Решение по дело №588/2020 на Окръжен съд - Ловеч

Р Е Ш ЕНИЕ

град Ловеч,20.11.2020 год.

ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесети ноември, две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛЯ ДАНКОВА

ЧЛЕНОВЕ: ИВАН ИВАНОВ

ИВАНИЧКА КОНСТАНТИНОВА

при секретар като разгледа докладваното от съдия ИВАНОВ в.гр.дело № 588 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид:

Постъпила е жалба от Н.Д.М., ЕГН: **********, с постоянен адрес ***, чрез адв. Б. Божидаров Д., с адрес ***, оф.4, тел. **********, с адрес на електронната поща: biser_dimov@abv.bg, срещу постановление от 27.07.2020 год. за приети за събиране разноски по изп. д.№ 198/2020 год. по описа на ЧСИ Наталия Лаловска

В жалбата се сочи ,че от фактическа страна Н.Д.М., ЕГН: ********** е осъден с Решение по гр. д. № 373/2020год. по описа на ТРС да заплати разноски по трудов спор в размер 1833 лева (хиляда осемстотин тридесет и три) лева.От това задължение Н.Д.М. е платил: 1) на 05. 03. 2020 год. 300 (триста) лева. 2) на 27.05.2020год 80 (осемдесет) лева. 3) на 27.05.2020год. 80 (осемдесет) лева. 4) на 15.07.2020год. 120 (сто и двадесет) лева.След извършените плащания остатъка от присъдената сума е 1253 лева.

Сочи се ,че на 16.07.2020 год. с изх.№ 003902/16.07.2020год. до Н.Д.М., ЕГН: ********** е изпратена покана за доброволно изпълнение на задълженията за: 1) 1533 лева присъдени разноски. 2) 20 лева задължения към НАП. 3) 171, 17 лева такси за ЧСИ 4) 201,19 лева други такси. Общо 1925,36 лева. Поканата за доброволно плащане е получена от Н.Д.М., ЕГН: ********** на 27.07.2020год.На 17.07.2020год. „РАЙФАЙЗЕНБАНК БЪЛГАРИЯ" ЕАД е изплатила на ЧСИ Ивелина Лаловска от сметка на Н. Митев BG 68 RZBB 91551007 3648 97 сумата 1925,36 лева с основание: 20209030400198-цялостно. (това е номера на изп. д.).

На 27.07.2020 год. с постановление на ЧСИ са приети разноски по изпълнението в общ размер: 1) 218,40 лева авансови такси; 2) 219,47 лева Пропорционална такса за вземането по Решение по гр. д. № 373/2020год. по описа на ТРС - при приет материален интерес 2036,16 лева. 3) 12,00 лева пропорционална такса за 20 лева задължения към НАП. 4) 503,16 лева Адвокатско възнаграждение за образуване и водене на изпълнителното дело.

Счита,че така изложената фактическа обстановка води до правни последици за незаконосъобразност,като Постановление от 27.07.2020год. за приетите по делото разноски е неправилно и поради което подлежи на отмяна.Относно неправилността приема,че е налична тъй като ЧСИ не е предоставила възможност на длъжника в срока по чл.428, ал.1 от ГПК след получаване на поканата за доброволно изпълнение (ПДИ) да възрази за направеното частично плащане.

Също така счита,че ЧСИ не е предоставила възможност на длъжника да плати в срока за доброволно изпълнение, като преди този срок да изтече е отправила нареждане до „РАЙФАЙЗЕНБАНК БЪЛГАРИЯ" ЕАД да й бъде изплатена от запорираната сметка на длъжника BG 68 RZBB 91551007 3648 97 сумата 1925,36 лева с основание: 20209030400198 - цялостно. ЧСИ е започнала и фактически приключила действията за събиране на вземането по изп. д. 20209030400198 на 17.07.2020 год. - датата на изпращане на ПДИ. Длъжника не е могъл нито да представи бележките за извършените банкови преводи, нито е могъл да доплати в срока по чл.428, ал.1 от ГПК. сега трябва да плати разноски върху завишена главница, за действия които са излишни.

Видно,според процесуалния представител от постановлението за разноски, ЧСИ е извършила пълно проучване на имущественото състояния на длъжника, но не е съобразила резултатите от проучването.

Изказва предположение,че напълно възможно ЧСИ да е таксувала проучване имуществото на длъжника, да е изискала в тази връзка данни от трети лица (банки, НАП, КАТ и т.н.), но изобщо да не дочакала постъпването им, като е пристъпила към действия без реално да е проучила имуществото на длъжника, Този процесуален порок обяснява излишно предприетите от ЧСИ действия по делото.

Според него проучването на имуществото и извършеното на 17.07.2020год. пълно плащане сочи, че наличността по банковата му сметка е напълно достатъчна по размер за да покрие всички вземания по делото. Въпреки това ЧСИ е извършила още два запора и е наложила възбрана върху поземлен имот. Тези изпълнителни действия не са необходими и длъжника не следва да дължи разноските по тях, а именно:

72 лева по т.9 от ТТР към ЗЧСИ - такса за наложени четири запора, въпреки че съобразно резултатите от проучването е необходим само един, а реално са наложени три: върху МПС, трудово възнаграждение и банкова сметка. ***ние не са необходими, защото ЧСИ предварително е проучила състоянието на длъжника и е установила, че наличността по банковата му сметка е достатъчна за пълно удовлетворяване на взискателя . Въпреки това е незаконосъобразно ,според пълномощника ЧСИ наложила още два, а е таксувала общо четири.

18 лева по т.10 от ТТР към ЗЧСИ - такса за вписване на възбрана, която не е необходима за удовлетворяване на взискателя. Счита,че разходите по нея не следва да се поставят в тежест на длъжника. Мотивира се с това,че още при извършената проверка на имущественото положение на длъжника ЧСИ е установила, че длъжника работи на трудов договор в размер над секвестируемия, а наложения запор върху банкова сметка ***, напълно достатъчна да обезпечи вземанията. Налагането на възбрана върху недвижимия му имот при това положение е действие, което единствено трупа разноски по ТТЗЧСИ и излишно утежнява патримониума на длъжника и счита,че длъжника не следва да плаща и ДТ за вдигане на тази възбрана. Длъжника не следва да бъде задължен и за допълнителните такси по възбраната - определени и приети от ЧСИ по т.31 от Тарифата в обжалваното Постановление.

2.2. Постановление от 27.07.2020год. е неправилно и незаконосъобразно,според пълномощника и относно приетото за плащане адвокатско възнаграждение в размер пет пъти над посочения в чл.10, т.2 от НАРЕДБА № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските Възнаграждения: (изм, -ДВ бр 28 от 2014 г;изм., бр. 7 от 2019 г;изн.. бр. 68 от 2020 г.)! „за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания до 1000 лв. - 200 лв., и за вземания над 1000 лв. -1/2 от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 2 - 7", т. е. нормативния размер на възнаграждението е 107, 59 ( сто и седем) лева и 59 ст. ЧСИ е приела разноски за адвокатско възнаграждение в размер 503,16 лева. При това за извършено само едно процесуално действие на взискателя - представяне на молбата за образуване на делото с приложения и липса на доказателства за други действия.

Посочва,че възнаграждението за образуване на изпълнително дело, според чл.10, т.1 от Наредбата, според приложимата Редакция ДВ, бр. 45 от 15.05.2020 г. е 100 лева.При определяне размера на адвокатското възнаграждение в случая се прилага Решение № 13062 от 03.10.2019 г. на ВАС по а. д. № 3586 / 2016 г. с което са отменени предходни редакции на чл.10 и чл.7 от Наредбата, предвиждащи значително по-високи размери на възнагражденията ( приблизително 200 лева за образуване и 200 лева за водене на действия ). Счита ,че действащите към момента на извършване на разхода и представяне на искането и доказателствата разпоредби са според Редакция ДВ, бр. 45 от 15.05.2020 г.

Неправилно е определена,според него, и пропорционалната такса по т. 26, б. "В" от ТТР към ЗЧСИ в размер 219,47 лева върху вземане в размер 2 036,16 лева. Дължимата по делото сума е 1253 лева, пропорционалната такса върху нея е 144,29 лева с включен ДДС.

Също счита и че неправилно е определена пропорционалната такса по т. 26, б. "В" от ТТР към ЗЧСИ в размер 12 лева върху вземане в размер 20 лева в полза на НАП. Това вземане е погасено с Разпореждане № С200011-035-0263695/06.07.2020год. на ТД-НАП-ВТ, офис Ловеч, а е платено към края на юни 2020г.

Моли също така да се вземе предвид,че при определяне на дължимите от длъжника разноски следва да се има предвид и практиката на ВКС, обективирана в Решение № 251/04.09.2012 г. по гр. д.№ 517/2011 г. на IV г. о. и др., съгласно която ако взискателят е поискал и съдебният изпълнител е извършил изпълнителни действия, които не са необходими с оглед размера на търсената сума и интереса на взискателя от бързо удовлетворяване, както и ако някои от поисканите от взискателя изпълнителни действия още не са извършени, длъжникът не отговаря за таксите и разноските по същите.

При тези съображения приема,че дължими разноски по изп. д.№ 198/2020 год. по описа на ЧСИ Наталия Лаловска, в тежест на длъжника Н.Д.М., ЕГН: **********, както следват:

24 лева за образуване на делото

60 лева за ПДИ

24 лева за връчване на ПДИ

18 лева за запор върху сметка на Н. Митев BG 68 RZBB 91551007 3648 97, разкрита при „РАЙФАЙЗЕНБАНК БЪЛГАРИЯ" ЕАД.

144, 29 лева пропорционална такса по т.26, б. "В" от ТТР към ЗЧСИ 100 лева адвокатско възнаграждение.

Всичко 377,88 лева.

Излага съображения,че посочените суми се извеждат пряко от нормативните актове. Лихви не са присъждани и не са приети от ЧСИ, поради което не намираат за необходимо назначаването на съдебно-икономическа експертиза, която да извърши повторно тези сметки, но ако съда намира това за необходимо, то моли съда, да определи депозит и срок за внасянето му.

При изложената правна и фактическа обстановка счита,че е налице основание за процесната жалба с която моли съдът на основание чл. 435, ал.2, т.7 от ГПК да реши въпроса по същество, като измени Постановление от 27.07.2020 год. за приети разноски по изп. д.№ 198/2020 год. по описа на ЧСИ Наталия Лаловска относно:

-определената в размер 72 лева такса по т.9 от ТТР към ЗЧСИ до размер 18 лева -за наложения запор върху банкова сметка *** Н. Митев BG 68 RZBB 91551007 3648 97, разкрита при „РАЙФАЙЗЕНБАНК БЪЛГАРИЯ" ЕАД;

-определената такса по т. 26, б. "В" от ТТР към ЗЧСИ в размер 219,47 лева, до размер 144,29 лева.

Също така да отмени Постановление от 27.07.2020 год. за приети разноски по изп, д.№ 198/2020 год. по описа на ЧСИ Наталия Лаловска относно:

-определената в размер 12 лева по т.26, б. "В" от ТТР към ЗЧСИ - пропорционална такса за събиране вземане на НАП в размер 20 лева;

-определената в размер 18 лева по т.Ю от ТТР към ЗЧСИ - такса за налагане на възбрана;

-определената в размер 15 лева по т.31 от ТТР към ЗЧСИ - такса за вписване на възбрана;

-определената в размер 3,20 лева по т.31 от ТТР към ЗЧСИ - такса БНБ и банкови комисиони по възбрана;

-определената в размер 2,20 лева по т.31 от ТТР към ЗЧСИ - такса за копие НА и банкови комисиони.

Както и да намали приетия размер на разноски за адвокатско възнаграждение в размер 503,16 лева, на 100 лева - за образуване на изпълнителното дело, съгласно чл.Ю, т.1 от Наредба № 1 (Редакция към ДВ, бр. 45 от 15.05.2020 г.:), като:

В останалата част моли съдът да остави в сила Постановление от 27.07.2020 год. за приети разноски по изп. д.№ 198/2020 год. по описа на ЧСИ Наталия Лаловска в останалата част.

Също така моли съдът, да осъди взискателя „ВиК Стенето", ЕИК: *********, с адрес в гр. Троян, ул. „Христо Ботев" № 213 да заплати направените разноски в настоящото производство: 48 лв. ДТ по ЗЧСИ, 25 ДТ за разглеждане на жалбата от съда и адвокатско възнаграждение в размер 200 (двеста) лева, съобразно чл. 10, т.5 от НАРЕДБА № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (нова - ДВ, бр. 84 от 2016 г.) Редакция към ДВ, бр. 84 от 25.10.2016 г.

Към жалбата прилага договор за правна помощ и съдействие, препис за взискателя, бележки за извършени плащания към взискателя, Разпореждане НАП. Копие от нареждане за плащане на запор.

Постъпили са и писмени възражения от „В и К Стенето" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. Троян 5600, община Троян, област Ловеч, ул. Хр. Ботев № 213 (,Дружеството" или „Взискател"),чрез пълномощника адв. Никола Минчев, от САК, със служебен адрес и съдебен адрес:***) 932 11 00

Във възражението се излага,че на 11.09.2020 г. им бил връчен препис от жалба („Жалба"), подадена от Н.Д. Митев, ЕГН ********** (,Длъжник") по изпълнително дело № 20209030400198 по описа на ЧСИ Ивилина Лаловска срещу Постановление от 12.08.2020 г. за разноските по изпълнителното дело („Постановление").

Сочат,че в рамките на срока по чл. 436, ал. 2 от ГПК представяме нашите писмени възражения по Жалбата. Считат, че същата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена, а Постановлението - потвърдено. Излагат следните аргументи :

1. По Първоначално Постановление за разноските от 27.07.2020 г.,сочат,че с постановление от 27.07.2020 г. съдебният изпълнител е приел за събиране следните такси и разноски:

1.Авансови такси в размер на 218,40 лева (с ДДС, посочените в Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ суми не включват ДДС, „Тарифата"), от които:

24 лева - по т. 1 от Тарифата - за образуване на изпълнително дело;

60 лева - по т. 2 от Тарифата - за цялостно проучване имущественото състояние на Длъжника;

24 лева - по т. 5 от Тарифата - за изготвяне и връчване на покана за доброволно изпълнение;

72 лева - по т. 9 от Тарифата - за налагане на 4 броя запори - два на банкови сметки, един на трудово възнаграждение и един на МПС;

18 лева - по т. 10 от Тарифата за вписване на възбрана;

15 лева - по т. 31 от Тарифата — допълнителни разноски за държавна такса за вписване на възбрана;

3,20 лева - по т. 31 от Тарифата - допълнителни разноски за извършване на справка в БНБ за банковите сметки на Длъжника;

2,20 лева - по т. 31 от Тарифата — допълнителни разноски за снабдяване с препис от нотариален акт за недвижим имот, върху който да бъде наложена възбрана;

2.пропорционални такси от 219,47 лева с ДДС, съобразно т. 26, б. „в" от Тарифата — при материален интерес от 2 036,16 лева (заявен за събиране дълг от 1533 лева и адвокатско възнаграждение от 503,16 лева);

3.пропорционални такси от 12 лева с ДДС, съобразно т. 26, б. „а" от Тарифата - за събиране на дълг на Длъжника към НАП при материален интерес от 20 лева; и

4.адвокатско възнаграждение в размер на 503,16 лева, с ДДС, за представителство по изпълнителното дело.

2. С изменение по реда на чл. 248 от ГПК с Постановление от 12.08.2020 г.по реда на чл. 248 от ГПК, постановлението от 27.07.2020 г. е изменено от съдебния изпълнител, като с обжалваното Постановление от 12.08.2020 г. разноските са изменени както следва:

1. Авансовите такси са намалени от 218,40 лева на 165,20 лева, поради отпадане на следните разноски, действията по които са приети за несъразмерни и ненеобходими:

18 лева - по т. 9 от Тарифата - за налагане на запор на МПС;

18 лева - по т. 10 от Тарифата - за вписване на възбрана;

15 лева - по т. 31 от Тарифата — допълнителни разноски за държавна такса за вписване на възбрана;

2,20 лева - по т. 31 от Тарифата допълнителни разноски за снабдяване с препис от нотариален акт за недвижим имот, върху който да бъде наложена възбрана;

В останалата част авансовите такси са непроменени.адвокатското възнаграждение за представителство по изпълнителното дело е намалено от 503,16 лева на 378,22 лева с ДДС.

пропорционални такси са намалени от 219,47 лева с ДДС на 192,12 лева с ДДС

— съобразно т. 26, б. „в" от Тарифата - при материален интерес от 1 751,22 лева (непогасен към датата на образуване на изпълнителното дело дълг от 1373 лева и намалено адвокатско възнаграждение от 378,22 лева).

4. остават непроменени пропорционалните такси от 12 лева с ДДС, съобразно т. 26, б. „а" от Тарифата - за събиране на дълг на Длъжника към НАП при материален интерес от 20 лева.

