№ 3934
гр. В., 06.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 19 СЪСТАВ, в публично заседание на осми
октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Кристиана Кръстева
при участието на секретаря Теодора К. Кирякова
като разгледа докладваното от Кристиана Кръстева Гражданско дело №
20243110109153 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен от В. К. К., ЕГН **********, с адрес гр.
В., ул. „Б. П.“ № 74 срещу ЗК „Л. И.“ АД, ЕИК ***** със седалище и адрес на управление
гр. С., бул. „Ч. В.” № 51Д иск с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ, за осъждане ответника да
заплати на ищеца сумата от 6472лева, частичен иск от целият в размер 16288,33лева /след
допуснато изменение в размера на иска с протоколно определение от 13.10.2025г./, след
приспадане на платеното застрахователно обезщетение в размер на 8611,67лева и на сумата
от 100лева, заявена в частичен размер и присъдена с решение по гр.д. № 6971/2023г. по
описа на ВРС, представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди,
изразяващи се в действителната стойност на лек автомобил марка „Мерцедес C 500 4
Матик“, рег. № ****, причинени в резултат на реализирано на 20.01.2023г. ПТП на АМ
Хемус км. 355+200 в посока гр. В., по вина на водача на лек автомобил марка „Пежо
Експерт“, с рег. № *****, застрахован по договор за застраховка „гражданска отговорност на
автомобилистите“ при ответното дружество по полица № BG/22/122000913218 със срок на
действие на полицата от 29.03.2022г. до 28.03.2023г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на исковата молба - 19.07.2024г. до окончателното изплащане
на сумата.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения:
Собственик е на л.а. Мерцедес C 500 4 Матик“, рег. № ****. На 20.01.2023г., около
00:10часа, на автомагистрала Хемус на км. 355+200 в посока гр. В., възникнало ПТП, като
водачът на л. а. „Мерцедес Ц 500 4 Матик“ с рег. № ****, движейки се по посока гр. В., в
района на общ. Шумен бил блъснат отзад от л.а. „Пежо Експерт“, рег. № *****. От удара
автомобилът на ищеца се завъртял, излязъл от пътя и преминал през крайпътната канавка.За
1
възникналото ПТП били уведомени контролните органи, които след като посетили мястото
на ПТП и след изясняване на механизма на произшествието и участниците в него, съставили
Протокол за ПТП с № 1817517. За виновен водач бил посочен този на л.а. „Пежо Експерт“,
чийто л.а. бил застрахован по задължителна застраховка „ГО на автомобилистите“ при
ответното дружество, която полица била действаща към датата на ПТП. От произшествието
л.а. получил множество увреждания и не можел да се предвижва на собствен ход, поради
което и за репарирането му се наложило ищецът да ползва „пътна помощ“. Сочи, че на
20.01.2023г. застрахователят на ответника бил уведомен, в резултат на което била
образувана преписка № 0003-5000-23-000089. Бил извършен оглед на автомобила и съставен
опис на щета. На 18.04.2023г. застрахователят уведомил ищеца, че е налице тотална щета и
за да му изплати обезщетение следва да прекрати регистрацията на уредения автомобил. На
20.04.2023г. ищецът прекратил регистрацията на автомобила и представил на ответника
изисканите документи. На 02.06.2023г. получил като застрахователно обезщетение сумата от
8611,67лева, което било крайно недостатъчно да покрие щетите по л.а. С тази цел на
30.05.2023г. завел частичен иск срещу застрахователя за плащане на застрахователно
обезщетение в размер на действителните вреди. С решение по гр.д. № 6971/2023г. по описа
на ВРС, ответникът бил осъден да плати обезщетение от 100лева, частичен иск от целия в
размер на 25 хил.лева, ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба. Доколкото
получената сума не покрива действително търпяните вреди, претендира от ответното
дружество застрахователно обезщетение, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба, която претенция заявява понастоящем като частичен иск при съобразяване
размера на присъденото обезщетение по предходно воден спор пред съда и платено от
застрахователя. Искането е за уважаването й и присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който искът се
оспорва като неоснователен. Твърди, че с влязло в сила решение по гр.д. № 6971/2023г. по
описа на ВРС било установено, че размера на вземането на ищеца е 3666,33лева. Със
същото решение е присъдена и сумата от 100лева – частичен иск, която била изплатена по
изпълнително дело № 20248950401502. Така дължимото вземане на ищеца възлизало на
3566,33лева, която сума била изплатена от застрахователя с платежно нареждане на
30.08.2024г. Платежното било за сума в общ размер на 3624,39лева, от които 3566,33лева –
остатък от дължимото вземане, 50лева главница по настоящия иск и 58,06лева – лихва
върху сумта от 3566,33лева. Ето защо, с така платеното до настоящия момент
застрахователно обезщетение счита, че е изпълнил задължението си. Моли да не бъдат
присъждане разноски на ищеца, тъй като размерът на предявения иск е погасен чрез
изпълнение. Искането е за отхвърляне и присъждане на разноски.
В с.з. исковата молба и отговора се поддържа.
Съдът, след преценка на събраните по делото писмени доказателства и по
вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа страна и достигна
до следните правни изводи:
Фактическият състав на така предявения осъдителен иск е очертан от нормата на чл.
2
432 КЗ, съгласно която увреденото лице има право да иска обезщетение пряко от
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” при спазване изискванията на чл.
380 КЗ, т.е след отправяне на писмена застрахователна претенция и предоставяне на пълни и
точни данни за банкова сметка, по която да се извърши плащането. Съгласно чл. 405 КЗ
застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение при настъпване на
застрахователното събитие в уговорения срок. Срокът не може да бъде по- дълъг от 15 дни,
когато се касае за застраховка гражданска отговорност свързана с притежаването и
използването на МПС.
Следователно, за да бъде уважен искът и предвид правилата за разпределянето на
доказателствената тежест по настоящия спор, нужно е ищецът да докаже при условията на
пълно и главно доказване наличие на валидно застрахователно правоотношение по договор
«Гражданска отговорност» между собственика на увреждащия автомобил и ответника, в
срока на действие на което е настъпило твърдяното застрахователно събитие, в резултат и в
причинна връзка, с което са причинени твърдяните имуществени вреди, съответно техния
размер.
Между страните са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване фактите, че:
че между собственика на „Пежо Експерт“, с рег. № ***** и ответника е налице
валидно застрахователно правоотношение по договор за застраховка «Гражданска
отговорност», полица № BG/22/122000913218, със срок на валидност 29.03.2022г. до
28.03.2023г.;
че по време на действие на полицата на 20.01.2023г. на АМ Хемус на км. 355+200 в
посока гр. В. е настъпило застрахователно събитие с участието на застрахованото
МПС при описания в исковата молба механизъм на ПТП, в резултат на което са
нанесени щети на собствения на ищеца лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „Ц
500 4 Матик“, рег. № ****;
че на 20.01.2023 г. ищецът е уведомил застрахователя за настъпилото застрахователно
събитие, по което е образувана преписка под № 0003-5000-23-000089; че на
02.06.2023г. ответникът е изплатил като застрахователно обезщетение сумата от
8611,67лева;
че е налице тотална щета;
че с влязло в сила решение по № 6971/2023г. по описа на ВРС ответникът е осъден да
плати застрахователно обезщетение от 100лева, частичен иск от целия в размер на 25
хил. лева.
Между страните не се спори, а и видно от представените писмени доказателства, след
завеждане на настоящята претенция с платежно нареждане от 30.08.2024г. ответникът е
изплатил на ищеца както следва: 3566,33лева, остатък от дължимо вземане/ след заплащане
на 100лева по образувано изпл. дело № 20248950401502/ и 50лева - главница по настоящия
иск.
С т. 2 на ТР № 3/2016г. от 22.04.2019г. по т.д. № 3/2016г. на ОСГТК на ВКС се прие,
че решението по уважен частичен иск за парично вземане се ползва със сила на пресъдено
3
нещо относно правопораждащите факти на спорното субективно материално право при
предявен в друг исков процес иск за защита на вземане за разликата до пълния размер на
паричното вземане, произтичащо от същото право. В мотивите на соченото ТР се приема, че
при уважаване на частичния иск обективните предели на СПН обхващат основанието на
иска, индивидуализирано посредством правопораждащите факти /юридическите факти, от
които правоотношението произтича/, страните по материалното правоотношение и
съдържанието му до признатия размер на спорното субективно материално право. Поради
това, че общите правопораждащи юридически факти са едни и същи, както за частичния иск,
така и за иска за останалата част от вземането, те се ползват от последиците на СПН при
разглеждане на иска за останалата част от вземането. В случаите, когато предмет на
последващия иск за съдебна защита е разликата /остатъкът/ от вземането се касае до същото
субективно материално право, същото вземане, но в останалия незаявен с предявения преди
това частичен иск обем. По двата иска се претендира едно и също вземане, но в различен
обем, различни части. Предвид правоустановяващото и преклудиращото действие на СПН е
недопустимо в последващия исков процес за остатъка от вземането да се спори относно
основанието на вземането и правната му квалификация. След като със СПН е установено, че
правоотношението, въз основа на което се претендира непогасено парично вземане е
възникнало валидно, поради което частичният иск е уважен, то е недопустимо в последващ
исков процес за разликата до пълния размер на вземането да се пререшава въпросът дали
същото правоотношение е възникнало, нито каква е правната му квалификация.
Предвид изложеното, а и принципно страните не спорят относно фактите
пораждащите претендираното право, то следва да се приеме, че ищецът е лице, активно
легитимирано по предявения иск като собственик на увредения л.а.
От своя страна ответникът като застраховател по имуществена застраховка
гражданска отговорност на виновния водач, е пасивно легитимиран по предявения иск, тъй
като и застрахователното събитие е настъпило в срока на застрахователното покритие.
По делото са изслушани - единична САТЕ, тройна САТЕ, подписана при разногласия
на две от три вещи лица, както и повторна тройна САТЕ.
