№ 5301
гр. София, 19.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Здравка Иванова
Членове:Наталия П. Лаловска
Яна Борисова
при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Яна Борисова Въззивно гражданско дело №
20221100504596 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 151 от 10.01.2022 г., постановено по гр.д.№ 52307 по описа на
СРС за 2021 г., „Застрахователно акционерно дружество Д.Б.Ж.И З.“ АД е осъдено да
заплати на ЗАД „Алианц България“ АД на основание чл.411 от КЗ на сума в размер на
899,73 лв., представляваща незаплатен остатък от регресно вземане за заплатено
застрахователно обезщетение по застрахователна преписка № 0300-19-777-
508113/16.09.2019 г. за ПТП, настъпило на 13.09.2019 г., в гр.Стара Загора между
автомобил „Форд Транзит“, ДК № *******, и автомобил „Мерцедес“ с рег.№ *******,
ведно със законната лихва от 08.09.2021 г. /датата на предявяване на исковата молба/
до окончателното изплащане, като искът е отхвърлен за разликата над уважения
размер до пълния предявен размер от 1626,27 лв.
Производството по настоящото дело е образувано по повод подадена въззивна
жалба от „Застрахователно акционерно дружество Д.Б.Ж.И З.“ АД против решението в
частта, в която исковата претенция е уважена. Въззивникът излага доводи за
неправилност и необоснованост на решението. Сочи и че с подадения отговор на
искова молба оспорил претендирания размер от 1626,67 лв. като несъразмерно висок в
сравнение с индивидуалните особености на случая, при които е настъпило ПТП,
година на производство на автомобила и конкретните увреждания. Твърди, че
претендираните вреди по предната част на л.а.“Форд“, модел „Транзит“ – греда между
рогове, предна броня, кора под радиатора е невъзможно да бъдат получени при ПТП,
настъпило на 13.09.2019 г. в гр.Стара Загора при осъществяване на маневра „завой на
ляво“. Моли решението да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с
което исковата претенция бъде отхвърлена. При условията на евентуалност моли
1
размерът на обезщетението да бъде намален.
Въззиваемият в законоустановения срок е депозирал писмен отговор, с който
оспорва въззивната жалба, като моли същата да бъде оставена без уважение, а
решението да бъде потвърдено.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно
и допустимо в обжалваната част. Не е допуснато и нарушение на императивни
материални норми.
Съдът намира, че решението е и правилно, като споделя мотивите, изложени от
първоинстанционния съд, поради което препраща към тях на основание чл.272 от ГПК.
За пълнота, с оглед оплакванията, изложени във въззивната жалба, следва да се
добави следното:
Предявеният иск е с правно основание чл.411 от КЗ. За да бъде уважен като
основателен, в тежест на ищеца е да докаже наличието на валидно към датата на ПТП
застрахователно правоотношение между него и увреденото лице по имуществена
застраховка "Каско", валидно застрахователно правоотношение между ответника и
причинителя на щетата по застраховка "Гражданска отговорност", настъпилото ПТП и
неговия механизъм, причинените вреди, тяхната стойност и причинно-следствената
връзка между ПТП по вина на застрахования при ответника водач и вредите.
В настоящия случай наличието на застрахователни отношения, механизмът на
ПТП, извънсъдебно частично плащане от страна на ответника на сума в размер на
10 482,83 лв., са безспорни обстоятелства между страните. Единственият спорен
въпрос, пренесен за разглеждане и във въззивното производство, е какъв е размерът на
дължимото обезщетение, претендирано въз основа настъпилата суброгация в правата
на увреденото при ПТП лице, вследствие извършено по имуществена застраховка
"Каско" плащане на застрахователно обезщетение за причинените при ПТП
имуществени вреди., т.е. какъв е обемът на вредите, или по-конкретно дали
претендираните вреди по предна част на л.а.“Форд“, модел „Транзит“ – греда между
рогове, предна броня и кора под радиатора са в причинна връзка с настъпилото ПТП,
както и дали претендираното обезщетение е съобразено с особеностите на случая.
Съобразно заключението на съдебната автотехническа експертиза, което съдът
изцяло кредитира поради неговата аргументираност, логичност и обоснованост,
уврежданията на лек автомобил „Форд“, модел „Транзит“, с изключение на греда
между рогове и дифузор радиатор ляв, се намират в причинно-следствена връзка с
настъпилото на 13.09.2019 г. ПТП. Вещото лице е приело, че в зоната на лявата част на
предна броня не се забелязват следи от удар със сила, която да доведе до увреждане на
основа предна броня /греда между рогове/, изразяващо се в огъване на същата с около
30 см. В посока радиатора на автомобила, както и увреждане на ляв дифузьор на
радиатора. Вещото лице, съобразявайки изводите си за механизъм на ПТП и вредите,
които се намират в действителност в причинно-следствена връзка с процесното ПТП, е
приело стойност, необходима за възстановяване на лекия автомобил в размер на
11387,52 лв., изчислена на база средни пазарни цени. Въззивната инстанция,
2
възприемайки заключението на вещото лице, счита, че обезщетението изцяло е
съобразено с конкретния случай по средни пазарни цени, поради което оплакването на
въззивника в тази насока е неоснователно. Неоснователно е и оплакването, че съдът не
съобразил, че претендираните вреди по предната част на л.а.“Форд“, модел „Транзит“ –
греда между рогове, предна броня, кора под радиатора е невъзможно да бъдат
получени при ПТП, настъпило на 13.09.2019 г. в гр.Стара Загора при осъществяване на
маневра „завой на ляво“. Тъкмо обратното, именно въз основа на заключението на
вещото лице, в което е прието, че тези щети не се намират в причинно-следствена
връзка с процесното ПТП и е определен размер на обезщетение, съобразен с
действително приетите за увредени от процесното ПТП детайли, съдът е достигнал до
краен извод за частична основателност на претендирания за незаплатен остатък от
застрахователно обезщетение, като в една част исковата претенция е отхвърлена.
Предвид липсата на други оплаквания, изложени във въззивната жалба и с оглед
правомощията на въззивния съд съобразно чл.269 от ГПК да провери правилността на
решението само по отношение на обжалваната част по конкретно въведените от
страната пороци, решението следва да бъде потвърдено в обжалваната част, предвид
неговата правилност.
С оглед изхода на спора, право на разноски има въззиваемият. Същият
претендира разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. /360 лв. с ДДС/,
за което е представил доказателства за заплащането им – фактура от 18.03.2022 г.
Въззивникът е направил изрично възражение за прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение. Съдът намира, че възражението е неоснователно.
Съобразно редакцията на чл.7,ал.2 от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери
на адвокатски възнаграждения, действала към момента на сключване на договора за
правна защита и съдействие, минималният размер на възнаграждение при интерес до
1000 лв. е 300 лв. Съгласно § 2а от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения за регистрираните по ЗДДС адвокати дължимият ДДС се
начислява върху възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част от
дължимото възнаграждение. Предвид това, върху минимално дължимото според
Наредбата възнаграждение следва да се прибавят и 20 % ДДС, които да се присъдят в
полза на адвоката, т.е. в настоящия случай уговореното възнаграждение от 300 лв. /с
ДДС 360 лв./ е в минимален размер, поради което в полза на въззиваемия следва да
бъдат присъдени в пълен размер поисканите разноски.
Такава мотивиран, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 151 от 10.01.2022 г., постановено по гр.д.№ 52307,
по описа на СРС за 2021 г., в обжалваната част.
ОСЪЖДА ЗАД „Д.Б.Ж.И З.“ АД, ЕИК: ******* да заплати на ЗАД „Алианц
България“ АД, ЕИК: ******* на основание чл.78,ал.1 от ГПК разноски във въззивното
производство за адвокатско възнаграждение в размер на 360 лв. с ДДС.
Решението в частта, в която искът, предявен от ЗАД „Алианц България“ АД, е
отхвърлен за разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 1626,27 лв.,
не е обжалвано, поради което е влязло в сила.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл.280,ал.3 от ГПК.
3
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4