Решение по дело №1092/2021 на Районен съд - Айтос

Номер на акта: 119
Дата: 3 юни 2022 г. (в сила от 28 юни 2022 г.)
Съдия: Ивайло Красимиров Кънев
Дело: 20212110101092
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 30 ноември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 119
гр. Айтос, 03.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, ІІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ИВАЙЛО КР. КЪНЕВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ЯНЧ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ИВАЙЛО КР. КЪНЕВ Гражданско дело №
20212110101092 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл.422 ГПК вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК.
Производството по делото е образувано по ИМ на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“
С.А., Париж рег. № *** от ТФР, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, чрез юрк. Н. М., против С.А.А., ЕГН
**********, със съд. адрес: ***, чрез адв.М.С.. Предявени са искове за признаване за
установено дължимостта на вземания, произтичащи от Договор за потребителски паричен
кредит CREX-17926897/19.06.20 г., по силата на който в полза на ответника е отпуснат заем
в размер от 1030,40 лева за срок от 36 месеца, който следвало да бъде върнат на 36 м.вноски
от по 46.02лв. всяка. Ответникът преустановил плащанията на 01.09.20 г. Към настоящия
момент според ищеца ответникът му дължи следните суми: 1030.40лева – главница, 580.30
лева – възнаградителна лихва за периода от 01.09.2020г. до 01.07.2023г., 82,76лева-
мораторна лихва за периода от 01.10.2020 г. до 16.07.2021 г., ведно със законната лихва от
29.07.2021 г. до изплащане на задължението. Предвид дадени указания по чл. 415, ал.1, т.2
ГПК по ч.гр.д. № 672/21 г. на РС-Айтос, образувано по заявление по чл.410 ГПК срещу
ответника, за ищеца възникнал пр.интерес от предявяване на установителен иск, с който се
претендира установяване на дължимостта на описаните суми, произтичащи от посочения
договор за паричен заем. В условията на евентуалност (ако не се установи обявена
предсрочна изискуемост) заявява осъдителна претенция. Претендира разноски.
В срока за ОИМ от особения представител на ответника е постъпил такъв. Намира
предявения иск за недопустим, т.к. липсвали доказателства за представителна власт на
лицето, представлявало кредитора при сключване на договора. В условията на евентуалност
счита, че искът е основателен, правейки признание на същия по см. на чл. 237 ГПК.
1
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, счита, че е налице
валиден договор за потребителски кредит, обвързващ страните. Неоснователно е
възражението за липса на представителна власт в полза на лицето Иван Митев
(представител на кредитора-ищец).Съгласно ТР № 5/2014 ОСГТК на ВКС на висящата
недействителност по чл. 42, ал.2 ЗЗД може да се позове само лицето, от името на което е
сключен договорът или неговите универсални правоприемници, каквото лице ответникът не
е (нито особения му представител). Поради изложеното и с оглед направеното от адв. С.
признание на иска, което съдът на осн. чл. 29, ал.5 ГПК вр. чл. 34, ал.3 ГПК одобрява (с
оглед представените писмени доказателства състава намира, че признанието няма да
накърни правата на ответника), съдът намира че следва да постанови срещу ответника
решение при признание на иска, поради следните съображения. В случая са налице
процесуалните предпоставки за постановяване на решение по см. на чл. 237 ГПК,
доколкото е налице признание на иска, признатото право не противоречи на закона и
добрите нрави, нито пък е признато право, с което страната не може да се разпорежда (т.е.
не са налице отрицателните условия на чл.237, ал.3 ГПК). Съдът счита, че са налице
условията за постановяване на решение при признание на иска, обуславящо уважаване на
предявения иск, без да мотивира съдебния акт по същество на осн. чл. 237, ал.2 ГПК.
Предвид изхода на спора ищеца има право на разноски на осн. чл. 78, ал.1 ГПК в
общ размер на 480 лв., от които 83,87 лв. – в заповедното и 396,13 лв. в исковото
производство. На особения представител адв.С. следва да се изплати възнаграждение-
сумата от 180 лв. съобразно внесения депозит.
Водим от изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника С.А.А., ЕГН
**********, със съд. адрес: ***, чрез адв.М.С., съществуването на вземания на ищеца „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., Париж рег. № *** от ТФР, чрез „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ С.А., клон България, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, чрез юрк.
Н. М., по издадена Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 672/21 г. на АРС, за
сумите от: 1030.40лева – главница по Договор за потребителски паричен кредит CREX-
17926897/19.06.20 г., 580.30 лева – възнаградителна лихва за периода от 01.09.2020г. до
01.07.2023г., 82,76лева- мораторна лихва за периода от 01.10.2020 г. до 16.07.2021 г., ведно
със законната лихва от 29.07.2021 г. до изплащане на задължението.
ОСЪЖДА С.А.А., ЕГН **********, със съд. адрес: ***, чрез адв.М.С., да заплати на
„БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., Париж рег. № *** от ТФР, чрез „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
***, чрез юрк. Н. М., сумата от 480 лв. - разноски в заповедното и исковото производство.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ на адв.С. възнаграждение от 180 лв. съобразно внесения от ищеца
2
депозит.
Решението подлежи на обжалване пред ОС Бургас в 2-седм. срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Айтос: _______________________
3