№ 562
гр. София , 19.07.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XII ВЪЗЗ. СЪСТАВ в закрито
заседание на деветнадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Ани Захариева
Членове:Емил Дечев
Симона Углярова
като разгледа докладваното от Симона Углярова Въззивно частно
наказателно дело № 20211100602837 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Глава двадесет и втора от НПК.
Образувано е по повод частна жалба, депозирана от адв. Р.К.,
процесуален представител на Л.Б., срещу определение от 26.05.2021 г.,
постановено по НЧХД № 15277 по описа на СРС, 121 състав за 2020 г., с
което е оставено без уважение релевирано в производството искане за
присъждане на разноски в размер на 800,00 лева – адвокатско
възнаграждение, по реда на чл.190, ал.1 НПК.
В жалбата се навеждат доводи за неправилност на атакувания съдебен
акт, в подкрепа на което се поддържа, че в съответствие с правилата на чл.78
ГПК, вр. чл.187 – чл.190 НПК, в производството пред първоинстанционният
съд е приложен договор за правна помощ и съдействие, ведно с разписка за
получаване на сумата в брой, което в случая е напълно достатъчно за
обосноваване реалността на плащането. Във връзка с изложеното се моли
първоинстанционният съдебен акт да бъде отменен, респективно и при
съобразяване на Тълкувателно решение № 6/2012 от 06.11.2013г. на ВКС,
претендираните разноски за адвокатско възнаграждение да бъдат присъдени в
полза на Л.Б..
Софийски градски съд, като взе предвид доводите на жалбоподателя и
релевираното искане, въз основа на материалите по делото и закона, приема
за установено следното:
В проведеното на 26.05.2021 г. открито съдебно заседание по НЧХД №
15577/2020 г. СРС, НО, 121 състав е намерил, че са налице основанията на чл.
289, ал. 1, вр. с чл. 24, ал. 5, т. 4, вр. ал. 1 НПК - оттеглена тъжба от страна на
частния тъжител, поради което е прекратил производството по делото. В
1
същото съдебно заседание е направено искане от защитника на подсъдимата
да й бъдат присъдени адвокатските разноски по делото в размер на 800,00 лв.,
във връзка с което е представен и договор за правна защита и съдействие от
28.01.2021г., с отбелязване, че уговорената сума е заплатена изцяло и в брой
при подписване на договорът, както и нарочна разписка за получаване на
сумата. Съдът е намерил, че доколкото по делото е налично и друго
пълномощно, в което отразената сума за адвокатско възнаграждение е в
размер на 900,00 лева, е налице неяснота относно размера на сторените
разноски, пречещо на точното и коректното им възлагане на частния тъжител,
поради което и релевираното искане е оставено без уважение.
Определението е неправилно.
Съгласно разпоредбата на чл. 190, ал. 1 от НПК, когато подсъдимият
бъде признат за невинен или наказателното производство бъде прекратено,
разноските по дела, образувани по тъжба на пострадалия до съда, се възлагат
на частния тъжител. По този въпрос първоинстанционният съд може да се
произнесе и с отделно определение, в закрито заседание, след влизане в сила
на оправдателната присъда или определението, с което се прекратява
наказателното производство.
В конкретиката на настоящия случай се установява, че подсъдимата
Л.Б. добросъвестно и законосъобразно е ангажирала процесуален
представител, който да осъществява адвокатската й защита в
първоинстанционното производство по НЧХД № 15277/2020г. по описа на
СРС, НО, 121 състав, преди частната тъжба да бъде оттеглена, във връзка с
което е съставен и подписан от страните договор за правна помощ и
съдействие от 28.01.2021г. с уговорена сума за адвокатско възнаграждение в
размер на 800,00 лева и отбелязване, че сумата е заплатена изцяло и в брой
при подписване на договора, който служи и за разписка за получаване на
договорената в него сума в брой, съгласно т. 1 от Тълкувателно решение №
6/2012г. от 06.11.2013г. на ОСГТК на ВКС. При така ангажираните
доказателства за извършения разход и съответно релевираното искане, в
тежест на частния тъжител следва да бъдат възложени сторените от
подсъдимата разноски на основание чл.190, ал.1 НПК.
Поради изложеното въззивният състав на съда намира, че атакуваният
съдебен акт е неправилен и незаконосъобразен и като такъв следва да бъде
отменен, респективно и претендираните разноски да бъдат присъдени в полза
на частния жалбоподател Л.Б..
Воден от горното, на основание чл.345, ал.2 от НПК във вр. с чл.341,
ал.2 от НПК и чл.306, ал.3 във вр. с ал.1, т.4, пр.2 от НПК, съдът
2
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение от 26.05.2021 г., постановено по НЧХД № 15277 по
описа на СРС, 121 състав за 2020 г., с което е оставено без уважение искане за
присъждане на разноски в размер на 800,00 лева – адвокатско
възнаграждение, по реда на чл.190, ал.2 НПК.
ОСЪЖДА на основание чл.190, ал.1 НПК тъжителя Е.И.К. ЕГН
*******, с адрес в гр.София, ул.******* да заплати на Л.Б., персонален номер
*******, лична карта № *******, с адрес в гр.София, ул.“********* сумата в
размер на 800,00 лева – адвокатско възнаграждение.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3