Р Е Ш Е Н И Е
№ ..............
гр. В. Търново, 02.07.2020 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Великотърновският
районен съд, четиринадесети състав, в публично заседание на 15.06.2020 год., в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ БОБЕВ
при секретаря М. Ранкова, като разгледа докладваното от
съдия Е. Бобев АНД (НАХД) № 739 по описа
за 2020 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство
по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Съдът е
сезиран с жалба от И.Д.М. с ЕГН **********,***, против електронен фиш серия К №
2380845, издаден от ОД на МВР – В. Търново, с който за допуснато нарушение по
чл. 21, ал. 2 вр. с ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 189, ал. 4 вр. с чл. 182,
ал. 1, т. 6 от ЗДвП, му е наложено административно наказание "Глоба"
в размер на 600.00 (шестстотин) лева. Навеждат се оплаквания за нищожност и
незаконосъобразност на обжалвания електронен фиш, обосноваващи, според
жалбоподателя, неговата отмяна.
В съдебно
заседание, жалбоподателят редовно призован - се явява лично и с адв. Й.Й. от
ВТАК - редовно упълномощен. Не се представят нови доказателства и няма искания
за събиране на такива. Адв. Й. счита, че процесния ЕФ е незаконосъобразен, като
счита, че не е доказано извършването на нарушението от М., поради което моли да
бъде отменен изцяло.
Ответникът
по жалбата, редовно призован, не изпраща представител.
Съдът, след събраните по делото
доказателства и доказателствени средства поотделно и в тяхната съвкупност,
приема за установено следното:
На 10.11.2018 год., в 16.21 ч.,
на ПП I-4, км. 124+400, до автосервиз "Пежо", в посока гр. София, при ограничение от 60 км/ч за
движение извън населено място, въведено с пътен знак "В-26", с АТС
(автоматизирано техническо средство) тип мобилна система TFR1-M № 602, е
заснето движението на МПС - "Хонда Акорд Турер" с регистрационен
номер ****** със скорост от 113 км/ч (с отчетен толеранс от минус 3 км/ч.), при
което е фиксирана превишена стойност на скоростта от 53 км/ч. Въз основа на
заснетия с посоченото АТС клип № 5250, от ОД на МВР - В. Търново е издаден процесния
електронен фиш серия К № 2380845, в който се установява извършено нарушение на
чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, за което и на основание чл. 189, ал. 4, вр. с чл. 182,
ал. 1, т. 6 от ЗДвП, на жалбоподателя И.Д.М. с ЕГН ********** като собственик
на автомобила, е наложена глоба в размер на 600.00 (шестстотин) лева. Електронният
фиш е бил връчен на жалбоподателя на 12.02.2019 година (видно от приложените
към АНП писмени доказателства).
В законоустановения срок по чл.
189, ал. 5 от ЗДВП, на 19.02.2019 год. жалбоподателят е подал Декларация за
предоставяне на информация във връзка с чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, получена и
заведена в деловодството на Сектор "ПП" при ОД на МВР - В. Търново с
вх. № 127500-3470/19.02.2019 год., в която И.М. е посочил, че на дата 10.11.2018
год. в 12.00 ч. е предоставил процесното МПС за ползване на Л.В.В., родена на
25.10.19060 год. , гражданка на Украйна, притежаваща СУМПС кат. "В",
като е декларирал, че на 10.11.2018 год. (датата на нарушението) в 16.21 ч., процесното
МПС - "Хонда Акорд Турер" с регистрационен номер ******, е било във
владението на посоченото лице.
След извършена справка в Сектор
"ПП" при ОД на МВР - В. Търново било установено, че В. в периода от
01.01.2017 год. до 21.02.2019 год. няма регистрирано влизане на територията на
Република България. Поради това било образувано ДП № ЗМ-252/2019 год. по описа
на РУ - В. Търново за извършено от И.М. престъпление по чл. 313, ал. 1 от НК, а
именно че е потвърдил неистина в писмена декларация, подадена до орган на
властта - Началника на Сектор "ПП" при ОД на МВР - В. Търново, за
удостоверяване на това обстоятелство.