В отговор на въпроса каква е средната пазарна стойност на процесния л.а., съдът
кредитира заключението на САТЕ изготвена от експертите Л.М., Д.В. и Е.И., като
компетентно дадено и неоспорено от страните, изготвено въз основа събраните по делото
доказателства и съобразяване пазарните аналози съответни на параметрите на процесния
л.а. Според това експертно заключение действителната пазарна стойност на л.а. към датата
на ПТП е 19400лева.
Понятието „тотална щета” е легално определено в чл. 390, ал. 2 КЗ и касае хипотезата
на пълна загуба на МПС, т.е. увреждане, при което стойността на разходите за необходимия
ремонт надвишават 70% от неговата действителна стойност. Следователно, в случая е
налице „тотална щета“, защото стойността на разходите нужни за възстановяване на
автомобила съобразно експертните заключения надвишава себестойността на самото
4
имущество. Това прави извършването им икономически неизгодно и налага ограничаване на
отговорността до пазарната оценка на повреденото имущество и то след приспадане на
остатъчната стойност на запазените части /така и решение по т.д. № 469/2012г. на ВКС, ІІ
ТО/. Наличието на запазени части от автомобила и тяхната остатъчна стойност,
представлява имуществена полза за ищеца, причинена от вредоносното деяние. Тя следва да
се приспадне, защото иначе би се нарушил принципът обезщетението да доведе до
изравняване на имущественото състояние на ищеца преди увреждането, а не да го надвиши.
От изслушаните експертни заключения на единична и тройна САТЕ /514+687/ се установи,
че реализирането на пазара на части за втора употреба би донесло максимална сума на
собственика от около 600лева. Доколкото обаче така дадената стойност е хипотетична и
несигурна, при липса на твърдения за наличие на конкретни годни части от страна на
застрахователя, които да са били обект на изследване от в.л., то от стойността на автомобила
към датата на увреждането - 19400лева, следва да се приспадне сумата от 600лева, като
сигурна стойност, която би могло да се реализира от собственика на увредената до степен
„тотална щета“ вещ при реализирането й за скрап. От тази сума следва да се приспадне и
полученото вече от увредения застрахователно обезщетение от 8611,67лева, както и
последващо платените суми от 3666,33лева и 50лева. Претенцията е заявена като частична
за сумата от 6472лева и поради това следва да се уважи в цялост.
Законната лихва обаче, доколкото искът е бил заявен частичен следва да се присъди от
датата на подаване на исковата молба - 19.07.2024г. върху първоначално заявения размер на
частичния иск от 50лева, а върху увеличената част от допуснатото увеличение- 08.10.2025г.
/така решение по т.д. № 2022/2020г. на ВКС/.
По разноските:
Разноски за присъждане са поискали и двете страни.
Ищецът е представил списък по чл. 80 ГПК, съобразно който претендира 399,52лева -
платена ДТ, 1500лева - депозит на вещо лице и 1700лева платено адв. възнаграждение с
ДДС, съобразно представен договор за правна помощ от 02.10.2025г. Дължимата държавна
такса в случая е 258,88лева, като именно в този размер следва да бъде присъдена.
Направеното в евентуалност възражение за прекомерност на адв. хонорар е неоснователно,
доколкото последното е в минималния размер, предвиден в Наредба № 1 от 9.07.2004г. за
възнаграждения за адвокатска работа.
Предвид изхода на спора, разноски в общ размер от 3458,88лева следва да се поемат
от ответника.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „ЗК „Л. И.“ АД, ЕИК ***** със седалище и адрес на управление гр.
С., бул. „Ч. В.” № 51Д ДА ЗАПЛАТИ на В. К. К., ЕГН **********, с адрес гр. В., ул. „Б.
5
П.“ № 74 сумата от 6472лева, частичен иск от целия в размер 16288,33лева, представляваща
обезщетение за претърпените имуществени вреди, изразяващи се в действителната стойност
на лек автомобил марка „Мерцедес C 500 4 Матик“, рег. № ****, причинени в резултат на
реализирано на 20.01.2023г. ПТП на АМ Хемус км. 355+200 в посока гр. В., по вина на
водача на лек автомобил марка „Пежо Експерт“, с рег. № *****, застрахован по договор за
застраховка „гражданска отговорност на автомобилистите“ при ответното дружество по
полица № BG/22/122000913218 със срок на действие на полицата от 29.03.2022г. до
28.03.2023г., ведно със законната лихва, ведно със законната лихва върху главницата от
50лева, считано от датата на подаване на исковата молба- 19.07.2024г. до окончателното
погасяване на задължението, а върху увеличения размер на главницата от 6472лева, считано
от увеличението- 08.10.2025г. до окончателното погасяване на задължението, на основание
чл. 432 КЗ.
ОСЪЖДА ЗК „Л. И.“ АД, ЕИК ***** със седалище и адрес на управление гр. С., бул.
„Ч. В.” № 51Д ДА ЗАПЛАТИ на В. К. К., ЕГН **********, с адрес гр. В., ул. „Б. П.“ № 74
сумата от сумата от 3458,88лева, представляваща сторени по делото съдебно- деловодни
разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Окръжен съд В. в двуседмичен срок от
връчване препис на страните.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
6