3. По исканото с Жалбата допълнително намаление моми съдът да вземе предвид,че с настоящата жалба длъжникът желае приетите разноските да бъдат допълнително редуцирани със следните размери:

1. От авансовите такси:

по т. 9 от Тарифата - с още 36 лева, представляващи разноски за запори върху втора банкова сметка ***, които според Длъжника не били необходими.

3,20 лева - по т. 31 от Тарифата — допълнителните разноски за извършване на справка в БНБ за банковите сметки на Длъжника;

Останалите части от авансовите такси, които Длъжникът оспорва, са вече редуцирани с обжалваното Постановление, поради което няма да ги коментираме;

адвокатското възнаграждение за представителство по изпълнителното дело да бъде намалено до сумата от 100 лева.

пропорционалната такса по т. 26, б. „в" от Тарифата да бъде намалена до сумата от 144,29 лева.

пропорционалната такса от 12 лева с ДДС, съобразно т. 26, б. „а" от Тарифата -за събиране на дълг на Длъжника към НАП при материален интерес от 20 лева да бъде отменена.

Счита тези искания за неоснователни.Досежно авансовите такси приема,че очевидно длъжникът счита, че справката в БНБ за наличните банкови сметки на Длъжника, както и налагането на запори върху трудовото възнаграждение и втора банкова сметка ***ълнителното производство,което според него не е обосновано.Счита,че извършването на справка в БНБ е изцяло в интерес на Длъжника във връзка с намаляване на разноските по изпълнението. Към настоящия момент, броят на лицензираните от БНБ кредитни институции и действащите чрез клон чуждестранни кредитни институции е повече от 20. Справката в БНБ позволява чрез направата на разхода от 3,20 лева (включващ ДТ към БНБ и такса за банковия превод) да бъде избегнато изпращането на запорни съобщения (всяко за 18 лева) към всяка една отделна банка, което неминуемо ще оскъпи процеса. Напротив, чрез получаване на актуална информация разноските се намаляват, а това е в интерес на Длъжника (по аргумент от т. 34 от Тарифата). С оглед на това, приемат,че възражението, че разхода от 3,20 лева не следва да бъде приет за събиране, е изцяло неоснователно.

Също така приема,че изцяло необходими се явяват и изпълнителните действия по налагане на запори и върху втората банкова сметка ***ждение. При получаването на информация за наличните банкови сметки на Длъжника, съдебният изпълнител, както и Взискателят не разполагат с информация за наличностите по съответните банкови сметки, така че да преценят в каква последователност да бъдат предприети изпълнителните действия по съответните сметки. Избирането на една сметка пред друга би било изцяло на случаен принцип, което в крайна сметка може да осуети ефективното изпълнение, тъй като ще даде време на Длъжника да се разпореди с наличното имущество. Аналогично е положението и със запора върху трудовото възнаграждение.

Акцентира и върху поведението на Длъжника преди образуване на изпълнителното дело.Конкретизира,че съдебният спор между Взискателя и Длъжника е приключил с Определение на ВКС № 809 от 22.11.2019 г. по гр.д. № 1916/2019 г. Това значи, че задължението на Длъжника е възникнало на 22.11.2019 г. Преди предприемане на изпълнителните действия, Длъжникът е бил канен да заплати доброволно сумата (без Дружеството да е длъжно да предприема такива действия).

Посочва като доказателство № 1 Писмо по електронната поща от процесуалния представител на ВиК Стенето до процесуалния представител на Н. Митев от 13.01.2020 г.;

Доказателство № 2 Писмо по електронната поща от процесуалния представител на ВиК Стенето до процесуалния представител на Н. Митев от 18.02.2020 г.;

Доказателство № 3 Писмо по електронната поща от процесуалния представител на Н. Митев до процесуалния представител на ВиК Стенето от 18.02.2020 г.;

Доказателство № 4 Писмо по електронната поща от процесуалния представител на ВиК Стенето до процесуалния представител на Н. Митев от 18.02.2020 г.;

Доказателство № 5 Писмо по електронната поща от процесуалния представител на ВиК Стенето до процесуалния представител на Н. Митев от 28.02.2020 г.;

Доказателство № 6 Писмо по електронната поща от процесуалния представител на Н. Митев до процесуалния представител на ВиК Стенето от 05.03.2020 г.;

Доказателство № 7 Писмо по електронната поща от процесуалния представител на ВиК Стенето до процесуалния представител на Н. Митев от 05.03.2020 r.;

Доказателство № 8 Писмо по електронната поща от процесуалния представител на Н. Митев до процесуалния представител на ВиК Стенето от 05.03.2020 г.;

Доказателство № 9 Писмо по електронната поща от процесуалния представител на ВиК Стенето до процесуалния представител на Н. Митев от 06.03.2020 г.;

Доказателство № 10 Писмо по електронната поща от процесуалния представител на ВиК Стенето до процесуалния представител на Н. Митев от 06.03.2020 г.;

Приема,че от представената кореспонденция е видно, че въпреки настойчивите покани на Взискателя, Длъжникът е заплатил сумата от 300 лева на дата 05.03.2020 г. Посочената сума представлява едва една шеста от целия дълг по изпълнителния лист, а освен това е платена дори след срока, който самият Длъжник си е поставил. Видно от кореспонденцията, заявено е, че Длъжникът ще направи плащане на 25.02.2020 г., а плащането идва едва на 05.03.2020 г. Също така, следва да се отбележи, че Взискателят не е длъжен да приема изпълнение на части, като Длъжникът дори не е отправял молба за разсрочване на задължението.

Приема,че това поведение на Длъжника, а и последващото му такова, изразяващо се в плащане на малки суми на части, изобщо не предполага, че запор върху една банкова сметка *** дълг по изпълнителното дело. Напротив,според него по-скоро свидетелства за липсата на достатъчно средства, което прави предприемането на трите изпълнителни действия (2 запора на банкови сметки и 1 запор на трудово възнаграждение) напълно резонни. Друг е въпросът, че в крайна сметка се оказва, че Длъжникът има достатъчно активи, което само прави поведението му преди започване на изпълнителното дело крайно недобросъвестно. Не на последно място, в писмената кореспонденция, Длъжникът е уведомен от Взискателя (отново без това да е задължително), че започването на изпълнителни действия неминуемо ще увеличи разходите за Длъжника.

Не на последно място, счита за необходимо да отбележи, че авансовите такси по обжалваното Постановление категорично не противоречат и на заложените максимуми в разпоредбата на чл. 73а от ГПК. Дори напротив, сумата от 165,20 лева представлява около 25% от настоящия размер на минималната работна заплата, което съгласно чл. 73а от ГПК е приемлив размер дори когато дългът възлиза на 10% от минималната работна заплата (чл. 73а, ал. 1, т. 1 от ГПК), а какво остава за настоящия случай когато дългът надхвърля двукратния размер на минималната работна заплата.

В т.З.Б) относно адвокатското възнаграждение сочи,че размерът от 378,22 лева, с ДДС е разумен, макар и по аргументи, различни от изложените в обжалваното Постановление.

Конкретизира,че Съгласно чл. 10 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (в редакцията към датата на образуване на делото и към заплащането на адвокатски хонорар, „Наредбата") за процесуално представителство, защита и съдействие на страната по изпълнително дело възнаграждението е:1.за образуване на изпълнително дело - 100 лв.;2.за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания над 1 000 лв. - 1/2 от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 2-7 от Наредбата.

Счита за еобходимо да се отбележи, че по настоящото изпълнително дело работата на процесуалния представител не се изчерпва с подписване на молба за образуване на изпълнителното дело. Напротив, депозирани са и последващи молби, водена е значителна комуникация, както по електронен път, така и по телефон със съдебния изпълнител (включително по обсъждане на резултатите от направената имуществена проверка на Длъжника). Поради това, възнаграждението не следва да се ограничава до чл. 10, т. 1 от Наредбата, а следва да се включва и такова по чл. 10, т. 2 във връзка с чл. 7, ал. 2 от Наредбата.

Счита,че в настоящия случай, действителният размер на задължението на Длъжника към датата на образуване на делото е 1 373 лева. Сумата по изпълнителния лист е 1 833 лева, като 300 лева са преведени на 05.03.2020 г. (признати от Взискателят в молбата за образуване) и още 160 лева са преведени на 28.05.2020 (неотчетени при подаването на молбата за образуване). Така, към датата на образуването на изпълнителното дело - 11.06.2020 г., дългът е бил в размер на 1 373 лева.

Актуалната към онзи момент редакция на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата сочи,според него, че при интерес от 1000 до 5000 лв. се дължи възнаграждение от 200 лева плюс 6% за горницата над 1000 лева. Горницата над 1000 лева се явява 373 лева, като 6% от 373 лева е равно на 22,38 лева. Следователно възнаграждението съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата възлиза на 222,38 лева. На основание чл. 10, т. 2, това следва да бъде редуцирано наполовина. Така сумата възлиза на 111,19 лева.

По този начин възнаграждението по делото възлиза на 100 лева за образуване и още 111,19 лева за процесуално представителност. Общо, сумата е 211,19 лева. Следва да се има предвид, че това е сума без ДДС (по аргумент от § 2а. от Допълнителните разпоредби на Наредбата). С начислен ДДС (видно от представените доказателства, процесуалният представител на Взискателя е регистриран по ЗДДС), сумата възлиза 253,43 лева.Приема,че тази сума обаче представлява единствено минимум, под който не може да бъде намалено възнаграждението. Горницата от минимума от 253,43 лева с ДДС до 378,22 лева с ДДС, в никакъв случай не е неразумен. Като аналог може да се вземе минималната часова ставка по Наредбата (чл. 6, т. 12) от 60 лева. С ДДС тя възлиза на 72 лева на час. Тази калкулация показва, че за да достигне сумата от 253,43 лева с ДДС процесуалния представител би работил 3 часа и половина, а до сумата от 378,22 лева около 5 часа и 15 минути. Работата на процесуалния представител на Взискателя по настоящото дело със сигурност е достигнала посочените времеви параметри, което идва да покаже, че завишеният размер на адвокатско възнаграждение от 253,43 лева с ДДС (както е минимума по наредбата) до 378,22 лева с ДДС (както е по обжалваното Постановление), е оправдан. 3.B) по пропорционалната такса no m. 26,

Счита също така,че не е ясно как Длъжникът е стигнал до сумата от 144,29 лева в своята Жалба, но тази сума не е правилно калкулирана.Аргументира се с това,че към датата на образуването на изпълнителното дело - 11.06.2020 г., дългът е бил в размер на 1 373 лева. Като към него се добави приетото адвокатско възнаграждение от 378,22 лева с ДДС, сумата възлиза на 1 751,22,лв., както е и по обжалваното Постановление.

Предвид на това счита, че сумата на пропорционалната такса по т. 26, б. „в" от Тарифата, посочена от съдебния изпълнител в обжалваното Постановление, е изцяло в съответствие с Тарифата.

Акцентира и на това, че в чл. 26 от Тарифата за таксите е посочено, че за изпълнение на парично вземане се събира такса върху събраната сума по описания начин съобразно интереса, т.е. не само върху главницата по изпълнителния лист. Мотивира се с това,че както е посочил законодателя такса се следва върху събраната сума, поради което правилно в нея са включени и разноските по изпълнението (така и Решение № 3309 от 3.06.2020 г. на СГС по е. гр. д. № 4484/2020 г.). Чл. 26, т. 4 изрично посочва кои разноски по изпълнението не се включват в размера на паричното вземане за целите на изчисление на пропорционалната такса. Такива са само авансовите такси. По аргумент от противното обаче, другите разноски, включително адвокатско възнаграждение, следва да бъдат включени за целите на изчисление на пропорционалната такса, както правилно е направено и в обжалваното Постановление.

В З.Г) По отношение на пропорционалната такса досежно дълга към НАП се солидаризира с ЧСИ,като сочи,че както е посочила и тя в обжалваното Постановление, от доказателствения материал по делото е видно, че дългът към НАП е погасен едва след образуване на изпълнителното дело и служебното присъединяване на НАП като кредитор, поради което включването на непогасената към НАП сума за ефективно събиране по делото е изцяло законосъобразно действия. Съответно, законосъобразно се явява и начисляването на пропорционална такса върху тази сума.

В т.4.досежно разноските, претендирани от Длъжника с Жалбата,счита,че с оглед неоснователността на Жалбата, на Длъжника не следва да бъдат присъждани и разноски.

Приема и че, независимо от това, обаче, дори и при евентуална основателност на Жалбата, Взискателят не следва да бъде осъждан за заплаща разноски за производството. Отговорността за разноски се понася от страната, срещу която е постановен акт, спрямо която тя е санкция за неоснователно предизвикан спор. В случая, производството е по повод жалба срещу действия на съдебния изпълнител, като Взискателят (ответник по Жалбата) не е дал повод за съдебното производство със свое поведение или действие. Приема,че това е така, защото предмет на съдебен контрол е процесуалната законосъобразност на действията и актовете на органа по принудително изпълнение. В този случай Взискателят не може да носи отговорност за разноските по обжалване на евентуалното незаконосъобразно действие на съдебния изпълнител.

При горните съображения , моли съдът, да остави жалбата на Н.Д. Митев, ЕГН ********** срещу Постановление от 12.08.2020 г. за разноските по изпълнително дело № 20209030400198 по описа на ЧСИ Ивилина Лаловска без уважение и да потвърди Постановлението като правилно и законосъобразно.

Моли да им бъдат присъдени и сторените в настоящото производство разноски.

Като доказателства представя и молят да бъдат приети следните писмени доказателства:

Доказателство № 1 Писмо по електронната поща от процесуалния представител на ВиК Стенето до процесуалния представител на Н. Митев от 13.01.2020 г.;

Доказателство № 4 Писмо по електронната поща от процесуалния представител на ВиК

Стенето до процесуалния представител на Н. Митев от 18.02.2020 г.;

Доказателство № 7 Писмо по електронната поща от процесуалния представител на ВиК Стенето до процесуалния представител на Н. Митев от 05.03.2020 г.;

Доказателство № 9 Писмо по електронната поща от процесуалния представител на ВиК Стенето до процесуалния представител на Н. Митев от 06.03.2020г.

Постъпили са и мотиви от Ивилина Лаловска - ЧСИ per. № 903 по жалба с вх. № 007995/01.09.2020п, подадена от длъжника Н.Д.М., ЕГН ********** , със съдебен адрес ***, оф.4, срещу действия на ЧСИ Ивилина Лаловска, per. № 903, по изпълнително дело №20209030400198/2020 г.

В мотивите си ЧСИ сочи,че по молба с вх. № 005939/11.06.2020г. на взискателя ВИК СТЕНЕТО ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: община ТРОЯН, гр. Троян, ул.Христо Ботев №213, ПК: 5600 /л.1-2/ и въз основа на Изпълнителен лист, издаден на 06.01.2020 г. по гражданско дело № 373/2018 г. на РАЙОНЕН СЪД - ГР. ТРОЯН, гражданска колегия, 1 състав /л.З./, в кантората на ЧСИ Ивилина Лаловска, per. № 903, адрес - гр. Ловеч, ул. "Търговска" №21, вх."А", ет.1, (Барокови къщи), е образувано изпълнително дело № 20209030400198/2020 г. срещу длъжника , с постоянен адрес:*** и съдебен адрес ***, оф.4, за част от сумата по изпълнителния лист, а именно за сумата: 1533.00 лева - присъдени разноски, както и разноските по изпълнението.

С молбата за образуване на изпълнително дело взискателят е възложил на частния съдебен изпълнител на основание чл. 18 от Закона за частните съдебни изпълнители да проучи имущественото състояние на длъжника, да прави справки, да набавя документи, както и да определи способа на изпълнение.Сочи и че,е направено е изрично признание, за частично погасяване на задължението в размер на 300 лева, поради което се претендира събиране на непогасения остатък от 1533 лева.

С разпореждане от 11.06.2020г. /л.57./ е образувано изпълнителното дело, разпоредено е да се изпрати съобщение по чл. 191 от ДОПК до НАП, да се направят справки за имущественото състояние на длъжника, да бъде изпратена покана за доброволно изпълнение,На осн. чл.458 от ГПК Държавата е присъединена като взискател по делото за задълженията, удостоверени в Удостоверение по чл.191 от ДОПК с изх. № 110372002058025/16.06.2020г. (л.30-31).Пояснява,че покана за доброволно изпълнение с изх. № 003902/16.07.2020г. до длъжника Н.Д.М., ЕГН ********** , ведно с уведомление за наложените обезпечителни мерки и присъединяването на Държавата като взискател по делото, е връчена лично на 27.07.2020г. /л.80-81./

Сочи също така,че едновременно с поканата за доброволно изпълнение (ПДИ с изх,№ 003902/16.07.2020г.), са наложени:

- запор на трудовото възнаграждение, получавано от „Доверие - грижа" ЕАД, ЕИК ********* (запорно съобщение с изх. № 003903/16.07.2020; л. 58);

- запор на МПС Киа Карнивал (запорно съобщение с изх. № 003904/16.07.2020г; л. 59);

- запор на вземанията по банкови сметки в ПИБ (запорно съобщение с изх. № 003905/16.07.2020г.; л. 61) и Райфайзенбанк България ЕАД (запорно съобщение с изх. № 003906/16.07.2020г.;л. 63);

- възбрана върху недвижим имот, находящ се в с. Патрешко, общ.Троян (възбрана с изх. № 3907/16.07.2020г.; л. 65);

Мотивира се,че налагането на обезпечителните мерки спрямо длъжника е извършено след отпадане на законовата забрана, установена с чл.5 ал.2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020г. и за преодоляване на последиците (загл. Доп. - ДВ, бр. 44 от 2020г., в сила от 14.05.2020г.)