След приключване на разследването
с Постановление от 1401.2020 год. на ВТРП наказателното производство по делото
е било прекратено на основание чл. 24, ал. 1, т. 1, пр. 2 от НПК, като
материалите по същото са били изпратени на Сектор "ПП" при ОД на МВР
- В. Търново по компетентност за преценка ангажиране на административно
наказателната отговорност на И.М..
С молба до Директора на ОД на МВР
- В. Търново, заведена с рег. № 366000-9405 от 07.04.2020 год. И.М. е направил
искане за отмяна на процесния електронен фиш.
С писмо с рег. № 366000-10681 от
22.04.2020 год. Директора на ОД на МВР - В. Търново е уведомил М., че е
получена неговата молба, като е посочено, че с издаването на ЕФ серия К №
2380845 е изпълнено постановлението на ВТРП за преценка ангажиране
административно наказателната му отговорност. В писмото е посочено още, че
предвид горното процесния ЕФ следва да бъде заплатен в пълния му размер.
Недоволен от въпросния отговор на
Директора на ОД на МВР - В. Търново, И.М. на 30.04.2020 год. е подал жалба
срещу процесния ЕФ по реда на чл. 189 от ЗДвП пред ВТРС.
Изложената по-горе фактическа
обстановка съдът намира за установена, въз основа на приетите писмени доказателства
по делото.
От правна страна, съдът приема,
че депозираната жалба срещу електронен фиш серия К № 2380845, издаден от ОД на
МВР – В. Търново е процесуално допустима, тъй като от доказателствата по делото
се установява, че М. е узнал, че се ангажира административно-наказателната му
отговорност с процесния ЕФ от цитираното писмо на Директора на ОД на МВР - В.
Търново от 22.04.2020 година. По делото няма данни кога М. е получил посоченото
писмо, но жалбата е подаден в законоустановения 14-дневен срок от момента на
издаването на писмото - 22.04.2020 година, а именно на 30.04.2020 година (с
дата на пощенското клеймо върху плика с който е изпратена 04.05.2020 год.). и е
заведена в деловодството на 07.05.2020 година. В този смисъл и в полза на жалбоподателя
съдът приема жалбата за допустима. Разгледана по същество съдът приема, че същата е неоснователна.
Настоящия съдебен състав приема, че от формална страна
процесния електронен фиш съдържа всички изискуеми реквизити съобразно
разпоредбата на чл. 189, ал.4 от ЗДвП.
От обективна страна по
делото се установява, е осъществен състав на административно нарушение по
смисъла на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП от страна на жалбоподателя. Със жалбата се твърди, че М. не бил уведомяван нито
от ВТРП, нито от органите на МВР, че подадената от него декларация по чл. 189,
ал. 5 от ЗДвП е обявена за невалидна, което според жалбоподателя я правело
документ с правна стойност. Настоящия съдебен състав намира посочените доводи
за неоснователни. От доказателствата по делото (материалите по ДП № ЗМ-252/2019
год. по описа на РУ- В. Търново и
Постановлението на ВТРП от 14.01.2020 год. за прекратяване на наказателното
производство по това дело, се установява, че производството е прекратено не за
това, че процесната декларация не е с невярно съдържание, а поради това, че
прокурора е приел, че М. при попълването на данните в същата не е отразил
съзнателно в нея неверни факти и обстоятелства, поради което е приел липса на
субективна страна при извършването на това деяние поради формирано убеждение,
че на посочената дата и час лицето Л.В. е управлявала автомобила. От
доказателствата по ДП обаче се установява по безспорен начин, че това
обстоятелство не е вярно, тъй като на посочената дата Л.В. се е намирала извън
пределите на Република България. В този смисъл няма как В. да е управлявала
автомобила към момента на извършване на нарушението.
