
практически е единственото място за откриването им/.
Не следва да се обсъжда подробно и факта, че от 11.03.2020 г., когато са
въведени първите противоепидемични мерки, до 14.05.2020 г. в Закона за
здравето – чл. 63, съществува понятието "извънредна епидемична
обстановка", без да е налице дефиниция на това състояние, както и редът за
установяването му, а в същото време е послужило като основание за издаване
на посочените заповеди и въвеждане на противоепидемичните мерки, с което
е нарушен принципа за законосъобразност на административно-наказателната
дейност.
Предвид всичко изложено и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление наказателно постановление
№2020-270-ЗЗ-40/03.09.2020г. на старши комисар В.В. – ВПД директор на ОД
на МВР-Плевен, с което на Г. Р. Б., ЕГН********** от *** на основание
чл.209а, ал.1 от ЗЗ във връзка с чл.63, ал.1 от ЗЗ и т.9 (за защитна маска) от
заповед №РД-01-124/13.03.2020г., създадена с т.1 на заповед №РД-01-
197/11.04.2020г. на Министъра на здравеопазването било наложено
административно наказание глоба в размер на 300лв.
Решението може да се обжалва пред Административен съд Плевен в
четиринадесет дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Никопол: _______________________
6
7