Посочва,че на осн. чл.508 ал.1 и ал.2 от ГПК са получени отговори от третите задължени лица Банки:

- от ПИБ (л.73) с щемпел върху запорното съобщение: към датата на запора по банковата сметка няма наличност; v

- Райфайзенбанк България ЕАД (л.75): по сметката има достатъчна наличност ;

Уточвява,че до настоящия момент не е постъпил отговор на запорното съобщение, отправено до третото задължено лице-работодател.

Конкретизира постъпления по делото: в резултат от наложените обезпечителни мерки, от запора на сметки в Райфайзенбанк България ЕАД на 20.07.2020г. по сметката на ЧСИ Лаловска е постъпила сума в размер на 1925.36 лева (л.100).

Сочи също така,че след постъпване на сумата от 1 925.36 лева и на осн. чл.78 във вр. с чл. 79 от ГПК е изготвено Постановление от 27.07.2020г. за приемане за събиране на разноските по делото (л.86). Същото е връчено на длъжника на 30.07.2020г.(л.87).

На 31.07.2020г. (без уточняваща молба и обяснения за целта на представянето им) с вх, № 006967/31.07.2020г. ; л.88-93) по делото са постъпили:

Разпореждане от 06.07.2020г. на публичен изпълнител при ТД на НАП Велико Търново, офис Ловеч Моника Кирилова за прекратяване на производство по принудително изпълнение на публични вземания по ИД № 11140001481/2014 г;

преводно нареждане от 05.03.2020г. за сумата от 300 лева, постъпили по сметката на В и К Стенето, ЕООД в Райфайзенбанк България ЕАД;

преводни нареждания от 27.05.2020г — 2бр. от по 80 лева всеки, постъпили по сметката на В и К Стенето, ЕООД в Райфайзенбанк България ЕАД;

преводно нареждане от 15.07.2020г. за сумата от 120 лева, постъпили по сметката на В и К Стенето, ЕООД в Райфайзенбанк България ЕАД;

Пояснява също така,че на 10.08.2020г. по изпълнителното дело постъпи Жалба с вх. № 007190/10.08.2020г. от адв. Б.Д. ***, процесуален представител на длъжника Н.Д. МИТЕВ, ЕГН ********** с адрес: ***. Жалбата е насочена срещу Постановление от 27.07.2020г. на ЧСИ Ивилина Лаловска (назована, предполагам неволно, НАТАЛИЯ ЛАЛОВСКА), с което са определени дължимите към 27.07.2020г. разноски по изпълнително дело № 20209030400198/2020 г.Конкретизира,че с цитираната жалба се настоява за ревизиране на определените от ЧСИ Лаловска разноски, като по отношение на една част от начислените такси се настоява същите да отпаднат, а в друга част от таксите и разноските същите да бъдат намалени в размери, които са конкретно посочени. При съобразяване на разпоредбата на чл.248 от ГПК и наложилата я като приложима и в индивидуалното принудително изпълнение съдебна практика, разноските, определени първоначално с Постановлението от 27.07.2020г., са ревизирани като е издадено процесното Постановление от 12.08.2020г. (л. 105-106).Сочи,че постановление от 12,08.2020г. е връчено на длъжника лично на 19.08.2020г. (л.113-114).

В срока по чл.436 ал.1 ог ГПК по делото е постъпила жалба с вх. № 007995/01.09.2020г. („Жалба") от адв. Б.Д. ***, процесуален представител на длъжника Н.Д. МИТЕВ, ЕГН **********.Приема,че жалбата е насочена срещу Постановление от 12.08.2020г. Конкретизира,че жалбата е постъпила първоначално в деловодството на ОС Ловеч (вх. № 5380/27.08.2020г; л.116-122), като с резолюция от 28.08.2020г. На Зам.-Председателя на ОС Ловеч, жалбата е изпратена за администриране от ЧСИ Ивилина Лаловска.

Сочи,че жалбата, като допустима (подадена от заинтересовано лице срещу подлежащ на обжалване акт) и редовна (подадена в срок, с необходимите реквизити и преписи и внесени такси) е надлежно администрирана.Конкретизира,че жалба с вх. № 007995/01.09.2020г е администрирана към Взискателя ВИК СТЕНЕТО ЕООД, ЕИК *********, със съобщение с изх. № 004814/02.09.2020г. (л. 123-124). В срока по чл.436 ал.З от ГПК по делото са постъпили писмени възражения от Взсикателя с вх. № 008423/16.09.2020г. (с клеймо от 14.09.2020г).Сочи,че съгласно възраженията от Взискателя, жалбата на длъжника е неоснователна,тъй като авансовите такси са правилно определени и намалени в интерес на длъжника.Таксуваните изпълнителни действия са действително необходими за събиране пълния размер на вземането на взискателя и оправдани с оглед цялостното поведение на длъжника, вкл. и преди образуване на изпълнителното дело.Счита ,че Представената имейл кореспонденция, предхождаща образуването на изпълнителното дело и проведена между процес, представители на взискателя (адв. Н.Минчев) и длъжника (адв. Б.Д.) онагледява извънпроцесуалното поведение на страните;

По отношение на приетото за събиране адв. възнаграждение за образуване и водене на изпълнителното дело в намаления му размер е съобразено,според ЧСИ, с размерите на адв. възнаграждения, определени с Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнагражения, съгласно изм., обнародвано в ДВ, бр. 45 от 2020 г., в сила от 15.05.2020 г.;

Приема съща така,че законосъобразно определена и дължима се явява пропорционалната такса по т.26 от ТТРЗЧСИ както по отношение вземането на присъединения по право взискател Държавата, така и по отношение на първоначалния взискател В и К Стенето ЕООД.

Счита, че жалба с вх. № 007995/01.09.2020г. е неоснователна, и като такава, следва да бъде оставена без уважение. В подкрепа на законосъобразността на действията на ЧСИ излага и следва да бъде взето предвид,че съгласно чл. 79, ал. 1 от ГПК, разноските по изпълнението са за сметка на длъжника с изключение на случаите, когато делото се прекрати съгласно чл. 433 от ГПК, освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство или изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или отменени от съда.Конкретизира,че плащането е направено след започване на изпълнителното производство, когато длъжникът е погасил задължението си след предявяване на изпълнителния лист от взискателя пред съдебния изпълнител, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 426, ал.1 ГПК, изпълнението започва, когато взискателят поиска писмено от съдебния изпълнител да пристъпи към изпълнение на основание представен изпълнителен лист или друг акт, подлежащ на изпълнение.

Сочи,че плащането по делото е извършено на 20.07.2020г. (с постъпване на сумите от запор на банкова сметка), ***.79 ал.1 от ГПК, разноските по изпълнението се явяват дължими от длъжника. В изпълнителното производство няма изискване за конкретен момент, в който съдебният изпълнител трябва да се произнесе за разноските. Това се дължи на особеностите на производството по принудително изпълнение. Изпълнението може да бъде реализирано чрез един или няколко изпълнителни способа. Затова размерът на разноските по изпълнението се променя с извършването на всяко подлежащо на таксуване изпълнително действие.

По отношение на разноските по изпълнението сочи,че са определени първоначално с Постановление от 27.07.2020г., връчено на длъжника на 30.07.2020г.. Срещу техния размер и в срок от длъжника е подадена „жалба" с вх. № 007190.'10.08.2020г. (л.97-104), която по същество представлява възражение за прекомерност на същите и като такова, подлежи на разглеждане от органа, който ги е определил (арг. от чл.78 ал.5 ГПК и чл.248 ГПК). При съобразяване на тези процесуални правила и след анализ на допълнително представените от длъжника писмени доказателства-приложения към „жалба" с вх. № 007190/10.08.2020г. (л.97-104), от преглед на извършените изпълнителни действия и техния резултат-принос в изпълнението, е издадено процесното Постановление от 12.08.2020г. (л. 105-106) („Постановление").

С процесното Постановление, на практика, са ревизирани всички приети разноски по изпълнението в посока тяхното намаляване, с което на практика е уважено възражението на длъжника.

Конкретизира,че окончателно приетите разноски с Постановлението се свеждат до дължимост на следните такси, регламентирани с Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ (ТТРЗЧСИ), към които е начислен и дължимия от ЧСИ Данък добавена стойност (ДДС).В т.1.сочи,че първоначално приетите авансови и други такси от 218.40 лева са намалени на 165.20 лева.,от които 24.00 лева - т. 1 от ТТР към ЗЧСИ - остава без промяна.Приема,че образуването на делото е безспорен факт и това определя дължимостта на тази такса.По отношение на сумата от 60.00 лева - т. 2 от ТТР към ЗЧСИ счита,че остава без промяна. Мотивира се с това,че по делото е извършено обстойно проучване на гражданското и имущественото състояниие на длъжника, като са установени неговите активи, към които е насочено в последствие и изпълнението (наличие на трудово правоотношение, наличие на МПС, наличие на недв. имот, наличие на банкови сметки).По отношение на сумата от 24.00 лева - т. 5 от ТТР към ЗЧСИ,счита че следва да бъде оставена без промяна.Сочи,че по делото е извършено лично връчване на Поканата за доброволно изпълнение.За сумата от 54.00 лева - т. 9 от ТТР към ЗЧСИ. Акцентира,че са намалени дължимите такси по т.9 от ТТР към ЗЧСИ от 72.00 лева (дължими за налагане на 4бр. запори) на 54.00 лева (дължими за налагане на Збр. запори, от които: 2бр. запори на вземанията в 2 бр. банки и 1 бр. запор на вземане за трудово възнаграждение. Приема относно възражението на длъжника, че налагането на запор върху МПС на дължника се явява несъразмерно за удовлетворяване задължението по делото.

Излага аргументи,че необходимостта от налагането, респ. и таксуването на Збр. запори, а не 1бр., както настоява длъжника, се мотивира с това,че при налагане на запорите съдебният изпълнител няма информация (поради наличието на банкова тайна) за наличностите по банковите сметки, тяхната секвестируемост и конкуриращи права на трети лица (нап, други кредитори); както и няма информация за нетния размер на трудовото възнаграждение, респ. неговата секвестируемост и конкуриращи права на трети лица. При налагане само на 1бр. запор и при липса на горната информация, вероятността вземането на взискателя да остане неудовлетворено, е очевидна. Този извод се налага,според ЧСИ и от извънпроцесуалното поведение на длъжника преди образуване на изпълнителното дело: в продължение на месеци след влизане в сила на подлежащото на принудително изпълнение съдебно решение (Приложения 1-10 към писмените възражения на взискателя) длъжникът подвежда и оставя в заблуждение взискателя, че ще плати доброволно и без намесата на държавна принуда. При положение, че дължимата сума е събрана еднократно и почти веднага след налагане на запора с наличността по банковата сметка на длъжника, това говори,според ЧСИ, не за невъзможност на длъжника да изпълни задължението си поради липса на средства, а за фактически отказ да изпълни веднага и изцяло, като отлага изпълнението и поставя взискателя в положение да прави допълнителни разходи. Посочва също така,че ако изборът на способ е бил сведен до налагането само на 1 бр. запор, но по сметка без авоар (каквато е сметката в ПИБ) или с несеквестируем такъв или с конкуриращ взискател, то неминуемо би се стигнало до налагане и на последващ запор и допълнителни разходи. При тези съображения прави извод,че ако целта на длъжника е да избегне плащането на разноски, то това е следвало да извърши на по-ранен етап, преди образуване на изп. дело.

Акцентира също,че при съобразяване необходимостта от разноските в изпълнението и отчитане правата на длъжника, съдебният изпълнител е отменил и оставил в тежест на взискателя част от направените разноски: за налагане запор на МПС, за вписване, респ. и заличаване на възбрана, за процесуално предствителство и пр..Аргументира се с това,че с оглед постигане на баланс в процеса, съдебният изпълнител препоръчва и избира онзи начин на изпълнение, който в максимална степен отговаря на целите на изпълнението, служи за удовлетворяване на признатите от съда права и е най-ефективен. Преценката на ефективността предполага отчитане на времетраенето, разходите и отражението на изпълнението върху социалната и икономическа сфера на страните (арг. от чл.13 от Етичния кодекс на ЧСИ). При отчитане на тези съображения, както и процесуалното поведение на длъжника и възможността вземането да остане неудовлетворено (арг. от чл.442а ал.1 от ГПК), налагането на 3 бр. запори се явява правно и житейски опрадвано.По отношение на сумата от 3.20 лева - т.31 от ТТР към ЗЧСИ (такса по тарифата на БНБ и банк. комисион за извършване на справка за наличие/ липса на банк. сметка) счита,че следва да бъде оставена без промяна,тъй като,без извършване на тази справка (л.29) изпълнението по делото би се натоварило с допълнителни и неоправдани разходи по изпращане на запорни съобщения до банки, в които длъжникът реално не притежава сметки.

По отношение на т.2.относно адвокатско възнаграждеие за образуване и водене на изп. дело, прието за събиране по делото от 503.16 лева е ДДС,сочи че е намалено на 378.22 лева с ЛЛС.Аргументира се с това,че възнаграждението е определено, като са съобразени действащите към дата 27.07.2020г. (датата, на която взискателят е сезирал съдебният изпълнител с искане за събирането им) разпоредби на Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнагражения, съгласно изм., обнародвано в ДВ, бр. 45 от 2020 г., в сила от 15.05.2020 г. („Наредба № 1")Посочва,че за определянето му са извършени следните пресмятания,като ЧСИ приема, че материалният интерес по делото е 1 373 лева (при образуване на делото е бил 1533 лева, а с оглед извършените преди и по време на хода на делото плащания директно по сметката на взискателя в общ размер на плащанията от 280 лева) и дължимият адв. хонорар при мат. интерес от 1 373 лева е : 100 лева (съгл. чл. 10 ал. 1 от Наредба №. 1) + 215.18 лева (съгл. чл. 10 ал.2 във вр. с чл.7 ал.2 т.2 от Наредба № I) или 315.18 лева без ДДС или 378.22 лева с. ДДС. Счита че същият е дължим в този размер, а не в размер на 100 лева (каквото е възражението на длъжника).Посочва,че според нея, процесуалният представител на взискателя е положил усилия не само при изготвяне и депозиране на молбата за образуване на изпълнителното дело,а такива са полагани и се полагат и в хода на изпълнителното дело, свеждащи се до анализ на имуществената проверка на длъжника, изготвяне на писмени възражения по повод жалбата на длъжника.

В т.3 ЧСИ сочи,че по отношение на пропорционални такси сумата от 192.12 луда с ДДС е дължима при събиране вземането на първоначалния взискател по делото ВиК Стенето ЕООД и е определена по правилата на т. 26 б."В" от ТТР към ЗЧСИ. Конкретизира,че материалният интерес, при който е определена таксата, е 1751.22 лева (1373 лева е несъбраното вземане по ИЛ и 378.22 лева е вземането за процес, представителство, подлежащо на събиране по делото);

В т.4.относно пропорционални такси 12.00 лева с ДДС счита,че таксата е дължима за събиране вземането на присъединения по право взискател Държавата и е определена по правилата на по т. 26 б."А" от ТТР към ЗЧСИ за вземането на НАП при материален интерес от 20.00 лева. Видно от представеното от длъжника Разпореждане от 06.07.2020г. на публичен изпълнител при ТД на НАП Велико Търново, офис Ловеч Моника Кирилова, принудителното изпълнение се прекратява след извършено плащане (арг. от чл.225 ал.1 т. I от ДОПК), което плащане е извършено след образуване на настоящото изпълнително дело № 20209030400198/2020 г. Счита,че като присъединен по право взискател, Държавата се ползва от всички обезпечителни и изпълнителни действия, а при постъпване на суми по делото - участва в разпределението на сумите, като се ползва с обща привилегия (арг. от чл.136 от ЗЗД). При наличие на постъпила по делото сума (какъвто е настоящия случай) Държавата гарантирано би получила частично/пълно плащане на вземането си. Приема,че когато изпълнението се извършва от частен съдебен изпълнител, длъжникът дължи такса и при плащане в срока за доброволно изпълнение. Счита,че таксата върху събраната сума за изпълнение на парично вземане по чл. 26 от Тарифа за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители, по общото правило на чл. 79, ал. 1 от ГПК е за сметка на длъжника, платил след започване на изпълнението, независимо дали е извършил плащането пряко на взискателя или сумата е постъпила по изпълнителното дело /Решение № 640 от 4.10.20Юг. по гр.д. № 920/2009г. на ВКС, IV ГО; Решение № 82/08.05.2012г. по гр.д. № 1891/20 Юг. на В КС, (V ГО/. Т.е. независимо, че длъжникът е платил директно на взискателя Държавата,счита,че съшият продължава да е задължен към ЧСИ за таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ. определена за вземането на този удовлетворен взискател.