В съдебно заседание и в хода на съдебното следствие от
жалбоподателя и неговия процесуален представител не се навеждат и ангажират
никакви други доказателства, които да опровергават факта, че М. е управлявал
автомобила към момента на извършване на нарушението, а само се излагат доводи,
че въпросната декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП не е невалидна и се счита,
че по този начин наказващия орган неправилно е ангажирал
административно-наказателната му отговорност за конкретното нарушение. От
събраните доказателства обаче се установява безспорно, че посоченото от М. лице
- Л.В. няма как и не би могла да управлява процесния автомобил към момента на
извършване на нарушението.
При така установеното, съдът не може да приеме, че не
е изпълнено изискването на закона - собственика на МПС да посочи друго лице, на
което е предоставил собственото си МПС. Както вече бе посочено по делото не се
представят никакви доказателства в такава насока и дори не се навеждат и
подобни твърдения. Съгласно разпоредбата на чл. 188, ал. 1 от ЗДвП: "Собственикът
или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за
извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено
за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното
превозно средство.". Предвид горното настоящия съдебен състав приема, че
наказващия орган правилно е приел, че с процесния ЕФ се ангажира
административнонаказателната отговорност на И.Д.М. като собственик на
процесното МПС с което е извършено нарушението и не е посочил, че е предоставил
същото на друго лице. Това е така, тъй като от доказателствата събрани в хода
на ДП (въз основа на които наказващия орган е приел, че ЕФ е валиден),
безспорно се установява, че автомобила към момента на извършване на нарушението
не е управляван от лицето, посочено от М. в подадената от него декларация по
чл. 189, ал. 5 от ЗДвП и той не е посочил друго лице, на което да е предоставил
автомобила към този момент.
Неоснователни са и изложените от процесуалния
представител на жалбоподателя доводи в съдебно заседание за незаконосъобразност
на процесния ЕФ и нарушаване правото на защита на М. поради това, че същия не
бил уведомен по никакъв начин, че ЕФ е отчетен или преиздаден. Напротив - от
приложеното и цитирано по-горе писмо на Директора на ОД на МВР - В. Търново с
рег. № 366000-10681 от 22.04.2020 год. М. е бил уведомен, че е получена
неговата молба, както и че с издаването на ЕФ серия К № 2380845 е изпълнено
постановлението на ВТРП за преценка ангажиране административно наказателната му
отговорност. В писмото е посочено още, че предвид горното процесния ЕФ следва
да бъде заплатен в пълния му размер. По този начин М. е бил уведомен за
решението на наказващия орган и по никакъв начин не е нарушено правото му на защита.
При така установеното съдът намира, че правилно наказващия
орган е издал на основание чл. 189, ал. 4 от ЗДвП за процесното нарушение електронен
фиш на собственика на автомобила. Наказващият орган правилно е приложил
санкционната норма относима към случая, тъй като е налице превишаване на
скоростта за извън населено място с 53 км в час, т.е. в рамките, определени в
чл. 182, ал. 2, т. 6 от ЗДвП. За извършеното нарушение разпоредбата на чл. 182,
ал. 2, т. 6 от ЗДвП предвижда наказание за превишаване над 50 km/h - с глоба
600 лв., като за всеки следващи 5 km/h превишаване над 50 km/h глобата се
увеличава с 50 лева. На жалбоподателя е наложена глоба именно в този фиксиран
размер, с оглед на което не са налице
основания на нейното изменение.
По
изложените съображения съдът намира, че обжалвания електронен фиш е
законосъобразен и правилен, и като такъв следва да бъде потвърден.
Водим от
гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия К №
2380845, издаден от ОД на МВР – В. Търново, с който на И.Д.М. с ЕГН **********,***,
за извършено на 10.11.2019 год. нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, на
основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 6 от ЗДвП е наложено
административно наказание "Глоба" в размер на 600.00 (шестстотин) лева.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - гр. В. Търново по
реда на АПК, в 14 дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: