№ 781
гр. гр. Добрич, 15.09.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на петнадесети
септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Теменуга Ив. Стоева
Членове:Георги М. Павлов
Павлина Н. Паскалева
като разгледа докладваното от Павлина Н. Паскалева Въззивно частно
гражданско дело № 20223200500596 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по частна жалба на „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ №25, офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4
против разпореждане №4338 от 29.07.2022г. на ДРС по ч. гр. д.
№2200/2022г. по описа на същия съд, с което е отхвърлено заявлението на
кредитора за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК против длъжника ИВ. М. М. с ЕГН ********** от гр. Д. за сумата от
50.91 лева, представляваща договорна лихва за периода от 07.10.2020 г. до
15.05.2021 г. по договор за потребителски кредит №2216540/09.04.2020г.
Изложени са доводи за незаконосъобразност на атакуваното разпореждане,
като се настоява за отмяната му и за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение.
Жалбата е допустима. Депозирана е от лице, разполагащо с правен интерес
от обжалване и в законоустановения срок.
Съдът след съвкупен анализ на доказателствата в заповедното
производство, като съобрази и аргументите по жалбата, намира следното:
По подадено заявление от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД в
развилото се производство по ч. гр. д.№2200/2022г. по описа на РС Добрич е
издадена Заповед №986/29.07.2022г. за изпълнение на парично задължение, с
която е разпоредено длъжникът ИВ. М. М. с ЕГН ********** от гр. Д., да
1
заплати на заявителя следните вземания: 326.77 лева, представляваща
дължима главница по договор за потребителски кредит №2216540/09.04.2020
г. (сключен между ИВ. М. М. и „КРЕДИСИМО”ЕАД - гр. София), обезпечен
чрез сключен на същата дата (09.04.2020 г.) договор за предоставяне на
поръчителство (сключен между „***“ЕООД като поръчител и ИВ. М. М. като
потребител; поръчителят е заплатил на заемодателя всички дължими суми от
длъжника, встъпвайки в правата на кредитора срещу длъжника; на 23.08.2021
г. вземането е прехвърлено от „***“ЕООД на заявителя), заедно със законната
лихва върху нея от датата на подаването на заявлението по пощата
(27.07.2022 г. ) до окончателното плащане; 66.20 лева, представляваща
законна лихва за забава за периода от 08.10.2020 г. до 27.07.2022 г.; 66.40
лева, представляваща направените съдебно-деловодни разноски по частно гр.
дело №2200/2022 г. по описа на ДРС съразмерно на уважената част от
заявлението.
С обжалваното разпореждане е отказано издаването на заповед за
изпълнение за сумата от 50.91 лева, представляваща договорна лихва за
периода от 07.10.2020 г. до 15.05.2021 г. по договор за потребителски кредит
№2216540/09.04.2020г.
Настоящата инстанция изцяло споделя направените от районния съд в
обжалваното разпореждане правни изводи. Съгласно разпоредбата на чл.411,
ал.2, т.2 от ГПК, заповедният съд е длъжен служебно да извърши и проверка
дали искането не противоречи на закона и добрите нрави.
Видно от съдържанието на договора, страните са уговорили заплащането на
възнаградителна лихва в размер на 40 % годишно. Съобразно разпоредбата
на чл.240, ал.2 от ЗЗД и чл.10, ал.2 ЗЗД, лихви могат да се уговарят до размер,
определен от МС, а съгласно чл.9 от ЗЗД страните имат свобода на
договаряне, доколкото съдържанието на договора не трябва да противоречи
на повелителните норми на Закона и на добрите нрави, като именно добрите
нрави определят максималния размер, до който може да се
уговаря възнаградителна парична лихва. Уговореният лихвен процент на
възнаградителната лихва следва да компенсира заемодателя за това, че се е
лишил временно от определена своя парична сума, предоставяйки я на трето
лице /кредитополучателят/, но да не води до неоснователното му обогатяване
за сметка на насрещната страна по договора за заем, като тази преценка се
прави с оглед момента на сключване на договора и като се съобразят всички
2
относими обстоятелства.
Според приетото в трайната, установена и непротиворечива практика на
ВКС, противоречива на добрите нрави се явява уговорката
за възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната
лихва, а когато възнаградителната лихва е уговорена по обезпечено
задължение - надвишаващата двукратния размер на законната лихва,
определен с акт на МС. В процесния случай задължението по договора за
кредит не е обезпечено и договорената възнаградителна лихва надхвърля
трикратния размер на законната лихва за претендирания период. При това
изводът на районния съд, че договореното възнаграждение противоречи на
добрите нрави е правилен.
Обжалваното разпореждане не страда от визираните в жалбата пороци и
следва да се потвърди, като правилно и законосъобразно.
Разноски за настоящото производство не се следват на заявителя.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №4338 от 29.07.2022г. на ДРС по ч. гр.
д. №2200/2022г. по описа на същия съд, с което е отхвърлено заявлението на
кредитора „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ №25,
офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4 за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК против длъжника ИВ. М. М. с ЕГН
********** от гр. Д. за сумата от 50.91 лева, представляваща договорна лихва
за периода от 07.10.2020 г. до 15.05.2021 г. по договор за потребителски
кредит №2216540/09.04.2020г.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
3
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4