Прави извод,че така определените и намалени такси в общ размер на 369.32 лева изпълняват условието на чл.73а ал.1 т.6 от ГПК, съгласно което сборът от всички такси по изпълнението за сметка на длъжника не може да надвишават 90 на сто от минималната работна заплата или 549 лева.

При тези съображения,моли съдът, да остави без уважение и отхвърли като неоснователна жалба с вх. № 007995/01.09.2020г. срещу Постановление от 12.08.2020г., издадено по изпълнително дело № 20209030400198/2020 г.,и да потвърди действията на ЧСИ.

Като взе предвид становището на страните в процеса,съображенията за незаконосъобразно и необснованост в жалбата, възраженията посочени в отговор на жалбата,мотивите на ЧСИ и събраните по делото доказателства, настоящата инстанция приема жалбата за процесуално допустима и подадена в законно установения срок,по арг. и във вр.с разпоредбата на чл.435,ал.2,т.7 от ГПК,а разгледана по същество основателна,поради което следва да бъде уважена.

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА

До ЧСИ Ивилина Лаловска е депозирана молба с вх. № 005939/11.06.2020г.от страна на взискателя ВИК СТЕНЕТО ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: община ТРОЯН, гр. Троян, ул.Христо Ботев №213, ПК: 5600 /л.1-2/ и въз основа на изпълнителен лист, издаден на 06.01.2020 г. по гражданско дело № 373/2018 г. на РАЙОНЕН СЪД - ГР. ТРОЯН, гражданска колегия, 1 състав /л.З./, Въз основа на молбата е образувано изпълнително дело № 20209030400198/2020 г. срещу длъжника Н.Д. Митев, с постоянен адрес:*** и съдебен адрес ***, оф.4, за част от сумата по изпълнителния лист, а именно за сумата: 1533.00 лева - присъдени разноски, както и разноските по изпълнението.

С молбата за образуване на изпълнително дело взискателят е възложил на частния съдебен изпълнител на основание чл. 18 от Закона за частните съдебни изпълнители да проучи имущественото състояние на длъжника, да прави справки, да набави документи.в самата молба за образуване взискателя е направил изрично признание, за частично погасяване на задължението в размер на 300 лева, поради което се претендира събиране на непогасения остатък от 1533 лева.

С разпореждане от 11.06.2020г. /л.57./ е образувано изпълнителното дело, разпоредено е да се изпрати съобщение по чл. 191 от ДОПК до НАП, да се направят справки за имущественото състояние на длъжника, да бъде изпратена покана за доброволно изпълнение,На осн. чл.458 от ГПК Държавата е присъединена като взискател по делото за задълженията, удостоверени в Удостоверение по чл.191 от ДОПК с изх. № 110372002058025/16.06.2020г. (л.30-31).Покана за доброволно изпълнение с изх. № 003902/16.07.2020г. до длъжника Н.Д.М., ЕГН ********** , ведно с уведомление за наложените обезпечителни мерки и присъединяването на Държавата като взискател по делото, е връчена лично на 27.07.2020г. /л.80-81./от работодателя.

Едновременно с поканата за доброволно изпълнение (ПДИ с изх,№ 003902/16.07.2020г.), са наложени:

- запор на МПС Киа Карнивал (запорно съобщение с изх. № 003904/16.07.2020г; л. 59);

- възбрана върху недвижим имот, находящ се в с. Патрешко, общ.Троян (възбрана с изх. № 3907/16.07.2020г.; л. 65);

На осн. чл.508 ал.1 и ал.2 от ГПК са получени отговори от третите задължени лица Банки:

- от ПИБ (л.73) с щемпел върху запорното съобщение: към датата на запора по банковата сметка няма наличност; v

- Райфайзенбанк България ЕАД (л.75): по сметката има достатъчна наличност ;

В резултат от наложените обезпечителни мерки, от запора на сметки в Райфайзенбанк България ЕАД на 20.07.2020г. по сметката на ЧСИ Лаловска е постъпила сума в размер на 1925.36 лева (л.100).

След постъпване на сумата от 1 925.36 лева и на осн. чл.78 във вр. с чл. 79 от ГПК е изготвено Постановление от 27.07.2020г. за приемане за събиране на разноските по делото (л.86). Същото е връчено на длъжника на 30.07.2020г.(л.87).

На 31.07.2020г. с вх, № 006967/31.07.2020г. ; л.88-93) по делото са постъпили:

На 10.08.2020г. по изпълнителното дело постъпила Жалба с вх. № 007190/10.08.2020г. от адв. Б.Д. ***, процесуален представител на длъжника Н.Д. МИТЕВ, ЕГН ********** с адрес: ***. Жалбата е насочена срещу Постановление от 27.07.2020г. на ЧСИ Ивилина Лаловска (назована, предполагам неволно, НАТАЛИЯ ЛАЛОВСКА), с което са определени дължимите към 27.07.2020г. разноски по изпълнително дело № 20209030400198/2020 г.С цитираната жалба е поискано ревизиране на определените от ЧСИ Лаловска разноски, като по отношение на една част от начислените такси е поискано същите да отпаднат, а в друга част от таксите и разноските същите да бъдат намалени в размери, които са конкретно посочени.

Разноските, определени първоначално с Постановлението от 27.07.2020г., са ревизирани като е издадено процесното Постановление от 12.08.2020г. (л. 105-106).Постановлението от 12,08.2020г. е връчено на длъжника лично на 19.08.2020г. (л.113-114).

Жалбата, като допустима (подадена от заинтересовано лице срещу подлежащ на обжалване акт) и редовна (подадена в срок, с необходимите реквизити и преписи и внесени такси) е надлежно администрирана от ЧСИ.

Процесната жалба с вх. № 007995/01.09.2020г е администрирана към Взискателя ВИК СТЕНЕТО ЕООД, ЕИК *********, със съобщение с изх. № 004814/02.09.2020г. (л. 123-124). В срока по чл.436 ал.З от ГПК по делото са постъпили писмени възражения от взискателя с вх. № 008423/16.09.2020г. (с клеймо от 14.09.2020г).

ОТ ПРАВНА СТРАНА

Настоящата съдебна инстанция като съобрази събраните по делото доказателства,наведените оплаквания в процесната жалба,възраженията по нея и мотивите на ПЧСИ приема,същата за основателна относно така определения размер на дължимите такси,както и относно недължимите такива от длъжника по ИД.

По-точно,по отношение на приетите разноски с Постановлението касещо следните такси, регламентирани с Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ (ТТРЗЧСИ), към които е начислен и дължимия от ЧСИ данък добавена стойност (ДДС).Настоящата инстанция приема за дължима таксата по т.1. от които 24.00 лева - т. 1 от ТТР към ЗЧСИ тъй като образуването на делото е безспорен факт и това определя дължимостта на тази такса.Дължима в тази връзка е и таксата за сумата от 60.00 лева - т. 2 от ТТР към ЗЧСИ. Определено по ИД е извършено обстойно проучване на гражданското и имущественото състояние на длъжника, като са установени неговите активи, към които е насочено в последствие и изпълнението (наличие на трудово правоотношение, наличие на МПС, наличие на недв. имот, наличие на банкови сметки).По отношение на сумата от 24.00 лева - т. 5 от ТТР към ЗЧСИ,съдът счита че следва да бъде отменена сумата по начислената такса,тъй като на л.80 от делото е приложена покана за доброволно изпълнение,която е връчена на длъжника,но не както сочи ЧСИ от нея лично,а от Марин Минков –фин.директор на дружеството в което работи длъжника.Т.е.не е налице кумулативното изискване на т.5 за изготвяне и връчване.Относно сумата от 54.00 лева - т. 9 от ТТР към ЗЧСИ.Жалбата е основателна тъй като с постановление на ЧСИ от 12.08.2020г./л.105/ са намалени дължимите такси по т.9 от ТТР към ЗЧСИ от 72.00 лева (дължими за налагане на 4бр. запори) на 54.00 лева (дължими за налагане на 3 бр. запори, от които: 2бр. запори на вземанията в 2 бр. банки и 1 бр. запор на вземане за трудово възнаграждение.Следва да бъде посочено,че запорното съобщение до работодателя на длъжника е с Из.№003903/16.07.2020г.,към който момент ЧСИ вече е имал информация за трудовото възнаграждения на жалбоподателя ,видно от отговор на НАП-л.32 и сл. от делото и от който е видно,че трудовото възнаграждение определено е достатъчно за удовлетворяване на вземането –л.35.Предвид на което е било достатъчно налагането на запор само върху него,с оглед на което и следва сумата от 54 лв.да бъде намалена на 18 лв.с ДДС.Основателно е възражението на пълномощника на длъжника, че налагането на запор върху МПС на длъжника се явява несъразмерно за удовлетворяване задължението по делото,но както вече се посочи и по-горе,то е взето предвид и уважено от ЧСИ.

