Р Е Ш Е Н И Е
град Ловеч, 05.11.2018 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, осми състав - наказателна колегия, в открито заседание на осми октомври, две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАНКА ВУТОВА
при секретаря: ВАЛЯ ДОЧЕВА, като разгледа докладваното от съдията НАХД №947 по описа за 2018 година и за да се произнесе, съобрази:
С наказателно постановление №18-0456-000068/25.05.2018 година на И.Н.Ц. - началник на РУ на МВР Угърчин към ОД МВР Ловеч, упълномощен с 259 з -340/22.02.2018 г., е наложена на К.А.Ф., ЕГН ********** ***, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл.638, ал.5 от КЗ, имуществена санкция в размер на 800,00 лева, за това, че на 18.05.2018 година, в 13:03 часа в община Угърчин на път Трети клас №402 като водач на лек автомобил – Форд Торнео с рег. № ОВ1981 АК, държава България, при обстоятелства: управлява л.а. Форд с рег. №ОВ 1981 АК, собственост на А.Ц.Щ. ЕГН ********** от с. Г. във връзка с чието ползване МПС няма сключен и действащ договор ЗЗГО към часа на проверката, с което е извършил:
1. Лице, което не е собственик повторно управлява МПС, във връзка с чието използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка гражданска отговорност на автомобилистите, с което виновно е нарушил чл.638, ал.3 от КЗ.
Недоволен от наказателното постановление останал жалбоподателя К.А.Ф., който го обжалва в срок и излага, че НП е неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че не е категорично и безспорно установено, че е извършил посоченото нарушение виновно, като автомобила имал застраховка. Счита, че началника на РУ на МВР Угърчин не е компетентен да издава НП за нарушение на КЗ. Излага, че между описателната част на НП и квалификацията му има различия, което е недопустимо. Излага, че е нарушено правото му на защита, тъй като едва в диспозитива било посочено, че е налице повторност. Излага, че в НП липсва мястото на извършване на нарушението, поради което било налице нарушение на чл.57 от ЗАНН. В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не се явява. За него се явява адв. Ст. С. от ЛАК, който моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното НП. Излага, че от приетите и вложени като доказателства по делото писмени доказателства се установявали сочените в жалбата процесуални нарушения свързани с административно наказателното производство. Излага, че не са налице данни доверителят му да е извършил нарушение на КЗ при условията на повторност, както и че на физическо лице било наложено наказание имуществена санкция, което било недопустимо. В дадения му от съда срок е представил писмени бележки, в които е изложил подробни аргументи за отмяна на обжалваното НП.
Ответникът – РУ на МВР гр. Угърчин, редовно призовани, не изпращат представител.
От събраните по делото писмени доказателства и от показанията на свидетелите В.С.В., Я.М.М. и Н.К.П., от становището на процесуалния представител на жалбоподателят, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
На
18.05.2018 година бил съставен Акт с бл. №234230 за установяване на
административно нарушение от св. В.С.В. в присъствието на св. Я.М.М. и Н.К.П.,
срещу К.А.Ф., ЕГН ********** ***, за това, че на 18.05.2018 година, в 13:03 на
път 402 1 +
При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради което е процесуално допустима.
Съдът намира, че в случая АУАН е съставен от св. В.С.В. за когото не се спори, че изпълнява длъжността мл. а-р при РУ Угърчин. НП също е издадено от компетентно лице, в случая от И.Н.Ц. - началник на РУ на МВР Угърчин към ОД МВР Ловеч, упълномощен с 259 з -340/22.02.2018 г. От приобщените по реда на чл. 281 от НПК писмени доказателства и в частност от Заповед с №259 з -340/22.02.2018 г на Директора на ОД на МВР Ловеч, се установява, че административно - наказващия орган е определен за такъв.
Съгласно разпоредбата на чл.638, ал.3 от КЗ „Лице, което не е собственик и управлява моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, се наказва с глоба от 400 лв.”. Цитираната норма представлява сложен фактически състав, съдържащ както правилото за поведение, така и санкцията за нарушаването му. Безспорно установено по делото е, че по време на проверката жалбоподателят е управлявал процесното МПС. Безспорно установено е, че той не е негов собственик. Безспорно установено е, че за автомобила, управляван от жалбоподателя не е сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, валидна към датата на проверката, както и че МПС - то не е спряно от движение. С оглед на което правилно АНО е приел, че с деянието си жалбоподателят е извършил нарушение по чл.638, ал.3 от КЗ. АУАН е съставен в присъствието на жалбоподателя, като му е бил връчен препис от последния, което е удостоверено с неговия подпис. При издаване на наказателното постановление, обаче отговорността на водача е ангажирана в хипотеза на чл.638, ал.5 от КЗ, т.е. за извършено нарушение в условията на повторност. Съдът намира, че е налице съществено нарушение на административно производствените правила, тъй като в акта за установяване на нарушението не е отбелязано, че е налице повторност на нарушението. Още при установяването на нарушението контролният орган е имал възможност да установи това обстоятелство и да го впише в АУАН. Това обстоятелство не е описано и в обстоятелствената част на НП. Наличието на повторност е съществен елемент от състава на административното нарушение по 638, ал.3 във вр. с чл.638, ал.5 от КЗ. Непосочването на това обстоятелство в АУАН, а в последствие и в обстоятелствената част на НП води до съществено нарушение на правото на защита на Ф., което налага отмяна на процесното наказателно постановление. В случая освен, че липсва констатация за повторност в съставения акт и в обстоятелствената част на обжалваното НП, от което съдът формира извод, че обвинението не е повдигнато в условията на повторност на констатираното нарушение, не са и представени доказателства от АНО за наличието на предходно извършено нарушение. Нещо повече по делото е приобщена като доказателство справка за нарушител от която се установява, че няма данни жалбоподателят до настоящия момент да е извършвал същото нарушение за което е наказан с обжалваното НП.
Разпоредбата на чл.638, ал.3 от КЗ предвижда, че „Лице, което не е собственик и управлява моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, се наказва с глоба от 400 лв.”. А разпоредбата на чл.638, ал.5 от КЗ регламентира, че „При повторно нарушение наказанието по ал. 3 е 800 лв.”.
Видно от мотивите на акта и на наказателното постановление се сочи, като нарушител жалбоподателят Ф., който е управлявал л.а. Форд с рег. №ОВ 1981 АК, собственост на А.Ц.Щ. ЕГН ********** от с. Г. във връзка с чието ползване МПС няма сключен и действащ договор ЗЗГО към часа на проверката. Установяването на извършеното нарушение с оглед посочените фактически обстоятелства в НП са свързани с лично виновно поведение от страна на лицето, което се сочи като нарушител. При доказана вина, в този случай КЗ предвижда, че на физическо лице, се налага наказание ГЛОБА. Налагането на глоба на физическо лице е свързано с обосноваване на личната отговорност на същото при доказване от страна на административния орган на лично субективно виновно поведение при извършване на нарушението. В диспозитива, обаче на обжалваното НП е наложено наказание във форма на ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ. Административната отговорност на юридическото лице, респективно едноличен търговец за извършено нарушение се ангажира съгласно особената разпоредба на чл.83 от ЗАНН. В този случай се касае за обективна отговорност за формално извършено административно нарушение от страна на търговеца. Затова не може да се обсъжда въпроса за наличие или липса на вина, тъй като никое юридическо лица, респективно едноличен търговец не може да прояви вина в поведението си, защото това е присъщо само на физическите лица, притежаващи съответна правоспособност и дееспособност.
Въз основа на изложеното съдът приема, че е налице противоречие в фактическите обстоятелства довели до издаването на наказателното постановление и диспозитива на същото, с който е наложено административното наказание. По този начин съдът не би могъл да установи извършено ли е нарушение и от кого е извършено, с оглед на което да провери правилността и законосъобразността на наказателното постановление.
Законосъобразността на издаденото наказателно постановление е обвързана със законоустановеността на административното наказание. Грешният вид на наложената санкция, както е в конкретния случай води до незаконосъобразност на наказателното постановление, тъй като има за последица прилагане на незаконни административни санкции.
Съдът намира, че са основателни и направените от жалбоподателят и неговия процесуален представител възражения, че в НП не е конкретизирано мястото на извършване на нарушението, което съставлява нарушение на императивните изисквания въведени с нормата на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Посочването в НП, че нарушението е извършено „ в община Угърчин на път Трети клас №402” не може да се приеме за точно място на извършване на нарушението, тъй като третокласен път №402 преминава през две общини, а мястото на извършване на нарушението определя компетентността на АНО, а в последствие и на компетентния да разгледа делото съд.
С оглед на гореизложеното, съдът намира, че атакуваното Наказателно постановление е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 62, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №18-0456-000068/25.05.2018 година на И.Н.Ц. - началник на РУ на МВР Угърчин към ОД МВР Ловеч, упълномощен с 259 з -340/22.02.2018 г., с което е наложена на К.А.Ф., ЕГН ********** ***, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл.638, ал.5 от КЗ, имуществена санкция в размер на 800,00 лева, за нарушение на чл.638, ал.3 от КЗ, като незаконосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Ловешкия административен съд по реда на АПК, в 14 - дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: