РЕШЕНИЕ
№ 212
гр. Русе, 14.09.2023 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Русе, в
публично заседание на пети
септември през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ЙЪЛДЪЗ АГУШ |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА |
|
|
СПАС СПАСОВ |
при секретаря НАТАЛИЯ ГЕОРГИЕВА и с участието
на прокурора РАДОСЛАВ
ГРАДЕВ като разгледа
докладваното от съдия ВЪРБАНОВА КАН дело №
279 по описа за 2023 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 63в от ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.
Постъпила е касационна жалба от Н.Х.Р. ***, депозирана чрез
адвокат-пълномощник С.М. ***, против Решение № 462 от 23.06.2023 г., постановено по АНД № 617/2023 г. по описа на Районен съд - Русе, в частта, с която е потвърдено Наказателно
постановление (НП) № 22-1085-004084
от 06.02.2023 г., издадено от Началник на Сектор
„Пътна полиция“ при Областна дирекция на МВР – Русе, с което на жалбоподателя
по т. 1 за нарушение на чл. 119,
ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 179, ал. 2, във вр. с чл. 179, ал. 1,
т. 5 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в
размер на 200 (двеста) лева, по т. 2 за нарушение на чл. 123, ал. 1, т.
2, б. „а“ от ЗДвП и на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП са наложени
кумулативно административни наказания „глоба“ в размер на 100 (сто) лева и
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 5 месеца. В
жалбата са изложени основания за неправилност на решението в обжалваната му
част поради нарушение на разпоредбите на материалния закон и съществено
нарушение на съдопроизводствените правила. Претендира се съдът да отмени решението на РС - Русе в оспорената му част
и да реши делото по същество като отмени наказателното постановление в
обжалваните части. При условията на евентуалност се прави искане делото да се
върне за ново разглеждане от друг състав на районния съд. В съдебно заседание
процесуалния представител на жалбоподателя прави искане да бъде намален размера
на наказанието по т. 2 от 5 месеца на 1 месец.
Ответната страна в производството не
взема становище по жалбата.
Становището на представителя на ОП -
Русе е, че жалбата е неоснователна.
Съдът, като съобрази
изложените в жалбата касационни основания,
становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши
касационна проверка на оспорваното решение по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за
установено следното:
Касационната жалба,
като подадена от надлежна страна, в срока по чл.211, ал. 1 от АПК и отговаряща
на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от АПК, е процесуално допустима.
Разгледана по същество,
същата е неоснователна.
Касационната
инстанция напълно споделя изложените от районния съд съображения по тълкуването
и приложението на закона, към които тя препраща на основание чл. 221, ал. 2,
изр. второ от АПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН.
С касационната
жалба се оспорва възприетата от въззивната инстанция фактическа обстановка,
която обаче е правилно установена, без да са допуснати процесуални нарушения по
чл. 107 от НПК. Събраните доказателства са обсъдени и проверени в тяхната
съвкупност, както изискват чл. 107, ал. 3 и ал. 5 от НПК, като въз основа на
тях районният съд е достигнал до обосновани фактически изводи.
Изцяло се споделя заключението на въззивната
инстанция, според което
от съвкупния анализ на доказателствата по делото се установява по несъмнен
начин, че наказаното лице Н. Р. е извършил нарушенията по чл.
119, ал. 1 от ЗДвП и чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „а“ от ЗДвП, за които е
ангажирана административнонаказателната му отговорност, като се установява, че на 16.12.2022 г., около 14:01
часа, в гр. Русе, по ул. „Княз Ал. Дондуков-Корсаков в гр. Русе на кръстовището
на последната улица с бул. „Ген. Скобелев“ управлявайки собствения си автомобил
„Ауди РС Авант“ с Рег. № *** повел автомобила наляво по булеварда, докато по пътно
платно в него момент се намирало лицето Е.Е., която пресичала булеварда на
разрешена за това светлина на светофара. Жалбоподателят видял свидетелката, но
не я пропуснал да премине, като я блъснал с автомобила си. В резултат на така
настъпилото ПТП са налице данни, че при
настъпилия удар и падане Тодорова е получила контузия на лява тазобедрена става
и контузия на врата. Установява се, че жалбоподателят спрял, излязъл от колата,
разговарял с пострадалата, след което обаче няма спор по делото – Р. напуснал
местопроизшествието без да уведоми компетентната служба на МВР и без да остане
на място до пристигане на представители на МВР.
Първата съдебна инстанция е извършила
правилна оценка на събраните по делото гласни доказателства, като ги е обсъдила
както поотделно, така и в съвкупност с останалия доказателствен материал.
За да постанови частично оспореното в
настоящото производство решение РС - Русе е приел, че при съставяне на АУАН и
издаване на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и
правилно е приложен материалният закон по отношение на нарушенията по т. 1, т. 2 от НП.
Счел е, че въз основа на събраните по делото
писмени и гласни доказателства наказаното лице безспорно е осъществило от
обективна и субективна страна състава на вменените му нарушения по ЗДвП, за
които правилно са индивидуализирани и наложените му административни наказания.
Неоснователно е оплакването за
постановяване на неправилен, поради противоречие с материалния и процесуален
закон, съдебен акт в оспорената му част. Въззивният съд е установил
действителната фактическа обстановка и правилно е приложил материалния закон.
Направените от съда констатации напълно кореспондират на отразените в АУАН и
НП. Нарушенията и обстоятелствата, при които са извършени са коректно и пълно
описани в акта и НП и изцяло се подкрепят от събрания по делото доказателствен
материал. Анализирайки събраните по делото гласни доказателства, поотделно и в
съвкупност с останалия доказателствен материал, районният съд е формирал правилни
и напълно обосновани изводи за факти и обстоятелства, свързани с механизма на
настъпване на процесното пътнотранспортно произшествие, при което е изяснил
случая пълно, всеобхватно и обективно. Дал е отговор и на наведени от страна на
жалбоподателя възражения, свързани с установяване на конкретната фактическа
обстановка и съставомерността на деянието по чл. 179, ал. 2, във вр. с чл. 179, ал. 1, т. 5, от ЗДвП.
Въззивната инстанция правилно е ценила
събраните по делото доказателства, а въз основа на тази правилна преценка съдът
е достигнал и до напълно обоснования и законосъобразен извод, че по делото по
несъмнен начин са доказани описаните в АУАН и НП фактическа обстановка,
нарушението и авторството на деянието. В случая с деянието си жалбоподателят е
осъществил от обективна и субективна страна състава на административното
нарушение по чл. 179, ал. 2, във вр. с чл. 179, ал. 1, т. 5, от ЗДвП, като е
бил длъжен и е могъл преди извършване на съответната маневра да се увери, че няма
да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него,
преди него или минават покрай него и да съобрази поведението си с положението,
посоката и скоростта на другите автомобили, участници в движението към този
момент. Основателно е ангажирана отговорността му. Правилно е индивидуализирано
и наложеното му наказание.
На следващо място няма спор по делото
и че Р. е спрял, излязъл от автомобила,
възприел е падналата на земята пешеходка, която блъснал. В тази ситуация
несъмнено Р. е следвало да възприеме другия участник в ПТП именно като
пострадало лице, независимо че разговаряли и тя била заявила, че „нищо й няма“.
Безспорно не е следвало да напуска местопроизшествието, а е следвало да уведоми
компетентната служба на МВР и да остане
на място до пристигане на представители на МВР в случай на настъпило ПТП с
пострадало лице. Като не е сторил това категорично е осъществил от обективна и
субективна страна съставите на административните нарушения по чл. 123, ал. 1,
т. 2, б.„а“ от ЗДвП вр. чл. 175, ал. 1, т. 5, и по чл. 119, ал. 1 от ЗДвП вр. чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП,. Основателно е ангажирана отговорността
му за тези нарушения. Правилно са индивидуализирани и наложените му наказания,
като са отчетени като отегчаващо вината обстоятелство огромния брой нарушения
на лицето на правилата за движение по пътищата, предшествали случая, както и
извършването на нарушението в реална съвкупност с още две други нарушения по
настоящето дело.
С оглед гореизложеното
касационният съд счита, че РС - Русе е постановил правилно съдебно решение в
обжалваната му част, което следва да бъде оставено в сила в тази му част.
Мотивиран така и на
основание чл. 63в от ЗАНН, във вр. с чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд
- Русе
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 462
от 23.06.2023 г., постановено по АНД № 617/2023 г. по описа на Районен съд -
Русе,
в частта, с която е
потвърдено Наказателно постановление № 22-1085-004084 от 06.02.2023 г., издадено
от Началник на Сектор „Пътна полиция“ при Областна дирекция на МВР – Русе, с
което на Нурял Х.Р. *** по т. 1 за нарушение на чл. 119, ал. 1 от ЗДвП и на
основание чл. 179, ал. 2, във вр. с чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП
е наложено административно наказание „глоба” в размер на 200 (двеста) лева,
по т. 2 за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „а“ от ЗДвП и на
основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП са наложени кумулативно административни
наказания „глоба“ в размер на 100 (сто) лева и „лишаване от право да управлява
МПС“ за срок от 5 месеца.
В останалата му част решението като
необжалвано е влязло в сила.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.