По отношение на сумата от 3.20 лева - т.31 от ТТР към ЗЧСИ (такса по тарифата на БНБ и банк. комисион за извършване на справка за наличие/ липса на банк. сметка) съдът приема,че следва да бъде оставена без промяна,тъй като, извършването на тази справка (л.29) е с вх.№ от 12.06.2020г.и към този момент ЧСИ не е имал информация за трудовото възнаграждение на длъжника,както вече се посочи и по-горе в мотивите. По отношение на т.2.относно адвокатско възнаграждение за образуване и водене на изп. дело, прието за събиране по делото от 503.16 лева е ДДС, е намалено с постановлението от 12.08.2020г. на 378.22 лева с ДДС и настоящата инстанция приема,че следва да бъде потвърден този размер,тъй като ЧСИ е съобразил същото с действащите към дата 27.07.2020г. (датата, на която взискателят е сезирал съдебният изпълнител с искане за събирането им) разпоредби на Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнагражения, съгласно изм., обнародвано в ДВ, бр. 45 от 2020 г., в сила от 15.05.2020 г. („Наредба № 1").Съобразено е при намаляване на размера му, че материалният интерес по делото е 1 373 лева (при образуване на делото е бил 1533 лева, а с оглед извършените преди и по време на хода на делото плащания директно по сметката на взискателя в общ размер на плащанията от 280 лева) и дължимият адв. хонорар при мат. интерес от 1 373 лева е : 100 лева (съгл. чл. 10 ал. 1 от Наредба №. 1) + 215.18 лева (съгл. чл. 10 ал.2 във вр. с чл.7 ал.2 т.2 от Наредба № I) или 315.18 лева без ДДС или 378.22 лева с. ДДС. Предвид на което съдът приема,че жалбата в таза й част е основателна до този размер, а не в размер на 100 лева, каквото е възражението на длъжника. Неоснователно е според настоящата инстанция възражението в жалбата,че освен молбата за образуване на изпълнителното дело от страна на пълномощника на взискателя не са извършвани други процесуални действия във връзка със събиране на вземането,тъй като на л.94 е приложена и молба от тяхна страна с уведомление относно изплатена сума от страна на длъжника в размер на 280.0лв. .

В т.3 ЧСИ сочи,че по отношение на пропорционални такси сумата от 192.12 лева с ДДС е дължима при събиране вземането на първоначалния взискател по делото ВиК Стенето ЕООД и е определена при материалният интерес,който е според ЧСИ в размер на 1751.22 лева.Основателно в тази връзка се възразява в жалбата,че още с молбата за образуване на ИД е посочено,че сумата за която се образува е 1.533.00лв.На л.94 от ИД е приложена молба от взискателя,от която е видно,че от длъжника е изплатена сума от 280.00лв.Т.е.както се възразява в жалбата несъбраното вземане е в размер на 1253.0лв.и пропорционалната такса в-у тази сума е в размер на 144,29лв. с ДДС,до който размер и следва да бъде намалена сумата за дължимата такса от определения р-р от 192.12лв.

В т.4.относно пропорционални такси 12.00 лева с ДДС съдът приема,че таксата е дължима за събиране вземането на присъединения по право взискател Държавата и е определена по правилата на по т. 26 б."А" от ТТР към ЗЧСИ за вземането на НАП при материален интерес от 20.00 лева. Действително,както се сочи и в жалбата,видно от представеното от длъжника разпореждане от 06.07.2020г. на публичен изпълнител при ТД на НАП Велико Търново, офис Ловеч Моника Кирилова, принудителното изпълнение се прекратява след извършено плащане (арг. от чл.225 ал.1 т. I от ДОПК), но както сочи и ЧСИ, това плащане е извършено след образуване на настоящото изпълнително дело № 20209030400198/2020 г. Не е спорно,че като присъединен по право взискател, Държавата се ползва от всички обезпечителни и изпълнителни действия, а при постъпване на суми по делото - участва в разпределението на сумите, като се ползва с обща привилегия (арг. от чл.136 от ЗЗД). Т.е. когато изпълнението се извършва от частен съдебен изпълнител, длъжникът дължи такса и при плащане в срока за доброволно изпълнение. Основателно в тази връзка е посочено от ЧСИ,че таксата върху събраната сума за изпълнение на парично вземане по чл. 26 от Тарифа за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители, по общото правило на чл. 79, ал. 1 от ГПК е за сметка на длъжника, платил след започване на изпълнението, независимо дали е извършил плащането пряко на взискателя или сумата е постъпила по изпълнителното дело /В т.см.Решение № 640 от 4.10.2010г. по гр.д. № 920/2009г. на ВКС, IV ГО; Решение № 82/08.05.2012г. по гр.д. № 1891/2010г. на ВКС, (V ГО/. Т.е. независимо, че длъжникът е платил директно на взискателя Държавата, съшият продължава да е задължен към ЧСИ за таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ, определена за вземането на този удовлетворен взискател.

При този изход на процеса,съдът приема, че следва да бъде осъден взискателя „ВиК Стенето", ЕИК: *********, с адрес в гр. Троян, ул. „Христо Ботев" № 213 да заплати на жалбоподателя Н.Д. Минков направените разноски в настоящото производство в размер на сумата от 48 лв. ДТ по ЗЧСИ, сумата от 25лв. ДТ за разглеждане на жалбата от съда и адвокатско възнаграждение в размер 200 (двеста) лева.

Следва да бъде оставено в тази връзка без уважение като неоснователно искането на взискателя „ВиК Стенето", ЕИК: *********, с адрес в гр. Троян, ул. „Христо Ботев" № 213 за присъждане на разноски в размер на 240.0лв.

При горепосочените съображения, съдът на основание чл.437,ал.4 от ГПК във вр. с чл.81 от ГПК

Р Е Ш И

ОТМЕНЯВА действията на ЧСИ Ивилина Лаловска обективирани в постановление от 27.07.2020 год. за приети за събиране разноски по изп. д.№ 20209030400198/2020 год. по описа на ЧСИ Ивилина Лаловска относно присъдената сума от 24.00 лева – за дължима такса по т. 5 от ТТР към ЗЧСИ,както и определената сума в размер 18 лева по т.10 от ТТР към ЗЧСИ - такса за налагане на възбрана;както и относно определената сума в размер 15 лева по т.31 от ТТР към ЗЧСИ - такса за вписване на възбрана,както и относно определената в размер 3,20 лева по т.31 от ТТР към ЗЧСИ - такса БНБ и банкови комисиони по възбрана.

НАМАЛЯВА размера на сумата от 72.00 лева за дължима таса по т. 9 от ТТР към ЗЧСИ на 18.00 лв.с ДДС.

НАМАЛЯВА размера на определеното адвокатско възнаграждение за образуване и водене на изп. дело, прието за събиране по делото от 503.16 лева е ДДС до сумата от 378.22 лева с ДДС.

НАМАЛЯВА размера на дължимата пропорционална такса по т.26,б.“в“ от ТТР към ЗЧСИ от 219.47.0лв. с ДДС до размера на сумата от 144,29лв. с ДДС.

ПОТВЪРЖДАВА действията на ЧСИ Ивилина Лаловска обективирани в постановление от 27.07.2020 год. за приети за събиране разноски по изп. д.№ 20209030400198/2020 год. год. по описа на ЧСИ Ивилина Лаловска в останалата му част.

ОСЪЖДА взискателя „ВиК Стенето", ЕИК: *********, с адрес в гр. Троян, ул. „Христо Ботев" № 213 да заплати на жалбоподателя Н.Д. Минков егн********** направените разноски в настоящото производство в размер на сумата от 48 лв. ДТ по ЗЧСИ, сумата от 25лв. ДТ за разглеждане на жалбата от съда и адвокатско възнаграждение в размер 200 (двеста) лева.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като неоснователно искането на взискателя „ВиК Стенето", ЕИК: *********, с адрес в гр. Троян, ул. „Христо Ботев" № 213 за присъждане на разноски в размер на 240.0лв.

Решението е окончателно .

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Номер на акта:	260065
Дата:	20 ноември 2020 г. (в сила от 20 ноември 2020 г.)
Съдия:	Иван Начев Иванов

Дело:	20204300500588
Тип на делото:	Въззивно гражданско дело
Дата на образуване:	23 октомври 2020 г.

Решение по дело №588/2020 на Окръжен съд - Ловеч

Съдържание на акта Свали акта